Решение по дело №384/2017 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

			06.11.2017
					Дупница

 

Номер                                                  Година                                     Град

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	ГО, V-ти

 

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	02.11.		2017

 

на                                                                                                           Година

Мирослав Саневски

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Юлия Вукова

         2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	Гражданско		384		2017

 

                                      дело №                                     по описа за                               година.

 

Производството е образувано по искова молба, депозирана от „ПОРФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл.53Е, вх.В, чрез пълномощника юрисконсулт К.К.А., срещу М.В.М., с ЕГН **********, с адрес: ***, с която искова молба са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК,  във вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл.9 и сл. от ЗПК. Ищецът иска от съда да признае за установено по отношение на ответницата, че последната му дължи сума в размер на общо 277.05 лв., от които: главница в размер на 225.00 лв. и неустойка в размер на 52.05 лв. Претендира присъждане на сторените разноски в заповедното и в исковото производство.

           Ищецът твърди, че на 22.06.2015г. между „ПОРФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, като кредитор и Антоанета Петрова Реселчанска, като длъжник е сключен договор потребителски кредит № **********, при следните параметри: сума на кредита: 150 лв.; срок на кредита: 3 месеца; размер на вноската: 53.47 лв.; падеж на вноската: дванадесети ден от месеца; годишен процент на разходите (ГПР): 49.91%; годишен лихвен процент: 41.17%; лихвен процент на ден: 0.11%; дължима сума по кредита: 160.41 лв. и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги: 64.59 лв. Общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги било в размер на 225.00 лв.   

Твърди, че „ПОРФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД е изпълнило точно и в срок задължението си по договора, като е превело паричната сума по посочената от длъжника Антоанета Петрова Реселчанска банкова сметка. ***ние да върне кредита в тримесечен срок, при размер на месечната вноска: 75.00 лв., с дата на погасяване: 12-то число на месеца.

Предвид обстоятелството, че Реселчанска не е изпълнявала точно поетите с договора за кредит задължения и не е направила нито една пълна вноска по него, след изпадането й в забава, съгласно т.12.3 от общите условия към договора за кредит (ОУ), на 23.09.2015г. същият е прекратен автоматично от страна на „ПОРФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД. Съгласно чл.12.4 от ОУ, върху остатъчния размер на задължението била начислена и неустойка в размер на 35%, с което общият размер на задължението възлиза на 277.05 лв.

Ищецът сочи, че поради неизпълнението на горепосочените задължения от Антоанета Реселчанска е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което заявлението е образувано ч.гр.д. 1922/2016 г. по описа на Районен съд-Дупница. След образуване на делото, на 14.12.2016г. длъжницата Реселчанска е починала, поради което съдът е конституирал като страна наследницата й М.В.М., която от своя страна е подала възражение срещу издадената заповед за изпълнение в законоустановения срок.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответницата, с който същата оспорва изцяло предявения иск, като счита, че същият е недопустим и неоснователен. Твърди, че искът е недопустим, понеже няма качеството на длъжник по отношение на ищеца нито по посочения, нито по какъвто и да било друг договор. Оспорва твърдението на ищеца, че била „служебно конституирана от съда като наследник на починалия длъжник по делото-Антоанета Петрова Реселчанска“. Твърди, че не е приемала наследството на починалата си дъщеря Антоанета Реселчанска нито изрично, по реда на чл.49 от ЗН, нито с конклудентни действия. Сочи, че не е призовавана по реда на чл.51 от ЗН за да заяви дали приема наследството. Оспорва изцяло предявения иск по основание и размер, както и фактическите и правни доводи на ищеца. Заявява, че в качеството си на лице, което има право да наследява, се отказва от наследството на починалата си дъщеря Антоанета Петрова Реселчанска.

Съдът намира за установено от фактическа страна следното:  

От представените по делото писмени доказателства се установява, че на 22.06.2015г. между „ПОРФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, като заемодател  и Антоанета Петрова Реселчанска, като земател е сключен договор потребителски кредит № **********, при следните параметри: сума на кредита: 150 лв.; срок на кредита: 3 месеца; размер на вноската: 53.47 лв.; падеж на вноската: дванадесети ден от месеца; годишен процент на разходите (ГПР): 49.91%; годишен лихвен процент: 41.17%; лихвен процент на ден: 0.11%; дължима сума по кредита: 160.41 лв. и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги: 64.59 лв. Общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги: 225.00 лв.

Видно от представеното с исковата молба платежно нареждане от 22.06.2015г., „ПОРФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД е изпълнило задължението си по договора, като е превело паричната сума по посочената от длъжника Антоанета Петрова Реселчанска банкова сметка.

***.гр.д. 1922/2016 г. по описа на Районен съд-Дупница, ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Антоанета Петрова Реселчанска. След образуване на делото, на 14.12.2016г. длъжницата Реселчанска е починала, поради което съдът е направил служебна справка за родствени връзки на починалото лице, след което е конституирал като страна наследницата й М.В.М., която от своя страна е подала възражение срещу издадената заповед за изпълнение в законоустановения срок.

По искане на дружеството-ищец, в първото открито съдебно заседание, съдът е задължил ответницата по реда на чл.51 от Закона за наследството, най-късно до датата на следващото съдебно заседание да заяви в писмена декларация, депозирана до съда или устно в съдебно заседание, дали приема наследството на дъщеря си Антоанета Петрова Реселчанска или се отказва от него. Във второто (и последно) съдебно заседание, пълномощникът на ответницата е депозирал подписана от нея декларация, с която заявява, че се отказва от наследството на дъщеря си Антоанета Реселчанска, поради което, на основание чл.51, ал.3 от ЗН съдът е разпоредил да се впише в особената книга на съда за приемане и отказ от наследството направеният отказ.

Анализът на така установените факти и обстоятелства по делото, налага следните правни изводи:

            Предявен е установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумите, за които по ч.гр.д. 1922/2016 г. по описа на Районен съд-Дупница е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. В тежест на ищеца е да докаже съществуването на вземането в негова полза-сключването на договора за кредит и предаването на сумата по него съгласно уговореното, поемането на задължение от ответника да върне заетата сума.

С оглед на събраните по делото доказателства, съдът приема за безспорно установено сключването на процесния договор за кредит между Антоанета Петрова Реселчанска и „ПОРФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД с посочените в исковата молба параметри, както и изпълнението на задължението на кредитора по него за предоставяне на заемната сума. Безспорно установено е също така, че заемателката Ресечанска не е извършвала плащания по така сключения договор за кредит.

След смъртта на заемателката Антоанета Реселчанска, задължението по процесния договор за кредит съставлява пасив в оставеното от нея наследство. За да възникне отговорност на законните й наследници за процесното задължение, следва да е налице наследствено правоприемство. Наследственото имущество обаче, не се придобива по право. Съгласно разпоредбата чл.48 ЗН, наследството се придобива с приемането му, което произвежда действие от откриването му. Приемането може да стане с писмено заявление до районния съдия или с конклудентни действия, т.е. действия, които несъмнено предполагат намерение на наследника да приеме наследството /чл.49 ЗН/.

В разглеждания случай не се твърди и не се установява по делото ответницата М.М. да е приела изрично с писмено заявление или с конклудентни действия оставеното от дъщеря й наследство. Когато наследството не е прието, кредиторите на оставеното в наследство задължение разполагат с възможността да принудят наследниците в определен от съда срок да заявят дали приемат наследството или се отказват от него – чл.51 ЗН. Когато има заведено дело срещу наследника, този срок се определя от съда, който разглежда делото.

В настоящия случай, искане по чл.51 ЗН е отправено  от страна на ищеца. Съдът е задължил ответницата по реда на чл.51 от Закона за наследството, най-късно до датата на следващото съдебно заседание да заяви в писмена декларация, депозирана до съда или устно в съдебно заседание, дали приема наследството на дъщеря си Антоанета Петрова Реселчанска или се отказва от него. В последното съдебно заседание, пълномощникът на ответницата е депозирал подписана от нея декларация, с която същата заявява, че се отказва от наследството на дъщеря си Антоанета Реселчанска, поради което, на основание чл.51, ал.3 от ЗН съдът е разпоредил да се впише в особената книга на съда за приемане и отказ от наследството направеният отказ.

Съгласно разпоредбата на чл.60, ал.1 ЗН, наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават. В случая ответницата се е отказала от наследството на дъщеря си, поради което не отговаря за задълженията, оставени като пасив в него.

С оглед на изложените съображения, предявените искове се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът дължи на ответницата сторените от нея разноски в настоящото производство в размер на 400.00 лв. за заплатеното от нея адвокатско възнаграждение на упълномощения адвокат.

 

Така мотивиран съдът

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „ПОРФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл.53Е, вх.В, срещу М.В.М., с ЕГН **********, с адрес: ***, искове с правно основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК,  във вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл.9 и сл. от ЗПК за признае за установено по отношение на ответницата, че последната му дължи сума в размер на общо 277.05 лв., от които: главница в размер на 225.00 лв. и неустойка в размер на 52.05 лв.

ОСЪЖДА „ПОРФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл.53Е, вх.В да заплати на М.В.М., с ЕГН **********, с адрес: ***,  разноски по настоящото дело  в размер на 400.00 лв. за заплатено адвокатско възнаграждание.

Решението подлежи на обжалване пред ОС-Кюстендил в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: