№ 731
гр. София, 15.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20241110108128 по описа за 2024 година
Като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско дело №
20241110108128 по описа за 2024 година
Настоящото производство е образувано по искова молба с входящ номер №
47606/13.02.2024 г., депозирана от И. О. Д. с ЕГН **********, срещу ,,БСХБ" ЕООД с ЕИК *** .
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване конститутивни искове с
правно основание: чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ - за признаване на уволнението, извършено със Заповед
№ 113 от 12.12.2023 г. за незаконно и неговата отмяна; чл. 221, ал. 1 от КТ за осъждане на
ответника да заплати сумата от 1675,30 лв., представляваща обезщетение в размер на брутното
трудово възнаграждение за срока на предизвестието, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното й заплащане; чл. 150 КТ вр. чл. 262, ал. 1, т. 2 и 3
КТ за заплащане на сумата от 6437,94 лв., представляваща възнаграждение за извънреден труд,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й
заплащане; чл. 261 КТ, вр. чл. 8 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата за заплащане на сумата от 61,60 лв., представляваща неизплатено допълнително трудово
възнаграждение за положен нощен труд, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба до окончателното й заплащане; чл. 226, ал. 2, вр. ал. 3 от КТ за заплащане на
сумата в размер на 560 лв., представляваща обезщетение за незаконно задържане на трудовата
книжка на ищцата, след като трудовото й правоотношение е било прекратено, считано от
13.12.2023 г. до 21.12.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата до
окончателното й заплащане. На основание чл. 78 ГПК се претендират и направените в хода на
производството съдебни разноски.
В исковата молба се твърди, че по силата на Трудов договор № 126/31.07.2023 г., сключен с
ответното дружество ,,БСХБ" ЕООД в качеството му на работодател, ищцата е била назначена за
служител, считано от 07.08.2023 г. Трудовият договор е сключен с клауза за шестмесечен
изпитателен срок, уговорен в полза на работодателя, като на служителя се дължи основно месечно
трудово възнаграждение в размер на 1545,48 лв., допълнителното възнаграждение с постоянен
характер за трудов стаж и професионален опит в размер на 129,82 лв. и ежемесечен бонус в размер
на 1300 лв. за постигнати резултати. Посочва, че съгласно чл. 7 от сключения между страните
1
договор трудовото възнаграждение се изплаща до 10-то число на месеца, следващ месеца, за който
се дължи. Твърди се, че към 11.12.2023 г. изплащането на трудовото възнаграждение не е настъпило
и работодателят е изпаднал в забава, поради което ищцата е отправила към последния заявление за
прекратяване на трудовия договор на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, като заявлението, ведно с
болничен лист, трудова книжка и декларация по чл. 22в от ЗДДФЛ са изпратени по куриерска
фирма „Спиди“ с обратна разписка на 11.12.2023 г. Сочи се, че чрез онлайн кореспонденция с Таня
Ангелова, служител на ответното дружество, ищцата е уведомила работодателя за отправеното
заявление за прекратяване на сключения трудовия договор, което е изпратила по куриер. Навеждат
се твърдения, че на 14.12.2023 г. ищцата е получила заповед за прекратяване на трудовия договор в
изпитателния срок на основание чл. 71, ал. 1, т. 2 КТ, издадена на 12.12.2023 г., заедно с дължимите
й ваучери за храна. Ищцата заявява, че е отказала да получи процесната заповед и същата не е
подписана от нея. Твърди, че на 21.12.2023 г. е върнала цялата си работна техника на работодателя
надлежно опакована, като по имейл е изпратила и номера на товарителницата. Посочва, че е
поискала копие от заповедта за прекратяване на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, в резултат от
подаденото от нейна страна заявление, но не е получила обратна връзка от дружеството, като при
проверка в НАП е установила, че трудовият й договор е прекратен на 15.12.2023 г. Навежда
твърдения, че по време на трудовото й правоотношение е полагала извънреден и нощен труд, без да
получи допълнително трудово възнаграждение за него от работодателя. Посочва, че работодателят
след прекратяване на трудовото правоотношение е задържал незаконосъобразно трудовата й
книжка за периода от 13.12.2023 г. до 21.12.2023 г., като това е довело до настъпването на вреди,
изразяващи се в невъзможността на ищцата да се регистрира в рамките на законоустановения 7-
дневен срок за получаване на обезщетение за безработица.
В законоустановения едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба с входящ номер № 222037/05.07.2024 г., депозиран от ответника ,,БСХБ" ЕООД, с който
претенцията на ищеца се оспорва като недопустима и неоснователна. Ответникът навежда
твърдения, че на 30.11.2023 г. в имейл кореспонденция ищцата е уведомена, че трудовият й договор
ще бъде прекратен, считано от 15.12.2023 г., с оглед на което действията на работодателя по
прекратяване на процесното трудово правоотношение предхождат подаденото от ищцата на
13.12.2023 г. заявление за прекратяване с правно основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда.
Оспорва се твърдението, че работодателят е изпаднал в забава при изплащане на трудовото
възнаграждение на служителя, тъй като съгласно чл. 7, ал. 1 от Вътрешните правила за работната
заплата дружеството заплаща трудови възнаграждения не по-късно от 25-то число на месеца,
следващ месеца, за който се дължат / през който е положен трудът. Относно автентичността на
поставения подпис върху процесната заповед №113/12.12.2023 г., издадена на основание чл. 71, ал.
1, т. 2 КТ, отбелязва, че прилага доказателства, изходящи от куриерска фирма „Спиди“, в които
изрично се потвърждава, че подписът принадлежи на ищцата. Ответното дружество оспорва
твърдението, че дължи обезщетение за неспазен срок на предизвестие, тъй като ищцата е сключила
с ответника трудов договор с шестмесечен срок на изпитване в полза на работодателя, считано от
07.08.2023 г., като именно в този срок ответникът е прекратил трудовия договор. Оспорва ищцата да
е полагала нощен и извънреден труд. Посочва, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен като
недопустим и неоснователен. Претендира и направените в хода на производството деловодни
разноски.
Съдът като разгледа поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и
като взе предвид доводите на страните, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК намира за
установено от фактическа страна следното:
На 31.07.2023 г. е сключен Трудов договор №126, по силата на който ищцата в настоящото
съдебно производство И. О. Д. се е задължила, считано от датата на постъпване на работа, да
изпълнява длъжността ,,Счетоводител” в ответното дружество ,,БСХБ" ЕООД. Договорът е
сключен за неопределено време с изпитателен срок от 6 месеца в полза на работодателя, считано от
07.08.2023 г. В точка 3 е предвидено трудовите задължения да бъдат изпълнявани в рамките на
пълен работен ден - 8 часа дневно, при 5-дневна работна седмица. Уговореното възнаграждение
включва основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1545,48 лв., допълнително
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 0,6% от основното
2
възнаграждение и клас прослужено време 8,4% - 129,82 лв., както и бонус в размер на до 1300 лв.
нето месечно на база постигнати резултати по критерии - количество и качество на извършената
работа, спазване на вътрешнофирмени правила и точност в документацията. Съгласно точка 7 от
сключения договор работодателят заплаща на служителя трудовото възнаграждение до 10-то число
на следващия месец, за който то е дължимо. Срокът на предизвестие за прекратяване на
правоотношението се определя на един месец и е еднакъв за двете страни. С подписването на
договора служителят декларира, че се е запознал с правилника за вътрешния трудов ред. Мястото
на работа е офисите на фирмата в гр. Варна, както и от разстояние по чл. 107з от Кодекса на труда,
като за осъществяване на дистанционна работа служителят се задължава да спазва стриктно
стандартите за труд и почивка, утвърдени от работодателя в правилника.
В Правилника за вътрешния трудов ред, утвърден от управителя на ,,БСХБ" ЕООД, е
посочено, че с него се уреждат всички въпроси, свързани с основните права и задължения на
работодателя и работниците, относно работното време и почивките, отпуските, трудовата
дисциплина, решаването на възникнали спорове и др. Съгласно раздел III, точка 1.2. всеки
работник или служител има право да получава трудово възнаграждение съгласно индивидуалния си
трудов договор. Във Вътрешните правила за работната заплата е посочено, че те се прилагат
спрямо всички работници или служители, които са учредили индивидуално трудово
правоотношение с дружеството, независимо от неговото основание, срок и съдържание, като
работодателят е длъжен да доведе съдържанието на вътрешните правила и всяко тяхно изменение
до знанието на всички свои работници или служители в срок до 20 работни дни от тяхното
приемане или изменение. Съгласно чл. 7, ал. 1 от вътрешните правила работната заплата се
изплаща не по-късно от 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се начислява работната
заплата/през който е положен трудът.
Към доказателствения материал по делото е приложено заявление за прекратяване на
трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, подписано от ищцата. В
заявлението се посочва, че ищцата прекратява едностранно сключения трудов договор поради
забавяне изплащането на трудовото й възнаграждение за месец ноември 2023 г., дължимо към
10.12.2023 г. Заявлението е изпратено по куриер ,,Спиди” с пратка № 62427533151, изпратена от
град София на 11.12.2023 г. и получена от ответника на 13.12.2023 г. в град Шумен.
Приложена е заповед № 113/12.12.2023 г. на основание чл. 71, ал. 1 КТ , подписана от
управителя на ответното дружество, в която се посочва, че работодателят прекратява в рамките на
срока за изпитване сключения трудов договор, считано от 15.12.2023 г. Екземпляр от заповедта е
връчен на служителя на 14.12.2023 г. В полето за подпис на служителя е ръкописно изписана
фамилията ,,Д.”, като е налице и ръчно положен подпис.
На 21.12.2023 г. ищцата И. О. Д. е подала сигнал за нарушение на трудовото
законодателство до изпълнителния директор на Изпълнителна агенция ,,Главна инспекция по
труда”, гр. София, в който се твърди, че работодателят ,,БСХБ" ЕООД е извършил няколко
нарушения: фалшифициране на подписа на служителя на заповедта за освобождаване, изплащане
на част от полагаемото възнаграждение във ваучери, а не в лева, неуважено заявление за напускане
по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, както и невърната трудова книжка в 7-дневен срок от получаването й от
работодателя. По постъпилия сигнал с вх. № 23131842/22.12.2023 г. от Дирекция ,,Инспекция по
труда”, гр. Варна е извършена проверка на ,,БСХБ" ЕООД. Работодателят е декларирал писмено,
че пратката с товарителница № 62427533151 е съдържала заявление за отпуск през месец ноември
и болничен лист за периода 11.12.2023 - 22.12.2023 г. В хода на проверката е представена издадена
от работодателя заповед № 113/12.12.2023 г. за прекратяване на трудовото правоотношение,
считано от 15.12.2024 г. От работодателя са изискани ведомости за работни заплати, от които става
ясно, че месечното трудово възнаграждение за месец ноември 2023 г. е било преведено по
банковата сметка на служителя на 12.12.2023 г. Видно от приложен по делото от ответното
дружество документ, наименован ,,Пакетно плащане”, по банковата сметка на ищцата е била
преведена заплата за месец ноември 2023 г. в размер на 2436,47 лв., като посочената дата на
изпълнение е 12.12.2024 г.
3
По делото са приобщени извадки от електронна кореспонденция между ищцата и
Стоянка Димитрова Ангелова (Таня Ангелова), служител в ответното дружество. Видно от
длъжностна характеристика, подписана от Стоянка Ангелова на 13.09.2022 г., последната е била
назначена от работодателя на длъжност ,,Ръководител финансов отдел, код по НКПД
12116005”, като основните й задължения са свързани с подпомагането на финансовия директор при
организацията и контрола на цялостната финансово-счетоводна дейност на дружеството. Съгласно
посоченото в раздел IV от характеристиката длъжността е пряко подчинена на финансовия
директор, на управителя и на собственика на дружеството и е свързана с ръководството на
служители, които имат финансово-счетоводни функции. Видно от приложените по делото
материали ищцата е осъществявала ежедневна комуникация с ръководителя Таня Ангелова във
връзка със запитвания, касаещи възложените трудови задължения, с възникнали технически
проблеми, както и по отношение на всякакви други въпроси, касаещи работния процес.
Във връзка с възникналия между страните правен спор по отношение на прекратяването на
процесното трудово правоотношение, видно от представената електронна кореспонденция на
30.11.2023 г. до ищцата е изпратен имейл, озаглавен ,,Прекратяване на трудов договор на И. Д.”,
със следното съдържание: ,,Здравей, Иве, Както разговаряхме по телефона, моля те да имаш
предвид, че срокът на твоя трудов договор ще бъде прекратен считано от 15.12.2023 г. Благодаря
ти за времето, прекарано заедно! Поздрави, Таня”. На 11.12.2023 г. в 18:31 часа ищцата е
изпратила имейл, получен от служители на ответното дружество, адресиран и до управителя
Цветелина Яръмова, със следното съдържание: ,,Здравей, Ирина, Днес изпратих документите към
посочения офис на Спиди. Товарителницата е с номер 62427533151. Поздрави, И. Д.”. На
12.12.2023 г. в 21:05 часа ищцата е изпратила до Таня Ангелова онлайн съобщение със следното
съдържание: ,,Танче, пуснах заявление за напускане .. госпожа Яръмова просто мина границите на
нормалната комуникация…”.
В открито съдебно заседание, проведено на 30.10.2024 г., са изслушани свидетелските
показания на Светла Шопова, сестра на ищцата И. О. Д., която посочва, че пратката, изпратена
до работодателя на 11.12.2023 г., е била подготвена от ищцата пред нея, и се е състояла в голям бял
плик, в който са били поставени молба за напускане, болничен лист на детето и трудова книжка.
Свидетелят твърди, че на ищцата й се е налагало след работно време да довършва и подготвя разни
неща, като много често е очаквала обратна връзка от нейния пряк ръководител. Съгласно
представените показания работното време се е осъществявало и след 18:00 часа, като стандартно е
имало и дни, в които ищцата е работила и след 22:00 часа.
Изслушани са и свидетелските показания на Стоянка Димитрова Ангелова, пряк
ръководител на ищцата, която посочва, че работи в ответното дружество от 5 г. и познава г-жа Д. от
месец август 2023 г. във връзка с постъпването й на работа в дружеството. Уточнява, че за
служителите е установен дистанционен режим на работа хоум офис, като работното време е на две
смени - първата смяна е от 09:00 до 18:00 часа, а втората смяна - от 13:30 до 21:30 часа. Сочи, че
ищцата в началото е работила на първа смяна, а впоследствие на втора. Твърди се, че ищцата е
отказала да работи на първа смяна, защото има деца. Поставените задачи са били свързани с
осчетоводяването на заплати за американска компания, като поради несправяне с работата се е
наложило ръководителят да промени графика и да преразпредели задачите. Твърди се, че за
възложените задачи категорично не се е налагало ищцата да полага труд извън работно време.
Съгласно представените показания ръководителят е бил уведомяван по корпоративния чат за
всевъзможни лични причини, налагащи отсъствие на служителя. Свидетелят посочва, че на
30.11.2023 г. е провел телефонен разговор с ищцата, за да я уведоми, че не се справя с поставените
задачи. Такова предупреждение е било отправено още септември месец, когато възложените задачи
са били сменени. През ноември работодателят е преценил, че няма как да продължи трудовото
правоотношение в изпитателния срок и заради това на 30.11 ищцата по телефона е била
предупредена, че от 14.12.2023 г. трудовото й правоотношение ще бъде официално прекратено,
като след разговора е била уведомена и писмено по имейл. Посочва се, че заповедта за
прекратяване е връчена с пратка, опакована от свидетеля и нейна колега, съдържаща ваучери за
4
храна, ведомости за ваучери за храна и два броя заповеди за прекратяване на трудовото
правоотношение. Твърди се, че от приложените два екземпляра на заповедта е получен обратно
само един.
По делото е назначена съдебно-почеркова експертиза, извършена по реда на чл. 195, ал. 1
ГПК, която има за задача да установи дали подписът, положен в частта ,,служител/employee” на
заповед за прекратяване на трудово правоотношение № 113/12.12.2023 г., принадлежи на ищцата И.
О. Д.. С искане, отправено от ответника, е поставена допълнителна задача към вещото лице да
сравни дали почеркът върху заповедта съвпада с този върху ведомостите за ваучерите за храна. В
открито съдебно заседание, проведено на 04.12.2024 г., е изслушано заключението на вещото лице,
което съдът кредитира. След извършен анализ вещото лице посочва, че ръкописно изписаното име
,,Д.” в заповед № 113/12.12.2023 г. и във ведомости за ваучери за месец ноември и декември 2023 г.
- обекти на изследването, са изпълнени от едно и също лице. Положеният върху заповедта подпис
вероятно е изпълнен от И. О. Д., като поради липсата на достатъчно сравнителни образци вещото
лице уточнява, че резултатите от изследването са достатъчни само за допускането на вероятността,
че изследваният подпис е изпълнен от ищцата.
В хода на производството по искане на съда е назначена и съдебно-счетоводна експертиза,
която да изследва какъв е размерът на брутното трудово възнаграждение и налице ли е неизплатено
дължимо възнаграждение за положен извънреден и нощен труд. В заключението по проведеното
експертно изследване, изслушано и прието от съда в открито съдебно заседание, проведено на
04.12.2024 г., вещото лице посочва, че при извършената проверка се установява, че на ищцата са
начислени и изплатени уговорените с трудовия договор основно и допълнително възнаграждение,
включително и бонус и болнични отпуски, за периода от 07.08.2023 г. до 14.12.2023 г. Нетният
размер на трудовото възнаграждение е изплатен в срок, определен във Вътрешните правила за
организация на работната заплата от 01.01.2023 г. Не е установено от работодателя да са изготвени
заповеди за полагането на извънреден труд, нито по делото има данни ищцата да е полагала такъв.
Експертизата не разполага с доказателства кога ищцата е започвала и приключвала работа, нито
каква работа е извършвала в часовете, в които се твърди да е полагала извънреден труд, и какви
допълнителни задачи са й възлагани. По отношение на твърденията на ищцата за дължимото й
допълнително възнаграждение в размер на 6437,91 лв., изчислено на база приложен по делото
график с часовете положен труд, изготвен от ищцата, експертизата дава вариант на изчисление на
положения извънреден труд в размер на 4853,92 лв.
Съдът при така установените от фактическа страна обстоятелства, намира от правна
страна следното:
I. По отношение на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ
От събраните по делото писмени доказателства бе безспорно установено, че ищцата И. О.
Д. по силата на трудов договор № 126, сключен на 31.07.2023 г., е била назначена на длъжност
,,Счетоводител, код по НКПД 24116004” в ответното дружество ,,БСХБ" ЕООД, считано от
07.08.2023 г. По отношение на инкорпорираната в точка 2.1. клауза, съгласно която договорът се
сключва с 6-месечен изпитателен срок в полза на работодателя, в чл. 71, ал. 1 КТ е предвидено, че
до изтичане на посочения срок за изпитване страната, в чиято полза е уговорен може да прекрати
договора без предизвестие. В настоящия случай ответното дружество твърди, че надлежно е
прекратило трудовото правоотношение на ищцата със заповед № 113/12.12.2023 г. на основание чл.
71, ал. 1 КТ.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ в тежест на ищеца е да докаже, че
упражненото чрез посочената заповед от работодателя потестативно право да прекрати договора на
основание клаузата за изпитване не е било надлежно упражнено и е проява на злоупотреба с право,
тъй като по аргумент от чл. 8, ал. 1 КТ трудовите права и задължения следва да се осъществяват
добросъвестно и в съответствие със законовите изисквания. В тежест на ответника е да докаже
5
законността на прекратяването на трудовото правоотношение в срока за изпитване.
Ищцата в настоящото съдебно производство оспорва прекратяването на трудовото
правоотношение на горепосоченото правно основание - едностранно без предизвестие от страна на
работодателя в уговорения изпитателен срок, тъй като твърди, че първа е упражнила
потестативното си право да прекрати сключения договор на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ чрез
писмено заявление, изпратено чрез куриер и получено от работодателя на 13.12.2024 г.
Съгласно чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ работникът или служителят има право да прекрати трудовия
договор писмено, без предизвестие, когато работодателят забави изплащането на трудовото
възнаграждение. Потестативното право на работника се упражнява с едностранно волеизявление,
отправено до работодателя, като то следва да бъде изразено ясно, безусловно и недвусмислено в
писмена форма. Разпоредбата поставя като условие за възникване на правото на едностранно
прекратяване на трудовото правоотношение единствено наличието на забава от страна на
работодателя, без да поставя изискване за продължителността на забавата. Правноирелевантни са
причините за неизпълнение на задължението на работодателя да заплати дължимото трудово
възнаграждение в уговорения между страните срок (Решение № 495 от 03.06.2010 г. по гр. д. №
527/2009 г. на Върховен касационен съд).
В точка 7 от процесния трудов договор е уговорено, че работодателят заплаща на
служителя трудовото възнаграждение до 10-то число на следващия месец, за който то е дължимо.
По отношение на несъответствието между предвидения в индивидуалния трудов договор момент,
до който работодателят поема задължение да заплати уговореното възнаграждение, и посоченото в
чл. 7, ал. 1 от Вътрешните правила за работната заплата - а именно, че работната заплата се дължи
не по-късно от 25-то число на месеца, приложение следва да намери индивидуалната уговорка,
инкорпорирана в договора, сключен със служителя. Предвиденото по отношение на действието на
вътрешните правила в чл. 5, съгласно който те намират приложение спрямо всички работници и
служители независимо от съдържанието на индивидуалното трудово правоотношение, не следва да
бъде взето предвид, тъй като работодателят не е ангажирал доказателства, че на ищцата е бил
връчен екземпляр от вътрешните правила и последната е била запозната с тяхното съдържание.
Задължението на работодателя да доведе до знанието на всички свои работници и служители
съдържанието на вътрешните правила е изрично посочено и в чл. 5, ал. 2 от правилата -
задължение, чието изпълнение в случая не е доказано от ответното дружество в хода на
настоящото производство. Видно от представените по делото доказателства работодателят е
превел дължимото за месец ноември 2023 г. трудово възнаграждение в размер на 2436,47 лв. на
дата 12.12.2023 г. - факт, който ответното дружество не оспорва.
В хипотезата на чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, когато са налице предвидените предпоставки и
работникът упражни добросъвестно потестативното си право да прекрати едностранно трудовото
правоотношение без предизвестие, трудовото правоотношение се прекратява с достигането на
изявлението до работодателя. Правна уредба на реда на връчване на писменото изявление за
прекратяване на трудовия договор липсва, като съдебната практика приема за приложими
способите за връчване лично или по пощата с обратна разписка, с нотариална покана, както и всяко
друго връчване, което е допустимо съобразно общите правила в ГПК.
От приобщения по делото доказателствен материал става ясно, че на 11.12.2023 г. ищцата е
изпратила чрез куриерска фирма ,,Спиди” пратка с товарителница № 62427533151, доставена от
куриера и получена от ответното дружество срещу подпис на 13.12.2024 г. В хода на извършена от
Дирекция ,,Инспекция по труда” - гр. Варна проверка във връзка със сигнала, подаден от ищцата за
нарушения на трудовото законодателство от ,,БСХБ" ЕООД, работодателят писмено е декларирал
пред проверяващия орган, че посочената пратка е съдържала заявление за отпуск за месец ноември
и болничен лист за периода 11.12.2023 г. - 22.12.2023 г. С оглед на посоченото съдът намира част от
твърденията на ответника, изложени в хода на производството, за несъответстващи и взаимно
противоречащи си, тъй като нито в отговора на исковата молба, нито в хода на устните състезания
в проведените открити съдебни заседания, ответникът не оспорва получаването на заявлението на
ищцата за прекратяване на трудовия договор по реда на чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ. В писмените бележки
6
по делото, депозирани от ответното дружество с входящ № 412706/18.12.2024 г., работодателят сам
посочва, че ,,ищцата на 11.12.2023 г. изпраща свое заявление за прекратяване на трудовия договор
с основание и мотив, че не й било изплатено трудовото възнаграждение”.
По отношение на твърдението на работодателя, че предприетите от него действията за
прекратяване на процесния трудов договор предхождат получаването от ответното дружество на
заявлението на ищцата на 13.12.2023 г., следва да бъде посочено, че проведеният телефонен
разговор и изпратения на 30.11.2024 г. от Стоянка (Таня) Ангелова имейл не могат да бъдат
разглеждани като действия, притежаващи конститутивен ефект и имащи за последица прекратяване
на трудовото правоотношение. Отправеното по имейл предупреждение, че сключеният договор ще
бъде прекратен считано от 15.12.2024 г., не може да служи и като предизвестие, тъй като за
прекратяване на правоотношението по реда на чл. 71, ал. 1 КТ такова не е необходимо. На следващо
място, в точка 9 от процесния трудов договор е предвидено, че срокът на предизвестие за
прекратяване е едномесечен. Елемент от фактическия състав за пораждане на конститутивното
действие на волеизявлението на работодателя за прекратяване на правоотношението е изтичането
на предвидения срок на предизвестието. В настоящия случай видно от фактите времевият период,
изминал между отправянето по имейл предупреждение от работодателя на 30.11.2023 г. и
получаването от служителя на заповедна по чл. 71, ал. 1 КТ, е двуседмичен.
Когато работникът или служителят упражни правото си да прекрати трудовия договор без
предизвестие на някое от основанията изчерпателно изброени в чл. 327 КТ и волеизявлението му,
обективиращо недвусмисленото намерение за прекратяване на трудовото правоотношение,
достигне до работодателя трудовият договор се счита за автоматично прекратен. Без значение по
отношение на конститутивния ефект на отправеното писмено волеизявление е това дали
посоченото основание за прекратяване на трудовото правоотношение в действителност е било
налице. В случай, че работникът е упражнил правото си да прекрати едностранно сключения
договор, без да е било налице основание, за работодателя възниква единствено правото да получи
обезщетение за нанесените му с незаконното едностранно прекратяване вреди. Автоматичното
прекратяване на договора по чл. 327 КТ осуетява възможността на работодателя за последващо
прекратяване на трудовото правоотношение посредством дисциплинарно уволнение или някое от
другите уредени в закона основания (Решение № 235 от 10.08.2020 г. по гр. д. № 3418 / 2019 г. на
Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение).
Видно от представените по делото доказателства ответното дружество е изпратило чрез
куриер до ищцата заповед № 113/12.12.2023 г. за прекратяване на сключения от страните трудов
договор едностранно от работодателя на основание чл. 71, ал. 1 КТ. Заповедта е получена от
ищцата на 14.12.2023 г., като последната твърди, че не е подписала получения документи
положените ръкописно изписани фамилия и подпис в полето ,,служител/employee” не й
принадлежат. На първо място, следва да бъде посочено, че процесната заповед е с дата 12.12.2023 г.
От приложената имейл кореспонденция става ясно, че ищцата е уведомила своя пряк ръководител -
Таня Ангелова, за изпратеното заявление за прекратяване на трудовия договор по реда на чл. 327,
ал. 1, т. 2 КТ в същия ден - още преди получаване на пратката от работодателя на 13.12.2023 г. В
тази връзка няма как по категоричен начин да бъде установено дали съставянето на заповедта по
чл. 71, ал. 1 КТ предшества или не отправеното от страна на служителя волеизявление, с което
уведомява своя ръководител за съдържащото се в изпратената пратка заявление. Посоченото обаче
не оказва влияние върху факта, че заповедта е достигнала до служителя на 14.12.2023 г. - момент,
чието темпорално проявление е след получаване на заявлението по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ от
работодателя. За упражняване на потестативното право на работодателя по чл. 71, ал. 1 КТ не са
налице необходимите предпоставки - а именно наличието на валидно възникнало и непрекратено
трудово правоотношение между страните. Връчената от работодателя заповед, след като договорът
вече е бил прекратен от служителя на друго основание, е безпредметна. Отправеното със заповедта
изявление за прекратяване не поражда действие, тъй като е отправено след друго вече получено и
произвело правопрекратяващо действие волеизявление, отправено от служителя. (Решение № 20
от 19.02.2018 г. по гр. д. № 1822 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение;
Решение № 332 от 28.10.2014 г. по гр. д. № 1350/2014 г. на Върховен касационен съд).
7
В хода на производството не бе установено по безспорен начин дали подписът, положен
върху процесната заповед принадлежи на ищцата, дотолкова доколкото проведената и кредитирана
от съда съдебно-почеркова експертиза установява единствено вероятността ръкописно изписаната
фамилия ,,Д.” и ръчно положеният подпис да принадлежат на ищцата.
С оглед на всичко гореизложено съдът счита, че работодателят не е упражнил
надлежно потестативното си право да прекрати едностранно трудовия договор по реда на чл.
71, ал. 1 КТ, тъй като към момента на получаване на заповедта за прекратяване от ищцата,
трудовото правоотношение вече е било прекратен от служителя на основание чл. 327, ал. 1, т.
2 КТ, считано от 14.12.2023 г. В този смисъл искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване на
уволнението, извършено със заповед № 113/12.12.2023 г., за незаконно и за неговата отмяна
следва да бъде уважен.
II. По отношение на иска с правно основание чл. 221, ал. 1 от КТ
Съгласно чл. 221, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение от служителя
без предизвестие в случаите по чл. 327, ал. 1, т. 2 - забавяне в изплащане на трудовото
възнаграждение, работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното трудово
възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на
действителните вреди - при срочно трудово правоотношение. Основателността на иска по чл. 221,
ал. 1 КТ се обуславя от наличието в полза на работника на потестативното право едностранно да
прекрати трудовото правоотношение при условията на чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ и надлежното му
упражняване.
В хода на делото бе установено, че ищецът надлежно е прекратил сключения на 31.07.2023
г. безсрочен трудов договор със заявление, отправено на 11.12.2023 г. и получено от работодателя
на 13.12.2023 г. От приетите по делото писмени доказателства се установява наличието на
визираното в заявлението фактическо основание - забава на работодателя в изплащане на
трудовото възнаграждение за месец ноември 2023 г. Между страните не е налице спор по
отношение на факта, че посоченото възнаграждение е изплатено на 12.12.2023 г. Тъй като в
процесния трудов договор е уговорено заплащането на дължимото обезщетение да бъде
извършвано до 10-то число на месеца, следващ месеца, за който то е дължимо, работодателят,
считано от 10.12.2023 г. е изпаднал в забава по отношение на изпълнение на предвиденото в точка 7
от процесния договор задължение.
Доколкото в хода на съдебното производство бе установено, че служителят надлежно е
упражнил потестативното си право едностранно да прекрати трудовия договор по реда на чл.
327, ал. 1, т. 2 КТ и доколкото забавяне в заплащане на дължимото възнаграждение в
действителност е било налице, искът по чл. 221, ал . 1 КТ за заплащане на обезщетение в
размер на брутното трудово възнаграждение следва да бъде уважен.
III. По отношение на иска с правно основание чл. 150 КТ вр. чл. 262, ал. 1, т. 2 и 3 КТ
Съгласно чл. 143, ал. 1 КТ извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със
знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника
или служителя извън установеното за него работно време. По силата на чл. 150 КТ за положен
извънреден труд работодателят е длъжен да заплати трудово възнаграждение в увеличен размер
съобразно предвиденото в чл. 263 КТ. Забраната предвидена в чл. 143, ал. 1 КТ има за цел закрила
на трудовите права на работника и е насочена към осуетяването на неправомерното поведение на
работодателя, свързано с използването на труда на работниците и служителите извън установеното
работно време. Разпоредбата е израз и на принципното положение, че както работникът, така и
работодателят, следва да спазват предвиденото в сключения помежду им трудов договор (Решение
8
№ 6666 от 22.05.2018 г. по адм. д. № 4732 / 2017 на Върховния административен съд).
По иска с правно основание чл. 150 КТ в тежест на ищеца е да докаже положения извън
установената продължителност на работното време труд, като са допустими писмени и гласни
доказателства. В настоящия случай съгласно точка 3 от сключения между страните трудов договор
работното време е с продължителност 8 часа при 5-дневна работна седмица. Видно от
представената по делото електронна кореспонденция, осъществявана между ищцата и нейния пряк
ръководител Таня Ангелова, а така и от предоставените от сестрата на ищцата, става ясно, че
служителят е осъществявал комуникация по въпроси, касаещи трудовите му задължения, в
различни времеви интервали, включително и в късните часове на денонощието. От свидетелските
показания на ръководителя и представените от работодателя графици на служителите по работни
схеми става ясно, че в ответното дружество е било предвидена организация на работния процес в
различни смени, чието начало и край варира.
От свидетелските показания на сестрата на ищцата става ясно единствено, че последната е
провеждала кореспонденция с прекия си ръководител в различни часови диапазони от деня, както и
че е споделила на своето семейство, че има да довършва възложени й задачи. С оглед на факта, че
трудовите задължения на ищцата са били осъществявани в дистанционна форма, от представения
по делото график за часовете положен труд, съставен от ищцата, както и от приложената имейл
кореспонденция съдът не успя да установи действителния времеви диапазон, в който работникът е
престирал своята работна сила. Такова е заключението и на вещото лице по проведенета съдебно-
счетоводна експертиза.
Доколкото от събраните по делото писмени доказателства и от заключението на
вещото лице по приетата от съда съдебно-счетоводна експертиза не бе установено
престирането на работен труд от страна на ищцата извън установеното работно време, съдът
счита, че искът по чл. 150 КТ вр. чл. 262, ал. 1, т. 2 и 3 КТ следва да бъде отхвърлен.
IV. По отношение на иска с правно основание чл. 261 КТ, вр. чл. 8 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата
Положеният от работника или служителя нощен труд се заплаща с увеличение, уговорено
от страните по трудовото правоотношение по силата на чл. 261 КТ. В съдебната практика се
посочва, че изплащаните суми за нощен труд и труд в официални празници се изчисляват чрез
подневно или сумарно отчитане на работното време на служителя и не могат да бъдат отнесени
към допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер (Решение № 23 от 16.02.2016
г. по гр. д. № 1407 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение). В този смисъл
предпоставка за възникване на задължението на работодателя за заплащане на увеличено
възнаграждение на основание чл. 261 КТ е извършването на трудова дейност от работника или
служителя от 22,00 ч. до 06,00 ч. съобразно предвиденото в чл. 140, ал. 2 КТ.
Доколкото в настоящия случай липсва изрична клауза в трудовия договор, която да
предвижда възможността за полагане на нощен труд от страна на служителя, и поради
обстоятелството, че ищцата не успя в условията на пълно и главно доказване да докаже
твърдението за положен нощен труд, в тежест на ответното дружество не е възникнало задължение
за заплащане на допълнително възнаграждение.
В този смисъл съдът счита, че искът с правно основание чл. 261 КТ, вр. чл. 8 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата следва да бъде отхвърлен,
тъй като в хода на производството не е установено ищцата да е полагала нощен труд.
V. По отношение на иска с правно основание чл. 226, ал. 2, вр. ал. 3 от КТ
9
В чл. 226, ал. КТ е предвидено, че работодателят и виновните длъжностни лица отговарят
солидарно за вредите, причинени на работника или служителя поради неиздаване или
несвоевременно издаване на необходимите му документи, удостоверяващи факти, свързани с
трудовото правоотношение, както и поради вписване на неверни данни в издадените документи.
При прекратяване на трудовото правоотношение по силата на чл. 62, ал. 3 КТ работодателят е
задължен в 7-дневен срок от прекратяването да впише данните в регистъра на заетостта. При
невписване на прекратяването по посочения ред работодателя носи отговорност за претърпените от
работника вреди.
Въпросите от кой момент възниква и става изискуемо задължението по чл. 350, ал. 1 КТ на
работодателя да предаде незабавно на работника или служителя надлежно оформената трудова
книжка след прекратяване на трудовото правоотношение, от кой момент работодателят изпада в
забава за изпълнението му, кога и как той се освобождава от последиците на тази забава, както и
кога е налице незаконно задържане на трудовата книжка по смисъла на чл. 226, ал. 2 КТ и кога
възниква правото на работника или служителя да получи, съответно - задължението на
работодателя да заплати обезщетението по чл. 226, ал. 2 и ал. 3, изр. 2 КТ, са разгледани в
Тълкувателно решение № 1 от 02.12.2019 г. по тълк. д. № 1 / 2019 г. на Върховен касационен
съд, ОСГК. При прекратяване на трудовото правоотношение на някое от предвидените в КТ
основания за работодателя възникват две задължения - да впише в трудовата книжка на работника
или служителя данните, свързани с прекратяването на трудовия договор, и след вписването им да
предостави обратно фактическата власт върху трудовата книжка на работника. В съдебната
практика се приема, че изпълнението на тези задължения следва да бъде извършено незабавно и
без отлагане, което означава в деня на прекратяване на правоотношението. След настъпване на
изискуемостта работодателят изпада в забава за изпълнението на горепосоченото задължение за
връщане на трудовата книжка. Незаконно задържане на трудовата книжка е налице, когато след
направеното вписване на данните, работникът или служителят е бил в предприятието и е изчаквал
получаването на трудовата си книжка, но предаване не е било извършено от работодателя, без да
има основателни причини за това - в тази хипотеза работодателят дължи обезщетение по чл. 226,
ал. 2 КТ. Когато обаче надлежно поканеният да получи обратно трудовата си книжка работник или
служителят не се яви или не декларира писмено волята си трудовата книжка да бъде предадена чрез
друго лице или по пощата, както и в хипотезите, когато не е потърсил книжката, която е предал за
оформяне на работодателя, не е налице хипотеза на незаконното й задържане, която да е в причинна
връзка с претърпените вреди.
В настоящия случай ответното дружество не оспорва обстоятелството, че трудовата книжка
на ищцата И. О. Д. е била получена от работодателя на 13.12.2023 г. с пратка № 62427533151.
Поради факта, че трудовото правоотношение, възникнало по силата на процесния трудов договор, е
било прекратено към посочената дата с получаване на писменото заявлението с правно основание
чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ от работодателя, следва да се приеме, че към този момент ответното
дружество е изпаднало в забава по отношение на задължението си да впише в трудовата книжка на
работника обстоятелствата, свързани с прекратяването на трудовото й правоотношение. Тъй като
кореспонденцията между страните по трудовото правоотношение се е осъществявала
дистанционно, в настоящия случай личното предаване на трудовата книжка обратно на работника
не е било възможно. В хода на съдебното производство бе установено, че ищцата е получила
обратно трудовата си книжка на 21.12.2023 г. Липсват данни по делото ищцата преди посочената
дата да е отправяла изрично волеизявление, адресирано до работодателя, с което да иска трудовата
й книжка да й бъде изпратена по куриер с оглед упражняването на посочените в исковата молба
трудови или социални права. Не са налице и данни, които да сочат, че ищцата с изпращането на
трудовата си книжка на работодателя на 11.12.2023 г., е представила писмена молба с искане
трудовата й книжка да бъде изпратена обратно по куриер.
Изпълнението на задължението на работодателя незабавно да върне трудовата книжка на
работника или служителя е от значение за надлежното упражняване на трудовите и осигурителните
права, следващи прекратяването на трудовото правоотношение. Неправомерното задържане на
трудовата книжка може да доведе до ограничаване на конституционното право на труд, защото без
нея работникът или служителят не може да постъпи на друга работа, както и до ограничаване на
10
негови социално осигурителни права, с оглед невъзможността да получава обезщетения за
безработица. В този случай причинените на работника или служителя вреди в резултат на
незаконно задържане на трудовата книжка съгласно чл. 226, ал. 2 КТ подлежат на обезщетяване. В
този случай за пораждане на отговорността на работодателя следва да са налице съгласно чл. 226,
ал. 2 КТ, следните четири предпоставки: 1. прекратено трудово правоотношение, 2. незаконно
задържане на трудовата книжка на работника или служителя, 3. наличие на причинени вреди и 4.
причинна връзка между незаконното задържане на трудовата книжка и причинените вреди. В
хипотезата на чл. 226, ал. 2 КТ обезщетението за незаконно задържане на трудовата книжка е в
размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за времето на задържане
на трудовата книжка. Работникът или служителят не е длъжен да доказва размера на конкретно
претърпените от него вреди, защото той е нормативно определен и се определя от периода на
незаконно задържане на трудовата книжка и от размера на получаваното брутно трудово
възнаграждение, а не от действително претърпените вреди.
Поради обстоятелството, че в разглеждания случай трудовата книжка е била предоставена
на работодателя за вписване на данните във връзка с прекратяване на трудовото правоотношения
посредством пратка, доставена от куриер и получена срещу подпис от представител на ответното
дружество, работникът или служителят фактически е нямало как да получи незабавно трудовата си
книжка обратно, тъй като се е намирал в друг град. Доколкото трудовата книжка на ищцата е
изпратена обратно чрез куриер и е била надлежно получена от нея на 21.12.2023 г., в случая
забавата не се дължи на противоправното поведение на работодателя и задържането на трудовата
книжка не може да бъде квалифицирано като незаконно.
С оглед на гореизложеното искът с правно основание чл. 226, ал. 2, вр. ал. 3 от КТ за
заплащане на сумата в размер на 560 лв., представляваща обезщетение за незаконно
задържане на трудовата книжка на ищцата, след като трудовото й правоотношение е било
прекратено, считано от 13.12.2023 г. до 21.12.2023 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата до окончателното й заплащане, следва да бъде отхвърлен.
По отношение на разноските: С оглед изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, съдебните разноски по настоящото производство следва да се присъдят в полза на ищцата
съразмерно с уважената част от исковете. От ищцата е представен е списък с разноски по реда на
чл. 80 ГПК, включващи заплатено адвокатско възнаграждение за осъществяване на правна защита,
съдействие и процесуално представителство в размер на 2520 лв. Приложено е и платежно
нареждане, удостоверяващо извършеното плащане.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът също има право на
разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете. Представен е списък на разноските,
направени от ответника, представляващи изплатено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство в размер на 3000 лв.
Доколкото ищецът е освободен от заплащане на държавни такси, на основание чл. 78, ал. 6
КТ ответникът следва да бъде осъден да заплати сума в размер на 130 лева, представляваща
дължима държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски районен
съд и 250 лева, представляващи възнаграждение на вещите лица по допуснатите съдебно-
почеркова и съдебно-счетоводна експертиза.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
11
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
уволнението на И. О. Д., ЕГН **********, с адрес ж.к. Люлин 9, чл. 911, вх. Д, ап. 93, извършено
със заповед № 113 от 12.12.2023 г., издадена от управителя на ,,БСХБ" ЕООД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. ,,Ген. Колев”, Бизнес център ,,Никулицел” № 113,
ет. 8, ап. 8.1., за прекратяване на трудовото правоотношение между страните на основание чл. 71,
ал. 1 КТ - без предизвестие преди изтичане на срока за изпитване.
ОСЪЖДА ,,БСХБ" ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.
,,Ген. Колев”, Бизнес център ,,Никулицел” № 113, ет. 8, ап. 8.1. да заплати на И. О. Д., ЕГН
**********, с адрес ж.к. Люлин 9, чл. 911, вх. Д, ап. 93 сумата от 1675,30 лв., представляваща
обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й заплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 150 КТ вр. чл. 262, ал. 1, т. 2 и 3 КТ , предявен от
И. О. Д., ЕГН **********, с адрес ж.к. Люлин 9, чл. 911, вх. Д, ап. 93 срещу ,,БСХБ" ЕООД с ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. ,,Ген. Колев”, Бизнес център ,,Никулицел”
№ 113, ет. 8, ап. 8.1., за заплащане на сумата от 6437,94 лв., представляваща възнаграждение за
извънреден труд.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 261 КТ, вр. чл. 8 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, предявен от И. О. Д., ЕГН **********, с адрес ж.к. Люлин 9,
чл. 911, вх. Д, ап. 93 срещу ,,БСХБ" ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, бул. ,,Ген. Колев”, Бизнес център ,,Никулицел” № 113, ет. 8, ап. 8.1., за заплащане на сумата
от 61,60 лв., представляваща неизплатено допълнително трудово възнаграждение за положен
нощен труд.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 226, ал. 2, вр. ал. 3 от КТ , предявен от И. О. Д.,
ЕГН **********, с адрес ж.к. Люлин 9, чл. 911, вх. Д, ап. 93 срещу ,,БСХБ" ЕООД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. ,,Ген. Колев”, Бизнес център ,,Никулицел” № 113,
ет. 8, ап. 8.1., за заплащане на сумата в размер на 560 лв., представляваща обезщетение за
незаконно задържане на трудовата книжка на ищцата, след като трудовото й правоотношение е
било прекратено, считано от 13.12.2023 г. до 21.12.2023 г.
ОСЪЖДА И. О. Д., ЕГН **********, с адрес ж.к. Люлин 9, чл. 911, вх. Д, ап. 93 да заплати
на ,,БСХБ" ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. ,,Ген. Колев”,
Бизнес център ,,Никулицел” № 113, ет. 8, ап. 8.1. сумата от 2424 лв., представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение по настоящото производство.
ОСЪЖДА ,,БСХБ" ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.
,,Ген. Колев”, Бизнес център ,,Никулицел” № 113, ет. 8, ап. 8.1. да заплати на И. О. Д., ЕГН
**********, с адрес ж.к. Люлин 9, чл. 911, вх. Д, ап. 93 сумата от 483 лв., представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение по настоящото производство.
ОСЪЖДА ,,БСХБ" ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.
,,Ген. Колев”, Бизнес център ,,Никулицел” № 113, ет. 8, ап. 8.1. да заплати по сметка на Софийски
районен съд сумата от 130 лв., представляваща държавна такса за уважените искове, както и сумата
от 250 лв, представляваща разноски за съдебно-почерковата и съдебно-счетоводната експертиза,
съразмерно с уважената част.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
12
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13