№ 3650
гр. Варна, 13.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на първи
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Добрина П.а
при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова
като разгледа докладваното от Добрина П.а Гражданско дело №
20233110105235 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявен от Н. Р. П., ЕГН **********
срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК ********* иск с правно основание чл.439 от ГПК
съдът, да признае за установено между страните, че Н. Р. П. не дължи на „ЕОС МАТРИКС“
ЕООД сумата в размер на 1 251.00 лева, представляваща усвоен размер на кредит по
Договор за преструктуриране на кредит сключен между Н. Р. П. и Банка ДСК ЕАД от
04.03.2013г., прехвърлен чрез договор за цесия между ОТП Факторинг ЕАД и ЕОС Матрикс
ЕООД от 21.10.2020г. за която сума по издаден изп. лист е образувано Изп.д. №
20137120401302 по описа на Частен съдебен изпълнител № 712 Илияна С., поради
погасяване на вземанията по давност.
Ищецът твърди, че с молба вх. № 9471/15.10.2013г. Банка ДСК АД е образувала
изп.д. № 20137120401302 по описа на Частен съдебен изпълнител № 712 Илияна С.. Твърди,
че по воденото изпълнително дело не е бил редовно уведомен с връчване на ПДИ, и още по-
малко уведомен писмено за двете цесии за дълга. На 20.11.2013г. по посоченото дело ЧСИ е
конституирал нов взискател - ОТП Факторинг ЕАД с ЕИК ********* - основание за това е
бил представен Договор за цесия с дата 05.11.2013г., сключен между Банка ДСК АД и ОТП
Факторинг ЕАД. На 30.10.2020г. по същото дело ЧСИ е конституирала нов взискател на
мястото на предходния - новият взискател е бил „ЕОС Матрикс" ЕООД с ЕИК *********,
като основание за това е представен Договор за цесия от 21.10.2020г. сключен между ОТП
Факторинг ЕАД и „ЕОС Матрикс" ЕАД.
На 30.10.2019г. с Постановление на ЧСИ № 712 изпълнителното дело №
20137120401302 е прекратено на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК и предадено в архи.
Ищецът излага, че при кандидатстване пред банка за отпускане на кредит, разбрал за
задължението си към Еос Матрикс ЕАД. Счита, че задължението му към първоначалния
кредитор Банка ДСК е погасено по давност, като не е уведомен и за извършена цесия.
Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответникът
признава предявения иск. Възразява относно присъждане на разноски.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
1
възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:
Видно от представено по делото удостоверение от ЧСИ № 712 Илияна С. по Изп.д.
№ 20137120401302 , образуваното срещу Н. Р. П. изп.дело по молба на Банка ДСК АД по
изп.лист издаден по ЧГД №13151/2013г. на ВРС с последно конституиран визскател ЕОС
Матрикс ЕООД поради настъпила перемпция на осн.чл.433, ал.1,т.8 от ГПК изпълнителното
дело е прекратено на 30.10.2019г. и предадено в архив на 25.03.20г.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени отрицателни установителни искове
с правно основание чл. 439 ГПК. Те са насочени към установяване незаконосъобразност на
предприетото принудително изпълнение срещу ищеца за вземанията на ответника поради
изтичане на погасителната давност за сумите, за които е образувано изпълнителното
производство.
При предявени искове с правна квалификация чл. 439 ГПК е достатъчно ищецът да
обоснове правния си интерес от търсеното установяване като предпоставка за допустимост
на исковете, а в тежест на ответника е да докаже, че притежава право на принудително
изпълнение срещу него за сумите – предмет на образуваното изпълнително производство.
Последното в случая предполага ответникът да установи наличието на основания за спиране
и/или прекъсване на погасителната давност.
В случая се установи, че изпълнителното производство е образувано през 2013г. и е
прекратено поради настъпила перемпция на осн.чл.433, ал.1,т.8 от ГПК изпълнителното дело
е прекратено на 30.10.2019г. Ответникът признава иска, като не се позовава на предприети
действия по прекъсване или спиране на давността.
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК изпълнителното производство се прекратява с
постановление, когато бъде представено влязло в сила съдебно решение, с което е уважен
иск по чл. 439 ГПК, т. е. признато е за установено, че не са налице материалноправните
предпоставки за законност на изпълнителния процес, включително поради погасяване на
задълженията по давност.
Налице и актуална практика на ВКС, че дори при необразувано изпълнително дело,
достатъчен е фактът на издаден изп. лист, за да се породи правен интерес за дължника от
иска по чл. 439 ГПК със страни длжника по изп. лист и кредитора по него (или негов
правоприемник).
От изложеното следва, че ищецът има правен интерес от предявения иск.
В случая, с оглед диспозитивното начало, съдът е обвързан от пределите на
предявения иск, който като такъв по чл. 439 ГПК обхваща единствено нововъзникнали
факти, т.е. следва да се прецени дали от датата на последното валидно изпълнително
действие са изминали пет години, в които вследствие бездействие на ответника, вземането
по изпълнителния лист е погасено по давност.
Приложим за процесните вземания за главница по договор за кредит и разноски
вземания е общият 5-годишният срок на погасителна давност, а за вземането за обезщетение
за забава на основание чл. 111, б. "б" ЗЗД давностният срок е 3-годишен.
Ответникът признава иска, като липсват доказателства от образуването на
изпълнителното дело през 2013г. да се предприемани принудителни действия, с оглед на
което съдът приема, че е изтекла предвидената в закона давност и исковете са основателни.
Въз основа на влязло в сила съдебно решение ищецът сам може да го представи в
БНБ за заличаването му, като съдът няма такова задължение.
По разноските: Неоснователно е възражението на ответника, че не е станал повод за
завеждане на иска, като не е предприемал действия годни да прекъснат давността по
изп.дело. Същият е конституиран като взискател по изпълнителното дело видно от
2
представено съд.удостоверение изх.№25052/22г. на ЧСИ по изп.д.№20137120401302 и с
писмо изх.№02023/02.11.22г. ответникът Еос Матрикс ЕООД изрично е увадомил ищеца Н.
П., че има неизпълнено задължение към него по договор за кредит от 04.03.2013г. с ДСК, по
които му е прехвърлено вземането. Поради което не би могло да се приеме, че ответникът не
е дал повод за завеждане на иска. Поради което и в негова тежест следва да се присъдят и
разноските по делото.
Ответникът е направил възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение от ищеца в размер на 450 лв. Съгласно чл.1 от Наредбата №1/9.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждението за оказаната от
адвокат правна помощ се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с
клиента , но не може да бъде по-малко от определения в същата минимален размер за
съответния вид правна помощ. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, ако
заплатеното от страна възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-
нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Съобразно Тълкувателно
решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, при намаляване на
подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.
78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1/ 09.07.2004 г.
ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба
минимален размер. В случая определено съобразно разпоредбата на чл.7,ал.2,т.4 от § 2 от
Наредба №1/ 09.07.2004 г. дължимо възнаграждение в минимален размер е 425,10 лв.
Предвид на което, заплатеното адв.възнаграждение в размер на 450 лв. не е прекомерно и не
следва да се намаля.
На осн.чл.78,ал.1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят разноски,както следва:
50,04 лв. дж.такса и адв.възнаграждение 450 лв. или общо сумата от 500,04 лв .
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ищецът Н. Р. П.,
ЕГН ********** не дължи на ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище гр. София, сумата в размер на 1 251 лева, представляваща усвоен размер на
кредит по Договор за преструктуриране на кредит сключен между Н. Р. П. и Банка ДСК
ЕАД от 04.03.2013г., прехвърлен чрез договор за цесия между ОТП Факторинг ЕАД и ЕОС
Матрикс ЕООД от 21.10.2020г. за която сума по издаден изп. лист е образувано Изп.д. №
20137120401302 по описа на Частен съдебен изпълнител Илияна С. с рег. № 712 , поради
погасяване на вземанията по давност, на основание чл.439 ГПК.
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище в гр. София да
заплати на Н. Р. П., ЕГН ********** сумата от 500,04 лв. (петстотин лева и четири
стотинки), представляваща сторени по делото разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
3
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4