РЕШЕНИЕ
№ 2742
гр. Пловдив, 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анета Ал. Трайкова
при участието на секретаря Невена Мл. Назарева
като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело №
20215330120381 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на Л. Т. Т., ЕГН **********
против Комплекс за социални услуги „Св. Св. Константин и Елена“- ******, ЕИК
******* с правно основание член 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ във връзка с член 225, ал.
1 КТ.
Ищецът моли да бъде признато за незаконно уволнението на ищеца, извършено
със Заповед № ******, с която му е наложено дисц. наказание „уволнение” и ТПО е
прекратено на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, и като такова да се отмени, да бъде
възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „*******“ в КОМПЛЕКС ЗА
социални услуги „Св. Св. Константин и Елена“-*****, ЕИК ***** и да бъде осъден
ответника да му заплати обезщетение за времето, за което е останал без работа въз
основа на незаконното уволнение, за периода от 11.11.2021г. – 11.05.2022г. в размер на
6547,89 лева. Претендира законна лихва и разноски.
В исковата молба се твърди, че ищцата е работила по трудово правоотношение с
ответника на основание сключен трудов договор № *****от ***** г. и допълнителни
споразумения към него, като е заемала длъжността „*****“. Твърди се, че на
11.11.2021 г. ТПО между страните било прекратено, като в тази връзка работодателят
издал две заповеди – Заповед № *****г. и Заповед № *****г., с които й е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение”. Ищцата счита, че с посочените две заповеди не
са спазени законовите изисквания, като твърди, че е недопустимо прекратяването на
1
трудовото й правоотношение да се извърши с две паралелни, но напълно различни като
номер и съдържание заповеди. Изтъква, че мотивите за налагане на дисциплинарно
наказание в двете заповеди също били различни, като излага, че е налице липса на
яснота коя от двете заповеди да обжалва, поради което се посочва, че е подписала и
двете заповеди с особено мнение. Счита, че в Заповед № ****** г. не е мотивирано
основанието за нейното издаване. А относно Заповед № *****г. изтъква, че в същата не
е посочено конкретно какви нарушения е извършила, спрямо кои потребители на
предоставяните от ответника услуги, както и времевия аспект на извършване на
евентуалните нарушения. Твърди се, че описаните в Заповед №****** г. действия не са
извършени от ищцата. Изложени са съображения, че ответната страна сочи евентуални
нейни действия извън работното й време, които обуславят наложеното наказание.
Поддържа се, че на дата 26.10.2021 г. не е застрашавала живота и здравето на
потребители на КСУ, нито е нанасяла физически побой, на който и да е потребител.
Сочи, че за времето, през което е работила при ответника, не са й налагани
дисциплинарни наказания. Твърди, че при определяне на дисциплинарното наказание
работодателят не е съобразил тежестта на евентуалното нарушение, както и
обстоятелствата, при които е извършено,а така също не е било взето предивд и
поведението на работника. С оглед изложеното, моли съдът да постанови решение, с
което да уважи предявените искове. Претендира разноски за адвокат.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който оспорва предявените искове като неоснователни.
Сочи, че между страните е съществувало трудово правоотношение, което било
прекратено на 11.11.2021 г. поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“,
както и се излагат твърдения за спазване на всички законови изисквания при налагане
на наказанието. Оспорва се твърдението за нарушено право на защита на ищцата
поради това, че уволнението е извършено с две заповеди. Посочено е, че със Заповед №
***** г. е наложено дисциплинарното наказание „уволнение“, а със Заповед №
******г. трудовото правоотношение е прекратено породи налагане на най-тежкото
дисциплинарно наказание. Твърди се, че двете заповеди са връчени едновременно на
ищцата, с огред на което правото й на защита не е нарушено, като същата е била
запозната със съдържанието на изложеното в двете заповеди. Счита се, че за
законността на уволнението е релевантно дали извършеното от работника/служителя и
описаното като мотивите на заповедта за налагане на наказание и прекратяване на
трудовото правоотношение, представлява дисциплинарно нарушение.
Излага се, че в изпълнение разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ от ищцата са били
поискани писмени обяснения и такива са били дадени от същата. Сочи, че в дадените
обяснения се съдържа признание на част от изложените факти и обстоятелства в дисц.
заповед. Излагат се съображения за извършени от ищцата на 26.10.2021г. във времето
2
от 06.07.55 до 07.04.48 ч. нарушения на трудовата дисциплина, които обосноват
нейното дисциплинарно уволнение. Сочи се, че при работодателя са постъпили и
докладни от служители относно цялостното поведение на ищцата. От фактическа
страна се твърди, че е потърсена дисциплинарна отговорност на ищцата поради това,
че на дата 26.10.2021 г. сутринта, когато била дежурна по график, докато обслужвала
потребителите, проявила дискриминационно отношение, изразяващо се в недаване
право на избор при хранене на потребителя Г. който бил с по-тежки увреждания от
останалите, като спрямо него е проявила грубо физическо отношение като дърпане,
бутане, блъскане, събаряне на земята, с последвано ритане и стъпване върху тялото му,
докато същият се намира в безпомощно състояние. Отговорността на служителя била
ангажирана още и поради това, че сервира много горещ чай на потребителите, след
което излива част от чая в мивката и му доливала студена вода. Това поведение е
документирано от записите на видеокамерите, монтирани в помещения на
работодателя. Сочи се, че поведението на ищцата е в разрез с изискванията и
представлява нарушение на трудовата дисциплина. Акцентира се върху факта, че
служителката е запозната със специфичния характер на извършваната от ответника
дейност, поради което било необходимо да се отнася с нужното уважение и грижа
спрямо потребителите на услугата. По изложените съображения моли за отхвърляне на
исковете. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и с оглед доводите на
страните, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от представените писмени доказателства, се
установява, че ищецът е работил при ответника по трудово правоотношение по силата
на сключен трудов договор на длъжност "******“, като със Заповед № ******* на
Директора на КСУ „Св. Св. Константин и Елена“, връчена на ищеца на същата дата,
трудовото му правоотношение било прекратено на основание чл. 330, ал.2, т.6 от КТ, с
налагане на дисциплинарно наказание "уволнение", считано от 11.11.2021г. Издадена е
и заповед № ******г., в която като причини за прекратяване на трудовото
правоотношение са посочени, извършени на 26.10.2021г. в диапазона 06.38.00 –
07.04.00 часа от ищцата нарушения на трудови задължения: даването на потребителите
на горещ чай, което те отказват да пият и доливанетона студена вода в чая, водещо до
влошаване на качеството на чая; отсервиране на закуската на потребителя Г. въпреки
че лицето не е приключило с процеса на хранене; крещене и говорене на висок тон,
проява на агресивно поведение спрямо Г. , изразяващо се в събаряне от масата, ритане
и настъпване докато лежи на пода; по-късно потребителят Г. бута на пода таблата с
лекарствата, а ищцата реагира като му скубе косата и го удря с външната част на
дланта; по-нататък Г. търси храна, като ищцата го удря през ръцете. Следва да се
подчертае, че издадените две заповеди не водят до опорочаване на процедурата по
налагане на дисц. уволнение, доколкото с едната се налага дисц. наказание, а с другата
3
се прекратява ТПО между страните, като и двете заповеди са във връзка една с друга, и
произтичат от едни и същи факти – извършените от ищцата нарушение на трудовата
дисциплина.
Сочените нарушения са квалифицирани като такива по чл. 187, ал. 1, т. 10 и и
чл. 190, ал.1, т.7 КТ, - нарушения на трудовата дисциплина. Страните не спорят
относно обстоятелствата, че от ищцата са били обяснения, както и че такива са били
дадени. В писмените обяснения ищцата сочи, че е била поставена в извънредна
обстановка, тъй като в този момент потребителят Г. е в криза и състоянието му е
неконтролируемо. Освен това посочва, че с действията си не е целяла да го увреди и
унижи, а да предпази останалите потребители на соц. услуги от агресията му. По
случая с паденето му на земята казва, че е бил побутван от нея, за да не може да стигне
с ръце до стола на който седи Ганелина и да я събори от стола. Посочила е, че в такива
ситуациии, в сутрешните часове и е трудно да се справи, тъй като е сама и не може да
разчита на помощ от други служители, а така също, че с действията си не е имала за
цел да го унижи или нарани.
От представения по делото индивидуален план за подкрепа за лицето Г. С.
евидно, че се касе за лице с 80% ТНР и диагноза – умерена умствена изостаналост, със
значително нарушение на поведението изискващо грижа и лечение. Според
информацията в плана при неудовлетвореност на желания и възпрепятстване на цели
има критично поведение с прояви на агресия и самонараняване, и се нуждае от
авторитет, който да го защитава и да изпълнява желанията му.
По делото са разпитани свидетели и на двете страни, като свидетеля на ищцата
М. А., която е работила в същия комплекс казва, че Л. е добър колега, който се грижи
за децата в комплекса, както и че когато Г. изпада в криза и не може да бъде овладян, се
вика мед. сестра или соц. работник, като в успокояването му се включват и останалите
потребители. Казва също така, че когато Георги изпада в криза, трябва да се отдели от
останалите, да се сложи на дивана и да му се говори.
Разпитан е свидетелят В.Т., който е социален работник в комплекса, от чийто
показания се установява, че когато на 26.10.2020г. отишъл на работа, в 7.30 часа,
външната врата била затворена, което било необичайно и нередно и се случва рядко,
когато възникне проблем. Видял, че ищцата е с Г., който бил тревожен и плачел, а Л.
била извън контрол, ето защо написал докладна до директора на комплекса. Разбрал от
ищцта, че Г. е бутнал лекарствата, затова свидетелят поел Г. и започнал да го
успокоява. Според свидетеля потребителите на соц. услуги се водят от излъчването на
човека, който се грижи за тях, за Г. казва, че когато изпадне в криза, следва да се
успокоява, като му се говори с позитивен тон, а не да му се крещи. По мнение на
свидетеля ищцата не може да контролира поведението си.
В съдебно заседание, проведено на 11.07.2022г., в присъствие на страните, е
4
извършен оглед на видеозапис от камерите, монтирани в трапезарията, където се
хранят потребителите на соц. услуги и за наличието на които камери ищцата знае, че
съществуват, с оглед на което следва да се счита за преодоляна забраната по смисъла
на член 32, ал. 2 от Конституцията на Репулика България. Достоверността и
автентичността на записа не е оспорен от страните, освен това записът няма звук, като
не се чуват гласове и разговори между лицата. Установява се, че голяма част от
описаните в заповедта нарушения са преиначени, а някой изобщо не са извършени,
като блъскане, ритане и крещене на висок тон. Възприетите от настоящия състав на
съда нарушения са тези, извършени в 06:36:40, когато потребителят на соц.услуги Г.
лежи на пода, непосредствено зад стола на едно от децата, а ищцата е застанала между
стола на детето и Г. и го настъпва с крак по дланта на ръката, в 07:00:56 часа, когато
ищцата минава покрай седналия на масата Г. и го заскубва по косата и в 7:03:22 когато
ищцата сервира на Г. и го удря през ръцете. Следва да се отбележи, че поведението на
Г. в случая не може да бъде определено като агресивно, но дори и да се приеме такова,
се касае за лице със специални потребности, което е с умерена умствена изостаналост с
оглед на което съответно същото не може да управлява възприятията и емоциите си.
Комплексът за социални услуги заведение, което е предназначено да осигурява сигурна
и защитена среда на потребителите, а ищцата е лице, натоварено от работодателя да се
грижи за личната хигиена, храненето и други подобни непосредствени грижи за
отглеждане и обслужване на децата и младежите с увреждания; да им оказва подкрепа,
да проявява разбиране към характерните особености на всяко лице, ползващо соц.
услуги; да разпознава индивидуалните им възможности, потребности и цели, но вместо
това ищцата е упражнила физическо насилие спрямо потребител на соц. услуги, което
е недопустимо и е достатъчно тежко като нарушение, за да обуслови най-тежкото
наказание. Освен това от изпълняващия такава длъжност се очаква да уважава и зачита
достойнството и правата на потребителите, да бъде компетентен и отговорен,
добросъвестен и адекватен по отношение на професионалната си подкрепа, и най-вече
да осигурява безопасна среда за живот на обитателите на комплекса. Всички описани
по-горе задължения и отговорности са визирани в длъжностната характеристика за
длъжността на ищцата. Вместо това отговорно поведение, ищцата е проявила
нехуманно отношение, в това число и физическо насилие, което е недопустимо и в
разрез с общоприетите правила за професионално и човешко поведение. Съдът намира,
че следва да акцентира и върху установения по делото факт - липсата на други
служители от персонала в тази част от деня, които да оказват професионална помощ,
което не оневинява ищцата, но говори красноречиво за сериозни пропуски допуснати
от ръководството на комплекса, което не е взело необходимите мерки за справяне с
проблемите на част от потребителите и така е създало условия и предпоставки за
случването на подобни инциденти.
С оглед на изложеното искът за отмяна на уволнението ще се отхвърли, като на
5
отхвърляне подлежат и обусловените искове за възстановяването на ищеца на
заеманата от преди уволнението длъжност „******“ и за заплащане на обезщетение за
оставане без работа в шестмесечния период след уволнението.
На ответника ще се присъдат разноските за адвокат в размер на 1300 лева с оглед
изхода от делото.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Л. Т. Т., ЕГН ********** против Комплекс за
социални услуги „Св. Св. Константин и Елена“- *****, ЕИК ******** обективно
съединени искове с правно основание член 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ във връзка с
член 225, ал. 1 КТ и член 86 ЗЗД да бъде признато за незаконно уволнението на ищеца,
извършено със Заповед № 23/11.11.2021г., с която й е наложено дисц. наказание
„уволнение” и ТПО е прекратено на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, и като такова да се
отмени, да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „*******“ в
Комплекс за социални услуги „Св. Св. Константин и Елена“- *****, ЕИК ******* и да
бъде осъден ответника да заплати обезщетение за времето, през което ищцата е
останала без работа въз основа на незаконното уволнение, за периода от 11.11.2021г. –
11.05.2022г. в размер на 6547,89 лева, ведно със зак. лихва върху тази сума от
23.12.2021г. до окончателното й изплащане, като неоснователни.
ОСЪЖДА Л. Т. Т., ЕГН ********** да заплати на Комплекс за социални услуги
„Св. Св. Константин и Елена“- *****, ЕИК ****** разноски от 1300 лева адв.
възнаграждение.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок
от датата на която е обявено – 25.07.2022г. на осн. чл. 315, ал. 2 от ГПК, като препис от
решението да им се изпрати.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6