Р Е Ш Е
Н И Е
Номер 387 26.07.2019 година град С.З.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Старозагорският
окръжен съд Търговско отделение
На 19.06.
2019 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ТРИФОНОВА
СЕКРЕТАР: ДИАНА ИВАНОВА
изслуша докладваното от съдията ТРИФОНОВА
т.дело № 254 по описа за 2017 година,
за да се
произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание по чл. 694, ал. 2, т. 2 от ТЗ.
В исковата
молба се посочва, че с Решение № 66 от 07.03.2017 г. на Окръжен съд - гр. С.З.,
постановено по т. д. № 248/2016 г., е открито производство по несъстоятелност
на „Х." ООД, ЕИК ***. В предвидения от закона едномесечен срок „К."
АД - в несъстоятелност /“К.” АД (н.)/ е предявила вземанията си в
производството по несъстоятелност на „Х." ООД. На 16.05.2017 г. в
Търговския регистър е обявен Списъкът на приетите предявени вземания на
кредиторите по т. д. № 248/2016 г., по описа на Окръжен съд - гр. С.З.,
Търговско отделение. Синдикът е включил вземанията на К. АД /н./ в пълен размер
по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ, тъй като вземанията по двата Договора за банков
кредит, по които „Х." ООД, встъпва в дълга като солидарен съдлъжник, са
обезпечени с договорна ипотека и съответно с особен залог върху ДМА, вписан в
ЦРОЗ. Ищецът счита, че правилно синдикът е включил вземанията на К. АД /н./ в
списъка по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ. Въпреки това в забележки под списъка, а
именно Забележка № 2 и Забележка № 3, били посочени изцяло неправилни аргументи
относно разпределянето на остатъка, при изчерпване на стойността на
обезпеченото имущество. Посочено е в исковата молба, че съгласно Забележка № 2
от списъка вземането на К. АД /н./ по договор за банков кредит в евро
/предявяване №3, основание №1/ се приема с привилегия по т. 1 на чл. 722 от ТЗ,
като при изчерпване на стойността на ипотекираното имущество половината от
размера на остатъчното прието вземане ще бъде удовлетворен по т. 8 на чл. 722
от ТЗ, а другата половина по т. 11 на чл. 722 от ТЗ. Съгласно Забележка № 3
вземането на К. АД /н./ по договор за банков кредит в лева /предявяване №3,
основание №2/ се приема с привилегия по т. 1 на чл. 722 от ТЗ, като при
изчерпване на стойността на заложеното имущество половината от размера на
остатъчното прието вземане ще бъде удовлетворен по т. 8 на чл. 722 от ТЗ, а
другата половина по т. 11 на чл. 722 от ТЗ. Ищецът твърди, че в
законоустановения срок съгласно чл. 690, ал. 1 от ТЗ е оспорил Списъка на
приетите предявени вземания на кредиторите по т.д. № 248/2016г., по описа на ОС
- гр. С.З. по отношение на посочените по-горе забележки.
Посочва се
също така, че възражения срещу Списъка на приетите предявени вземания са
постъпили и от длъжника „Х." ООД /в несъстоятелност/, както и от друг
кредитор „А." ООД, с които същите са оспорили вземането на К. АД /в несъстоятелност/,
както по отношение на основанието за включването му в списъка, така и по реда
за удовлетворяването му.
С
Определение № 967 от 10.08.2017 г. на Окръжен съд- гр. С.З., постановено по т.д.
№ 248/2016 г., обявено в Търговския регистър по партидата на ответното
дружество на 11.8.2017г., са уважени възраженията на длъжника „Х.” ООД /в
несъстоятелност/ и на кредитора „А.” ООД и е изключено от Списъка на приетите
вземания на кредиторите на „Х." ООД /в несъстоятелност/ вземането на К. АД
/н./ в общ размер на 10 238 999.12 лева.
Твърди се,
че в срока по чл. 694, ал. 6 от ГПК „К." АД (в несъстоятелност) е
предявила настоящия иск срещу „Х." ООД /в несъстоятелност/ за установяване
на вземането си в общ размер на 10 238 999.12 лева, обезпечено с договорна
ипотека и с особен залог върху ДМА, вписан в ЦРОЗ.
Ищецът
излага обстоятелства, че вземанията на „К." АД - в несъстоятелност от „Х."
ООД произтичат от Договор за банков кредит в евро от 22.07.2011 г. и Договор за
банков кредит в лева от 22.07.2011 г. във връзка с Договори за встъпване в дълг
от 22.07.2011 г.
І. Вземания по Договор за банков кредит в евро от
22.07.2011 г.
Посочено е
в исковата молба, че на 22.07.2011 г. е сключен Договор за банков кредит между
„К." АД (в несъстоятелност) и кредитополучателя „Е." ЕООД. По силата
на договора Банката отпуска на кредитополучателя банков кредит в размер на 2
560 000,00 евро. С последваш Анекс № 1 от 31.03.2014 г. е договорен нов
погасителен план, като остатъкът от главницата в размер на 1 613 020.90 евро
следва да се погаси на 51 ежемесечни погасителни вноски, платими на всяко 25-то
число на съответния месец за периода от 25.05.2014 г. до 25.07.2018 г.
Излагат се
съображения, че съгласно т.7, ал.1 и 2 от Договор за банков кредит от
22.07.2011 г. върху фактически ползваните суми по кредита се начислява годишна
лихва, представляваща сбора на действащия годишен EURIBOR към 22 юли на съответната година плюс надбавка от
6.830%, но не по-малко от 9%. Лихвата е платима ежемесечно на 25-то число на
съответния месец. Съгласно т. 9 от Договор за банков кредит от 22.07.2011 г.
при нарушаване на сроковете за погасяване на главницата или при предсрочна
изискуемост на кредита „К." АД освен договорената лихва, начислява и
събира от кредитополучателя и наказателна надбавка в размер на 10 (десет)
пункта годишно върху просрочената главница. Ищецът счита, че са изпълнени и
двете хипотези на т. 9 от Договора, а именно “Е.” ЕООД е нарушил сроковете за
погасяване на вноските по главницата, а в последствие кредитът е обявен за
предсрочно изискуем, поради което същият дължи обезщетение за забавено
изпълнение на парично задължение, представляващо по своята правна същност
мораторна неустойка. Съгласно т. 10 от Договор за банков кредит от 22.07.2011
г. начислените, но неплатени в срок лихви се отнасят за отчитане по отделна
сметка, като в този случай „Е." ЕООД дължи и неустойка в размер на 10%
процента годишно върху начислената, но неплатена лихва, до окончателното й
издължаване. В т. 12 и т. 13 от Договора са предвидени и комисиони и такси по
управление и обработка на кредита.
Ищецът
сочи, че с Договор за встъпване в дълг от 22.07.2011 г. и последващ Анекс № 1
от 31.03.2014 г. ответникът „Х." ООД, в качеството си на солидарен
съдлъжник, се е задължило да отговаря солидарно пред банката за всички
задължения (главница, лихви, комисиони, наказателни лихви, неустойки, такси,
разноски и др.) на кредитополучателя „Е." ЕООД, възникнали на основание
сключения между кредитополучателя и К. АД на 22.07.2011 г. Договор за банков
кредит в евро. Независимо от изложеното и вече настъпилия падеж на част от
главницата и просрочената лихва върху редовна и просрочена главница Договор за
банков кредит в евро от 22.07.2011 г. е обявен за предсрочно изискуем с
връчването на нотариална покана на главния длъжник на 24.03.2015 г. С Нотариална
покана peг. № 05162, том ПБ, № 064 от 23.03.2015 г. на В.Б. - Нотариус с peг. №
*** от Регистъра на НК, на „Е.” ЕООД е даден срок за доброволно изпълнение на
просрочените суми по кредита. Поради неплащане в срока за доброволно изпълнение
кредитът е станал предсрочно изискуем считано от 31.03.2015 г. Нотариални
покана е изпратена и до солидарния длъжник „Х." ООД (Нотариалната покана
peг. № 4323, том 1, № 134 от 27.03.2015 г. на Денчо Недялков - Нотариус с peг.
№181 от Регистъра на НК).
Съгласно извлечение
от счетоводните книги на К. АД, в несъстоятелност от сметките на
кредитополучателя „Е." ЕООД, с ЕИК: *** и съдлъжниците „Х." ООД, ЕИК:***,
„Х." ООД, ЕИК. ***, „Г.Х." ООД, ЕИК: ***, Д.С.Б. с ЕГН:**********, И.К.С.,
с ЕГН: **********, дължимите по Договор за банков кредит в евро от 22.07.2011
г, към 07.03.2017 г. /датата на постановяване на решението за откриване на
производство по несъстоятелност на ответното дружество/ задълженията са
възлизали на 1 562 403.84 евро, от които: присъдени и признати вземания за
главница за периода от 23.09.2015 г. до 07.03.2017 г. в размер на 1 354 179.77
евро (един милион триста петдесет и четири хиляди сто седемдесет и девет евро и
седемдесет и седем евроцента), присъдени и признати вземания за лихви и
неустойки за периода от 23.09.2015 г. до 07.03.2017 г. в размер на 95 967.56
евро (деветдесет и пет хиляди деветстотин шестдесет и седем евро и петдесет и
шест евроцента), от които: просрочени лихви върху редовна главница за периода
от 25.11.2014 г. до 27.04.2015 г, в размер на 51 381.56 евро (петдесет и една
хиляди триста осемдесет и едно евро и петдесет и шест евроцента), просрочени
лихви върху просрочена главница за периода от 25.02.2015 г. до 25.05.2015 г. в
размер на 40 935.89 евро (четиридесет хиляди деветстотин тридесет и пет евро и
осемдесет и девет евроцента), неустойка върху просрочена лихва за периода от 25.11.2014
г. до 14.05.2015 г. в размер на 3 650.11 евро (три хиляди шестстотин и петдесет
евро и единадесет евроцента), присъдени и признати вземания за такси за периода
от 23.09.2015 г. до 07.03.2017 в размер 8 213.67 евро (осем хиляди двеста и
тринадесет евро и шестдесет и седем евроцента), просрочени лихви върху
просрочена главница за периода от 26.05.2015 г. до 23.09.2015 г. в размер на 84
335.31 евро (осемдесет и четири хиляди триста тридесет и пет евро и тридесет и
един евроцента), неустойка върху просрочена лихва за периода от 15.05.2015 г.
до 07.03.2017 г. в размер на 14 231.92 евро (четиринадесет хиляди двеста
тридесет и едно евро и деветдесет и два евроцента), дължими разходи по кредита
за периода 27.03.2015 г. до 23.02.2017 г. в размер на 5 475.61 евро (пет хиляди
четиристотин седемдесет и пет евро и шестдесет и един евроцента).
Ищецът
твърди, че по ч.гр.д.№ 57092/2015 г. по описа на Софийски районен съд - по
молба на заявителя „К." АД (в несъстоятелност), е издадена Заповед за
незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК от 13.10.2015 г. и изпълнителен лист, с
който: длъжникът „Е." ЕООД, с ЕИК ***, солидарният длъжник „Х." ООД,
ЕИК ***, и останалите солидарни длъжници са осъдени да заплатят солидарно на
кредитора „К." АД (в несъстоятелност) паричните суми, посочени по-горе,
като към настоящия момент сумите не са погасени.
Посочва,
че срещу издадената заповед са постъпили писмени възражения, поради което
Софийски районен съд е указал на „К." АД (в несъстоятелност), че в
едномесечен срок от съобщението може да предяви иск за установяване на
вземането си срещу длъжниците, направили възражението. В срока по чл.415, ал.1
от ГПК „К." АД (в несъстоятелност) е предявила иск срещу „Е." ЕООД, „Х."
ООД, „Г.Х." ООД, „Х." ООД, И.К.С. и Д.С.Б. за установяване на
вземането по издадената заповед за изпълнение. В тази връзка е образувано т. д.
№776/2016 г., по което е постановено Решение № 2150 от 09.12.2016 г., с което
се признава за установено по отношение на „Е." ЕООД, „Х." ООД, „Г.Х."
ООД, „Х." ООД, И.К.С. и Д.С.Б., че дължат солидарно на К. АД /н./
горепосочените суми. Решението е влязло в сила.
Ищецът
твърди, че договорът за банков кредит в евро от 22.07.2011 г. е обезпечен и
Договорна ипотека от 08.08.2011 г. В Договора за банков кредит от 22.07.2011 г.
е предвидено да се учреди договорна ипотека върху недвижим имот в гр. С.З. с
площ от 18 200 кв.м., съставляващо УПИ № VI - Х., в квартал 14, ведно с
построените в него стопански, обслужващи и административни сгради, собственост
на „Х." ООД. Ипотеката е учредена с Нотариален акт № 133, том V, рег.9537,
дело №791 от 2011 г. вписан на 08.08.2011 г. в Имотния регистър. В Нотариалния
акт за учредяване на договорна ипотека недвижимият имот, предмет на
обезпечението, е описан с идентификатор: 68850.523.110, а сградите, построени в
него, са с идентификатори, както следва: 68850.523.110.1, 68850.523.110.2,
68850.523.110.3, 68850.523.110.4, 68850.523.110.5, 68850.523,110,6,
68850.523.110.7, 68850.523.110.8, 68850.523.110.11, 68850.523.110.12,
68850.523.110.13, 68850.523.110.14, 68850.523.110.15, 68850.523.110.16,
68850.523.110.17, 68850.523.110.18, 68850.523.110.19, 68850.523.110.20,
68850.523.110.21, 68850.523.110.22. Ипотеката е валидно учредена и обезпечава
сумата от 2 560 000 евро, заедно с пълния размер на договорените лихви,
неустойки и разноски, както и всички евентуални последващи изменения на
договора за кредит, с оглед на което счита, че вземанията по Договор за банков
кредит в евро от 22.07.2011г. следва да се удовлетворяват в производството по
несъстоятелност на „Х." ООД по реда на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ от
получената сума при реализация на обезпечението.
ІІ. Вземания по
Договор за банков кредит в лева от 22.07.2011 г.
В исковата
молба се посочва, че на 22.07.2011 г. между „К." АД и „Е." ООД е
сключен Договор за банков кредит, по силата на който банката е отпуснала на „Е."
ООД като кредитополучател сумата от 5 000 000 лв. Договорът е изменен с последващи
анекси както следва: Анекс от 03.09.2011 г,; Анекс от 20.02.2012 г.; Анекс № I
от 23.05.2012 г.; Анекс № 2 от 20.05.2013 г.; Анекс № 3 от 20.06.2013 г. и
Анекс № 4 от 19.07.2013 г., с които са предоговаряни сроковете за погасяване на
кредита. В параграф 2 от Анекс № 4 към Договор за банков кредит от 22.07.2011
г. е уговорено, че крайният срок за погасяване на кредита е 20.07.2014г., от
което следва, че кредитът е падежирал. Съгласно чл. 13, ал. 1 от Договора “Е.”
ООД се е задължило да заплаща на банката лихва върху фактически ползваните суми
по кредита, представляваща сбора на действащия годишен Основен лихвен процент,
определен от БНБ, плюс надбавка от 9.33 пункта годишно, а съгласно ал. 2
лихвата е не по-малко от 9,5 %. Съгласно чл. 15 от Договора за банков кредит
при нарушаване на сроковете за погасяване на главницата или при предсрочна
изискуемост на кредита К. АД, освен договорената лихва, начислява и събира от
кредитополучателя наказателна надбавка в размер на 10 пункта годишно върху просрочената
главница. Съгласно чл. 16 от Договора за банков кредит, начислените, но
неплатени в срок лихви се отнасят за отчитане по отделна сметка, като в този
случай кредитополучателят дължи и неустойка в размер на 10 % годишно върху
начислената, но неплатена лихва, до окончателното й издължаване.
Посочва,
че съгласно извлечение от счетоводните книги на К. АД, в несъстоятелност от
сметките на кредитополучателя „Е." ЕООД с ЕИК:*** и съдлъжниците „Х."
ООД, ЕИК:***, „Х." ООД, ЕИК: ***, „Г.Х." ООД, ЕИК: ***, Д.С.Б. с ЕГН:**********,
И.К.С. с ЕГН: **********, дължимите по Договор за банков кредит в лева от
22.07.2011 г. към датата 07.03.2017 г. /датата на постановяване на решението за
откриване на производство по несъстоятелност на ответното дружество/ задължения
са възлизали на 5 843 633,07 лева, от които: присъдени и признати вземания за
главница за периода от 22.07.2015 г. до 07.03.2017 г. в размер на 4 994 161.28
лева (четири милиона деветстотин деветдесет и четири хиляди сто шестдесет и
един лева и двадесет и осем стотинки), присъдени и признати вземания за лихви и
неустойки за периода от 22.07.2015 г. до 07.03.2017 г. в размер на 653 001.81
лева (шестстотин петдесет и три хиляди един лев и осемдесет и една стотинки),
от които: просрочени лихви върху редовна главница за периода от 25.07.2014 г.
до 25.05.2015г. в размер на 17 197.22 лева, просрочени лихви върху просрочена
главница за периода от 27.10.2014 до 25.05.2015г. в размер на 609 582,25 лева, неустойка
върху просрочена лихва за периода от 25.07.2014г. до 18.06.2015г. в размер на
26 222.34 лева, просрочени лихви върху просрочена главница за периода от
25.06.2015г. до 06.08.2015 г. в размер на 154 265.48 лева, неустойка върху
просрочена лихва за периода от 18.06.2015 г. до 07.03.2017 г. в размер на 31
495.14 лева, дължими разходи по кредита за периода 27.03.2015 г. до 23.02.2017
г. в размер на 10 709.36 лева.
За
горепосочените суми били издадени Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 30.07.2015 г. и Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 14.10.2016 г.
В исковата
молба се посочва, че договор за банков кредит в лева от 22.07.2011 г. е
обезпечен с Договор от 22.07.2011 г. за особен залог на дълготрайни материални
активи, сключен с „Х." ООД.
С Договор
от 22.07.2011 г. за особен залог на дълготрайни материални активи, сключен с „Х."
ООД се обезпечават вземания на К. по договора за кредит, изменен с последващи
анекси, включително главницата от 5 000 000 лева, лихви, неустойки, такси,
комисиони, наказателни надбавки, разноски и други. С Договора за особен залог
на дълготрайни материални активи се учредявал от страна на „Х." ООД като
залогодател особен залог върху собствени дълготрайни материални активи - машини
съоръжения, оборудване, подробно описани и индивидуализирани в опис -
приложение № 1 към договора. Посочва се, че заложеното имущество е собственост
на „Х." ООД и се съхранява на производствените площадки на територията на
„Х." ООД, гр. С.З..
Твърди се,
че обезпечението е валидно учредено. Договорът за залог е вписан в ЦРОЗ на
05.08.2011 г. с вписване № 2011080501497. Договорът за залог е подновен с
вписване № 2016080400542. На 21.09.2016г. е вписано пристъпване към изпълнение
с вписване № 2016092100348. С оглед на изложеното ищецът счита, че вземанията
по Договор за банков кредит в лева от 22.07.2011г. следва да се удовлетворяват
в производството по несъстоятелност на „Х." ООД по реда на чл. 722, ал. 1,
т. 1 от ТЗ от получената сума при реализация на обезпечението.
Ищецът
твърди също така, че всички вземания на К. АД /н./, претендирани в
производството по несъстоятелност на „Х." ООД, са установени с влезли в
сила съдебни актове.
Посочва,
че съгласно Определение № 967 от 10.08.2017 г. на Окръжен съд - гр. С.З.,
постановено по т. д. № 248/2016 г., вземанията на К. АД /н./ са изключени от
списъка, като единствен довод за това съдът е изложил, че вземанията са приети
в производството по несъстоятелност на „Е." ЕООД. Счита, че мотивите на
съда противоречат на основни принципи на правото, а именно, че при наличие на
солидарна отговорност кредитор може да иска изпълнение на цялото задължение от
когото и да е от длъжниците /чл. 122 от ЗЗД/. Счита, че от представените с
настоящата искова молба документи е видно, че солидарен длъжник на „Е."
ЕООД по отношение на двата договора за банков кредит, сключени с К. АД /н./, е
„Х." ООД, с оглед на което вземанията могат да се претендират в
производствата по несъстоятелност и на двете дружества, тъй като производството
по несъстоятелност представлява способ за универсално принудително изпълнение
върху имуществото на обявен в несъстоятелност длъжник.
Посочва,
че част от вземанията на К. АД /н./ в размер на 550 лева, представляват
вземания за разноски в производството по несъстоятелност на „Х." ООД, от
които внесена държавна такса в размер на 250 лева и внесен депозит за вещо лице
в размер на 300 лева, които следва да бъдат удовлетворени по реда на чл. 722,
ал. 1, т, 3 от ТЗ.
Моли съда
да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника „Х." ООД /в несъстоятелност/, ЕИК ***, че „К." АД (в
несъстоятелност) има вземане от ответника „Х." ООД /в несъстоятелност/, в
общ размер на 10 238 999.12 лева, което следва да се удовлетвори в
производството по несъстоятелност на „Х." ООД по реда на чл. 722, ал. 1,
т. 1 от ТЗ от получената сума при реализация на обезпеченията, като част от
вземанията в размер на 550 лева, представляващи разноски в производството по
несъстоятелност на ответника „Х." ООД следва да се удовлетворят по реда на
чл. 722, ал. 1, т. 3 от ТЗ.
Ищецът
претендира направените по делото разноски.
Постъпил е
отговор на исковата молба от “Х.” ООД (в
несъстоятелност), с който ответникът взема становище, че предявеният иск е
неоснователен.
Излага
съображения, че с искът по чл.694, ал.1 от ТЗ, „К." АД /в несъстоятелност/
претендира вземания, които произтичат от Договор за банков кредит в евро от
22.07.2011 г. и Договор за банков кредит в лева от 22.07.2011 г., във връзка с
Договори за встъпване в дълг от 22.07.2011 г.
Счита, че
претендираните вземания на „К." АД /н/ по отношение на Договора за банков
кредит в евро са неоснователни и недължими в претендираните размери, поради
което искът не следва да бъде уважен.
Твърди, че
не е ясно на какво основание върху какво главно вземане се претендира вземането
за посочените в исковата молба лихви и неустойки, като посочва, че допълнително
е налице дублиране на един и същи период, в който се претендират различни лихви
и неустойки (кумулиране), както и лихви и неустойки върху вече олихвени
вземания:
- 51381,56
евро лихва за периода 25.11.2014г. до 27.04.2015г.;
- 40 935,89
евро лихва за периода от 25.02.2015г. до 25.05.2015г. (за периода 25.02.2015г.
- 27.04.2015г. се претендира и вземане за лихва, включено в сумата от 51 381,50
евро лихва - по - горе);
- 84
335,31 евро лихва за периода от 26.05.2015г. до 23.09.2015г.
- 8213,67 евро
- такси по кредита за периода от 23.09.2015г. до 07.03.2017г.
- 3650.11
евро - неустойка върху просрочени лихви за периода от 25.11.2014г. до 14.05.2015г.
Ответникът посочва, че неустойка върху просрочена лихва е недопустимо да се
начислява, допълнително, за същия периода се претендира и лихва от 51381,56
евро)
- 14
231,92 евро неустойка върху просрочена лихва за периода от 15.05.2015г. до
07.03.2015г. Не е ясно за кой период става въпрос и какво главно вземане е
олихвено).
- 5475,6l
евро - дължими разходи по кредита, като ответникът посочва, че не е ясно на
какво основание се претендира.
- 43
352,76 лева - юрисконсултско възнаграждение - не е ясно на какво основание и за
какво се претендира.
- 200
261,37 евро - лихва за забава за периода от 23.09.2015г. до 07.03.2017г.
главница в какъв размер. Не е ясно това вземане за какво се претендира,
допълнително за периода от 23.09.2015 г. се претендира и неустойка, включена
във вземането за (14 231,92 евро неустойка върху просрочена лихва за периода от
15.05.2015г. до 07.03.2015г.).
По
отношение на банков кредит в лева, ответникът посочва, че възраженията му относно
неоснователността и недължимостта на посочените от К. /н/, вземания са същите,
както и по отношения на евровия кредит.
Посочва,
че коментираните от К. АД /н/ заповед за изпълнение и изпълнителен лист от
30.07.2015 г. по ч.гр.д. 42937/ 2015 г. по описа на СРС, 119 състав, касаят
Договора за банков кредит в лева от 22.07.2011г., сключен с “Е.” ЕООД, ЕИК***, като
съдът изрично е отхвърлил заявлението в частта относно искането за присъждане
на договорна лихва в размер на ОЛП годишно плюс надбавка от 9,33%, но не по -
малко от 9,5% плюс наказателна надбавка от 10% върху изискуемата главница по
б."а" съгл. т.13 и т.15 от договора.
Посочва,
че с Разпореждане от 18.12.2015 г., Софийски районен съд, е обезсилил
издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 30.07.2015 г. по
ч.гр.д. 42937/ 2015 г. по описа на СРС, 119 състав в частта, относно длъжниците
„Х." ООД, ЕИК ***, „Г.Х." ООД, ЕИК *********. „Х." ООД, И.К.С.,
ЕГН ********** и Д.С.Б., ЕГН **********. Разпореждането е влязло в сила на
21.04.2016 г. Поради обезсилване на издадения изпълнителен лист, е прекратено и
образуваното въз основа на него изпълнително дело ***. Междувременно обаче по
това дело били събрани суми, които са преведени от ЧСИ-то, без да се извършва
разпределение. Тези суми не са отчетени за намаляване вземането на Банката.
Допълнително
ответникът излага съображения по отношение на отделните компоненти на вземането
по договора за левов кредит: По отношение на посочените вземания за
17 197,22 лева лихва за периода от 25.07.2014г. до 25.05.2015г. и 609 582,25 лева лихва върху просрочена главница
за периода от 27.10.014г. до 25.05.2015г. ответникът посочва, че е налице дублиране
на лихви за един и същи период, като не е ясно върху каква главница и за какво
се дължат, както и дали става въпрос за натрупване на лихва върху лихва. Посочва
също така, че допълнително, за този период се претендира и неустойка (26 222,34
лева неустойка за периода от 25.07.2014г. до 18.06.2015г. Същото се отнася и за
следващ период от юни 2015 г., за който се претендира вземане и за лихва и за
неустойка (154 265,48 лева просрочена лихва върху просрочена главница за
периода от 25.06.2015г. до 06.08.2015г. и 31 495,14 лева неустойка върху
просрочена лихва за периода 18.06.2015г. до 07.03.2017г. и според ответника не
е ясно за какво се претендира вземане за 10 709,36 лева - разходи по кредита;
на следващо място неоснователно се претендира и вземане от 77 852,35 лева -
разноски по заповедното производство за юрисконсултско възнаграждение, счита,
че такова вземане не се дължи, тъй като заповедното производство е приключило с
обезсилване на изпълнителния лист. Не се дължи и вземане от 826 128,60 лева -
лихва за забава за периода от 22.07.2015г. до 07.03.2017г., тъй като за този
период се претендират и друга лихва и неустойка (154 265,48 лева просрочена
лихва върху просрочена главница за периода от 25.06.2015г. до 06.08.2015г. и 31 495.14
лева неустойка върху просрочена лихва за периода 18.06.2015г. до 07.03.2017г.).
С оглед
оспорване на главното вземане, ответникът оспорва правата на банката и по
договора за особен залог, с който се претендира вземанията да са обезпечени.
На второ
място, ответникът счита, че "К." АД /в несъстоятелност/ не е кредитор
на „Х." ООД. Излага съображения, че вземането на „К." АД (н) е прието
в производството по несъстоятелност на „Е." ЕООД (н), ЕИК ***, в
несъстоятелност по т.д. №1855/ 2015г., образувано по описа на СГС, одобрен с
Определение 3674/ 06.07.2016 г. по чл. 692 от ТЗ (обявени по партидата на „Е."
ЕООД (н), ЕИК ***). В случай, че бъде признато за установено, че К. АД /н/ има
вземане в претендираният размер и това вземане се удовлетвори по реда на чл. 722,
ал.1, т.1 от ТЗ ще се стигне до ситуация, при която едно вземане, на един
кредитор, ще подлежи на удовлетворяване в производството по несъстоятелност на
„Х." ООД, както и ще подлежи на удовлетворяване и в производството по
несъстоятелност на „Е." ЕООД (н); и в двата случая Банката ще бъде
привилегирован кредитор и ще се удовлетвори за един и същи дълг два пъти, от
два различни субекта. Допълнително въз основа на един и същи дълг, Банката ще
упражнява правата на кредитор в две производства по несъстоятелност.
На трето
място, ответникът счита, че К. АД /н/ няма качеството на кредитор на „Х."
ООД (н). В настоящия случай „Х." ООД е учредило ипотека, респ. залог, не
за свой, а за чужд дълг. Въз основа на това, „К." АД (н) е придобила
качеството ипотекарен кредитор, но не и кредитор на несъстоятелността в
производството по несъстоятелност на „Х." ООД. В този смисъл ответникът се
позовава на съдебна практика.
С оглед на
изложеното, моли съдът да отхвърли предявения иск с правно основание чл.694,
ал.2 от ТЗ като неоснователен.
По делото
е депозиран отговор на исковата молба
от В. С. – синдик на “Х.” ООД (в несъстоятелност), с който посочва, че с вписване
№ 20170516115339 синдикът е обявил по партида на несъстоятелният длъжник „Х."
ООД списък на приети вземания, като в него е включил и вземането на „К."
АД (н) в общ размер на 10 238 999,12 лева.
В срока по
чл. 690, ал. 1 от ТЗ приетите вземания на „К." АД (н) са оспорени от несъстоятелния
длъжник „Х." ООД (опн) и от кредитора “А.” ООД.
Посочва,
че с определение № 967/10.08.2017г., постановено по т.д. № 248/2016г.,
образувано по описа на Окръжен съд С.З. са уважени възраженията на
несъстоятелния длъжник „Х." ООД (опн) и на кредитора „А." ООД и
вземането на „К." АД (н) в размер на 10 238 999,12 лева е изключено от
списъка на приети вземания.
Синдикът
посочва, че в срока по чл. 694, ал. 6 от ТЗ „К." АД (н) е предявила иск за
установяване съществуване на вземането си, изключено от списъка на приети
вземания, въз основа на който е образувано настоящото производство.
Посочва,
че на основание чл. 694, ал. 4 от ТЗ синдикът е длъжен да участва в производството.
Съобразно Решение №125/04.07.2017г. на ВКС по т.д. №2591/2016г.,ТК, 1 т.о.
синдикът действа в защита на общия интерес на всички участници в производството
по несъстоятелност, като конституирането му в исковото производство по
установителните искове по чл. 694 ТЗ съставлява проявна форма на законовото
правомощие, уредено в нормата на чл. 658, ал. 1, т. 10 ТЗ (да издирва и
уточнява кредиторите на длъжника). Той е особен вид страна, сходна с
процесуалното положение на прокурора в гражданския процес (чл. 26, ал. 3 ГПК).
Съобразно гореизложеното
синдикът взема становище, че исковата молба е допустима, подадена при спазване
на преклузивния четиринадесетдневен срок, течащ от датата на обявяване в TP на
определението по чл. 692, ал. 4 от ТЗ, от кредитор в производството по
несъстоятелност на „Х." ООД (опн), чието вземане е било изключено от
списъка на приети вземания по възражение на длъжника или на друг кредитор.
По
отношение на основателността на исковата молба, синдикът взема становище, че както
е посочила във становищата по възраженията, към момента на съставяне на
списъците не й е било известно, че вземането на „К." АД (н) е било прието
в производството по несъстоятелност на „Е." ЕООД по т.д. №1855/2015г.,
образувано по описа на СГС. Посочва, че при изготвянето на списъците на приети
вземания синдикът възприема информацията, която кредиторът представя в молбата
за предявяване на вземане и определя основателността й, т.е. дали вземането да
бъде прието на база приложенията към нея. Обстоятелството, че вземането на „К."
АД (н). произтичащо от два договора за кредит, предявено в производството по
несъстоятелност на „Х." ООД (опн) безспорно е било установено в
производството по чл. 692, ал. 3 от ТЗ.
В случай,
че съдът приеме за установено съществуването на вземането на „К." АД (н),
синдикът моли съдът да приеме, че поддържа изразеното становище по отношение на
поредността на удовлетворяване по реда на чл. 722 от ТЗ, застъпено и при
съставянето на списъка на приети вземания, а именно: в списъка на приети
вземания вземането на “К.” АД (н) е прието като обезпечено - по т. 1, в
забележка №2 и забележка №3 е предвидено обаче, че в случай на изчерпване
стойността на ипотекираното, респ. заложеното имущество половината от размера
на остатъчното прието вземане ще бъде удовлетворен по т. 8, а другата половина
по т. 11 на чл. 722 от ТЗ. Това е така, защото самата сделка по поемане на
солидарен дълг не може да се счита изцяло за безвъзмездна. Макар да не ползва
насрещната престация (усвояването на кредита) на другото солидарно
задължено лице, съдлъжникът
придобива облага, която е придобиването на регресни права по
отношение на другия съдлъжник. Моли съдът да се произнесе в този смисъл.
Във връзка
с постъпилия отговор на исковата молба от синдика на “Х.” ООД (в
несъстоятелност) – В. С. е постъпила допълнителна
искова молба, с която ищецът взема становище, че счита за несъстоятелни
доводите на синдика, че не му е било известно, че вземането на “К.” АД /н./ е
било прието в производството по несъстоятелност на “Е.” ЕООД по т.д. №1855/2015
г„ по описа на СГС. Излага съображения, че списъкът с приетите вземания е качен
в Търговския регистър по партидата на „Е." ЕООД, с оглед на което същият е
известен на всяко трето лице. Освен това фактът, че вземанията са приети в
производството по несъстоятелност на „Е." ЕООД е правноирелевантен. В
противен случай е налице противоречие с основни принципи на правото, а именно,
че при наличие на солидарна отговорност кредитор може да иска изпълнение на
цялото задължение от когото и да е от длъжниците /чл. 122 от ЗЗД/. Посочва, че от
производството по несъстоятелност на „Е." ЕООД не са постъпили суми за
погасяване на дълга по двата договора за банков кредит, тъй като дружеството не
притежава имущество. Също така производството по несъстоятелност на „Е."
ЕООД е спряно с Решение № 1986/24.10.2017г. по т. д. № 1855/2015 г., поради
липса на имущество на длъжника за покриване на разноските по несъстоятелност.
Освен това ищецът счита, че удовлетворяване на К. АД /н./ за един и същи дълг
два пъти от два различни правни субекта е невъзможно, тъй като в етапа на
осребряване след постъпване на суми и изготвяне на сметка за разпределение
съгласно чл. 728 от ТЗ срещу сметката за разпределение длъжникът, комитетът на
кредиторите и всеки кредитор могат да направят пред съда писмено възражение.
Следователно при евентуално погасяване на суми от производството по
несъстоятелност на „Е." ЕООД при изготвяне на сметката за разпределение в
производството по несъстоятелност на „Х." ООД вземането на К. АД /н./ ще
бъде редуцирано, в противен случай длъжникът, комитетът на кредиторите и всеки
кредитор могат да направят възражение по отношение на размера.
На
следващо място ищецът заявява, че счита за несъстоятелни доводите на синдика
относно безвъзмездност на договор за встъпване в дълг. Посочва, че в предвидения
от закона срок „К." АД - в несъстоятелност /К. АД /н.// е предявила
вземанията си в производството по несъстоятелност на „Х." ООД. Синдикът е
включил вземанията на К. АД /н./ в пълен размер по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ,
тъй като вземанията по двата Договори за банков кредит, по които „Х." ООД,
встъпва в дълга като солидарен съдлъжник, са обезпечени с договорна ипотека и
съответно с особен залог върху ДМА, вписан в ЦРОЗ. В този смисъл правилно
синдикът е включил вземанията на К. АД /н./ в списъка по чл. 722, ал. 1, т. 1
от ТЗ.
Възразява срещу
доводите на синдика, че вземането, произтичащо от договор за банков кредит, по
който солидарният длъжник е встъпил в дълг, представлява безвъзмездна сделка и
следва да бъде удовлетворено по т. 11 на чл. 722 от ТЗ.
Във връзка
с постъпилия отговор на исковата молба от “Х.” ООД (в несъстоятелност) е
постъпила допълнителна искова молба,
с която ищецът взема становище, по направените от ответника възражения и
твърдения.
Относно
фактите, на които се основава искът, ищецът счита, че следните факти следва да
бъдат обявени за ненуждаещи се от доказване, а именно:
На
22.07.2011 г. е сключен Договор за банков кредит между „К." АД (в
несъстоятелност) и кредитополучателя „Е." ЕООД. По силата на договора
Банката отпуска на кредитополучателя банков кредит в размер 2 560 000,00 евро.
С последващ Анекс № 1 от 31.03.2014 г. е договорен нов погасителен план, като
остатъкът от главницата в размер на 1 613 020.90 евро следва да се погаси на 51
ежемесечни погасителни вноски, платими на всяко 25-то число на съответния месец
за периода от 25.05.2014 г. до 25.07.2018 г.
С Договор
за встъпване в дълг от 22.07.2011 г. и последваш Анекс № 1 от 31.03.2014 г.
ответникът „Х." ООД, в качеството си на солидарен съдлъжник. се е
задължило да отговаря солидарно пред банката за всички задължения (главница,
лихви, комисиони, наказателни лихви, неустойки, такси, разноски и др.) на
кредитополучателя „Е." ЕООД, възникнали на основание сключения между
кредитополучателя и К. АД на 22.07.2011 г. Договор за банков кредит в евро.
Договорът
за банков кредит в евро от 22.07.2011 г. е обезпечен с Договорна ипотека от
08.08.2011 г.
На
22.07.2011 г. между „К." АД и „Е." ООД е сключен Договор за банков
кредит, по силата на който банката е отпуснала на „Е." ООД като
кредитополучател сумата от 5 000 000 лв. Договорът е изменен с последващи
анекси както следва: Анекс от 03.09.2011 г.; Анекс от 20.02.2012 г.; Анекс № 1
от 23.05.2012 г.; Анекс № 2 от 20.05.2013 г.; Анекс № 3 от 20.06.2013 г. и
Анекс № 4 от 19.07.2013 г., с които са предоговаряни сроковете за погасяване на
кредита. В параграф 2 от Анекс № 4 към Договор за банков кредит от 22.07.2011
г. е уговорено, че крайният срок за погасяване на кредита е 20.07.2014 г., от
което следва, че кредитът е падежирал.
С Договор
за встъпване в дълг от 22.07.2011 г. и последващ Анекс № 1 от 31.03.2014 г.
ответникът „Х." ООД, в качеството си на солидарен съдлъжник, се е
задължило да отговаря солидарно пред банката за всички задължения (главница,
лихви, комисиони, наказателни лихви, неустойки, такси, разноски и др.) на
кредитополучателя „Е." ЕООД, възникнали на основание сключения между
кредитополучателя и К. АД на 22.07.2011 г. Договор за банков кредит в лева.
Договор за
банков кредит в лева от 22.07.2011 г. е обезпечен с Договор от 22.07.2011 г. за
особен залог на дълготрайни материални активи, сключен с „Х." ООД.
Ищецът
посочва, че тъй като с отговора на исковата молба не се оспорват посочените по -
горе договори, от които банката черпи права, не прави пояснения по тази
обстоятелствена част на иска и моли гореописаните факти да бъдат обявени за
безспорни.
C оглед на направеното от ответника възражение и приложеното разпореждане
за обезсилване пояснява, че с исковата молба е представена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от
14.10.2016г., с които „Х." ООД, ЕИК ***, и останалите солидарни длъжници са
осъдени да заплатят солидарно на кредитора „К." АД (в несъстоятелност)
паричните суми, по отношение на които са обезсилени Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 30.07.2015 г.
Следователно след служебното обезсилване на Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 30.07.2015 г., поради
непредставяне на доказателства в предвидения срок за предявяване на
установителен иск срещу солидарните длъжници, по отношение на същите е
депозирано ново заявление по чл. 417 от ГПК, въз основа на което са издадени
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен
лист от 14.10.2016 г.
Посочва,
че относно основанието за възникване на вземанията по двата договори за банков
кредит изрични възражения не са направени, а се оспорва единствено размерът. Счита
за необосновани възраженията на ответника относно недължимост в претендираните
размери. Излага съображения, на първо място, че вземанията са предявени въз
основа на извлечения от сметки на кредитополучателя и солидарните длъжници.
Данните, съдържащи се в извлеченията от счетоводни книги на „К." АД (н.),
са извлечени изцяло от счетоводната система на банката и отразяват
действителното положение на дължимите суми за главница, лихви, неустойки и
разноски към К. АД (н.) по договори за банков кредит. В процесните извлечения
от счетоводни книги ясно и конкретно са индивидуализирани задълженията, на
които се основава процесната претенция, а именно посочено е основанието, от
което произтича вземането, личността на длъжника и солидарните длъжници, датата
на падеж на месечни вноски за главница и месечни вноски за лихви, последното
направено плащане от кредитополучателя. В този смисъл ищецът се позовава на практика,
формирана по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Относно
вземанията по Договор за банков кредит в евро ищецът твърди, че не е налице
дублиране. Заявява, че изрично е посочил в исковата молба, че дължимите
присъдени и признати вземания за лихви и неустойки за периода от 23.09.2015 г.
до 07.03.2017 г. са в размер на 95 967.56 евро, от които: просрочени лихви
върху редовна главница за периода от 25.11.2014 г. до 27.04.2015 г. в размер на
51 381.56 евро. просрочени лихви върху просрочена главница за периода от
25.02.2015 г. до 25.05.2015 г. в размер на 40 935.89 евро, неустойка върху
просрочена лихва за периода от 25.11.2014 г. до 14.05.2015 г. в размер на 3
650.11 евро. Изложеното се отнася и за Договор за банков кредит в лева, по
отношение на който вземанията са конкретизирани по размер и период съгласно
приложеното извлечение.
По
направените възражения по основателността на предявените искове, ищецът счита,
че всички възражения на ответника са неоснователни и като такива следва да не
бъдат взети предвид, при преценка на основателността на предявените искове.
Излага
съображения, че доводът на ответника относно изключването на вземанията на К.
АД /н./, поради това, че са приети в производството по несъстоятелност на „Е."
ЕООД, противоречи на основни принципи на правото, а именно, че при наличие на
солидарна отговорност кредитор може да иска изпълнение на цялото задължение от
когото и да е от длъжниците /чл. 122 от ЗЗД/.
Счита за несъстоятелни
доводите на ответника относно липсата на качеството на кредитор на К. в
производството по несъстоятелност на „Х." ООД. Твърди, че „К." АД (в
несъстоятелност) има качеството кредитор с оглед сключените Договори за
встъпване в дълг от 22.07.2011 г., които не се оспорват от ответника. По силата
на същите ответникът „Х." ООД, в качеството си на солидарен съдлъжник, се
е задължило да отговаря солидарно пред банката за всички задължения на кредитополучателя
„Е." ЕООД, възникнали на основание сключения между кредитополучателя и К.
АД на 22.07.2011 г. Договор за банков кредит в евро. Сключените нотариален акт
за учредяване на ипотека и договор за особен залог единствено обезпечават
вземанията на К.. Следователно ответното дружество е едновременно солидарен
длъжник наред с главния и ипотекарен, респективно заложен длъжник. Счита, че цитираната
от ответника практика се отнася единствено за случаите, когато трето лице е
ипотекирало/заложило за чужд дълг свое имущество, но не и когато същото е
солидарен длъжник, който е встъпил в правата на главния длъжник. Следователно
чл. 717н от ТЗ е неприложим.
Моли съда
да признае за установено по отношение на ответника „Х." ООД /в
несъстоятелност/, вписано в Търговския регистър на Агенция по вписванията с ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: област С.З., община С.З., гр. С.З.
6000, ж.к. ***, че „К." АД (в несъстоятелност) има вземане от ответника „Х."
ООД /в несъстоятелност/, в общ размер на 10 238 999Л2 лева, което следва да се
удовлетвори в производството по несъстоятелност на „Х." ООД по реда на чл.
722, ал. 1, т. 1 от ТЗ от получената сума при реализация на обезпеченията, като
част от вземанията в размер на 550 лева, представляващи разноски в
производството по несъстоятелност на ответника „Х." ООД следва да се
удовлетворят по реда на чл. 722, ал. 1, т. 3 от ТЗ.
Постъпил е
допълнителен отговор на искова молба, депозиран по делото от синдика на “Х.”
ООД ( в производство по несъстоятелност)
- В. С.. Поддържа направеното изявление, че към момента на съставяне на
списъците не и е било известно, че вземането на „К." АД (н) е било прието
в производството по несъстоятелност на „Е." ЕООД по т.д. №1855/2015г.,
образувано по описа на СГС. Излага съображения, че при изготвянето на списъците
на приети вземания синдикът възприема информацията, която кредиторът представя
в молбата за предявяване на вземане и определя основателността й, т.е. дали
вземането да бъде прието на база приложенията към нея. Обстоятелството, че
вземането на „К." АД (н), произтичащо от два договора за кредит, предявено
в производството по несъстоятелност на „Х.” ООД (опн) безспорно е било
установено в производството по чл. 692, ал. 3 от ТЗ.
Поддържа
изразеното становище по отношение на поредността на удовлетворяване по реда на
чл. 722 от ТЗ, застъпено и при съставянето на списъка на приети вземания, а
именно: в списъка на приети вземания вземането на „К." АД (н) е прието
като обезпечено - по т, 1, в забележка №2 и забележка №3 е предвидено обаче, че
в случай на изчерпване стойността на ипотекираното, респ. заложеното имущество
половината от размера на остатъчното прието вземане ще бъде удовлетворен по т.
8, а другата половина по т. 11 на чл. 722 от ТЗ. Това е така, защото самата
сделка по поемане на солидарен дълг не може да се счита изцяло за безвъзмездна.
Макар да не ползва насрещната престация (усвояването на кредита) на другото
солидарно задължено лице, съдлъжникът придобива облага, която е придобиването
на регресни права по отношение на другия съдлъжник.
С
определение от открито съдебно заседание от 06.02.2019 г. съдът е конституирал в
качеството на трети лица - помагачи на страната на длъжника Х.“ ООД (н.),
кредиторите с приети вземания, а именно: „А.” ООД гр.С.З., „Х. СЗ” ООД
гр.С.З. и „Х.” АД гр.Х..
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните намира
за установено следното:
На
22.07.2011 г. е сключен Договор за банков кредит между „К." АД (в
несъстоятелност) и кредитополучателя „Е." ЕООД. По силата на договора
Банката отпуска на кредитополучателя банков кредит в размер 2 560 000,00 евро.
С последващ Анекс № 1 от 31.03.2014 г. е договорен нов погасителен план, като
остатъкът от главницата в размер на 1 613 020.90 евро следва да се погаси на 51
ежемесечни погасителни вноски, платими на всяко 25-то число на съответния месец
за периода от 25.05.2014 г. до 25.07.2018 г.
С Договор
за встъпване в дълг от 22.07.2010 г. и последваш Анекс № 1 от 31.03.2014 г.
ответникът „Х." ООД, в качеството си на солидарен съдлъжник. се е
задължило да отговаря солидарно пред банката за всички задължения (главница,
лихви, комисиони, наказателни лихви, неустойки, такси, разноски и др.) на кредитополучателя
„Е." ЕООД, възникнали на основание сключения между кредитополучателя и К.
АД на 22.07.2011 г. Договор за банков кредит в евро.
Договорът
за банков кредит в евро от 22.07.2011 г. е обезпечен с Договорна ипотека от
08.08.2011 г. върху недвижим имот в гр. С.З. с площ от 18 200 кв.м.,
съставляващо УПИ № VI - Х., в квартал 14, ведно с построените в него стопански,
обслужващи и административни сгради, собственост на „Х." ООД. Ипотеката е
учредена с Нотариален акт № 133, том V, рег. 9537, дело №791 от 2011 г. вписан
на 08.08.2011 г. в Имотния регистър. В Нотариалния акт за учредяване на
договорна ипотека недвижимият имот, предмет на обезпечението, е описан с
идентификатор: 68850.523.110, а сградите, построени в него, са с
идентификатори, както следва: 68850.523.110.1, 68850.523.110.2,
68850.523.110.3, 68850.523.110.4, 68850.523.110.5, 68850.523,110,6,
68850.523.110.7, 68850.523.110.8, 68850.523.110.11, 68850.523.110.12,
68850.523.110.13, 68850.523.110.14, 68850.523.110.15, 68850.523.110.16,
68850.523.110.17, 68850.523.110.18, 68850.523.110.19, 68850.523.110.20,
68850.523.110.21, 68850.523.110.22. Ипотеката е валидно учредена и обезпечава
сумата от 2 560 000 евро.
Договор за
банков кредит в евро от 22.07.2011 г. е обявен за предсрочно изискуем с
връчването на нотариална покана peг. № 4323, том 1, № 134 от 27.03.2015 г. на
Денчо Недялков - Нотариус с peг. №181 от Регистъра на НК на главния длъжник на
24.03.2015 г. Нотариална покана е изпратена и до солидарния длъжник „Х."
ООД.
С
Нотариална покана peг. № 05162, том ПБ, № 064 от 23.03.2015 г. на В.Б. -
Нотариус с peг. № *** от Регистъра на НК, на „Е.” ЕООД е даден срок за
доброволно изпълнение на просрочените суми по кредита. Поради неплащане в срока
за доброволно изпълнение кредитът е станал предсрочно изискуем считано от
31.03.2015 г.
Съгласно извлечение
от счетоводните книги на К. АД, в несъстоятелност от сметките на
кредитополучателя „Е." ЕООД, с ЕИК: *** и съдлъжниците „Х." ООД, ЕИК:***,
„Х." ООД, ЕИК. ***, „Г.Х." ООД, ЕИК: ***, Д.С.Б. с ЕГН:**********, И.К.С.,
с ЕГН: **********, дължимите по Договор за банков кредит в евро от 22.07.2011
г, към 07.03.2017 г. /датата на постановяване на решението за откриване на
производство по несъстоятелност на ответното дружество/ задълженията са
възлизали на 1 562 403.84 евро, от които: присъдени и признати вземания за
главница за периода от 23.09.2015 г. до 07.03.2017 г. в размер на 1 354 179.77
евро (един милион триста петдесет и четири хиляди сто седемдесет и девет евро и
седемдесет и седем евроцента), присъдени и признати вземания за лихви и
неустойки за периода от 23.09.2015 г. до 07.03.2017 г. в размер на 95 967.56
евро (деветдесет и пет хиляди деветстотин шестдесет и седем евро и петдесет и
шест евроцента), от които: просрочени лихви върху редовна главница за периода
от 25.11.2014 г. до 27.04.2015 г, в размер на 51 381.56 евро (петдесет и една
хиляди триста осемдесет и едно евро и петдесет и шест евроцента), просрочени
лихви върху просрочена главница за периода от 25.02.2015 г. до 25.05.2015 г. в
размер на 40 935.89 евро (четиридесет хиляди деветстотин тридесет и пет евро и
осемдесет и девет евроцента), неустойка върху просрочена лихва за периода от
25.11.2014 г. до 14.05.2015 г. в размер на 3 650.11 евро (три хиляди шестстотин
и петдесет евро и единадесет евроцента), присъдени и признати вземания за такси
за периода от 23.09.2015 г. до 07.03.2017 в размер 8 213.67 евро (осем хиляди
двеста и тринадесет евро и шестдесет и седем евроцента), просрочени лихви върху
просрочена главница за периода от 26.05.2015 г. до 23.09.2015 г. в размер на 84
335.31 евро (осемдесет и четири хиляди триста тридесет и пет евро и тридесет и
един евроцента), неустойка върху просрочена лихва за периода от 15.05.2015 г.
до 07.03.2017 г. в размер на 14 231.92 евро (четиринадесет хиляди двеста
тридесет и едно евро и деветдесет и два евроцента), дължими разходи по кредита
за периода 27.03.2015 г. до 23.02.2017 г. в размер на 5 475.61 евро (пет хиляди
четиристотин седемдесет и пет евро и шестдесет и един евроцента).
По
ч.гр.д.№ 57092/2015 г. по описа на Софийски районен съд - по молба на заявителя
„К." АД (в несъстоятелност), е издадена Заповед за незабавно изпълнение по
чл. 417 от ГПК от 13.10.2015 г. и изпълнителен лист, с който: длъжникът „Е."
ЕООД, с ЕИК ***, солидарният длъжник „Х." ООД, ЕИК ***, и останалите
солидарни длъжници са осъдени да заплатят солидарно на кредитора „К." АД
(в несъстоятелност) паричните суми, посочени по-горе.
Срещу
издадената заповед са постъпили писмени възражения, поради което Софийски
районен съд е указал на „К." АД (в несъстоятелност), че в едномесечен срок
от съобщението може да предяви иск за установяване на вземането си срещу
длъжниците, направили възражението. В срока по чл.415, ал.1 от ГПК „К." АД
(в несъстоятелност) е предявила иск срещу „Е." ЕООД, „Х." ООД, „Г.Х."
ООД, „Х." ООД, И.К.С. и Д.С.Б. за установяване на вземането по издадената
заповед за изпълнение. В тази връзка е образувано т. д. № 776/2016 г. на СГС,
по което е постановено Решение № 2150 от 09.12.2016 г., с което се признава за
установено по отношение на „Е." ЕООД, „Х." ООД, „Г.Х." ООД, „Х."
ООД, И.К.С. и Д.С.Б., че дължат солидарно на К. АД /н./ горепосочените суми.
Решението е влязло в сила.
На
22.07.2011 г. между „К." АД и „Е." ООД е сключен Договор за банков
кредит, по силата на който банката е отпуснала на „Е." ООД като
кредитополучател сумата от 5 000 000 лв. Договорът е изменен с последващи
анекси както следва: Анекс от 03.09.2011 г.; Анекс от 20.02.2012 г.; Анекс № 1
от 23.05.2012 г.; Анекс № 2 от 20.05.2013 г.; Анекс № 3 от 20.06.2013 г. и
Анекс № 4 от 19.07.2013 г., с които са предоговаряни сроковете за погасяване на
кредита. В параграф 2 от Анекс № 4 към Договор за банков кредит от 22.07.2011
г. е уговорено, че крайният срок за погасяване на кредита е 20.07.2014 г., от
което следва, че кредитът е падежирал.
С Договор
за встъпване в дълг от 22.07.2011 г. и последващ Анекс № 1 от 31.03.2014 г.
ответникът „Х." ООД, в качеството си на солидарен съдлъжник, се е задължил
да отговаря солидарно пред банката за всички задължения (главница, лихви,
комисиони, наказателни лихви, неустойки, такси, разноски и др.) на
кредитополучателя „Е." ЕООД, възникнали на основание сключения между
кредитополучателя и К. АД на 22.07.2011 г. Договор за банков кредит в лева.
Договорът
за банков кредит в лева от 22.07.2011 г. е обезпечен с Договор от 22.07.2011 г.
за особен залог на дълготрайни материални активи, сключен с „Х." ООД, с
който се обезпечават вземания на К. по договора за кредит, изменен с последващи
анекси, включително главницата от 5 000 000 лева, лихви, неустойки, такси,
комисиони, наказателни надбавки, разноски и други. С Договора за особен залог
на дълготрайни материални активи се учредявал от страна на „Х." ООД като
залогодател особен залог върху собствени дълготрайни материални активи - машини
съоръжения, оборудване, подробно описани и индивидуализирани в опис -
приложение № 1 към договора. Договорът за залог е вписан в ЦРОЗ на 05.08.2011
г. с вписване № 2011080501497. Договорът за залог е подновен с вписване №
2016080400542. На 21.09.2016г. е вписано пристъпване към изпълнение с вписване
№ 2016092100348.
Съгласно извлечение
от счетоводните книги на К. АД, в несъстоятелност от сметките на кредитополучателя
„Е." ЕООД с ЕИК:*** и съдлъжниците „Х." ООД, ЕИК:***, „Х." ООД,
ЕИК: ***, „Г.Х." ООД, ЕИК: ***, Д.С.Б. с ЕГН:**********, И.К.С. с ЕГН: **********,
дължимите по Договор за банков кредит в лева от 22.07.2011 г. към датата
07.03.2017 г. /датата на постановяване на решението за откриване на
производство по несъстоятелност на ответното дружество/ задължения са възлизали
на 5 843 633,07 лева, от които: присъдени и признати вземания за главница за
периода от 22.07.2015 г. до 07.03.2017 г. в размер на 4 994 161.28 лева (четири
милиона деветстотин деветдесет и четири хиляди сто шестдесет и един лева и
двадесет и осем стотинки), присъдени и признати вземания за лихви и неустойки
за периода от 22.07.2015 г. до 07.03.2017 г. в размер на 653 001.81 лева
(шестстотин петдесет и три хиляди един лев и осемдесет и една стотинки), от
които: просрочени лихви върху редовна главница за периода от 25.07.2014 г. до
25.05.2015г. в размер на 17 197.22 лева, просрочени лихви върху просрочена
главница за периода от 27.10.2014 до 25.05.2015г. в размер на 609 582,25 лева, неустойка
върху просрочена лихва за периода от 25.07.2014г. до 18.06.2015г. в размер на
26 222.34 лева, просрочени лихви върху просрочена главница за периода от
25.06.2015г. до 06.08.2015 г. в размер на 154 265.48 лева, неустойка върху
просрочена лихва за периода от 18.06.2015 г. до 07.03.2017 г. в размер на 31
495.14 лева, дължими разходи по кредита за периода 27.03.2015 г. до 23.02.2017
г. в размер на 10 709.36 лева.
За
горепосочените суми са издадени Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 30.07.2015 г. по ч.гр.д. № 42937/2015г.
на СРС /обезсилена/ и в последствие - Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 14.10.2016 г. по ч. гр. д.
№ 26597/2016г. на СРС.
От
представените доказателства се установява, че по отношение на „Е." ЕООД с решение № 115/15.01.2016 г.
по т.д. № 1855/2015г., образувано по описа на СГС е открито производството по
несъстоятелност. Вземането на “К.” АД /н./ и по двата кредита е било прието в
производството по несъстоятелност на “Е.” ЕООД по т.д. № 1855/2015 г. по описа
на СГС с Определение № 3674/ 06.07.2016 г. по чл. 692 от ТЗ (обявени по
партидата на „Е." ЕООД (н), ЕИК ***).
Производството
по несъстоятелност на „Е." ЕООД е спряно с Решение № 1986/24.10.2017г. по
т. д. № 1855/2015 г., поради липса на имущество на длъжника за покриване на
разноските по несъстоятелност.
Съдът след
служебна справка в ТРРЮЛНЦ по партидата на “Е.” ЕООД констатира, че
впоследствие с решение № 2033/15.10.2018 г. по т. д. № 1855/2015 г.
производството по несъстоятелност е възобновено. С решение № 647/05.04.2019 г.
по т. д. № 1855/2015 г. производството отново е спряно.
С Решение
№ 66 от 07.03.2017 г. на Окръжен съд - гр. С.З., постановено по т. д. №
248/2016 г., е открито производство по несъстоятелност на „Х." ООД, ЕИК ***.
В предвидения от закона едномесечен срок „К." АД - в несъстоятелност /“К.”
АД (н.)/ е предявила вземанията си в производството по несъстоятелност на „Х."
ООД.
На
16.05.2017 г. в Търговския регистър е обявен Списъкът на приетите предявени
вземания на кредиторите по т. д. № 248/2016 г., по описа на Окръжен съд - гр. С.З.,
Търговско отделение. Синдикът е включил вземанията на К. АД /н./ в пълен размер
по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ, тъй като вземанията по двата Договора за банков
кредит, по които „Х." ООД, встъпва в дълга като солидарен съдлъжник, са
обезпечени с договорна ипотека и съответно с особен залог върху ДМА, вписан в
ЦРОЗ.
В
законоустановения срок съгласно чл. 690, ал. 1 от ТЗ ответникът “Х.” ООД и кредиторът
„А.” ООД са оспорили Списъка на приетите
предявени вземания на кредиторите по т.д. № 248/2016г., по описа на ОС - гр. С.З.
относно приетите в пълен размер вземания на банката - ищец.
С
Определение № 967 от 10.08.2017 г. на Окръжен съд- гр. С.З., постановено по т.д.
№ 248/2016 г., обявено в Търговския регистър по партидата на ответното
дружество на 11.08.2017г., са уважени възраженията на длъжника „Х.” ООД /в
несъстоятелност/ и на кредитора „А.” ООД и вземането на К. АД /н./ в общ размер
на 10 238 999.12 лева е изключено от Списъка на приетите вземания на
кредиторите на „Х." ООД /в несъстоятелност/.
От
заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява следното:
Съгласно
подписаните два договора за банков кредит в евро и лева от 22.07.2011г., „Е."
ЕООД /н/, с ЕИК *** е усвоило суми както следва:
2 560 000,
00 евро с основание: „за окончателно погасяване на задължения на
КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ към БАНКАТА, възникнали на основание договор за банков кредит
от 16.05.2008г....";
5 000 000,
00 лв. с основание: „... оборотни средства за закупуване на суровини, материали
за производството на брашно /основно за покупка на пшеница/, за заплащане на
..."
Относно
банков кредит в евро:
главница
към 07.03.2017г. -1 354 179,77 евро;
просрочени
лихви върху редовна главница за периода: 25.11.2014г. - 27.04.2015г. - 51 381,56 евро; просрочени лихви
върху просрочена главница за периода: 25.02.2015г. - 25.05.2015г.-40 935,89 евро;
просрочени
лихви върху просрочена главница за периода: 26.05.2015г. -23.09.2015г.-84
335,31 евро;
такси по
кредита за периода: 23.09.2015г. - 07.03.2017г. - 8 213,67 евро
неустойка
върху просрочена лихва за периода: 25.11.2014г. - 14.05.2015г. - 3 650,11 евро;
неустойка
върху просрочена лихва за периода: 15.05.2015г. – 07.03.2017г. - 14 231,92 евро;
-законна
лихва за забава за периода: 23.09.2015г. - 07.03.2017г. - 200 261,37 евро;
юрисконсултско
възнаграждение - 22 165,91 евро;
разходи по
кредита - 5 475,61 евро,
или общо
задължение по кредита в евро към 07.03.2017г. -1 784 831,12 евро;
Относно
банков кредит е лева:
- главница
към 07.03.2017г. -4 994 161,28 лв.;
-просрочени
лихви върху редовна главница за периода: 25.07.2014г. - 25.05.2015г. - 17
197,22 лв.;
просрочени
лихви върху просрочена главница за периода: 27.10.2014г. - 25.05.2015г. - 609
582,25 лв.;
просрочени
лихви върху просрочена главница за периода: 26.05.2015г. - 06.08.2015г. -154
265,48 лв.;
-неустойка
върху просрочена лихва за периода: 25.07.2014г. - 18.06.2015г. - 26 222, 34
лв.;
-неустойка
върху просрочена лихва за периода: 18.06.2015г. - 07.03.2017г. - 31 495,14 лв.;
законна
лихва за забава за периода: 22.07.2015г. - 07.03.2017г. - 826 128,60 лв.;
юрисконсултско
възнаграждение -162 909,80 лв.;
разходи по
кредита -10 709,36 лв.,
или общо
задължение по кредита в лева към 07.03.2017г. - 6 832 671,47 лв.;
По дати,
документи, основание и размер, всички извършени погашения от кредитополучателя
„Е." ЕООД и всички солидарни длъжници спрямо К., в изпълнение на
сключените Договори за банков кредит в лева и евро от 22.07.2011г." са
посочени в табличен вид.
Вещото
лице посочва, че счетоводството на банките се характеризира с някои особености,
обусловени от спецификата на извършваната от тях дейност. Поради това тяхното
счетоводство се характеризира с изключителна акуратност - операциите се
отразяват и обработват веднага в счетоводството. Това се постига чрез
създаването на специална организация и технология на счетоводството,
осигуряваща ежедневна завършеност на счетоводната информация.
Ищецът „К."
АД /н/ е отразил точно и коректно всички счетоводни операции по отношение
процесиите кредити, съгласно Закона за счетоводството и приложимите счетоводни
стандарти, спазвайки счетоводните принципи за документална обоснованост и
текущо начисляване;
Ответникът
не разполага със счетоводен архив.
По изп. д.
№ 2581 /2015г. в „К." АД /н/ е постъпила сума в размер на 1 184, 29 лв.,
чрез която е разплатено частично юрисконсултско възнаграждение
От
извършените справки е видно, че са реализирани постъпления по две изпълнителни
дела при ЧСИ - Я.Г., с рег. № *** на КЧСИ, район на действие - Окръжен съд С.З.
и ЧСИ - М.П., рег. № 851 на КЧСИ, район на действие Софийски градски съд. По
изп. д. № 2581 /2015г. е постъпила сума в размер на 1 184, 29лв., чрез която е
разплатено частично юрисконсултско възнаграждение, по изп. д. № 3253 /2015г. е
постъпила сума в размер на 5 671, 04 лв., от която 2 118, 00 лв. по партидата
на „Е." ЕООД, с останалата част са разплатени частично такси в размер на 3
507, 00 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 46,04 лв.
Всички
начисления по обслужване на процесните кредити са извършени на база подписани
договори за кредит в евро и лева и последващите към тях анекси съгласно справки
от кредитния и счетоводния модул на банката, отразяващи дължимите суми за
главница, лихви, неустойки и разноски /правен въпрос е дали е основателно
начисляване на лихви и неустойки за един и същи период.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно
чл. 694, ал. 2 т. 2 от ТЗ, кредитор с неприето вземане може да предяви иск за
установяване съществуването на неприето вземане, ако предявеното от кредитора
вземане е изключено от списъка на приетите вземания с определението по чл. 692, ал.
4 по възражение на длъжника или на друг кредитор. Съгласно нормата
на чл. 694, ал. 6 от ТЗ иск по ал. 2 се предявява пред съда по
несъстоятелността в 14-дневен срок от датата на обявяване в търговския регистър
на определението на съда по чл. 692, ал.
4 и се разглежда от друг състав на съда.
С
Определение № 967 от 10.08.2017 г. на Окръжен съд- гр. С.З., постановено по т.д.
№ 248/2016 г., обявено в Търговския регистър по партидата на ответното
дружество на 11.08.2017г., са уважени възраженията на длъжника „Х.” ООД /в
несъстоятелност/ и на кредитора „А.” ООД и вземането на К. АД /н./ в общ размер
на 10 238 999.12 лева е изключено от Списъка на приетите вземания на
кредиторите на „Х." ООД /в несъстоятелност/. Исковата молба по делото е
подадена по пощата с п.к. от 24.08.2017г.
От горното
следва, че искът е допустим и е предявен в предвидения от ТЗ срок, поради което
следва да бъде разгледан по същество.
Съгласно чл. 430, ал.1
от ТЗ с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на
заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а
заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след
изтичане на срока.
Ищецът “К."
АД - в несъстоятелност е
изпълнил договорното си задължение и предоставил на кредитополучателя “Е.” ЕООД по Договор за
банков кредит в евро от 22.07.2011 г. сумата от 2 560 000 евро и по Договор за
банков кредит в лева от 22.07.2011 г. сумата от 5 000 000 лв.
С договор
за встъпване в дълг от 22.07.2011г. и последващ Анекс № 1 от 31.03.2014 г. “Х.”
ООД, в качеството си на солидарен длъжник се е задължило да отговаря солидарно
пред ищеца за всички задължения на "Е."ЕООД по Договор за банков кредит
в евро от 22.07.2011 г.
С договор
за встъпване в дълг от 22.07.2011 г. “Х.” ООД, в качеството си на солидарен
длъжник се е задължило да отговаря солидарно пред ищеца за всички задължения на
"Е."ЕООД по Договор за банков кредит в лева от 22.07.2011 г.
При
встъпването в дълг съгласно чл. 101 от ЗЗД едно трето на правоотношението между
кредитора и главния длъжник лице се съгласява да поеме съществуващо задължение
като солидарен длъжник - било по договор между третото лице и кредитора, било
по договор между стария и новия длъжник. Встъпването в дълг винаги предполага
наличието на друг договор, от който е произлязъл дълга. Целта на встъпването в
дълг е гарантиране на изпълнението на дълга, като кредиторът запазва
претенцията си към стария длъжник и се сдобива с още една претенция за
дължимото спрямо встъпилото трето лице, като длъжникът и третото лице стават
солидарно отговорни. Встъпилият в чужд дълг е винаги отговорен на същото правно
основание, на което дължи първоначалния длъжник. Така встъпването в дълг по
смисъла на чл. 101 ЗЗД
е основанието за възникване на пасивна солидарност между първоначалния длъжник
и встъпилото лице, като в тази хипотеза намират приложение общите правила на чл. 121-127 ЗЗД.
Поради това в настоящия случай на основание чл. 101 от ЗЗД следва да бъде
ангажирана отговорността на встъпилото лице “Х.” ООД, заедно с първоначалния
длъжник “Е.” ЕООД при условията на солидарност към кредитора “К." АД - в
несъстоятелност, за който е налице възможност да претендира изпълнение от всеки
от длъжниците съгласно чл. 122, ал.
1 ЗЗД.
От
представените по делото доказателства се установява, че задължението по Договор
за банков кредит в евро от 22.07.2011 г. за сумата от 2 560 000 евро е обявен
за предсрочно изискуем, като за предсрочната изискуемост е уведомен
кредитополучателят “Е.” ЕООД и солидарният длъжник “Х.” ООД.
От
представените доказателства се установява, че крайният срок за погасяване по
Договор за банков кредит от 22.07.2011 г. в лева е 20.07.2014 г., от което
следва, че кредитът е падежирал.
От
заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че към
07.03.2017г., когато с Решение № 66 от 07.03.2017 г. по т. д. № 248/2016 г. по
описа на Окръжен съд - гр. С.З. е открито производството по несъстоятелност на
„Х." ООД/ общият размер на вземанията на “К." АД /в несъстоятелност/
по Договор за банков кредит в евро от 22.07.2011 г. и Договор за банков кредит
в лева от 22.07.2011 г. е 10 323 497, 71 лв. Поради това съдът
приема, че след като изискуемостта на задълженията по горепосочените договори е
настъпила, солидарните длъжници дължат изпълнение. По делото не са представени доказателства, че
солидарният съдлъжник „Х." ООД /в несъстоятелност/, чиято е
доказателствената тежест съгласно разпоредбата на чл. 154 от ГПК е изпълнил солидарно
поетото задължение към “К." АД /в несъстоятелност/ за заплащане на задълженията
по Договор за банков кредит в евро от 22.07.2011 г. и Договор за банков кредит в
лева от 22.07.2011 г. в претендирания размер от 10 238 999, 12 лв.
По
възражението на „Х." ООД /в несъстоятелност/, че ако бъде признато за
установено, че “К." АД /в несъстоятелност/ има вземане в претендирания
размер, то банката ще се удовлетвори за един и същи дълг два пъти, както в
производството по несъстоятелност на „Х." ООД, така и в производството по
несъстоятелност на „Е." ЕООД, съдът намира следното:
Безспорно
е установено, че по отношение на “Е.” ЕООД е открито производство по несъстоятелност
по т.д. № 1855/2015 г. по описа на СГС. Процесното вземане на посочените
основания е прието от синдика в производство по несъстоятелност по т.д. №
1855/2015 г. по описа на СГС и е включено в списъци на приети вземания. Производството
по несъстоятелност на „Е." ЕООД е спряно с Решение № 1986/24.10.2017г. по
т. д. № 1855/2015 г., поради липса на имущество на длъжника за покриване на
разноските по несъстоятелност. Впоследствие с решение № 2033/15.10.2018 г. по
т. д. № 1855/2015 г. производството е възобновено. С решение № 647/05.04.2019
г. по т. д. № 1855/2015 г. производството по несъстоятелност на основание чл.
632, ал. 5 от ТЗ отново е спряно.
Както беше
посочено по – горе с оглед солидарната отговорност на „Х." ООД /в
несъстоятелност/ и „Е." ЕООД, за кредитора “К." АД /в
несъстоятелност/ е налице възможност да претендира изпълнение от всеки от
длъжниците съгласно чл. 122, ал.
1 ЗЗД. Това не означава, че би се стигнало до удовлетворяване на
кредитора "К." АД /в несъстоятелност/ два пъти за един и същи дълг от
различните съдлъжници. При осребряване на имуществото и след постъпване на суми
и изготвяне на сметка за разпределение съгласно разпоредбата на чл. 728 от ТЗ
срещу сметката за разпределение длъжникът, комитетът на кредиторите и всеки
кредитор могат да направят пред съда писмено възражение. Така при погасяване на
суми в производството по несъстоятелност на „Е." ЕООД и при изготвяне на
сметката за разпределение в производството по несъстоятелност на „Х." ООД
вземането на “К." АД - в несъстоятелност съответно ще бъде намалено. В
този смисъл съдът намира за неоснователно възражението на „Х." ООД /в
несъстоятелност/.
По отношение на привилегията по чл. 722 от ТЗ на процесното
вземане.
Съгласно
разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ при извършване на разпределение на
осребреното имущество вземанията се изплащат в следния ред: вземания,
обезпечени със залог или ипотека, или запор или възбрана, вписани по реда на Закона за особените залози - от получената
сума при реализацията на обезпечението.
С договорите
за встъпване в дълг от 22.07.2011 г. “Х.” ООД, в качеството си на солидарен
длъжник се е задължило да отговаря солидарно пред ищеца за всички задължения на
"Е." ЕООД, както по договора за банков кредит в евро от 22.07.2011
г., така и по договора за банков кредит в лева от 22.07.2011 г.
Видно от
представените доказателства договорът за банков кредит в евро от 22.07.2011 г.
е обезпечен с Договорна ипотека от 08.08.2011 г. върху недвижим имот в гр. С.З.
с площ от 18 200 кв.м., съставляващо УПИ № VI - Х., в квартал 14, ведно с
построените в него стопански, обслужващи и административни сгради, собственост
на „Х." ООД. Ипотеката е учредена с Нотариален акт № 133, том V, рег.9537,
дело №791 от 2011 г. вписан на 08.08.2011 г. в Имотния регистър.
Договорът
за банков кредит в лева от 22.07.2011 г. е обезпечен с Договор от 22.07.2011 г.
за особен залог на дълготрайни материални активи, сключен с „Х." ООД като
залогодател върху собствени дълготрайни материални активи - машини съоръжения,
оборудване, подробно описани и индивидуализирани в опис - приложение № 1 към
договора.
Поради
това безспорно така учредените обезпечения се ползват с привилегия по чл. 722,
ал. 1, т. 1 от ТЗ. В случая обаче следва да се отчете факта, че „Х." ООД
/в несъстоятелност/ е станал солидарен съдлъжник на "Е." ЕООД по
силата на два договора за встъпване в дълг от 22.07.2011 г. Ето защо “К."
АД /в несъстоятелност/ основава качество си на кредитор спрямо съдлъжника в
производството по несъстоятелност на плоскостта на правата си по договора за
встъпване в дълг, като от събраните доказателства не може да се установи
конкретната кауза /причина/, поради която е провокирала - „Х." ООД /в
несъстоятелност/ да встъпи в дълга на ""Е." ЕООД спрямо банката.
Дори обаче подобна причина да съществува, то тя би имала правно значение
единствено за уредбата на вътрешните отношения между стария и новия длъжник,
евентуално и за отношенията между новия длъжник и банката-кредитор, но няма
отношение към възмездността на договора за встъпване в дълг, който си остава
безвъзмезден, тъй като срещу поемането на едно чуждо задължение встъпващият в
дълг не получава нищо насреща. Това е така защото към момента на сключването на
допълнителното споразумение за встъпване в дълг - 22.07.2011 г. правото за
усвояване на сумата по кредита вече е възникнало и е било изцяло упражнено от
първоначалния длъжник и кредитополучател - "Е." ЕООД, като няма данни
част от тези средства да са били насочени към „Х." ООД /в несъстоятелност/
на някакво конкретно основание. Предвид изложеното следва да се приеме, че
поемането на солидарна отговорност от длъжника по посочените договори за кредит
попада в хипотезата на извършени от длъжника безвъзмездни сделки и за тях
следва да е приложима нормата на чл. 722, ал. 1, т. 11 от ТЗ във вр. с чл. 616,
ал. 2, т. 3 от ТЗ, в които е предвидено, че вземанията, възникнали на основание
безвъзмездни сделки следва да се погасят едва след цялостното удовлетворяване
на останалите кредитори. Това се налага от обстоятелството, че сделките по
които дружеството не получава никаква насрещна престация най-бързо биха го
довели до неплатежоспособност и че тези сделки в най-голяма степен увреждат
кредиторите на длъжника, които за вземанията си са предоставили насрещна
престация.
С оглед
гореизложените съображения съдът намира, че вземането на “К." АД /в несъстоятелност/
в общ размер на 10 238 449, 12 лв., представляващо сбор от приетите
вземания по двата договора за кредит/ следва да се удовлетвори в производството
по несъстоятелност на „Х." ООД /в несъстоятелност/ по реда на чл. 722, ал.
1, т. 1 от ТЗ, като в случай на изчерпване стойността на ипотекираното, респ.
заложеното имущество остатъка от приетото вземане ще бъде удовлетворено по чл.
722, т. 11 от ТЗ.
Вземането
в размер на 550 лева, представляващо направени от ищеца разноски в производството
по несъстоятелност на ответника „Х." ООД за държавна такса и
възнаграждение на вещо лице следва да се удовлетворят по реда на чл. 722, ал.
1, т. 3 от ТЗ, тъй като са възникнали до влизане в сила на решението за
откриване на производството по несъстоятелност и са доказани по основание и
размер.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че следва да признае за установено по отношение на
„Х." ООД /в несъстоятелност/ съществуване на вземания в полза на “К."
АД /в несъстоятелност/ в общ размер на 10 238 449.12 лева, с поредност на
удовлетворяване по реда на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ, като в случай на
изчерпване стойността на ипотекираното, респ. заложеното имущество остатъка от
приетото вземане да се удовлетвори по чл. 722, т. 11 от ТЗ, а вземането в
размер на 550 лева, представляващи разноски в производството по несъстоятелност
на ответника „Х." ООД да се удовлетворят по реда на чл. 722, ал. 1, т. 3
от ТЗ.
Съгласно
чл. 694, ал. 7 от ГПК „Х." ООД /в несъстоятелност/ следва заплати от
масата на несъстоятелността държавна такса в размер на 102 390 лева по сметка
на Окръжен съд С.З..
Ответникът “Х.” ООД /в
несъстоятелност/ следва заплати от масата на несъстоятелността на “К." АД
/в несъстоятелност/ направените разноски в настоящото производство в общ размер
на 685 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Х." ООД /в несъстоятелност/ с
ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. С.З., ж. к. „***” съществуване
на вземания в полза на “К." АД /в несъстоятелност/ с ЕИК *** със седалище
и адрес на управление: гр. С., район ***, в общ размер на 10 238 449.12
лева, с поредност на удовлетворяване по реда на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ,
като в случай на изчерпване стойността на ипотекираното, респ. заложеното
имущество остатъка от приетото вземане да се удовлетвори по чл. 722, т. 11 от ТЗ, както и вземане в размер на 550 лева, представляващи разноски в
производството по несъстоятелност на ответника „Х." ООД, което да се
удовлетвори по реда на чл. 722, ал. 1, т. 3 от ТЗ.
ОСЪЖДА „Х."
ООД /в несъстоятелност/ с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. С.З.,
ж. к. „***” да заплати от масата на несъстоятелността държавна такса в размер на 102 390 лв.
по сметка на Окръжен съд С.З..
ОСЪЖДА „Х."
ООД /в несъстоятелност/ с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. С.З.,
ж. к. „***” да заплати от масата на несъстоятелността на “К." АД /в несъстоятелност/ с ЕИК ***
със седалище и адрес на управление: гр. С., район *** направените разноски в
настоящото производство в общ размер на 685 лв.
Решението
е постановено при задължителното участие на синдика на „Х." ООД /в
несъстоятелност/ - В. С. ***.
РЕШЕНИЕТО е
постановено при участието на трети лица – помагачи “А.” ООД с ЕИК *** със
седалище и адрес на управление: гр. С.З., ул. ***„Х. СЗ” ООД с ЕИК *** със
седалище и адрес на управление: гр.С.З., ул. ***и „Х.” АД с ЕИК ***със седалище и адрес на управление: гр.Х.,
***на страната на длъжника „Х." ООД /в несъстоятелност/.
Решението подлежи на обжалване
в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд Пловдив.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: