О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 149
08.03.2022 г., гр. Стара Загора
Административен съд – Стара Загора, седми състав,
в закрито съдебно заседание на осми март две хиляди и двадесет и втора година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
като разгледа
докладваното от съдия Костова-Грозева адм. д. №142 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
образувано по повод искова молба, подадена от Р.М.С., ЕГН**********,
понастоящем находящ се в Затвора в град Стара Загора против Министерство на Правосъдието,
представлявано от Министър на Правосъдието.
Ищецът претендира от Съда
да образува дело против Министерството на правосъдието, защото подчинените
служители на ответника, а именно Частен съдебен изпълнител С., с район на
действие ОС Стара Загора му наложил незаконосъобразен и незаконен запор на
личната партида в Затвора, където били личните му средства, предназначени за
лични нужди, поради което бил лишен от възможността да закупува необходимите му
неща. От това ищецът търпял вреди и вредни последици, неговите близки роднини и
родители не можели да му изпращат парични средства, защото ЧСИ С. веднага щял
да ги удържи.
Ищецът сочи, че му бил
наложен запор, защото обжалвал заповед на Началника на Затвора в град Стара
Загора, с която отказал да му смени затворническия режим, но Съдът отхвърлил
жалбата му с Решение № 426/19.10.2020г. и присъдил в полза на юрк. С.
възнаграждение от 100 лева. Една година по-късно ГДИН го прехвърлила на ЦСИ С..
Г-н С. сочи, че съгласно чл.446а,
ал.1 от ГПК финансовата помощ, която изпращали близки и родители за лични нужди
не подлежали на удържане за разноски по приключили дела, също така и
обезщетенията за неимуществени вреди не подлежали на удържане по приключили
дела. Цитира се решение по т. 6 от ТР № 3/2004 по т.д.№3/2004г. на ВКС, като
заключава, че именно Министерство на правосъдието била ответник по това дело и
от него следвало да се ангажира отговорността за изплащане на обезщетение за
това, че подчинените му служители, а именно ЧСИ му наложил незаконосъобразен
запор на личната партида в затвора. Ето защо с тази молба се претендира
осъждане на МП да заплати обезщетение в размер на 10 000 лева за
претърпени от г-н С. неимуществени вреди, за това, че подчинени на ответника му
наложили незаконосъобразен запор, в следствие на което били лишен от тоалетни
принадлежности и парични средства от близките. Претендира се и законна лихва,
считано от датата на която бил наложен незаконният запор до окончателното
решение на ВАС за забава. По надолу, ищецът иска присъждане на законната лихва
вече от датата на връчване на поканата за доброволно изпълнение, с която му бил
наложен запорът.
Съдът, като съобрази така
изложеното в исковата молба, намира, че делото не му е подсъдно, като излага
следните доводи за това:
Много ясно се обективира, че Р.М. основава претенцията си за обезвреда на търпени
неимуществени вреди на незаконосъобразен/незаконен акт на частен съдебен изпълнител.
Същият
обаче няма качеството на административен орган и съответно извършваната от него
дейност не е административна
по своя характер.
Ето защо правилата на чл. 128, ал. 1, т. 5 от АПК и чл. 203 от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ не намират приложение,
поради което искът се явява родово подсъден на общия граждански съд, а именно РС Стара Загора,
като се съобрази цената на предявения иск.
Съгласно чл. 1
от ЗОДОВ
в актуалната му редакция, държавата и
общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за
вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени
за нищожни подзаконови нормативни актове. Именно тези искове се разглеждат по реда, установен в
Административно-процесуалния кодекс и се възлагат на административните
съдилища,
както повелява разпоредбата
на чл. 128, ал. 1, т. 6 /предишна т.5/ от АПК. За вреди,
причинени на граждани от правозащитни органи, държавата отговаря по този закон,
но само в изчерпателно посочените случаи в чл.2,
т. 1 - т. 7 от ЗОДОВ,
като делата са подсъдни на общите съдилища.
Така в Определение № 40 от 08.06.2011 г. на ВАС по
адм. д. № 34/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдия Н. У.,
се сочи, че “Съдебните изпълнители са
органи на изпълнителния процес, чрез който посредством държавна принуда и
властнически акт се реализират признати, но неудовлетворени по доброволен начин
права. Затова тази дейност няма характер на административна по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл.203, ал. 1 от АПК. Съдебният изпълнител изпълнява функции на
правозащитен орган, като дава дължимата защита на накърненото право.“. В този случай вредите се претендират от
дейност на ЧСИ, който обаче не е служител на Министерството на правосъдието.
Както се сочи също така в цитираното определение, „в случая изпълнителното производство е започнало
по реда на ГПК и претенцията за обезщетение намира правното си основание в чл. 49 вр. с чл.
45 от ЗЗД, поради което подлежи на разглеждане от общите съдилища, а не от
административния съд по реда на ЗОДОВ. В
този смисъл е и постоянната практика на смесените състави по адм. дела №
1678/2007 г., № 130/2008 г., № 59/2009 г., № 72/2009 г., № 6/2010 г. и №
84/2010 г.“.
Горното мотивира Съдът да
остави без разглеждане така подадената искова молба, като неподведомствена и да
прекрати образуваното по повод на нея съдебно административно производство.
Водим от горното, Съдът
намира на осн. чл.159, т.1 от АПК
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ пред Административен
съд – Стара Загора искова молба,
подадена от Р.М.С., ЕГН**********, понастоящем находящ се в Затвора в град
Стара Загора против Министерство на
Правосъдието, представлявано от Министър на Правосъдието за присъждане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 10 000 лева.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело №142/2022г. по описа на Административен съд – Стара Загора
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7
дневен срок от съобщението му на страната пред ВАС.
Административен съдия: