Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 02.07.2014г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, І-во Гражданско
отделение, 14-ти състав, в публично съдебно заседание на седми април през две
хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
при секретаря С.А., като разгледа
докладваното от съдия Мазгалов гражданско дело №13337 по описа за 2012 година и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ.
В исковата молба настойниците на
поставения под пълно запрещение ищец И.А.П.- неговите родители Й.Г. П.а и А. И.П.
твърдят, че на 30.10.2009г. при управление на лек автомобил ”Н.П." с ДК№*******
водачът Л.Н.Б. нарушил правилата за движение по пътищата и причинил ПТП, при
което била нанесена средна телесна повреда (счупване на лява бедрена кост) на
пътуващия на предната дясна седалка ищец. Произшествието
настъпило по вина на водача на автомобила, който управлявал последния с
превишена и несъобразена с пътните условия скорост и загубил контрол върху
превозното средство. Образуваното по случая наказателно производство приключило
с решение, с което водачът на лекия автомобил бил признат за виновен в
извършване на престъпление по НК. След ПТП ищецът бил настанен в болница,
където на 02.11.2009г. била извършена кръвна
репозиция с метална остеосинтеза на долния ляв крайник под пълна (обща)
анестезия. В края на анестезията сърцето на ищеца спряло и сърдечната му
дейност била възстановена след 15 минути. След операцията ищецът останал в
будна кома, което състояние продължава и досега. Според настойниците на ищеца е
налице пряка причинно- следствена връзка между процесното ПТП и изпадането на
ищеца в състояние на будна кома. Ищецът продължава да е в безсъзнателно
състояние и неконтактен, диша през трахеостомна канюла, има повишен мускулен
тонус, храни се чрез сонда, приема медикаменти и му се провежда рехабилитация
2-3 пъти дневно. Не може да се обслужва сам и да се движи, необходима е
непрекъсната грижа и придружител, като състоянието му е пожизнено. Търпи
изключителни болки и страдания както от счупването на бедрената кост, така и от
състоянието на будна кома- силна болка, страх, безсилие и ужас. Относно лекия автомобил имало сключена застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите” със ЗАД„Б.В.И.Г.''АД, действаща към
датата на процесното ПТП. Ищецът чрез настойниците си моли ответникът ЗАД„Б.В.И.Г.''АД
да бъде осъден да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 700000
лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането- 30.10.2009г. до окончателното изплащане, както и всички разноски
по производството.
Ответникът „ЗАД Б.В.И.Г.”АД оспорва
предявения иск по основание и размер. Не оспорва наличието на З.правоотношение.
Твърди, че липсва причинно- следствена връзка между процесното ПТП и
съттоянието на будна кома при ищеца, както и че е налице съпричиняване на
вредоносния резултат поради непоставяне на обезопасителен колан. Претендира
отхвърляне на иска и присъждане на направените по делото разноски.
Конституираното по делото като трето
лице- помагач на страната на ищеца М.”З.”ООД не е изразило становище по
допустимостта и основателността на иска.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност съгласно разпоредбите на чл.12 и 235, ал.2 от ГПК, приема за
установено следното от фактическа страна:
С представеното по делото решение от
04.11.2010г. по НОХД №5993/2010г. на РС- Пловдив, влязло в сила на
20.11.2010г., Л.Н.Б. е признат за виновен в това, че на 30.10.2009г. в гр.Пловдив,
при управление на лек автомобил ”Н.П." с ДК№******* е нарушил правилата за
движение по пътищата- чл.5, ал.1, т.1, чл.20, ал.1 и 2 и чл.21, ал.1 от ЗДвП и по
непредпазливост причинил средна телесна повреда на И.А.П., изразяваща се в
счупване на лява бедрена кост- престъпление по чл.343, ал.1, б.”б”, пр.2,
вр.чл.342, ал.1 от НК.
С представеното по делото решение от
08.06.2010г. по гр.д.№66/2010г. на ОС- Габрово ищецът И.П. е поставен под пълно
запрещение, като за негови настойници са определени родителите му Й.Г. П.а и А.
И.П..
Представените
по делото писмени доказателства относно здравословното състояние на ищеца са
обсъдени от вещите лица при изготвяне заключенията на СМЕ, за което съдът не
разполага със съответните специални знания, поради което и не ги обсъжда
поотделно.
Останалите
писмени доказателства са неотносими към предмета на делото.
От показанията на разпитания по
делото свидетел В.А. се установява, че познава ищеца от раждането му. Към
момента на процесното ПТП бил на 21години, студент в Свищов. Операцията
продължила необичайно дълго и след това ищецът продължавал да е под упойка. Бил
с тръба в гърлото, с апарат за вдишване, лицето му било с белези,
повърхностната кожа я нямало. Около две седмици бил в боница в Пловдив, след
което един месец във ВМА. След изтичането на клиничната пътека бил все още в
будна кома, правел гърч след гърч и нищо не можело да се направи. И досега
приема много лекарства, които майката пасирала. До миналата година бил с
гастростома, целият е скован с големи контрактури, със сгънати китки на ръцете и
крака. Не може да говори и никой не знае дали разбира какво му се говори, няма
гълтателен рефлекс. Всеки ден при него ходят рехабилитатори, които се опитват
да го раздвижват. Според свидетелката при процедурите изпитва силна болка,
защото прави страховити гримаси.
Установява се от
приетото по делото заключение на изслушаната комплексна СМЕ, че вследствие
процесното ПТП ищецът И.А.П. е получил мозъчно
сътресение, фрактура на лява бедрена кост и разксъсно-контузни рани в зоната на
дясно око. В представените по делото и
прегледани от вещите лица медицински документи няма описано счупване на дясната
ключица. В епикризата на катедрата по реанимация и интензивно лечение при ВМА,
ИЗ№30352/11.11.09г е описан хемоторакс дясно върхово около хода на вена субклавия,
както и данни за наличие на малко кръв в горния медиастинум, перикарда и около
нисходящата аорта, травматично огнище в дисателектатичния горен лоб на десния
бял дроб най-вероятно ятрогенен. Липсват данни за травматични промени на кости,
паренхимни и кухи органи на ниво гръден кош и корем. Пневмоторакс е навлизане
на въздух в плевралната кухина и в зависимост от етиологията си той бива първичен
(спонтанен) или вторичен (вследствие на друго заболяване, травма или
диагностична/хирургична процедура). Нахлуването на въздух в плевралното
пространство води до компресия на белия дроб и преместването на медиастинума и
сърцето контралатерално, придружено с остра сърдечна и дихателна
недостатъчност. Според вещите лица травматичното огнище на върха на десния
бял дроб при ищеца е възникнало по време на процесното ПТП по механизма на
коланната травма. Образуването на пневмоторакса е едно от възможните усложнения на
контузията на белия дроб и няма връзка с проведените медицински манипулации и
действия по установяване, диагностициране и лечение на травмите причинени от
ПТП. Предвид представените
писмени доказателства и медицинска документация по делото, според вещите лица извършените
медицински манипулации и действия по диагностициране и лекуване в конкретния
случай отговарят на добрата медицинска практика и не се намират в
причинно-следствена връзка с изпадането на ищеца в състояние на трайно
вегетативно състояние- будна кома. Най-интензивни болки, страдания и
неудобства ищецът е претърпял по време и след травмата, след поставяне на
увредения ляв долен крайник на активно теглене с тежести /екстензия/, до
момента на основната оперативна интервенция- металната остеосинтеза на лявата
бедрена кост. Към момента на личния преглед (22.09.2013г) ищецът е в тежко
състояние, минимално съзнание /на моменти следи с поглед, изразява емоции/, квадрипирамидна
лезия- липсват спонтанни и провокирани движения в четирите крайника, които са в
тежки контрактури, не може да говори, не контролира тазови резервоари-постоянно
е на памперси, не може да се движи самостоятелно- седи с помощ в инвалиден
стол. Дългосрочната прогноза е неблагоприятна- такива пациенти остават с тежък
неврологичен дефицит и са трайно инвалидизирани.
Установява се от
приетото по делото заключение на изслушаната допълнителна комплексна СМЕ, че липсват
данни за фрактура на дясна ключица. Травматичното огнище на върха на десния бял
дроб е възникнало по време на процесното ПТП по механизма на коланната травма,
като развитието на пневмоторакс е едно от възможните усложнения на контузията
на белия дроб. При приемането на заключението и на поставен им въпрос вещите
лица изрично и единодушно изразяват становище за наличие на пряка причинно-
следствена връзка между процесното ПТП и получената при него коланна травма от
една страна, и развитието на пневмоторакс, изпадане в клинична смърт и
увреждане на мозъка – от друга страна.
Установява се от
приетото по делото заключение на изслушаната комплексна СМ-АТЕ, че в случая е
невъзможно да се определи
точно скоростта
на движение на процесния автомобил, поради липса на изходни данни. Посочената в обвинителния акт скорост от 61 км/ч е напълно възможно и
реална, с оглед липсата на травми при другите пътници в автомобила. Автомобилът е бил оборудван с 5
броя инерционни триточкови
колани с дообтегачи, а предните места са
оборудвани с въздушни възглавници.
Ищецът е пътувал на предна дясна седалка и според вещите лица е
бил с поставен предпазен колан. Нараняванията
по лицето се получават при излитане на въздушната възглавница- капакът на въздушната
възглавница от арматурното табло излита с голяма скорост и често нанася
поражения по лицето на пътника, като са възможни и леки изгаряния. Счупването
на лявото бедро е възможоно при инстиктивно завъртане на тялото на ляво и удар
на крака в находящият се пред краката интериор.
Предвид така установената от събраните доказателства фактическа обстановка, приета от съда за безспорна, се налагат следните
правни изводи:
По
иска с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ:
За да бъде уважен
прекият иск на пострадалия срещу застрахователя на деликвента следва да се
установят с предвидените в ГПК доказателствени средства две групи факти. От
една страна трябва да се установи наличието на З.правоотношение между ответника
в качеството на застраховател и прекия причинител на увреждането в качеството
на застрахован. От друга страна следва да са налице кумулативно всички елементи
от сложния фактически състав на непозволеното увреждане съгласно чл.45, ал.1 от ЗЗД-извършено виновно от деликвента противоправно деяние, от което да са
настъпили в причинно- следствена връзка вреди за пострадалия. Единствено по
отношение на вината законът въвежда с разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД
оборима презумция за наличието й.
Между страните не се спори, че към датата
на настъпване на процесното ПТП гражданската отговорност на водача на лекия
автомобил е била покрита от Д.то- ответник, по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите. Обект на застраховане по
посочената задължителната застраховка е гражданската отговорност на
застрахованите лица за причинените от тях на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни
превозни средства, за които застрахованите отговарят, съгласно чл.257, ал.1 КЗ.
Застраховани лица по тази застраховка, съгласно втората алинея на чл.257 от КЗ,
са както собственикът на моторното превозно средство, за което е налице валидно
сключен застрахователен договор, така и всяко лице, което ползва моторното
превозно средство на законно основание. В случая няма данни въпросното МПС да е
противозаконно отнето от собственика му и водачът се ползва от
застрахователната закрила.
Установява се безспорно и наличието на
всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане- представеното
по делото решение на наказателния съд съгласно чл.300 от ГПК е задължително за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно
това дали то е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца.
Настъпилите вреди за ищеца и причинно- следствената им връзка с деянието се
установяват от останалите събрани по делото гласни и писмени доказателства,
както и от заключенията на изслушаните експертизи. Вещите лица категорично
потвърждават причинно- следствената връзка между процесното ПТП и спирането на
сърцето на ищеца при проведената операция, вследствие на което са настъпили
мозъчни увреждания и състояние на будна кома.
Възражението на
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат настоящият състав намира
неоснователно и недоказано. От събраните доказателства не само се установи, че
ищецът е бил с поставен колан, но и че именно характерната коланна травма е
първопричина за сегашното му състояние.
По размера на неимуществените
вреди:
Размерът на обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, на основание чл.52 ЗЗД. Съгласно Постановление №4/23.12.1968г. на Пленума на ВС понятието
"справедливост" по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е
абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда
при определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесни увреждания са характерът и начинът на увреждането,
обстоятелствата, при които е извършено, евентуално допълнително влошаване на здравословното състояние на
пострадалия, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и пр.
В случая от събраните по делото доказателства се установи,
че ищецът е
получил вследствие на процесното ПТП изключително тежки пожизнени увреждания,
съпроводени с продължаващи и занапред болки, страдания, неудобства и драстично
снижаване на качеството му на живот- на практика ищецът е във вегетативно
състояние, или т.нар. „будна кома”. Липсват
спонтанни и провокирани движения в четирите крайника, които са в тежки
контрактури, не може да говори, не контролира тазови резервоари (постоянно е на
памперси), не може да се движи самостоятелно, седи с помощ в инвалиден стол. Дългосрочната
прогноза е неблагоприятна- според вещите лица такива пациенти остават с тежък
неврологичен дефицит и са трайно инвалидизирани.
Като взе предвид всички гореизложени обективни
обстоятелства, които са от значение за определяне на обезщетението за
настъпилите неимуществени вреди и съобразявайки се с принципа на справедливост,
залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, съдът счита че претендираното обезщетение
в размер на 700 000 лв. е справедливо и би възмездило ищеца за
претърпените и продължаващи болки и страдания от причинените при процесното ПТП
травми, както и за остатъчните им последици. Предвид изложеното предявеният иск
за обезщетяване на неимуществени вреди следва
да се уважи изцяло като основателен и доказан.
По искането за присъждане на законна лихва:
Правото на увредения да претендира
обезщетение директно от застрахователя възниква едновременно с правото на
деликтно обезщетение по чл.45 от ЗЗД и е обусловено от последното. Дължимото
обезщетение от застрахователя замества деликтното обезщетение от прекия
причинител на вредите, чийто източник е непозволеното увреждане. Съгласно
чл.84, ал.3 ЗЗД, при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в
забава и без покана, поради което и ответникът дължи лихва за забава върху
обезщетението за претърпени неимуществени вреди от деня на увреждането до
окончателното изплащане.
По разноските:
При този изход на спора на ищеца
следва да се присъдят всички направени по делото разноски в размер на 1720 лева, а на адв.С.Ч. - 21530 лева адвокатско възнаграждение на
основание чл.38, ал.2 от ЗАдв, определено съгласно чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от
9 юли 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ответникът следва да заплати по
сметка на СГС държавна такса върху уважения размер на иска в размер на 28000
лева, както и разноски за възнаграждение на вещи лица в размер на 680 лева
(определени от съда в последното по делото заседание, но невнесени от ищеца),
или общо 28680 лева.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „З.А.Д. „Б.В.И.Г.”АД, с ЕИК:*******, с
адрес ***, пл.”П.”№* да заплати на И.А.П. с ЕГН:**********, чрез настойниците
му Й.Г. П.а с ЕГН:********** и А. И.П. с ЕГН:**********, със съдебен адрес ***,
чрез адв.С.С.Ч. от САК, на основание чл.226, ал.1 от КЗ сумата от 700000лв. (седемстотин хиляди лева)- обезщетение за
претърпени неимуществени вреди- болки, страдания, неудобства и снижаване на
качеството му на живот вследствие получени травматични увреждания при
настъпило на 30.10.2009г. ПТП, ведно със законната лихва върху тази сума от 30.10.2009г. до
окончателното изплащане, както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 1720 лв. (хиляда седемстотин и
двадесет лева)- разноски по делото.
ОСЪЖДА „З. А.Д. „Б.В.И.Г.”АД, с ЕИК:*******, с
адрес ***, пл.”П.”№* да заплати на адв.С.С.Ч. от САК, със
съдебен адрес ***, сумата от 21530лв. (двадесет и една хиляди петстотин и тридесет лева)- адвокатско
възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв, определено съгласно чл.7, ал.2
от Наредба №1/09.07.04г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
ОСЪЖДА „З. А.Д. „Б.В.И.Г.”АД, с ЕИК:*******, да заплати на Софийски градски съд сумата от 28680 лева (двадесет и осем хиляди
шестстотин и осемдесет лева)- ДТ върху уважената част от иска и разноски по
делото.
Решението
е постановено при участието на трето лице- помагач М.”З.”ООД с ЕИК:************.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: