№ 242
гр. Плевен, 09.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Асен Ив. Даскалов
при участието на секретаря ИГЛИКА Н. В.А
като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно
наказателно дело № 20244430200109 по описа за 2024 година
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал.1 ЗАНН
С Наказателно постановление № 15 - 2300332/ 20.12.2023 г. на Д. НА
ДИРЕКЦИЯ „ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА“-ПЛЕВЕН, на „***“ ЕООД-ПЛЕВЕН, ЕИК: *** е
наложена имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева, на основание чл.414 ал.3
от Кодекса на труда, за нарушение по чл.63 ал.2 КТ.
Недоволно от така издаденото Наказателно постановление (НП),
санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН. Счита, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила: по чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН - тъй като не са достатъчно ясно описани
обстоятелствата на извършване на административното нарушение; по чл.27 ал.2 ЗАНН – тъй
като е наложено неоправдано висока по размер имуществена санкция, а и не е обсъдено
приложението на чл.28 ЗАНН, въпреки че на санкционираното лице, в миналото не е
отправяно предупреждение за нарушение на трудовото законодателство. Наред с това,
оспорва фактите, възприети в хода на административнонаказателното производство и по-
конкретно – констатацията, че *** Х.ВА, към момента на извършване на проверка от
органите на ДИРЕКЦИЯ „ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА“-ПЛЕВЕН, е полагала труд, като
изтъква, че нейното присъствие в търговския обект, не е в състояние да докаже, че е била
трудово ангажирана в „***“ ЕООД-ПЛЕВЕН, ЕИК: ***. На тази основа, моли за отмяна на
НП като незаконосъобразно и неправилно, като алтернативно посочва, че случаят следва да
бъде приет за „маловажен“ по смисъла на Закона. При условията на евентуалност, отправя
искане наложената имуществена санкция да бъде намалена до предвидения законов
минимум.
В съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване,
жалбоподателят се представлява от упълномощен защитник, който поддържа
жалбата по изложените в нея съображения и пледира за отмяна на НП, а
алтернативно – за неговото изменение в горепосочения смисъл, както и за
1
присъждане на разноски за адвокатски хонорар в размер на 600 лева, за което
представя нарочен списък.
Ответната страна – Д. НА ДИРЕКЦИЯ „ИНСПЕКЦИЯ ПО
ТРУДА“-ПЛЕВЕН, се явява лично. Оспорва жалбата и счита, че в хода на
административнонаказателното производство са спазени както процесуалния,
така и материалния закон, издадено е законосъобразно и правилно
Наказателно постановление, което пледира да бъде потвърдено;
същевременно, отправя възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение.
Съдът намира, че жалбата е подадена от оправомощена страна, в
срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима. След като
щателно обсъди събраните по делото доказателствени материали, поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Административнонаказателното производство е започнало със
съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №
15 – 2300332/29.11.2023г. от страна на А. В. Д. - главен *** при ДИРЕКЦИЯ
„ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА“ - ПЛЕВЕН, в присъствието на свидетеля Х. В. Р.
и съответен упълномощен представител на „***“ ЕООД-ПЛЕВЕН, ЕИК: ***
/л.14 от делото/. Съставен е за това, че при проверка на място, извършена на
14.11.2023 г. в 11:50 часа в обект - ***, находящ се в гр. Плевен, до ***,
стопанисван от „***“ ЕООД /“ДРУЖЕСТВОТО“/ и при документална
проверка, извършена на 29.11.2023 г. в офиса на Д“ИТ“ - Плевен е изяснено,
че същото ДРУЖЕСТВО, в качеството на работодател, на 14.11.2023 г. в
11:50 часа е допуснало до работа като „Продавач – ***“, на обект *** до ***
ПЛЕВЕН, лицето *** Х.ВА ЕГН: ********** - преди да й предостави
екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни и копие от
уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от ТД на НАП – нарушение по чл.63
ал.2 КТ. При съставянето на АУАН, представителят на ДРУЖЕСТВОТО
направил възражение, че *** Х.ВА „…не работи всеки ден, няма работно
време и конкретно място на работа, работи с поръчков договор за
продажба на определени печатни изделия…“ В срока и по реда на чл.44 ал.1
ЗАНН, не са постъпили допълнителни възражения.
Описаната по – горе фактическа обстановка и правна
квалификация, били възприети изцяло от административнонаказващия орган,
а направеното възражение - преценено като неоснователно. На тази основа,
издал обжалваното Наказателно постановление, с което на „***“ ЕООД-
ПЛЕВЕН, ЕИК: *** е наложена имуществена санкция в размер на 3000 /три
хиляди/ лева, на основание чл.414 ал.3 от Кодекса на труда, за нарушение по
чл.63 ал.2 КТ.
Съдът намира, че Актът за установяване на административно
нарушение е съставен, а Наказателното постановление – издадено, от
компетентни лица /л.20 – 24, л.45 - 60 от делото/. Не могат да бъдат
споделени възраженията на жалбоподателя от процесуално естество. От една
2
страна, НП съдържа надлежни реквизити по чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН и в частност
– ясно и разбираемо са описани обстоятелствата на твърдяното
административно нарушение, а от друга – в светлината на чл.27 ал.2 ЗАНН,
административнонаказващият орган не дължи подробно изложение относно
това по какъв начин е достигнал до преценения размер на имуществена
санкция/административно наказание. Служебната проверка за
законосъобразност, извършвана от страна на настоящата съдебна инстанция,
не разкрива и други пороци при неговото провеждане, поради което Съдът
приема, че издаденото Наказателно постановление се явява формално
законосъобразно.
Във връзка с неговата правилност се събраха гласни
доказателствени средства - показания на свидетелите А. В. Д., Х. В. Р., ***,
както и писмени доказателства /л.13, л.15 – 19, л.61 – 62, л.75 – 78 от делото/.
Показанията на свидетелите Д., Р. и *** Съдът преценява като
непредубедени, добросъвестни, подробни и изцяло в подкрепа на изложената
в АУАН и НП фактическа обстановка; в нейна подкрепа са и представените
по делото писмени доказателства и по-конкретно – Протокол от проверка
ПР***/29.11.2023г., Декларация от *** Х.ВА от 14.11.2023 г., Трудов договор
от 14.11.2023 г., сключен между „***" ЕООД и *** Х.ВА, справка от НАП с
Изх. № ***/14.11.2023 г. от 17:37:03 часа, Граждански договор от 01.11.2023
г. на *** Х.ВА. От тези доказателствени материали се установява по
убедителен начин изложената в АУАН/НП фактическа обстановка, Съдът
приема същата за доказана по убедителен начин - и няма да я преповтаря, още
повече, че презумпцията по чл.416 ал.1 изр.2 КТ, не се явява опровергана.
Следва да бъде напомнено, че съобразно чл.63 ал.2 КТ,
„Работодателят няма право да допуска до работа работника или
служителя, преди да му предостави документите по ал. 1.“, а съобразно
чл.63 ал.1 КТ, „Работодателят е длъжен да предостави на работника или
служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения
трудов договор, подписан от двете страни, и копие от вписването на
началото на трудовото правоотношение по чл. 62, ал. 3, заверено от
териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.“. Видно
е, че чл.63 ал.2 вр.ал.1 КТ въвежда законова забрана за работодателите да
допускат до работа работник/служител, преди да са му предоставили
екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие
от вписването на началото на трудовото правоотношение по чл. 62, ал. 3,
заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.
При положение, че на 14.11.2023г. в 11:50 часа, лицето *** Х.ВА е полагала
труд в обект - ***, находящ се в гр. Плевен, до ***, а Трудовият й договор е
сключен на 14.11.2023г. с клауза, че работникът ще постъпи на работа на
15.11.2023г., респ. – уведомлението по чл.62 ал.4 КТ е било заведено пред
НАП в 17:33 часа на 14.11.2023г., то единственият възможен извод е, че като
работник – „Продавач ***“, Х.ВА е допусната на работа в нарушение на
цитираната по-горе, императивна законова разпоредба. Разбира се, възможно
3
е да се изтъкват разнообразни доводи като например, че Х.ВА не е работела в
***" ЕООД към 11:50 часа на 14.11.2023г., вкл. - че просто е присъствала в
търговския обект, вкл. – че „…не работи всеки ден, няма работно време и
конкретно място на работа, работи с поръчков договор за продажба на
определени печатни изделия…“. Всички тези съображения обаче, не само не
се ползват с убедителност, но и са напълно юридически несъстоятелни, като
единствено идват да покажат явното намерение /и цел/, едно трудовоправно
отношение, де факто съществувало към 11:50 часа на 14.11.2023г., да бъде
представено като несъществуващо такова или пък – като граждански договор,
в очевидно нарушение на чл.1 ал.2 КТ. В тази насока е и саморъчно
попълнената от Х.ВА декларация, и убедителните показания на свидетелите
Д. и ***, които лично са възприели извършваната от посоченото лице трудова
дейност в стопанисвания от „***“ ЕООД, ***.
Ето защо Съдът намира, че нарушението по чл.63 ал.2 вр.ал.1 КТ,
се явява доказано по несъмнен начин и на тази основа правилно,
административнонаказващият орган е пристъпил към налагане на
имуществена санкция на основание чл.414 ал.3 КТ, съобразно която
административнонаказателна разпоредба, „Работодател, който наруши
разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва
с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното
длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно
нарушение.“. Тук е мястото да бъде отбелязано, че случаят не е „маловажен“
по смисъла на §1 т.4 от ДР на ЗАНН, тъй като обществената му опасност, се
явява типична за нарушение от разглеждания вид. Отделно от това, следва да
бъде подчертано, че нарушенията по чл.63 ал.2 вр.ал.1 КТ, се отличават с
повишена степен на обществена опасност, тъй като не само накърняват
трудовите права на гражданите, но и способстват за липсата на прозрачност в
дейността на работодателите, като по същество – подпомагат печално
известната в РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, т.нар. „ сива икономика “. Във всеки
случай, по делото не бяха представени доказателства, сочещи на по-ниска
степен на обществена опасност, в сравнение с обикновения случай на
нарушение по чл.63 ал.2 вр.ал.1 КТ. Сключването на трудовия договор с ***
Х.ВА непосредствено след извършване на процесната проверка от органите
на Д „ИТ“, безспорно съставлява смекчаващо отговорността обстоятелство,
но не обуславя наличието на предпоставки по §1 т.4 от ДР на ЗАНН. Именно
обаче във връзка със същото смекчаващо отговорността обстоятелство, а и
при отчитане на липсата на доказателства за налагани в миналото
имуществени санкции за други нарушения на трудовото законодателство,
Съдът счита, че размерът на настоящата имуществена санкция – 3 000 лева -
се явява прекомерен. Съдът счита, че в съответствие с изтъкнатите
смекчаващи отговорността обстоятелства, разумно и справедливо е било
налагането на имуществена санкция в минимален размер – 1500 лева.
Крайният извод е, че обжалваното Наказателно постановление
следва да бъде изменено, като размерът на имуществената санкция бъде
4
намален до минималния, предвиден в чл.414 ал.3 КТ. Предвид този изход на
административнонаказателното производство, липсват основания за
присъждане на разноски в полза на жалбоподателя, каквото искане е
отправено от неговия процесуален представител. Налице е доказано
административно нарушение от страна на „***“ ЕООД-ПЛЕВЕН, ЕИК: ***,
като се налага изменение, а не отмяна на Наказателното постановление. В
този смисъл и по аргумент от чл.143 ал.1 АПК - която разпоредба предвижда
присъждане на разноски при отмяна, а не при изменение на
административния акт - Съдът намира, че разноски на жалбоподателя, не се
дължат.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.7 т.4 вр. ал.2 т.4 ЗАНН,
Съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 15 - 2300332/ 20.12.2023
г. на Д. НА ДИРЕКЦИЯ „ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА“-ПЛЕВЕН, с което на
„***“ ЕООД-ПЛЕВЕН, ЕИК: *** е наложена имуществена санкция в размер
на 3000 /три хиляди/ лева, на основание чл.414 ал.3 от Кодекса на труда, за
нарушение по чл.63 ал.2 КТ, като НАМАЛЯВА РАЗМЕРА НА
ИМУЩЕСТВЕНАТА САНКЦИЯ от 3000 /три хиляди/ лева – на 1500
/хиляда и петстотин/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5