№ 100
гр. Несебър, 09.04.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, IX-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Никола Д. Дойчев
като разгледа докладваното от Никола Д. Дойчев Наказателно дело частен
характер № 20242150200787 по описа за 2024 година
Производството се образува по частна тъжба на М. Х. С. с твърдения за
извършени от П. Л. Н. деяния, съставляващи престъпления по чл. 146, ал. 1 и чл. 147,
ал. 1 от НК.
Съдът намира следното:
В Решение от 06.09.2018 г. на пето отделение на ЕСПЧ по дело “Сапунджиев
срещу България”, съдът приема, че окончателното решение на националния съд срещу
Сапунджиев, с което е признат за виновен за клевета и е осъден да плати глоба и
обезщетение на пострадалото лице, представлява намеса в правото му на свобода на
изразяване по чл. 10 от Конвенцията. За да достигне до този извод, Съдът съобразява,
че Сапунджиев е изразява своите оплаквания като „упражнява конституционното си
право да подава жалби до националните власти“, както и упражнява „възможността
в едно демократично общество, ръководено от върховенството на закона, да съобщи
за предполагаема нередност в поведението на друго лице на орган, компетентен да се
занимае с подобен въпрос“. В решението на ЕСПЧ се преценява и начинът, по който
изявленията са съобщени на съответните органи - под формата на писмени жалби,
които не са оповестени публично, като Сапунджиев е упражнил право да докладва за
нередности на орган, компетентен да се занимава с подобни оплаквания. Изложените
констатации в решението на ЕСПЧ, с което се установява нарушение на чл. 10 от
ЕКПЧ с осъждането на Сапунджиев за клевета чрез сигнали, подадени до компетентни
органи, сочат, че според Съда в Страсбург е нарушено право на свободно изразяване
на Сапуднжиев.
Мотивите на решението на ЕСПЧ, преценени през призмата на наведените в
процесната частна тъжба твърдения, мотивират настоящият съдебен състав да приеме,
че деянията, описани в т. I, т. 1, т. 2, т. 3, т. 4, т. 5 от петитума на тъжбата не
1
съставляват престъпление клевета по смисъла на чл. 147, ал. 1 от НК. Съдът намира, че
подаването на жалби и сигнали от подсъдимия до държавни институции не може да се
квалифицира, само по себе си, като позорящо за тъжителката обстоятелство. Подс. Н.
упражнява свое конституцинно право да подава сигнали, жалби, да докладва
нередности, да търси съдействие от властите, поради което неговото поведение не
може да се приеме за общественоопасно и противоправно – в този смисъл и Решение
№ 53/16.07.2019 г. по н.д. №69/2019 г. на ВКС, 3-то н.о. В тъжбата не се навеждат
твърдения, а и няма данни по делото, подадените от подс. Н. сигнали да са
оповестявани публично, извън сезираните държавни институции, поради което, съдът
приема, както се посочва в решението на ЕСПЧ, че тяхното потенциално отрицателно
въздействие върху доброто име на тъжителката, е „твърде ограничено“. Липсата на
тези основни белези (обществена опасност и противоправност) на деянията, описани в
т. I, т. 1, т. 2, т. 3, т. 4, т. 5 от петитума на тъжбата сочи, обуславят извода на съда, че
денията не съставляват клевета по смисъла чл. 148, ал. 2, вр. чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 2 и
чл. 147 от НК.
Не на последно място и независимо от горното, описаните в т. 1 и т. 3 от
тъжбата твърдения са общи, без конкретно съдържание, които да носят информация за
точно определено обстоятелство или събитие. В останалата част, деянията, описани в
т. 2, 3, 4 и 5 от тъжбата, изразяват негова субективна оценка на фактите.
По отношение на наведените в т. II, т. 1-8 от петитума тъжбата твърдения за
извършени престъпления, съдът намира, че цитираните думи в електронна форма, не
представляват обида по смисъла на чл. 146, ал. 1 от НК. В съобщенията, адресирани от
тъжителката, се съдържат изрази, вменяващи чувство на вина, на страх, малоценност,
несигурност в тъжителката, които са признак са осъществено психическо и
емоционално насилие спрямо тъжителката, като законът предвижда защита от подобен
вид деяния по реда на Закона за защита от домашно насилие, но изразите в цитираните
съобщения, не може да се приеме, че съдържат обидни думи, попадащи под
диспозицията на разпоредбата на чл. 146 от НК.
Мотивиран от горното, съдът намира, че са налице основанията в чл. 250, ал. 1,
т. 1, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК за прекратяване на производството, поради това, че
описаните в частната тъжба деяния, не представляват престъпление.
С оглед горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по НЧХД № 787/2024 г. по описа на РС-
Несебър.
ОТМЕНЯ протоколно определение от 12.03.2025 г. за насрочване делото за
2
разглеждане за 02.05.2025 г. от 09.30 часа.
ДА СЕ УВЕДОМИ вещото лице по телефона, че следва да не изготвя
експертизата.
Определението подлежи на обжалване пред ОС-Бургас в 15-дневен срок от
връчването му.
Препис от определението да се връчи на страните чрез техните процесуални
представители.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
3