№
117
В ИМЕТО НА НАРОДА
22.02.2019г. гр.Пловдив
АПЕЛАТИВЕН СЪД гр.Пловдив, Наказателна колегия в закрито
заседание на 22.02.2019 година в състав:
Председател:Христо
Белев
Членове: Васил Гатов
Милена
Рангелова
като разгледа ВЧНД№ 65 по
описа за 2019 година, приема за установено следното:
Производството е по
реда на чл. 243 ал.7 НПК.
С
определение№94/24.01.2019г. по ЧНД№86/2019г., Окръжен съд-Пловдив е потвърдил
постановление на Окръжна прокуратура-Пловдив №904/2018/14.12.2018г., с което е
прекратено наказателното производство по ДП№47/2018г. по описа на РУ на МВР
гр.*, водено за престъпление по чл.343 ал.1б.“в“ вр.чл.342 ал.1 от НК, на
осн.чл.24 ал.1т.4 НПК.
Същото е
атакувано от адв.Д.М.-повереник на С.Г.Т. и В. Д. – наследници на починалия Г.Т.,
с развити съображения и искане да
бъде отменено, както и прокурорското постановление. Претендира се напр., назначаване на
повторна независима авто-техническа експертиза, за да отговори дали има трети
участник в произшествието, не била посочена дължината на спирачен път, претендира
се допълнителен оглед на участвалите в ПТП автомобили и необходимост от
следствен експеримент, изтъкват се, че липсвали данни за техническото състояние
на МПС и ако водачът на „*“ бил задействал спирачната система, щяло ли е да
настъпи ПТП.
Въззивният съд предвид данните по делото, приема за
установено следното:
По делото няма привлечено обвиняемо лице.
От фактическа страна е
прието, че на 19.01.2018 г. след 14.00 часа Г.Т. управлявал лек
автомобил „*“ с рег. № *в южната лента на платното за движение на път I-6, в
посока от запад на изток. По същото време св. С.З.управлявал на същия път лек
автомобил „*“ с рег. № * по северната лента на платното за движение, в посока
от изток на запад. Без техническа
причина, по субективни съображения, водачът на лекия автомобил „*“навлязъл в
северната лента за движение и настъпил удар между предните части на двата
автомобила – „*“и „*“, в конфликтна точка на попътно пресичане на траектории,
която приблизително се намирала по дължина на около 30 – 31 м западно от
приетия ориентир в протокола за оглед на местопроизшествие, и по широчина – на
около 1.30 – 1.50 м южно от същия ориентир. Скоростта на движение на лекия
автомобил „*“, управляван от св. З., в момента на удара и преди него е била
около 84 км/ч. Скоростта на движение на лекия автомобил „*“, управляван от Т., в момента на напускане на полагащата му се за движение
южна лента била в интервала 101 – 103 км/ч, а в момента на удара – около 107
км/ч. Същата не е в съответствие с
разрешената скорост за движение извън населено място.
Основната причина за настъпилото ПТП от техническа
гледна точка е движението на лекия автомобил „*“със скорост около 101 – 103
км/ч, при която водачът му напуснал полагащата му се за движение южна лента,
навлязъл в лявата /северна/ лента на място, по начин и в момент, когато това не
е било безопасно – когато там се е движел лек автомобил „*“.
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА:
Доводът за допуснато нарушение на
процесуалните правила, дължащо се на отказа да бъде назначена повторна автотехническа
експертиза, не отговаря на процесуалната действителност, т.е., освен, че е
неверен, е и несъстоятелен. Именно по
настояване на пострадалите, по делото е била назначена повторна
АТЕ/първоначалната е на в.л.М./ изготвена от в.л.Т.П..
В принципен план, твърденията на неразполагаща със специални
знания обжалваща страна по делото,
изведени въз основа на собствена логическа дейност или на собствена
интерпретация на доказателствения материал, не могат успешно да се
противопоставят на събраните по делото доказателства.
В заключението си по АТЕ, вещото лице П. е
дало изчерпателни отговори на всички въпроси, относими към настъпилото ПТП, послужили за направата на категоричен
извод за случилото се в обективната
действителност на 19.01.2018г. То изхожда от лице със съответните познания и
опит в тази област, съобразено е с
материалите по делото, напр., протокол за оглед и албум към него на ударилите се
превозни средства, съдебно-медицинска експертиза на трупа на пострадалия и СМЕ за св.З., показания на
свидетели – очевидци и не може да се приеме,
че възникват каквито и да са съмнения в направения от него окончателен извод по
отношение главния факт на доказване-причините за настъпилото ПТП от техническа страна.
Ноторно е, че само по себе си заключението на
експертите не въвежда доказателства в процеса, но дава експертни изводи. Когато
се намери потвърждение на същите в останалата доказателствена съвкупност, както
е било в настоящия казус, прокурорът,
респ., съдът е в правото си да възприеме
именно тези експертни изводи и въз основа на тях да изгради фактическите си
констатации и да направи заключение относно липсата или наличие на нарушение на
конкретно правило за движение по пътищата.
При установената
скорост на движение от 107 км.ч., на управлявания от Г.Т. л.а.“*“ към момента
на удара и забраната на чл.16 ал.1т.1 ЗДвП, обоснован се явява извода, че поведението
му е единствената причина довела до настъпването на ПТП и до леталния край на
дееца. Доказателствените източници за
неправомерното движение на лекия
автомобил „*“ са еднопосочни и взаимнодопълващи се. Преминаването в лентата
за насрещно
движещи се пътни превозни средства е забранено и единствено в случай на изпреварване или заобикаляне, водачът на ППС може да си позволи да
навлезе в
тази лента. В
конкретния случай, починалия водач със скорост над разрешената, е навлезнал в
насрещната лента/където се движил правомерно със скорост от 84 км.ч.,
лекият автомобил управляван от св.З./, поставяйки началото на вредоносния
процес и ставайки причина за възникване
на ПТП. Няма правно значение в случая на
какво се дължи това навлизане, като
причините може да са най-различни, а
възможните отговори са изцяло хипотетични и предположителни. Св.З. е изпълнил
императивните задължения при управление на неговото превозно средство и не е
участвал виновно в генезата на смъртта,
респ., не е съпричинил с неправомерно поведение престъпен резултат, като единствената
причина за произшествието са действията на починалия водач, те имат
изключителното значение за настъпването
му. Установено е, че св.З. е бил изненадан от неправомерното навлизане на автомобила на Г.Т. в неговата
лента, направил е възможното да
предотврати сблъсъка, според техническото време за
реакция 0.96-1.56 сек., отклонил возилото си надясно спрямо посоката на
движение, при все, че
лекия автомобил „*“е бил в опасната му зона за спиране, като спирачния
механизъм не е използван в момента на
възникване на опасността-св.З.. Скоростта на движение преди сблъсъка е равна на
скоростта определена в момента на същия-АТЕ, без за св.З. да е съществувала
възможност - техническа, да предприеме
действия за намаляване на скоростта или
спиране с цел избягване на удара. Ерго, причинноследственият континуитет е
между общественоопасните последици и неправомерните действия на починалия
водач.
Трябва да бъде ясно, че трасологичната следа -
наподобяваща приплъзване от автомобилна гума, отразена в огледния протокол, за
която се претендира от жалбоподателя отговор, не предрешава изхода на делото,
тя не е
единственият способ за установяване на скоростта на движение, изведена от
експертните заключения, използвали специална техническа литература, писмените и
гласни доказателства. С оглед на което настоящата
инстанция намира, че при събирането и оценката на доказателствения материал,
няма допуснати съществени процесуални пропуски. Данните по делото сочат, че
инициалното нарушение на правилата за движение е това на починалия водач,
довело до инкриминирания резултат. От своя страна св.З., като водач на
превозното средство, не е допуснал нарушения в режима на скоростта-84 км.ч., / респ., тя да е
несъобразена или превишена/, за да е мислима на
тази плоскост причинна връзка с настъпилите съставомерни последици. В
конкретната пътна ситуация възникналата опасност на пътя за него не е била
предвидима, няма допуснати други
нарушения на правилата за движение, които
да са в причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат. Спрямо
същия, липсват недооценени от З.
отрицателно действащи на пътната обстановка фактори, които обективно да са могли да
бъдат възприети, като опасността се е
появила внезапно - неправомерно нахлуване на лекия автомобил на починалия
водач, поради щото не би могло да се вменява на З. виновно съпричиняване. В
конкретния случай неправилно е да се твърди, че скоростта
на движение на св.З. не е съобразена по
смисъла на закона, като тази при която не би настъпило ПТП, трябва да е
по-малка от 36 км/ч.-АТЕ. От момента даващ възможност да се възприеме
опасността е направил необходимото да избегне удара, като внезапната и
изненадваща поява на ППС на Г.Т. в неговата лента за движение, не е от
категорията обстоятелства, които той да е
могъл и да е бил длъжен да предвиди, за да
избере визираната скорост от 36 км.ч. Пътният
инцидент е настъпил на извънградски път, на прав пътен участък, сухо пътно
платно, добра видимост, сочещо, че не е имало обективни фактори, обусловящи задължение за св.З. да управлява със скорост от
порядъка на 36 км/ч. Ерго, в случая, св.З. не се
е поставил сам в невъзможност да
предотврати възникналата опасност, а да се приеме противното, би означавало по същество
да се
приеме обективната отговорност, каквато нашият закон не допуска.
Когато обективната истина е изяснена, както е в настоящия случай, не се
нарушават правата на страната, ако се откаже извършването
на /самоцелни/ допълнителни процесуални действия, какъвто е претендираният
допълнителен оглед, при все, че осъщественият такъв на 19.01.2018г., е при
спазване изискванията на чл. 155
- 156
от НПК. Прочее, претенцията на
обжалващите, че не били осъществени повторни огледи, не държи сметка на
отразеното в заключението на в.л. С.П.-л.207-208, респ., че е осъществен от
експерта такъв на л.а. „*“на 14.11.2018 г., като експерта е категоричен, че
наблюдаваните увреждания не е възможно да са били налице преди удара, следователно
превозното средство е било в техническо състояние, което е позволявало движение
по републиканската пътна мрежа. При категоричността на събраните гласни
и писмени доказателства и доказателствени средства, на експертното заключение,
изградено на тях и на базата на обективни находки по делото, субективното
несъгласие на повереника с получените отговори, не е основание за
дискредитирането му.
Аргументите в съдебният акт на ПОС да бъдат отхвърлени като несъстоятелни
претенциите касаещи - дали има трети участник в произшествието, за липсващи
данни за техническото състояние на МПС, използваните
за определяне скоростта на движение „данни от километражите на двата автомобила“,
са достатъчно ясни и убедителни, и не се налага да бъдат повтаряни, само защото
не удовлетворяват тезата на обжалващите. Посочи се/на базата на приетото
експертно заключение/, че навлизането в насрещната пътна лента от водача Г.Т. не е следствие на техническа неизправност на
автомобила. За разкриване на обективната
истина не е било необходимо върнатото веществено доказателство- л.а. „*“, ex
offitio да бъде предмет на допълнителни
процесуални действия.
Следствен експеримент, не се налага да бъде проведен, с оглед степента на
конкретната изясненост на правнорелевантните факти по делото, при все, че
експертните заключения дават ясен и категоричен отговор на всички въпроси от
значение за изясняване механизма на произшествието. В крайна сметка,
прикрепване на доказателствен материал в претендирания аспект далеч не би повлиял
съществено върху интерпретацията на доказателствата, която да обуслави други
изводи по фактологията на коментираната дейност, а оттам и по правото, след
като събраните такива, относими към предмета на доказване, очертан с нормата на
чл. 102
НПК, и необходими за разкриване на обективната истина, диктуват
неоснователност на заявените претенции.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира несъгласието,
изразено от обжалващите с анализа и оценката на доказателствата, осъществени от
прокурора и първата съдебна инстанция, за неоснователно.
Водим от горното въззивният съд
О П Р Е
Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение№ 94/24.01.2019г. по ЧНД№ 86/2019г.,
на Окръжен съд-Пловдив.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: