РЕШЕНИЕ
№ 132
гр. Пловдив, 07.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело №
20255001000108 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №432/13.11.2024г., постановено по търг.д. №619/2023г. по
описа на окръжен съд Пловдив, „Б.В.И.Г.“ ЕАД ЕИК ********** е осъдено да
заплати на И. Г. Д. ЕГН ********** сумата от 35 000лв. обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 25.09.2021г. около
10.50ч. на околовръстен път на гр. П., път II - 86, на километър 9 + 650м,
причинено от Д.С.Н. при управление на МПС лек автомобил марка „О.А.“, с
рег. №*********, ведно с обезщетение за забава в размер на законна лихва
върху главницата от 02.12.2021г. до изплащане на сумата.
„Б.В.И.Г.“ ЕАД ЕИК ********** е осъдено да заплати на Окръжен съд
Пловдив, по негова бюджетна сметка, разноски по делото в размер на 2 330лв.
„Б.В.И.Г.“ ЕАД ЕИК ********** е осъдено да заплати на адвокат Р. И.
М. ЕГН ********** от АК С., на основание чл.38 от ЗАдв, възнаграждение в
1
размер на 3 450лв.
Срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника
в първоинстанционното производство – „Б.В.И.Г.“ ЕАД. Въззивната жалба е
срещу тази част от решението, с която искът за неимуществени вреди е уважен
за разликата над 25 000лв. до 35 000лв. Жалбоподателят счита, че решението в
обжалваната част е неправилно. Изложени са подробно доводи за
прекомерност на определеното и присъдено обезщетение за неимуществени
вреди, като несъобразено с принципите на справедливостта, визирани в чл.52
от ЗЗД и тъй като този размер не е съобразен с действително претърпените
вреди и неудобства. Въведено е оплакване, че при определяне на общия
размер обезщетение за неимуществени вреди, първоинстанционният съд е
„дал примат на свидетелските показания спрямо изводите на вещото лице
относно срока за възстановяване“, при което е определил обезщетение в
завишен размер. В тази насока са анализирани доказателствата по делото, с
доводи за предубеденост на разпитаните свидетели и в тази насока –
неправилна преценка от страна на съда на гласните доказателства. На
самостоятелно основание е въведено оплакване, че окръжният съд е
определил занижена степен на съпричиняване от страна на ищеца /само 5%/,
като са наведени доводи, че приносът на пострадалия за настъпване на
вредоносния резултат е в по-висока степен. Въведено е оплакване, че съдът
неправилно не е кредитирал САТЕ в частта, в която е прието, че ищецът не е
бил разположен в отделеното му място за движение на платното, като
жалбоподателят се позовава на нарушение по чл.15 ал.1 от ЗДвП, твърдейки,
че това нарушение е фиксирано, но не е отчетено като съпричиняващ фактор
от съда. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на
друго, с което искът за обезщетение за неимуществени вреди да бъде
отхвърлен за разликата над 25 000лв. до 35 000лв.
В постъпИ. в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор от насрещната страна
– И. Г. Д., въззивната жалба се оспорва.
С въззивната жалба и постъпИ. отговор не са предявени
доказателствени искания.
Страните претендират сторените по делото разноски, като от
въззиваемата страна се претедират разноски по реда на чл.38 от ЗА,
определени съгласно Наредба №1/2004г. за МРАВ, с ДДС, а от жалбоподателя
2
се претендира и юрисконсултско възнаграждение.
В депозирано от жалбоподателя писмено становище вх.
№3058/08.04.2025г. се възразява срещу дължимостта на адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА, с аргумента, че присъденото
обезщетение за неимуществени вреди съобразно необжалваната и влязла в
сила част от първоинстанционното решение, е изплатено.
В съдебно заседание процесуалният представител на въззиваемата
страна възразява, но бланкетно, срещу претендираните от жалбоподателя
разноски.
Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон.
Въззивната жалба е допустима, като депозирана в законоустановения
срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.
Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо
решение.
Същото е постановено по предявени обективно съединени искове с
правно основание чл.432 ал.1 от КЗ – за заплащане на застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
Ищецът в първоинстанционното производство – И. Г. Д., е изложил
фактически твърдения за наличие на предпоставките по чл.432 ал.1 от КЗ, а
именно: На 25.09.2021г., около 10.50ч., управлявал по околовръстния път на
гр. П. мотоциклет, марка и модел „Я.****“ с рег. №*********, в посока гр. А..
В землището на община Р., в района на И.п.М., ищецът приближил
кръстовище като се движел в лява, южна лента на платното за движение. В
същата посока, но в дясна лента, се движело МПС „О.А.“ с рег. №*********,
управлявано от Д.С.Н., който първоначално направил опит да предприеме
маневра завой надясно, но след това извършил престрояване на ляво и
навлязъл в лявата лента, на забранено за такава маневра място, където се
движел мотоциклетът. С това действие пресякъл траекторията на
мотоциклета, отнел му предимството и станал причина за настъпване на ПТП,
3
при което мотоциклетът с предната си част се ударил в задната лява част на
автомобила. В резултат на удара тялото на ищеца се отделя от мотоциклета, а
последният продължава неконтролируемо движение в северна посока, към
платното на насрещно движение, суркайки се, където се установява в банкет.
Ищецът се позовава на съставен за произшествието Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица №***/25.09.2021г. и образувано ДП №***/2021г. по
описа на СРПТ при ОД на МВР П.. Твърди се, че от удара на ищеца са
причинени телесни увреждания. Той е транспортиран по спешност и приет в
УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД гр. П., Първа клиника по хирургия, с оплаквания за
болки в корема, лумбалната област, дясно рамо, дясна половина на гръдния
кош, врат и глава. Извършени са изследвания, които установяват охлузна рана
на главата, носа и шията, които са обработени хирургично; охлузна рана в
дясна лумбална област; фрактура на 2 - ро, 3 - то, 4 - то, 5 - то и 7 - мо ребро в
дясно по задна аксиларна линия; контузия на раменна кост и лопатка.
Проведено е терапевтично лечение, изписан е на 29.09.2021г. с указан
хигиенно - диетичен режим и медикаментозно лечение в домашни условия.
Описани са подробно болките, страданията и неудобствата, които ищецът е
претърпял вследствие на инцидента, което се отразило негативно и в
психологичен аспект.
Отговорността на ответника – застраховател, се ангажира с наличието на
валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на лекия
автомобил „О.А.“ с рег. №********* при „Б.В.И.Г.“ ЕАД - Застрахователна
полица №***************, пред когото ищецът отправил на 02.12.20121г.
извънсъдебна застрахователна претенция, но тази претенция не е
удовлетворена.
Искането, с което е сезиран съдът, е да се постанови решение, с което
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 35 000лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП,
настъпило на 25.09.2021г. около 10.50ч. на околовръстен път на гр. П.,
причинено от Д.С.Н. при управление на МПС - лек автомобил марка „О.А.“, с
рег. №*********, ведно с обезщетение за забава в размер на законна лихва
върху главницата, считано от 02.12.2021г. до изплащане на сумата.
В представения в срока по чл.367 от ГПК отговор на исковата молба
ответникът „Б.В.И.Г.“ ЕАД оспорва предявения иск. Относимите за
4
настоящото въззивно производство възражения по иска за обезщетение за
неимуществени вреди се свеждат до прекомерност на претендираното
обезщетение. Поддържа се релевираното възражение за съпричиняване,
изразяващо се в движение с превишена за конкретния пътен участък скорост,
която не е била съобразена с пътните условия, поради което ищецът не е
предприел своевременно спиране, като предмет на въззивното производство е
степента на съпричиняване.
От събраните по делото доказателства се установи следното:
Претенцията е за репариране на вреди при условията, визирани в чл.432,
ал.1 от Кодекса за застраховането, съгласно която увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, при спазване на
изискванията на чл.380. В чл.432, ал. 1 от КЗ е признато право в полза на
увреденото лице, спрямо което застрахованият по разглеждания вид
застраховка е отговорен по правилата на чл.45 и сл. от ЗЗД, да предяви пряк
иск срещу застрахователя за заплащане на дължимото обезщетение. За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ, е необходимо
към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с
това, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител – застрахован, спрямо увредения за обезщетяване на причинените
вреди – а именно: да е причинена вреда, тази вреда да е причинена виновно,
същата да е резултат от противоправно поведение, наличие на причинна
връзка между противоправното поведение и причинената вреда.
Установени в първоинстанционното производство и неспорни в
настоящето са елементите от фактическия състав на чл.432, ал.1 от КЗ:
Ищецът И. Г. Д. е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се във
физически и психически болки и страдания, вследствие на телесни
увреждания, причинени при ПТП от 25.09.2021г. и изразяващи се в: контузия
на гръдно - коремна област, фрактури от 2- ро до 5 - то и 7 - мо ребро по дясна
аксиларна линия, контузна рана в основана на носа, контузия с екскуриации в
лумбалната област в дясно, контузия на дясно рамо и лопатка /съгласно
5
заключението от съдебномедицинската експертиза, прието при
първоинстанционното разглеждане на делото/. Вредите са причинени
виновно, в резултат на противоправно поведение на виновния водач на л.а.
„О.А.“ с рег. №********* - Д.С.Н.. Извършването на деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца, са установени по задължителен и
обвързващ гражданския съд ред по смисъла на чл.300 от ГПК предвид влязло
в сила на 26.02.2024г. определение, постановено по НАХД №896/2024г. по
описа на РС – Пловдив. С цитираното определение, по реда на чл.382 от НПК,
е одобрено споразумение, по силата на което Д.С.Н. е признат за виновен в
това, че на 25.09.2021г., при управление на л.а. „О.А.“ с рег. №*********, е
нарушил правилата за движение по пътищата, а именно:чл.6 т.1 от ЗДвП; чл.25
ал.1 от ЗДвП; чл.51 ал.1 и ал.2 от ППЗДвП; чл.65 от ППЗДвП и по
непредпазливост е причинил средна телесна повреда на И. Г. Д., изразяваща се
в контузия на гръдния кош със счупване на 2-ро, 3-то, 4-то, 5-то и 7-мо ребро
вдясно по задна аксиларна линия, довело до трайно затрудняване на
движението на снагата за повече от 30 дни от датата на травмата. Не е спорна
и причинната връзка между виновното противоправно поведение на водача на
л.а. „О.А.“ и настъпилите увреждания. Не е спорен и специфичният елемент
на визираната в чл.432 ал.1 от КЗ, във вр. с чл.343 ал.1 от КЗ функционална
отговорност на застрахователя, обусловена от наличието на валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
„Гражданска отговорност” по силата на застрахователна полица
№******************със срок на действие от 14.04.2021г. до 13.04.2022г.
С оглед оплакванията, съдържащи се във въззивната жалба, първият
спорен въпрос, пренесен пред въззивната инстанция, е въпросът относно
справедливото обезщетение за репариране на понесените от ищеца
неимуществени вреди.
Отчитайки функционалната обусловеност на задължението на
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за обезвреда на
пострадалото лице от съдържанието и размера на деликтното обезщетение,
дължимо от застрахования делинквент по реда на чл.45 от ЗЗД, то и в
хипотезата на упражнено по реда на чл.432 ал.1 от КЗ пряко право е
приложим въведеният с чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост.
Справедливото обезщетяване по смисъла на чл.52 от ЗЗД, както това изрично
е прието още в ППВС №4/68г., означава да бъде определен онзи точен паричен
6
еквивалент не само на болките и страданията, понесени от конкретното
увредено лице, но и на всички онези неудобствата, емоционални, физически и
психически сътресения, които съпътстват същите. В този смисъл размерът на
обезщетението за репариране на претърпените неимуществени вреди следва
да се определи при преценка на редица конкретни обстоятелства от обективна
и субективна страна. С оглед спецификата на отговорността по чл.45 ЗЗД
такива обстоятелства са характерът на увреждането, последиците, възрастта
на увредения, общественото му положение. При определяне размера на
претърпените неимуществени вреди следва да се има предвид и личният
характер на тази претенция, свързана пряко с изживяванията и личността на
този, който понася вредите.
Относно интензитета и степента на претърпените от ищеца болки и
страдания вследствие така посочените увреждания, като критерий при
определяне на техния паричен еквивалент, относими са депозираните при
първоинстанционното разглеждане на делото гласни доказателства, както и
писмени такива – медицинска документация и преди всичко заключението от
допуснатата съдебномедицинска експертиза.
От показанията на свидетелките М.М.Е. -съпруга на ищеца, и М.И. Д.а -
дъщеря на ищеца, притежаващи непосредствени впечатления от понесените
от пострадалия негативни изживявания, се установява, че след инцидента
ищецът бил със силно влошено физическо и психическо състояние за
продължителен период от време, изключително влошено през болничния
престой. При престоя си в болницата ищецът е бил напълно обездвижен в
легнало положение, което наложило пълното му денонощно обслужване от
съпругата, включващо както хранене, така и хигиена, бил с поставен катетър,
на памперси. Ищецът изпитвал много силни болки през първите дни -
оплаквал се от болки в главата, в крака, в ръката, в цялото тяло, което налагало
прием на обезболяващи, оплаквал се, че не може да спи. Това състояние
продължило и през първите десет дни в домашни условия, след изписване от
болницата. След 15-ия ден съпругата и синът на ищеца, започнали да правят
опити да го изправят в седнало положение, впоследствие да става и да се
раздвижва. Всичко това било съпроводено с много болки, протичало трудно и
бавно. Ищецът имал проблеми със съня, през нощта бил неспокоен, събуждал
се. Оздравителният процес при него отнел около 4 месеца, през които Д.
7
станал нервен, сприхав, влошил отношенията със съпругата и децата си, не се
хранел и отслабнал, продължавал да приема аналгетици, станал затворен.
Преди инцидента бил спокоен, весел човек, след това се променил. Преди
инцидента бил ангажиран със строителна дейност – конкретно – работа на
високо – направа на покриви и улуци. Поради травмите дълго време не можел
да работи, което го изнервило допълнително. Семейните отношения и климат
се влошили поради сприхавостта му, честите забележки и скандали. След
връщане на работа започнал да се уморява често, не можел да се качва на
високо, изгубил предишната си работоспособност, станал по - бавен, по -
несигурен.
Показанията на свидетелките Е. и Д.а, преценени и съобразно
разпоредбата на чл.172 от ГПК, се кредитират напълно като непосредствени и
убедителни, почиващи на лични възприятия и преди всичко, като подкрепящи
се от останалите доказателства – конкретно от заключението от
съдебномедицинската експертиза.
Съгласно заключението от съдебномедицинската експертиза, вследствие
на ПТП-то ищецът е получил горепосочените увреждания – контузия на
гръдно - коремна област, фрактури от 2- ро до 5 - то и 7 - мо ребро по дясна
аксиларна линия, контузна рана в основана на носа, контузия с екскуриации в
лумбалната област в дясно, контузия на дясно рамо и лопатка. Тези
увреждания са констатирани при постъпването му в болнично заведение
/УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД/ непосредствено след инцидента, като е изписан от
болничното заведение на 29.09.2021г. с указания за покой и аналгетици.
Причинената телесна увреда фрактура на ребрата представлява трайно
затруднение на движенията на снагата /по смисъла на чл.129 от НК/ за период
от 45 - 50 дни, останалите травми са предизвикали болки и страдания.
Проведеното лечение е консервативно - покой и болкоуспокояващи.
Оздравителният и възстановителният период е в рамките на 45 - 50 дни. На
ищеца е била причинена болка със силно изразен характер, травмата е довела
до болеви усещания, които са намалявали бавно с времето. Изтърпените
страдания са били силно изразени поради засягане на множество анатомични
структури - на първо място гръдния кош и дишането, затрудненото
придвижване, самообслужване и хигиенен режим. Интензивността на болката
е била голяма непосредствено след травмата и началния период на
раздвижването - вертикализацията. При извършения от вещото лице личен
8
медицински преглед на ищеца на 17.06.2024г. /около три години след
инцидента/ е установено, че Д. е напълно възстановен. Оплаква се от болки в
областта на гръдния кош в дясно и в областта на дясна тазобедрена става след
натоварване и промяна на времето, започнал е постоянна работа по ремонт и
изграждане на покриви. Заключението от съдебномедицинската експертиза,
като компетентно изготвено и неоспорено от страните, се кредитира изцяло.
Казаното относно вида и характера на уврежданията, интензитета на
търпените болки и страдания от пострадалия, продължителността на
оздравителния период /съпоставимо гласните доказателства и заключението
от СМЕ – около 2 месеца/ и степента на възстановяване е относимо досежно
размера на дължимото се обезщетение за репапиране на претърпените вреди и
тези обективни предпоставки са правилно преценени от първоинстанционния
съд. При съобразяване конкретния обем преживени болки и страдания от
ищеца – посочени по-горе и преценени като обективен критерий,
обстоятелството, че се касае за средна телесна повреда, макар и с еднотипна
проява – фрактура на ребра, но засягаща пет ребра, периодът на болничен
престой – пет дни; периодът, през който пострадалият е бил изцяло зависим от
чужди грижи /ведно с болничиня престой – почти един месец/; прогнозите за
възстановяване /съгласно заключението от СМЕ и към момента на
извършения личен преглед на ищеца – около 3 години след инцидента, същият
продължава да изпитва болки в гръдния кош/; възрастта на ищеца към
момента на инцидента – на 48 години – напълно работоспособен и
осигуряващ издръжката на семейството си, следва да се приеме, че сумата от
38 000лв. е справедлив паричен еквивалент на понесените от И. Д. страдания,
както правилно е определена и от първоинстанционния съд.
Следва да се посочи и не на последно място, че като база при
определяне на паричното обезщетение за причинени неимуществени вреди
служат стандартът на живот в страната и средностатичическите показатели за
доходи по време на възникване на увреждането, отражение на които са нивата
на застрахователно покритие. Нивата на застрахователно покритие,
респективно - нормативно определените лимити на отговорност по
застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, не са критерий,
както и база за определяне размера на обезщетението, но са от значение при
определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди и индиция за
9
икономическата конюнктура. А предвидената в чл.492, т.1 от КЗ минимална
застрахователна сума за неимуществени и имуществени вреди вследствие на
телесно увреждане или смърт е 10 420 000лв. за всяко събитие, независимо от
броя на пострадалите лица. При съобразяване с конкретния обем преживени
болки и страдания от ищеца, затрудненията и неудобствата, които е претърпял
и продължава да търпи, въззивната инстанция намира, че окръжният съд
правилно е приложил материалноправната норма – чл.52 от ЗЗД.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя за неправилна оценка
на гласните доказателства от страна на първостепенния съд, които гласни
доказателства не съответствали, според жалбоподателя, на заключението от
СМЕ. Напротив – гласните доказателства са в съответствие със заключението
от СМЕ и окръжният съд не е отдал приоритетно значение на свидетелските
показания, а е обосновал извод за обезщетение, еквивалентно на понесените
от ищеца неимуществени вреди, не при изолирана преценка на една част от
доказателствата, а при съвкупната преценка на всички доказателства по
делото. При определяне размера на дължимото се застрахователно
обезщетение първоинстанционният съд е оценил всички релевантни за спора
факти в житейския смисъл на понятието справедливост, както и всички общи
и специфични обстоятелства, отразяващи характера и тежестта на
претърпените от ищеца такива. В резултат на логическа зависимост и
обвързаност на всички събрани в хода на процеса доказателства, при правилно
изградено вътрешно убеждение, е приложил материалноправната норма на
чл.52 от ЗЗД. Ето защо оплакването на жалбоподателя, че при определяне
размера на обезщетението за неимуществени вреди не е спазен принципът на
справедливостта е неоснователно. Окръжният съд е съобразил и анализирал
по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства и е
формирал правилни изводи за релевантните за спора факти относно размера
на обезщетението за репариране на неимуществените вреди.
Следващият спорен въпрос, пренесен пред въззивната инстанция, е
относно приноса на пострадалия за настъпилите увреждания – или степента на
съпричиняване.
В материалноправната норма - чл.51 ал.2 от ЗЗД, е предвидена
възможност за намаляване на обезщетението за вреди от деликт, като
намаляването на обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка
10
между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. Както е посочено в
мотивите към т.7 от ТР №1/23.12.2015г. по тълк.д. №1/2014г. на ОСТК, дали
поведението на пострадалия е рисково и дали то е допринесло за увреждането,
подлежи на установяване във всеки конкретен случай. Съпричиняване е
налице, когато, освен с поведението на деликвента, увреждането се намира в
пряка причинно-следствена връзка и с поведението на самия увреден.
Относим в тази насока е механизмът на ПТП, който правилно е
преценен от първостепенния съд относно наличието на съпричиняване, но не
и относно степента на съпричиняване, при съобразяване констатациите от
съдебноавтотехническата експертиза, съпоставимо с гласните доказателства, а
именно: На 25.09.2021г., около 10.30ч., Д.Н. управлява лек автомобил марка
„О.“, модел „А.“ с рег. №*********, по път II - 86, към километър 9 + 650м, на
община Р., област П., в посока от запад на изток, при слънчево и ясно време,
на дневна светлина, върху суха асфалтова настилка, със скорост около 67 км/ч.
Пътят е двулентов. Наближава „Т“ - образно кръстовище, образувано с
одбивка надясно по посоката му за движение към индустриална зона на с. М..
При наближаване на кръстовището водачът на лекия автомобил подава десен
светлинен сигнал, отклонява лекия автомобил надясно и се престроява в дясна
пътна лента по посоката си на движение, за да осъществи завой надясно, но
решава /според показанията на самия Н., разпитан и като свидетел/, че е
объркал одбивката надясно, поради което отклонява лекия автомобил наляво в
лява пътна лента за движение и преминава обратно в лявата пътна лента за
движение направо, подава ляв мигач и предприема маневра завой наляво. В
момента, в който водачът Н. връща управлявания от него лек автомобил в
лентата за движение и предприема движение наляво с лекия автомобил, за да
извърши завой наляво, на 11.84 метра зад него се движи в същата посока на
движение от запад на изток ищецът И. Д., който управлява мотоциклет
„Я.*****“ по платното за движение в същата посока, със скорост около 96
км/ч. Когато лекият автомобил е на 18.73м от мястото на удара, той е заел
лентата за движение направо, но в този момент водачът му не изправя
управлението на автомобила, а продължава движение си в посока североизток
като предприема завой наляво, и се насочва към северния банкет,
задействайки спирачната система на автомобила. От своя страна водачът на
мотоциклета също реагира в този момент, задейства спирачната система на
мотоциклета, скоростта му пада на около 86 км/ч, но въпреки тази реакция
11
след около 1 секунда настъпва удар между предна гума на мотоциклета и
задна лява част на бронята на автомобила, който удар в създалата се пътна
ситуация е бил неизбежен. Съгласно заключението от САТЕ, при скорост на
мотоциклета от 96 км/ч, пълният спирачен път е 96.41 метра - т.е. това е
неговата опасна зона, която изминава за 5.88 секунди. В момента на първата
маневра на лекия автомобил - на отклоняване надясно към дясна лента, лекият
автомобил се е намирал на 53.64м. от мястото на удара, а мотоциклетистът е
бил на 22.79м. зад него, което е 76.43м. преди мястото на удара. Следователно
в този момент маневриращият лек автомобил вече е бил в опасната зона за
спиране на мотоциклетиста и всяка една негова маневра лишава, от
техническа гледна точка, мотоциклетиста от възможността да спре. От
значение за релевираното от жалбоподателя възражение за съпричиняване, е
констатацията на вещото лице относно причините за настъпване на ПТП и те
от техническа гледна точка са: водачът на лекия автомобил не се информира за
пътната обстановка зад автомобила в огледалата за обратно виждане и така
започва завой наляво към северния банкет, при изпълнение на който навлиза и
затваря коридора за движение на мотоциклета; водачът на лекия автомобил
започва маневра завой наляво и се насочва към северния край на платното и
банкета след него на място, по начин и в момент, когато това не е безопасно,
без да се съобрази с движещия се в ляво от него мотоциклет. Но от друга
страна от заключението от САТЕ следва и категоричен извод, че ПТП не би
настъпило, ако мотоциклетистът – ищецът, се е движел в рамките на
разрешената скорост, а именно – 60 км/ч, а мотоциклетът се е движел със
скорост с 36км/ч по- висока. Съгласно разясненията на вещото лице, при
движение на мотоциклета със скорост от 71.7 км/ч или по ниска, съществува
техническа възможност за мотоциклетиста да избегне удара чрез спиране.
Следователно причина за настъпване на ПТП, освен неправомерните действия
на водача на лекия автомобил, е и управлението на мотоциклета от ищеца със
скорост, значително по-висока от разрешената. При този механизъм на ПТП,
обстоятелствата относно местоположението/движението на мотоциклета
преди и към момента на настъпване на ПТП – дали движението на
мотоциклетиста е било постоянно върху защрихованата зона от платното за
движение или това движение е непосредствено преди сблъсъка на двете МПС
и е проява на предприета спасителна маневра за мотоциклетиста, не би
променило извода за наличие на съпричиняване, включително и за това – дали
12
степента на съпричиняване би била по-ниска или по-висока. Но поведението
на мотоциклетиста – ищеца, изразяващо се в управление със скорост
значително по-висока от разрешената, фактът, че инцидентът би могъл да бъде
предотвратен в случай че мотоциклетистът се е движел с разрешената скорост
е достатъчен да се приеме, че приносът му за настъпване на увреждането е в
сравнително по-висока степен от определената от първостепенния съд /5%/.
Управлението на МПС от страна на ищеца със скорост, значително по- висока
от разрешената е именно това конкретно действие на пострадалия, което по
безспорен начин обективно е допринесло за настъпване на вредоносния
резултат, като е улеснило неговото настъпване. Преценката за наличие на
съпричиняване се извежда именно с оглед на това, че конкретното увреждане
не би било причинено, ако пострадалият е управлявал мотоциклета с
разрешената скорост – 60км/ч., дори /съгл. заключението от САТЕ –71.7 км/ч/-
дори по-висока от разрешената скорост. Т.е. – установено е, че приносът на
пострадалиия е конкретен, тъй като релевантен за съпричиняването и за
прилагането на чл.51 ал.2 от ЗЗД е онзи конкретно установен принос на
пострадалия, без който не би се стигнало /наред с неправомерното поведение
на деликвента/ до увреждането като неблагоприятен резултат. При определяне
степента на съпричиняване следва да се съпостави поведението на
делинквента спрямо поведението на пострадалия – на съпоставка подлежи
тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде
установен действителният обем, в който всеки един от тях е допринесъл за
настъпването на пътното произшествие. Посоченото поведение на
пострадалия, изразяващо се в управление на МПС със значително по-висока
скорост от разрешената, представляващо конкретен принос за настъпване на
увреждането, с което поведение увреждането се намира в пряка причинна
връзка, следва да се кумулира към поведението на делинквента. Съпоставимо
с деликтното поведение на водача на лекия автомобил – който е нарушил
правилата за движение по пътищата на чл.6 т.1 от ЗДвП - участниците в
движението следва да съобразяват своето поведение със сигналите на
длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират
движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и
с пътната маркировка; чл.25 ал.1 от ЗДвП, според който водач на пътно
превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра,…….., преди
да започне маневрата трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за
13
участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават
покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното
положение, посока и скорост на движение; чл.51 ал.2 от ППЗДвП, според
който пътните знаци със задължителни предписания имат следните
изображения и наименования - Г1 „Движение само направо след знака; чл.65
от ППЗДвП, според който другата пътна маркировка има следните
изображения, наименования и значения: „Коси успоредни линии“ - М 15,
обозначава площ, забранена за движение на пътни превозни средства, като
границата на площта се очертава с непрекъсната линия /според
задължителната сила на акта, постановен в наказателното производство/, то
приносът на пострадалия Д., изразяващ се в нарушение правилата за
движение, визирани в чл.20 от ЗДвП – вменяващи в задължение на водачите
да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват;
при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие, е в процентно отношение – 20% и определената от
първостепенния съд степен на съпричиняване – 5% е занижена.
Съобразно степента на съпричиняване, с която следва да бъде
редуцирано обезщетението за репариране на неимуществени вреди,
претърпени от ищеца, то се явява в размер на 30 400лв.
Или обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която
искът за обезщетението за неимуществени вреди е уважен за сумата над
30 400лв. до 35 000лв., ведно със съответната акцесорна претенция и да се
постанови друго, с което исковата претенция в посочения размер да бъде
отхвърлена.
По разноските, сторени в първоинстанционното производство:
От ищцовата страна са претендирани разноски по реда на чл.38 от ЗА.
Първоинстанционният съд е определил тези разноски в размер на 3 450лв.,
позовавайки се на Наредба №1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на тази база следва да се редуцира
възнаграждението по чл.38 от ЗА съобразно изхода от спора пред въззивната
инстанция и то следва да бъде в размер на 2 996,57лв. Или обжалваното
14
решение следва да бъде отменено и в частта, с която са присъдени разноски по
реда на чл.38 от ЗА за сумата над 2 996,57лв. до 3 450лв., както и в частта, с
която в тежест на ответника е присъдена ДТ над сумата от 1 216лв. до 1 400лв.
С оглед изхода от спора пред въззивната инстанция на ответника биха се
дължали разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, но такива не са
поискани /както с отговора на ИМ, така и с молба вх.33707/15.10.2024г., не е
представен и списък на разноските по чл.80 от ГПК/.
По разноските, сторени във въззивното производство:
От страна на жалбоподателя не е представен списък на разноските по
чл.80 от ГПК. Направените от страната разноски са 204лв. – заплатена ДТ за
въззивно обжалване, като се определя и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 300лв. или общо 504лв. С оглед изхода от спора пред въззивната
инстанция /при обжалваем материален интерес 10 000лв./, съразмерно с
уважената част от въззивната жалба, на жалбоподателя се дължат разноски в
размер на 231,84лв. Възражението на процесуалния представител на
въззиваемата страна /в съдебно заседание/ срещу претенцията на
жалбоподателя за разноски, освен че е бланкетно заявено, е и неоснователно.
От въззиваемата страна се претендират разноски по реда на чл.38 от ЗА
– адвокатско възнаграждение за оказано безплатно процесуално
представителство. Но доказателства за уговорено между упълномощител и
упълномощен безплатно процесуално представителство не са представени. Не
е представен договор за правна защита и съдействие, на л.9 от
първоинстанционното дело, се намира само пълномощно в полза на адв. Р.М.,
което не съдържа воля за безплатно процесуално представителство. Ето защо
разноски по реда на чл.38 от ЗА за въззивното производство не следва да се
присъждат, при което не следва да се подлага на преценка и възражението на
жалбоподателя за недължимост на адв. възнаграждение по реда на чл.38 от
ЗА. /Присъденото адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА с
първоинстанционното решение само се редуцира, доколкото от ответника в
първоинстанционното производство не е заявено възражение в тази насока, не
е упражнено правото по чл.248 от ГПК./
Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пловдивският
апелативен съд
15
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №432/13.11.2024г., постановено по търг.д.
№619/2023г. по описа на окръжен съд П., в частта, с която „Б.В.И.Г.“ ЕАД
ЕИК ********** е осъдено да заплати на И. Г. Д. ЕГН ********** сумата над
30 400лв. до 35 000лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
ПТП, настъпило на 25.09.2021г. около 10.50ч., на околовръстен път на гр. П.,
път II - 86, на километър 9 + 650м, причинено от Д.С.Н., при управление на
МПС лек автомобил марка „О.А.“, с рег. №*********, ведно с обезщетение за
забава в размер на законна лихва върху главницата от 02.12.2021г. до
изплащане на сумата; в частта, с която „Б.В.И.Г.“ ЕАД ЕИК ********** е
осъдено да заплати на адвокат Р. И. М., адв. възнаграждение по чл.38 от ЗА
над сумата 2 996,57лв. до 3 450лв., както и в частта, с която в тежест на
ответника е присъдена ДТ над сумата от 1 216лв. до 1 400лв., вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Г. Д. ЕГН ********** срещу „Б.В.И.Г.“
ЕАД ЕИК ********** иск за сумата над 30 400лв. до 35 000лв. - обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 25.09.2021г. около
10.50ч., на околовръстен път на гр. П., път II - 86, на километър 9 + 650м,
причинено от Д.С.Н., при управление на МПС лек автомобил марка „О.А.“, с
рег. №*********, ведно с обезщетение за забава в размер на законна лихва
върху главницата от 02.12.2021г. до изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решение №432/13.11.2024г., постановено по търг.д.
№619/2023г. по описа на окръжен съд П., в останалата обжалвана част, с която
„Б.В.И.Г.“ ЕАД ЕИК ********** е осъдено да заплати на И. Г. Д. ЕГН
********** сумата над 25 000лв. до 30 400лв. - обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 25.09.2021г. около 10.50ч., на
околовръстен път на гр. П., път II - 86, на километър 9 + 650м, причинено от
Д.С.Н., при управление на МПС лек автомобил марка „О.А.“, с рег.
№*********, ведно с обезщетение за забава в размер на законна лихва върху
главницата от 02.12.2021г. до изплащане на сумата.
ОСЪЖДА И. Г. Д. ЕГН ********** да заплати на „Б.В.И.Г.“ ЕАД ЕИК
********** разноски за въззивното производство в размер на 231,84лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
16
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17