№.........../...........2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВАРНА,
ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публичното съдебно заседание на деветнадесети октомври две
хиляди двадесет и втора година в състав
СЪДИЯ ЕВЕЛИНА ПОПОВА
При участието на секретаря
ВЕСЕЛКА КРУМОВА като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1765/2022 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по подадена от К.М.Е. жалба срещу заповед № Л-2836/13.07.2022 г. на заместник-главния директор на ГД „Изпълнение на
наказанията“, с която е наредено лишеният от свобода К.М.Е. да бъде
настанен в Затвора – гр. Белене за доизтърпяване на наложеното му наказание.
Заповедта се обжалва по съображения,
че майката на лишения от свобода Д.С.Е. е променила постоянния и настоящия си
адрес в гр. Белослав, област Варна, за да бъде възможно по-близо до сина си и
да го посещава в Затворническото общежитие - Разделна, където е разпределен
първоначално за изтърпяване на наложеното му наказание, като вследствие на разпореденото
със заповедта преместване в Затвора – Белене тази възможност ще бъде осуетена.
В съдебно заседание на 19.10.2022
г. жалбата се поддържа изцяло от лишения от свобода К.М.Е., който заявява пред
съда, че поради отдалечеността на Затвора - Белене, до края на изтърпяването на
наложеното му наказание той няма да може да види никого от близките си. Сочи
също, че работи на външен обект в Затворническото общежитие от открит тип – Разделна
към фирма „Денислав“, което положение датира от девет години, следователно още
отпреди наложеното му наказание.
Заместник-главният директор на ГД
„Изпълнение на наказанията“, ответник по делото, не се явява и не се
представлява в съдебно заседание. В подадено по делото писмено становище с. д. №
12781/24.08.2022 г. сочи, че обжалваната пред съда заповед № Л-2836/13.07.2022
г. е издадена в изпълнение на принципа на служебното начало на основание чл. 58 ЗИНЗС и касае първоначално настаняване на жалбоподателя за изтърпяване на
наложеното му наказание. Сочи също, че издаването й е последвано от разменена
кореспонденция с участието на лишения от свобода К.М.Е., на майка му Д.С.Е. и на
ГД „Изпълнение на наказанията“, приложена към становището и приобщена към
доказателствения материал по делото в с. з. на 19.10.2022 г. В подадено преди
съдебното заседание писмено становище с. д. № 15486/18.10.2022 г. пълномощникът
на ответника юрисконсулт С.С. поддържа подаденото от заместник-главния директор
на ГД „Изпълнение на наказанията“ писмено становище с. д. № 12781/24.08.2022 г.
като акцентира на обстоятелството, че в случая не се касае за преместването на
лишен от свобода по смисъла на чл. 62 ЗИНЗС, а за първоначално настаняване в
изпълнение на чл. 58 ЗИНЗС и т. 3.5 от заповед № Л-919/08.03.2017 г. на главния
директор на ГД „Изпълнение на наказанията“.
Като съобрази процесуалната
допустимост на жалбата, съдът намира следното по нейната основателност:
С издадена от заместник-главния
директор на ГД „Изпълнение на наказанията“ заповед № Л-2836/13.07.2022 г. е
наредено лишеният от свобода К.М.Е. да бъде настанен в Затвора - Белене за
доизтърпяване на наложеното му наказание като за целта началникът на Затвора -
Варна да уведоми ГД “Изпълнение на наказанията“ за преместването на лицето. В
мотивите към заповедта е посочено, че лишеният от свобода К.М.Е. *** на
21.06.2022 г., от която дата се изпълнява наложеното му по н.о.х.д. № 302/2021
г. по описа на Окръжен съд - Разград наказание в размер на една година и четири
месеца лишаване от свобода. Като правно
основание за издаването на заповедта е посочен чл. 58 ЗИНЗС.
По делото е приложена заповед №
Л-1225/2/ от 28.03.2022 г., с раздел ІІ, т. 5 на която главният директор на ГД „Изпълнение
на наказанията“ е възложил на заместник-главния директор на ГД „Изпълнение на
наказанията“ старши комисар Ц.Т.Ц. да премества лишените от свобода от един
затвор в друг в случаите по чл. 62 ал. 1 т. 1 – 3 и т. 5 ЗИНЗС, респективно да
отказва преместването. С раздел ІІ, т. 6 на същата заповед главният директор на
ГД „Изпълнение на наказанията“ е възложил на заместник-главния
директор на ГД „Изпълнение на наказанията“ старши комисар Ц.Т.Ц. и
правомощията по преместване на лишените от свобода от един затвор в друг в
случаите по чл. 58 ЗИНЗС, както и правомощието да отказва преместването.
Съгласно чл. 58 ЗИНЗС осъдените се разпределят в местата за лишаване от свобода по
ред, определен от главния директор на ГД "Изпълнение на наказанията",
съобразно възможността да изтърпяват наказанието най-близо до постоянния си
адрес и изискването на чл. 43, ал. 4, както следва: 1/ в затворите –
осъдените с първоначално определен специален режим; 2/ в затворите или
затворническите общежития от закрит тип – осъдените с първоначално определен
строг режим; 3/ в затворническите общежития от открит тип – осъдените с
първоначално определен общ режим.
Същевременно в поместения в глава
Осма, раздел ІV ЗИНЗС „Преместване на лишените от свобода“ чл. 62 ал. 1 е
регламентирано, че преместването на лишени от свобода от един затвор в друг се
извършва със заповед на главния директор на ГД "Изпълнение на наказанията“
като в пет отделни точки са изброени условията за това: 1/ при включване
в обучения, в курсове за придобиване на специалност, за повишаване на
квалификацията или за работа – при изявено желание от лишения от свобода; 2/
при настаняване на лечение в болнично заведение по лекарско предписание; 3/
по молба на близките или на лишения от свобода при промяна на постоянния адрес
на семейството или на лицата, с които осъденият поддържа контакти; 4/ по
предложение на началника на затвора при възникване на психологическа
несъвместимост, конфликти със служители или лишени от свобода - пострадали или
близки на пострадалите от извършеното престъпление, или при наличието на други
важни съображения, свързани с ресоциализацията, с безопасността на лицето и
сигурността в местата за лишаване от свобода; 5/ при необходимост с цел
съобразяване с изискванията на чл. 43, ал. 4, в който случай се взема предвид и
желанието на лишения от свобода.
Същевременно с чл. 62 ал. 5 ЗИНЗС
изрично е установена възможност главният директор на ГД "Изпълнение на
наказанията" да делегира със заповед правомощията си по ал. 1, т. 1 - 3 и
5 на своите заместници или на началник на отдел в главната дирекция, притежаващ
висше юридическо образование. Това в случая е направено с раздел ІІ, т. 5 на
заповед № Л-1225/2/ от 28.03.2022 г. на главния директор на ГД „Изпълнение на
наказанията“. В глава Осма, раздел ІІІ ЗИНЗС „Разпределение на лишените от свобода по
затвори, затворнически общежития и поправителни домове“ няма разпоредба, която
изрично да регламентира чие е правомощието по първоначално разпределение в
пенитенциарните заведения на осъдените на лишаване от свобода. Като се има предвид
обаче, че чл. 58 ЗИНЗС възлага в изключителната компетентност на директора на
ГД „Изпълнение на наказанията“ да определя реда, по който осъдените се
разпределят в местата за лишаване от свобода, и като се изхожда от определената
с чл. 13 ал. 6 ЗИНЗС възможност на главния директор на ГД „Изпълнение на наказанията“
да делегира правомощията си, между които са и тези по чл. 13 ал. 2 т. 1 ЗИНЗС по
ръководството, координацията и контрола върху цялостната дейност на главната
дирекция и териториалните й служби, то би следвало да се заключи, че както той,
така и определените с изрична негова заповед длъжностни лица измежду изброените
в чл. 13 ал. 6 ЗИНЗС са компетентни да извършват първоначалното разпределение
на лишените от свобода по местата за лишаване от свобода. В случая с раздел ІІ,
т. 6 на заповед № Л-1225/2/ от 28.03.2022 г. главният директор на ГД „Изпълнение
на наказанията“ е възложил отново на заместник-главния директор на ГД „Изпълнение
на наказанията“ старши комисар Ц.Т.Ц. и правомощията по чл. 58 ЗИНЗС по първоначалното
разпределение на осъдените в местата за лишаване от свобода.
Поради това в която и от двете
хипотези /на първоначално разпределение или на преместване от едно в друго
място за лишаване от свобода/ да е издадена обжалваната заповед №
Л-2836/13.07.2022 г., тя все се явява акт на компетентен административен орган.
В заповед № Л-2836/13.07.2022 г. като
основание за издаването й е посочен чл. 58 ЗИНЗС, свързан с първоначалното разпределение
на осъдените в местата за лишаване от свобода. Същевременно словесното
изложение на фактите в заповедта навежда по-скоро на извод, че с нея е
разпоредено последващото преместване на лишеното от свобода лице от едно място
за изтърпяване на наложеното му наказание по н.о.х.д. № 302/2021 г. на Окръжен
съд – Разград в друго такова, в който случай по отношение на преместването
следва да намерят приложение разпоредбите на глава Осма, раздел ІV „Преместване
на лишените от свобода“ и в случая по-специално чл. 62 ал. 1 ЗИНЗС като изрично
се упомене приложимата към преместването хипотеза на чл. 62. Такова позоваване
в заповедта не е направено като цитирането на чл. 58 ЗИНЗС не е достатъчно, за
да се приеме, че то не е и необходимо. Както се посочи, налице е разминаване между
посочената като приложима разпоредба в заповедта /тази на чл. 58 ЗИНЗС/ и словесното
описание на фактите, включително и самата разпоредителна част на заповедта, от
които недвусмислено може да се заключи, че началото на изпълнение на наложеното
на жалбоподателя К.М.Е. наказание по н.о.х.д. № 302/2021 г. е в Затвора - Варна,
в който е постъпил на 21.06.2022 г., откъдето въз основа на заповедта е
наредено преместването му в Затвора – Белене за доизтърпяване на наложеното наказание.
Приложената по делото разменена кореспонденция между ГД „Изпълнение на наказанията“,
лишения от свобода К.М.Е. и майка му Д.С.Е. също навежда на извод, че в случая по-скоро
става въпрос по-скоро за преместване, отколкото за първоначално разпределение
на лишения от свобода в пенитенциарно заведение, в което да изтърпи наложеното
му наказание.
Установеното несъответствие би
могло да бъде избегнато в случая, ако в съдържанието на заповедта изрично бе упомената
причината, поради която на 21.06.2022 г., откогато датира началото на
изтърпяване на наложеното наказание по н.о.х.д. № 302/2021 г., лишеният от свобода
К.М.Е. ***, от която да става ясно, че тя не е свързана с извършено по чл. 58 ЗИНЗС разпределение на осъденото лице в мястото за лишаване от свобода. Такава
конкретизация обаче няма.
При това положение констатираното
вътрешно несъответствие между текста на заповедта и посочената като приложима
правна норма на чл. 58 ЗИНЗС препятства извършването на проверката относно
нейната законосъобразност от гледна точка на предпоставките за издаване, които
в хипотезите на чл. 58 ЗИНЗС и на чл. 62 ал. 1 ЗИНЗС са различни. Това налага отмяната
на заповедта на изцяло формално основание, воден от което съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ заповед № Л-2836/13.07.2022
г. на заместник-главния директор на ГД „Изпълнение на наказанията“, с която е
наредено лишеният от свобода К.М.Е. да бъде настанен в Затвора – гр. Белене за
доизтърпяване на наложеното му наказание.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: