№ 149
гр. С. , 13.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на тринадесети април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя С. Шопова
като разгледа докладваното от Зоя С. Шопова Въззивно частно гражданско
дело № 20215400500081 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.577 от ГПК.
Делото е образувано по допустимата частна жалба с
вх.№ 48/11.03.2021 г. /по сигнатура на Службата по вписвания/ от
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ А.-гр.С., представлявано от упълномощената
Е.Д.Д.-Р., и нотариус Н.К. с рег.№ 122, срещу Определение № 8/01.03.2021 г.
на съдията по вписванията при С.ския районен съд, с което е отказано
вписване на молба за законна ипотека в полза на същата банка – акт № *, том
*, рег.№ 669/2021 г. на същия нотариус № 122, постъпила в Службата по
вписвания при СмРС под вх.№ 391/01.03.2021 г.
В жалбата се твърди, че с Определение № 7 от
01.03.2021 г. съдията по вписванията при РС- С. е отказал вписване на
представения от нотариус К. нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот с № *, том *, рег.№ 668, нот.дело № 53/2021 г. дело № */2021
г., с който се прехвърля право на собственост върху недвижим имот с
идентификатор 44402.500.393 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на с.Б., община Б., област С., одобрени със Заповед № РД-18-
20/20.04.2010 г., с последно изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри, засягащо поземления имот, от 18.06.2020 г., ВЕДНО
1
с построената в имота сграда с идентификатор 44402.500.393.1, състояща се
от следните самостоятелни обекти, нанесени в кадастралната карта:
самостоятелен обект с идентификатор 44402.500.393.1.1, самостоятелен обект
с идентификатор 44402.500.393.1.2, самостоятелен обект с идентификатор
44402.500.393.1.3 и самостоятелен обект с идентификатор 44402.500.393.1.4,
заедно с вещите по смисъла на чл.92 от ЗС, които нямат характер на
самостоятелни постройки по смисъла на закона и които са заснети в
кадастралната карта като: сграда с идентификатор 44402.500.393.3
(представляващо, съгласно удостоверение по чл.181 от ЗУТ с изх.№ Д-968 (1)
от 12.02.2021 г. на Община Б., „навес за автомобили“, изпълнена до етап
„груб строеж" на кота 0.00 м (нула метра), и сграда с идентификатор
44402.500.393.4 със застроена площ от 24 кв.м., с предназначение „постройка
за допълващо застрояване“, представляващо, съгласно удостоверение за
факти и обстоятелства по ТСУ с изх.№ Д-967 (1) от 12.02.2021 г. на Община
Б., „барбекю".
С обжалваното сега определение е отказано
вписването на посочената по-горе молба за законна ипотека, свързана с
описаната покупко-продажба, възпроизвеждаща предмета на обезпечението
така, както е описано в придобивния акт.
Съдията по вписванията е приел, че е налице „не достатъчно
пълна индивидуализация, съдържаща се в нотариалния акт“, което не
позволява да се направи категоричен извод, свързан с определянето на
материалния интерес, а от там и на дължимите държавни такси и също така от
невъзможността за определяне на наличието или липсата на данъчни
задължения по смисъла на чл.264 от ДОПК.
Според жалбоподателите, този извод се явява
несъстоятелен, тъй в предмета на нотариалния акт изрично са посочени
приращенията, които имат характер на недвижими вещи, а именно сгради №
3 и № 4, описани съгласно изискванията на Правилника за вписвания,
посочената е общата данъчна оценка на всички недвижими имоти - земя и
постройки в размер под 55 000 лева, а покупната цена е в размер на
325 645,70 лева без вкл. ДДС или над 6 пъти повече от данъчната оценка на
имотите, а от скицата на поземления имот е видно, че е почти изцяло застроен
от описаните в нотариалния акт сгради, поради което не е налице хипотеза на
ощетяване на държавата с държавни такси. В случая както държавната такса,
така и местният данък са внесени на базата на посочената договорна цена от
325 645,70 лева, а не на базата на данъчната оценка.
2
Относно наличието или липсата на данъчни
задължения по чл.264 от ДОПК представляващите дружеството - продавач са
подали надлежна декларация за липсата на обстоятелства по чл.264 от ДОПК,
а в издадените удостоверения за данъчни оценки по отношение на всички
съществуващи в имота сгради и земя е налице изрично отбелязване за липсата
на задължения за имотите.
Твърди се, че, въпреки незаконосъобразния отказ на
съдията по вписванията по негови определения с № 5 и № 6 от 25.02.2021 г.
да впише нота.кат за покупко-продажба с № *, дело № */21 Г. и молбата за
вписване на законна ипотека с № *, том *, рег.№ 609/21 г. на нотариус К.,
страните по сделката са подписали на 01.03.2021 г. втори нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № *, том *, peг. № 668, н.д. № 54/2021
г. по описа на нотариус №122, в който е посочено, че „изцяло потвърждават
волеизявленията си по сключения между тях договор, обективиран в
нотариален акт за покупко-продажба № *, том *, дело № */2021 г., като, с
оглед изискванията на съдията по вписвания при РС-С. спорният текст в
нотариалния акт е заменен с текста: …“ведно с вещите по смисъла на чл.92 от
Закона за собствеността, които нямат характер на самостоятелни постройки
по смисъла на закона и са заснети в кадастралната карта като: сграда с
идентификатор 44402.500.393.3 ….и сграда с идентификатор
44402.500.393.4…“.
Въпреки това, съдията по вписванията отново
отказва вписване на нотариалния акт по същите съображения, като, освен
липсата на индивидуализация, са добавени и две нови обстоятелства: че
представената декларация по чл.264 от ДОПК от страна на представляващите
продавача не е актуална и че в скиците, издадени от СГКК, липсват данни за
собствениците от КРНИ и липсва отразяване на акт за собственост.
Твърди се още, че в представения за вписване
нот.акт № *, том *. peг. № 668, нот.дело № 53/2021 г. изчерпателно са
изброени всички вещи, които по смисъла на чл.92 от ЗС се считат за
собственост на собственика на земята именно по силата на приращението.
Въпреки изричното им и изчерпателното изброяване и посочване с пълното
им описание, съгласно кадастралната карта, необосновано съдията по
вписванията е приел, че това представлява заобикаляне на възможността за
установяване на няколко съществени обстоятелства, а именно: 1. 3а
наличието на вещни тежести в имотния регистър; 2. Да се избегне
заплащането на необходимата държавна такса; 3. Да се избегне проверката на
обстоятелствата за наличието на съществуващи задължения на
прехвърлителите съобразно изискванията на ДОПК и ЗМДТ.
В случая така наречените „приращения“, които са
3
заснети като сгради „Навес за автомобили“ и „Барбекю“, имат кадастрални
идентификатори, нанесени са в кадастралната карта, за тях са представени
скици от СГКК, както и нарочни удостоверения за данъчни оценки, в които
надлежно е установено липсата на данъчни задължения за тези вещи. В
жалбата се твърди също, че при обосноваването на мотива за отказ „липса на
ясна и точна индивидуализация на недвижимите имоти, предмет на
представения за вписване нотариален акт”, съдията по вписвания е извадил от
контекста на съдържанието на нотариалния акт думите „вещи по смисъла на
чл.92 от ЗС” и не споменава, че тези „вещи по смисъла на чл.92 от ЗС” са
подробно и изрично описани според всички формални изисквания на
Правилника за вписване в същото това изречение.
Жалбоподателите поддържат, че в случая не става
въпрос за каквито и да е вещи, а единствено и само за изброените след този
израз сгради № 3 и № 4, а самият израз има за цел да поясни и да даде
допълнителна информация за спецификата на тези две сгради, която е важна
за страните, но не е относима към самата процедура по вписване на
нотариален акт и най-вече към обхвата на преценката на съдията по
вписвания, точно защото се явява допълнителна и незадължителна спрямо
основната и задължителна информация за предмета на сделката, изискваща се
от Правилника за вписванията. Съгласно т.6 от ТР № 7 от 25.04.2013 г. на
ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГТК проверката, която съдията по
вписванията извършва съгласно чл. 32а, ал. 1 от Правилника за вписванията,
се ограничава до това дали актът подлежи на вписване, дали е съставен
съобразно изискванията за форма и дали има предвиденото в Правилника за
вписванията съдържание. Съдията по вписванията не проверява
материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично
предвидено в закон.
Според жалбоподателите, представеният за
вписване нотариален акт е подлежал на вписване, съставен е бил съобразно
изискванията за форма и има предвиденото в ПВп съдържание, касаещо както
идентификацията на страните по представения акт, съгласно чл.6,ал.1,б.”а”,
така и идентификацията на имота съгласно чл.6, ал.1, б.”в” от ПВп, което
сочи, че съдията по вписванията е излязъл извън обхвана на проверката, която
е длъжен да направи по силата на закона в производство по вписване на
нотариален акт.
Жалбоподателите считат за неоснователно
изискването на съдията по вписванията в представените схеми и скици,
издадени от СГКК-С., да се съдържат данни за собствениците от КРНИ, както
и да има отразяване на акт за собственост. Съгласно чл.6, ал.3, изр.второ от
ПВ, към акта се прилагат скици и схеми, издадени от АГКК, или нотариално
удостоверени преписи от такива, което изискване също е спазено. В
4
посочената норма от ПВп липсва задължение скицата да съдържа данни за
собствениците от КРНИ, както и да има отразяване на акт за собственост.
Така след като законът не предоставя в правомощията на съдията по
вписвания да преценява дали вписването в КРНИ е пълно и точно, нито пък
да изисква конкретни записи в издадените скици, касаещи данни за
собственика, то единственото му правомощие е да съпостави описанието на
акта с данните от скицата, касаещи идентификацията на имота. Съгласно
чл.74 ал.1 от Наредба № РД[1]02-20-5 от 15.12.2016г. за съдържанието,
създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните
регистри, съществуващи на терена сгради или съоръжения на техническата
инфраструктура, в които има самостоятелни обекти, се отразяват в
кадастралната карта и кадастралните регистри въз основа на заснемане на
съществуващото на място състояние, като данни за собствеността и
собственика се записват в кадастралния регистър на недвижимите имоти след
предоставяне на документ за собственост. Преценката на материалноправните
аспекти на сделката е предоставена изцяло на нотариуса, включително и
относно принадлежността на правото на собственост и наличието или липсата
на изричен акт за установяване на правото на собственост, както и относно
самостоятелността или несамостоятелността на обектите според посоченото
тълкувателно решение, което има задължителен характер.
В случая дружеството-продавач е придобило
собствеността въз основа на Постановление за възлагане на недвижим имот
от 28.11.2019 г.по изп. дело № 293/2018 г. на ЧСИ № 916 Здравка Тонева с
район на действие района на Окръжен съд- С., вписано в Служба по
вписванията-гр.С. с дв. вх. № 1100, вх. peг. № 1118 от 17.06.2020г., акт № 1*,
том ***, дело № 2*/2020 г., имотна партида: 21363, 40656. В посоченото
постановление липсва изрично възлагане на сграда с идентификатор
44402.500.393.3 и на сграда с идентификатор 44402.500.393.4, които, съгласно
издадените удостоверения по чл.181 от ЗУТ с изх.№ Д-968 (1) от 12.02.2021
г.на Община Б. представляват съответно „Навес за автомобили“ и „постройка
за допълващо застрояване: барбекю“, съгласно удостоверение за факти и
обстоятелства по ТСУ с изх.№ Д- 967 (1) от 12.02.2021 г. на Община Б.. Видно
е, че постройките са на допълващото застрояване и, съобразно дадените
указания с ТР № 5 от 18.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 5/2015г. на ОСГК, при
придобиване на правото на собственост върху недвижим имот на основание
публична продан, в случай, че сградата, неописана в постановлението за
възлагане, представлява несамостоятелен обект на собственост, правилото на
чл. 92 от ЗС се прилага на общо основание. Затова за страните е важно в
описанието на предмета на сделката да е налице яснота, че посочените
несамостоятелни обекти на собственост - сгради № 3 и № 4, се включват
именно на основание чл.92 от ЗС и по силата на приращението се считат
собственост на продавача. По въпроса при прехвърляне на земята купувачът
придобива ли и подобренията и сградите върху нея, щом същите не са
5
изключени изрично като предмет на сделката и необходимо ли е, за да се
запази собствеността върху сградата отделно от земята, да бъде изрично
уговорено в нотариалния акт, че предмет на прехвърлителната сделка не е
собствеността върху сградата, като по този начин да се смята оборена
презумпцията на чл. 92 ЗС, ВКС приема следното в Решение № 529 от
9.07.2010 г. по гр. д. № 1129/2009 г. на ВКС, * г. о, Решение № 120 от
22.10.2014 г. по гр. д. № 2928/2014 г. на ВКС, ** г. о. и Решение № 19 от
27.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1600/2015 г., *** г. о.: че при прехвърляне на
земята купувачът придобива и подобренията и сградите върху нея, щом
същите не са изключени изрично като предмет на сделката; запазването на
собствеността върху сградата, отделно от земята, трябва да е изрично
уговорено в нотариалния акт, за да се смята оборена презумпцията по чл. 92
ЗЗД. Щом продавачът не е изключил изрично от продажбата вещи, които се
намират в мястото, то купувачът придобива всичко, което се намира в
мястото: сградата, насажденията, оградата и др.
В тази връзка в жалбата се определя като
несъстоятелен извода на съдията по вписванията, че при граматическото
тълкуване на текста в посоченото изречение може да се открие смислово
противоречие, с оглед на неправилната употреба на препинателните знаци,
като не ставало ясно дали тези вещи „нямащи характер на самостоятелни
постройки“ са заснети в КК или освен тези вещи имало и други такива. Освен,
че „вещите“ е членувано и въвежда изчерпателност на използвания термин,
изрично е посочено, че „ и които са заснети в КК като сграда “. Съдията по
вписванията многократно е извършвал вписвания на сделки с аналогичен или
напълно идентичен текст, поради което отказът му в случая води до извода за
прилагането на двоен стандарт.
Сочи се в жалбата, че са попълнени и представени
нови декларации от представляващите дружеството-продавач по реда на
чл.264 от ДОПК съответно от 24.02.2021 г., както и документ, удостоверяващ
липсата на задължения на продавача, издаден от НАП, по електронен път, а
именно удостоверение по чл.87 от ДОПК с изх. № 220202100032798 от
16.02.2021 г. и с изх. № 220202100049082 от 10.03.2021 г. на ТД на НАП-*,
удостоверяващи липсата на задължения на продавача съгласно ДОПК към
16.02.2021 г. и към 10.03.2021 г., в който смисъл е и Определение от
15.04.2010 г. по ч.гр.д.№ */2010 г.на ВКС, ** гр.отделение.
Жалбоподателите считат, че никакво отношение към
вписването на молбата за законна ипотека нямат подписаните от
представляващите дружеството-продавач декларации по чл.264 ДОПК.
Поддържат, че при вписването на молба за законна ипотека декларация по
чл.264 ДОПК се представя от лицето, което става собственик на имота-
предмет на обезпечението, в случая – „Венигаз“ Е*. В тази връзка сочат, че
6
такава декларация от управителя на „Венигаз“ Е* е подписана в деня на
сделката 01.03.2021 г.
Изтъква се, че подробни съображения относно декларацията
на продавача „ИМО пропърти инвестмънтс *“ Е* е изложена в другата жалба
на същите лица против отказа на съдията по вписвания да впише нотариалния
акт за продажба, обективиран в определение № 7/01.03.2021 г.
„Юробанк България“ АД и нотариус Невена
К. молят да бъде отменено обжалваното определение № 8/01.03.2021 г. и бъде
задължен съдията по вписвания да впише молбата за законна ипотека № *,
том *, рег.№ 669/2021 г. на същия нотариус № 122, постъпила в Службата по
вписвания при СмРС под вх.№ 391/01.03.2021 г.
Съдът установява следното:
Обжалваното определение е неправилно и следва да бъде
отменено.
Преди всичко, с определение № 126/01.04.2021 г. по
В.гр.дело № 82/2021 г., влязло в сила на същата дата 01.04.2021 г. като
неподлежащо на обжалване, С.ският окръжен съд отменя Определение №
7/01.03.2021г. на съдията по вписванията при С.ски районен съд, с което е
отказано вписването на нотариален акт за покупко-продажба № 64, том *,
рег. № 668, дело № 53/2021 г. по описа на нотариус Н.К. с рег.№ 122, и
ВРЪЩА делото на съдията по вписвания при С.ски районен съд за вписване в
регистъра службата по вписвания на нотариален акт за покупко-продажба №
№ *, том *, рeг. № 668, дело № 53/2021 г. по описа на нотариус Н.К. с рег.№
122. С този нотариален акт „Имо Пропъртис Инвестмънтс *“ ЕА.-гр.С.
продава на „Венигаз“ Е*-с.Б., представлявано от управителя и едноличен
собственик на капитала В.Г., описаните по-горе недвижими имоти – ПИ с
идентификатор 44402.500.393 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на с.Б., одобрени със Заповед № РД-18- 20/20.04.2010 г., с последно
изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо
поземления имот, от 18.06.2020 г., ВЕДНО с построената в имота сграда с
идентификатор 44402.500.393.1, състояща се от следните самостоятелни
обекти, нанесени в кадастралната карта: самостоятелен обект с
идентификатор 44402.500.393.1.1, самостоятелен обект с идентификатор
44402.500.393.1.2, самостоятелен обект с идентификатор 44402.500.393.1.3 и
7
самостоятелен обект с идентификатор 44402.500.393.1.4, заедно с вещите по
смисъла на чл.92 от ЗС, които нямат характер на самостоятелни постройки по
смисъла на закона и които са заснети в кадастралната карта като: сграда с
идентификатор 44402.500.393.3 (представляващо, съгласно удостоверение по
чл.181 от ЗУТ с изх.№ Д-968 (1) от 12.02.2021 г. на Община Б., „навес за
автомобили“, изпълнена до етап „груб строеж" на кота 0.00 м (нула метра), и
сграда с идентификатор 44402.500.393.4 със застроена площ от 24 кв.м., с
предназначение „постройка за допълващо застрояване“, представляващо,
съгласно удостоверение за факти и обстоятелства по ТСУ с изх.№ Д-967 (1)
от 12.02.2021 г. на Община Б., „барбекю", Покупната цена възлиза на
325 645,70 лв. без ДДС, като части от тази сума са заплатени на предходни
дати като задатъци, а остатъкът от 228 000 лв. са от получен от купувача
„Венигаз“ Е* заем от „Юробанк България“ Е* по договор за банков кредит
„Продукт Бизнес помещения“ с № ВЛ 74820 от 19.02.2021 г., които ще бъдат
заплатени от банката на продавача след представяне на нот.акт в оригинал и
удостоверение за липса на тежести върху имота, и след вписване на първа по
ред ипотека върху имота в полза на „Юробанк България“ АД.
С молбата от 01.03.2021 г. акт № *, том *, рег.№ 669/2021 г.,
„Юробанк България“ АД, чрез пълномощника Е.Д.Д.-Р., моли да се впише
законна ипотека на осн.чл.60, ал.4 ЗКИ и чл.16 ПВп върху горните имоти за
сумата от 228 000 лв. главница,…, ведно с дължимите, лихви, такси,
разноски…, по горния договор за кредит, … описанието на които имоти в
молбата възпроизвежда това по нотариалния акт за покупката им.
Настоящият състав също счита, че от израза „ведно с
вещите по чл.92 от ЗС, които нямат характера на самостоятелни постройки по
смисъла на закона и които са заснети в кадастралната карта като: сграда с
идентификатор 44402.500.393.3 …. и сграда с идентификатор
44402.500.393.4…“ напълно могат да се индивидуализират посочените вещи,
защото систематическото и граматическото им тълкуване установяват, че
това са единствено изброените две сгради с идентификатори 44402.500.393.3
и 44402.500.393.4, а не каквито и да е други вещи. Използването на пълния
член на думата - „вещите“, както и двоеточието след „като“, посочват
изчерпателност на изброяването и не е налице неяснота относно броя на
сградите, заснети в кадастралната карта в процесния имот, което е видно и от
представените скици. Посочените две сгради, както и поземленият имот с
идентификатор 44402.500.393, основната сграда, построена в него с
идентификатор 44402.500.393.1 и самостоятелните обекти в нея с
8
идентификатори 44402.500.393.1.1, 44402.500.393.1.2, 44402.500.393.1.3 и
44402.500.393.1.4, са описани подробно в нотариалния акт, чието вписване е
било отказано, съгласно всички изисквания на чл.6,ал.1 и ал.3 от ПВп във вр.
с чл. 60, т. 1 - 7 от Закона за кадастъра и имотния регистър. Представени са
скици и схеми на всички описани в нотариалния акт поземлен имот и сгради в
него, издадени от АГКК.
Няма придаденото му от съдията по вписване
значение и обстоятелството, че в издадените от АГКК скици не са вписани
собственици и документите за собственост. В скица № 15-1005201/27.10.2020
г. за поземлен имот с идентификатор 44402.500.393 са вписани попадащите в
имота сгради с идентификатори 44402.500.393.1- жилищна сграда-
еднофамилна със застроена площ от 214 кв.м., 4 етажа, с идентификатор
44402.500.393.3-сграда със застроена площ 74 кв.м, 1 етаж с предназначение:
хангар, депо, гараж и с идентификатор 44402.500.393.4-сграда със застроена
площ 24 кв.м.,1 етаж, постройка на допълващо застрояване. Отбелязан е и
собственикът: „ Имо Пропърти Инвестмънтс *“ Е* и документ за
собственост: Постановление за възлагане от съдебен изпълнител,вписано с
Акт № 1*,том ***, дело № 2*/17.06.2020 г. Процесните сгради с
идентификатори 44402.500.393.3 и 44402.500.393.4 са сгради на допълващо
застрояване, предназначени да обслужват недвижимия имот, предмет на
публичната продан. Съгласно ТР № 5/18.05.2017г. по тълк.д.№ 5/2015 г. на
ОСГК, те следват собствеността на земята, респективно сградата, която са
предназначени да обслужват, поради което за тях на общо основание е
приложима разпоредбата на чл.92 от ЗС, както е посочено за тези сгради в
нотариалния акт и представените за тях удостоверения, издадени от Главния
архитект на Община Б..
Неправилно е и приетото от съдията по
вписванията, че представената от продавача декларация по чл.264, ал.1 от
ДОПК не е достатъчно актуална, тъй като датата на декларирането не съвпада
с датата на изповядване на сделката, поради което за периода от
подписването на декларацията на 07.01.2021 г. до датата на сделката на
01.03.2021 г. е възможно да са възникнали непогасени и подлежащи на
принудително изпълнение задължения за данъци и осигурителни вноски на
продавача. За вписване на молбата за законна ипотека се проверява дали е
представена и с какво съдържание и други реквизити е декларацията по
чл.264 ДОПК на ипотекарния длъжник, съгласно ал.1 на чл.264 ДОПК, който
в случая е купувачът „Венигаз“ Е*, както се изяснява от самата молба за
вписване, от нотариалния акт за покупко-продажба, отказът за чието вписване
е отменен с определението на СмОС по В.гр.дело № 82/21 г., и договора за
кредит от 19.02.2021 г. между банката-жалбоподател и кредитополучателя
„Венигаз“ Е* и съдължника В.Г.. Последният е представил такива декларации
от датата на молбата за вписване - 01.03.2021 г. както за представляваното от
9
него дружество, така и за самия него в лично качество. Ето защо е без
значение проверката относно декларацията на продавача „Имо Пропърти
Инвестмънтс *“ Е* и не може да се откаже вписване на молбата за законна
ипотека в полза на банката по съображения, касаещи същата декларация.
По тези съображения С.ският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 8/01.03.2021 г. на съдията по
вписванията при С.ския районен съд, с което е отказано вписване на
представения от нотариус Н.К. с рег. № 122, действаща в района на С.ския
районен съд, акт за учредяване на законна ипотека върху недвижим имот № *,
том *, рег.№ 669/2021 г. на същия нотариус № 122, постъпила в Службата по
вписвания при С.ския районен съд под вх.№ 391/01.03.2021 г.
ВРЪЩА делото на съдията по вписвания при С.ски районен
съд за вписване на акт за учредяване на законна ипотека върху недвижим
имот № *, том *, рег.№ 669/2021 г. на същия нотариус № 122, постъпила в
Службата по вписвания при С.ския районен съд под вх.№ 391/01.03.2021 г.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10