Р Е Ш Е Н И Е
№252 10.08.2016г. град С.З.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
В публично
заседание
на двадесет
и седми април 2016г.
в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ УРУКОВ
Секретар :
П.Г.
Прокурор: П.
Василев
като
изслуша докладваното от съдията- докладчик Уруков
гр.д.№ 41/2015г.
по описа на Окръжен съд- С.З., за да се произнесе съобрази следното :
Предявен е иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ и чл.82- чл.86 от ЗЗД.
Постъпила е Искова молба от ищеца С.Й.С.
против Прокуратурата на РБ, с която ищеца моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата в размер общо на
74 350,92 лева, от които обезщетение за имуществени вреди в размер на
44 350.92 лева и обезщетение за неимуществени вреди в размер на
30 000 лева, подробно описани в исковата молба, както следва:
- Обезщетение за
претърпените от воденото
срещу ищеца наказателно производство имуществени
вреди - реални вреди
за платени по
воденото наказателно производство на досъдебното производство и пред
съда адвокатски възнаграждения в размер общо на 1400 (хиляда и четиристотин)
лева.
- Законна лихва върху обезщетението за имуществени
вреди - реални вреди за платени по воденото наказателно производство на
досъдебното производство и пред
съда адвокатски възнаграждения в
размер общо на
1400 /хиляда и четиристотин/ лв., считано от деня на
влизане в сила на Присъда № 85/21.04.2012г. по н.о.х.д. № 1624/2011 г. по описа
на Я.ски районен съд, Наказателно отделение, ІХ-ти състав, с която е потвърдена
невинността ищеца - 08.05.2012 г., до пълното изплащане на присъдените суми.
- Обезщетение за
претърпените от воденото
срещу ищеца наказателно производство имуществени вреди -
пропуснати ползи за неполучено брутно възнаграждение за времето от датата на
временно отстраняване от длъжност -25.05.2010 г. до датата на уволнението -
03.09.2010 г. - за срок от три месеца и девет дни в размер общо на 3567,56 /три
хиляди петстотин шестдесет и седем лева и петдесет и шест стотинки/ лв.,
представляваща три брутни възнаграждения от по 1081,08 /хиляда и осемдесет и
един лева и осем стотинки/ лв. месечно и още - 324,31 /триста
двадесет и четири
лева и тридесет
и една стотинки/
лв. възнаграждение за девет дни.
-
Законна лихва върху обезщетението за имуществени вреди – пропуснати ползи за
неполучено брутно възнаграждение за времето от датата на временно отстраняване
от длъжност - 25.05.2010 г. до датата на уволнението - 03.09.2010 г. -за срок
от три месеца и девет дни в размер общо на 3567,56 /три хиляди петстотин
шестдесет и седем лева и петдесет и шест стотинки/ лв., представляваща три
брутни възнаграждения от по 1081,08 /хиляда и осемдесет и един лева и осем
стотинки/ лв. месечно и още - 324,31 /триста двадесет и четири лева и тридесет
и една стотинки/ лв. възнаграждение за девет дни, считано от деня на влизане в
сила на Присъда № 85/21.04.2012 г. по н.о.х.д. № 1624/2011 г. по описа на Я.ски
районен съд, Наказателно
отделение, ІХ-ти състав,
с която е
потвърдена невинността ищеца - 08.05.2012 г., до пълното изплащане на
присъдените суми.
-Обезщетение за
претърпените от воденото
срещу ищеца наказателно производство имуществени вреди
- пропуснати ползи от неполучени брутни
възнаграждения за времето от датата на уволнението - 03.09.2010 г. до
12.01.2011г., когато е сключен трудов договор с „Аргументум консултантска
група" ЕООД, в общ размер на 4648,63 /четири хиляди шестстотин и
четиридесет и осем лева и шестдесет и три стотинки/ лв. - четири брутни
възнаграждения от по 1081,08 /хиляда и осемдесет и един лева и осем стотинки/
лв. месечно и още - 324,31 /триста двадесет и четири лева и тридесет и една
стотинки/ лв. възнаграждение за девет дни.
-
Законна лихва върху обезщетението за имуществени вреди – пропуснатите ползи от
неполучени брутни възнаграждения за времето от датата на уволнението-
03.09.2010 г. до 12.01.2011 г., когато е сключен трудов договор с „Аргументум
консултантска група" ЕООД, в общ размер на 4648,63 /четири хиляди
шестстотин и четиридесет и осем лева и шестдесет и три стотинки/ лв. - четири
брутни възнаграждения от по 1081,08 /хиляда и осемдесет и един лева и осем
стотинки/лв. месечно и още - 324,31 /триста двадесет и четири лева и тридесет и
една стотинки/ лв. възнаграждение за девет дни, считано от деня на влизане в
сила на Присъда № 85/21.04.2012 г. по н.о.х.д. № 1624/2011 г. по описа на Я.ски
районен съд, Наказателно отделение,
ІХ-ти състав, с
която е потвърдена невинността ищеца - 08.05.2012
г., до пълното изплащане на присъдените суми.
-Обезщетение за
претърпените от воденото
срещу ищеца наказателно производство имуществени вреди
- пропуснати ползи от неполучени брутни
възнаграждения за времето когато е бил в неплатен отпуск по сключен с „Аргументум консултантска група" ЕООД,
ЕИК ********* трудов договор за периода от 12.01.2011 г. до 31.12.2011 г. в общ
размер на 12573,56 /дванадесет хиляди петстотин седемдесет и три лева и
петдесет и шест стотинки/ лв. —единадесет брутни възнаграждения от по 1081,08
/хиляда и осемдесет и един лева и осем стотинки/ лв. месечно и още 684,57
/шестстотин осемдесет и четири лева и петдесет и седем стотинки/ лв. за
деветнадесет дни.
- Законна лихва върху обезщетението за имуществени
вреди – пропуснати ползи от неполучени брутни възнаграждения за времето когато
е бил в неплатен отпуск по сключен с „Аргументум консултантска група"
ЕООД, ЕИК ********* трудов договор за периода от 12.01.2011 г. до 31.12.2011 г.
в общ размер на 12573,56 /дванадесет хиляди петстотин седемдесет и три лева и
петдесет и шест стотинки/ лв. - единадесет брутни възнаграждения от по 1081,08 /хиляда и осемдесет и един лева и
осем стотинки/ лв. месечно и още 684,57 /шестстотин осемдесет и четири лева и
петдесет и седем стотинки/ лв. за деветнадесет дни, считано от деня на влизане
в сила на Присъда № 85/21.04.2012 г. по н.о.х.д. № 1624/2011 г. по описа на Я.ски
районен съд, Наказателно отделение, ІХ-ти състав, с
която е потвърдена невинността на ищеца -
08.05.2012 г., до
пълното изплащане на присъдените суми.
- Обезщетение за
претърпените от воденото
срещу ищеца наказателно
производство имуществени вреди
пропуснати ползи за
разликата в получаваното от него
преди уволнението на ищеца от МВР брутно възнаграждение и трудовото ми
възнаграждение в „Аргументум консултантска група" ЕООД – за периода от
01.01.2012 г. до 01.04.2013 г., в размер общо на 12032,65 /дванадесет хиляди и
тридесет и два лева и шестдесет и пет стотинки/ лв.
- Законна лихва върху обезщетението за имуществени
вреди – пропуснати ползи за разликата в получаваното от него преди уволнението
ищеца от МВР брутно възнаграждение и трудовото ищеца възнаграждение в
„Аргументум консултантска група" ЕООД - за периода от 01.01.2012 г. до
01.04.2013 г., в размер общо на 12032,65 /дванадесет хиляди и тридесет и два
лева и шестдесет и пет стотинки/ лв., считано от деня на влизане в сила на
Присъда № 85/21.04.2012 г. по н.о.х.д. № 1624/2011 г. по описа на Я.ски районен
съд, Наказателно отделение, ІХ-ти състав, с която е потвърдена невинността
ищеца - 08.05.2012 г., до пълното изплащане на присъдените суми.
-
Обезщетение за претърпените от
воденото срещу ищеца
наказателно производство имуществени вреди - пропуснати ползи от
неполучени брутни възнаграждения за времето от 01.04.2013 г. до 05.12.2013 г.,
когато отново бях без работа в общ размер
на 8908,79 /осем хиляди
деветстотин и осем лева и седемдесет и
девет стотинки/ лв. - за осем месеца по 1081,08 /хиляда и осемдесет и един лева
и осем стотинки/ лв. месечно и още 160,15 /сто и шестдесет лева и петнадесет
стотинки/ лв. за пет дни.
-
Законна лихва върху обезщетението за имуществени вреди – пропуснати ползи от
неполучени брутни възнаграждения за времето от 01.04.2013 г. до 05.12.2013 г., когато ищеца е бил без
работа в общ размер на 8908,79 /осем хиляди деветстотин и осем лева и
седемдесет и девет стотинки/ лв. - за осем месеца по 1081,08 /хиляда и
осемдесет и един лева и осем стотинки/ лв. месечно и още 160,15 /сто и
шестдесет лева и петнадесет стотинки/ лв. за пет дни, считано от деня на
влизане в сила на Присъда № 85/21.04.2012 г. по н.о.х.д. № 1624/2011 г. по
описа на Я.ски районен съд, Наказателно отделение, ІХ-ти състав, с която е потвърдена
невинността ищеца 08.05.2012
г., до пълното
изплащане на присъдените суми.
-Обезщетение за
претърпените от воденото
срещу ищеца наказателно производство имуществени вреди
- пропуснати ползи
за разликата в получаваното от него преди уволнението на
ищеца от МВР брутно възнаграждение и трудовото ми възнаграждение по сключен с
Фондация „Посланици на по-добро бъдеще", ЕИК ********* трудов договор за
периода от 06.12.2013 г. до 03.04.2014г. - за три месеца и осемнадесет дни - по
310,08 /триста и десет лева и осем стотинки/ лв. месечно по-малко и 289,40 лв.
по-малко за двадесет и осем дни – в размер общо на 1219,73 /хиляда двеста и
деветнадесет лева и седемдесет и три стотинки/ лв.
- Законна лихва върху обезщетението за имуществени
вреди – пропуснати ползи за разликата в получаваното от него преди уволнението
на ищеца от МВР брутно възнаграждение
и трудовото ми
възнаграждение по сключен
с Фондация „Посланици на по-добро
бъдеще", ЕИК ********* трудов договор за периода от 06.12.2013 г. до
03.04.2014 г. – за три месеца и осемнадесет дни - по 310,08 /триста и десет
лева и осем стотинки/ лв. месечно по-малко и 289,40 лв. по-малко за двадесет и
осем дни - в размер общо на 1219,73 /хиляда двеста и деветнадесет лева и
седемдесет и три стотинки/ лв., считано от деня на влизане в сила на Присъда №
85/21.04.2012 г. по н.о.х.д. № 1624/2011 г. по описа на Я.ски районен съд,
Наказателно отделение, ІХ-ти
състав, с която
е потвърдена невинността ищеца -
08.05.2012 г., до пълното изплащане на присъдените суми.
-Обезщетение за
претърпените неимуществени вреди
- резултат от воденото срещу ищеца наказателно
производство, от неоснователно повдигнатото на ищеца обвинение /с постановления
за привличане в качеството на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение и с
обвинителни актове/ - в размер общо на 30 000 (тридесет хиляди) лева.
-
Законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди в размер общо на 30
000 (тридесет хиляди) лева, от деня на влизане в сила на Присъда №
85/21.04.2012 г. по н.о.х.д. № 1624/2011 г. по описа на Я.ски районен съд,
Наказателно отделение, ІХ-ти състав, с която е потвърдена невинността на ищеца
-08.05.2012 г., до пълното изплащане на присъдените суми.
-
Направените по делото разноски.
Предявеният иск е процесуално допустим, родово и
местно подсъден на настоящия ОС-Ст.Загора, исковата молба е редовна, отговаря
на изискванията по чл.127, чл.128 и чл.129, ал.1 от ГПК/2008г./, и не са налице
пречки по смисъла на чл.129, ал.2-6 и чл.130 от ГПК. Внесена е и дължимата ДТ
от 10 лева по сметката на ОС-С.З. съобразно чл.2а., ал.1, т.1 от Тарифата за
ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК.
Ответникът
Прокуратурата на Република България- гр.С. не е подала писмен отговор на Исковата
молба в законния 1- месечен срок по чл.131-132 от ГПК/2008г./.
Във
връзка с Исковата молба контролиращата страна Окръжна прокуратура- С.З. на
основание чл.131-132 от ГПК/2008г./ е подала писмен отговор. В него се посочва,
че според ОП- С.З. искът е допустим, но по същество е неоснователен или
алтернативно изразяват становище, че размерът на претендираното обезщетение е
прекалено завишен и следва да бъде значително намален.
В същият писмен отговор ОП-С.З. счита, че предявения
срещу ответника иск за имуществени и неимуществени вреди от ищеца се явява
допустим, но не е доказан по основание и размер, по съображенията, подробно
изложени в писмения отговор. Твърди, че не са налице доказателствата, които да
установяват действително претърпените вреди като пряка и непосредствена
последица от обвинението. Твърди, че се явяват и недоказани твърденията за
влошено здравословно състояние на ищеца по причината на повдигнатото от
ответника обвинение. Също твърди, че иска за неимуществените вреди се явява
прекалено завишен. В тази връзка моли иска да бъде отхвърлен като недоказан или
евентуално съдът да намали размера на претендираното обезщетение.
Съдът,след като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност във връзка със становищата и
доводите на страните намира за установено следното:
Ищецът С. е дългогодишен служител съм на
МВР, където е назначен през м.март 1994 година.
До настъпване на събитията, подробно описани в процесната искова молба,
същият се е ползвал с добро име сред колегите си и в обществото.
На датата 13.05.2010
г. в гр. С.З. с Постановление за привличане в качеството му на обвиняем и вземане на мярката за
неотклонение, същият е бил привлечен като обвиняем
по досъдебно производство - сл.д. № 134/2009 г. по описа на Национална следствена служба. Повдигнато му е
обвинение за умишлено престъпление по
чл. 339а, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.93, т.1, б."а" от НК. Била ми е взета и мярка
за неотклонение „Гаранция" в размер на 1000 /хиляда/ лева.
С Постановление за
привличане на обвиняем и вземане мярка за неотклонение от 28.05.2010 г. на
следовател при НСС му е
било повдигнато обвинение в извършването на престъпление по чл. 339а, ал.2, вр. ал.1, вр.
чл.26, ал.1, вр. чл.20,
ал.2, вр. чл.93, т.1, б."а" от НК като беше прецизиран периода на извършване на престъплението.
По това обвинение,
след приключване на разследването, Районна прокуратура П. /определена за
компетентна с Постановление на Главния прокурор на Република България, поради отвод
на прокурорите от Районна прокуратура С.З./ на 10.08.2010 г. е внесла в Районен съд
С.З. делото с обвинителен
акт.
С обвинителния акт, по реда на чл.247,
ал.1, т.1 от НПК му е било повдигнато обвинение
в извършване на престъпление по чл. 339а, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.93, т.1, б."а"
от НК. Поради отвод на съдиите от Районен съд С.З. за компетентен да разгледа делото е бил определен Районен съд Я., където по така повдигнатото ми с обвинителния
акт обвинение е било образувано и
н.о.х.д. под № 1699/2010 г. по описа на Я.ски районен съд, Наказателно отделение, ІХ-ти състав.
С Определение на
Районен съд Я. - IX н.с.
по н.о.х.д. № 1699/2010 г. от 05.01.2011 г. е било прекратено съдебното
производство и делото е било върнато на Районна прокуратура П. за отстраняване
на допуснати на досъдебното производство отстраними съществени процесуални
нарушения.
С Постановление за
привличане на обвиняем от 12.07.2011 г. отново му е повдигнато
обвинение в извършването на престъпление по чл. 339а, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26,
ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.93, т.1, б."а" от НК.
Районна прокуратура
П. на 11.11.2011 г. повторно е внесла в Районен съд Я. делото с обвинителен акт. По
това обвинение е било образувано и ново н.о.х.д. под № 1624/2011 г. по описа на
Я.ски районен съд, Наказателно отделение, ІХ-ти състав. С обвинителният акт, по
реда на чл.247, ал.1, т.1 от НПК отново ми е било повдигнато обвинение по чл. 339а, ал.2,
вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.93, т.1, б."а" от НК.
С Присъда под №
85/21.04.2012 г. по същото н.о.х.д. с № 1624/2011 г. по описа на Я.ски районен съд,
Наказателно отделение, ІХ-ти състав, е бил признат изцяло за НЕВИНОВЕН в това през периода месец от януари
2004 г. до 02.09.2009 г. в гр. С.З., като
длъжностно лице - полицейски служител в ОДМВР С.З., в съучастие с друго лице, като извършител, да съм
използвал специално техническо
средство, предназначено за негласно събиране на информация и бях ОПРАВДАН напълно по повдигнатото ми обвинение в
извършване на престъпление по чл.
339а, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК.
Оправдателната
Присъда е влезнала в сила на датата 08.05.2012 г. От мотивите на същата е видно, че ищецът
С. не е извършил приписваното му престъпление по чл. 339а, ал.2, вр. ал.1, вр.
чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК.
След привличането му
като обвиняем по ДП - сл.д. № 134/2009 г. на НСС срещу него по искане на Прокуратурата е
било образувано и дисциплинарно производство. Дисциплинарното производство е
образувано със Заповед под № 6051/25.05.2010 г. на Министъра на вътрешните работи. С
тази Заповед по предложение на Прокуратурата е бил временно отстранен от заеманата от него
длъжност
на инспектор - държавен служител в МВР. Дисциплинарното производство приключило
със Заповед рег.
№ К-10047 от
03.09.2010 г. на Министъра
на вътрешните работи. Със същата му било наложено и най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение" и
служебното му правоотношение на държавен служител в МВР било прекратено.
Основание за
издаване на Заповедта за уволнението му, видно от мотивите на същата е: „...
извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в
това, че на 28.05.2010 г. в гр. С., с привличането му като обвиняем по
досъдебно производство № 134/2009 г. по описа на Национална следствена служба,
за умишлено престъпление по чл. 339а, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр.
чл.20, ал.2, вр. чл.93, т.1, б."а" от НК, държавният служител, инспектор II степен С.Й.С. -
полицейски инспектор VI степен в сектор „Пътна полиция" към отдел
„Охранителна полиция" при ОДМВР - С.З., е нарушил т.4, т.7 и т.8 от „Етичния кодекс за поведение на
държавните служители в МВР", утвърден с министерска заповед рег. № 1з -
2013/08.11.2006 г., представляващо
дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.224, ал.2, т.4 от Закона за МВР, за
което на основание чл.227, ал.1, т.10 от Закона за МВР, във връзка с чл.230, ал.2, т.4 от Правилника за прилагане на
Закона за МВР - деяния несъвместими с
етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижа на службата, е предвидено дисциплинарно наказание „уволнение", установено от материали,
съдържащи се в проведено дисциплинарно производство ...".
В Заповед с №
6051/25.05.2010 г. на Министъра на вътрешните работи като основание за
образуване на дисциплинарното производство срещу него и временното му
отстраняване от длъжност също е посочено повдигането на обвинение с Постановлението от датата 13.05.2010
г.
Заповедта за
уволнението му и прекратяване на служебното му правоотношение обжалвал пред Върховния
административен съд. По жалбата му там било образувано адм. д. под № 12714/2010
г. на ВАС - Трето отделение. Тъй като докато течала процедурата по обжалването
не било приключило воденото срещу него наказателно производство, с Решение под №
2159/14.02.2011 г. по адм. д. № 12714/2010 г. на ВАС - Трето отделение
жалбата му била отхвърлена, а Заповедта за уволнението му била потвърдена.
По неговата жалба срещу това Решение във ВАС - Петчленен състав беше образувано и адм.
д. с № 4393/2011 г. на Петчленен състав - втора колегия. С Решение №
7848/06.06.2011 г. по това дело било потвърдено Решението с № 2159/14.02.2011
г. по адм. д. № 12714/2010 г. на ВАС - Трето отделение. С това Заповедта за
уволнението му влезна в сила.
След влизане в сила
на Присъдата под № 85/21.04.2012 г. по н.о.х.д. № 1624/2011 г. по описа на Я.ски
районен съд, Наказателно отделение, ІХ-ти състав, с молба вх. №
11285/11.07.2012 г., направил искането си за възобновяване на административното
производство по влязлото в сила Решение № 2159/14.02.2011 г. по адм. д. №
12714/2010 г. на ВАС - Трето отделение. По искането било вече образувано адм. д. под №
9827/2012 г. на ВАС - Седемчленен състав. Искането му било уважено с
Решение под № 11427/09.09.2013 г. по адм. д. № 9827/2012 г. на ВАС - Седемчленния състав. След отмяната на влязлото в
сила решение делото било
върнато за ново разглеждане от друг
тричленен състав на ВАС. Било образувано
адм. д. № 13105/2013 г. на ВАС - V отделение.
С Решение №
17092/18.12.2013 г. по адм. д. № 13105/2013 г. Върховен административен съд С.
- V отделение отмени
Заповедта с рег. № К-10047 от 03.09.2010 г. на Министъра на вътрешните работи.
Решението било потвърдено с Решение № 4454/01.04.2014 год., постановено по административно
дело № 2335/2014
год. на ВАС, Петчленен състав – ІІ-ра колегия. С това Решение № 17092/12.2013 г.
постановено по а.х.д. № 13105/2013 г. на ВАС - V отделение влезнало в законна сила.
Към настоящия
момент, считано от 14.04.2014 г. вече е възстановен на работа и изпълнявам
служебните си задължение в системата на МВР като полицейски инспектор във 02 РУ на МВР С.З..
Влизането в сила на
Присъда под № 85/21.04.2012 г. по н.о.х.д. № 1624/2011 г. по описа на Я.ски
районен съд, Наказателно отделение, ІХ-ти състав, с която бил признат за НЕВИНОВЕН в това, че през
периода месец от януари 2004 г. до 02.09.2009
г. в гр. С.З., като длъжностно лице - полицейски служител в ОДМВР С.З., в съучастие с друго лице, като
извършител, да е използвал специално
техническо средство, предназначено за негласно събиране на информация и бил ОПРАВДАН напълно по
повдигнатото му обвинение в извършване
на престъпление по чл. 339а, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2
от НК, сочи от своя страна на наличието на основание за ангажиране
отговорността на Прокуратурата на Република България.
Основанието е чл.2,
ал.1, т.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
На практика
действително е налице влязъл в законна сила съдебен акт /Присъда/, с който е
установено, че ищецът С. е НЕВИНЕН по повдигнатото му обвинение в
извършване на престъпление по чл. 339а, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр.
чл.20, ал.2 от НК. Признаването му за невинен с окончателен съдебен акт води до
това, че всички действия по разследването на досъдебното производство и в частност -
уличаването му в извършване на престъпление /повдигане на обвинение с надлежни
постановления за привличане в качеството на обвиняем/, вземането на мярка за
неотклонение, внасянето на обвинителни актове срещу мен в съда, поддържането на повдигнатите
обвинения и искането на осъдителна присъда, са незаконосъобразни.
Прокурорът от Районна
прокуратура П. /наблюдаващият прокурор, определен за такъв от Главния прокурор на
Република България поради направени отводи на прокурорите в Районна прокуратура С.З./,
който на основание чл. 196, ал.1 от НПК е осъществявал надзор за законосъобразност
над органите на
разследването осъществили действия и постановили актове в рамките на досъдебното производство, включително
съгласуването на повдигнатите ми обвинения и взетата ми мярка за
неотклонение по реда на чл.219, ал.1 от НПК, по силата на изискването за обективност, уредено в чл. 195, ал.2, т.2 от НПК, е бил длъжен да извърши
обективна преценка на релевантните факти и да констатира, че не е налице
престъпление и че ищецът се явява невинен. Същото задължение е имал и прокурора от Районна прокуратура Я., който е
поддържал обвинението и е искал
осъдителна присъда по воденото срещу него н.о.х.д. под № 1624/2011 г. на Я.ски
районен съд.
При така описаната
фактическа обстановка, е налице хипотезата на чл. 2, ал.1, т.2 от Закона за отговорността
на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, според който:
„ Чл. 2. (1)
Държавата отговаря за вредите, причинени на гражданите от органите на
дознанието, следствието, прокуратурата, съда и особените юрисдикции от незаконно:
2. обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че
извършеното деяние не е престъпление... ".
В съответствие с
тълкуването на чл. 7 от ЗОДОВ, дадено в т. 5 от Тълкувателно решение под № 3/2004 г.
от 22.04.2005 г. на Общото събрание на гражданската колегия на Върховния касационен съд, пасивно легитимиран
по иска, с правно основание чл. 2 от ЗОДОВ,
е държавният орган - юридическо лице, а не негови обособени структури без
самостоятелна правосубектност.
В случая,
наказателното производство е било образувано от Районна прокуратура С.З..
Образувано е с извършване на първото действие по разследването -оглед на
местопроизшествието. Поради направените отводи от прокурорите в Районна прокуратура С.З., Главния прокурор на
Република България е възложил на Районна прокуратура П. осъществяването на
надзора и ръководството над органа на разследването по образуваното досъдебно производство. По
тази причина представител на Районна прокуратура П. е осъществявал и функциите по ръководство
и надзора на органите на разследването в рамките
на досъдебното производство. С прокурора от Районна прокуратура П., по
реда на чл.219, ал.1 от НПК, е съгласувано повдигането на обвинение и вземането на мярката за неотклонение на
досъдебното производство с Постановлението
за привличане в качеството на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение.
Районна прокуратура П. на два пъти е повдигнала обвинение пред съда, като е внесла и обвинителен акт в
Районен съд С.З. и Районен съд Я.
срещу ищеца. Прокурора от Районна прокуратура Я. е поддържал обвинението по така внесения от Районна
прокуратура П. обвинителен акт и е
искал постановяването на осъдителната присъда срещу него.
Районна прокуратура
П. и Районна прокуратура Я. нямат самостоятелна правосубектност. Те са части от
Прокуратурата на Република България.
Съгласно чл. 137 от Закона за съдебната власт:
„ Прокуратурата е
юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище в С.. "
Поради това
Прокуратурата на Република България е пасивно легитимираната страна в настоящия
процес.
Съгласно чл.4. от ЗОДОВ:
"Държавата и
общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното
лице."
Ищецът е претърпял
вреди /имуществени и неимуществени/ от действията и актовете в досъдебното
производство от Районна прокуратура П. образуване на досъдебно производство,
повдигане на обвинение, вземане на мярка за неотклонение, разпит в качеството на
обвиняем, разследване, повдигне на обвинение чрез внасянето на обвинителни
актове в съда. Претърпял съм вреди и от действията на Районна прокуратура Я.,
изразяващи се в поддържане на обвинението по внесения от Районна прокуратура П.
обвинителен акт и искането за постановяване на осъдителна присъда срещу него.
Налице е
неразривната логическа и правна връзка между актовете и действията на
ответника и претърпените от ищеца вреди от тези актове и действия. Те осъществяват
сложен деликтен състав. Увреждането е съвкупен резултат от актовете, действията и решенията на
Прокуратурата.
За него е налице
правен интерес да търси обезщетението си за вредите, които са пряка и
непосредствена последица от воденото срещу него наказателно производство
приключило с оправдателната присъда. Конкретните вреди имат имуществен и неимуществен характер:
За осъществяване на
защита и процесуално
представителство в досъдебната и
съдебната фаза на наказателното производство ищецът С. е заплатил адвокатски
възнаграждения в общ размер на 1400 /хиляда и четиристотин/ лева, от които - 400
/четиристотин/ лв. по ДП - сл.д.№ 134/09 г. на НСС - на 28.05.2010г., 500 /петстотин/
лева на съдебното производство по н.о.х.д. № 1699/2010 г. на Районен съд Я. - IX н.с, платени по
Договора за правна защита и съдействие от датата 04.01.2011 г.; 500 /петстотин/ лева
на съдебното производство по н.о.х.д. № 1624/2011 г. на Районен съд Я. - IX н.с, платени по
Договор за правна защита и
съдействие от 12.01.2012 г.
IІ. Претърпетните от ищеца Имуществени вреди се изразяват на второ
място в претърпените от същия и пропуснати ползи, които от своя страна се
изразяват в следното:
Видно от
представените в хода на процеса и приети като писмени доказателства от съда
документи, като и от заключението на съдебно-икономическата експертиза,
изпълнена от вещото лице В.Е.Н., се установява, че за времето през което е бил
временно отстранен от длъжността си със Заповед № 6051/25.05.2010 г. на Министъра на
вътрешните работи до уволнението и прекратяването на служебното му
правоотношение със Заповед рег. № К-10047 от 03.09.2010 г. на Министъра на
вътрешните работи, т.е. за три месеца и девет дни бил без работа.
Поради спецификата на института на временно отстраняване от длъжност, тъй като
не е бил уволнен и служебното ми правоотношение не било прекратено, не можел да работи и на
друго място, предвид разпоредбите на ЗМВР, и останал
без доходи. Преди временното му отстраняване от длъжност брутното му възнаграждение за месец април 2010 г. било в
размер на 1081,08 /хиляда и осемдесет
и един лева и осем стотинки/ лв.
От представените с исковата молба писмени
доказателства и от заключението на вещото лице В.Е.Н. по допуснатата от съда
ССЕ се установява, че за времето през което ищецът е бил временно отстранен от
длъжност със Заповед № 6051/25.05.2010 г. на Министъра на вътрешните работи до
уволнението и прекратяването на служебното му правоотношение с цитираната
по-горе Заповед рег. № К-10047 от 03.09.2010 г. на Министъра на вътрешните
работи и е бил без работа /за периода от 25.05.2010 г. до 03.09.2010 г./, той е
претърпял имуществени вреди за неполучени брутни възнаграждения в общ размер на
3 729,69 лв. /три хиляди седемстотин двадесет и девет лева и шестдесет и девет
стотинки/.
От представените с исковата молба писмени
доказателства и видно от т.4 от заключението на вещото лице В.Е.Н. по
допуснатата от съда ССЕ се установява, че за времето през което ищецът е бил
без работа след уволнението му – на 03.09.2010 г. до 12.01.2011
г., когато е сключил трудов договор с „Аргументум консултантска
група" ЕООД, т.е. за четири месеца и девет дни, ищецът е претърпял имуществени
вреди под формата на пропуснати ползи за неполучени брутни възнаграждения в общ
размер на 4540,44 /четири хиляди петстотин и четиридесет лева и четиридесет и
четири стотинки/.
От представените с исковата молба писмени
доказателства и от заключението на вещото лице В.Е.Н. по допуснатата от съда
ССЕ /т.6 от същото/ се установява, че за времето от 12.01.2011 г. до 31.12.2011
г. когато ищецът е бил в неплатения си отпуск в „Аргументум консултантска
група" ЕООД, ЕИК ********* и не е получавал никакво възнаграждение, той е
претърпял имуществени вреди под формата на пропуснати ползи за неполучени
брутни възнаграждения в общ размер на 12648,58 /дванадесет хиляди шестстотин
четиридесет и осем лева и петдесет и осем стотинки/.
От представените с исковата молба писмени
доказателства и от заключението на вещото лице В.Е.Н. по допуснатата от съда
ССЕ се установява, че за времето от 01.01.2012 г. до 01.04.2013 г., т.е. за
петнадесет месеца, докато е работил по трудов договор в „Аргументум
консултантска група" ЕООД, ЕИК *********,
ищецът е претърпял
имуществени вреди под
формата на пропуснати ползи,
като разлика в получаваното от него
преди уволнението му от МВР брутно възнаграждение и трудовото му възнаграждение
при посочения по-горе работодател - за периода от 01.01.2012 г. до 01.04.2013
г. - в размер общо на 932,65 /единадесет хиляди деветстотин тридесет и два лева
и шестдесет и пет стотинки/.
От представените с исковата молба писмени
доказателства и от заключението на вещото лице В.Е.Н. по допуснатата от съда
ССЕ /т.9 от същото/ се установява, че за времето 01.04.2013 г. до 05.12.2013
г., т.е. за осем месеца и пет дни, през което ищецът отново е бил без работа,
след прекратяване на трудовия му отговор с „Аргументум консултантска
група" ЕООД, той е претърпял имуществени вреди под формата на пропуснати
ползи, представляващи неполучено от него брутно възнаграждение като служител в
МВР в общ размер на 8 864,84 /осем хиляди осемстотин шестдесет и четири лева и
седемдесет и осемдесет и четири стотинки/.
От представените с исковата молба писмени
доказателства и от заключението на вещото лице В.Е.Н. по допуснатата от съда
ССЕ /т.10/ се установява, че за времето, през което ищецът е бил на работа по
трудов с Фондация „Посланици на по-добро бъдеще", ЕИК ********* от
06.12.2013 г. до 03.04.2014 г., т.е. три месеца и двадесет и осем дни,
доверителят ми е претърпял имуществени вреди под формата на пропуснати ползи,
представляващи разлика между трудовото му възнаграждение и сумите, които би
получил ако работеше по служебно правоотношение в МВР, в размер общо на 1
232,86 /хиляда двеста тридесет и два лева и осемдесет и шест стотинки/ лв.
Общият размер на изчислените от вещото лице В.Е.Н.
по допуснатата от съда ССЕ претърпени от ищеца имуществени вреди под формата на
реално претърпени вреди и пропуснати ползи, е общо от 44349.06 от които 1400
лева реално претърпени вреди и 42 949,06 лв. /четиридесет и две хиляди
деветстотин четиридесет и девет лева и шест стотинки/- пропуснати ползи. Тази
сума е почти идентична с претендиралото с исковата молба обезщетение за
претърпени имуществени вреди под формата на реално претърпени вреди и пропуснати
ползи в общ размер на 44 350,92 лв. В тази връзка този обективно съединен иск
за обезщетението за имуществените вреди следва да бъде уважен до размера на
сумите установени от заключението на съдебно-икономическата експертиза.
От заключението на вещото лице В.Е.Н. по допуснатата
от съда ССЕ се установява още, че през периодите, през които след
отстраняването му от длъжност и уволнението му с цитираните по-горе заповеди,
до сключването на трудови договори /като се отчете и времето, през което той е
бил в неплатен отпуск и не е получавал трудово възнаграждение/, както и през
периодите между отделните трудови договори, ищецът не е бил регистриран в
Бюрото по труда и не е имал други регистрирани трудови договори, като не е
получавал никакво трудово възнаграждение. Изложеното сочи на една убедителна доказаност
на исковите претенции за претърпените от ищеца имуществени вреди - реални
такива, както и пропуснатите ползи освен по основание, но и по размер.
III. Освен посочените по-горе имуществени вреди -
реални такива и пропуснати ползи, ищецът С.Й.С. е претърпял и неимуществени
вреди, които се състоят в следното:
Както беше посочено вече, причинените му
неимуществени вреди обхващат периода след 13.05.2010 г. /датата на привличането
му в качеството на обвиняем с надлежно Постановление/ и му се дължат считано от
08.05.2012 г. - датата на влизането в сила на Присъдата под № 85/21.04.2012 г.
по н.о.х.д. № 1624/2011 г. по описа на Я.ски районен съд, Наказателно
отделение, 1Х-ти състав, с която той е признат за НЕВИНЕН и изцяло ОПРАВДАН по
повдигнатото му от Районна прокуратура П. с обвинителни актове обвинение по чл.
339а, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, т.е за срок от
почти две години /една година, единадесет месеца и двадесет и пет дни/.
Както е посочено правилно в исковата молба,
претърпените от ищеца неимуществени вреди се изразяват в: чувството на безсилие
и онеправданост; злепоставяне пред обществото, пред колегите, близките и
приятелите; стрес, притеснение, тревожност и загуба на самочувствие; изгубване
на доверието в националните институции; отражение върху емоционалното и
психическото му състояние; тежка форма на безсъние; влошаване на общото му
здравословното ми състояние; загуба на многобройни часове от живота му от
задължението за участие в инициираното наказателното производство.
Размерът на претенцията на ищеца за претърпени
неимуществени вреди е 30 000 (тридесет хиляди) лева, на колкото същият оценява
описаните по-горе последици от воденото срещу него наказателно производство.
Настоящият първоинстанционен съд счита, че размерът
на справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди
възлиза на 10 000 лева.
Претърпените от ищеца неимуществени вреди са
основателни по силата на обективната отговорност по чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ.
Те са и доказани до този размер от 10000 лева поради следните съображения:
От представените с исковата молба и приети като
писмени доказателства: Публикация в електронния сайт на в-к „24 часа" от
11.08.2010 г. със заглавие: „Бивш полицейски шеф обвинен за бръмбари";
Публикация в електронния сайт на Радио „С.З." от 11.08.2010 г. със
заглавие: „Прокуратурата обвини Т.М. за незаконно подслушване"; Публикация
в електронния сайт на „Вести БГ" от 11.08.2010 г. със заглавие: „Ще съдят
бившия шеф на ОДВР С.З."; Публикация в електронния сайт на в-к
„Дневник" от 11.08.2010 г. със заглавие: „Бивш полицейски шеф на съд за
подслушване на колеги"; Публикация в електронния сайт „С.З. нет" от
11.08.2010 г. със заглавие: „Повдигнаха обвинения срещу бившия директор на ОД
на МВР"; Публикация в електронния сайт на в-к „Монитор" от 12.08.2010
г. със заглавие: „Бивш полицейски шеф отива на съд за незаконни бръмбари";
Публикация в електронния сайт „RSS
bg.info)" от
11.08.2010 г. със заглавие: „Повдигнаха обвинение срещу бившия шеф на ОД на
МВР"; Публикация в електронния сайт на в-к „Марица" от 12.08.2010 г.
със заглавие: „Бръмбаргейт вкарва в съда началник на полицията";
Публикация в електронния сайт на Агенция „Фокус" от 11.08.2010 г. със
заглавие: „Прокуратурата в П. повдигна обвинение срещу бившия шеф на РДВР С.З.
за незаконно използване на СРС", е видно, че доброто име на ищеца сериозно
е пострадало от публикациите по негов адрес в средствата за масова информация.
По-голямата част от тези публикации са били инициирани от Прокуратурата. Те по
категоричен начин установяват уронването на доброто име на ищеца именно като
дългогодишен полицейски служител, което сочи на претърпени от него
неимуществени вреди.
Твърдените с исковата молба неимуществени вреди,
изразяващи се в: чувството на безсилие и онеправданост; злепоставяне пред
обществото, пред колегите, близките и приятелите; стрес, притеснение,
тревожност и загуба на самочувствие; изгубване на доверие в националните
институции; отражение върху емоционалното и психическото му състояние; тежка
форма на безсъние, се установяват по безспорен начин от показанията на
разпитаните в съдебно заседание на 14.07.2015 г. свидетели.
От показанията на свидетелката Д.И.С. - съпруга на
ищеца, се установява, че след повдигането на обвинение по воденото срещу него
досъдебно производство и след внасянето на обвинителните актове в съда е
настъпила промяна в поведението му. Станал по-избухлив и по-нервен. Настъпили
промени и в здравословното му състояние. Първоначално му открили високо кръвно
налягане, а след това и диабет. Променил се сънят му. Започнал да си недоспива.
Имал и финансови проблеми.
От показанията на другия свидетеля Н.С.К. се
установява, че повдигнатото обвинение било широко отразено и коментирано в медиите.
Това се отразило зле на ищеца, който като честен човек го преживял много тежко.
Навредило не само на доброто му име в обществото, но и на отношенията му с
колегите, повечето от които се отдръпнали от него. Отстраняването на ищеца от
длъжност поради повдигнатото срещу него обвинение и последвалото му уволнение
се отразили много тежко на финансовото му състояние и на това на семейството
му. Ищецът имал кредит и не бил в състояние без чужда помощ да погасява
вноските по него. Търсел си работа в С.З., но поради публикациите по негов
адрес не могъл да си намери. Намерил такава в гр. С. и то след време. Дълго
време бил без работа. Видимо стандарта му на живот се понижил. Преди
повдигането на обвинение ищецът бил жизнерадостен и нямал здравословни
проблеми. След повдигането на обвинение той станал мрачен и затворен в себе си,
имал проблеми със съня си, започнали и проблемите с високото кръвно налягане, а
след това се разболял от диабет.
От показанията на третия разпитан по делото свидетел
И.Й.Д. се установява, че след повдигането на обвинение имало многобройни
публикации срещу ищеца, които опетнили доброто му име в обществото. Влошили се
отношенията му с баща му, който го упреквал, че е изложил семейството. Ищецът
имал сериозни материални проблеми. Помагали му родителите на съпругата му.
Преди повдигането на обвинение ищецът бил жизнерадостен, нямал здравословни
проблеми. След това здравословното му състояние се влошило. Получил диабет.
Колегите му започнали да странят от него. Воденето на наказателното дело било
свързано с многобройни пътувания до С., П., Я. и сериозни разходи по тях, както
и загуба на многобройни часове.
Влошаването
на здравословното състояние на ищеца се установява и от представените с
исковата молба и описани в първоначалното заключение на допуснатата от съда
медицинска експертиза писмени доказателства - Резултати от лабораторни
изследвания от 13.05.2014 г.; Амбулаторен лист № 000976/05.06.2014 г. с
изследвания към него; Рецептурна книжка. Установява се и от представените с
отделна молба под опис и приети от съда като писмени доказателства амбулаторни
листове, подробно описани в допълнителното заключение на медицинската
експертиза от представената етапна епикриза и от представената и приета като
писмено доказателство лична здравна книжка на ищеца от РДВР С.З..
От заключението на първоначалната и допълнителна
медицинска експертиза по безспорен начин се установява, че до датата на
повдигане на обвинението по воденото срещу ищеца досъдебно производство - на
13.05.2010 г., той не е страдал от диабет. Това заболяване е било констатирано
след приключване на наказателния процес срещу ищеца с влязлата в сила
оправдателна присъда, възобновяване на административните производства по
уволнението му и възстановяването му на работа като служител в РДВР С.З..
Вещите лица д-р П.Е.С. - ендокринолог и д-р Е.Н.Б. -
съдебен медик са категорични, че стресът е един от възможните фактори за
предизвикване заболяване от диабет. По делото е безспорно установено, видно от
показанията на цитираните по-горе свидетели, а и служебно е известно на съда,
че повдигането на обвинение в извършено престъпление и воденето на наказателно
преследване, са фактори, водещи до стрес.
От друга страна съдът следва да вземе предвид и отразеното
в допълнителната съдебномедицинска експертиза мнение и заключение на вещите
лица, че „При ищеца вероятно няма връзка появата на заболяването захарен
диабет и воденото срещу него наказателно производство", То представлява едно
мнение на вещите лица, касаещо наличието на причинна връзка между воденото
срещу ищеца наказателно преследване и констатираното при него след
приключването му безспорно заболяване от захарен диабет. Въпросът за причинната
връзка е изцяло юридически, тъй като причинната връзка е елемент от състава на
отговорността за обезщетение за вреди. Този въпрос е изцяло от компетентността
на съда и по него съдът следва да се произнесе с окончателния си съдебен акт ,
а именно със своето решение. По тази причина в цитираната по-горе част
допълнителното заключение на съдебномедицинската експертиза беше оспорено. То
не следва да се цени от съда по следните съображения:
Относно диагнозата „захарен диабет", видно от
личната здравна книжка от МВР, при годишните медицински прегледи на ищеца са
извършвани периодични изследвания на нивата на кръвна захар, както следва:
- на 15.03.2007 год., отчетени 5,9 ммол/л.
- на 24.09.2009 год., отчетени 5,5 ммол/л.
- на 13.05.2010 год., отчетени 5,1 ммол/л.
- на 10.09.2014 год., отчетени 6,0 ммол/л.
В
СМЕ на лист 1 е отбелязано, че „шест години преди 05.06.2014 год. е била
установена еднократно повишена гликемия на гладно 6,7 ммол/л.". Не е
посочен източника на информация, но това вероятно са данните на анамнезата от
представения и приет като писмено доказателство Амбулаторен лист 000976 дата
05.06.2014 година. Не са посочени конкретни дати и изследвания, които да
потвърждават този факт.
На 24.04.2009 год. от личния лекар на ищеца - д-р И.К.
е било издадено направление за контролни изследвания. Резултатите от същото,
видно от представеното и прието като писмено доказателство копие от
изследванията от дата 24.04.2019 г. показват повишена гликемия на гладно 6,4
ммол/л.
Прави впечатление, че резултатът е поправен с
химикал от написаното с друг шрифт 6 (което е в рамките на допустимата норма за
ниво на кръвна захар) до 6,4 ммол/л. Диагнозата захарен диабет се поставя при
значително по-високи от посочените плазмени нива на кръвната захар на гладно
при норма - до 6 ммол/л. При кръвна захар на гладно със стойност 6,1-7 ммол/л
състоянието се определя като нарушена гликемия на гладно или нарушена
кръвнозахарна хомеостаза.
Стойности
на кръвната захар над 11,1 ммол/л при случайно изследване също поставят
диагнозата захарен диабет. Разбира се, възможно е да има допусната грешка при
изследването. На 20.10.2009 год. от личния лекар на ищеца - д-р И.К. отново е
било издадено направление за контролни изследвания. Резултатите от дата
24.10.2009 год., видно от представеното и прието като писмено доказателство
копие от изследванията, показват повишена гликемия на гладно 6,4 ммол/л. Налице
е също така превишение стойностите на Триглицериди и Холестерол. По тази
причина, д-р К. е решила да проведе по-задълбочени изследвания, които да изключат
диагноза диабет. По тази причина е насочила ищеца за изследване с извършено
обременяване с глюкоза, но в друга лаборатория - на болница „Ритъм",
поради съмнения в резултатите.
Видно от представеното и прието като писмено
доказателство копие от Амбулаторен лист 004255 дата 30.11.2009 год.,
резултатите с натоварване ОПТ (30, 60 120 мин) са 6,25; 11,00; 5,04 ммол/л. По
тази причина е изключена диагноза захарен диабет и е поставена диагноза
Ебб/Затлъстяване от 30.11.2009 година (при кръвна захар между 7,8 и 11,1
ммол/л, състоянието се определя като нарушен глюкозен толеранс, а не диабет).
Данните от представената по делото лична здравна книжка на ищеца недвусмислено
показват покачване на теглото от 70 кг през 1995 год. до 93 кг през 2009
година. Препоръчана е почивка, избягване на стрес, движение и подходяща диета.
Представените по делото писмени доказателства показват ясно положителния ефект
от спазването на препоръките и връзката с намаленото тегло.
В т.2 от СМЕ е отразено, че „преддиабетната стойност
е подлежала на по-задълбочени изследвания, но липсват данни те да са
проведени.". Тези данни са налице в допълнително представените и приети по
делото писменви доказателства. Видно от медицинската документация в здравното
досие, както и от горепосоченото изследване с обременяване, задълбочени
изследвания са били проведени и е изключено заболяване захарен диабет. След
този период, в периода преди установяване на заболяването захарен диабет, са
извършвани профилактични прегледи от лекар в ОДМВР гр.С.З. и както бе посочено
по-горе, видно и от Личната здравна книжка, на дата 24.09.2009 год. и
13.05.2010 год. са отразени резултати съответно 5,5 и 5,1 ммол/л.
Както е посочено в СМЕ, един от основните фактори за
отключване на заболяването захарен диабет е стрес. В периода от 2009 год. до
2014 год. единственото събитие, което е оставило траен отпечатък в живота на
доверителя ми, е привличането му като обвиняем - първо от следователи на ОСлС С.З.
и НСС, впоследствие от РП П. с обвинителни актове. Фактори за стрес са
последвалите оставане без работа и средства, видно от представените и приети по
делото писмени доказателства и от показанията на разпитаните свидетели.
Периодите на вдигане нивата на кръвна захар съвпадат и следват поразително
точно датите на посочените събития.
Действително от датата 13.05.2010 год. (датата на
последното изследване на ищеца в ОДМВР гр.С.З.) до 13.05.2014 год. (дата на
установяване на захарния диабет), ищецът не е провеждал изследвания по две
основни причини - първо, здравословното му състояние не е било приоритет на
фона на съдебните неприятности; и второ - той не е бил здравно осигурен, а не е
разполагал с излишни средства за това.
Във връзка със заключението на СМЕ е изключително
важно съдът да вземе предвид, че когато има на гладно стойности на кръвната
захар от 6,1 до 6,9 ммол/л. – се говорим за преддиабет, а когато се прави
обременяване с глюкоза и на втория час имаме резултати над 11,1 ммол/л, говорим
за диабет. Ако тези стойности са от 7,1 до 11,1 ммол/л - това е преддиабет.
Изследванията показват, че при 100 души с преддиабет, 5 процента от тях ще се
разболеят от диабет в бъдеще. Според специалисти, водещата причина за
отключването на неинсулинозависимия диабет - тип 2, е стресът. Това са посочили
и вещите лица в СМЕ.
С оглед на спецификата на фактическия състав на чл.
2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ задължителната съдебната практика въвежда като критерии за
преценка и следните обстоятелства: дългият, несъобразен с разумния срок период,
през който е продължило наказателното преследване; характера на престъплението
по повдигнато обвинение; публичното му разгласяване и свързаните с това
последици; постановяването на една или повече осъдителни присъди от различни
съдебни инстанции преди оправдаването на лицето, общата продължителност и
предмета на наказателното производството, поведението на страните и на техните
представители, поведението на останалите субекти в процеса и на компетентните
органи, както и всички други факти, които имат значение по смисъла на
Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.
При постановяване на решението, съдът следва да
съобрази и обстоятелството, как обвинението в извършване на престъплението се е
отразило върху личния, обществения и професионалния живот, чувствата, честта и
достойнството на ищеца. Също така съдът следвае да съобрази и фактът, че
незаконното обвинение е за умишлено престъпление в област, която е
професионалната реализация на ищеца. Следва да се съобрази също и как
незаконното обвинение се е отразило върху възможностите на ищеца за
професионалните му изяви и развитие в служебен план, авторитета и името му на
професионалист.
Практиката на ВКС приема, че за определени професии
/магистрати, адвокати, военни, полицаи, митнически служители и др./, за които
очакванията и изискванията на обществото към тях за почтеност и спазване на
законите, са изключително завишени, незаконното обвинение на тези лица има
по-силно негативно отражение върху неимуществената им сфера, а в още по-голяма
степен за случаите, когато обвинението е за извършване на умишлено престъпление
от сферата на тяхната професионална реализация. Точно такъв се явява и
процесният случай.
В съответствие с т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от
22.04.2004 г. на ВКС по тълк.гр.д. № 3/2004 г., ОСГК, с исковата молба се
претендира и заплащане на законни лихви върху обезщетенията за имуществени и
неимуществени вреди за периода от влизане в сила на Присъда № 85/21.04.2012 г.
по н.о.х.д. № 1624/2011 г. по описа на Я.ски районен съд, Наказателно
отделение, ІХ-ти състав - на 08.05.2012 г., с която ищецът е признат за НЕВИНЕН
и ОПРАВДАН по повдигнатото ми с обвинителния акт обвинение по чл. 339а, ал.2,
вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, до окончателното им изплащане
от ответника.
Така формулираната в исковата молба акцесорна
претенция също е основателна и следва да бъде уважена.
За правилното решаване на делото в тази му част
касателно законната лихва от съществено значение се явява началния момент на претендираната
законна лихва. По смисъла на чл.1, ал.2 от ЗОДОВ, обезщетението за вредите от
незаконни актове на държавните органи може да се иска след тяхното отменяване
по съответния ред, т.е. изискуемостта на вземането настъпва от деня на отмяната
на незаконния акт. По този начин се реализира отговорността на държавата и за
вредите, причинени на гражданите от правозащитните органи в хипотезите на чл.2
от ЗОДОВ - или от прекратяване на наказателното производство, или от момента на
влизане в сила на оправдателната присъда. От този момент възниква задължението на
държавата за обезвреда на пострадалия и настъпва изискуемостта на вземането за
обезщетение за претърпените вреди. От същия момент най-рано държавата изпада в
забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва.
Поради което искът се явява процесуално допустим,
основателен и доказан, съобразно заключението на СИЕ в частта му относно
претендираното обезщетение за имуществените вреди и за сумата от 10000 /десет
хиляди/ лева за неимуществените вреди.
Ето защо искът следва да се уважи частично до този
доказан размер, а в останалата част над доказаните 54 349,06 лв. до
претендираните 74350,92 лв. следва да се отхвърли като неоснователен и
недоказан, ведно с всички законни последици от това.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски съразмерно с
уважената част на иска от 2 698 лева, като общата сума на разноските
направени от ищеца възлиза на сумата от 3800 лева съобразно представения от
ищеца и пълномощника му списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Ето защо предвид всички гореизложени мотиви и на
основание чл.2, ал.2 от ЗОДОВ във вр.с чл.84-86 и чл.121 и сл. от ЗЗД,
първоинстанционният Окръжен съд- гр.С.З.
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА частично
Прокуратурата на Република България- гр.С., бул.”Витоша” № 2 да заплати на
ищеца С.Й.С., ЕГН ********** *** общо сумата от 54349,06 лева /петдесет и
две хиляди деветстотин четиридесет и девет лева и шест стотинки/, представляващи
обезщетение за претърпените от ищеца
имуществени и неимуществени вреди както следва:
-Обезщетение
за претърпените от
воденото срещу него
наказателно производство имуществени вреди - реални вреди за платени по
воденото наказателно производство на досъдебното производство и пред съда
адвокатски възнаграждения в размер общо на 1400 (хиляда и четиристотин) лева.
-Законна лихва върху обезщетението за имуществени
вреди - реални вреди за платени по
воденото наказателно производство на досъдебното производство и пред съда
адвокатски възнаграждения в размер общо на 1400 /хиляда и четиристотин/ лв.,
считано от деня на влизане в сила на присъда № 85/21.04.2012 г. по н.о.х.д. №
1624/2011 г. по описа на Я.ски районен съд, Наказателно отделение, ІХ-ти
състав, с която е потвърдена невинността му - 08.05.2012 г., до
пълното изплащане на присъдените суми.
-Обезщетение за претърпените от воденото срещу ищеца
С.Й.С. с посочени по-горе данни наказателно производство имуществени
вреди — пропуснати
ползи за неполучено брутно възнаграждение за времето
от датата на временно отстраняване от длъжност - 25.05.2010 г. до датата на
уволнението - 03.09.2010 г. - за срок от три месеца и девет дни в размер общо
на/.
-Законна лихва върху обезщетението за имуществени
вреди - пропуснати ползи за неполучено брутно възнаграждение в размер общо на 3
729,69 лв. /три хиляди седемстотин двадесет и девет лева и шестдесет и девет
стотинки, за времето от датата на временно отстраняване от длъжност -
25.05.2010 г. до датата на уволнението - 03.09.2010 г. - за срок от три месеца
и девет дни, считано от деня на влизане в сила на Присъда № 85/21.04.2012 г. по
н.о.х.д. № 1624/2011 г. по описа на Я.ски районен съд, Наказателно отделение, ІХ-ти
състав, до пълното изплащане на присъдените суми.
- Обезщетение за претърпените от воденото
срещу доверителя ми наказателно производство
имуществени вреди -
пропуснати ползи от
неполучени брутни възнаграждения
за времето от датата на уволнението - 03.09.2010 г. до 12.01.2011 г., когато е
сключен трудов договор с „Аргументум консултантска група" ЕООД, в общ размер
на 4 540,44 /четири хиляди петстотин и четиридесет лева и четиридесет и
четири
стотинки/..
-Законна лихва върху обезщетението за имуществени
вреди - пропуснати ползи от неполучени брутни възнаграждения в размер общо на
4540,44 /четири хиляди петстотин и четиридесет лева и четиридесет и четири
стотинки/, за времето от датата на уволнението - 03.09.2010 г. до 12.01.2011
г., когато е сключен трудов договор с „Аргументум консултантска група"
ЕООД, считано от деня на влизане в сила на Присъда № 85/21.04.2012 г. по
н.о.х.д. № 1624/2011 г. по описа на Я.ски районен съд, Наказателно отделение, ІХ-ти
състав, до пълното изплащане на присъдените суми.
-Обезщетение за претърпените от воденото срещу С.Й.С.
с посочени данни наказателно производство
имуществени вреди -
пропуснати ползи от
неполучени брутни възнаграждения
за времето когато е бил в неплатен отпуск по сключен с „Аргументум
консултантска група" ЕООД, ЕИК ********* трудов договор за периода от
12.01.2011 г. до 31.12.2011 г. в общ размер на 12 648,58 /дванадесет хиляди
шестстотин четиридесет и осем лева и петдесет и осем стотинки/.
-Законна лихва върху обезщетението за имуществени
вреди - пропуснати ползи от неполучени брутни възнаграждения в размер общо на
12 648,58 /дванадесет хиляди шестстотин четиридесет и осем лева и петдесет и
осем стотинки/, за времето когато съм бил в неплатен отпуск по сключен с
„Аргументум консултантска група" ЕООД, ЕИК ********* трудов договор за
периода от 12.01.2011 г. до 31.12.2011 г., считано от деня на влизане в сила на
Присъда № 85/21.04.2012 г. по н.о.х.д. № 1624/2011 г. по описа на Я.ски районен
съд, Наказателно отделение, ІХ-ти състав, до пълното изплащане на присъдените
суми.
-Обезщетение за претърпените от воденото срещу С.Й.С.
с посочени данни наказателно
производство
имуществени вреди - пропуснати ползи за разликата в получаваното от него преди уволнението му
от МВР брутно
възнаграждение и трудовото
му възнаграждение в „Аргументум консултантска група" ЕООД - за
периода от 01.01.2012 г. до 01.04.2013 г., в размер общо на 11 932,65
/единадесет хиляди деветстотин тридесет и два лева и шестдесет и пет стотинки/.
-Законна лихва върху обезщетението за имуществени
вреди - пропуснати ползи за разликата в получаваното от доверителя ми преди
уволнението му от МВР брутно възнаграждение и трудовото му възнаграждение в
„Аргументум консултантска група" ЕООД в размер общо на 11 932,65
/единадесет хиляди деветстотин тридесет и два лева и шестдесет и пет стотинки/,
за периода от 01.01.2012 г. до 01.04.2013 г., считано от деня на влизане в сила
на Присъда № 85/21.04.2012 г. по н.о.х.д. № 1624/2011 г. по описа на Я.ски
районен съд, Наказателно отделение, ІХ-ти състав, до пълното изплащане на
присъдените суми.
-Обезщетение за претърпените от воденото срещу С.Й.С.
с посочени данни наказателно производство
имуществени вреди -
пропуснати ползи от
неполучени брутни възнаграждения
за времето от 01.04.2013 г. до 05.12.2013 г., когато отново е бил без работа в
общ размер на 8 864,84 /осем хиляди осемстотин шестдесет и четири лева и седемдесет
и осемдесет и четири стотинки/.
- Законна
лихва върху обезщетението за имуществените вреди - пропуснати ползи от
неполучени брутни възнаграждения в размер общо на 8864,84 /осем хиляди осемстотин
шестдесет и четири лева и седемдесет и осемдесет и четири стотинки/, за времето
от 01.04.2013 г. до 05.12.2013 г., считано от деня на влизане в сила на Присъда
№ 85/21.04.2012 г. по н.о.х.д. № 1624/2011 г. по описа на Я.ски районен съд, Наказателно
отделение, 1Х-ти състав, до пълното изплащане на присъдените суми.
-Обезщетение за претърпените от воденото срещу С.Й.С.
с посочени данни наказателно производство имуществени вреди - пропуснати ползи
за разликата в получаваното от него
преди уволнението му от МВР брутно
възнаграждение и трудовото
му възнаграждение по сключен с Фондация „Посланици на по-добро
бъдеще", ЕИК ********* трудов договор за периода от 06.12.2013 г. до
03.04.2014 г. - за три месеца и осемнадесет дни - по 310,08 /триста и десет
лева и осем стотинки/ лв. месечно по-малко и 289,40 лв. по-малко за двадесет и
осем дни - в размер общо на 1219,73 /хиляда двеста и деветнадесет лева и
седемдесет и три стотинки/.
-Законна лихва върху обезщетението за имуществени
вреди - пропуснати ползи за разликата в получаваното от доверителя ми преди
уволнението му от МВР брутно възнаграждение и трудовото му възнаграждение по
сключен с Фондация „Посланици на по-добро бъдеще", ЕИК ********* трудов
договор в размер общо на 1219,73 /хиляда двеста и деветнадесет лева и
седемдесет и три стотинки/, за периода от 06.12.2013 г. до 03.04.2014 г, считано
от деня на влизане в сила на Присъда № 85/21.04.2012 г. по н.о.х.д. № 1624/2011
г. по описа на Я.ски районен съд, Наказателно отделение, ІХ-ти състав, до
пълното изплащане на присъдените суми.
- Обезщетение за претърпените
неимуществени вреди - резултат от воденото срещу С.Й.С. с посочени данни наказателно
производство, от неоснователно повдигнатото му обвинение /с постановления за
привличане в качеството на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение и с
обвинителни актове/ - в размер общо на 10 000 (десет хиляди) лева.
- Законна лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди в размер общо на 10 000 (десет хиляди) лева, от деня на
влизане в сила на Присъда № 85/21.04.2012 г. по н.о.х.д. № 1624/2011 г. по
описа на Я.ски районен съд, Наказателно отделение, ІХ-ти състав на 08.05.2012
год., до пълното изплащане на присъдените суми, както и сумата от 2698 /две
хиляди шестотин деветдесет и осем/ лева, представляваща направените от ищеца
разноски по делото съразмерно с уважената част на иска.
ОТХВЪРЛЯ частично
иска в останалата му част на ищеца С.Й.С.- ЕГН ********** *** срещу Прокуратурата
на Република България- гр.С., бул.”Витоша” № 2 над уважения размер от 54349, 06
лева до претендираните общо 74 350.92 лева като неоснователен и недоказан
в тази му част.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва 2- седмичен срок от връчването ми
на всяка от страните чрез Окръжен съд- С.З. пред Апелативен съд- П..
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :