Решение по дело №113/2020 на Административен съд - Кюстендил

Номер на акта: 157
Дата: 17 юли 2020 г. (в сила от 17 юли 2020 г.)
Съдия: Милена Йорданова Алексова Стоилова
Дело: 20207110700113
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

  157                                                                   17.07.2020г.                                           град Кюстендил

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

Кюстендилският административен съд                                                                                     

на петнадесети юли                                                                           две хиляди и двадесета година

в открито съдебно заседание в следния състав:

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ                                                                

       ЧЛЕНОВЕ: 1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

                                                                     2.АСЯ СТОИМЕНОВА

с участието на секретаря Лидия Стоилова

и в присъствието на прокурор Йордан Георгиев от КОП

като разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова

касационно административнонаказателно дело № 113 по описа за 2020г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.217 от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН.

            М.И.Р., ЕГН ********** *** и съдебен адрес: с.гр., Адм.сграда „Автогара“, ет.2, офис 9 адв.Н. обжалва решението по а.н.д. №1659/2019г. на РС - Кюстендил. Релевира касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане свързва с недоказана годност на използваната мобилна система за контрол поради липса на Удостоверение за одобрен тип средство за измерване от БИМ, липса на доказателства дали нарушението е установено в населено или извън населено място, неправилно посочена от съда дата на нарушението, която е различа от посочената такава във фиша и неправилно твърдение на съда, че отговорността правилно е ангажирана чрез издаване на НП въз основа на АУАН, т.к. в действителност такива няма издадени. Същественото нарушение на процесуалните правила се свързва с липса на мотиви за доказателствата и анализ на същите в нарушение на чл.339, ал.3 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН. Моли за отмяна на решението и отмяна на електронния фиш.

В с.з. касаторката не се явява и не се представлява.

Ответната ОДМВР – Кюстендил не изразява становище по жалбата.

            Представителят на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата, т.к. не са налице касационни основания за отмяна на въззивното решение, което счита за правилно и законосъобразно и като такова моли да бъде потвърдено.

            Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото пред районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.

            Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

            Предмет на въззивно обжалване е електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР - Кюстендил серия К №2997688, с който за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП на М.И.Р. е наложено административно наказание “глоба” в размер на 600лв.

От фактическата страна на спора съдът е приел, че на 05.03.2018г. в 18.08 часа с помощта на АТСС – стационарна камера за видеоконтрол е изготвен клип, съгласно който на същата дата и час лек автомобил „БМВ“ XIX ДРАЙВ 18 Д с рег.№СО2121СС се движел в посока с.Багренци на път II-62 км.4+730 в посока към гр.Дупница, като при с.Багренци е установена скорост на движение от 96км/ч при разрешена такава за населеното място от 50км/ч.

При така установените факти по делото, съдът е формирал правен извод за доказано противоправно деяние и липса на допуснати нарушения в процедурата по издаване на фиша. По посочените правни доводи съдът е потвърдил фиша.

В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираните в жалбата касационни основания съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима жалба. Преценено за съответствие с материалния закон решението е правилно. Съображенията за това са следните: 

Неоснователно касаторката релевира липса на мотиви в оспореното решение като касационно основание по чл.348, ал.3, т.2 във вр. с ал.1, т.2 от НПК по препращане от чл.63, ал.1 от ЗАНН.  Решението на районния съд има съдържанието по чл.339, ал.1 и ал.2 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН. Съдът е извършил анализ на приобщените писмени доказателствени средства във връзка с конкретиката по спора, а правните изводи обективират становището му по възраженията в жалбата относно авторството на деянието и приложимия материален закон.

Посоченото в решението осъществено деяние на 05.03.2018г. вместо на 01.09.2019г. е резултат на техническа грешка, т.к. останалата конкретика по спора, правните изводи на съда и диспозитива на решението касаят оспорения електронен фиш. Подобна е и грешката на съда във връзка със записването в решението за ангажирана отговорност чрез издаване на НП въз основа на АУАН. Констатираните грешки нямат съществен характер, т.к. не се отразяват на волята на съда за отмяна на оспорения електронен фиш.

Правилен е извода на съда по съществото на спора за доказано нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, неговия автор и наказуемост по санкционния състав на чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП посредством издаване на електронен фиш. Нарушението на правилата за движение по пътищата е извършено на 01.09.2019г.  С изменението на ЗДвП, обн. в ДВ бр.54/05.07.2017г. е предвидена възможност за издаване на електронен фиш в отсъствие на контролен орган и нарушител, за налагане на административни наказания за допуснати нарушения на правилата за движение по пътищата, установени и заснети с автоматизирано техническо средство или система, включително мобилно. Нарушението по казуса е заснето със стационарно техническо средство.

Неоснователно касаторката счита, че не е доказана годността на използваната мобилна система за контрол поради липса на Удостоверение за одобрен тип средство за измерване от БИМ. По делото на районния съд е представен Протокол от периодична проверка на средството №69-С-ИСИ/19.10.2018г. на БИМ. Съгласно правилото на чл.760, ал.1 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол /обн. ДВ, бр.98/07.11.2003г., изм. и доп./ наличието на проведена последваща проверка на средството води до извод за одобряване на неговия тип. Освен това, видно от Протокола за проверка, скоростомерът е вписан с номер от регистъра на БИМ 4823. При служебна проверка в посочения регистър, чиито данни са публични, по номера на средството се установява, че същото е вписано в регистъра като одобрен тип средство за измерване. При това положение, липсата на Удостоверението за одобряване на типа не препятства разкриването на обективната истина по спора. Релевантните данни за одобряването на типа се извличат от останалите допустими доказателства, неоспорени от дееца. Средството за измерване е годно да установи релевантната скорост, т.к. деянието попада в срока на валидност на периодичната проверка /1 година/, съгласно Списък за определяне на периодичността на последващи проверки на средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, приет със заповед №А-441 на председателя на ДАМТН от 13.10.2011г., обн. ДВ, бр.85/01.11.2011г., в сила от 01.11.2011г. Заповедта е издадена по делегация от чл.43, ал.4 от ЗИ. Следователно, превишаването на скоростта е установено с годно техническо средство.

Деянието е безспорно установено от снимката, изготвена от паметта на техническото средство, съдържаща данни за съставомерните обстоятелства относно времето, мястото на извършване и заснемане на нарушението, посоката на движение на лекия автомобил, неговият регистрационен номер, разрешената и установената скорост, включително наказуемото превишаване. Нарушението е извършено в населено място.

Отговорността за нарушението правилно е ангажирана в лицето на касаторката като собственик на автомобила, съгласно справката от КАТ на л.15 от делото на районния съд във вр. с регламентацията по чл.188, ал.1 от ЗДвП. Справката не е оспорена от дееца, поради което е доказано извършено деяние с МПС, собственост на Р.. Оспорващата не се е възползвала от възможността по 189, ал.5 от ЗДвП, т.е. не е декларирала предоставяне управлението на автомобила на друго лице. Подобно обстоятелство не се твърди нито във въззивната, нито в касационната жалба.

На основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК решението на районния съд ще се остави в сила.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение №88/17.02.2020г. по а.н.д.№1659/2019г. на РС – Кюстендил.

Решението е окончателно.

Решението да се съобщи на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                    2.