Р Е Ш Е Н И Е
Номер V-115 Година 2020,22.07 град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ро Гражданско отделение, V-ти въззивен състав
На петнадесети
юни, две хиляди и двадесета
година,
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вяра
КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:Галя
БЕЛЕВА
мл.с.Ваня ВАНЕВА
Секретар Т М
като
разгледа докладваното от съдията В.Камбурова
въззивно гражданско дело
номер 427 по описа за 2020 година и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по
въззивна жалба вх.№1510/13.01.2020г., подадена ,,ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:гр.Пловдив, ул.,,Христо Г.Данов“№37, чрез юрисконсулт К Н,
срещу Решение №3812 от 31.12.2019г.,
постановено от РС- Бургас по гр.д.№1954/2019г. по описа на същия съд.
С
посоченото решение е прието за установено по отношение на ,,ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ЕАД, че А.И.С. с ЕГН **********, не дължи сумата от
599.99лева- едностранно начислена без основание корекция на сметка за
електроенергия за периода 12.11.2016г.-01.03.2017г. съгласно дебитно известие
№**********/14.02.2019г. за обект с клиентски №**.
Със
същото решение ответникът ,,ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ЕАД е осъден да
заплати в полза на А.И.С. съдебно-
деловодни разноски в размер на 506 лева.
С
жалбата се изразява недоволство от решението и се иска неговата отмяна.
Жалбоподателят счита, че същото е неправилно и необосновано, постановено в
противоречие с материалния закон и нарушение на процесуалните правила.
На
първо място, се оспорват изводите на
първоинстанционния съд, че не бил осъществен фактическият състав за едностранно коригиране сметката на клиента.
Твърди
се, че на основание дебитно известие №12614601/14.02.2019г. за периода от
12.11.2016г. до 01.03.2017, за доставеното количество електроенергия,
ищцата(въззиваема) дължала сума в размер на 599,99 лева. Сумата била дължима за
редовно използвана електрическа енергия и мрежови услуги в обекта на клиента и
измервана от средство за търговско измерване.
Посочва се, че по силата на чл. 7, т.1 от ОУ
на ,,ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ЕАД, дружеството поело задължение да
снабдява с електрическа енергия, обект, находящ се в гр.Бургас,
ул.,,Дебелт“№11, като потребителят следвало да заплаща всички свои задължения в
срок (чл.18,ал.1 и ал.2 от ОУ).
Жалбоподателят заявява, че ишцата(въззиваема)
не изпълнила свое основно задължение като не заплатила доставените до имота
количества ел.енергия в размер на 3143KWh,
отчетени с електромер с фабричен номер ********* по горепосоченото дебитно
известие, издадено на основание чл.115, ал.1 от ЗДДС.
Навежда доводи, че безспорно се установило в
първоинстанционното производство, включително от извършената съдебно-техническа
експертиза, че в качеството си на краен снабдител, ответното дружество
доставило процесното количество електроенергия съгласно изискванията на чл.98а
от ЗЕ във вр.чл.7,т.1 от ОУ. Подчертава се, че дължимата сума била формирана в
съответствие с действащото в съответния период решение на КЕВР.
Излага аргументи, че доставката на ел.енергия
се подчинявала на общите правила за осъществяване на договор по
покупко-продажба.Цитира съдебна практика.
Иска се отмяна на първоинстанционното решение, както и
присъждане на направените по делото пред двете инстанции съдебно- деловодни
разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор от процесуалния
представител на А.И.С.-адв. Балбазанова-БАК, с който се оспорва въззивната
жалба изцяло.
Излагат се съображения във връзка с условията за надлежно упражняване
правото на установителен иск.
Твърди се, че ответното дружество, съобразно разпределената доказателствена
тежест, следвало да установи какъв вид електроенергия е потребил ищецът във
всеки един момент от потреблението и доколко цената на същата е остойностена
правилно, в зависимост от това, по кое време на денонощието е била ползвана.
Навеждат се доводи, че ответникът не успял да докаже нито един от
гореизброените факти.
Навеждат се доводи, че възможността за
извършване на едностранна корекция на
начислената електроенергия от страна на въззивното дружество се основавала на разпоредбите на чл.98а,
ал.2, т.6, чл.104а, ал.2, т.5 във вр.с чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ и чл.-50 и чл.51
от ПИКЕЕП, в случаите на
несъответствие на параметрите на
измервателната група и и въведената информационна база данни за нея.
Оспорват се наведените от въззивното дружество
доводи, че процесната сума представлявала цена за редовно използвана енергия.
Посочва се, че правилно първоинстанционният
съд приел, че в конкретния случай било налице изменение на данъчната основа,
подлежащо на надлежно осчетоводяване чрез издаване на данъчно известие към
издадените фактури.
Подчертава се, че ответникът(въззивник) не успял да установи точната
стойност на цената за редовно използвана енергия, както и колко нощна и дневна
енергия са потребени, с оглед правилното остойностяване.
Твърди се, че не било извършено контролно замерване, видно от
констативния протокол, поради което не можело да се установи дали към момента на извършване на проверката,
електромерът работел правилно и как е отчитана електрическата енергия.
Отбелязва се, че от извършените изследвания и изпитвания по съответните
показатели, се констатирало, че електромерът съответствал на всички
изисквания- наличие на знаци и пломби,
отсъствие на механични дефекти; защитени от нерегламентиран достъп части и
механизми.
Заявява се, че в т.3 от протокола било отразено наличието на две тарифи-
дневна(1.8.2) и нощна(1.8.1), със следните показатели: 001561 кв.ч. – нощна и
005917.8 кв.ч.- дневна. Сочи се, че горните напълно съответствали на протокола
от демонтажа от 01.03.2017г.
Навеждат се доводи, че с протокола на БИМ се установявало единствено
променена тарифна таблица по часови зони, както и че след 16 часа електромерът
не отчитал електроенергия на нито една от двете тарифи.
Посочва се, че ответникът(въззивник) не доказал дали е била доставена на
абоната енергия по тарифа 1.8.3 и кога е била потребена от него.
Развиват се подробни съображения, че разпоредбата на чл.10 от ПИККЕ
вменявала в задължение на оператора на
съответната мрежа да осигурява на страната възможност за контрол на показанията
на средствата за търговско измерване.
Излага се становище, че към датата на извършване на проверка на
средството за търговско измерване на
ищеца(01.03.2017г.), на посочения адрес на доставка на ел. енергия, не била
регистрирана законова процедура, по силата на която ответното дружество да
извърши едностранна корекция на количеството енергия.
Твърди се, че в конкретния случай се касаело за намеса в софтуера на
електромера, в резултат на която количествата ел. енергия се отчитали освен по
двете тарифи(дневна и нощна) и по неиндивидуализирана и недостъпна за
потребителя тарифа-1.8.3.
Навеждат се твърдения за
нарушаване правилата на ЗДДС. Подчертава се, че при увеличение
на данъчната основа се издавало дебитно известие. В случая, ответното дружество
издало едно дебитно известие за общо пет броя фактури, което било
незаконосъобразно. Цитира се разпоредбата
на чл.115, ал.2 от ЗДДС, съгласно която известието се издавало не по- късно от
пет дни от възникване на съответното обстоятелство.
Сочи
се, че тъй като известието било издадено две години по късно- на 14.02.2019,
последното не можело да породи правно действие. Излагат се съображения в тази
насока.
Иска
се потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира се присъждане на
направените в производството пред въззивната инстанция разноски.
В съдебно заседание въззивното дружество,
редовно призовано, не се представлява. С писмено становище поддържа въззивната
жалба.
Въззиваемият, редовно и
своевременно уведомен не се явява в с.з. и не изпраща представител.
Въззивната жалба е подадена
против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежно упълномощен представител легитимирано лице, което има правен
интерес от обжалване, и съдържа необходимите реквизити по чл. 260, ал. 1, т. 1,
2, 3, 4 и 7 ГПК и чл. 261, т. 1 и 4 ГПК,
поради което е процесуално допустима.
Бургаският окръжен съд, при служебната
проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, на осн. чл.269 ГПК
намира, че същото е валидно и допустимо. Като взе пред вид събраните по делото
доказателства, становищата на страните и като съобрази Закона намира следното:
Предявен е иск с правна
квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Образувано е по искова молба на А.И.С.
за приемане на установено по отношение на ответното дружество, че не му дължи
сумата от 599,99 лв., едностранно начислена без основание корекция на сметка за
електроенергия за периода 12.11.2016г.-01.03.2017г., съгласно дебитно известие по 5 бр. фактури. В исковата
молба са изложени твърдения, че ищецът е собственик на апартамент в гр.Бургас,
ул.“Дебелт“ бл.11,вх.2 с ИТН 2620219. Твърди
се, че за извършената корекция разбрала от писмо изх.№8130354/14.02.2019г.
Посочва, че не е извършвала твърдяната манипулация, няма достъп до електромера,
не установено неправилно /неточно
отчитане или неотчитане на изразходваната ел.енергия.Излага твърдения,
че дружеството няма правно основание за издаване на коригираща сметка.
В срока по чл. 131 ГПК ответното
дружество е депозирало писмен отговор, с който оспорва предявения иск.
Поддържа, че процесната сума е дължима за редовно използваната енергия и
мрежови услуги в обекта на ищеца. Излага доводи, че сумата не е допълнително
начислена по реда на ПИКЕЕ, а въз основа на Общите условия на договорите за продажба
на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване” АД (ОУ на ЕВН ЕС) и
Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение” АД (ОУ на
ЕВН ЕР). Твърди, че на 01.03.2017 г. на основание чл. 35, ал. 3 от ОУ на ЕВН ЕР
служителите на ЕВН ЕР са извършили проверка на електромер № *********,
демонтирали са го, поставили са го в безшевен чувал, запечатан с пломба с
уникален номер 475707, и са го предали за извършване на метрологична експертиза
в БИМ, за които действия бил съставен констативен протокол № 338169/01.03.2017
г. Твърди се, че резултатите от извършената експертиза са показали, че от 09:00
ч. до 16:00 ч. електромерът отчита по дневна тарифа Т2, но след 16:00 ч.
електромерът не отчита електроенергия на нито една от двете тарифи Т1 и Т2, а
предвид това и с оглед обстоятелството, че в паметта на електромера са били
съхранени данни за реалните количества доставена електроенергия било
установено, че електромерът е отчел с 3143
кВт/ч по-малко от реално консумираната енергия. Поради това и на
основание чл. 115, ал. 1 ЗДДС на ищеца било издадено дебитно известие с
№**********/14.02.2019г. към 5 бр. фактури, според което на база платените от
него суми за тези периоди следва да довнесе 599,99 лева съобразно реалното му
потребление. Поддържа се, че за процесния клиентът е потребил, но е заплатил
общо 3143 кВт/ч електрическа енергия на
стойност 599,99 лева съгласно действащото за периода решение на КЕВР. Излагат
се съображения, че процесната сума е основателно начислена и дължима на
основание чл. 98а ЗЕ, чл. 11, т. 1 и чл. 18, ал. 1 от ОУ на ЕВН ЕС и чл. 42 от
ОУ на ЕВН ЕР.
Безспорно е по делото, че ищецът
е битов абонат на ответното дружество за обект, находящ се в гр.Бургас,
ул.“Дебелт“ бл.11,вх.2, ет.5 с ИТН
2620219.
На 01.03.2017 г. електромер с №
********* е бил демонтиран и изпратен за експертизна проверка в БИМ, за което е
съставен констативен протокол за проверка и подмяна на СТИ № 338169, подписан
от двамата служители на ЕР ЮГ, извършили проверката при условията на чл.47,
ал.3 ПИКЕЕ.
С констативен протокол от метрологична
експертиза на СТИ № 851/01.10.2018 г. е констатирано, че електромер с № *********
е с променена тарифната таблица по часови зони: от 09:00 ч. до 16:00 ч. отчита
по дневна тарифа Т2, а след 16:00 ч. не отчита електроенергия на нито една от
двете тарифи Т1 и Т2. Посочено е още, че е извършена неоторизирана намеса, в
резултат от която е променена параметризацията на дисплея –не се визуализира тарифа
1.8.0 (сумарна тарифа).
На 08.02.2019 г. е изготвена
справка за коригиране на сметката за електроенергия на ищеца за неотчетена и
нефактурирана ел. енергия за периода от 12.11.2017 г. до 01.03.2017 г. – общо 3143
кВт/ч на стойност 599,99 лева.
На 14.02.2019 г. ответното
дружество е издало на ищеца дебитно известие № **********/14.02.2019г. към
фактури № **********/23.11.2016г., № **********/23.12.2016г., № **********/23.01.2017г.,
№**********/23.02.2017г. №**********/23.03.2017г. за сумата от 599,99 лева.
С писмо с изх. № 8130354/14.02.2019г.
ответното дружество уведомило ищеца, че
електромер с № ********* е с манипулирана тарифна таблица, поради което му е начислена допълнително ел.
енергия в размер на 599,99 лв.
По делото е прието неоспорено
заключение на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза, което
съдът кредитира като обосновано и компетентно изготвено. От него се установява,
че за периода 12.11.2017 г. до 01.03.2017 г. в резултат от софтуерно
въздействие върху електромера не са отчетени 3143 кВт/ч електроенергия, които
реално са били доставени в обекта на ищеца. Вещото лице обяснява, че
електромерите имат вътрешна памет, която е енергонезависима препрограмируема
памет с електрически запис и електрическо изтриване, с възможност за
дистанционен отчет и контрол. Посочва, че данните постъпват в местната памет,
като на дисплея на електромера се визуализират 1.8.0 (сумарна тарифа), 1.8.1
(нощна тарифа) и 1.8.2 (дневна тарифа). Изяснява, че тарифата 1.8.0
представлява сбор от двете тарифи 1.8.1
и 1.8.2, като в нея се натрупва непрекъснато консумираната ел. енергия
независимо дали това се регистрира в двете тарифи 1.8.1 и 1.8.2, които от своя
страна могат да се програмират чрез софтуерна програма, като по този начин се
определя времето, през което на съответната тарифа постъпват данни за
консумираната ел. енергия. Разяснява, че процесният електромер измерва точно,
но не регистрира правилно консумираната ел. енергия поради осъществено
софтуерно въздействие върху паметта на електромера, в резултат на което същият
не е могъл да регистрира цялата потребена ел. енергия към тарифите 1.8.1 и
1.8.2, които се визуализират на дисплея. Няма данни за техническа неизправност
на електромера, поради което цялото количество ел. енергия правилно е отчетено
в централния регистър в гр. Пловдив, откъде са взети данните за потребените, но
нерегистрирани 3143 кВт/ч електроенергия
в обекта на ищеца. ВЛ изрично е подчертава, че този тип електромери не променят
тарифните си таблици при повреда, а единственият начин за промяната им е външна
намеса, като в случая началният момент на неточно отчитане е на дата 12.11.2016
г. в 19,01,18ч. Също така е посочило, че разпределението на консумираната
енергия по дневна и нощна тарифа е извършено
на основание чл.54,ал.5 от ОУ на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа
на „ЕВН България Електроразпределение“ АД като в случая съхранената в паметта
на електромера отчетена в регистъра 1.8.3, но незаплатена електроенергия в размер на 3143 кВт/ч е разпределена пропорционално на дните
през, които тя се е натрупва в цитирания регистър или за периода от
12.11.2016г. до 01.03.2017г. са 109 дни по 28,83 кВт/ч на денонощие.
За да уважи предявения иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, първоинстанционният съд е приел, че въпреки
установеното неточно отчитане от процесното измервателно устройство на
потребената електрическа енергия поради нереглеманетирана промяна на тарифните
таблици, ответното дружество не е изпълнило изискванията на закона
/чл.98а,ал.2,т.6 ЗЕ/ в ОУ на ЕВН ЕС да оповести ред за уведомяване на клиента
при извършване на едностранна корекция на сметката, поради което ответникът не разполага с възможност да
претендира от ищеца сумата по коригиращата сметка на основание ПИКЕЕ.
Съгласно чл. 98а, ал. 1 вр. ал. 3
и ал. 4 от Закона за енергетиката (ЗЕ) крайният снабдител продава електрическа
енергия при публично известни общи условия, които се публикуват най-малко в
един централен и един местен всекидневник и влизат в сила за клиентите на
крайния снабдител, без изрично писмено приемане. Общите условия на договорите
за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване” EАД (ОУ
на ЕВН ЕС), одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ-013 от 10.05.2008 г., и Общите
условия на договорите за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение” АД (ОУ на
ЕВН ЕР), одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ-014 от 10.05.2008 г., са влезли в сила
и уреждат отношенията между енергийните предприятия и абонатите им при
продажбата и доставката на електрическа енергия. Съгласно чл. 11, т. 1 от ОУ на
ЕВН ЕС клиентът се задължава да заплаща стойността на използваната в обекта
електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в тези ОУ. Чл. 18, ал.
1 от ОУ на ЕВН ЕС гласи, че потребителят заплаща на продавача стойността на
консумираната електрическа енергия и дължимата сума за извършения пренос на
тази енергия по разпределителната мрежа веднъж месечно, по утвърдените от ДКЕВР
цена за снабдяване и цена за разпределение. Клаузата на чл. 42 от ОУ на ЕВН ЕР
предвижда, че клиентът заплаща изчислената сума за пренос по
електроразпределителната мрежа и мрежови услуги на „ЕВН България
Електроснабдяване” АД.
Посочените клаузи от ОУ на ЕВН ЕС
и ОУ на ЕВН ЕР, издадени въз основа на законовата делегация на чл. 98а ЗЕ,
почиват на общите правила на чл. 183, ал. 1 и чл. 200, ал. 1 ЗЗД, които
прогласяват задължението на купувача по договор за продажба да заплати цената
на вещта. Правоотношенията между енергийните дружества и крайните потребители
на електрическа енергия възникват именно по силата на договори за продажба,
сключени при публично известни общи условия. Обстоятелствата, че абонатът има
качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а енергийното
дружество е по-силната страна в правоотношението, не изключват основното
задължение на купувача да заплати цената на доставената електроенергия.
Специфичният предмет на договора (доставка на електроенергия) също не променя
основните характеристики на продажбеното правоотношение. В ЗЕ не се съдържат
специални разпоредби, които да изключат приложението на общите норми на ЗЗД
относно задължението на купувача да плати цената на продадената енергия. От това
следва, че когато е било доставено определено количество електрическа енергия,
но поради допусната грешка е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е
заплатена по-ниска цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати
дължимата сума. Дори да липсва специална
правна уредба (преди изменението през 2012 г. в чл. 83, т. 6 и чл. 98а, ал. 2,
т. 6 на ЗЕ и преди приемането на ПИКЕЕ от 2013 г., както и след отмяната на
ПИКЕЕ с решения на ВАС, постановени по адм. дела с № 2385/2016 г., в сила от
14.02.1017 г., и № 3879/2017 г., в сила от 23.11.2018 г.), този извод следва от
общото правило, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената
на доставената стока, както и от общия правен принцип за недопускане на
неоснователно обогатяване. В този смисъл е актуалната практика на ВКС (Решение
№ 124 от 18.06.2019 г. по гр. д. № 2991/2018 г., III г. о. на ВКС, Решение №
150 от 26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/2018 г., III г. о. на ВКС, Решение № 21
от 01.03.2017 г. по т. д. № 50417/2016 г., I г. о. на ВКС), чиито изводи се
споделят от въззивната инстанция с настоящото съдебно решение, с което
съдебният състав изоставя досегашната си практика, базирана на Решение № 111 от
17.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 1650/2014 г., I т. о., ТК и Решение № 173 от
16.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 3262/2014 г., II т. о., ТК.
По настоящото дело е безспорно
установено, че за отчетния период в обекта на ищеца в гр.Бургас, ул.“Дебелт
бл.11 са били реално доставени и потребени 3143 кВт/ч електроенергия на
стойност 599,99 лева, които не са били своевременно фактурирани и заплатени.
Ето защо процесната сума от 371, 84 лева е дължима по силата на чл. 11, т. 1,
чл. 18, ал. 1 от ОУ на ЕВН ЕС и чл. 42 от ОУ на ЕВН ЕР. В случая не се касае за
договорна отговорност, обусловена от виновно поведение на купувача, а за
изпълнение на договорното му задължение за заплащане на цената на доставената
електрическа енергия, което произтича от договорите за продажба и пренос на
електрическа енергия, сключени при общи условия. Независимо че ищецът своевременно
е заплащал задълженията си по ежемесечните фактури, той дължи заплащане и на процесната
сума, представляваща разлика между фактурираната цена и действително дължимата
съобразно реално потребеното количество електроенергия за процесния период. Разпоредбите
на чл. 115, ал. 1 вр. ал. 3, пр. 1 ЗДДС не са правопораждащ юридически факт за
дължимост на процесната сума, а представляват основание за издаване на дебитни
известия към издадените за процесния период фактури с оглед спазване
изискванията на данъчното законодателство.
Неоснователни са изложените в
отговора на въззивната жалба доводи относно законосъобразността на извършването
на едностранна корекция на сметката на потребителя за минал период на основание
ПИКЕЕ. На първо място, по делото ответникът не навежда твърдения, че процесната
сума е дължима на основание чл. 48 – чл. 51 ПИКЕЕ. На второ място, съдът
споделя гореизложеното становище (обективирано в Решение № 124 от 18.06.2019 г.
по гр. д. № 2991/2018 г., III г. о. на ВКС, Решение № 150 от 26.06.2019 г. по
гр. д. № 4160/2018 г., III г. о. на ВКС, Решение № 21 от 01.03.2017 г. по т. д.
№ 50417/2016 г., I г. о. на ВКС), че купувачът дължи заплащане на реалното
количество доставена електроенергия независимо от наличието на действащи ПИКЕЕ.
Това обстоятелство изключва относимостта на доводите относно законосъобразното
извършването на едностранна корекция на сметката на потребителя за минал период
на основание ПИКЕЕ.
С оглед на гореизложеното съдът
намира, че предявеният иск с правно основание чл.124 ГПК във връзка чл. 55, ал.
1, пр. 1 ЗЗД се явява неоснователен. Поради несъвпадане на крайните изводи на
двете съдебни инстанции обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо
него да бъде постановено друго, с което предявеният иск с правно основание чл.
55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД да бъде отхвърлен.
Предвид изхода на делото и на
основание чл. 78, ал. 3 вр. чл. 273 ГПК въззивното дружество има право да му
бъдат присъдени сторените пред двете инстанции разноски съобразно представените
по делото доказателства за извършването им, както следва: 200 лева – за внесени
депозити за СТЕ, 25 лева – за държавна такса за въззивна жалба. На въззивника
следва да бъде присъдено и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в
размер на 200 лева за двете инстанции съобразно разпоредбите на чл. 78, ал. 8
вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Ето
защо въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на въззивника сумата от 625
лева, представляваща сторени по делото разноски пред двете инстанции.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване, поради което е окончателно.
Мотивиран от горното Бургаският
окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№3812 от 31.12.2019г., постановено от РС- Бургас по гр.д.№1954/2019г. по описа
на същия съд, като ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от А.И.С. с ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***,офис 1 адв.Б., против „ЕВН България Електроснабдяване” EАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Данов” № 37, иск за приемане на
установено по отношение на ответното дружество, че ищцата не дължи сумата от 599,99 лв., едностранно начислена без основание
корекция на сметка за електроенергия за периода 12.11.2016г.-01.03.2017г.
съгласно дебитно известие №**********/14.02.2019г.
за обект с клиентски №**.
ОСЪЖДА А.И.С. с ЕГН ********** с адрес ***
съдебен адрес:***,Цариградска“ № 52, да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване” EАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Данов”
№ 37, сумата от 625 лева, /шестстотин двадесет и пет лв /,представляваща
сторени по делото разноски пред двете инстанции.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: