Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Враца, 07.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Враца, V граждански
състав в публичното заседание на двадесет и седми май през две хиляди и двадесета
година в състав:
Районен съдия: Калин
Тодоров
при секретаря М. Б., като разгледа докладваното от съдия
Тодоров гр. дело № 3920 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по предявени положителни установителни искове по чл. 422, ал. 1 вр. с
чл. 410 ГПК вр. с чл.79, ал.1 и чл.365 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 410 ГПК вр. с чл.92,
ал.1 ЗЗД за
съществуване на вземания за изплатена като застрахователно обезщетение на
увредено лице сума и за неустойка по сключена извънсъдебна
спогодба.
В исковата молба ищецът „Застрахователно дружество
Евроинс“ АД, гр. София твърди, че на 30.07.2018 г.
в гр. Враца, в качеството на застраховател, е подписал споразумение с ответника
Ц.К.П., в качеството на деликвент, с което, на основание чл. 500, ал.1, т. 1 от КЗ, деликвентът се е задължил да му възстанови изплатеното от него по преписка
по щета № ********** застрахователно обезщетение в размер 576,57 лева за
материални вреди, вследствие причинено виновно от деликвента ПТП без да
притежава СУМПС, след което е напуснал местопроизшествието. Поддържа, че
договорените суми е трябвало да бъдат плащани разсрочено на 11 вноски - първата
в размер 76,57 лева, а останалите по 50,00 лева, до 10-то число на всеки
пореден месец, като в случай на неплащане на която и да било част от дължима
разсрочена вноска, в т. 5 от споразумението е предвидена санкция - неустойка
в размер на 0.5% от дължимата сума за всеки просрочен ден.
Посочва, че след подписването на споразумението деликвентът не е платил нито
една от договорените суми, което представлява пълно неизпълнение. Въпреки че не
са били необходими покани за изпълнението, на ответника е била изпратена
напомнителна регресна покана, но същия не я е потърсил в местния клон на
"Български пощи" след оставено му „известие“ и е изключил заявения
мобилен телефон, поради което, съгласно договореното в т. 6. от споразумението,
изпратената регресна покана се смята за връчена. Изтъква, че след като изминали
297 дни от деня на подписване на споразумението е подал до PC-Враца Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, с
което е предявил претенция на основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД срещу ответника Ц.К.П.
за изплащане на следите суми: договорената със споразумението сума от 576,57
лева и 856,21 лева договорна неустойка за забава, смятана от 31.07.2018г. -
деня, следващ подписването на споразумението, до завеждане на Заявлението в
деловодството на съда, както и законната лихва върху главницата от 576.57 лева
от деня на завеждане на Заявлението в деловодството на ВPC до окончателното изплащане на предявената сума. Тъй като длъжникът не е бил
открит на известните адреси и книжата са му били връчени при условията на чл.
47, ал. 5 ГПК, в изпълнение на указанията на съда и на основание чл. 422, ал. 1
от ГПК, предявява иск за вземането си. Моли съда, след като установи изложеното, да
постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника Ц.К.П., съществуването на вземането му в размер 576,57 лева
изплатени като застрахователно обезщетение на увреденото лице, ведно с дължимата мораторна лихва, смятана от деня на подаване на
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение в PC-Враца до
окончателното изплащане на присъдените суми, сумата 856,21 лева договорна неустойка за периода
31.07.2018 - 24.05.2019 г., както и да му присъди заплатените от него съдебни
разноски в настоящото производство и юрисконсултско възнаграждение в размер определен
от съда.
Ответникът Ц.К.П. ***, в писмения
отговор по делото и в писмена защита, чрез назначения му особен представител,
оспорва предявените искове по основание и размер и моли съда да ги отхвърли,
като неоснователни и недоказани. Твърди, че липсват основанията,
предвидени от закона, за предявяване на иск против него за присъждане на
исковите суми. Оспорва наличието на застрахователно правоотношение, счита, че
липсва задължение за изплащане на обезщетение от застрахователя, че не се
доказва безспорно вината му, като участник в ПТП и оспорва наличието на
причинно-следствена връзка и механизма на ПТП. Посочва, че не са представени и
доказателства за връчване на напомнителната покана по надлежния ред. Оспорва и
представеното от ищеца споразумение.
Съдът, като прецени събраните по
делото писмени доказателства, намери за установено от фактическа страна,
следното:
Видно от
представеното по делото споразумение от 30.07.2018 г., сключено между „Застрахователно дружество Евроинс"
АД, гр. София, като застраховател, и Ц.К.П. ***, като деликвент,
страните са приели, че на 06.07.2018 г. по вина на деликвента е настъпило
застрахователно събитие - ПТП, във връзка с което застрахователят е образувал щета
№ 15-96111/10.07.2018г. и е изплатил застрахователно обезщетение в размер
576,57 лева, при което на
основание чл.500, ал.1, т.3 от Кодекса за застраховането е встъпил в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата. Със споразумението деликвентът е признал
вземането на застрахователя в размер, равен на изплатеното застрахователно
обезщетение посочено по-горе, и застрахователят е опростил на деликвента дължимата
към момента законна лихва върху главницата на вземането (т.1 и т.2). Съгласно
т.3 деликвентът се задължава да заплати сумата, посочена в точка първа на
споразумението, на 11 месечни вноски, както следва - първа вноска в размер 76,
57 лева на 10.08.2018г., а всяка следваща вноска в размер на 50,00 лева до 10
число на всеки пореден месец, считано от деня в който е платена първата вноска.
В т.5 на споразумението е уговорено в случай на неплащане на която и да е част
от дължима разсрочена вноска на посочения по-горе падеж, цялото задължение на
деликвента става изискуемо, като застрахователят има правото да получи неустойка
за забава в размер на 0.5% за всеки просрочен ден, а също така да развали
договора по реда, предвиден в член 87, ал.2 от Закона за задълженията и
договорите.
По делото е представена
напомнителна покана с рег. № 131-472/10.10.2018 г., връчена на 30.07.2018 г. П.
П. - брат на ответника (видно от приложеното известие за доставяне), с която
застрахователното дружество е напомнило на длъжника да спазва т.2.1. от
споразумението от 30.07.2018г., както и че до момента на писмото не е внесъл
нито една от дължимите вноски и е в просрочие от м. август 2018г.
Видно от
приложеното ч. гр. дело № 1982/2019 г. по описа на ВРС, въз основа на подадено
на 28.05.2019г. заявление за издаване на заповед за изпълнение на основание чл.
410 ГПК, съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение № 1534 от 26.06.2019г.,
по силата на която длъжникът - ответникът в настоящото производство Ц.К.П. ***,
е осъден да заплати на заявителя-ищец „Застрахователно
дружество Евроинс" АД, гр. София сумата 576,57 лева главница,
представляваща дължима сума по споразумение от 30.07.2018 г. за
възстановяване на изплатено застрахователно обезщетение за материални вреди от виновно
причинено от длъжника ПТП, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в PC-Враца - 28.05.2019г., до
окончателното изплащане на вземането, сумата 856,21 лева,
представляваща неустойка за забава за периода от 31.07.2018
до 27.05.2019 г., както и разноските по издаване на заповедта за
изпълнение в размер 25,00 лв. държавна такса и 50, 00 лв. юрисконсултско
възнаграждение. Заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК е връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК и в предвидения в чл. 415, ал. 1 от ГПК едномесечен
срок заявителят - ищец е предявил настоящия иск против длъжника - ответник по
настоящото дело.
При така изложената фактическа
обстановка, съдът приема следното от правната страна на спора:
С иска по
чл. 422 от ГПК се цели установяване на съществуването на вземане, реализирано
по реда на заповедното производство в хипотезите на подадено възражение от
страна на длъжника или когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК или когато съдът е отказал да издаде заповед за
изпълнение (чл.415, ал.1 ГПК). Целта на предявяването на установителния иск по
чл. 422 ГПК е да се установи със сила на присъдено нещо, че ищецът има
изискуемо вземане срещу ответника, като заповедта за изпълнение на паричното
задължение и решението по иска по чл. 422 ГПК съставляват двете кумулативни
предпоставки за издаването на изпълнителен лист.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 410 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо и чл.365 ЗЗД:
За уважаването на този иск ищецът
трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни
предпоставки: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на
претендираното от него вземане, т.е. наличието на облигационно правоотношение
между него и ответника по делото, възникнало от сключено помежду им
споразумение; поето със споразумението задължение от ответника да плати
договорената и претендирана сума разсрочено на отделни вноски в уговорените
срокове; изпълнение на поетите от него задължения и изискуемостта на цялото
вземане (настъпил срок за плащане на всички вноски към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда, респ. предсрочна
изискуемост). Ищецът следва да докаже и размера на всяка една от претенциите
си.
С оглед оспорването от ответника
на предявения иск в тежест на същия е да докаже недължимост на претендираните
суми изцяло или отчасти, като установи изпълнение на задълженията си по
споразумението, или да докаже наличието на правопогасяващи, правоизключващи,
правоунищожаващи или правоотлагащи факти и обстоятелства.
От представеното споразумение от 30.07.2018 г. съдът
намира за установено наличието на валидно облигационно правоотношение между
ищеца „Застрахователно дружество
Евроинс" АД и ответника Ц.К.П.. Процесното
споразумение е двустранно подписано и не
са оспорени положените върху него подписи; същото представлява договор за
спогодба по чл.365, ал.1 от ЗЗД, защото съдържа присъщото на този вид договор
установително /"декларативно"/, правопроменящо и регулиращо действие
по отношение на спорното правоотношение.
Спогодбата има значение на
юридически факт, релевантен за спорното право и съдът е длъжен да се съобрази с
нея, като зачете нейния материалноправен ефект. Споразумението е договор, по
силата на който страните прекратяват един съществуващ спор или избягват един
възможен спор, като си правят взаимни отстъпки - чл. 365, ал. 1 ЗЗД. Тя
предполага едно съществуващо преди това правоотношение, което е било спорно. С
нея се изменя едно съществуващо правоотношение между страните посредством
правенето на взаимни отстъпки. С взаимни отстъпки могат да се създадат, изменят
или погасят и правоотношения, които не са били предмет на спора. Може да се
признае едно задължение за съществуващо, ако преди се е отричало от длъжника.
Както всеки договор има за страните силата на закон /в този смисъл са
Определение № 153 от 25.03.2015 г. по т. д. № 2171/2014 г. на II т. о. на ВКС,
Определение № 575 от 28.09.2011 г. по т. д. № 1135/2010 г. на I т. о. на ВКС/.
В настоящия случай споразумението
от 30.07.2018г. изразява волята на подписалите го страни да уредят
имуществените си отношения, като са се съгласили със съществуването на
регресното право на ищеца - застраховател спрямо ответника - деликвент, за
неговото основание и размер, застрахователят
е опростил на деликвента дължимата към момента законна лихва върху главницата
на вземането, както и са уговорени разсрочено заплащане на
задължението, заедно с неустойка за забава и предсрочна изискуемост при
неплащане на която и да е разсрочена вноска.
Сключеното
споразумение, както се изложи, има характер на извънсъдебна спогодба, същата не
противоречи на закона и не е оборена доказателствената й сила. Макар и оспорено
от ответника като писмено доказателство, по делото не са ангажирани никакви
доказателства, които да разколебаят доказателствената сила на споразумението,
поради което същото обвързва страните и представлява самостоятелно правно
основание за предявяване на исковата претенция, респ. за подаване на заявление
за издаване на заповед за изпълнение.
В тази насока ирелевантни са
възраженията на особения представител на ответника за липса на
застрахователно правоотношение между страните, на задължение за изплащане на
обезщетение от застрахователя, за недоказаност на вината на ответника, като
участник в ПТП и на механизма на ПТП, както и за липсата на причинно-следствена
връзка. Целта на спогодбата е да изключи възможността да се оспорва
предхождащо я правно положение - Решение по гр.д. № 2480/94 г. на ВКС, 5-то
г.о., а с посочените възражения се оспорва именно предхождащо спогодбата правно
положение, което ответникът изрично е признал, вкл. регресното право на
ищцовото застрахователно дружество, и липсват по делото доказателства, които да
опровергават неговото признание.
Поради изложеното съдът приема,
че задълженията на ответника по споразумението са валидно възникнали и не са
отпаднали с обратна сила.
По делото ответникът не твърди и не е представил
доказателства, установяващи изпълнение на задължението му по сключеното споразумение
за заплащане на сумата 576,57
лева, нито
пък на част от нея (месечна вноска) в уговорения срок, поради
което настоящият състав приема, че е налице неизпълнение, което следва да се
вмени в негова вина. Така установеното виновно неизпълнение е ангажирало
договорната отговорност на ответника, поради което, въз основа на заявление по
чл.410 от ГПК срещу същия съдът е издал в полза на ищеца Заповед за изпълнение
на парично задължение № 1534 от 26.06.2019г. по ч.гр.д. № 1982/2019г. за
претендираната сума.
Макар към момента на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение - 28.05.2019г., да не е изтекъл срока на договора (падежа
на последната вноска е 10.06.2019г.), то към датата на издаване на заповедта за
изпълнение - 26.06.2019г., респ. към датата на предявяване на установителния
иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, е настъпила изискуемостта на всички вноски от
разсроченото вземане на ищцовото дружество по споразумението, поради което
искът следва да бъде уважен за цялата претендирана сума (Тълкувателно решение № 8 от 2.04.2019 г. на
ВКС по т. д. № 8/2017 г., ОСГТК).
Поради изложеното, съдът счита,
че предявения установителен иск по чл. 422, ал. 1 вр. с
чл. 410 ГПК вр. чл.
79, ал. 1, предл. първо и чл.365 ЗЗД е доказан за претендираната сума от 576,57 лева и
следва да се уважи изцяло като основателен. Присъдената сума се дължи ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение - 28.05.2019г., до изплащане на вземането,
както е поискано от ищеца.
По иска с правно
основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 410 ГПК вр. с чл. 92, ал.1 ЗЗД:
По този иск ищецът следва да
докаже договорена клауза за неустойка за забава в споразумението, от която
произтича претенцията му, поето от ответника конкретно задължение по споразумението,
при неизпълнението на което се дължи уговорената неустойка, както и размера на
последната.
В т.5 от споразумението страните са
уговорили в случай на неплащане на която и да е част от дължима разсрочена
вноска на посочения падеж, предсрочна изискуемост на цялото задължение на
деликвента и право на застрахователя да получи неустойка за забава в размер на
0.5% за всеки просрочен ден.
Ищецът претендира сумата 856, 21
лева, представляваща размера на неустойка за забава в уговорения размер за
периода от 31.07.2018г. до 24.05.2019г., но не на база всяка разсрочена вноска
по погасителния план в споразумението от уговорения падеж, а на база цялото
неиздължено вземане към претендирания начален момент - 31.07.2018 г., денят
следващ сключване на споразумението, до депозиране на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение в съда.
Претендираното предпоставя настъпване към претендирания начален момент -
31.07.2018 г. на уговорената предсрочна изискуемост на цялото вземане, поради
което е необходимо изследване на настъпването на предсрочната изискуемост на
цялото вземане към този момент.
Действително, в споразумението
страните са уговорили предсрочна изискуемост на цялото задължение при неплащане
дори на част от разсрочена вноска. Уговореният в т.3.1 от споразумението погасителен
план е за разсрочено заплащане на главницата от 576,57 лева на 11 месечни вноски,
като първата вноска в размер 76, 57 лева е била дължима на 10.08.2018г., а
всяка следваща вноска в размер на 50,00 лева е следвало да се заплати до 10
число на всеки пореден месец, считано от деня в който е платена първата вноска,
като падежът на последната вноска е 10.06.2019г.
Когато задължението е разсрочено,
изискуемостта на всяка разсрочена вноска настъпва поотделно. По правило, срокът
се смята уговорен в полза на длъжника, но при настъпването на определени от
закона юридически факти длъжникът губи преимуществото на срока и кредиторът
може да иска предсрочно изпълнение. При липса на специална норма, която да я
дерогира, нормата на чл. 71 от Закона за задълженията и договорите посочва
общите предпоставки, при наличието на които кредиторът има право да иска
предсрочно изпълнение, една от които е изпадането на длъжника в
неплатежоспособност. Приема се, че терминът "неплатежоспособност" по
чл. 71 от ЗЗД има различно значение от това в нормата на чл. 608 от Търговския
закон. При тълкуване на нормата на чл. 71 от ЗЗД смисълът на термина
"неплатежоспособност" на длъжника следва да се разбира в аспекта на
възможността на кредитора да се удовлетвори при евентуално разпределение,
когато се конкурира с други кредитори на същия длъжник. Не е необходимо за
прилагане на нормата на чл. 71 от ЗЗД длъжникът да е търговец и не е необходимо
и задължението да е парично. Преценката за неплатежоспособност се прави с оглед
на всички данни по делото и е в доказателствена тежест на кредитора.
Приема се, че нормата на чл. 71 от ЗЗД е основание всеки кредитор /а не
само кредитор - банка, съгласно предвидената в Закона за кредитните институции
специална норма на чл. 60, ал.2 за този вид кредитори/ да уговори с длъжника
предсрочна изискуемост на вземането си при настъпване на посочените в нормата
основания. Предсрочната изискуемост е правна възможност за изменение на
договора, която може да бъде упражнена от кредитора с отправяне на изявление до
длъжника, като последиците от упражненото право настъпват от приемане на
волеизявлението от длъжника.
В случая е било налице основание за уговаряне между страните на предсрочна
изискуемост на цялото задължение на деликвента в споразумението - на основание
общата норма на чл. 71 от ЗЗД, която намира приложение субсидиарно, на
основание чл. 288 от ТЗ.
В случая обаче липсват данни, не се и твърди, към претендирания начален
момент 31.07.2018 г. ищецът-застраховател да е упражнил правото си да обяви цялото
вземане за предсрочно изискуемо, което волеизявление да е прието от ответника-деликвент,
поради което съдът приема, че не е настъпила уговорената в споразумението
предсрочна изискуемост на цялото неиздължено вземане. Ето защо ответникът дължи
неустойка за забава върху всяка отделна неплатена вноска в договорения размер,
считано от деня, следващ падежа на вноската до 24.05.2019г. Обратно, ответникът
не дължи неустойка за забава, изчислена, според претендираното, върху цялото
вземане от претендирания начален момент, тъй като към този момент не е
настъпила изискуемостта на всички месечни вноски, а не е упражнено правото на ищцовото
дружество за настъпване на уговорената предсрочна изскуемост на цялото вземане.
Тъй като размерът на дължимата
неустойка за забава, изчислена, както се посочи по-горе, не е установен при
доказателствена тежест от ищеца, то на основание чл. 162 ГПК, съдът изчисли този
размер на 412, 63 лева. В посочената сума не е включена неустойка върху
последната вноска с падеж 10.06.2019г., тъй като претенцията на ищеца е за
период, предхождащ тази дата - до 24.05.2019г.
До този размер искът с
правно основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 410
вр. с чл. 92, ал.1 ЗЗД е доказан и следва да се уважи, като основателен, а за
разликата до пълния претендиран размер от 856,21 лева искът не е доказан и следва
да се отхвърли, като неоснователен.
По
отношение на разноските:
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение
№ 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва
да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство.
С оглед
изхода на спора право на разноски имат и двете страни. Ответникът се
представлява от особен представител, същият не е представил доказателства за
направени разноски и не е поискал присъждането на такива, поради което съдът не
следва да се произнася в тази насока.
От страна
на ищеца са представени доказателства за направата на разноски за държавна
такса в размер 100, 00 лв. и за възнаграждение на особен представител от 170,00
лв. Ищецът претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в
размер на 100,00 лв., съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 ЗПП във вр.
с чл. 25, ал. 1 НЗПП. Общо разноските на ищеца в исковото производство са 370, 00
лева.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски в размер 255,
45 лева, съобразно уважената част от претенцията в исковото производство.
В
заповедното производство по ч.гр.д. № 1982/2019г. на ВРС са направени разноски
от 25,00 лева държавна такса и 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение, като
съобразно уважената част от претенцията на ищеца следва да се присъдят разноски
в размер 51, 78 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ц.К.П., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***,
че
същия дължи на „Застрахователно дружество
Евроинс" АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Христофор Колумб" № 43, представлявано от Й.
Ц. и Р. Б. - Изпълнителни директори, сумата 576,57 лева - главница по споразумение
от 30.07.2018 г. за възстановяване на изплатено застрахователно
обезщетение за материални вреди от виновно причинено от ответника ПТП, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в PC-Враца - 28.05.2019г., до окончателното изплащане на вземането, сумата 412, 63 лева,
представляваща неустойка за
забава за периода от 31.07.2018 до 24.05.2019 г., които
суми
са предмет на Заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК с № 1534/26.06.2019
г. по ч. гр. д. № 1982/2019 г. по описа на Врачански районен
съд, като ОТХВЪРЛЯ установителния иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 410
ГПК
вр. с чл. 92, ал.1 ЗЗД за неустойка за забава
за
разликата над 412, 63 лева до пълния предявен размер от 856,21 лева, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Ц.К.П., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ по съразмерност на „Застрахователно дружество Евроинс"
АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Христофор Колумб" №
43, представлявано
от Й. Ц. и Р. Б. - Изпълнителни директори, направените по ч. гр.
д. № 1982/2019 г. по описа на Врачански районен съд разноски в размер 51, 78 лв.,
както и направените в настоящото производство разноски в размер 255, 45 лв.
Решението може да се обжалва чрез Районен съд - Враца пред Окръжен съд -
Враца в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: