№ 1064
гр. Пловдив , 12.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Момчил Ал. Найденов
при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно
наказателно дело № 20215330203206 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 568082 –
F581088/26.03.2021г., издадено от М. М. П.-С., на длъжност *** ТД НАП-
Пловдив, с което на „ГН АГРО“ ООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес
на управление – гр.Пловдив, ул.„Александър Екзарх“ № 21А, представлявано
от Г. И. Н., на основание чл.182, ал.2, във вр. с чл.182, ал.1 от Закона за данък
върху добавената стойност (ЗДДС) е наложено административно наказание -
имуществена санкция в размер на 1 380 /хиляда триста и осемдесет/ лева, за
нарушение на чл.78, ал.2 от ЗДДС, чл.78, ал.3 от ЗДДС и чл.124, ал.5 от
ЗДДС.
В жалбата се поддържа, че наказателното постановление е
незаконосъобразно, постановено в разрез с материалнопраните норми и при
процесуални нарушения. Посочва, че не са спазени всички изисквания,
визирани в разпоредите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като в АУАН и
наказателното постановление не е дадена коректна правна квалификация на
нарушението, доколкото правилото на чл.124, ал.5 от ЗДДС въвежда
задължение за регистрираното лице да отрази получените от него кредитни
известия в дневника за покупки за данъчния период, което задължение е
1
различно от това по чл.78, ал.2 и ал.3 от ЗДДС – да коригира размера на
ползвания данъчен кредит. В този смисъл посочва, че правната квалификация
на нарушението, за което дружеството е било наказано, съдържа в себе си две
самостоятелни нарушения, за което съгласно чл.18 от ЗАНН следва да бъдат
наложени две отделни санкции. Още взема становище, че това противоречие
се съдържа и в санкционната част, като остава неясно дали е приложима
нормата на чл.182, ал.1 от ЗДДС или чл.182, ал.2 от ЗДДС. На следващо
място посочва, че административнонаказващият орган не е взел предвид, че
определеният данък за възстановяване не е възстановен реално, а е извършено
прихващане, в резултат на което бюджетът не е ощетен, като алтернативно
предлага санкцията да бъде намалена, сочи практика на ЕС. Предлага
наказателното постановление да бъде отменено, алтернативно – да бъде
намален размерът на санкцията. Процесуалният представител на
жалбоподателя – адвокат К. поддържа жалбата на изложените основания,
също предлага наказателното постановление да бъде отменено, както и да
бъдат присъдени направените разноски.
Ответната страна – ТД на НАП – Пловдив, чрез процесуалния си
представител – юрисконсулт К. оспорва жалбата, сочи, че не са налице
процесуални пропуски издаване на наказателното постановление. Също взема
становище, че не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен,
доколкото за един и същи период са допуснати две некоректни отразявания
на кредитни известия, което е довело до промяна в резултата и съответно в
справките декларации за отчетния период, ако същите кредитни известия са
отразени правилно в съответния месец, сумата е щяла да бъде възстановена в
по-късен период и в друг размер. Предлага наказателното постановление да
бъде потвърдено, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение
в размер на 120 лева.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното
постановление е връчен на жалбоподателя на 19.04.2021г. видно от
приложената към НП разписка, а жалбата е изпратена до РС-Пловдив чрез ТД
НАП-Пловдив на 26.04.2021г. съгласно отразеното пощенско клеймо.
2
Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е
издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и
пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
В хода на извършена проверка, свидетелят Б. В. В. – в качеството и на
*** в ТД НАП-Пловдив установила, че дружество „ГН АГРО“ ООД,
ЕИК:********* – в качеството си на регистрирано по ЗДДС лице, като
получател по кредитно известие по чл.115, ал.1 от ЗДДС с №
**********/01.07.2020г. с данъчна основа в размер на 27 600 лева и ДДС в
размер на 5 520 лева, не е отразило в дневника за покупки за съответния
данъчен период – за м. 07.2020г. и в подадената в ТД на НАП Пловдив
справка – декларация с вх.№ 16004398873/14.08.2020г.. Същото кредитно
известие било с предмет – плащане по договор за доставка на колове за
подпорна конструкция на лозово насаждение, което било облагаема доставка
по смисъла на чл.12, ал.1 от ЗДДС.
Дружество „ГН АГРО“ ООД, ЕИК:********* следвало да декларира
полученото кредитно известие в дневника за покупки за съответния данъчен
период – за м. 07.2020г. и в подадената в ТД на НАП Пловдив справка –
декларация с вх.№ 16004398873/14.08.2020г.. Същото кредитно известие не
било декларирано в м. 07.2020г., като недекларирането довело определяне на
резултат за периода „ДДС за възстановяване“ в размер на 3948,07 лева или в
по-голям размер.
Кредитно известие с № **********/01.07.2020г. било отразено в
дневника за покупки за съответния данъчен период – за м. 8.2020г. и в
подадената в ТД на НАП Пловдив справка – декларация с вх.№
16004413517/14.09.2020г..
С оглед на горното, на 27.11.2020г. свидетелят Б. В. В. съставила АУАН
№ F581088/27.11.2020г. срещу „ГН АГРО“ ООД, ЕИК:********* за
нарушение на чл.78, ал.2 от ЗДДС, чл.78, ал.3 от ЗДДС и чл.124, ал.5 от
ЗДДС, който АУАН бил съставен в присъствието и подписан от *** Г. И. Н..
3
Въз основа на същия акт било издадено обжалваното наказателно
постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в
хода на съдебното следствие свидетел Б. В. В., която помни случая и описва
извършената проверка и сторените при същата констатации, както и начина
на съставяне на АУАН. Съдът намира показанията на свидетеля В. за
последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по
делото доказателствена съвкупност и намира последните за истинни. От
същите показания се установява начина на констатиране извършените
нарушения, фактите по същите, както и процедурата по съставяне на акта.
Горната фактическа обстановка се установява и от приложените
писмени доказателства – заверено копие от Кредитно известие с №
**********/01.07.2020г. – от което се установява факта на издаване на
същото и неговото съдържание, извадки от дневници за покупки на „ГН
АГРО“ ООД, ЕИК:********* – от които се установява момента на отразяване
на същото кредитно известие.
Следва още да се посочи, че горната фактическа обстановка по
същество не е спорна между страните, не се оспорва от жалбоподателя.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед
изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП
намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи
нужните правомощия за тези действия, съгласно така представената Заповед
№ ЗЦУ-1149 от 25.08.2020г. на изпълнителния директор на Национална
агенция по приходите. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не
са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят
до опорочаване на административно - наказателното производство по
налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при
спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава
неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на
жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен
срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.
4
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не
съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита
на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
На следващо място, в хода на съдебното следствие, при преценка на
цялата доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно данни за
извършено деяние, с което „ГН АГРО“ ООД, ЕИК:********* е нарушило
разпоредбата на чл.78, ал.2 от ЗДДС, чл.78, ал.3 от ЗДДС и чл.124, ал.5 от
ЗДДС - за това, че на 14.07.2021г., в гр.Пловдив, като в качеството си на
регистрирано по ЗДДС лице, като получател по кредитно известие по чл.115,
ал.1 от ЗДДС с № **********/01.07.2020г. с данъчна основа в размер на 27
600 лева и ДДС в размер на 5 520 лева, не е отразило в дневника за покупки за
съответния данъчен период – за м. 07.2020г. и в подадената в ТД на НАП
Пловдив справка – декларация с вх.№ 16004398873/14.08.2020г., като същото
неотразяване е довело до определяне на определяне на резултат за периода
„ДДС за възстановяване“ в размер на 3948,07 лева или в по-голям размер.
Съдът намери за неоснователно възражението на жалбоподателя, че
чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като в АУАН и наказателното постановление не е
дадена коректна правна квалификация на нарушението, доколкото правилото
на чл.124, ал.5 от ЗДДС въвежда задължение за регистрираното лице да
отрази получените от него кредитни известия в дневника за покупки за
данъчния период, което задължение е различно от това по чл.78, ал.2 и ал.3 от
ЗДДС – да коригира размера на ползвания данъчен кредит.
Следва да се посочи, че на дружеството жалбоподател „ГН АГРО“
ООД, ЕИК:********* е наложено административно наказание на основание
чл. 182, ал.2, във вр. с чл.182, ал.1 от ЗДДС. Същата норма предвижда
санкция за регистрирано лице, което не отрази получения данъчен документ в
отчетните регистри за съответния данъчен период, което води до определяне
на данъка в по-малък размер. От горното е видно, че посочената санкционна
норма на чл.182, ал.2, във вр. с чл.182, ал.1 от ЗДДС предвижда сложен
фактическа състав, състоящ се в:
1. неотразяване получения данъчен документ в отчетните регистри за
съответния данъчен период – в нарушение на чл.124, ал.5 от ЗДДС,
5
2. което води до определяне на данъка в по-малък размер, в случая –
поради неизвършване на корекция размера на ползвания данъчен кредит – в
нарушение на чл.78, ал.2 и ал.3 от ЗДДС.
От горното е видна връзката на чл.78, ал.2 и ал.3 от ЗДДС и чл.124, ал.5
от ЗДДС, нарушението на които, единствено в своята съвкупност,
осъществяват фактическия състав на санкционна норма на чл.182, ал.2, във
вр. с чл.182, ал.1 от ЗДДС. Предвид това не може да бъде споделено
становището, че в случая са налице две самостоятелни нарушения, за което
съгласно чл.18 от ЗАНН следва да бъдат наложени две отделни санкции.
Също като неоснователно следва да прецени и становището, че такова
противоречие се съдържа и в санкционната част, като остава неясно дали е
приложима нормата на чл.182, ал.1 от ЗДДС или чл.182, ал.2 от ЗДДС. В
случая правилно и законосъобразно е определена санкционната норма,
предвид констатирания от обективна страна вече описан фактически състав,
като съвсем ясно е и основанието за прилагане санкция по чл.182, ал.2 от
ЗДДС, доколкото в наказателното постановление е посочен, че Кредитно
известие с № **********/01.07.2020г. било отразено в дневника за покупки за
съответния данъчен период – за м. 8.2020г. и в подадената в ТД на НАП
Пловдив справка – декларация с вх.№ 16004413517/14.09.2020г..
Също така съдът намери, че в случая не се констатират основания за
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретното установено
нарушение, както и обстоятелствата по същото разкрива една степен на
обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение
разпоредбата на чл.78, ал.2 от ЗДДС, чл.78, ал.3 от ЗДДС и чл.124, ал.5 от
ЗДДС, отчетена от законодателя при въздигане на деянието в нарушение.
Процесното нарушение е такова на простото извършване и законодателят е
предвидил обществената опасност на подобно деяние, като последната не е
необходимо /и не е възможно/ да се установява във всеки отделен случай.
Именно предвид формалния характер на нарушението съдът намери за
неоснователно възражението, че административнонаказващият орган не е
взел предвид, че определеният данък за възстановяване не е възстановен
реално, а е извършено прихващане в резултат на което бюджетът не е ощетен.
Следва да се посочи, че обществената опасност на изследваното деяние се
6
изразява липсата на данъчна отчетност, което в случая е факт, без значение
дали последното е довело до „ощетяване“ на бюджета в смисъл на реална
липса на постъпления и/или изплащане на неследващи се суми.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложеното наказание с
тежестта на нарушението и личността на нарушителя следва да се има
предвид, че съгласно разпоредбата на чл.182, ал.2, във вр. с чл.182, ал.1 от
ЗДДС – при нарушение по чл.182, ал.1 от ЗДДС, когато регистрираното лице
е издало или отразило данъчния документ в периода, следващ данъчния
период, в който документът е следвало да бъде издаден или отразен, глобата,
съответно имуществената санкция е в размер 25 на сто от определения в по-
малък размер данък, но не по-малко от 250 лв. В случая се установява
отразяване на кредитното известие в следващ данъчен период – м.8, 2020г., а
размера на санкция от 1 380 лева е именно 25 на сто от размера на ДДС –
5 520 лева. В случая санкционната разпоредба е приложена правилно, липсва
възможност за индивидуализация на наказанието в друг размер, освен
посочения, поради което следва и извод, че административното наказание е
приложено правилно и законосъобразно.
Именно предвид липсва възможност за индивидуализация на
наказанието в друг размер е неоснователно и становището на жалбоподателя,
че същата следва да бъде намалена.
С оглед изхода на спора, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.144
от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, съдът следва да присъди разноски на
въззиваемата страна, както искане е сторено от същата, чрез процесуални и
представител. Съгласно чл. 63, ал. 5 ЗАНН в полза на юридически лица се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по
реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната разпоредба от своя
страна при определянето на максималния размер на възнаграждението
препраща към Наредба за заплащането на правната помощ (Обн. ДВ бр. 5 от
17.01.2006 г.). Съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението за защита в
производства по ЗАНН е от 80 до 120 лева. Във въззивното производство
наказващият орган е защитаван от юрисконсулт, който е взел участие в
7
проведеното открито съдебно заседание. Съдът намира, че делото не разкрива
нито фактическа, нито правна сложност, доколкото фактическата обстановка
не е спорна между страните, делото е разгледано в рамките на две съдебни
заседания, с кратка продължителност, разпитан е един свидетел, поради което
съдът намира, че справедливият размер на възнаграждението за защита от
юрисконсулт е 80 лева, който съответства на минималния размер, предвиден
в чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. първо от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 568082 –
F581088/26.03.2021г., издадено от М. М. П.-С., на длъжност *** ТД НАП-
Пловдив, с което на „ГН АГРО“ ООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес
на управление – гр.Пловдив, ул.„Александър Екзарх“ № 21А, представлявано
от Г. И. Н., на основание чл.182, ал.2, във вр. с чл.182, ал.1 от Закона за данък
върху добавената стойност (ЗДДС) е наложено административно наказание -
имуществена санкция в размер на 1 380 /хиляда триста и осемдесет/ лева, за
нарушение на чл.78, ал.2 от ЗДДС, чл.78, ал.3 от ЗДДС и чл.124, ал.5 от
ЗДДС.
ОСЪЖДА „ГН АГРО“ ООД, ЕИК:********* ДА ЗАПЛАТИ на
НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ сумата от 80,00 (осемдесет)
лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8