Р Е Ш Е Н И Е № 83

гр. София, 14.07.2017год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Софийският окръжен съд, търговско отделение, V състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети май през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИТА ЯНКОВА

при секретаря Магдалена Букина, като разгледа докладваното от съдията т.д. № 57 по описа за 2016 година на СОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

ИЩЕЦЪТ - К.Ц.Г., с ЕГН **********,***, чрез пълномощника си адв. Ж.К. от САК е предявил срещу „П.” АД, с ЕИК ., със седалище и адрес на управление:***, представлявано от И.П. Я. и „О.П.” ООД, с ЕИК ., със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Х. Г.К., субективно съединени искове с правно основание по чл.135, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът твърди в исковата си молба, че е акционер в ответното дружество „П.” АД и притежава общо 35 120 броя акции от регистрирания капитал на ответното дружество, всяка с номинална стойност 1 лев, от които 5025 (пет хиляди двадесет и пет) броя обикновени поименни акции с право на глас и 30 095 (тридесет хиляди и деветдесет и пет) броя акции на приносител.

Твърди, че качеството му на акционер се установява от приложените към исковата молба заверени преписи на временно удостоверение № 00002 от 29.06.1998г. и № 00005 от 22.08.2002г.

Излага, че на 08.12.2014г. в гр. К. в офиса на „П.”АД, *** било проведено извънредно Общо събрание на акционерите на „П.” АД при следният дневен ред: т. 1. - вземане на решение за разпределяне на дивиденти между акционерите за сметка на натрупана печалба от предходни години; т.2. - промени в устава на дружеството; т.3. - разни.

Ищецът твърди, че видно от протокола от извънредното Общо събрание на акционерите на „П.”АД, проведено на 08.12.2014г., по точка първа от дневния ред, Общото събрание на акционерите на „П.”АД единодушно било взело решение да се извърши разпределение на натрупаната печалба от предходни години от дейността на дружеството пропорционално между акционерите според акционерното им участие в капитала на дружеството.

Протоколът от извънредно общо събрание на ответното дружество „П.”АД проведено на 08.12.2014г. бил представен в Търговския регистър при Агенция по вписванията към Заявление Г1 с вх.№ 20141209152813 за обявяване на Актуален устав на дружеството с оглед взетото решение по т.2 от дневния ред. По подаденото заявление било налице вписване № 20141213141448.

Ищецът твърди, че към дата на провеждане на извънредното общо събрание на акционерите - 08.12.2014г., регистрираният капитал на „П.” АД бил в размер на 70 240 лева, разпределен на 70 240 акции с номинална стойност 1 лев всяка, а притежаваните от него общо 35 120 акции представляват 50% от регистрирания капитал на дружеството.

Твърди, че към датата 08.12.2014г. неразпределената печалба от предходни години от дейността на „П.”АД е 2 709 000 лева (два милиона седемстотин и девет хиляди лева), съгласно Счетоводен баланс на „П.”АД към 31.12.2013г., заверен на 12.03.2014г. от регистрирания одитор Р.Г.с рег. № 0216. Сочи, че в графа Пасив, раздел III, е отразена натрупана и неразпределена печалба от минали години в размер на 1 470 000 лв., а в раздел IV текуща печалба за 2013г. в размер на 1 239 000 лв.

Годишния финансов отчет за 2013г. на „П.”АД, проверен и заверен от регистрирания одитор Р.Г., бил приет от Общо събрание на акционерите на дружеството, проведено на 29.07.2014г.

Ищецът поддържа, че съгласно ОСК за 2014г. на „П.”АД за собствения капитал на ответника за периода от 01.01.2014г. - 31.12.2014г., финансовият резултат от минали години бил неразпределена печалба в размер на 2 759 000 лева (два милиона седемстотин петдесет и девет хиляди лева). ГФО за 2014г. бил приет от Общо събрание на акционерите на „П.”АД, проведено на 15.07.2015г., като дружеството подало заявление обр. Г2 с вх.№ 20150731142450 до Търговския регистър за обявяване на ГФО за 2014г., по което бил постановен отказ от длъжностното лице по регистрацията. На 30.09.2015г. в Търговския регистър била публикувана покана за свикване на годишно Общо събрание на акционерите (ОСА) на „П.”АД за 30.10.2015г., със следния дневен ред: приемане на ГФО за 2014г., приемане на одиторския доклад по ГФО за 2014г., приемане на доклада на Съвета на директорите за дейността на дружеството през 2014г., избор на регистриран одитор за проверка на ГФО за 2015г., освобождаване на членовете на СД от отговорност за действията им през 2014г. Поканата за ОСА на „П.”АД била заявена за вписване със Заявление Г1 с вх. № 20150924151017 и вписана по партидата на дружеството с вписване № 20150930104443. На 30.10.2015г. било проведено Общо събрание на акционерите на „П.”АД, на което повторно бил приет ГФО за 2014г. Ищецът твърди, че на 23.11.2015г. в Търговския регистър било подадено заявление за обявяване на ГФО за 2014г. с приложен протокол от ОСА, проведено на 30.10.2015г., което заявление било с вх. № 20151123134835.

Ищецът поддържа, че поради наличието на всички законови предпоставки, в качеството си на основен акционер в „П.” АД с акционерно участие в размер на 50% от капитала, към момента на вземане на решението по т.1 от дневния ред на проведеното на 08.12.2014г. извънредно общо събрание на акционерите, за него е налице право да получи дивидент, съобразно акционерното си участие, в размер на 1 354 500 лева.

Решението за разпределение на дивидентите между акционерите на дружеството било взето на 08.12.2014г. Ищецът поддържа, че съгласно чл. 247а, ал.5 от ТЗ дружеството било длъжно да изплати на акционерите гласувания от общото събрание дивидент в срок от три месеца от провеждането му, освен ако в устава е предвиден друг срок. Твърди, че в актуалния устав на „П.” АД към дата 08.12.2014г. не е предвиден срок, различен от законоустановения, поради което и срокът за изплащане на дивидентите на акционерите изтекъл на 09.03.2015г. Ищецът твърди, че и до настоящия момент не е получил дължимия му се от „П.”АД дивидент в размер на 1 354 500 лева, гласуван на проведеното на 08.12.2014г извънредно Общо събрание на акционерите. В тази връзка ответното търговско дружество - „П.”АД дължало на ищеца и законната лихва за забава върху неизплатената главница – дивидент, считано от деня на забавата – 09.03.2015г. до окончателното изплащане на сумата.

Изложено е още в исковата молба, че ищецът на 27.08.2015г. подал молба до Софийски окръжен съд с вх.№ 2035 за допускане на обезпечение на бъдещи обективно съединени осъдителни искове по чл.71 от ТЗ във вр.чл.247а, ал.1 и ал.5 от ТЗ и по чл.86 от ЗЗД, които възнамерява да предяви срещу „П.“АД чрез налагане на следните обезпечителни мерки: възбрана върху недвижими имоти и запор върху притежаваните от „П.“АД дружествени дялове в капитала на „О.“ООД, до размера на сумата от 1 354 500 лева. По подадената молба за обезпечение на бъдещи искове било образувано ч.т.д.№ 150/2015г. по описа на Софийски окръжен съд, III-ти състав. С определение № 268 от 27.08.2015г. по ч.т.д.№ 150/2015г. Софийският окръжен съд прекратил производството по делото в частта, с която е поискано допускане на обезпечение на бъдещи искове чрез налагане на запор върху дружествени дялове, притежавани от „П.“АД в „О.“ООД като изпратил делото в тази му част по подсъдност на Софийски градски съд, а по отношение на поисканото обезпечение на бъдещи искове, чрез налагане на възбрана върху недвижими имоти отхвърлил молбата. С определение № 2690 от 05.10.2015г. по ч.гр.д.№ 3745/2015г., Софийският апелативен съд отменил определение № 268 от 27.08.2015г. по ч.т.д.№ 150/2015г. на Софийски окръжен съд в частта, с която било прекратено производството по делото в частта за допускане на обезпечение на бъдещи искове чрез налагане на запор върху дружествени дялове, притежавани от „П.“АД в „О.“ООД, като делото било върнато в тази част на Софийски окръжен съд за произнасяне по искането. Със същото определение Софийския апелативен съд отменил определение № 268 от 27.08.2015г. по ч.т.д.№ 150/2015г. на Софийски окръжен съд и в частта, с която била отхвърлена молбата за допускане обезпечение на бъдещи искове чрез налагане на възбрана върху недвижими имоти и допуснал поисканото обезпечение на бъдещи искове чрез налагане на възбрана върху недвижими имоти при парична гаранция в размер на 135 450 лева, като определил едномесечен срок за предявяване на исковете. Ищецът сочи, че не внесъл определената от Софийски апелативен съд гаранция в размер на 135 450 лева, поради което не му била издадена обезпечителна заповед за налагане на възбрана върху недвижимите имоти. С определение № 314 от 22.10.2015г. по ч.т.д.№ 150/2015г., Софийски окръжен съд допуснал обезпечение на бъдещи обективно съединени искове с правно основание чл.247а, ал.5 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявими от К.Ц.Г. срещу „П.“АД чрез налагане на запор върху дружествените дялове на „П.“АД в „О.“ООД при парична гаранция в размер на 15 000 лева. Ищецът излага, че внесъл паричната гаранция, получил обезпечителна заповед и предприел действия за налагане на допуснатата обезпечителна мярка - запор на дружествени дялове. На 05.11.2015г. в Търговския регистър било подадено заявление Б5 от ЧСИ Стоян Якимов за вписване на запор на притежаваните от „П.“АД дружествени дялове от капитала на „О.“ООД, което било с вх.№ 20151105152758. На 11.11.2015г. в Търговския регистър при Агенция по вписванията бил вписан запор на дружествените дялове на „П.“АД в „О.“ООД - вписване № 20151111162050.

Ищецът поддържа в исковата си молба още, че на 05.11.2015г. е предявил пред Софийски окръжен съд обективно съединени осъдителни искове срещу „П.“АД с правно основание чл.247а, ал.1 и ал.5 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД за вземанията си в общ размер на 1 445 658,05 лева, от които сумата от 1 354 500 лева по иск на основание чл.247а ал.1 и ал.5 от ТЗ и сумата от 91 158,05 лева по иск на основание чл.86 от ЗЗД. По предявената искова молба с вх.№ 2608 от 05.11.2015г. било образувано т.д.№ 204/2015г. по описа на Софийски окръжен съд, ТО, 5-ти състав, спорът, по което бил висящ към настоящият момент.

Изложено е още в исковата молба, че след възникване на вземането на К.Ц.Г. и образуването на ч.т.д.№ 150/2015г. по описа на СОС и след като ответникът „П.“АД узнал за допуснато обезпечение на бъдещи искове на К.Ц.Г. срещу „П.“АД за вземания в общ размер на 1 445 658,05 лева, дружеството длъжник - „П.“АД“ предприело поредица от действия, с които целяло да избегне удовлетворяване на претенциите на ищеца К.Ц.Г.. Разпоредителни действия били предприети в полза на дружеството „О.П.“ООД, което било учредено на 06.11.2015г. и в което съдружници били: Х. Г.К. и И.П. Я. - членове на Съвета на директорите и акционери в „П.“АД, както и М. Г.К. – К., която била сестра на Х.Г. К.. Освен това, И.П.Я.бил лице представляващо „П.“АД. От друга страна „О.П.“ООД се представлявало от Х.Г. К., който бил член на Съвета на директорите и акционер в „П.“АД, а също така бил и управител на „О.“ООД.

Ищецът сочи, че на 08.12.2015г. ответникът-длъжник „П.“АД сключил с втория ответник по делото „О.П.“ ООД договор за покупко-продажба на недвижими имоти, обективиран в Нотариален акт № 6, том III, рег.№ 3978, дело № 367 от 08.12.2015г. на Нотариус Катерина Червенкова с рег.№ 103 на Нотариалната камара, вписан в Служба по вписванията - Костинброд с № от двойно входящия регистър: 1725 от 08.12.2015г., том 6, Акт № 149 от 2015г., номер от описната книга 758 от 08.12.2015г., имотни партиди № 19946, 19958, 19956, 19954, 19952, 19957, 19950, 19945, 19948, 19944, 19955, 19949, 19947, 19953, 19951.

От така описаната фактическа обстановка се пораждал правен интерес за ищеца да предяви иск срещу „П.“ АД и „О.П.“ ООД с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД за обявяване за недействителен по отношение на него на Договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 08.12.2015г., обективиран в Нотариален акт № 6, том III, рег.№ 3978, дело № 367 от 08.12.2015г. на Нотариус Катерина Червенкова с рег.№ 103 на Нотариалната камара, вписан в Служба по вписванията - Костинброд с № от двойно входящия регистър: 1725/08.12.2015г., том 6, Акт № 149 от 2015г., номер от описната книга 758 от 08.12.2015г., имотни партиди 19946, 19958, 19956, 19954, 19952, 19957, 19950, 19945, 19948, 19944, 19955, 19949, 19947, 19953, 19951, с който договор, „П.“ АД продало на „О.П.“ ООД следните недвижими имоти:

1.ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 38978.900.6058 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-42/13.08.2015г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр.К-, п.к.2230, област С-, община К-, ул.“София“, с площ от 22 644.00 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване „За друг вид производствен, складов обект“, идентичен с имоти по предходен план №№ 3464, 3468, 3628, 3629, 3630, 3631, 3632, 3637, 3638, 3639, 3640, 3641 - за производствен и складов обект, партида № 19944, ВЕДНО С ИЗГРАДЕНИТЕ В ИМОТА:

СГРАДА с идентификатор 38978.900.6058.1, със застроена площ 549.00 кв.м., брой етажи: 3, предназначение: Административна, делова сграда, партида № 19945;
СГРАДА с идентификатор 38978.900.6058.2, със застроена площ 1044.00 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: Промишлена сграда, партида № 19946;
СГРАДА с идентификатор 38978.900.6058.3, със застроена площ 715.00 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: Складова база, Склад, партида № 19947;
СГРАДА с идентификатор 38978.900.6058.4, със застроена площ 986.00 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: Промишлена сграда, партида № 19948;

2.ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 38978.900.6059 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-42/13.08.2015г. на Изпълнителния директор на АГКК. с адрес на поземления имот: гр.К-, п.к.2230, област С-, община К-, ул.“София“, с площ от 8 256.00 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване „За друг вид производствен, складов обект“, идентичен с имоти по предходен план №№ 3570, 3655, 3569, 062061- за производствен и складов терен, партида № 19949, ВЕДНО С ИЗГРАДЕНИТЕ В ИМОТА:

СГРАДА с идентификатор 38978.900.6059.1, със застроена площ 80.00 кв.м., брой етажи: 1. предназначение: Промишлена сграда, партида № 19950;
СГРАДА с идентификатор 38978.900.6059.2, със застроена площ 987.00 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: Складова база, склад, партида № 19951;
СГРАДА с идентификатор 38978.900.6059.3, със застроена площ 537.00 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: Промишлена сграда, партида № 19952;

3.ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 38978.900.3644 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-42/13.08.2015г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр.К-, п.к.2230, област С-, община К-д, с площ от 4 823.00 кв.м. трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване „За друг вид производствен, складов обект“, идентичен с имот по предходен план № 3644, квартал 154, партида № 19953;

4.ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 38978.900.3645 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-42/13.08.2015г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр.К., п.к.2230, област С., община К., ул.“Брод“, с площ от 2 493.00 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване „За друг вид производствен, складов обект“, идентичен с имот по предходен план № 3645, квартал 154, партида № 19954;

5.ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 38978.900.3646 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-42/13.08.2015г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр.К., п.к.2230, област С., община К., ул.“Брод“, с площ от 1 983.00 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване „За друг вид производствен, складов обект“, идентичен с имот по предходен план № 3646, квартал 154, партида № 19955;

6.ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 38978.900.3648 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-42/13.08.2015г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр.К., п.к.2230, област С., община К., ул.“Брод“, с площ от 1 615.00 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване „За друг вид производствен, складов обект“, идентичен с част от имот по предходен план № 3648, квартал 154, партида № 19956;

7.ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 38978.900.3649 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-42/13.08.2015г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр.К., п.к.2230, област С., община К., ул.“Брод“, с площ от 1 737.00 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване „За друг вид производствен, складов обект“, идентичен с имот по предходен план № 3649, квартал 154, партида № 19957;

8.ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 38978.900.5375 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-42/13.08.2015г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр.К., п.к.2230, област С., община К., с площ от 316.00 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване „За друг вид застрояване“, идентичен с имот по предходен план № 3644, квартал 154, партида № 19958;

9.ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 38978.900.5376 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-42/13.08.2015г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр.К., п.к.2230, област С., община К., с площ от 11.00 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване „За друг вид застрояване“, идентичен с част от имот по предходен план № 3648, квартал 154.

Ищецът излага, че е кредитор на „П.“ АД като има изискуемо вземане към дружеството за разпределен дивидент. Твърди още, че първият ответник е извършил действие, с което обективно го е увредил, като негов кредитор, като е осуетил и/или затруднил възможността му да удовлетвори вземането си от имуществото на длъжника.

Поддържа се още в исковата молба, че към момента на сключване на процесния договор за покупко-продажба на недвижими имоти цената не била заплатена.

Ищецът счита, че е налице в случая и знание от страна на ответниците за неговото увреждане към момента на извършване на сделката, тъй като към датите 05.11.2015г. и 11.11.2015г. членовете на СД на „П.“ АД са знаели за образуваното обезпечително производство по молба на ищеца. Поддържа още, че в случая е приложима и презумцията на чл.135, ал.2 от ЗЗД, тъй като вторият ответник се представлявал от член на СД на „П.“ АД.

Ето защо ищецът моли да бъде постановено решение, с което да се обяви за недействителен по отношение на него, Договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 08.12.2015г., обективиран в Нотариален акт № 6, том III, рег.№ 3978, дело № 367 от 08.12.2015г. на Нотариус Катерина Червенкова с рег.№ 103 на Нотариалната камара, вписан в Служба по вписванията - Костинброд с № от двойно входящия регистър: 1725/08.12.2015г., том 6, Акт № 149 от 2015г., номер от описната книга 758 от 08.12.2015г., имотни партиди 19946, 19958, 19956, 19954, 19952, 19957, 19950, 19945, 19948, 19944, 19955, 19949, 19947, 19953, 19951, с който договор, „П.“ АД продало на „О.П.“ ООД следните недвижими имоти:

СГРАДА с идентификатор 38978.900.6058.1, със застроена площ 549.00 кв.м., брой етажи: 3, предназначение: Административна, делова сграда, партида № 19945;
СГРАДА с идентификатор 38978.900.6058.2, със застроена площ 1044.00 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: Промишлена сграда, партида № 19946;
СГРАДА с идентификатор 38978.900.6058.3, със застроена площ 715.00 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: Складова база, Склад, партида № 19947;
СГРАДА с идентификатор 38978.900.6058.4, със застроена площ 986.00 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: Промишлена сграда, партида № 19948;

СГРАДА с идентификатор 38978.900.6059.1, със застроена площ 80.00 кв.м., брой етажи: 1. предназначение: Промишлена сграда, партида № 19950;
СГРАДА с идентификатор 38978.900.6059.2, със застроена площ 987.00 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: Складова база, склад, партида № 19951;
СГРАДА с идентификатор 38978.900.6059.3, със застроена площ 537.00 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: Промишлена сграда, партида № 19952;

Претендира и направените съдебни и деловодни разноски.

Исковете подлежат на разглеждане по реда на Глава ХХХІІ от ГПК – с оглед разпоредбата на чл. 365, т.1 от ГПК. Исковата молба отговаря на изискванията на чл.127-128 от ГПК и предявените с нея искове са допустими. Нередовностите на исковата молба са отстранени с писмени молби от 26.04.2016г. и от 17.06.2016г.

Преписи от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответниците - „П.” АД и „О.П.” ООД с указанията по чл. 367-370 от ГПК, като в срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК същите са подали писмени отговори – идентични по съдържание, но чрез различни пълномощници, с които оспорват изцяло предявените искове, като излагат следното:

На първо място, ответниците оспорват качеството „кредитор” на ищеца по отношение на дружеството „П." АД. Сочат, че е налице висящ съдебен спор между К.Ц.Г. и дружеството „П." АД по искова претенция с правно основание чл. 247а ТЗ, заведена от акционера Г. с предмет дължимостта на претендирана от ищеца сума в размер на 1 354 000 лева, която представлявала дивидент, дължим по силата на взето Решение на Общото събрание на акционерите от 08.12.2014г. - т. д. № 204/2015г. по описа на настоящия съдебен състав на Софийския окръжен съд. Считат, че правилното решаване на спора по настоящето дело е предпоставено от установяването на качеството „кредитор" на ищеца К.Ц.Г., което обстоятелство било спорно и предмет на отделно производство. Поддържат, че такова е и становището на ВКС в цитираната от ищеца задължителна практика - решение № 639 от 06.10.2010 г. по гр. д. № 754/2009г. на ІV г. о. на ВКС, съгласно което „правото на кредитора да иска обявяването за недействителни спрямо него на увреждащите го актове на длъжника е предпоставено от наличието на действително вземане”.

Ответниците оспорват твърденията на ищеца, че не било необходимо вземането на ищеца по чл.135 ЗЗД да е ликвидно и изискуемо, нито установено с влязъл в сила съдебен акт. Поддържат, че тази постановка касае случаи, при които пред съда не е поставен правен спор относно легитимиращото вземане. При това положение, излагат, че действително съдът, разглеждащ Павловия иск би обосновал решението си единствено на изложените от ищеца твърдения за наличие на вземане, доколкото неговото съществуване никога не е било спорно, предмет на спор, съотв. на съдебно установяване.

Оспорват още твърденията на ищеца, че сключената между „П." АД, като продавач и „О.п." ООД като купувач сделка, обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 08.12.2015г. - акт 149, том VL за 2015г. има увреждащ характер спрямо интересите на ищеца Г.. Излагат, че се касае за възмездна сделка, срещу която продавачът е придобил вземане за продажна цена, което предстои да получи, съгласно уговорения срок за плащане. Подчертават, че покупко-продажбата по дефиниция и съдържание е възмездна сделка и всякакви коментари, направени от ищеца относно нееквивалентността на двете насрещни престации по нея са неоснователни. Твърдят, че критериите за еквивалентност на престациите не са правни, а икономически, както и че не са налице законоустановени критерии относно еквивалентността на насрещните престации, като не било необходимо същите да са обективно равностойни. Излагат, че в настоящата хипотеза имотите, предмет на сделката се прехвърлят с всички вещни/облигационни тежести, поради което договорената покупна цена имала характер на еквивалентна за страните.

Ответниците сочат, че за да бъде успешно проведен иск по чл.135 ЗЗД срещу възмездна сделка следва третото лице, с което длъжникът е договарял, в (случая „О.п." ООД) да е било недобросъвестно, т. е. да е било наясно с увреждащия характер на сделката спрямо кредитора. Сочат, че управителят на „О.п." ООД - г-н Х. К.участвал в управлението на „П." АД, като член на Съвета на директорите, никога не е имал качеството изпълнителен директор, съотв. никога не е имал правомощията да изявява воля от името на дружеството, съотв. да приема изявления от трети лица, в това число кредитори, за какъвто се представял К.Ц.Г.. Поддържат, че представлявайки един от основните акционери в „П." АД - дружеството „П." ЕООД - г-н Х. К.бил наясно единствено с обстоятелството, че всички гласувани от ОСА на „П." АД дивиденти били платени на представляваното от него дружество-акционер и не се интересувал дали останалите акционери, в това число К.Г., са били удовлетворени съобразно гласуваните решения за разпределяне на дивидент. Твърдят, че за него, като управител на „О.п." ООД не е било налице знание нито за претенциите на К.Г. към „П." АД за заплащане на дивидент, нито за опитите на последния да обезпечи същите по реда на чл.390 от ГПК. Обобщават, че се касае за спорни отношения между два отделни субекта - К.Ц.Г. и „П." АД, като в последното дружество г-н К. нямал лично участие в капитала, а бил единствено член на СД. В това си качество същият нямал знание за всички правоотношения, в които влизало „П." АД доколкото изпълнителните функции се упражнявали от друго лице – И. П.Я.

Намират, че в опит да се освободи от тежест на доказване на знание за увреждане, ищецът е изложил неоснователни твърдения за това, че в случая дори не следвало да се доказва такова знание тъй като следвало да се приложи разпоредбата на чл. 135, ал.2 ЗЗД. Считат, че това твърдение е невярно и подвеждащо доколкото продавачът по сделката „П." АД, представляван от изп. директор И.П.Я.не бил договарял с роднини, посочени в чл.135, ал.2 ЗЗД. Не била налице подобна близка връзка между страните (техните представляващи), която да обуславяла предположение за знание по смисъла на чл. 135, ал.2 ЗЗД.

Ответниците молят съда да отхвърли предявените искове.

Преписи от отговорите на исковата молба са връчени на ищеца с указанията по чл. 372 от ГПК, като в срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК същият е подал допълнителна искова молба, с която поддържа първоначалната и прави следните уточнения, възражения и искания:

Изложено е в допълнителната искова молба от ищеца, че процесната сделка е с увреждащ характер за интересите му, тъй като владението на имотите е предадено, но цена за тях не е заплатена, а плащането й е отложено във времето, което водело и до съмнения за безвъзмездност на сключената сделка.

В конкретния случай ищецът твърди още, че продажната цена по процесната сделка била наполовина на посочените данъчни оценки на имотите, а и същата не била реално заплатена. Предаването на владението и прехвърлянето на собствеността на толкова имоти срещу такава ниска за тях цена, ищецът приема, че не само доказва нееквивалентност на престациите по сделката, но и сочи за категорично увреждащия характер на същата относно кредиторите на дружеството - продавач.

На следващо място наличието на увреждащия характер на сделката и знанието за него и от И.П.Я. и от Х. Г.К. според ищеца било видно от приложения първоначално към заявление образец Г2 №20160630185154 годишен доклад за дейността на „П." АД за 2015г. В него изпълнителният директор И. П. Я. изрично бил отразил, че съгласно решение на ръководството на „П.” АД през декември 2015г. били продадени земи и сгради на фирма „О.п." ООД за цена 455 491, 46 лева при положение, че отчетната стойност на продадените активи била 1 232 087.03 лв. „П.” АД в тази връзка било реализирало загуба през 2015г. в размер на 626 000 лева, която загуба била формирана основно, поради продажбата на ДМА на значително по - ниска цена от балансовата стойност. С разликата между продажната и балансовата стойност бил преобразуван счетоводният финансов резултат.

В годишния доклад за дейността на „П.“ АД и в доклада за дейността към консолидирания ГФО било посочено, че съществуването на дружеството през близките 12 месеца е под въпрос, като основен риск в дейността на дружеството бил ликвидния риск, поради ликвидиране на основната производствена дейност. В доклада към ГФО за 2015г., И. П. Я. изрично бил отбелязал, че ръководството било взело решение през 2016г. „П." АД да прекрати основната си дейност, която да се прехвърли в новообразуваното дружество „О.П.” ООД.

Ищецът поддържа, че и годишният доклад за дейността и доклада за дейността към консолидирания ГФО, и годишния финансов отчет на „П.“ АД били гласувани и приети на проведеното на 24.07.2016г. общо събрание на „П.“ АД. Видно било от протокола и приложеният списък на акционерите към него, че на събранието лично в качеството си на акционер и в качеството си на представител на акционер - „П.“ ООД присъствал, гласувал и се е подписал Х.Г. К.. В този смисъл знанието на третото лице, съдоговорител на длъжника, за увреждането се изразявало в знание, че контрахентът му има дългове към ищеца - кредитор и че с извършената сделка длъжника увреждал кредитора си.

В ДИМ ищецът се позовава и на разпоредбата на чл.237, ал.2 от ТЗ, според която членовете на Съвета на директорите са длъжни да изпълняват функцията си с грижата на добър търговец в интерес на дружеството и на всички акционери. Съгласно ал.1 на чл.237 от ТЗ, членовете на Съвета на директорите имат еднакви права и задължения, независимо от вътрешното разпределение на функциите помежду им и предоставянето на право на управление и представителство на някой от тях. Предвид на това изтъква, че г-н К. като член на съвета на директорите на „П." АД, независимо дали е изпълнителен директор или не, бил длъжен да изпълнява функцията си с грижата на добър търговец в интерес на дружеството и на всички акционери. Той бил страна по процесната сделка като управител на купувача по сделката „О.П.” ООД. Процесните имоти били включени в баланса на дружеството – продавач и били отразявани в съответните годишни финансови отчети. От 2008г. Х.К. бил вписан в Търговския регистър като член на съвета на директорите на дружеството. В това си качество той участвал съгласно разпоредбата на чл.245 от Търговския закон в изготвянето и съставянето на годишен финансов отчет и годишния доклад за дейността на „П." АД за съответната изтекла календарна година. Лично в качеството си на акционер в дружеството, и в качеството си на представител на акционера „П." ЕООД той пък през всички тези години участвал и в приемането на годишните финансови отчети и на докладите на дейността на дружеството. Тъй като имотите били включени в баланса на дружеството, който баланс бил изготвян от съвета на директорите и приеман от акционерите, то лицето К.нямало как да не било наясно с балансовата стойност на имотите, както и с фактът, че продажната цена, уговорена в процесната сделка, е под тази балансова стойност, от което можело да се направи извод, че Х. К. бил наясно за увреждащия характер на сделката, и въпреки това подписал същата в качеството си на управител на „О.П.“ ООД, което обстоятелство правело и това дружество недобросъвестно лице.

В настоящия случай, ищецът счита, че е налице и презумпцията на чл.135, ал.2 от ЗЗД, която се прилага и по отношение на юридически лица. Сочи, че всяко юридическо лице се управлява от определени органи. Органите винаги се състояли от физически лица, които били носители на волеизявление (в този смисъл били Решение № 120 от 02.02.2000г. на ВКС по гр.д.№ 704/99г. V г.о.; Решение № 163 от 27.07.2011 г. на ВКС, III г.о. по гр.д.№ 672/2010г., постановено по реда на чл.290 от ГПК). Презумпцията по чл. 135, ал. 2 ЗЗД не можело да се прилага разширително, но наличието на съответна фактическа степен на близост в отношенията (напр. съвместено живеене на съпружески начала или в общо домакинство, отношения между заварени и доведени деца, отношения между свързани лица по см. на § 1 ДР ТЗ и др.) имали значение и ако бъдат доказани можели да залегнат в основата на фактически извод за наличието на знание, като естеството на съществуващата фактическа близост определяло естеството на узнатите обстоятелства. Свързаните лица по § 1 ДР ТЗ биха знаели основни обстоятелства от дейността на дружествата. Юридическото лице знаело за увреждането, ако за това знаели лицата от състава на неговите органи. Ищецът сочи още, че ответниците са свързани лица по смисъла на §1 от допълнителните разпоредби на Търговския закон - по т.4 и по ал.2 на посочения параграф. Те имали един и същ адрес на управление и в състава им по един или друг начин участвали почти едни и същи лица.

Препис от допълнителната искова молба е връчен на ответниците по делото, чрез процесуалните им представители с указанията по чл.373 от ГПК, като в срока по чл.373, ал.1 от ГПК същите не са подали писмен отговор.

Софийският окръжен съд след преценка на данните по делото във връзка с доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните по делото, а това се установява и от представените с исковата молба две временни удостоверения с № № 2 и 5 от 29.06.98г. и 22.08.2002г., както и препис от книгата на акционерите на „П.“ АД, че ищецът е акционер в ответното търговско дружество и притежава 50% от капитала му.

Страните по делото не спорят и относно обстоятелството, че на 08.12.2014г. Общото събрание на акционерите на ответното дружество „П.“ АД е взело решение по т.1 от дневния ред на събранието - да се извърши разпределение на натрупаната печалба от предходни години от дейността на дружеството, пропорционално между акционерите, според акционерното им участие в капитала на дружеството. С това решение не са конкретизирани годините, за които е налице неразпределена печалба в дружеството, нито какъв размер от печалбата следва да се разпредели като дивидент, както и кой акционер какъв размер дивидент следва да получи. Ищецът не е присъствал на това събрание.

На 30.12.2014г. е проведено друго извънредно ОСА на ответното търговско дружество „П.“ АД, на което са присъствали отново всички акционери и отново точка единствена от дневния ред е била да се разпределят на акционерите дивиденти за сметка на неразпределената печалба от минали години. Събранието е взело решение да се разпредели като дивидент неразпределена печалба от минали години в общ размер на 216 800 лева, като тази сума е разпределена между акционерите както следва: на ищеца съобразно броя на акциите му – 108 400 лева, на Х. Г. К. – 77.16 лева и на „П. “ ЕООД – 108 322.84 лева.

В същия ден - на 30.12.2014г. между ответното дружество „П.“ АД и ищецът е сключено споразумение, с което е извършено прихващане между задължението на дружеството към ищеца за дивидент в размер на 108 400 лева и задължението на ищеца към „П.“ АД по договори за заем в размер на 102 966.67 лева /главница и лихви към 30.12.2014г./. Видно е още от посоченото споразумение, че след сключването му дължимата сума от ответното дружество „П.“ АД към ищеца е 13.33 лева, които е посочено, че ще бъдат изплатени на К.Г. на касата на дружеството.

Представените по делото разходни касови ордери и договори за заем установяват, че ищецът е получил от дружеството – ответник „П.“ АД през 2014г. в заем сумата от 100 000 лева.

По делото е изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза заключението, по която установява, че общият размер на осчетоводените суми включващи изплатени дивиденти на ищеца през 2014г. и удържан данък дивидент е 314 170 лв. по счетоводни данни на ответника „П.“ АД (103 000 + 5 400 + 205 770 = 314 170).

От проверката в НАП на вещото лице се установило, че ответното дружество „П.“ АД е подало справка по чл.73 от ЗДДФЛ за изплатени суми на физическото лице К.Г.Ц. за 2014 г. в размер на 314 170 лв. с удържан и внесен данък 15 738,50 лв., като в справката фигурирали и други лица, на които били изплатени суми и им бил удържан данък през 2014 г. вещото лице сочи, че от предоставената му аналитична справка за сметка 459/1 - Дивиденти е констатирало, че в същата не фигурират задължения на дружеството към акционери за неизплатени дивиденти включително и към ищеца.

Установява се от заключението на вещото лице, изготвило съдебно-счетоводната експертиза, че съгласно данните от публикувания ГФО към 31.12.2013 г. и 31.12.2014 г., дружеството няма непокрита загуба. В баланса към 31.12.2013 г. били обявени Други резерви от пасива на дружеството в размер на 436 хиляди лв. и към 31.12.2014г. размера на Други резерви бил същия - 436 хиляди лв.

Съгласно заключението на допълнителната съдебно-счетоводна експертиза, представените по делото разходни касови ордери, приети като доказателства по делото са отразени в хронологичен опис на операции отразени по сметка 501 - Каса в лева, за периода 01.01.2014 г. - 31.12.2014 г., но само пет, описани подробно в констативната част на експертизата, на обща стойност 75 000 лева. Вещото лице сочи още, че със сумите по процесните пет РКО – отразени по сметка 501 е намалявано салдото в касата на дружеството. Другите два ордера от 12.03.2014г. и от 18.09.2014г. не фигурирали в движенията на средствата по сметка 501.

Видно е от представения по делото Договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 08.12.2015г., обективиран в Нотариален акт № 6, том III, рег.№ 3978, дело № 367 от 08.12.2015г. на Нотариус Катерина Червенкова с рег.№ 103 на Нотариалната камара, вписан в Служба по вписванията - Костинброд с № от двойно входящия регистър: 1725/08.12.2015г., том 6, Акт № 149 от 2015г., номер от описната книга 758 от 08.12.2015г., имотни партиди 19946, 19958, 19956, 19954, 19952, 19957, 19950, 19945, 19948, 19944, 19955, 19949, 19947, 19953, 19951, че „П.“ АД е продало на „О.П.“ ООД следните недвижими имоти:

СГРАДА с идентификатор 38978.900.6058.1, със застроена площ 549.00 кв.м., брой етажи: 3, предназначение: Административна, делова сграда, партида № 19945;
СГРАДА с идентификатор 38978.900.6058.2, със застроена площ 1044.00 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: Промишлена сграда, партида № 19946;
СГРАДА с идентификатор 38978.900.6058.3, със застроена площ 715.00 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: Складова база, Склад, партида № 19947;
СГРАДА с идентификатор 38978.900.6058.4, със застроена площ 986.00 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: Промишлена сграда, партида № 19948;

СГРАДА с идентификатор 38978.900.6059.1, със застроена площ 80.00 кв.м., брой етажи: 1. предназначение: Промишлена сграда, партида № 19950;
СГРАДА с идентификатор 38978.900.6059.2, със застроена площ 987.00 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: Складова база, склад, партида № 19951;
СГРАДА с идентификатор 38978.900.6059.3, със застроена площ 537.00 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: Промишлена сграда, партида № 19952;

Уговорено е между страните по продажбата, цената на имотите да бъде заплатена от купувача по банков път в срок до две години от подписването на нотариалния акт.

По делото се установява от представената от ищеца, справка по лице от СВ-К., за ответника „П.“ АД, че върху част от имотите предмет на процесната сделка е учредена договорна ипотека в полза на трето за делото лице.

В основното заключение на съдебно-счетоводна експертиза вещото лице сочи, че по процесната сделка за покупко-продажба е налице плащане в размер на 546 588.55 лева от страна на „О.П.“ ООД на продавача „П.“ АД на датата 16.03.2016г. по банковата сметка на продавача в „У.“ АД.

По делото са представени и две фактури с №№ ********** и ********** от 08.12.2015г., въз основа на които е заплатена посочената от вещото лице парична сума, представляваща цена на имотите, предмет на процесната сделка.

В съдебното производство е допусната и изслушана съдебно-оценителна експертиза, вещото лице по която е дало заключение, че справедливата пазарна стойност на недвижимите имоти, предмет на процесната сделка е в размер на 2 281 000 лева, без ДДС към датата 09.02.2017г.

Установи се от представените удостоверения за родствени връзки, издадени от Столична община, район „Лозенец“, че лицата М. Г.К. – К.и Х. Г.К. са брат и сестра, а Л.А. Х.е тяхна майка.

По делото са представени два протокола от 04.12.2015г. – от ОС на съдружниците на „О.П.“ ООД, както и от заседание на СД на „П.“АД. Видно е от тези протоколи, че са взети решения за продажба и съответно закупуване на недвижимите имоти, предмет на спорната сделка. На ОС на съдружниците на „О.П.“ ООД са присъствали - М. Г.К. – К., Х.Г.К. и И. П. Я., а в качеството си на членове на СД на „П.“ АД на заседанието на СД от 04.12.2015г. са присъствали – И. П.Я., Л. А.Х. и Х. Г. К.. И. П.Я. и Х.Г. К. са представлявали ответниците при изповядването на процесната сделка, като първият е представлявал „П.“ АД, а вторият „О.П.“ ООД.

Останалите представени по делото писмени доказателства са ирелевантни за настоящия правен спор.

При така установените факти, съдът направи следните правни изводи:

Предявените субективно съединени искове намират своето правно основание в разпоредбата на чл.135, ал.1 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на фактите, на които основава своето искане до съда, а именно че е кредитор на първия ответник – „П.“ АД, че е налице сделка, сключена между ответниците по делото, която е увреждаща за ищеца, че ответниците „П.“ АД и „О.П.“ ООД са знаели за увреждането при сключването на сделката, както и че по отношение на ответниците са налице условията на чл.135, ал.2 от ЗЗД. Спорни в настоящото съдебно производство са всички елементи от хипотезата на чл.135, ал.1 от ЗЗД.

Съдът приема, че ищецът не доказа в настоящото съдебно производство качеството си на „кредитор“ по отношение на ответника „П.“ АД. Това е така, защото процесното решение на ОСА, на което се позовава ищеца от 08.12.2014г. не е годно основание за изплащане на дивидент, като част от всички необходими предпоставки за възникване на вземането за дивидент.

Правото на дивидент е имуществено субективно право на съдружник или акционер да получи част от реализираната печалба, съразмерна на участието му в капитала - чл. 133, ал. 1, съответно чл. 181 от ТЗ. За да може то да се трансформира в конкретно право на дивидент - облигационно изискуемо и ликвидно вземане към дружеството, следва да се реализира фактическия състав, с чието възникване законът свързва пораждането на това вземане. Първата предпоставка е изтичането на финансовата година, като според пар. 2 от ДР на ЗСч отчетен период по смисъла на закона се разбира една календарна година - 1.01-31.12. Втората предпоставка е приемането на годишния счетоводен отчет, заверен от дипломиран експерт-счетоводител, а третата - решението на общото събрание на съдружниците/ акционерите за разпределение на реализираната балансова печалба. Със завършването му абстрактното право за получаване на дивидент е превърнато в ликвидно и изискуемо вземане в полза на съдружника/акционера към капиталовото търговско дружество. Правото на дивидент като част от дяловете/ акциите съгласно чл. 133, ал. 1, съответно чл. 181, ал. 1 от Търговския закон е различно от облигационното вземане за разпределен дивидент. В настоящата хипотеза липсва спор досежно наличието на право на дивидент за ищеца, но е спорно обстоятелството дали това право се е трансформирало в ликвидно и изискуемо вземане в полза на акционера – ищец от ответното търговско дружество.

В случая съдът приема, че ищецът е установил първите две предпоставки за възникване в негова полза на ликвидно и изискуемо вземане за дивидент, считано до 31.12.2013г. Не се установи обаче по делото, че е налице валидно решение на ОСА на ответника „П.“ АД за разпределение на печалба и изплащане на дивидент. Това е така, защото същото следва да е конкретно. Т. е. от текста му следва да може да се установи за кои години се решава неразпределената печалба да се разпредели, както и дали цялата печалба или само част от нея. Тъй като едно такова решение, от компетентността на общото събрание на акционерите на едно акционерно дружество – чл.221, т.7 от ТЗ, се взема по целесъобразност и ОСА не е длъжно да го вземе, следва да се приеме, че съдът не може да тълкува волята на акционерите и да определя размера, макар и той да е определяем, нито да сочи печалбата от кои години следва да бъде разпределена като дивидент. Нещо повече – в настоящата хипотеза се установява, че практиката на ответното търговско дружество - „П.“ АД, когато приема решения за разпределение на печалбата си е да конкретизира какъв размер следва да се разпредели като дивидент, както и кой акционер какъв размер следва да получи. За процесната 2014г. са налични и конкретни решения на ОСА за изпращане на дивидент и това са тези от 30.12.2014г. В случая не може да се приеме, че решението на ОСА на ответното дружество „П.“ АД от 08.12.2014г. съдържа в себе си воля за разпределение на цялата неразпределена печалба на дружеството като дивидент съобразно акционерното участие на акционерите в капитала на дружеството, защото в този случай не би било налично следващото решение на ОСА /на него са присъствали всички акционери и решението е прието единодушно/ от 30.12.2014г. Последното конкретизира размера на неразпределена печалба, която следва да се изплати като дивидент, както и кой акционер какъв размер дивидент следва да получи, съобразно броя на акциите си. Единствено във волята на ОСА на едно дружество е да вземе решение за изплащане на дивидент, поради което не може да се изземва компетентност от ОСА и решението му ако не съдържа конкретни параметри да бъде допълвано, т.е. да бъде превръщано от общо в специално. По този начин съдът ще наруши целесъобразността при вземането на такива решения, която е прерогатив единствено на ОСА на дружеството.

На следващо място и в подкрепа на изложената вече теза следва да се посочи, че се установи от изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, че в счетоводните книги на ответника „П.“ АД не фигурират задължения на дружеството към акционери за неизплатени дивиденти включително и към ищеца. Счетоводните книги на ответника са редовно водени /не са събрани доказателства за противното/, поради което отразеното в тях, на основание чл.182 от ГПК, съставлява доказателство за недължимост на претендираният от ищеца дивидент.

Поради направените по горе изводи се явява безпредметно обсъждането на останалите предпоставки за уважаването на предявените искове. Независимо от това и за пълнота на изложението съдът приема, че процесната сделка не е увреждаща за ищеца. Същата е възмездна и по делото не се събраха доказателства тя да е сключена в отклонение на общоприетите условия, както и цени за сходни имоти. Не се установи по делото цената на процесните имоти по сделката да е занижена. Съдът не кредитира заключението на изслушаната и приета съдебно-оценителна експертиза, предвид обстоятелството, че тя не установява справедливата пазарна цена на имотите към датата на сделката – 08.12.2015г., а освен това не отчита и факта, че е налице учредена вещна тежест – договорна ипотека в полза на трето за делото лице, досежно част от процесните имоти.

Предвид изхода на правния спор се явява основателна претенцията на ответника „П.“ АД за присъждане на направените по делото разноски. Направеното от ищеца възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, заплатен от този ответник е неоснователно, поради това, че неговият размер е под определеният за този вид дела в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника „П.“ АД сумата от 9 500 лева, представляваща адвокатско възнаграждение. Налице са доказателства по делото, че съдебните разноски са реално направени от ответника, който ги претендира.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявените от К.Ц.Г., с ЕГН **********,***, срещу „П.” АД, с ЕИК., със седалище и адрес на управление:***, представлявано от И. П.Я.и „О.П.” ООД, с ЕИК ., със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Х.Г.К., субективно съединени искове с правно основание по чл.135, ал.1 от ЗЗД - за обявяване за недействителен по отношение на ищеца на Договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 08.12.2015г., обективиран в Нотариален акт № 6, том III, рег.№ 3978, дело № 367 от 08.12.2015г. на Нотариус Катерина Червенкова с рег.№ 103 на Нотариалната камара, вписан в Служба по вписванията - Костинброд с № от двойно входящия регистър: 1725/08.12.2015г., том 6, Акт № 149 от 2015г., номер от описната книга 758 от 08.12.2015г., имотни партиди 19946, 19958, 19956, 19954, 19952, 19957, 19950, 19945, 19948, 19944, 19955, 19949, 19947, 19953, 19951, с който договор, „П.“ АД е продало на „О.П.“ ООД следните недвижими имоти:

СГРАДА с идентификатор 38978.900.6058.1, със застроена площ 549.00 кв.м., брой етажи: 3, предназначение: Административна, делова сграда, партида № 19945;
СГРАДА с идентификатор 38978.900.6058.2, със застроена площ 1044.00 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: Промишлена сграда, партида № 19946;
СГРАДА с идентификатор 38978.900.6058.3, със застроена площ 715.00 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: Складова база, Склад, партида № 19947;
СГРАДА с идентификатор 38978.900.6058.4, със застроена площ 986.00 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: Промишлена сграда, партида № 19948;

СГРАДА с идентификатор 38978.900.6059.1, със застроена площ 80.00 кв.м., брой етажи: 1. предназначение: Промишлена сграда, партида № 19950;
СГРАДА с идентификатор 38978.900.6059.2, със застроена площ 987.00 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: Складова база, склад, партида № 19951;
СГРАДА с идентификатор 38978.900.6059.3, със застроена площ 537.00 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: Промишлена сграда, партида № 19952;

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, К.Ц.Г., с ЕГН **********,*** да заплати на „П.” АД, с ЕИК . със седалище и адрес на управление:***, представлявано от И. П. Я. сумата от 9 500 лева, представляваща направени по делото съдебни разноски - адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЪДИЯ :

Номер на акта:	83
Дата:	14 юли 2017 г.
Съдия:	Янита Димитрова Янкова

Дело:	20161800900057
Тип на делото:	Търговско дело
Дата на образуване:	20 април 2016 г.

Решение по дело №57/2016 на Софийски окръжен съд

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е № 83

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИТА ЯНКОВА