Р Е Ш Е Н И Е
Номер |
|
Година |
21.12.2016 |
Град |
Кърджали |
|||||||||||||||
В
ИМЕТО НА НАРОДА
|
||||||||||||||||||||
Кърджалийски
районен |
Съд |
|
състав |
|||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
На |
21.11. |
Година |
2016 |
|||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
В
публично заседание и следния състав: |
||||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
Председател |
АНГЕЛ
МОМЧИЛОВ |
|||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
Членове |
|
|||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
Съдебни
заседатели |
|
|||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
Секретар |
А.Я.
|
|
||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
Прокурор |
|
|
||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
като
разгледа докладваното от |
Съдията |
|
||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
Гр. |
дело номер |
988 |
по
описа за |
2016 |
година. |
|||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
Предявен е иск с правно основание чл.208,
ал.3 от КЗ /отм./ с.д. чл.386, ал.2 от КЗ с цена 1 067.07 лв.
В исковата молба ищецът А.А.В.,
действащ чрез пълномощника си - адв.Б.М. сочи обстоятелството, че е собственик
на лек автомобил марка
„БМВ 530 Д", с peг.№ К 92 99 АХ, по отношение на който автомобил притежавал комбинирана застрахователна полица
„Каско“ №**********/08.04.2015 г. на ЗАД „Армеец" за сумата 25 400 лв.,
със срок на действие на договора 11.04.2015г. - 10.04.2016г.
Сочи обстоятелството, че
на 03.08.2015 г. при управление на личния си автомобил в района на с.Черноочене
посока Хасково-Кърджали, на пътното платно изхвръкнал камък, който се ударил в
предното стъкло на автомобила, от което се получило напукване и цепнатина в
долната лява част на предното стъкло.
Предвид горното, на
04.08.2015 г. се свързал с упълномощен представител на ЗАД“Армеец“-София и след
като му била разяснена процедурата по регистриране на щета и изплащане на
обезщетение, ищецът посетил регионалния офис в гр.Кърджали, където бил съставен
протокол и направени съответните снимки на автомобила.
В началото на 2016 г.
получил писмен доклад по заведената в дружеството щета, съгласно който щетата
била оценена на сумата в размер на 268.27 лв.
Тъй като не бил доволен
от така определеният размер на щетата, провел разговори със служител в
централният офис на застрахователната компания, който служител се представил с
името г-н С. и го посъветвал да посети сервиз на БМВ, където да му бъде сменено
стъклото, след което да представи в ЗАД“Армеец“ съответната фактура.
В съответствие с
дадените му указания, ищецът посетил сервиз на БМВ-Пловдив, където след като
сменили предното му стъкло му издали фактура №**********/13.04.2016 г., като
сумата която заплатил за смяната на стъклото възлизала в размер на 1 774.63 лв.
Представил съответната
фактура на застрахователя, но независимо от описаната в същата стойност на
подменените части и заплатената цена за труд, му била преведена сумата в размер
на 447.23 лв.
Заплатеното обезщетение
било значително по-ниско от заплатената сума, поради което провел няколкократно
разговори със служител на ЗАД“Армеец“, като му било обяснено, че следвало да
заплати допълнително сума по застрахователната полица, за да му бъде изплатено
обезщетение в пълен размер.
Счита, че действията на
застрахователя по изплащане на застрахователното обезщетение не отговарят на
задълженията на същия, съгласно разпоредбата на чл.208, ал.1 от КЗ, като излага съображения относно приложението на
Наредба №24/08.03.2006 г. за задължителното застраховане по чл.249, т.1 и т.2
от КЗ и за методиката за уреждане на претенциите за обезщетение на вреди,
причинени на МПС. В тази връзка намира, че застрахователят е длъжен да изплати
обезщетение, което да отговаря на действителната стойност на увреденото
имущество към датата на настъпване на вредата, поради което моли съда да
постанови решение, с което да осъди ЗАД“Армеец“АД-София да му заплати сумата в
размер на 1 067.07 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда. Претендира деловодни разноски.
В
съдебно заседание чрез адв.М. поддържа изцяло предявения иск.
В преклузивният срок по
чл.131 от ГПК ответникът ЗАД“Армеец“АД-София депозира писмен отговор, в който
излага възражения относно депозираният иск, като в тази връзка сочи
обстоятелството, че при сключване на процесния договор, респ, комбинирана
застрахователна полица „Каско“ №**********/08.04.2015 г. за лек автомобил марка „БМВ 530 Д". с per. № К 92
99 АХ, ищецът е
декларирал, че е запознат с общите условия на застрахователя по договора и е
приел същите, поради което и предвид обстоятелството, че процесното МПС било на
възраст над 4 години, респ. над 4 до 20 години, считано от датата на първата
регистрация, застрахователното обезщетение се определяло по изчерпателно
изброените в общите условия по застраховката алтернативи.
В тази връзка сочи, че
от съдържанието на уведомление-декларация за щета по застраховка „Каско на
МПС“, попълнено от ищеца, било видно, че в него бил посочен начина за
обезщетяване на вредите, а именно: по експертна оценка.
По преписката не било
налице изявление от страна на застрахования за промяна на желанието за метода
на определяне застрахователното обезщетени, като независимо от това,
застрахователят е предоставил на ищеца възможността да се възползва от разпоредбата на т.72.2 от ОУ по застраховката,
съгласно която обезщетението можело да се определи по представени оригинали на
фактури от сервиз след изрично писмено съгласие на застрахователя и при
спазване на неговите ограничения за стойност на резервните части, сервизен час,
количество, стойност на материали за боядисване, ремонт и др. такива.
В конкретният случай
застрахованото лице е имало право на застрахователно обезщетение по експертна
оценка или да се възползва от услугите на доверен на застрахователя, сервиз,
което обаче не било предприето от В.А..
По изложените
съображения счита, че процесният автомобил, съгласно съществуващите между
страните договорни отношения не е следвало да се ремонтира с оригинални за
марката части при цени и ставки на ремонт в специален за марката сервиз за
автомобили с гаранционни условия, поради което и предявеният иск се явявал
неоснователно завишен.
Моли съда да отхвърли
предявеният иск за главница, както и акцесорно предявеният иск за заплащане на
законна лихва. Претендира деловодни разноски.
В съдебно заседание не
изпраща представител. Депозирано е писмено становище от юрисконсулт И.Е.
депозира писмено становище, в което поддържа депозирания писмен отговор.
Твърди, че няма възражения по доклада и няма да сочи нови доказателства и да
прави нови доказателствени искания. Оспорва заключението на вещото лице по
допуснатата съдебно техническа-оценителна експертиза, като в тази връзка счита,
че следва заключението на вещото лице да бъде основано на метода на средните
пазарни стойности.
След като обсъди
събраните по делото доказателства, в тяхната съвкупност и поотделно, съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приетите като
доказателства: Комбинирана застрахователна полица №********** за застраховки
„каско“ и „злополуки“ от 08.24.2015 г., Квитанция №**********/08.04.2015 г., S/09-033988, Комбинирана
застрахователна полица №0306Х0198808 за застраховки „каско“ и „злополука“ от
11.04.2016 г., Квитанция №**********/11.04.2016 г., Комбинирана застрахователна
полица №BG
/11/ 116001104653 за застраховки „гражданска отговорност на автомобилистите“ и
„злополука“ от 11.04.2016г., Квитанция №**********/11.04.2016 г., Международна
карта за автомобилна застраховка, валидна до 10.04.2017 г., Свидетелство за
регистрация на лек автомобил „БМВ 530Д“ с рег.№К 92 99 АХ – част II, Протокол №**********/14.04.2016 г.,
Доклад по щета №19015030100098/11.08.2015 г., Фактура №**********/13.4.2016 г.,
Месечен отчет по сметка на А.А.В., Общи условия за застраховка на моторни
превозни средства „каско“ при „ЗАД Армеец“ АД, Уведомление – декларация за щета
по застраховка „каско на МПС“ с дата 04.08.2015г.,копия от лична карата на А.А.В.
и удостоверение за техническа изправност на ППС, Опис – заключение по щета №19015030100098/04.08.2015
г., Опис на претенция №19015030100098/06.08.2015 г., Експертиза на претенция
№19015030100098/06.08.2015 г. с дата 22.04.2016 г., Подробно описание на
разходите по претенция №19015030100098-01, Цени на авт.части, предлагани от АГС
Партс ЕООД гр.София, Доклад по щета, Писмо с изх.№Л-4438/26.04.2016 г.,
Платежно нареждане за сумата в размер на 447.23 лв., се установява, че между А.А.В.
и ЗАД“Армеец“АД-София е съществувала комбинирана застрахователна полица „П-Пълно Каско“
№ **********/08.04.2015 г. със срок на действие на договора от 11.04.2015 г. до
10.04.2016 г.; В
ЗАД“Армеец“АД-София е регистрирана щета №19015030100098 във връзка с настъпило
увреждане на лек автомобил марка „БМВ 530 Д". с peг. № К9299АХ, собственост на А.А.В., касаещо
повреда, респ, счупване на предното стъкло на автомобила; Ищецът е извършил
смяна на предно стъкло на горепосочения лек автомобил, за което е издадена
фактура № **********/13.04.2016 г. за сумата в размер на 1774.63 лв.; На
28.07.2016 г. ответникът е превел по банковата сметка на Абдулах В. сумата в
размер на 447.23 лв.
Видно от заключението на
вещото лице В.Д. и дадените показания в съдебно заседание, действително
причинените на 03.08.2015 г. вреди на
лек автомобил „БМВ 530Д“ с рег.№К 92 99 АХ се изразяват в спукване на
предно челно стъкло. Разходите по възстановяване на описаните вреди възлизат на
сумата в размер на 1 514.30 лв. При определяне на размера на сумата, която
е била необходима за възстановяване на автомобила вещото лице е използвало
материалите, които при извършване на ремонта са предвидени по изискванията на
Наредба №24 за задължителното застраховане и методиката за уреждане на
претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС, прието от КФН. Стойността
на съответните части и допълнителни материали са взети по ценоразписа на
„Еврошваке“ и „Евромагазин“-Германия, каквато била практиката на всички
застрахователи, когато остойностяват частите. Това представлявал един метод на
осреднени цени, поради което възражението в молбата, представена от ответника относно
начина на определяне на размера се явявали неоснователни, като в случая са били
взети цени на оригиналните части за процесния автомобил. При запознаване с
материалите по делото в.л. констатирало, че при остойностяване на материалите
от застрахователя, са били взети цени на различните части от различни фирми, респ. цената на едната част от дадена
фирма, от друга фирма вземат цената за друга част, след което били събрани
стойностите и определено застрахователното обезщетение. В заключението всички
цени били взети от „Евромагазин“ и
„Еврошваке“ - Германия. При определяне на застраховката на автомобила
застрахователното дружество използва стойността му по „Еврошваке“, а при
определяне на цените, по които трябва да се подменят частите се използват
цените на заместители, които се доставят от Тайван и др. страни, което било
неправилно, тъй като не се касаело за оригинални части. Когато на даден автомобил
се сменяли частите в оторизиран сервиз, цените били много по-завишени,
отколкото по „Еврошваке“, които пък били по-високи от цените на заместителите.
В сервизите се остойностявали режийни, доставка и др. При оформяне крайната
стойност на разходите, които са необходими за възстановяване на автомобила са
използвани цените, определени изцяло в приложението на Наредба №24, т.е.
наредбата, която се ползва от всички застрахователи. От „Еврошваке“ и
„Евромагазин“ - Германия са взети стойността на цените за челното стъкло,
сензор за климатик, силиконова вложка, ремонтен комплект за съответната марка,
модел и година на производство на автомобила, като вещото лице е взело предвид
и съответните часове за извършване на операциите, които били необходими за
извършване на ремонтните дейности. По същество заключението давало отговор на
въпроса, какви е пазарната стойност, необходима за възстановяване на увредения
автомобил. Действително било възможно да се намерят стъкло и допълнителните
материали, които може би щели да са на по-ниска стойност, но същите ще се
явявали заместители, а не оригинални части. Ако на територията на гр.Кърджали,
в който и да е сервиз или магазин за авточасти се направела поръчка на оригинални
части за процесния лек автомобил, марка „БМВ“, то сумата щяла да е идентична с посочената
в заключението.
При тези данни съдът намира предявения иск по чл.208,
ал.3 от КЗ /отм./ за основателен и доказан по размер.
По
делото безспорно се установи, че между А.А.В. и ЗАД “Армеец“ АД-София е
съществувал договор за застраховка „каско на МПС“, касаещ на лек
автомобил „БМВ 530Д“ с рег.№К 92 99 АХ по комбинирана застрахователна полица № **********/08.04.2015 г. със срок
на действие на договора от 11.04.2015 г. до 10.04.2016 г. Съгласно съдържанието
на договора застрахователната сума е в размер на 25 400 лв. На 03.08.2015
г. е настъпила частична вреда на МПС, а именно спукване на предното стъкло. На
04.08.2016 г. ищецът е депозирал в застрахователното дружество уведомление –
щета, относно настъпилото спукване на предното панорамно стъкло на цитирания
лек автомобил. След извършения оглед на автомобила е съставен опис – заключение
по образуваната щета при застрахователя, като е прието, че увреденото челно
предно стъкло следва да се подмени. А.В. е
извършил смяна на предното стъкло, за което му е издадена фактура
№**********:13.04.2016 г. на стойност 1 774.63лв. На ищеца е било
изплатено застрахователно обезщетение в размер на 447.23 лв. Тези обстоятелства
не са спорни по делото и по несъмнен начин се установяват от представените и
приетите писмени доказателства.
Застрахователното
обезщетение, което се дължи от застрахователя по имуществена застраховка,
подлежи на уговаряне от страните в застрахователния договор. При настъпване
на покрито от договора застрахователно събитие за застрахователя възниква
задължение, съгласно чл. 208, ал. 1 КЗ
/отм./, да заплати на застрахования уговореното застрахователно обезщетение в
размер, определен по правилото на чл. 208, ал. 3
КЗ /отм./. Съгласно цитираната разпоредба обезщетението трябва да
бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното
събитие, като доказването на вредата е в тежест на застрахования.
Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна вреда/ или
възстановителната /при частична вреда/ стойност на застрахованото имущество,
т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи
друго със същото качество /чл. 203, ал. 2
КЗ отм./, съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка /чл. 203, ал. 3 КЗ отм./. Поради това, ако
застрахованият по застраховка "Каско на МПС" представи
доказателства за причинени в резултат на застрахователно събитие вреди на
застрахования автомобил и за извършен в специализиран сервиз ремонт за
тяхното поправяне, застрахователят не може да откаже изплащане на
застрахователно обезщетение в размер на дължимите за ремонта средства при
условие, че те не надхвърлят уговорената застрахователна сума и отразяват
реалната възстановителна стойност по смисъла на чл. 203, ал. 3 КЗ отм. В конкретния случай
при определяне на експертната оценка,
относно на размера на дължимото обезщетение на ищеца, ответникът ЗАД “Армеец“
АД-София необосновано е взел за база цени на съответните части от „АГС Партс“
ЕООД и aftermarket.ags.bg. От друга страна, следва да се отбележи, че в приетата
като доказателство Експертиза по претенция (л.43 от делото) изрично е
отразено като начин на обезщетение „Фактури“. Съгласно приложение №1 към Наредба №24/08.03.2006 г., а именно чл.Раздел III „Определяне размера на застрахователно обезщетение по експертна оценка“, чл.12, ал.1 - Цените на новите части се приемат от ценоразпис Еuгоtаx
|
Т.е. и при двата варианта на определяне на
обезщетение ( горе цитираните), е следвало да се вземат предвид цените на
новите части от ценоразпис на EUROTAXSCHWAKE, което в
случая не е сторено. Напълно необосновано е при определяне на обезщетението да
се търсят възможно най-евтините, предлагани на
пазара части, което освен, че противоречи на горепосочения подзаконов
нормативен акт, е и явно несправедлив, тъй като право на застрахования е да
получи такъв размер на обезщетение за настъпилата вреда, с който да може да
закупи имущество със същото качество. Впрочем следва да се отбележи, че
посочените стойности на нови части за увредения автомобил в представения от
ответника ценоразпис, явно не съответстват на качеството на увредените части,
като ноторно е, че предно стъкло за посочения марка и модел лек автомобил ( БМВ
530, със седемгодишен период на експлоатация) не би могло да отговаря на
стандартите за качество и функционалност при продажна цена от 193 лв.
Съдът не възприема изложените в писмения отговор
доводи, че определеният размер на обезщетение отговарял на средните пазарни
стойности за ремонт на автомобили от съответната марка и модел МПС и бил
съобразен с чл.72,2 от ОУ от ОУ на застраховка на моторни превозни средства
(каско). В тази връзка освен горе изложените съображения следва да се отбележи,
че наличието на посочената разпоредба в ОУ и избрания от застрахования начин на
обезщетяване „по експертна оценка“, по никакъв начин не освобождава
застрахователя от задължението да определи действителния размер на
обезщетението, съобразявайки се с представените
от застрахования разходни документи за извършен ремонт и цените на
новите части от ценоразпис на EUROTAXSCHWAKE.
Т.е. обезщетението по имуществена
застраховка се определя в рамките на договорената максимална застрахователна
сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да
надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като
пазарната му стойност към датата на увреждането. Този принципен отговор намира
своята законова опора в нормата на чл. 208, ал. 3 КЗ /отм./ във връзка с чл.
203, ал. 2 КЗ /отм./ във връзка с ал. 4, като последната изрично урежда, че
когато между страните по застрахователни договор не е уговорено друго, то
обезщетението се дължи по действителната стойност на увреденото имущество, като
за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи друго
със същото качество/ ал. 2/, т. е. по пазарната му стойност. В тази насока ВКС
се е произнесъл и в Р.
№ 115 от 9.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 627/2008 г., II т. о., ТК и Решение № 209 от
30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., ТК, постановени по
реда на чл.
290 ГПК и представляващи задължителна за съдилищата практика на ВКС.
Предвид горното и след
като взе предвид заключението на вещото лице, видно от което разходите по
възстановяване на настъпилата вреда на 03.08.2015 г. на лек автомобил „БМВ 530Д“ с рег.№К 92 99 АХ,
изразяваща се в спукване на предно челно стъкло, възлизат на сумата в размер на
1 514.30 лв., то съдът намира иска за основателен и доказан по размер. В
тази връзка настоящия съдебен състав не споделя доводите на ответника, изложени
в постъпилата на 18.11.2016 г. писмена молба по делото, че заключението на
вещото лице не давало отговор, какво е действителната пазарна стойност на
увреденото имущество. Видно от разпита на в.л. Д. в съдебно заседание, при
изготвяне на експертизата са взети стойности на съответните части и материали
по ценоразписа на „Еврошваке“ и „Евромагазин“-Германия. Когато на съответния
автомобил се извършвала подмяна на част в оторизиран сервиз, цените били много
по-завишени, отколкото по „Еврошваке“, които пък били по-високи от цените на
заместителите. В сервизите се остойностявали режийни, доставка и др. При
оформяне крайната стойност на разходите, които са необходими за възстановяване
на автомобила са използвани цените, определени изцяло в приложението на Наредба
№24., като е отчетено съответното овехтяване. При заявяване на оригинални части
на съответния автомобил, в който и да е сервиз или магазин за автомобилни части
на територията на гр.Кърджали, то стойността на сумата, необходима за
закупуването им и тяхната подмяна, щяла да е идентична с посочената в
заключението. Предвид това и по изложените по-горе съображения, съдът счита, че
заключението на вещото лице изцяло съответства на поставената задача и дава
отговор на въпроса, какъв е размера на сумата, необходима за възстановяване на
настъпилите вреди на вреди на лек
автомобил „БМВ 530Д“ с рег.№К 92 99 АХ, респ. каква е действителната пазарна
стойност на увреденото имущество.
С оглед
изложеното следва да се постанови решение, с което се осъди ЗАД “Армеец“ АД гр.София
да заплати на А.А.В. сумата в размер на 1 067.07 лв., представляваща
главница, произтичащо от дължимо обезщетение за имуществени вреди по договор за
застраховка „каско“, материализиран в комбинирана застрахователна полица №
**********/08.04.2015 г. ,
ведно със законната лихва при забава, считано от предявяване на иска –
18.08.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, както и деловодни разноски
в размер на 592.68 лв., от които 42.68 лв. държавна такса, 200 лв. внесен
депозит за вещо лице и 350 лв. заплатено възнаграждение за адвокат.
Ето
защо, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД
„АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати
на А.А.В. от гр.Момчилград, с ЕГН **********, със съдебен адрес:***, сумата в размер на 1 067.07 лв.,
представляваща главница, произтичащо от дължимо обезщетение за имуществени
вреди по договор за застраховка „каско“, материализиран в комбинирана
застрахователна полица № **********/08.04.2015 г., ведно със законната лихва при
забава, считано от предявяване на иска – 18.08.2016 г. до окончателното
изплащане на сумата, както и деловодни разноски в размер на 592.68 лв.,
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Кърджали в двуседмичен срок от връчване
му на страните.
Районен съдия: