Решение по дело №4068/2021 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 20
Дата: 6 януари 2022 г. (в сила от 3 февруари 2022 г.)
Съдия: Пламена Николова Събева
Дело: 20212120204068
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 септември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 20
гр. Бургас, 06.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно
наказателно дело № 20212120204068 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. Н. А., ЕГН: **********, срещу Наказателно
постановление № 22-0000476/02.08.2021г., издадено от директор на РД „АА“ гр.Бургас, с
което за нарушение на чл. 40, ал. 1, т. 5 от Наредба № 2 от 15.03.2002г. на МТС, на
основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози му е наложено наказание
глоба в размер на 2000 лева.
Жалбоподателят оспорва обжалвания акт като незаконосъобразен. Оспорва
фактическите констатации, изложени в АУАН и НП. Сочи, че неправилно е била приложена
разпоредбата на чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози, тъй като същата
следва да се прилага при липсата на валиден документ, което не е налице в случая. Счита
нарушението за недоказано. С тези доводи моли НП да бъде отменено. В съдебно заседание,
жалбоподателят редовно уведомен се явява и поддържа жалбата. Излага твърдения, че не е
виновен за нарушението и не трябва да носи отговорност.
Административнонаказващият орган, редовно уведомени, чрез процесуалния си
представител А.М. оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 21.07.2021 г., около 13:00 часа, в гр. Бургас, на Автогара „Запад“, на сектор 7 –
1
заминаващи, свидетелят К.Л. на длъжност инспектор в РД „АА“, извършил проверка на
автобус „Неоплан Ситилайнер“, категория М3, с рег. № *******, с информационна табела
„Китен-Бургас-Кърджали“. Като водач на автобуса бил установен жалбоподателят. При
проверката жалбоподателят представил Пътен лист №034330/21.07.2021 г. по линия
Кърджали-Хасково-Стара Загора-Созопол- Китен и обратно. Свидетелят Л. констатирал, че
липсва маршрутно разписание за посочения маршрут. Жалбоподателят представил
маршрутно разписание за маршрут –Китен - Стамболово. По тази причина свидетелят Л.
съставил срещу жалбоподателя в качеството му на водач на автобуса АУАН, а впоследствие
било издадено и наказателното постановление, предмет на обжалване в настоящото
производство.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото доказателства. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се,
поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал,
който да поставя под съмнение така установените факти. Показанията на свидетеля Л. са
обективни, последователни, безпротиворечиви и се подкрепят от събраните писмени
доказателства. По делото е налично и писмено доказателство – пътен лист (л.8), от който се
установява извършвания от процесния автобус маршрут.

От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2
ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е основателна по следните съображения:
Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган (Заповед №
РД -08-30 от 24.02.2020 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията) в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. АУАН е съставен в срока по чл. 34, ал. 1 ЗАНН.
В случая се касае за нарушение по чл. 40, ал. 1, т. 5 от Наредба № 2 от 15.03.2002г.
на МТС, съгласно която разпоредба по време на работа водачът е длъжен да представи при
поискване на контролните органи копие на маршрутно разписание, заверено със свеж печат
и подпис от общината възложител по образец (приложение № 1); това изискване не се
отнася за превози по градски линии, които се управляват и контролират чрез система,
осигуряваща достъп за наблюдение от контролните органи. От представен по делото пътен
лист (л.8) се установява, че на 21.07.2021 г. жалбоподателят като водач на пътен автобус е
извършвал превоз на пътници по маршрут – Кърджали-Хасково-Стара Загора-Бургас-
Созопол-Китен. От показанията на свидетеля Л. се установява, че при извършване на
проверката от контролните органи жалбоподателят не е представил маршрутно разписание
за изпълнявания маршрут, съгласно пътния лист. В действителност жалбоподателят
представил маршрутно разписание, налично в преписката (л.4) но за автобусна линия
Китен-Стамболово. Видно от разписанието, в него не е включено влизане на автобусната
2
линия в гр. Кърджали, какъвто маршрут е изпълнявал на 21.07.2021 г. процесният автобус,
предвид представения пътен лист. Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 5 от Наредба № 2 от 15.03.2002г.
на МТС задължението да се представи маршрутно разписание на контролните органи е
предвидено за водача, поради което той е и субектът на нарушението, т.е. лицето, което
следва да носи отговорност при неизпълнение на това задължение.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят е
извършил вмененото му нарушение по чл. 40, ал. 1, т. 5 от Наредба № 2 от 15.03.2002г. на
МТС, като при извършена проверка от служители на РД „АА“ гр. Бургас на управляван от
него автобус за пътнически превози, не е представил маршрутно разписание за
изпълнявания маршрут. Извършваният от жалбоподателя превоз не попада в обхвата на
предвиденото в чл. 40, ал. 1, т. 5 от Наредба № 2 от 15.03.2002г. на МТС изключение, тъй
като превозът не е по градски линии. Независимо от това според съда е налице маловажен
случай и следва да намери приложение разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
При определяне на маловажните случаи при административните нарушения съгласно
ТР № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС по н. д. № 1/2007 г., ОСНК следва да се съобразяват
разпоредбите на НК и по точно чл. 93, т.9 от НК, съгласно която разпоредба маловажен
случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на престъпление от съответния вид. Настоящият състав намира, че с оглед наличните по
делото данни, процесното нарушение следва да се определи като такова с по-ниска степен на
обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид.
На първо място следва да се има предвид, че жалбоподателят е представил маршрутно
разписание, налично по делото (л.4), от което се установява, че е налице почти пълно
препокриване на градовете от пътния лист и от разписанието. Разписанието е действало към
датата на нарушението (21.07.2021 г.), тъй като в него е отбелязано, че се изпълнява от 15
май до 15 октомври. Единствено в представеното маршрутно разписание не е включен гр.
Кърджали. Това разминаване дори и да осъществява състав на нарушение, според съда
настъпилите последици са незначителни предвид хипотезата, ако се извършва превоз без да
е издадено разписание въобще.
На следващо място при определяне на случая за маловажен намери отражение и
обстоятелството, че нарушението е първо за водача, тъй като по делото не се съдържат
данни за установени предходни нарушения. Също така при извършената проверка на
21.07.2021 г. не са били констатирани други нарушения от контролните органи. Отделно от
това за нарушението по чл. 40, ал. 1, т. 5 от Наредба № 2 от 15.03.2002г. на МТС, в
разпоредбата на чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвПр се предвижда за първо нарушение наказание
„глоба“ в размер на 2000 лева. Предвид извода на съда за по-ниска степен на обществена
опасност на процесното нарушение в сравнение с други подобни нарушения, глоба в размер
на 2000 лева се явява прекомерна и явно не съответства на извършеното от жалбоподателя.
Ето защо съдът намира, че обществените отношения обект на процесното нарушение
3
не са били засегнати в такава степен, че да е било необходимо да се наказва жалбоподателят
с „глоба“ от 2000 лева, поради което АНО е трябвало да го предупреди, че ще бъде наказан
при повторно извършване на нарушението.
С оглед изложеното наказателното постановление е незаконосъобразно и следва да
бъде отменено.
Така мотивиран, съдът

РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0000476/02.08.2021г., издадено от
директор на РД „АА“ гр.Бургас, с което за нарушение на чл. 40, ал. 1, т. 5 от Наредба № 2 от
15.03.2002г. на МТС, на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози на
С. Н. А., ЕГН: ********** му е наложено наказание глоба в размер на 2000 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен
срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Вярно с оригинала: /п/
КС
Съдия при Районен съд – Бургас: /п/
4