Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 28.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на трети
май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 13510 по описа на съда за
2018 г., взе предвид следното:
Ищецът А.Л.И. твърди в исковата си молба, че на
02.07.2010 г. бил задържан от органите на МВР за срок от 24 часа, а на
следващия ден му повдигнали обвинение за престъпление по чл. 195 от НК и
постановление на прокурор при СРП бил задържан за срок от 72 часа.
С определение на СРС на 06.07.2010 г. му била определена
мярка за неотклонение „домашен арест“. Поради наличие на тежка заболяване, за
всяко посещение при лекар трябвало да иска разрешение на прокурор да напусне
адреса си.
На 29.12.2010 г. СРС изменил мярката в гаранция в размер
на 500 лева.
П.внесла обвинителен акт за извършено от И. престъпление
по чл. 195, ал. 1, т. 3, 4 и 5 вр. чл. 194, ал. 1 от НК. Делото продължило пет
години, през които ищецът не можел да напуска пределите на страната.
Впоследствие съдът отменил тази забрана и ищецът започнал работа в Австрия, за
да издържа семейството си. Необходимостта да присъства на съдебните заседания
довела до напускане на работа.
С присъда от 06.06.2017 г., в сила от 22.06.2017 г.
състав на СРС постановил оправдателна присъда.
През цялото време на висящността на наказателното
производство И. се чувствал унизен и онеправдан. Достойнството му било
засегнато и изпаднал в състояние на депресия.
Моли съдът да осъди П.на РБ да му заплати 50 000
лева обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от
22.06.2017 г. до окончателното изплащане.
Ответникът П.на РБ е подал отговор на исковата молба, в
който оспорва предявения иск. А.И. бил осъждан и в процесния период срещу него
се водели и други наказателни производства, а това сочело на ниска степен на
увреждане и интензитет на отрицателните преживявания. За продължителността на
производството и нарушаване на правото на ищеца за разглеждане и решаване на
НОХД № 668/2012 г. в разумен срок ищецът бил обезщетен.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен
е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ.
Отговорността
на държавата по ЗОДОВ е специална деликтна отговорност в сравнение с общата
деликтна отговорност по чл. 45 и сл. от ЗЗД, произтича от общото задължение на
нейните органи да зачитат правата и законните интереси на гражданите и
юридическите лица и има обективен характер. Тя възниква при наличие на изрично
предвидените в ЗОДОВ предпоставки (за разлика от деликтната отговорност по чл.
45 от ЗЗД, породена от нарушеното задължение да не се вреди другиму) и не е
обусловена от наличието на вина на длъжностното лице, причинило вредата (чл. 4
от ЗОДОВ).
В случая
отговорността на държавата е ангажирана за причинени на ищеца неимуществени
вреди от действия на органите на П.– повдигане на обвинение за извършване на
престъпление, за което А.И. е оправдан, като доказателствената тежест за
установяване на предпоставките за възникване на отговорността е на ищеца.
Не се
спори между страните и от приложените по делото писмени доказателства се
установява, че с постановление от 03.07.2010 г. А.Л.И. и други три лица е
привлечен като обвиняем за това, че на 02.07.2010 г. като съизвършител отнел
чужди движими вещи – чифт мъжки маратонки „Nike“, мъжки часовник „Casio“, дамска гривна от бяло злато,
синджирче дамско златно, сребърна дамска гривна и дребни обеци от владението на
Г.И.Г. без негово съгласие, с намерение да ги присвои, като деянието е извършено
чрез нарушаване на прегради, здраво направени за защита на имот (счупил патрона
на входната врата на апартамента) и чрез използване на моторно превозно
средство (л.а. „БМВ 320“ с ДК № *******и л.а. „Фиат Стило“ с ДК № *******–
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1 и т. 4, пр. 1 вр. чл. 194, ал. 1
вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
С
постановление от същата дата А.И. е бил задържан за 72 часа.
На ищеца
е била взета постоянна мярка за неотклонение „домашен арест“ с определение на СРС
от 06.07.2010 г. по НЧД № И-2492/2010 г., потвърдено с протоколно определение
от 13.07.2010 г. по ВНЧД № 3243/2010 г. на СГС, НО, ХІV състав.
С
постановление на прокурор при СРП от 20.07.2010 г. на А.Л.И. е забранено да
напуска пределите на страната без разрешение на прокуратурата.
По молба
на А.И. за изменение на мярката в по-лека, с определение от 29.12.2010 г. по НЧД
№ И-4532/2010 г. състав на СРС е преценил, че молителят е с влошено
здравословно състояние и се налага да му се оказва медицински контрол и
лечение, поради което е изменил мярката за неотклонение в „парична гаранция“ в
размер на 500 лева. Представителят на П.е протестирал определението, но на
07.01.2011 г. състав на СГС е потвърдил определението от 29.12.2010 г.
На 16.01.2012
г. в СРС е внесен обвинителен акт срещу А.Л.И. за престъпление по чл. 195, ал.
1, т. 3, 4 и 5 вр. чл. 194, ал. 1 от НК.
С
присъда от 06.06.2017 г. по НОХД № 668/2012 г. по описа на СРС, НО, 105 състав А.Л.И.
е признат за невиновен в това, че на 02.07.2010 г. в гр. София, ж.к. „Овча
купел“, ул. „*******след предварителен сговор с Ю.П., Д.Д.и И.Г., чрез
разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот (счупване на
патрона на входната врата на апартамента) и чрез използване на моторно превозно
средство – л.а. „Фиат Стило” с ДК № *******, е отнел от владението на Г.И.Г. и Д.П.Г.без
тяхно съгласие чужди движими вещи на обща стойност 1 431.30 лева, а именно –
вещи, собственост на Г.И.Г. на обща стойност 321.00 лева - 1 чифт мъжки
маратонки „Nike” на
стойност 84.00 лева; мъжки часовник „Casio” на стойност 182.00 лева; 1 мъжки парфюм на стойност
55.00 лева и вещи, собственост на Д.П.Г.на обща стойност 1 110.30лева - дамска
гривна от бяло злато на стойност 375.00 лева; сребърна дамска гривна на
стойност 52.10 лева; синджир от бяло злато на стойност 270.40 лева; сребърен
синджир с медальон на Богородица на стойност 42.30 лева; дамска гривна тип
„белезник” на стойност 23.00 лева, златен медальон, представляващ кръст от бяло
злато на стойност 72.80 лева; чифт обеци с елипсовидна форма на стойност 35.00 лева;
чифт сребърни обеци със спираловидна форма на стойност 67.50 лева; сребърен
пръстен с циркони на стойност 25.10 лева; сребърен пръстен с бял емайл на
стойност 39.00 лева, чифт сребърни обеци с бял и черен емайл на стойност 32.90 лева;
сребърен пръстен с циркон на стойност 24.80 лева, сребърна обеца тип
„полухалка” на стойност 11.90 лева, сребърна обеца тип „широка халка” на
стойност 38.50 лева, с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата не
представлява маловажен случай и го е оправдал по внесеното обвинение за
извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 вр. чл. 194, ал. 1
от НК.
При така
събраните по делото доказателства съдът приема за доказано деянието, от което
ищецът твърди да са му причинени вреди, с което са осъществени две от предпоставките
за уважаване на предявения иск - повдигнато обвинение в извършване на
престъпление от общ характер и влязла в сила оправдателна присъда.
Ищеца следва
да докаже и наличие на причинна връзка между вредите, чието обезщетяване се
претендира и обвинението в престъпление, за които е бил оправдан.
Паричният
еквивалент на претърпените неимуществени вреди се определя от личността на
увредения, настъпилите промени в обществения статус и репутацията на лицето,
негативното отражение в резултат на воденото наказателно производство върху
душевното състояние на обвинения, извън неизбежно следващите се по човешка
презумция вреди, свързани със страх от неоснователно осъждане, засегната чест и
достойнство, неизбежни ограничения в личния, обществения и професионалния живот
(решение № 281/21.06.2012 г., гр.д. № 1240/2011 г., ІV ГО на ВКС). В случая
продължителността на наказателното преследване (досъдебната фаза и поддържането
на обвинение в съдебната) съдът не съобразява при определяне размера на
обезщетението, тъй като ищецът е обезщетен за нарушаване на правото му на
разглеждане и решаване на делото в разумен срок по споразумение по глава ІІІ
„а“ от ЗСВ.
При
наличие на оправдателна присъда по воденото срещу ищеца наказателно
производство, без съмнение за него са произтекли неимуществени вреди, чийто
размер съдът следва да определи по справедливост, съгласно § 1 от ЗР на ЗОДОВ
вр. чл. 52 от ЗЗД. Негативните последици върху личността и психиката на
обвинения в извършване на престъпление се подразбират от естеството на
извършените спрямо него наказателно-процесуални действия. Определянето на
размер на обезщетението обаче следва да бъде съобразен само с онези
обстоятелства, посочени в обстоятелствената част на исковата молба (така
решение № 29/05.03.2012 г., гр.д. № 170/2011 г., ІІІ ГО на ВКС). В случая това
са фактите, свързани с причинените от незаконното обвинение вреди - засегнати
човешкото му достойнство и чест, чувство на страх, унижение и безсилие.
Неминуемо
е привличането към наказателна отговорност за извършено тежко умишлено
престъпление да породи страх у подсъдимия от осъждане.
Към
16.01.2012 г., когато е внесен в СРС обвинителен акт за извършено на 02.07.2010
г. престъпление, А.И. е бил осъждан по влязло в сила на 22.11.2002 г.
споразумение, с което се е признал за виновен в извършване на престъпление по
чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1, т. 4, пр. 2, т. 7 вр. чл. 194, ал. 1 от НК.
Приведена е била в изпълнение и присъда от шест месеца за същото по вид деяние
– кражба, за което А.И. е бил признат за виновен по НОХД № 6013/2000 г. на СРС.
Установява се от справка
за съдимост, приложена към отговора на исковата молба, че по време на
висящността на НОХД № 668/2012 г. А.И. е извършил престъпление по чл. 170, ал.
2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК: на 20.02.2012 г. в съучастие с Ю.С.П.,
като извършител влязъл в чуждо жилище, като за това е употребил сила и
неустановено специално техническо средство, изразяваща се в силен натиск и
избиване на целия патрон и оголване на дръжката със стърчащ държач и избиване
на външната пластина на заключената входна врата на апартамента, довело до
нейното отваряне, като деянието е извършено от две лица.
За това деяние А.И.
е осъден с влязла в сила на 01.02.2018 г. присъда по НОХД № 20526/2014 г. по
описа на СРС, НО, 109 състав.
При тези данни за
криминално минало на ищеца, извършени от него престъпни деяния през процесния
период и като съобрази особеностите в личността на ищеца, съдът достигна до
извода, че у И. не е съществувал никакъв страх от осъждане. Напротив, година
след изменение на мярката му от „домашен арест“ в „парична гаранция“ през
януари 2011 г., и месец след внасяне на обвинителния акт в съда на 16.01.2012
г., на 20.02.2012 г. И. отново е извършил престъпно деяние – посегателство
срещу собствеността на гражданите.
Оплакванията, че
не е могъл да се грижи за семейството си и за влошено здравословно състояние са
голословни, след като вместо да полага труд, той е продължил да върши
престъпления.
Дадените от
свидетеля И.Г. показания са схематични и не съдържат информация за изпитвани от
А.И. притеснения, различни от обичайните при повдигане на неоснователно
обвинение. Не може да пострада достойнство на лице, което е било осъждано за
същите по вид деяния.
Доколкото
временно, за период от шест месеца през 2010 г., правото на свободно
придвижване на И. е било накърнено поради определената му мярка за неотклонение
„домашен арест“, обичайното притеснение за необходимостта от разрешение от
прокурор за своевременно посещение при лекар и напрежението от очакваното дете,
родено през март 2011 г., съдът счита, че на ищеца следва да се определи
обезщетение в размер на 500 лева.
Целта на
присъденото обезщетение е да се репарират действително претърпените
неимуществени вреди, без да се допуска обогатяване на увреденото лице. До
горепосочения размер искът се явява основателен, като за горницата до
50 000 лева подлежи на отхвърляне.
Върху
сумата от 500 лева следва да се начисли законна лихва от датата на влизане в
сила на оправдателната присъда - 22.06.2017 г. до окончателното изплащане.
Съгласно чл. 10,
ал. 3, изр. 1 от ЗОДОВ ответникът дължи на ищеца разноските за производството -
възстановяване на заплатената държавна такса в размер на 10 лева. Данни за
заплатена комисиона от 2.50 лева по делото липсват.
От заплатеното от А.И.
адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 лева, съразмерно на уважената
част от иска, му се дължат 20 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ, П.на Р.Б., с адрес гр. София,
бул. „***** да заплати на А.Л.И., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 500
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от обвинения в
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, 4 и 5 вр. чл. 194, ал. 1 от НК, за което
била постановена оправдателна присъда, ведно със законната лихва от 22.06.2017
г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска за горницата до пълния предявен
размер от 50 000 лева.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, П.на Р.Б., с адрес гр. София, бул. „***** да
заплати на А.Л.И., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 30 лева разноски за
производството.
Решението
може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: