РЕШЕНИЕ
№ 3142
гр. София, 25.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20241110130167 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на непълнолетната В. Г. В., ЕГН **********, и Т. Г. В.,
ЕГН **********, първата действаща лично и със съгласието, а втората чрез своята майка и
законен представител М. П. В., ЕГН ********** срещу Г. В. В., ЕГН **********. Предявени
са активно субективно съединени искове с правно основание иск по чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2
СК, както и искане по чл. 146 СК.
В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на ищците, че брачната връзка между
родителите на ищците е била прекратена, с решение № 10.03.2016 г. постановено по гр.д. №
30749/2015г. на СРС, 91-ви състав, с което родителските права по отношение на двете деца
са били предоставени на майката, местоживеенето им е било определено при нея, а на
бащата е бил определен режим на лични отношения с децата и бащата е бил задължен да
заплаща издръжка за всяко едно от двете деца. С влязло в сила решение № 1209/27.01.2023г.,
постановено по гр.д. 57053/21г. по описа на СРС, 89-ти състав, месечната издръжка за децата
е била увеличена от 95,00лева на 210 лв. за всяко от децата. Сочи се, че към момента на
завеждане на исковата молба издръжката на член от семейството е изключително повишена,
както и че размера на минималната работна заплата на която база се изчислява минималната
издръжка е значително нараснала. Заявява се, че В. е ученичка в 8-ми клас, а Т. в 5-ти клас,
както и че децата посещават допълнителни дейности, по български език, математика и
английски език. Сочи се, че при детето Т. В. е установено дерматитно заболяване, което
1
налага допълнителни разходи. Иска се съдът да постанови решение, с което да осъди
ответникът да заплаща месечна издръжка за всеки от ищците чрез тяхната майка и законен
представител в размер на по 300,00 лева месечно за В. Г. В. и 280,00 лева за Т. Г. В., ЕГН
**********, считано от датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска, считано от деня на забавата до окончателното плащане.
Претендират се разноски. В съдебно заседание ищците поддържат исковата молба.
От ищците чрез процесуалния им представител в първото по делото съдебно заседание е
направено искане за изменение на претенцията по размер, като същото е уважено и с
протоколно определение от 12.02.2025г. съдът е допуснал изменение на иска по реда на чл.
214 от ГПК, като исковата претенция от ищцата В. Г. В., ЕГН ********** е увеличена от
300,00 лева на 550,00 лева месечно, а от ищцата Т. Г. В., ЕГН ********** е увеличена от
280,00 лева на 500,00 лева, считано от датата на подаване на исковата молба, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от деня на забавата до
окончателното плащане.
Ответникът в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, не е подал отговор на исковата молба и не е
взел становище по исковата претенция. В първото по делото съдебно заседание исковата
пренция се оспорва до размера на минималната така от 269,25 лева.
Съдът, като взе предвид относимите доводи и доказателства, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Ищците са деца на ответника, видно от представените два броя удостоверения за раждане
–копия (л. 6 от делото). Видно от препис от решение от 10.03.2016 г. постановено по гр.д. №
30749/2015г. на СРС, 91-ви състав, брачната връзка между родителите на ищците е била
прекратена, като родителските права по отношение на двете деца са били предоставени на
майката, местоживеенето им е било определено при нея, а на бащата е бил определен режим
на лични отношения с децата, както и последния е бил задължен да заплаща издръжка в
размер на по 95,00 лева за всяко едно от двете деца. Видно от представения по делото
препис от решение № 1209 от 27.01.2023г., постановено по гр.д. 57053/21г. по описа на СРС,
89-ти състав, месечната издръжка спрямо децата В. Г. В. е била увеличена от 150,00лв. на
210,00 лв., а за детето Т. Г. В., ЕГН ********** е било увеличено от 140,00 лв. на 210,00
лева. /доколкото видно от мотивите на решението между страните е било образувано друго
производство – гр.д. 6607/2017г. по описа на СРС, 86-ти състав във връзка с издръжката за
децата/.
По делото е представен амбулаторен лист№ 1878 от 20.05.2024г. за детето В. В., видно от
които при детето при детето са установени пигментни лезии на ляв брахиум и на ляво бедро.
(л. 76 от делото). Представена е по делото фактура № ********** от 20.05.24г. за
осъществен преглед за детето В. в размер на 100,00 лева
Видно от представените по делото справки от НАП майката на ищците в периода месец
01.01.2023 г. – 31.01.2025 г. е реализирала средно месечно брутно възнаграждение в размер
3619,00 лв. (л. 63 от делото). По отношение на ответника се установява, че за периода от
01.01.2023 г. – 31.01.2025. е реализирал трудово възнаграждение в размер на 3750,00 лева.
2
(л. 58 от делото). По делото представен фиш за спешна медицинска помощ за детето Т. В. ,
видно от които на детето му е поставена диагноза ОВИ. По делото е представена фактура №
********** за заплатен кур по отношение на детето Т. В. в размер на 390,00 лева.(л- 94 от
делото). По делото е представен погасителен план по кредит (л. 95 от делото) в които като
кредитополучател е посочен бащата на ищците - Г. В. В..
Останалите доказателства съдът не обсъжда, защото са негодни да установят процесните
факти /разпечатки от револют, снимки от платформата „школо“, както и фискални бонове,
от които не се установява нито кой е извършил съответните плащания, нито кой е потребител
на закупените стоки/.
Общоизвестно е обстоятелството, че деца на възрастта на ищците (съответно на девет и
на пет години) имат потребност от разнообразна храна, дрехи, обувки, обучение, както и за
почивка и развлечение. Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат
да се издържат от имуществото си. Следователно, получаването на издръжката е безусловно,
т.е. не е обусловено от каквито и да е допълнителни предпоставки извън наличието на
качеството „ненавършило пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена
изцяло по друг начин – например чрез получаване от детето на доходи от трудово
възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива /в този смисъл е
и т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г./. Размерът на издръжката се обуславя от съотношението
между нуждите на лицето, имащо право на издръжка, и възможностите на задълженото
лице. И тъй като посочените две величини не са константни, законодателят е предвидил
възможност при промяната им издръжката да бъде изменена – увеличена, респективно
намалена – чл. 150 СК. За да се уважи искът по чл. 150 СК, е необходимо да е налице трайно
и съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във
възможностите на задълженото лице. Издръжка се дължи от двамата родители, независимо
при кого децата живеят, но отглеждащият родител следва да поеме по принцип по-малък дял
от издръжката в пари с оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с
децата и посрещането на разходите на домакинството, част от които са в полза и на децата.
Съгласно решение № 1209 от 27.01.2023г., постановено по гр.д. 57053/21г. по описа на
СРС, 89-ти състав, месечната издръжка спрямо децата В. Г. В. е била увеличена от 150,00лв.
на 210,00 лв. , а за детето Т. Г. В., ЕГН ********** издръжката е била увеличено от 140,00
лв. на 210,00 лева. месечно. От определяне размера на издръжката по отношение на ищците
е изминал период от малко повече от две години, като към датата на устните състезания
детето В. Васиела на 15 години, а детето Т. В. е на 12 години. Съдът намира, че
израстването на децата в периода от определяне предишния размер на тяхната издръжка
само по себе си води до увеличаване на необходимите средства за издръжката им. От
изменение на издръжката по отношение на ищците В. и Т. е изминал период от около две
години, които период се характеризира с динамично променяща се икономическа обстановка
и драстично увеличение на цените на стоки и услуги. По делото не е спорно, че децата
живеят при майката, която полага грижи за тях. Нуждите на ищците, обичайни за деца на
3
тяхната възраст /за храна, дрехи, училищни нужди, занимания и т.н./, както и общите
разходи за издръжката на домакинството на майката, в което те се отглеждат, се установява
от самия факт на биологичното им съществуване и не е необходимо да се обосновава
специално. С оглед възрастта на децата нарастват и нуждите и от социални контакти и
развлечения. По отношение на детето В. е установено дерматитно заболяване, за което са
реализирани и допълнителни разходи.
Съгласно чл. 142, ал. 2 СК "минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт
от размера на минималната работна заплата“ или 269,25 лв. към момента на приключване на
устните състезания. Съдът намира, че този минимален размер касае издръжката, дължима от
единия родител, доколкото се съотнася с минималната работна заплата за страната, която
представлява гарантиран минимум на трудовото възнаграждение за едно заето по трудово
правоотношение лице /а не общо за двамата родители/. Нормата, освен това, регулира
масовия случай на претенция за издръжка спрямо единия родител, а не и срещу двамата
общо. По делото не се установи ответника да реализира осигурителен доход и неговия
размер.
Предвид изложеното дотук и като съобрази нуждите на ищците от издръжка с оглед
възрастта им, обстоятелството, че ответникът е в трудоспособна възраст, установеният по
делото размер на доходите на ответника, обстоятелството, че не се установи по делото
същият да има други деца за които да се грижи и съобразявайки обстоятелството, че основни
грижи за децата полага тяхната майка, която също получава брутно трудово възнаграждение
по размер същото като това на ответника, което за ответника се равнява на повече от три
пъти минималната работна заплата за страната, намира, че искът се явява основателен до
размера от по 400,00 лева за всяко от децата, като в останалата част до пълния предявен
размер от 550,00 лева от ищцата В. Г. В. и 500,00 лева от ищцата Т. Г. В..
Издръжката се дължи от датата на подаване на исковата молба – 27.05.2024 г., до
настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване.
По изпълнението на решението:
Съгласно чл.242, ал.1, предл. първо ГПК съдът постановява предварително изпълнение на
решението, когато присъжда издръжка, поради което съдът е задължен да допусне служебно
предварително изпълнение, дори и без искане на страните.
По разноските:
При този изход на спора ищцовата страна има право на разноски за уважената част от
исковете. По делото се установява, че същите са реално направени и същите възлизат в
размер на 800,00 лева /видно от представения на л. 102 от делото списък за разноските и
договор за правна помощ на л. 101 от делото/ Поради което ответника следва да бъде осъден
да заплати разноски в полза на ищците размер на 482,54 лева, с оглед уважената част от
иска.
Ответникът да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да заплати в полза на съда
държавна такса върху присъдените издръжки съобразно увеличената част в размер на 115,20
4
лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК размера на дължимата месечна
издръжка от Г. В. В., ЕГН **********, определена по силата на влязло в сила решение №
1209 от 27.01.2023г., постановено по гр.д. 57053/21г. по описа на СРС, 89-ти състав, в полза
на В. Г. В., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на своята майка и законен
представител М. П. В., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител
И.О.Ж., ЕГН **********, като:
ОСЪЖДА на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК Г. В. В., ЕГН ********** да заплаща
на В. Г. В., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на своята майка и законен
представител М. П. В., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 400,00 лв., считано
от 27.05.2024 г. /датата на подаване на исковата молба/, до настъпване на законно основание
за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, считано от деня на забавата до окончателното погасяване.
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК размера на дължимата месечна
издръжка от Г. В. В., ЕГН **********, определена по силата на влязло в сила решение №
1209 от 27.01.2023г., постановено по гр.д. 57053/21г. по описа на СРС, 89-ти състав, в полза
на Т. Г. В., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител М. П. В.,
ЕГН **********, като:
ОСЪЖДА на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК Г. В. В., ЕГН **********, да
заплаща на Т. Г. В., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител
М. П. В., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 400,00 лв., считано от 27.05.2024
г. /датата на подаване на исковата молба/, до настъпване на законно основание за изменение
или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска,
считано от деня на забавата до окончателното погасяване.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК предварително изпълнение
на решението в частта му относно присъдената издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Г. В. В., ЕГН **********, да заплати на В. Г.
В., ЕГН **********, и Т. Г. В., ЕГН **********, първата действаща лично и със съгласието,
а втората чрез своята майка и законен представител М. П. В., ЕГН **********, разноски в
размер на по 482,54 лв. (четири стотин осемдесет и два лева и петдесет и четири стотинки),
представляващи възнаграждение за един адвокат в производството на ищците.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Г. В. В., ЕГН **********, да заплати по сметка
на Софийския районен съд сума в размер на 326,80 лв., представляващи държавна такса
върху увеличението на издръжката и разноски за особен представител.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-
5
седмичен срок, считано от 26.02.2025 година
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6