№ 186
гр. Варна, 23.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Ралица Ц. Райкова
мл.с. Марина К. Семова
при участието на секретаря Мая Т. Иванова
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно гражданско дело
№ 20233100502523 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по постъпила въззивна жалба, подадена от
ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, р-н Младост, ж.к.Младост 3, бул.Александър Малинов №51, вх.А, ет.9, ап.офис
20, срещу решение №3211/06.10.23г. по гр.д.№5432/23г. на ВРС, с което е осъдено
ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД да заплати на М. Д. Д. от гр.Варна сумата от 5940лв,
недължимо платена по договор за потр.кредит №1074357/12.10.21г., ведно със законната
лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда 28.04.23г. до
оконч.изплащане, на осн. чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
В жалбата въззивникът е навел оплаквания, че решението е неправилно.
Твърди, че РС неправилно е приел, че договорът е нищожен на осн. чл.10, ал.1 от ЗПК, както
и неправилно е приел и не е мотивирал защо таксата за гарант следва да бъде включена в
ГПР. Излага, че договорът за гаранция е сключен между въззиваемия и Фератум Банк ЕАД,
което било самостоятелно юрид.лице, като дължимата по договора за гаранция такса била
възнаграждение за поръчителя. Излага доводи, че за незадължителност на сключването на
договор за гаранция при сключването на договор за кредит. Моли да бъде отменено
решението, като бъде отхвърлен иска.
Въззиваемата страна М. Д. Д. от гр.Варна, е депозирала отговор, с който счита
жалбата за неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
1
За да се произнесе по спора Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен от М. Д. Д. срещу
ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр.I от ЗЗД за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от 5940лева, представляваща платена без правно
основание сума за гаранция съгл. чл.5 от договор за потр.кредит №1074357/12.10.21г., ведно
със законната лихва от предявяване на иска до окончателно плащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за
потр.кредит №1074357/12.10.21г., по силата на който отв.дружество е предоставило заем в
размер на 6000лв, която сума следвало да бъде върната до 05.04.23г. на 18 месечни вноски
при лихвен процент от 35%. Твърди, че съгласно договора в чл.5 било предвидено кредитът
да се обезпечава с поръчителство, предоставено от ФЕРАТУМ БАНК, като одобряването на
поръчителството се извършвало с одобряване на кредита. Излага, че не й е предоставен
сключен с ФЕРАТУМ БАНК договор за поръчителство, а единствено погас.план към
договор за гаранция 1074357, както и че плащанията били извършвани заедно към
отв.дружество. Счита, че дори и да се установи наличието на сключен договор за
поръчителство, то той би бил недействителен поради противоречие с добрите нрави, тъй
като е налице изначална липса на еквивалентност на престациите. Излага, че ищцата е
заплатила изцяло всички задължения по двата погас.плана, като сумата от 5940лв била
заплатена без основание и подлежала на връщане.
В отговор на исковата молба ответникът ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД
поддържа становище за неоснователност на иска. Излага, че сключването на договор за
гаранция не било условие за сключването на договор за кредит, като уговорката на чл.5 от
договора за кредит била индивидуално уговорена. Излага, че Фератум банк е самостоятелно
юрид.лице, като договорът за гаранция бил отделно правоотношение, по което ответникът
не бил страна. Излага, че както в Стандартния европейски формат на преддог.информация,
така и при попълване на електронния формуляр при кандидатстване ищецът е бил запознат
с възможностите за обезпечаване на кредита и икономическите последици от това. Оспорва
твърдението, че сключването на договора за гаранция е извършено с цел начисляване на
допълн.разходи по кредита, тъй като необходимостта от обезпечение се явява следствие на
извършваната от кредитора оценка на кредитоспособността на потребителя. Излага, че
договорът за кредит е в съответствие с чл.19, ал.4 ЗПК, като възнаграждението за
предоставената гаранция не се включвало в размера на ГПР, тъй като не е задължителна за
сключването на договора за кредит.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и
като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.2 от ГПК, от надлежно
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
2
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В рамките на тази проверка
настоящият състав намира предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД за
процесуално допустим, поради което и дължи произнасяне по същество на спора.
Съгласно нормата на чл.55, ал.1, предл.първо от ЗЗД подлежи на връщане
полученото при начална липса на основание /в тази насока е Постановление №1 от
28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79г. на Пленума на ВС/. За успешното провеждане на иск с
посоченото основание, ищецът следва да докаже факта на имуществено разместване между
него и ответника. От своя страна ответникът следва да докаже, че престацията е получена на
годно основание.
Несъстоятелни са оплакванията във въззивната жалба за неправилност на
решението предвид приетото, че договорът за кредит бил нищожен на осн. чл.10, ал.1 от
ЗПК и че таксата за гарант следвало да бъде включена в ГПР. Обжалваното решение не
съдържа мотиви в подобен смисъл, а напротив в мотивите си ВРС е приел, след съпоставяне
на клаузите на договора с императивните норми на ЗПК и тези за неравноправност по ЗЗП,
че е налице валидно възникнала облигационна връзка между страните по договора за
кредит.
По делото няма спор, че ищцата е заплатила сума в общ размер на 14121,63лв,
за което по делото са представени писмени доказателства, като плащанията са извършени в
полза на отв.дружество. Безспорно от договора за кредит и погас.план към него се
установява, че задължението към ответника възлиза на общата сума от 8100лв. Ответникът
нито навежда твърдения, нито представя доказателства за наличието на основание, даващо
му право да задържи платената над дължимите 8100лв сума. С оглед на това съставът на
въззивния съд приема, че предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Въззивният съд напълно споделя мотивите на ВРС в горепосочения смисъл и
препраща към тях на основание чл. 272 ГПК.
Поради съвпадане изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, решението на ВРС следва да бъде потвърдено изцяло.
Във връзка с отговорността за разноски от ищцовата страна е направено искане
за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално
представителство, съгласно чл.38, ал.2 вр. ал.1 от ЗА. В представеният по делото договор за
правна помощ изрично е отразено предоставянето на безплатна помощ от адвоката по реда
на чл.38, ал.1, т.2 ЗА. Настоящият състав, като съобрази гореизложеното и обстоятелството,
че осъществената правна помощ се изразява в депозиране на отговор на въззивната жалба,
без явяване в с.з., намира, че дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъде
присъдено в размера, посочен в разпоредбата на чл.9, ал.1 във вр. с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба
№1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно
400лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №3211/06.10.23г., постановено по гр.д.
№5432/23г. на ВРС.
ОСЪЖДА ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, р-н Младост, ж.к.Младост 3, бул.Александър Малинов №51,
вх.А, ет.9, ап.офис 20, ДА ЗАПЛАТИ на адв.П. Й. Н., ЕГН **********, с адрес ***, сумата
от 400лв, представляваща адв.възнаграждение за проц.представителство за въззивна
инстанция, на основание чл.38, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 от ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване съгл. чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4