Р Е Ш Е Н И Е
№182 19.05.2021 година гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен
съд Първо
гражданско отделение
в публичното заседание
на двадесет и седми април през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
Окръжен съдия: Десислава Динкова
секретар Станка Чавдарова
прокурор
като разгледа
докладваното от съдията Динкова
гр.дело № 2773 по описа за 2020 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба от З.Н.А. с ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв.Кирилов,
против Прокуратура на Република България с административен адрес: гр. София,
бул. „Витоша“ № 2, с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата
следните суми, представляващи неимуществени и имуществени вреди, настъпили в
резултат на незаконно обвинение за извършено престъпление по чл.201,
вр.чл.26 ал.1 от НК и чл.202 ал.2 т.1,
вр.чл.201, вр.чл.26 ал.1 от НК за което са образувани досъдебно
производство № 1396/2012 г. по описа на
01 РУ МВР Бургас, ДП №3117/2012 год. на РП Бургас, НОХД №2228/14 год. по
описа на БРС, приключило с оправдателна присъда, протестирана, ВНОХД №1025/16
год., с решението по което делото е върнато за ново разглеждане на РП Бургас,
ДП №ЗМ-148/17 год. по описа на ОД МВР Бургас, пор.№3117/12 год. по описа на
БРП, пр.пр.вх.№6775/12 год. по описа на БРП, НОХД №3460/18 год. по описа на
БРС, по което е поставена оправдателна присъда №136/30.10.19 год., потвърдена с
решение №9/03.08.2020 год. по ВНОХД №1356/19 год. по описа на БОС, както следва:
- сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – душевни болки и страдания от отрицателното въздействие
върху психиката и личността на З.А. в качеството ѝ на обвиняем и
подсъдим, ведно със законната лихва от 03.08.2020 год. до изплащане на сумата;
- сумата от 7 500 лв. обезщетение за причинени имуществени вреди,
изразяващи се в направени от ищцата разноски по образуваните досъдебно производство № 1396/2012 г. по описа на 01 РУ МВР Бургас, ДП №3117/2012 год. на РП
Бургас, НОХД №2228/14 год. по описа на БРС, приключило с оправдателна присъда,
протестирана, ВНОХД №1025/16 год., с решението по което делото е върнато за
ново разглеждане на РП Бургас, ДП №ЗМ-148/17 год. по описа на ОД МВР Бургас,
пор.№3117/12 год. по описа на БРП, пр.пр.вх.№6775/12 год. по описа на БРП, НОХД
№3460/18 год. по описа на БРС, по което е поставена оправдателна присъда
№136/30.10.19 год., ВНОХД №1356/19 год. по описа на БОС, ведно със законната
лихва от подаването на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Твърди се в исковата
молба, че ищцата била привлечена в качеството на обвиняем на
13.03.2014 год. за престъпление по чл.201, вр.чл.26 ал.1 от НК, и едновременно
с това била разпитана в това качество. Твърди се, че от този момент са били
извършени редица процесуални действия по разследването. Ищцата била оправдана
с присъда №136/30.10.19 год по
НОХД №3460/18 год. по описа на БРС,
потвърдена с решение №9/03.08.2020 год. по ВНОХД №1356/19 год. по описа на БОС.
Заявява се, че наказателното производство, по което ищцата била привлечена като
обвиняем за извършване на тежко умишлено престъпление (обвинителен акт от 19.05.2014 год. –
престъпление по чл.201, вр.чл.26 ал.1 от НК и обвинителен акт от 23.07.2018
год. - престъпление по чл.202 ал.2 т.1, вр.чл.201, вр.чл.26 ал.1 от НК), което
се наказва с лишаване от свобода, дало отражение върху емоционалния живот,
психиката и душевния ѝ мир. По време на продължилото близо 8 години
наказателно производство, по които тя два пъти била в качеството на обвиняем и
два пъти в качеството на подсъдим, живеела в непрекъснат страх, че
несправедливо е обвинена и в крайна сметка може да бъде осъдена за
престъпление, което не е извършила.
Твърди се, че
държавното обвинение, водено единствено и само от неправилното си вътрешно
убеждение, потъпкало материалното и процесуално право и устоите на морала и
добрите нрави в правото. Сочи се, че презумпцията за невиновност напълно била
изключена, че се събирали само доказателства, доказващи вината на ищцата и
макар и косвени и в недостатъчен обем, те били представени от обвинението само
в негов интерес.
Твърди се, че
наказателната репресия се отразила негативно върху психиката на ищцата, върху
отношенията ѝ с близки, познати и приятели, както и върху трудовата
ѝ заетост - тя останала без работа
по време на производството и това също допринесло за психическата ѝ
неуравновесеност и засилило чувството ѝ
за малоценност. Заявява се, че в хода на производството били разпитани
колеги на ищцата и административния ѝ ръководител, което се отразило
отрицателно на отношението на колегите ѝ, ищцата се чувствала унижена , с
потъпкано добро име в обществото.
Според ищцата, по
време на разследването бил нарушен принципа за разглеждане и решаване на делото
в разумен срок, прогласен в чл.22 ал.2 от НПК. Твърди се, че продължителността
на наказателното производство оказала негативно въздействие върху психиката
ѝ, в един изключително дълъг период тя се намирала в състояние на
несигурност в правното си положение. Били постановени две оправдателни присъди,
които държавното обвинение протестирало и така продължило агонията на А..
Според исковата молба, несправедливите обвинения на прокуратурата и поведението на държавното обвинение по
време на съдебните производства обосновават фактическия състав на
гаранционно-обезпечителната отговорност на държавата по чл.2 ал.1 т.3,
предл.първо от ЗОДОВ.
В съдебното заседание ищцата поддържа
претенцията си лично и чрез упълномощен адвокат. Ангажира доказателства.
В
дадения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника,
чрез прокурор от Окръжна прокуратура Бургас, с който претенциите се оспорват по
основание и размер. Заявява се, че твърденията на ищцата за претърпени
негативни последици не са подкрепени с доказателства, а претендирания размер на
обезщетението е силно завишен. Сочи се, че от представените като приложения
извлечения от различни публикации е видно, че не прокуратурата или неин
представител са давали информация или са
правили изявления по повод на делото.
Във връзка с претенцията за обезщетение на имуществените
вреди се заявява, че в приложените книжа
се съдържа само един договор за правна защита и съдействие, като от него не е
видно дали е заплатено уговореното възнаграждение. Приложените 12 разписки се
оспорват, с твърдения, че не са съставени на посочените в тях дати и не могат
да послужат като доказателство за осъществено плащане. Според ответника тези
разписки са съставени за нуждите на настоящото дело и не са съпроводени с
договор за правна защита и съдействие, който би следвало да бъде тяхното правно
основание.
Прави се възражение за прекомерност на заплатеното
възнаграждение в настоящия процес.
Прави се искане за отхвърляне на предявените претенции, а
при уважаване, при евентуалност се прави искане за намаляне размера на
претендираното обезщетение, при съблюдаване принципите на чл.52 от ЗЗД,
социално-икономическия стандарт в България и съдебната практика по аналогични
дела. Акцентира се на следните обстоятелства: на ищцата е била наложена
най-леката мярка за неотклонение „подписка“, наказателната репресия спрямо
ищцата не е започнала с образуването на досъдебното производство, а с
привличането ѝ в качеството на обвиняем, досъдебното производство е
приключило в относително кратък срок, като по-голямата част от времетраенето на
наказателното производство се е развивало пред съда.
В съдебно заседание оспорването се поддържа от
ответника.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, представените доказателства и като
съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори между страните,
че срещу ищцата е имало образувано наказателно производство, по което е била
привлечена в качеството на обвиняем и е била призната за невиновна и оправдана
с присъда №163/30.10.2019 год. по НОХД №3460/18
год. по описа на БРС, потвърдена с решение № 9/03.08.2020 год. по ВНОХД №1356/19 год. по
описа на БОС, неподлежащо на обжалване пред по-горна инстанция.
В резултат на безспорните
факти, изложени по-горе, следва да се приеме, че се е осъществил фактическия
състав на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ - по
отношение на ищцата е повдигнато обвинение в извършване на престъпление, по
което е оправдана, с което е ангажирана отговорността на ответника за репарация
на търпените от З.А. неимуществени и
имуществени вреди от деликта.
На обезщетяване подлежат
неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането и техният
размер се определя според вида и характера на упражнената процесуална принуда,
както и от тежестта на уврежданията. Неимуществените
вреди включват всички телесни и
психически увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания, които в
своята цялост представляват негативни емоционални изживявания на лицето,
намиращи не само негативно отражение в психиката, но и социален дискомфорт в
определен период от време (така решение № 391 от 28.10.2015 г. на ВКС по гр. д.
№ 2899/2015 г., IV г. о., ГК ВКС).
От фактическа страна е
безспорно, че ищцата е била привлечена като обвиняема с постановление за
привличане на обвиняем и вземане мярка за неотклонение от 13.03.2014г. по ДП№1396/2012 год. по описа на Първо РУП
Бургас, за престъпление по чл.201, вр.чл.26 ал.1 от НК – длъжностно
присвояване, осъществено в качеството на съдебен архивар при Бургаска окръжна
прокуратура. Взета й е мярка за неотклонение „подписка“. Процесуалните действия
са извършени в присъствието на упълномощен адвокат – Недялка Божилова-Арабова,
като на л.61, в том V от досъдебното производство е приложен договор за правна
защита и съдействие от 24.03.2014 год. от кочан, без уговорено възнаграждение.
На 28.03.2014 год. с протокол от същата дата разследването е предявено на
обвиняемото лице и защитниците адв.Божилова-Арабова и адв.З.К., като за втория
е представен договор за правна защита и
съдействие от 24.03.2014 год. от кочан, с уговорено възнаграждение в размер на
500 лв. С обвинителен акт от 19.05.2014 год. делото е внесено в съда и е
образувано НОХД №2228/14 год. на БРС, по което е постановена оправдателна
присъда №112/16.06.2016 год. След протест на прокурор при БРП е образувано
ВНОХД №1025/2016 год., по което оправдателната присъда е отменена с решение
№277/16.02.2017 год. и делото е върнато за ново разглеждане на прокурор при
БРП. С постановление на прокурор при БРП от 31.03.2017 год. делото е върнато на
Първо РУП за допълнителни действия по разследването. С постановление на
прокурор при БРП от 29.09.2017 год. делото е изпратено на Първо РУП за ново
привличане на ищцата като обвиняема и разпит в това качество. С постановление от 16.10.2017 год. З.А. е
привлечена като обвиняем за престъпление по чл.202 ал.2 т.1, вр.чл.201,
вр.чл.26 от НК – длъжностно присвояване в големи размери и е разпитана в
присъствието на защитниците Арабова и К.. Взета ѝ е мярка за неотклонение
„подписка“. С протокол от 06.12.2017 год. разследването е предявено на адв.К..
С протоколно определение от 11.04.2018 год. по НОХД№968/18 год. по описа на БРС
съдебното производство е прекратено и делото е върнато на БРП за отстраняване
на допуснати нарушения, чрез извършване на нови процесуални действия и валидно
законосъобразно повтаряне на извършените такива, конкретно посочени от съда. С
определение №120/03.05.2018 год. по ВЧНД №363/2018 год. по описа на БОС
протоколното определение за прекратяване на съдебното производство по
НОХД№968/18 год. на БРС е потвърдено. С постановление от 18.06.2018 год. на
старши разследващ полицай при ОД МВР Бургас ищцата отново е привлечена като
обвиняемо лице за престъпление по чл.202 ал.2 т.1, вр.чл.201, вр.чл.26 от НК и
е разпитана в присъствието на адв.Кирилов. С нов обвинителен акт от 23.07.2018
год. производството е внесено в БРС и е образувано НОХД №3460/18 год. по описа
на БРС. Проведени са седем заседания, в които подсъдимата З.А. е защитавана от адв.К..
Не е представен нов договор за правна защита и съдействие. С присъда №163/30.10.2019
год. по НОХД №3460/18 год. по описа на БРС, потвърдена с решение № 9/03.08.2020 год. по ВНОХД №1356/19 год. по
описа на БОС, ищцата е призната за невиновна и оправдана. По този начин, от
момента на повдигане на обвинението, до окончателното ѝ оправдаване, са
изминали повече от 6 години и 5 месеца. Не може да се сподели защитното
възражение на ответника, че досъдебната фаза е приключила бързо и голямата
продължителност на наказателното производство се дължи на съдебната фаза, тъй
като подробното проследяване на предприетите процесуални действия сочи, че на
два пъти делото е било връщано за нови действия по разследване в досъдебната
фаза и това до някаква степен се дължи на отказа на прокуратурата да събере
поискани от защитата доказателства при предявяване на разследването на
09.04.2014 год., когато адв.К. е направил доказателствени искания, но всички те
са били отклонени в 10 точки с постановление на прокурор при БРП от 10.03.2014
год. Тази значителна продължителност на наказателното производство не може да
бъде оправдана с усложнена фактическа деятелност, съучастие или друго, което да
наложи висящност на процеса повече от шест години. При тези съображения съдът
счита, че действително обвинението е поддържано в период, надхвърлящ разумния
по см.на чл. 6 от
КЗПЧОС.
От свидетелските показания
се установява, че обвинението повлияло силно негативно върху личността на
ищцата, общественото ѝ положение,
доброто име, психиката, нейната самооценка, възможностите ѝ за реализация, дори на психичното ѝ здраве. Ищцата се
изолирала, изпитвала срам, унижение, загубила самочувствие, променила се
емоционално. И двамата свидетели сочат, че висящността на наказателното
производство попречила на възможността на ищцата да започне работа, тъй като
след проверка се установило, че тя е обвиняема. Свидетелите изнасят, че
обкръжението ѝ узнало за обвиненията от публикации в интернет и много от
приятелите ѝ се отдръпнали.
Незаконното обвинение е
причинило на ищцата стрес, страх от изхода на наказателното производство и от
евентуално осъждане. Тези негативни емоции са присъщи на всеки човек с
необременено съдебно минало и отлична репутация, с каквато ищцата се е ползвала
при назначаването ѝ като служител
в БОП. Обвинението е станало достояние на нейните колеги, които са били разпитвани
по делото, както и на широката общественост поради разгласяването му в различни
публикации в интернет. Дори и ответникът да не е разгласявал тази информация
целенасочено, именно повдигането на обвинението и особено поддържането му в
съдебната фаза е станало причина за големия медиен интерес. Всичко това е
довело до уронване на доброто ѝ име, което продължава и понастоящем, тъй
като от свидетелските показания става ясно, че в медиите може да бъде открита
информация за обвинението, но не и за оправдаването ѝ.
Коментираните до тук стрес,
страх от бъдещо осъждане, уронване на доброто име и репутация, влошаване на психическото
състояние, влошаване на възможностите за професионална реализация, се явяват
пряка последица от незаконното обвинение – те не биха били преживени от ищцата
без наказателната репресия срещу нея.
По материалноправният въпрос за прилагането на чл. 52 ЗЗД при определянето на парично обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ има постановена обилна практика от Върховния касационен съд по реда на 290 от ГПК - решение № 532/24.06.2010 г. по гр. дело № 1650/2009 г., III г. о.; решение № 439/14.12.2012 г. по гр. дело № 1730/2011 г., IV г. о., решение № 149 от 02.05.2011 г. по гр. д. № 574/2010 г. на III г. о., решение № 391 от 13.01.2012 г. по гр. д. № 201/2011 г. на III г. о., решение № 335 от 10.01.2012 г. по гр. д. № 296/2011 г. на III г. о. и др. С решение № 223 от 4.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 295/2010 г., IV г. о., ГК се приема, че п
ри определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление, съдът
следва да прецени характера на обвинението, осъществени ли са спрямо обвинения
мерки на принуда, продължителността на наказателното преследване, данните за
личността на подсъдимия с оглед доколко повдигнатото обвинение за деяние, което
лицето не е извършило, се е отразило негативно на физическото здраве, психиката
му, на контактите и социалния му живот, на положението му в обществото,
работата, в т.ч. върху възможностите за професионални изяви и развитие в
служебен план, както и всички обстоятелства, имащи отношение към претърпените
морални страдания, преценявани с оглед конкретиката на случая.
В настоящия случай се
установява, че на на ищцата е било
повдигнато обвинение за тежко по см.на НК престъпление, за което законът
предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок до 8 години по чл.201 от НК и
от 3 до 15 години по чл.202 ал.2 т.1 от НК. Обвинението е поддържано в период
от над шест години и пет месеца, който според съда надхвърля разумния по
см.на чл. 6 от
КЗПЧОС предвид липсата на фактическа и правна сложност и на други
обвиняеми лица по същото дело. Проведени са били множество редовни съдебни
заседания с участието на ищцата и нейния защитник. Оправдателните присъди са били
протестирани от РП Бургас двукратно, което е довело до пренасяне на делото пред
втората инстанция. По отношение на ищцата е била наложена най-леката мярка за неотклонение „подписка“, която не е причинила ограничения
в личния ѝ живот. Изцяло негативно отражение обвинението е дало и върху
положението на ищцата в обществото, сред колегите и приятелите, уронило е името ѝ, довело
е до невъзможност за трудова реализация.
Съобразявайки горните факти, възрастта и
длъжността на ищцата, която предполага утвърдено обществено положение и
авторитет, както и обществено-икономическите условия на живот, съдът приема, че
следва да бъде определено обезщетение в размер на 15 000 лв. за доказаните
неимуществени вреди, търпени от З.А., а за разликата до предявения размер
претенцията следва да бъде отхвърлена.
Законна лихва върху обезщетението се дължи от
влизане в сила на оправдателната присъда – т.4 на ТР №3/22.04.2005 год. на ОСГК
на ВКС. Този момент в конкретния случай е 03.08.2020 год., тъй като решението на
БОС, с което се потвърждава оправдателната присъда, е окончателно.
Втората претенция е насочена към репариране на
претърпените имуществени вреди, представляващи направени разходи за защита в
наказателния процес.
Изразходваните средства за адвокатско възнаграждение
в наказателното производство, приключило с оправдателна присъда или прекратено
на основанията, посочени в чл.2, ал.1 ЗОДОВ, са имуществена вреда за лицето,
подложено на неоснователна наказателна репресия, тъй като то има право на
адвокатска защита във всеки стадий на това производство – така ТР №1/11.12.2018
год. по т.д.№1/17 год. на ОСГК ВКС. Ищцата е представила разписки за изплащане
на възнаграждение на нейния защитник адв.К., както следва: за суми от по 500
лв., платени на 14.03.2014 год., 27.06.2014 год., 09.05.2016 год., 28.02.2017
год., 17.03.2017 год., 29.11.2017 год., 11.06.2019 год., 12.03.2020 год. и
22.07.2020 год. и за суми от по 1000 лв., платени на 23.05.2014 год. и
27.12.2018 год. Ответникът не е оспорил формалната им доказателствена сила, а
само тяхната материална доказателствена сила с твърдения, че разписките са
съставени за нуждите на настоящото дело, не на
посочените в тях дати и не са съпроводени с договор за правна защита и
съдействие, който би трябвало да бъде тяхното правно основание.
В досъдебното производство е представен един
договор за правна защита и съдействие с адв.Арабова, без уговорено
възнаграждение, и един договор с адв.К., с уговорено възнаграждение в размер на
500 лв. Представен е договор за правна защита и съдействие с адв.К. и по НОХД
№2228/14 год. с уговорено възнаграждение в размер на 1000 лв. По НОХД №3460/18
год. не се съдържа договор за правна защита и съдействие. С оглед на това следва да се приеме, че
ищцата е заплатила възнаграждение за защита в наказателния процес в размер на
общо 1500 лв. за различните фази. Представените разписки по настоящото дело не
се ценят от съда, тъй като за да бъдат счетени за действителни разходи в
наказателното производство, те следва да се съдържат в делата (досъдебно
производство и дела от общ характер, образувани пред БРС и БОС). Претенцията за
присъждане на обезщетение за понесените имуществени вреди следва да бъде
уважена до размера от 1500 лв., а в останалата част да бъде отхвърлена, като се
присъди законна лихва върху това обезщетение от подаването на исковата молба,
както е поискано с молбата от 22.03.2021 год.
Ищцата е направила разноски за държавна такса и
възнаграждение на адвокат, които насрещната страна ѝ дължи съразмерно на
уважената част от претенциите.
Заплатеното възнаграждение на адвокат в размер на 3500
лв. е прекомерно, предвид минималния размер, определен за всеки иск по реда на
чл.7 ал.2 т.3 и 4 от Наредба №1/07.07.2004 год. на ВАС за минималните размери
на адвокатските възнаграждения. Минималния размер по претенцията за присъждане
на обезщетение за неимуществени вреди е 2030 лв. и по претенцията за
имуществени вреди – 705 лв., общо 2735 лв., ето защо на основание чл.78 ал.5 от ГПК и след възражение на ответника възнаграждението се намаля от съда до 2740
лв. От признатите разноски по списък
2750 лв. (възнаграждение и държавна такса), съразмерно на уважената част от
исковете на ищцата се присъждат 790 лв.
Мотивиран от така изложените съображения Бургаският
окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България с административен
адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, да заплати на З.Н.А. с ЕГН **********, с
адрес ***, по сметка BG18RZBB91554087787716 сумата от 15 000
(петнадесет хиляди) лв., представляваща обезщетение за причинените й
неимуществени вреди, настъпили в резултат на незаконно обвинение за извършено
престъпление по чл.201 от НК и чл.202 ал. 2 т.1, вр.чл. 201, вр.чл.26 от НК, за което е оправдана с влязла в сила в сила
присъда по НОХД № 3460/2018 год. на БРС, ведно със законната лихва върху тази
сума от 03.08.2020 год. до окончателното ѝ изплащане, като в останалата
част до предявения размер от 50 000 лв. ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение на неимуществените вреди.
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България с административен
адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, да заплати на З.Н.А. с ЕГН **********, с
адрес ***, по сметка BG18RZBB91554087787716 сумата от 1500 (хиляда и петстотин) лв., представляваща обезщетение за
причинените й имуществени вреди – разходи за заплащане на адвокатско
възнаграждение, настъпили в резултат на незаконно обвинение за извършено
престъпление по чл.201 от НК и чл.202 ал. 2 т.1, вр.чл. 201, вр.чл.26 от НК, за което е оправдана с влязла в сила в сила
присъда по НОХД № 3460/2018 год. на БРС, ведно със законната лихва върху тази
сума от подаването на исковата молба – 02.12.2020 год. до окончателното ѝ
изплащане, като в останалата част до предявения размер от 7500 лв. ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение на
имуществените вреди.
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България с административен
адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, да заплати на З.Н.А. с ЕГН **********, с
адрес ***, по сметка BG18RZBB91554087787716, разноски по делото съобразно уважената част от исковете в размер на 790 (седемстотин
и деветдесет) лв.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Бургаски апелативен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: