№ 59
гр. Средец, 14.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, II СЪСТАВ в публично заседание на
четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Сирануш С. Артинян
при участието на секретаря Маринка Ж. Маринчева
като разгледа докладваното от Сирануш С. Артинян Гражданско дело №
20212170100206 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Матеус – 6“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, кв.Сарафово, ул.“Октомври“, №
41, представлявано от управителя М.Т.Д., чрез пълномощника адв.И.Ч., против „ТрансКар
8“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Средец, област Бургас,
ул.“Мусала“, № 3, представлявано от управителя И.П.К..
Ищецът твърди, че фактура № 32313/18.01.2021г. на стойност 268,20 лева и фактура
№ 32363/22.01.2021г. на стойност 537,30 лева, били съставени по повод факта, че в полза на
ответника били осъществили ремонтни услуги с техни авточасти. Фактурите били съставени
след като ответникът бил приел извършените от ищеца услуги и това било видно от това, че
били подписани от представляващия го, а също така били и включени в дневниците за
продажби по ЗДДС на „Матеус 6“ ООД за януари 2021г. Излага се, че изначално бил налице
неформален договор за изработка, по който ищецът бил изпълнител, а ответникът –
възложител, като първият осъществил възложената работа, но дължимото за това
възнаграждение било изцяло неизплатено. Договорът за изработка бил сключен на
15.01.2021г., когато съвпаднали волеизявленията на двете страни, като в изпълнение на така
постигната договореност, на следващия ден – 16.01.2021г. възложителят предоставил МПС
за ремонт, ремонтът завършил на 18.01.2021г. и била съставена първата хронологично
фактура № 32312/18.01.2021г. Първият ремонт бил осъществен в периода 16-18 януари
2021г. и касаел възглавница на окачването, бърза връзка и шлауфка, необходими за смяна на
възглавницата, горивен филтър, труд по смяна на възглавницата и труд по смяна на
горивния филтър. Ищецът сочи, че тъй като ответникът останал доволен от ремонта, на
19.01.2021г. отправил искане за извършване и на други авторемонтни услуги на същото
МПС – без никаква връзка с вече извършените. След като дружеството ищец се съгласило да
извърши и втори ремонт, на 20.01.2021г. възложителят „ТрансКар 8“ ЕООД предал отново
автомобила, като били извършени авторемонтни услуги, които били приключили на
22.01.2021г. и за тях била съставена втората фактура № 32363/22.01.2021г. Така
осъществения втори ремонт в периода от 20-22 януари 2021г. касаел ремонтен комплект за
компресор, маркуч, дехидратор, авточасти, необходими за ремонт и труд по ремонта на
компресора и смяна на маркуча и дехидратора. Стойността на всеки ремонт включвал
цената на необходимите авточасти и цената на вложения труд по манипулацията с тях.
Ремонтите били осъществени в ремонтната база на „Матеус – 6“ ООД, която се намирала в
1
град Бургас, Северна промишлена зона, ул.“Крайезерна“, квартал 25А, като били
осъществени по отношение на собствения на „ТрансКар 8 ЕООД“ товарен автомобил Волво
ДК А 5673. При получаване на камиона след втория ремонт, ответникът изрично бил заявил,
че е доволен от извършеното, като в знак на това направил малък подарък на ремонтния
екип. След няколко часа обаче пак се явил и заявил, че няма да плати. Твърди се, че ищецът
извършвал и преди ремонтни услуги за ответника и последният винаги бил изряден, което се
свеждало и до своевременно плащане на цената на услугата. В процесният случай обаче –
няколко часа след получаване на камиона след втория ремонт, ответникът заявил, че не
харесвал цената на изработеното и нямало да плати. Тъй като сумите за извършените
ремонтни услуги не били заплатени от „ТрансКар 8“ ЕООД, дружеството ищец било подало
заявление по чл.410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д.№ 113/2021г., но по
издадената заповед за изпълнение било постъпило възражение и в тази връзка бил подаден
настоящия иск по реда на чл.415, ал.1 от ГПК. Отправя се искане да бъде постановено
решение, установяващо, че „ТрансКар 8“ ЕООД е задължено към „Матеус - 6“ ООД до
размера на сумите от 805,50 лева – главница, представляваща сбор от възнагражденията за
извършени авторемонтни услуги, по повод на които са съставени фактура №
32313/18.01.2021г. и фактура № 32363/22.01.2021г., както и законна лихва върху размера на
главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на задължението. Претендират се и сторените разноски в рамките
на заповедното и исковото производство.
В хода на производството ищецът се представлява от адв. И.Ч., който поддържа
исковата молба. Прави уточнение, че при получаване на камиона след втория ремонт и след
като ответникът заявил, че е доволен от извършеното, той получил и втората фактура, взел я
със себе си и след определен период от време – час или два, се върнал и оставил фактурата
на ищеца. Отправя искане за уважаване на исковата претенция. Представя писмени бележки,
в които излага подробни съображения относно основателността на исковата молба.
Претендира сторените разноски в исковото и заповедното производство.
В законоустановения срок по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът „ТрансКар 8“ ЕООД,
чрез пълномощниа адв.ИЛ. ИЛ., е подало отговор на исковата молба, с който оспорват
изцяло исковата претенция, така както е предявена по основание и размер. Счита, че не
дължи твърдяната от ищеца сума, както и че исковата претенция е неоснователна и
недоказана. Ответникът твърди, че фактура № 32312/18.01.2021г. била осчетоводена в
дружеството ответник, бил ползван и данъчния кредит. Стойността не била заплатена
поради това, че се установило, че фактурираните части надвишавали трикратно пазарните
цени на същите, както и това, че във фактурата на позиция 4. Смяна на възглавница и 5.
Смяна на филтър, не било отбелязано марка, количество и единична цена – не ставало ясно
за какво се фактурирала сумата в размер на 80,00 лева без ДДС. Ако се имало предвид, че
това е труд, то това следвало да се отбележи като час и единична цена, а ако това било за
труд, отново тази цена трикратно надвишавала нормалните пазарни цени за труд за тази
услуга. Ответникът излага, че не бил спорен фактът, че не е съгласен със стойността на
фактурите, като това било заявено и от самия ищец. По отношение на фактура №
32312/18.01.2021г. се релевира, че не била с идентично съдържание с екземпляра, който бил
предоставен на ответника, като имало дописване и това я правело неистински и опорочаващ
извършената сделка. Фактура № 32363/22.01.2021г. не била получавана от „ТрансКар 8“
ЕООД, респективно не била осчетоводена в дружеството ответник, като и в нея липсвали
съществени реквизити относно съдържанието на фактурата, което водело до извод за
нереалност на така описаната услуга/сделка. Оспорват се и двете фактури №
32313/18.01.2021г. и № 32363/22.01.2021г. по съдържание и истинност, както и дължимостта
на остойностяването на всяка една отделна позиция и същата била нищожна на основание
чл.26, ал.1, тъй като противоречала на правен принцип, а именно за надлежна
индивидуализация на доставката в самите фактури, което правело на практика невъзможно
проследяването на действителния предмет на доставката. Ответникът излага, че уговорките
между страните били устни и той бил възложил устно какво следвало да бъде сменено, без
да било постигнато съгласие относно предмета на услугите и стойността на тяхното
извършване, като в тази връзка се сочи нормата на чл.326, ал.2 от ТЗ, според която ако
цената не е определена и не е уговорено как ще бъде определена, се смята, че страните са се
съгласили с цената, която обикновено се плаща по време на сключване на продажбата за
същия вид стоки при подобни обстоятелства. Отправя искане за отхвърляне на исковата
претенция. Претендира разноски.
2
При проведените открити съдебни заседания ответникът се представлява от адв.И.,
която поддържа отговора на исковата молба. Отправя искане за отхвърляне на исковите
претенции като неоснователни и недоказани. Изразява становище, че заключението на
вещото лице е необосновано и не следва да се кредитра. Отправя искане да не се кредитират
и свидетелските показания на свидетелката Г., тъй като е в трудово – правни отношения с
ищцовото дружество и не можела да бъде обективна и безпристрастна. Претендира
разноски.
Районен съд – Средец, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните, съобразно нормата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
Видно от представената фактура № **********/18.01.2021г., издадена от „Матеус –
6“ ЕООД на получателя „ТрансКар 8“ ЕООД са извършени следните авторемонтни
дейности: възглавница – 124,17 лева, бърза връзка и шлауфка – 5 лева, филтър горивен –
14,33 лева, смяна на възглавница – 60 лева и смята на филтър – 20 лева, всичко на стойност
223,50 лева, като с начисленото ДДС общата дължима сума по фактурата е 268,20 лева. Във
фактура № **********/22.01.2021г., издадена от „Маеус – 6“ ЕООД на получателя
„ТрансКар 8“ ЕООД е посочено, че са извършени следните авторемонтни дейности:
ремонтен комплект компресор – 99,17 лева, маркуч – 55,83 лева, дехидратор – 30 лева,
авточасти – 12,70 лева, ремонт компресор, смяна маркуч и дехидратор – 250 лева, всичко на
стойност 447,75 лева, като с начисленото ДДС общата дължима сума по фактурата е 537,30
лева. Представен е дневник на продажбите на „Матеус - 6“ ЕООД за периода от 01.01.2021г.
до 31.01.2021г., в който въпросните две фактури са включени, както и Справка – декларация
за данък върху добавената стойност за деклариране на продажбите за месец януари 2021г. и
начисленото ДДС, в които са включени и въпросните две фактури. Приобщени са в
материалите по делото справка за вземанията, задълженията и плащанията по тях, като за
периода от 01.01.2018г. до 31.12.2020г. са издадени 21 броя фактури на ответното дружество
„ТрансКар 8“ ЕООД, а дължимото по всяка една от тях било платено от него.
Представени са и проформа – фактура от 18.05.2021г., издадена от „Европарт
България“ ЕООД, за следния артикул: въздушна възглавница Europart, с цена 60 лева,
фактура № **********/22.01.2021г., издадена от „СФК - Трак“ ООД, за следния артикул:
ремонтен комплект компресор въздушен Volvo, VADEN, с цена 33,95 лева и оферта от
18.05.2021г., издадена от „СФК - Трак“ ООД, за следния артикул: въздушна възглавница
3713, ROLL, VOLVO, AB455L, с цена 45,95 лева.
В хода на проведеното съдебно дирене са приобщени свидетелските показания на
свидетелката И.В. Г., която работела в „Матеус – 6“ ЕООД като приемала заявките за
автомобилите и след приключване на ремонта съставяла фактурите. Твърди, че ответното
дружество било от доста години клиент на нейния работодател „Матеус - 6“ ЕООД.
Последно ответното дружество било при тях през месец януари, като тогава обслужвали
негов автомобил, за което свидетелката съставил фактура № **********/22.01.2021г. на
стойност 537,30 лева. Г. прочела въпросната фактура на управителя на „ТрансКар 8“ ЕООД
Иван К., той я разписал и я взел. След един час К. се върнал, оставил фактурата, тъй като не
бил доволен от цените, след което си тръгнал.
В настоящото производство е прието заключение на Съдебно – оценъчна експертиза,
която съдът кредитира като обективно изготвена и обоснована. При изготвяне на
заключението вещото лице, използвайки номера на шасито на автомобила, е установил
католожните номера на всяка една от процесните автомобилни части. Сравнил
предлаганите цени на частите в следните специализирани интернет сайтове: truckshop.bg,
avtochasionline24.bg, както и от следните магазини – Европарт България и Балканстар
Бургас. Вещото лице излага, че за вложения труд използвал като източник дадените данни
от Балканстар, където цената на един час труд била 60 лева и спрямо нужното време за
монтаж, демонтаж и възстановяване на товарните автомобили, определил нужното време за
ремонт на автомобила. Имало специфика за труда на „Матуес – 6“ ЕООД – там не се
заплащало на час, а се заплащал труд по фиксирана цена за конкретна част, като в техния
офис имало поставен ценоразпис. Видно от заключението са направени подробни таблици с
цените на авточастите и труда, предлаган на различните места, изследвани от вещото лице,
като накрая е посочено, че средната цена на вложените части и труд по фактура №
**********/18.01.2021г. е 328,20 лева с ДДС, а по фактура № **********/22.01.2021г. –
3
587,08 лева с ДДС, като общо средната цена само на частите е 439,66 лева, а общо средната
цена на части и труд е 915,28 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявени са искове по чл.422 от ГПК във вр. с чл.415, ал.1, т.1 от ГПК с материално
правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.266, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.258 от ЗЗД.
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 113/2021г., по описа на Районен съд - Средец, се
установява, че по заявление на „Матеус – 6“ ЕООД е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение № 260085/01.03.2021г. по чл.410 от ГПК срещу длъжника “ТрансКар
8“, за вземанията, предмет на настоящия иск. Тъй като против заповедта е постъпило
възражение в срока по чл.414, ал.2 от ГПК, на основание чл.415, ал.1, т.1 от ГПК е указано
на заявителя да предяви иск за установяване на претендираната в заповедното производство
сума в едномесечен срок от съобщаването. Искът е предявен в рамките на преклузивния
срок по чл.415, ал.4 от ГПК по отношение на всички вземания, предмет на заповедта за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Предвид това е налице правен
интерес от предявения в настоящото производство иск по чл.422 от ГПК, което от своя
страна обуславя неговата допустимост.
Между страните е налице правоотношение по повод договор за изработка, чийто
предмет е един трудов резултат и изпълнителят се освобождава от задължението си по него
само ако предаде точно извършената работа, а изискуемостта на насрещната парична
престация – уговореното възнаграждение възниква, след като осъществената работа бъде
приета от възложителя, съобразно чл.266, ал.1 от ЗЗД. Договорът за изработка по своята
същност представлява неформален, консенсуален, двустранен, кумутативен, възмезден
договор, като при учреденото от него материално правоотношение, за изпълнителя са
породени две основни облигаторни задължения – да извърши дължимите фактически
действия по договора точно и добросъвестно и да предаде работата на възложителя, а за
възложителя – да приеме извършената работа и да заплати уговореното възнаграждение на
изпълнителя, съобразно чл.258 от ЗЗД и чл.266, ал.1 във вр. с чл.288 от ТЗ. С договора за
изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на
другата страна. Възнаграждението се дължи само за изпълнената и приета работа, а
възложителят е длъжен да приеме само извършената съгласно договора работа. Приемането
като правно действие представлява фактическо получаване на изработеното и признаване,
че то съответства на поръчаното. Предвид това приемане е налице, когато реалното
получаване на изработеното се придружава от изричното или мълчаливото изразено
изявление на поръчващия, че счита работата съобразена с договора – т.е. че я е одобрил.
От приобщените в настоящото производство две фактури - фактура №
**********/18.01.2021г. и фактура № **********/22.01.2021г., издадени от ищцовото
дружество на ответника, е видно, че в тях са посочени вложените при ремонта части,
тяхната единична цена, ведно с положения труд по монтирането им на автомобила. Поради
това същите надлежно удостоверяват съдържанието на облигационната връзка между
страните, като не се оспорва и обстоятелството, че ремонтът касае следния товарен
автомобил – Волво, ДК № А5673. Действително по отношение на фактура №
**********/18.01.2021г. са дописани каталожните номера на артикулите, но това не я
опорочава. Още повече, че по отношение на същата тази фактура ответникът твърди, че е
осчетоводена от него и е ползвал данъчен кредит, което по същността си представлява
приемане на работата. Отделно от това и двете фактури са подписани от управителя на
„ТрансКар 8“ ЕООД, което обуславя извод, че същият се е запознал с тяхното съдържанието
и се е съгласил с посочената в тях цена. От свидетелските показания на свидетелката И.В. Г.,
които съдът кредетира, тъй като са последователни и логични, се установи, че при
издаването на втората фактура от нея - фактура № **********/22.01.2021г., управителят на
дружеството ответник Иван К., узнал за нейното съдържание, положил подпис в нея, като
чак след един час се върнал и изразил недоволството си от цената по фактурата и отказал
плащане. Предвид това с конклуденти действия е приел извършената работа, като
последващото несъгласие с цената на авторемонтните услуги е ирелевантно. В настоящото
производство не се оспорва твърдението на ищеца, че е извършил претендираните във
фактурите дейности, като в тази връзка не са релевирани възражения от страна на
ответника. Спорен по делото е въпросът за стойността на процесните авторемонтни услуги.
4
В тази връзка е ангажирана Съдебно – оценъчна експертиза, чието заключение установи, че
вложените авточасти и извършената работа по отношение на товарния автомобил са със
средна пазарна цена на обща стойност 915,28 лева, с оглед на което претендираното от
ищеца с настоящата искова пертенция е дори под средната пазарна цена. Действително по
делото се представиха две фактури и една оферта за авточасти по вид като вложените в
товарния автомобил на ответника. По отношения на тези части обаче няма данни да са
идентични с тези, които следва да се вложат в автомобила съобразно номера на неговото
шаси, с оглед на което не следва да се приемат за съпоставими с артикулите в настоящите
фактури.
С оглед гореизложеното между страните по делото е налице валидно облигационно
отношение по договор за изработка, по силата на което ищецът е извършил възложените му
авторемонтни услуги, изразяващи се в следното: възглавница, бърза връзка и шлауфка,
филтър горивен, смяна на възглавница и смята на филтър, за което била издадена фактура №
**********/18.01.2021г. за сумата от 268,20 лева и ремонтен комплект компресор, маркуч,
дехидратор, авточасти, ремонт компресор, смяна маркуч и дехидратор, за което била
издадена фактура № **********/22.01.2021г. Въпросните ремонтни дейности по товарния
автомобил Волво ДК № А 5673 са приети от ответното дружество, като фактурата от
18.01.2021г. е осчетоводена от него и е ползван данъчен кредит, а по отношение на
фактурата от 22.01.2021г. управителят се е запознал с нейното съдържание, положил е
подпис в нея и не е релевирал възражения по нея веднага след получаването й. Установи се,
че цената на авторемонтните услуги, претендирани с настоящия иск, са на стойност под
средните пазарни цени.
Предвид това исковата претенция е доказана по основание и размер и следва да бъде
уважена, като се признае за установено по отношение на „ТрансКар 8“ ЕООД, че дължи на
„Матеус – 8“ ЕООД сумата от 805,50 лева – главница, представляваща сбор от
възнагражденията за извършени авторемонтни услуги на товарен автомобил Волво, ДК №
А5673, по повод на които са съставени фактура № 32313/18.01.2021г. и фактура №
32363/22.01.2021г., както и законна лихва върху размера на главницата от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на дата 18.02.2021г. до
окончателното изплащане на задължението.
Относно разноските:
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на
разноски. Същият е доказал заплащането на държавна такса в размер на 25,00 лева и
адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева. Общият размер на разноските за
исковото производство възлизат на 425,00 лева, като същите следва да му бъдат присъдени.
За заповедното производство ищецът е доказал сторени разноски в общ размер на 325,00
лева, от които 25,00 лева за държавна такса и 300,00 лева за адвокатско възнаграждение,
като същите следва да му се присъдят.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ТрансКар 8“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Средец, област Бургас, ул.“Мусала“, №
3, представлявано от управителя И.П.К., че дължи на „Матеус – 6“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, кв.Сарафово, ул.“Октомври“, № 41,
представлявано от управителя М.Т.Д. сумата от 805,50 лева /осемстотин и пет лева и
петдесет стотинки/ – главница, представляваща сбор от възнагражденията за извършени
авторемонтни услуги на товарен автомобил Волво, ДК № А5673, по повод на които са
съставени фактура № 32313/18.01.2021г. и фактура № 32363/22.01.2021г., ведно със законна
лихва върху размера на главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на дата 18.02.2021г. до окончателното изплащане на задължението, за
която суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
260085/01.03.2021г. по ч.гр.д.№ 113/2021г., по описа на Районен съд – Средец.
5
ОСЪЖДА „ТрансКар 8“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Средец, област Бургас, ул.“Мусала“, № 3, представлявано от управителя
И.П.К. да заплати на „Матеус – 6“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Бургас, кв.Сарафово, ул.“Октомври“, № 41, представлявано от управителя
М.Т.Д., сумата от 425.00 лева /четиристотин двадесет и пет лева/, представляваща съдебно
деловодни разноски за исковото производство и сумата от 325,00 лева /триста двадесет и
пет лева/, представляваща съдебно деловодни разноски за заповедното производство, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването
му с въззивна жалба пред Окръжен съд – Бургас.
Съдия при Районен съд – Средец: _______________________
6