Решение по дело №1690/2019 на Районен съд - Кюстендил

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 70

гр. Кюстендил, 06.02.2020г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Кюстендилски районен съд, ІІ състав, в публично съдебно заседание на шести февруари две хиляди и двадесета година,  в състав:

                                                          Председател: Николай Николов

                                                                                        

Секретар Валентина Спирова,

Прокурор Георги Константинов,

като разгледа докладваното от съдията АНД № 1690 по описа за 2019 година,

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПРИЗНАВА обвиняемия З.Н., роден на ***г. в Република Северна Македония, живущ в гр.Тетово, с *** гражданство, с висше образование, женен, работи в „Енерго Систем“ – гр.Скопие, неосъждан, ЕГН ********** за виновен в това, че на 06.03.2019г. в гр.Кюстендил пред сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – гр.Кюстендил е потвърди неистина в писмена декларация, която по силата на закон – чл.151, ал.5 от Закона за движение по пътищата, се дава пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства – престъпление по чл.313, ал.1 НК, поради което и на основание чл.78а НК го освобождава от наказателна отговорност,  като му налага административно наказание “глоба” в размер на 1 000 (хиляда) лева.

ОСЪЖДА обвиняемия З.Н., с посочени по-горе лични данни, да заплати сторените на досъдебното производство разноски в размер на 37.86 (тридесет и седем лева, осемдесет и шест стотинки) лева по сметка на ОСлО при ОП-гр.Кюстендил.

Решението подлежи на жалба и протест пред Окръжен съд – гр. Кюстендил в 15-дневен срок от днес.

                                               

                                               Районен съдия:

 

МОТИВИ към решение по АНД №1690/2019г. по описа на КРС:

 

 

 

Районна прокуратура – гр.Кюстендил е внесла за разглеждане предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание на З.Н. от гр.Тетово, Р.С.Македония за престъпление по чл.313, ал.1 НК.

В постановлението се твърди, че Н. на 06.03.2019г. в гр.Кюстендил, пред сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – гр.Кюстендил е потвърдил неистина в писмена декларация по чл.13, т.6 от Наредба № І-157/2002г. на МВР за условията и реда за издаване на свидетелство за правоуправление на моторно превозно средство, отчета на водачите и тяхната дисциплина, която по силата на закон – чл.151, ал.5 от Закона за движение по пътищата се дава пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а именно, че обичайното му пребиваване не е в друга държава, членка на Европейския съюз - престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК.

Представителя на Районна прокуратура-гр.Кюстендил поддържа обвинението и пледира за приложение на чл.78а НК с налагане на минимално наказание.

Обвиняемият не е взел присъствено участие в съдебното производството. Дал е обяснения на досъдебното производство.

Защитникът му – адв.В. *** пледира за налагане на минимално наказание.

Кюстендилският районен съд, след като обсъди събраните в хода на наказателното производство доказателства както поотделно, така и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Обвиняемият З.Н. е роден на ***г. в Република Северна Македония, живущ ***9, Република Северна Македония, с **** гражданство, с висше образование, женен, работи в „Енерго Систем“, гр.Скопие , неосъждан, ЕГН **********.

Обвиняемият З.Н. притежавал българско и македонско гражданство. На 06.03.2019г. при подаване на документи за издаване на българско свидетелство за правоуправление на моторно превозно средство пред сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – гр.Кюстендил потвърдил неистина в писмена декларация по закона за движение по пътищата, че обичайното му пребиваване е на територията на Република Българи, като обичайното му пребиваване на територията на Република България не е било повече от 185 дни през последните последователни 12 месеца.

Н. имал постоянен адрес ***. Същият обаче не е пребивавал в Република България повече от 185 дни през последните последователни 12 месеца, считано от датата на която е подал документи пред сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – гр.Кюстендил (06.03.2019г.) за издаване на българско свидетелство за правоуправление на моторно превозно средство и е подписал Декларация по чл.151, ал.5 и ал.7 от Закона за движение по пътищата.

От назначената съдебно-графическа експертиза се установява, че подписът, положен след „Декларатор“ и ръкописните попълнения в оригинала на декларация от 06.03.2019г. по чл.151, ал.5 от Закона за движение по пътищата, представена пред „Пътна полиция“ – гр.Кюстендил са изпълнени от З.Н..

Горната фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото доказателства – обясненията на обвиняемия, показанията на разпитаните свидетели, заключението на графическата експертиза, посочените писмени доказателства и справка за съдимост.

Релевантните обстоятелства са установени по безспорен и категоричен начин, а преценката им налага извод, че обвиняемият Н. на 06.03.2019г. в гр.Кюстендил, пред сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – гр.Кюстендил е потвърдил неистина, че обичайното му пребиваване е в Република България в писмена декларация – Декларация по чл.13, т.6 от Наредба № І-157/2002г. на МВР за условията и реда за издаване на свидетелство за правоуправление на моторно превозно средство, отчета на водачите и тяхната дисциплина, която по силата на закон – чл.151, ал.5 ЗДвП се дава пред орган на власт за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, с което е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.313, ал.1 НК.

Непосредствен обект на престъплението по чл.313, ал.1 НК са обществените отношения, свързани с реда за създаване на документи.

От обективна страна, изпълнителното деяние се характеризира с действие – в писмена декларация, която по силата на закон – чл.151, ал.5 ЗДвП - се дава пред орган на властта – структурите на МВР, в случая сектор “ПП” при ОД на МВР – гр.Кюстендил – за удостоверяване истинността на някое обстоятелство, в случая, че  установил обичайното си пребиваване в Република България. Обвиняемият е потвърдил неистина, декларирайки горното, при положение, че това не е сторено.

Субект на престъплението е обвиняемият.

Деянието е извършено виновно, при форма и вид на вината – пряк умисъл. Обвиняемият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е целял същите.

Предвид обстоятелството, че за извършеното от обвиняемия деяние се предвижда наказание “лишаване от свобода” до три години или “глоба” в размер от 100 до 300 лева, с оглед факта, че същият не е осъждан, по отношение на него не е прилаган института, регламентиран в чл.78а НК и предвид това, че от деянието няма нанесени и невъзстановени имуществени вреди, съдът прие, че са налице кумулативно изискуемите се предпоставки за прилагане на разпоредбата на чл.78а НК, предвиждаща освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

С оглед данните по делото, при индивидуализацията на наказанието, съдът съобрази: степента на обществена опасност на деянието и на дееца, смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, доходите на обвиняемия и семейното му положение.

Степента на обществена опасност на деянието не е завишена. Този извод съдът направи като взе предвид: степента на увреждане на обществените отношения, времето, мястото, начина на извършване на престъплението. Степента на обществена опасност на дееца е ниска. Липсват отегчаващи обстоятелства.

Размера на глобата съдът определи при изключителен превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства, а именно 1 000 лева.

С така определеното административно наказание съдът прие, че ще се постигнат целите на наказанието по отношение на обвиняемия и по отношение на останалите членове на обществото.

Обвиняемият беше осъден да заплати сторените деловодни разноски в размер на 37, 86 лева по сметка на ОСлО при ОП-гр.Кюстендил.

По тези съображения съдът постанови решението си.

 

         Районен съдия: