РЕШЕНИЕ
№ 232
гр. Велико Търново, 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Теодорина Димитрова
Членове:Йордан Воденичаров
ЯВОР ДАНАИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА П. ШИШМАНОВА
като разгледа докладваното от ЯВОР ДАНАИЛОВ Въззивно гражданско дело
№ 20224100500349 по описа за 2022 година
Производството по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 194/23.03.2022г. по гр.дело № 88/2022г. по описа на РС-Горна
Оряховица, съдът е изменил размера на издръжката, постановена съгласно Решение oт
18.10.2016г. (влязло в законна сила) по гр.дело№ 321/2016г. на ГОРС, вместо което е
постановил: ОСЪЖДА Л. С. - роден на **********г., с ЛНЧ:........, с адрес: гр.Л.
ул.”Д.Х.”№..., ДА ЗАПЛАЩА на М. С. с ЕГН**********, действуваща лично и със
съгласието на своята майка и законна представителка Е. Г. И. с ЕГН********** – двете с
адрес: гр.Г.О. ул. „Б. Х.” №.. ет... ап..., вместо досега плащаната месечна издръжка от по
180.00 лв., занапред месечна издръжка в размер на по 260.00лв. /двеста и шестдесет лева/,
считано от датата на завеждане на исковата молба – 19.01.2022г. до настъпване на законни
основания за изменяване или прекратяване на издръжката , ведно със законната лихва за
всяка просрочена вноска от датата на изискуемостта на всяко вземане до окончателното и
изплащане и отхвърля иска в останалата му част до пълния предявен размер от по 350.00 лв.
Присъдил е и разноски на всяка от страните.
Против решението е подадена въззивна жалба от ищцата по делото М. СК., чрез
адвокат М. А. П.. Моли съда да отмени решението и да присъди издръжка в пълния
претендиран с исковата молба размер. Счита обжалваното решение за неправилно и
постановено при процесуални нарушения, като излага подробни съображения. Позовавайки
се на закона и съдебната практика счита, че размера на издръжката за детето давана от
бащата, следва да бъде увеличен. Навежда, че от първоинстанционния съд не са събрани
1
достатъчно доказателства за доходите на ответника от работа като международен шофьор и
данни за материалното му положение. Счита, че съдът е следвало служебно да събере
доказателства за имущественото състояние на ответника, но в нарушение на процесуалните
правила е задължил ищеца да представи доказателства за получаваните от ответника доходи,
което довело до неправилно приложение на чл.161 от ГПК. Решението било неправилно, тъй
като не кореспондирало със събраните по делото доказателства за получаваните от
ответника допълнителни възнаграждения и командировъчни, както и със събраните гласни
и писмени доказателства, и социален доклад.
В отговора на жалбата въззиваемият чрез пълномощника си адв. П.З. счита жалбата
за неоснователна, като оплакванията в жалбата за неправилност на решението били
неоснователни. Излага подробни съображения и моли съда да отхвърли жалбата.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, съобразно разпоредбите на закона, приема за установено следното:
ЕМ. Г. ИВ. и ответникът по жалбата - Л. С., са родители на М. С. – родена на ..... в
Р.И., с Е..ГН **********, видно от удостоверение, издадено въз основа на Акт № .......г. за
раждане на Община......
С влязло в сила Решение oт 18.10.2016г. по гр.дело №321/2016г. на ГОРС, съдът е
прекратил брака между родителите, упражняването на родителските права спрямо детето
М... е предоставено на майката, а на бащата е определен режим на лични контакти с детето.
Със същото решение съдът е осъдил Л. С. да заплаща за малолетното дете М. СК. с
ЕГН**********, чрез нейната майка и законна представителка Е. Г. И. месечна издръжка в
размер на 180.00 лв., считано от влизане на решението в сила до настъпване на законни
причини за нейното изменение или прекратяване до настъпване на законни основания за
нейното изменение или прекратяване.
Детето М. С. е на 16 години и е ученичка X клас в СУ “В. Г.” гр.Г.О... за учебната
2021/2022г., според служебна бележка от 05.01.2022г.
Майката Е. Г. И. работи на трудов договор и получава доходи като служител в “......”
ЕООД гр.В.Т. в рамките на минималната работна заплата – брутен доход към 669.50 лв.,
видно от удостоверение от 05.01.2022г.
Според служебно изисканата и приложена справка от информационната система на
ТД на НАП В.Търново от 07.03.2022г., относно актуалното състояние на всички трудови
договори на Л. С. (в качеството му на работник/служител) се установи, че лицето няма
подавани ГДД по чл.50 от ЗДЦФЛ, респ. няма данни за начислени, респективно платени
данъци. Последният сключен и валидно действащ трудово договор от 20.07.2021г. е с
работодател „Т. Г.“ЕООД.
Според справка-разпечатка от 08.03.2022г. от системата на АИС-КАТ-Регистрация в
сектор „ПП“ гр.В.Търново с данни за МПС, собственост на името на Л. С., се установява, че
ответникът от 20.05.2020г. е собственик на лек автомобил „Ф. С.“ с ДК ......
Според представения по делото социален доклад от ДСП основни грижи за детето М.
2
С. полага майката Е. Г. И., която е в състояние да задоволява основните потребности на
дъщеря си, което включва осигуряване на храна и сън, подходящо и уютно жилище,
безопасна и сигурна среда, отопление, облекло, хигиена - лична и на дома, здравни грижи и
лечение. Е.И. заедно с дъщеря си М. живеят в жилище - апартамент, собственост на майката,
намиращо се в гр.Г.О. ул. „Б. Х.” №.. ет. .. Апартаментът се състои от кухненски бокс, хол,
спалня, детска стая, килер, две тераси и самостоятелен санитарен възел. Всички стаи в
жилището са стилно обзаведени, със съвременни мебели и лични вещи, съобразно
потребностите на членовете на семейството. Кухнята разполага с необходимите
електроуреди, мебели и вещи. Жилището е с много добри хигиенно-битови условия.
Според данните в социалния доклад, детето М.. има изграден приятелски кръг, както
в училище, така и извън него. Познава по близките си роднини по майчина и бащина линия.
М. С. споделя, че контактува с баща си и поддържа добри отношения с него.
Бащата живее на семейни начала с П.А. в дома на нейните родители на адрес: гр.Л.
ул.„Д. Х.”№.... Съжителката на Л. С. е разведена, има една дъщеря, родена по времето на
сключения граждански брак, която вече е пълнолетна.
В хода на социалното проучване се установило, че за непълнолетната М. С. се
полагат необходимите грижи от страна на майката и основните и потребности адекватно се
задоволяват от нея. Има изградена силна емоционална връзка между майката и детето.
Бащата контактувал с М. С. и емоционалната връзка между тях не била прекъсната.
От двете страни са ангажирани гласни доказателства.
Св. Г И. твърди, че детето се издържа изцяло от майката, като месечните разходи
били около 400.00лв. Детето почти нямало контакт с баща си. За рождени дни и празници
почти не търсел дъщеря си, който за почивки не е дал един лев на детето, а то имало нужда
от храна, от облекло. По отношение парите за брекетите всеки месец детето ходело на
ортодонт и имало разходи най-малко от 100.00 лв. за регулиране на брекетите. Бащата е дал
2000.00 лв. за брекети.
Св. П. Л. А., която живее на семейни начала с ответника Л. С.) заявява, че винаги,
когато е в Р.България Л. СК. се обаждал на дъщеря си М, но тя не си вдигала телефона. За
Коледа донесъл една чанта със сладки и дал пари - 50.00 лв. „извън издръжката“.
Съдът кредитира свидетелските показания тъй като свидетелите споделят техни
непосредствени впечатления и същите не противоречат на останалите събрани
доказателства по делото.
Според приложеното удостоверение от 01.02.2022г., издадено от „Т С“ ООД, през
периода: 01.01.2021г.-31.05.2021г. Л. СК. е работил по трудов договор в дружеството на
длъжността „шофьор товарен автомобили............“ и е получил брутен доход общо за периода
в размер на 3527.10лв. (среден осигурителен доход към 650.00 лв.) и нетно възнаграждение
общо 2791.02 лв.
Според приложеното удостоверение от 02.02.2022г., издадено от „Т. Г.“ ЕООД, през
периода: 01.07.2021г. - 31.12.2021г. Л. СК. е работил по трудов договор в дружеството и е
3
получил брутен доход общо за периода в размер на 3591.42лв. (средно на месец към
660.00лв.).
Според приложеното във въззивното производство удостоверение от 26.05.2022г.,
издадено от „Т.Г.“ ЕООД, през периода: 01.07.2021г.-31.12.2021г. Л. С. е получавал
командировъчни в размер от 500 лв. до 4900 лв. месечно, като за ноември 2021г. сумата е
3482.67 лв., а за декември 2021г. е 4973.39 лв.
Предвид установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от
ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимирана страна, имаща
интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.
Съдът извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл. 269 от
ГПК и констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата
на обжалването – и допустимо.
За да се уважи иска за увеличение на издръжката по чл.150 от СК, е необходимо да е
налице трайно и съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена
промяна във възможностите на задълженото лице – т.19 от ППВС №5/1970 г.
По делото безспорно се доказа трайно и съществено изменение на нуждите на
издържания, в сравнение с тези при постановяване на решението по гр.д. гр.дело №
321/2016г. на ГОРС, с което е определена издръжката за детето.
От образуване на делото и постановяването на горното решение са изминали около 6
години. Детето М. вече е на 16 години, при което се нуждае от повече средства за развитието
си. Същевременно детето е пораснало физически, което е довело до нарастване на
необходимите средства за издръжката му. Или, изменението на обстоятелствата се изразява
в трайно и съществено нарастване на нуждите на детето от издръжка.
Като отчита това изменение на обстоятелствата, съобразявайки разпоредбата на
чл.150 от СК с нуждите на детето и имотното състояние на родителите, съдът счита, че
следва да се увеличи размера на определената по гр.дело №321/2016г. на ГОРС издръжка за
детето М. на 350 лв. месечно, считано от подаване на исковата молба до настъпване на
законни основания за изменянето или прекратяването й.
Този размер на издръжката от ответника, както и допълнително даваната такава от
майката, ведно с личните й грижи за детето, ще даде възможност на детето да задоволи
основните си потребности, свързани с обикновения му начин на живот, както и с
нарастналите му нужди от средства за обучението му. При определяне размера на
издръжката съдът съобрази и разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК, според който минималната
издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.
Освен това, детето е вече на 16 години и е във възраст, когато има по-голяма нужда от
средства за обучението си.
Съдът намира, че така определената издръжка не ще постави в невъзможност
ответника да задоволи собствените си нужди на първо място поради това, че същия има
доход от трудови правоотношения и няма задължение за издръжка към друго лице. Според
новелата на чл.143, ал.2 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. По делото се установи, че получаваната от бащата заплата е общо в размер
по-голям от получаваните от майката месечни доходи от работа.
Представените пред въззивната инстанция подробни справки от работодателя на
ответника, установяват и получени от него командировъчни пари в повече от получаваните
от него доходи от работа, в сравнение с доказаните пред първата инстанция трудови доходи.
През периода: 01.07.2021г. - 31.12.2021г. ответникът Л. С. е получавал командировъчни в
4
размер от 500 лв. до 4900 лв. месечно, като за ноември 2021г. сумата е 3482.67 лв., а за
декември 2021г. е 4973.39 лв. Независимо, че това са командировъчни пари, същите са доход
за ответника, който надхвърля неколкократно размера на получаваното от него месечно
трудово възнаграждение. Следва да се отбележи обстоятелството, че към момента на
постановяване на решението по гр.дело № 321/2016г. на ГОРС минималната работна
заплата е била в размер на 420 лв., а към момента е 710 лв. По делото се събраха данни и за
това, че ответникът е изпращал понякога и суми, надвищаващи задължението му за месечна
издръжка – дал е 2000 лв. за поставяне на брекети на детето, както и суми от по 50 лв. извън
издръжката, което сочи на получаван от него доход в достатъчен размер и за този
извънреден разход.
Предвид изложеното, решението на ГОРС в частта, с която е отхвърлен иска за
изменение на издръжката на ищцата над размера на сумата 260 лв. месечно, до пълния
предявен размер от 350 лв. месечно, следва да се отмени, тъй като е неправилно,
постановено в нарушение на материалния закон - чл.142, ал.1 от СК. Въззивният съд следва
да произнесе друго решение, с което искът за посочената суми се уважи изцяло.
При този изход на делото първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в
частта за разноските.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ищцата-въззивник има право на разноски,
съразмерно с уважената част от исковете, като такива следва да й се присъдят в размер на
сумата 300 лв. за двете съдебни инстанции.
На ответника по иска за издръжка, сега въззиваем, следва да се възложи заплащането
и на сумата 129.60 лв. – дължими държавни такси до пълния изискуем размер на ДТ,
изчислени върху уважената част от исковете за издръжка по чл.150 СК.
Водим от гореизложеното и на основание чл.271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 194/23.03.2022г. по гр.дело № 88/2022г. по описа на РС-Горна
Оряховица, в частта, в която е отхвърлен предявения от М. С. с ЕГН**********,
действуваща лично и със съгласието на своята майка и законна представителка Е. Г. И. с
ЕГН ********** – двете с адрес: гр.Г.О ул. „Б Х” № ет. ап., против Л. СК. - роден на
**********г. с адрес: гр.Л. ул.”Д. Х.”№.., иск за увеличение на издръжката, за разликата от
присъдения й размер от 260 лева до размер на 350 лева, вместо което постановява:
ОСЪЖДА на основание чл.150 от С Л. С. - роден на **********г., с ЛНЧ: ...., с адрес:
гр.Л. ул.”Д. Х.”№.., да заплаща на непълнолетното си дете си М. С. с ЕГН**********,
действуваща лично и със съгласието на своята майка и законна представителка Е. Г. И. с
ЕГН********** – двете с адрес: гр.Г.О. ул. „Б. Х.” №.. ет... ап..., още 90 лв. /деветдесет
лева/ към присъдения увеличен размер на издръжката от 260 лева, при което общото й
дължимо увеличение възлиза на сумата 350 лева, считано от 19.01.2022г. до настъпване на
законни основания за изменяване или прекратяване на издръжката, ведно със законната
лихва за всяка просрочена вноска от датата на изискуемостта на всяко вземане до
окончателното и изплащане
В останалата част като необжалвано решението е влязло в сила.
ОТМЕНЯ решението в частта му за разноските, вместо което постановява:
5
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Л. СК. - роден на **********г., с ...., с
адрес: гр.Л.. ул.”Д. Х.”№.., да заплати на непълнолетното си дете си М. С. с ЕГН**********,
действуваща лично и със съгласието на своята майка и законна представителка Е. Г. И. с
ЕГН********** – двете с адрес: гр.Г.О.. ул. „Б. Х.” №.. ет... ап..., сумата 300 лв. /триста
лева/, представляваща направени по производството в двете съдебни инстанции разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6, вр. с чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК Л. С. - роден на
**********г., с ЛНЧ:..., с адрес: гр.Л. ул.”Д. Х.”№... да заплати по бюджетната сметка на
ВТОС сумата 129.60 лв. /сто двадесет и девет лева и шестдесет стотинки/, представляваща
следваща се държавна такса върху допълнителното увеличение на издръжката.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6