Р E Ш Е Н И Е
№
22.10.2019 г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД -
СТАРА ЗАГОРА ХІII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет и шести септември две
хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЖЕНЯ ИВАНОВА
Секретар: НИНА КЪНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия ЖЕНЯ ИВАНОВА
гражданско дело № 1799 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са кумулативно обективно съединен е искове с
правно основание чл.128, т.2 КТ и с
правно основание чл.222, ал.3 КТ.
Ищецът И.Д.К. твърди в исковата си молба, че
ответникът е правоприемник на ДП Строителство и възстановяване, в което предприятие е започнал работа по силата
на трудов договор 63/05.04.2004 г.. Трудовото му правоотношение било прекратено
на основание чл.325, т.1 КТ със заповед 96/05.05.2017 г. на изпълнителния
директор на ответното дружество „ГУСВ“ ЕАД.
Твърди още, че работодателят не му бил заплатил
дължими трудови възнаграждение за 2011 г. в общ нетен размер на 8345,95 лева.
На 14.01.2014 г. подписал споразумение с работодателя, с което последният
признал, че му дължи сумата от 8345 лева – за трудови възнаграждения и поел
задължението да му заплати тази сума на 12 равни месечни вноски, всяка от
695,50 лева. Платил му само първата вноска, поради което подписали ново
споразумение на 16.06.2017 г., с което се уговорили ответното дружество да му
заплати сумата от 7650,45 лева отново на 12 месечни вноски, всяка от 637,54
лева. Крайният срок по споразумението изтекъл на 30.05.2018 г. без да му бъде
платено нищо по него.
Отделно от горното, ищецът твърди, че работодателят не
му бил платил също така дължими трудови възнаграждения за 2012 г. в нетен
размер на 2951,30 лева. На 13.04.2016 г.
подписал споразумение с работодателя за изплащане на тази сума 9 равни
месечни вноски, всяка от 327,92 лева, с падеж на последната вноска 30.11.2016
г. По това споразумение ответникът му платил само сумата от 748,60 лева.
Ищецът твърди също така, че към датата на прекратяване
на трудовото му правоотношение с ответника бил придобил право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, като през последните 10 години е работил при ответника. Въз основа на това, ищецът
претендира, че ответникът му дължи обезщетение на основание чл.222, ал.3 от КТ
– обезщетение в размер на шест брутни работни заплати. Към днешна дата
останалият неплатен остатък от това възнаграждение възлизал на 750 лева.
Искането на ищеца до съда е да постанови решение, с
което да осъди ответника да му заплати: сумата от 7650,45 лева - трудови
възнаграждения в нетен размер за периода от м.март 2011 г. до м.декември 2011
г.; сумата от 2202,70 лева - трудови възнаграждения в нетен размер за 2012 г.,
сумата от 750 лева - обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ, ведно със законните
лихви върху тези суми от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното им изплащане.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът
„ГУСВ“ ЕАД не е подал отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си
представител, заявява, че поддържа исковете.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не
изпраща представител и не взема становище по исковете.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по
реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено
следното:
Видно от представената
по делото заповед № 96/05.05.2017г.
на изпълнителния директор на „ГУСВ“ ЕАД трудовото правоотношение с ищеца е
прекратено на основание чл. 325, т.1 КТ, считано от 09.05.2017г. Със същата
заповед е разпоредено да се изплати на работника- обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на брутното му трудово възнаграждение за 6 месеца. Представено е
разпореждането на ТП на НОИ от 12.01.2017г. за отпускане на пенсия за
осигурителен стаж и възраст на И.Д.К..
По делото не е спорно,
че ищецът е полагал труд при ответника и за процесните периоди – 2011 г. и
2012г., за които претендира заплащане на трудови възнаграждения в настоящото
производство – факти, установими и от заверените копия на страници от трудовата
книжка на работника, представени по делото и от служебна бележка, издадена от
„ГУСВ“ЕАД от 22.05.2012г., в която ответното дружество е посочило, че дължи на И.Д.К.
неплатени трудови възнаграждения за м. 07.2010г., за периода от м. 03.2011 г.
до м.04.2012г.
Видно от представеното
по делото извънсъдебно споразумение, сключено между страните, на 14.01.2014 г.
ответното дружество е признало, че дължи на ищеца сумата от 8345.95 лева – за
неплатени трудови възнаграждения за периода от м.03.2011г. до м.12.2011г.
съгласно служебна бележка (също представена по делото), като са се споразумели
за разсрочено изплащане на тази сума на 10 равни месечни вноски, в срок до
30.01.2015г..
Видно от представеното
по делото извънсъдебно споразумение от 13.04.2016г., сключено между страните, ответното
дружество е признало, че дължи на ищеца сумата от 2951,30 лева – за неплатени
трудови възнаграждения от м.01. 2012г. до м.12.2012г., като са се споразумели
за разсрочено изплащане на тази сума на 9 равни месечни вноски в срок до
30.11.2016г..
Видно от последното
сключеното между страните извънсъдебно споразумение от 16.06.2017г., страните
са предоговорили условията на споразумението от 14.01.2014г., поради
неизпълнение на работодателя да изплаща в договорените срокове дължимите за
трудови възнаграждения суми за 2011 г., като са посочили, че неплатеният
остатък от задължението на работодателя към датата на подписване на
споразумението е 7650,45 лева и са се съгласили то да бъде изплатено в срок до
30.05.2018г. на равни месечни вноски.
За изясняване на обстоятелствата по делото е назначена съдебно – икономическа
експертиза, съгласно заключението по която, неоспорено от страните, което съдът
кредитира като пълно, ясно и съответно на събраните писмени доказателства, като
вещото лице при изготвянето му е извършило проверка в счетоводството на
ответното дружество и е констатирало, че неплатените трудовите възнаграждения
на ищеца за периода от м.март 2011 г. до м.декември 2011 г. възлизат на сумата
от 7650,45 лева (нетен размер); неплатените трудовите възнаграждения на ищеца
за периода от 04.2012 г. до м. 12.2012 г. възлизат на сумата от 2202,70 лева
(също нетен размер), а неплатеният остатък от обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ
е в размер на от 750 лева.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от
правна страна, намира следното:
Съгласно чл. 128, т. 2 КТ работодателят е длъжен в установените срокове да плаща
уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Подвеждайки под
горепосочената приложима правна норма установените по делото факти, че
работникът е изпълнявал задължението си за полагане на труд за процесните
периоди, като работодателят (чиято е доказателствената тежест съгласно
правилото на чл. 154, ал.1 ГПК) не е представил доказателства, че е платил на
трудовите му възнаграждения, то съдът намира, че ответникът дължи заплащане на
претендираните от ищеца трудови възнаграждения, чиито размери се доказват от заключението
на СИЕ и се признават от ответника в подписаните от него извънсъдебни
споразумения и те са в нетен размер от 7650,45 лева за периода от м.март 2011
г. до м.декември 2011 г. и в нетен
размер от 2202,70 лева за периода от 04.2012 г. до м. 12.2012 г.
Съгласно чл. 222, ал.3 КТ при прекратяване на
трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право
на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването,
той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово
възнаграждение за срок от 6 месеца, ако е работил при същия работодател през
последните 10 години. Подвеждайки под горепосочената приложима правна норма
установените по делото факти, че към датата на прекратяване на трудовото
правоотношение на работника, той е придобил право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст и през последните 10 години е работил при ответника, то съдът
намира, че ответникът дължи на ищеца такова обезщетение. Всъщност това не се
оспорва от ответника, разпоредено е заплащането му още със заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение
на ищеца, извършени са частични плащания на същото според заключението на СИЕ,
като пак според същото заключение неплатеният остатък от обезщетението възлиза
на 750 лева, поради което и в този размер следва да бъде присъдено на ищеца.
Ето защо, предявените искове следва
да бъдат уважение изцяло.
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 850 – възнаграждение за един адвокат. На основание чл. 78, ал.
6 ГПК ответникът дължи заплащане в полза на Държавата по Бюджета на съдебната
власт сумата в размер на 424,13 лева, представляваща дължимите държавни такси
за разглеждане на исковете съгласно чл.
1 от Тарифата за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК, както и сумата от 150
лева - възнаграждение за вещо лице, която следва да заплати по сметка на РС –
Стара Загора.
Доколкото с настоящото решение съдът присъжда трудови възнаграждения
и обезщетения за работа, следва съгласно императивната норма на чл. 242, ал. 1
от ГПК да постанови предварителното изпълнение на решението.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Главно
управление строителство и възстановяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
Изгрев, ул. Лъчезар Станчев 13, ет.7, да заплати на И.Д.К., ЕГН: **********,***. Никола Кожухаров 13, ет.1, ап. 1, сумата в размер на 7650,45 лева – неизплатени
трудови възнаграждения в нетен размер за периода от м.03.2011 г. до м.12. 2011
г.; сумата в размер на 2202,70 лева –
неизплатени трудови възнаграждения в нетен размер за периода от м.04.2012 г. до
м.12.2012 г., сумата в размер на750лева – неплатен
остатък от обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ, ведно със законните лихви върху тези суми от датата на подаване на
исковата молба в съда – 26.03.2019 г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА „Главно
управление строителство и възстановяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
Изгрев, ул. Лъчезар Станчев 13, ет.7, да
заплати на И.Д.К., ЕГН: **********,***. Никола Кожухаров 13, ет.1, ап. 1,
сумата в размер на 850 лева,
представляваща направените в настоящото производство разноски за един адвокат.
ОСЪЖДА
„Главно управление строителство и възстановяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, район Изгрев, ул. Лъчезар Станчев 13, ет.7, да заплати в полза на Държавата по Бюджета на съдебната власт, сумата в размер на 424,13 лева, представляваща дължимите държавни
такси по делото.
ОСЪЖДА „Главно управление строителство и възстановяване”
ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, район Изгрев, ул. Лъчезар Станчев 13,
ет.7, да заплати по сметка на РС – Стара Загора, сумата в размер на 150 лева, представляваща възнаграждение за
вещо лице.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на настоящото решение в
частта относно присъдените суми, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано
пред ОС – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: