Определение по дело №168/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, депозирана от С. Г. К., Г. Н. К., А. Н. К. и В. Н. К. – всички със съдебен адрес гр.Б., ул.”Т.А.” № 41 – адв.Ю. против З.”. И., със седалище и адрес на управление гр.С., бул.”Ч. в.” № 51Д, представлявана от С. С. – председател на УС и изп.директор и “. Ф., със седалище и адрес на управление гр.С., ул.”Г. И.” № 2, .4, представляван от изп.директор Б. М.

В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения, че ищците са законни наследници на Н. К., починал на 10.05.2004 г. в резултат на пътнотранспортно произшествие, предизвикано от водача М. Г. К..

С определение, постановено по НОХД № 550/2005 г. същата била призната за виновна за това, че по непредпазливост е причинила смъртта на наследодателя им и присъдата влязла в законна сила.

Освен това към инкриминираната дата осъдената К. управлявала лек автомобил марка „ Опел вектра" с ДК № ..., собственост на друго лице, като е била и неправоспособен водач, а в рамките на НОХД № 550/2005 г. не била установена и доказана каквато и да било вина на наследодателя на ищците, респективно съпричиняване на вредоносния резултат.

Твърди се, че към датата на възникване на пътнотранспортното произшествие автомобилът, управляван от виновния водач, е имал сключена валидна застраховка „ Гражданска отговорност „ със застрахователна компания “.ски Спартак" , същият е бил собственост на трето лице, което е предоставило на осъдената К. същия за управление.

С Решение № 168/16.12.2008г, постановено по гр. дело № 15/2008г по описа на ОС-Б., М. К. била осъдена да заплати на всеки един от ищците обезщетение за причинените ни неимуществени вреди в размер, както следва - 45 000 лв. за първата, и по 40 000 лв. за всеки един от останалите трима наследници -деца на починалият ни наследодател, ведно с дължимата законна лихва от датата на увреждането - 25.04.2004 г., както и да ни заплати сторените по делото разноски в размер на 9 075 лв.

Решението било постановено при участието на третите лица помагачи на ищцовата страна - ответници по настоящата искова молба.

С Решение № 1611/22.12.2009г, постановено по Вгр. дело № 2020/2009 г. по описа на IV-ти гр. състав на АС-С., решението било потвърдено и е влязло в законна сила.

В З. „ Л. И. , гр.С. по повод възникналото пътнотранспортно произшествие имало разкрита щета под №*********/06 г., и като аргумент за неплащане застрахователят сочел, че към датата на възникване на пътно-транспортното произшествие осъдената М. К. не е била правоспособен водач, респ. - липсвало задължение за застрахователя да плаща каквото и да било обезщетение.

В „ Гаранционен Ф. гр.С. също имало разкрита щета под № 124/01.12.2005 г., също по повод на възникналото пътнотранспортно произшествие и като аргумент за неплащане на задължението се сочело наличието на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност" и задължението на застрахователя да плати обезщетения за настъпилия вредоносен резултат.

Поддържа се, че въз основа на влязлото в законна сила решение на 02.12.2011 г. ищците се снабдили с изпълнителен лист срещу осъдената М. К., а въпреки участието на третите страни помагачи - същите отказвали да изпълнят задълженията си, респективно да заплатят присъденото в полза на ищците обезщетение по съображенията, изложени по- горе.

Липсата на осъдителен титул срещу третите лица -помагачи по гр. дело № 15/2008г по описа на ОС-Б. и ответници по настоящата искова молба мотивирала същите да откажат да изплатят каквото и да било обезщетение, което им поведение определяло правният интерес от предявяване на настоящата искова претенция.

Навеждат се доводи, че при нанасяне на щети, вследствие на реализирано ПТП, виновният водач дължи обезвреда на причинените вреди на пострадалият, респективно на неговите наследници, както е в настоящият казус и е без значение дали виновното лице е било пряко застраховано.

Достатъчно било същият да е управлявал МПС, което да е било застраховано.

Отговорността на застрахователя в настоящия казус била функционално обусловена и по правило тъждествена по обем на отговорността на деликвента – т.е. на осъдената М. К., която е управлавяла МПС, собственост на трето лице, т.к. не се установило владението върху това МПС да е придобито от същата в резултат на престъпление.

Наведени са подробни доводи и кои предпоставки следва да са налице, за да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.226, ал.1 КЗ и се поддържа, че те са налични в случая.

Поддържа се и не са налице каквито и да било основания, обосноваващи законосъобразен отказ на застрахователя да изплати претендираните обезщетения на ищците и се навеждат конкретни доводи относно характера на причинените им неимуществени вреди от ПТП-то.

Поддържа се също, че исковете се предявяват при условията на евентуалност, с главен иск - искът предявен срещу застрахователната компания, и втори евентуален иск - искът, предявен срещу „ Гаранционен Ф. гр.С.

Ето защо се иска от съда да постанови решение, с което осъди З. „ Л. И. , със седалище и адрес на управление -гр.С., кв." К. с.", бул. „ Ц. Б. ПГ № 41, и “. фонд „- седалище и адрес на управление - гр.С., ул." Г. И." № 2, да заплатят на ищците обезщетения, както следва: в размер на 45 000 лв. / четиридесет и пет хиляди/ лева първата ищца и по 40 000 лв. /четиридесет хиляди лева/ за всеки един от останалите трима ищци, сума, която им е присъдена, като обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди в резултат на преживяната загуба на техния съпруг и баща, ведно със законната лихва от датата на вредоносното деяние - 25.04.2004 г. до окончателното изплащане на сумата,

Формулирано е искане ответниците солидарно да заплатят на ищците и всички сторени по делото разноски и адвокатски хонорар.

В срока за отговор първият ответник – З. “. И. е депозирало такъв чрез юрисконсулт Б. В.

В него предявените претенции се оспорват изцяло, като неоснователни.

На основание чл. 197 от Кодекса за застраховането се прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на предявените искови претенции и се навеждат доводи, че съгласно нормата на чл. 197 от Кодекса за застраховането правата по застрахователен договор при застраховка „Гражданска отговорност" по т. 10 на раздел II, буква"А" от приложение №1 /гражданска отговорност, свързана с притежаването и използването на моторно превозно средство/ се погасяват с изтичането на петгодишна давност от датата на настъпване на събитието.

В случая, според наведеното в исковата молба, пътнотранспортното произшествие във връзка с настъпването на което се претендира заплащане на застрахователно обезщетение е настъпило на 25 април 2004 година.

Исковата молба е постъпила в съда на 12 март 2012 г., с входящ номер № 847 от същата дата и следва да се счита за предявен с постъпването на исковата молба в съда.

Тъй като исковата претенция е постъпила в съда след изтичане на петгодишния давностен срок, то и исковите претенции на ищците са погасени по давност, поради което са неоснователни.

В случая не била налице и хипотеза на прекъсване на давността, така както са регламентирани в чл. 116 от ЗЗД, доколкото ответното дружество не е признавало вземане, както и по отношение на него не е завеждан иск.

Само завеждането на иск като главна страна в производството, водело до последицата от прекъсване на давност по смисъла на чл. 116 , т. 2 от ЗЗД, не и конституирането в производството като подпомагаща страна, в който смисъл е и трайната съдебна практика на ВКС.

На самостоятелно основани се поддържа, че правото на иск по отношение на ищците е преклудирано, като упражнено по друг ред и срещу друг ответник по което е налице влязло в сила решение с произнасяне по отношение на претенцията на ищеца.

По исковете, предявени за съвместно разглеждане в наказателното производство, образувано във връзка с настъпилото пътно-транспротно произшествие, с предмет идентична претенция, като предявените в настоящето производство, е налице произнасяне на наказателния съд, като е налице стабилитет на постановеното решение по гражданските искове.

В подкрепа на това възражение се съдържали доказателства сред приложените към исковата молба доказателства, изходящи от ищците - копие на решение на Окръжен съд Благоевград, влязла в сила на 02.12.2011, в която се съдържа осъдителен диспозитив за присъждане на парична сума в полза на ищците С. Г. К., Г. Н. К., А. Н. К. и В. Н. К. за репариране на немищуствени вреди в резултат от загубата на близък - Н. К. К..

Поддържа се, че законът е предоставил възможност на пострадалите лица да насочат претенцията си за репариране на вреди по една от алтернативно уредените възможности -срещу причинителя на вредата или пряко срещу застрахователя, в случай че се докаже валиден застрахователен договор.

С упражняването на правото на обезвреда по една от алтернативно предвидените възможности се преклудира възможността за упражняване правото на иск срещу другия ответник, по другата алтернативно уредена възможност.

В противен случай, за едни и същи вреди, резултат от едно и също събитие, би се допуснало обезвреда два пъти, което би довело до неоснователно обогатяване и недължимост на едно от тях.

Нещо повече не е налице интерес от предявяване на този иск, тъй като правото на обезвреда е било упражнено в рамките на наказателния процес, чрез граждански искове, по които съдът се е произнесъл с решение, поради което настоящата претенция е недопустима.

Отговорността на застрахователя и делинквента не била солидарна, а прекия иск срещу застрахователя е законова възможност, предоставена на ищците, с оглед избор срещу кого да насочи своя иск. П

Прекият причинител на вредата и застрахователят не можели да отговарят в условията на солидарност, доколкото искът спрямо застрахователя се предявява на договорно основание, а срещу водача на деликтно основание.

В този смисъл било и Постановление 7/77г., съгласно което искове срещу застрахователя и срещу водача се предявяват само в условията на алтернативност. Избирайки пряко делинквента като ответник, по реда на наказателното производство, и сдобивайки се с изпълнително основание срещу него, ищеца не разполага с право на иск срещу застрахователя.

Предвид законодателната уредба, такова право на иск би имал само причинителя на вредата - делинквента до размера на платеното обезщетение на пострадалия. Ищците претендират сумите в настоящето производство като самостоятелна претенция в пълен размер, и като такива били недопустими, предвид преклудирането на правото на иск по отношение на същата по вид, характери и размер претенция.

Ищците са упражнили правото си на иск за репариране на търпени от неимуществени вреди срещу водача, като са предявили граждански искове, по които е налице произнасяне от съда, видно от приложените към исковата молба доказателства.

По предявените искове вече имало издадено изпълнително основание, като с предявяване на настоящия иск, респ. неговото уважаване ищците ще се снабдят с два отделни изпълнителни титула за репариране на едни и същи вреди.

От друга страна характера на претендираните в настоящето производство вреди е такъв, че няма как да бъдат претендирани в условията на ексцез.

Действително исковете, предявени по гр.д. № 15/2008г. са на деликтно основание, докато исковете, предявени в настоящето производство са на договорно основание. По същество обаче вредите, чието репариране се цели са едни и същи, като с уважаването на настоящия иск ищците ще са в държане на два отделни изпълнители титула за едни и същи вреди.

Законът не бил предвидил възможност за обезсилване на издадени изпълнителни листове по почин на трета страна, каквато се явява застрахователното дружество, и което не е нито страна, нито участник в другия процес, в хода на който е издаден изпълнителния лист.

Такова право имали само страните в другото производство и то при изрично посочени от процесуалния закон основания, а в случая такова искане не се прави от ищците в хода на настоящето производство.

С оглед изложените съображения се поддържа, че предявените искове са недопустими.

Цитира се съдебна практика в горната насока.

На самостоятелно основание се оспорва твърдението вредите на ищците, че не са репарирани.

Независимо, че формално в производството ищците твърдят отрицателен факт, доколкото от твърдението на този отрицателен факт, ищците черпят права, то считам че тяхна е доказателствената тежест за установяване на това твърдение.

Оспорва се и твърдението за наличие на застрахователно покритие по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, предвид относимата материално-правна уредба към момента на настъпване на събитието 25 април 2004 година.

Съгласно разпоредбата на чл. 18, т. 8 от Наредба № 4 от 24.09.2003 година, регламентиращ изрично изключените рискове от покритието на застраховката, застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност", не изплаща застрахователно обезщетение за вреди на трети лица, когато са причинени от неправоспособен водач.

Цитираната Наредба била приета на основание действащия Закона за застраховането към момента на настъпване на събитието, както и съответните норми от Търговския закон, регламентиращи застрахователните сделки.

От друга страна съобразно нормата на чл. 23 от действащия към момента на настъпване на събитието Правилник за устройството и дейността на Гаранционен фонд/обн. ДВ бр. 31 от 16.04.2004г., в сила от 01.01.2004г, отм., ДВ бр. 20 от 08.03.2005 г. Фондът изплаща обезщетение на пострадалите от пътнотранспортно произшествие в случаите, когато причинителят е бил неправоспособен водач. Изключение от това правило се предвижда само в случаите, при които обезщетението е изплатено от виновния водач или пострадалите са съпрузи и роднини по права линия до втора степен включително на причинителя.

Поддържа се, че ищците неправилно са се позовали в исковата молба на нормативна уредба, която не е била действаща към момента на настъпване на събитието.

Кодексът за застраховането е обнародван в Държавен вестник от 03.12.2005 г., като влиза в сила, считано от 01.01.2006година, с оглед изричната законова норма, на §28 от преходни и заключителни разпоредби на нормативния акт.

Коментираната норма действително регламентира и хипотези на по-късно влизане в сила на определени законови разпоредби, но във всички случаи влизането в сила е след датата на влизане в сила на целия нормативен акт, като никъде изрично не се преурежда обратно действие на някоя от правните норми.

Тъй като нормите на Кодекса за застраховането имат материалноправен характер, както и предвид изричната законова норма на кодекса, регламентираща влизането му в сила, то и позоваването на последващ нормативен акт, влязъл в сила две години след настъпване на събитието е неоснователно.

Поддържа се и че е неоснователно позоваването на по-късно влезлия в сила нормативен акт, с оглед приложимостта му към настъпилото пътнотранспортно произшествие от 25 април 2004 година, доколкото предходния съдебен състав, разглеждащ спора, повдигнат от ищците във връзка с настъпилото пътнотранспортно произшествие, се е произнесъл включително и по отношение на относимата и приложима материалноправна уредба.

От друга страна, застрахователния договор е сключен при действието на определена нормативна уредба, регламентираща покритите рискове на застраховката, изрично изключените рискове, лимитите на отговорност, както и лицата, имащи право на парична сума за обезвреда.

Действието му е уговорено съобразно действалата нормативна уредба. Разпростиране действието на последваща нормативна уредба към определен застрахователен договор, без законът изрично да е предвидил и уредил такава хипотеза, било нон-сенс.

Оспорва се и претенцията по акцесорния иск за присъждане на изтекли лихви от 25.04.2004 г.

Така формулирана тази претенция била неоснователна, като погасена по давност. Съгласно нормата на чл. 111 от ЗЗД, б. "В", предложение второ с тригодишна давност се погасявали вземания за лихви. Ищците заявявали самостоятелна искова претенция за изтекли лихви, всяка от които преклудирана като погасена по давност, поради което и неоснователни.

Оспорват се и исковите претенция за репариране на неимуществени вреди като неоснователни и доколкото е налице образувано изпълнително производство на основание издадения изпълнителен титул по гр.д. № 15/2008г по описа на ОС Благоевград.

На основание издадения изпълнителен титул ищците били образували изпълнително дело при Частен съдебен изпълнител А. Ц. под номер №*.

В срока за отговор е постъпил такъв и от Гаранционен фонд.

В него се поддържа, че предявените исковете са недопустими.

Във връзка с това възражение се навеждат доводи, че ищците в производството са завели граждански искове за обезщетение на нанесените им неимуществени вреди срещу прекия причинител на процесното ПТП - М. К., като тези искове са били уважени.

Поддържа се, че съгласно т.11 от ППВС N 7/77 увреденото лице при застрахователни събития, които са непозволено увреждане, може да предяви искове само при евентуално пасивно съединяване срещу застрахователя (респективно Гаранционен фонд) или прекия причинител.

Обстоятелството, че същите се предявяват отделно, а не с обща искова молба, не може да промени това тяхно съотношение и съответно след уважаване на иска срещу прекия причинител, не може да бъде предявен иск срещу застрахователя (респ. Фонда) за същите вреди от същото ПТП.

Реализирането на възможността принудително да се събере така присъдената сума чрез провеждане на изпълнение на решението е въпрос, който няма относимост към съдебното удовлетворяване на претенцията, тъй като касае изпълнителния, а не исковия процес.

В този смисъл била и цитираната съдебна практика.

Като правен резултат от това възражение се иска прекратяване на настоящото производство.

На самостоятелно основание се прави възражение за изтекла погасителна давност.

Навеждат се доводи, че пътнотранспортното произшествие е настъпило на 20.04.2004 г, следователно към 12.03.2012 г. - датата на подаване на настоящата искова молба, по отношение на ГФ вече е изтекла предвидената в чл. 197 от Кодекса за застраховането (предишна редакция: чл. 392 от Търговския закон, отм. ДВ бр. 103/2005 г) пет годишна погасителна давност, считано от датата на откриване на дееца (арг. чл. 114, ал. 3 от ЗЗД), и който начален момент съвпада с датата на ПТП, в който срок се погасяват всякакви претенции по риска „Гражданска отговорност", включително такива, които пострадалите биха имали по отношение на Гаранционен фонд.

В процесният случай не е налице спиране или прекъсване на давността по смисъла на чл. 115 и чл. 116 от ЗЗД, тъй като подаването на иск относно вземането не прекъсва давността спрямо всички лица, а само спрямо конкретен длъжник по конкретно вземане, какъвто длъжник в случая е М. К..

Привличането на Фонда като трето лице-помагач на страната на ответника в производството срещу него не прекъсва давността на иска на пострадалото лице по чл. 88, ал.1, т.1 от 33 (отменен).

Освен изложеното предявените искове за неимуществени вреди по размер се оспорват изцяло и по размер.

Поддържа се, че претендираните суми от общо 165 000 лв. са прекомерно завишени и не кореспондират с принципа на справедливостта, установените в страната икономически условия и стандарт на живот и трайната съдебна практика за процесната 2004 г.

Оспорва се изцяло претенцията за лихва от датата на непозволеното увреждане, тъй като Гаранционен фонд изплаща обезщетения по силата на закона при определени в него случаи и след изпълнението на специална процедура, предвидена в чл. 88, ал.4 от 33 (отм).

Поддържа се, че Гаранционният фонд не е деликвент, не е застраховател и не изплаща обезщетения по силата на договор, а изпълнява едно чуждо задължение и поради това задължението за изплащане на обезщетение за забава възниква след като изтече предвидения в закона срок за произнасяне по предявената пред него претенция, с която е сезиран за съответното ПТП.

В случая с писмо изх-N 24-00-477/09.01.2006 г., приложено като писмено доказателство към исковата молба, УС на ГФ се е произнесъл в срок по образуваната по молба на ищците щета, така че Фонда не следва да дължи лихва за забава преди тази дата.

В този смисъл била и цитираната съдебна практика.

По искане на този ответник в хода на производството като трето лице -помагач на страната на Гаранционен фонд е конституирана виновната за процесното ПТП водачка - М. Г. К., ЕГН ..., адрес: с. С., обл. Б. ул. „С. К." N 45.

Благоевградският окръжен съд в решаващия състав, като прецени приобщените по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото не е бил спорен фактът, установен от приобщените писмени доказателства, че ищците са неследници – съответно перживяла съпруга и деца на Н. К. К., б.ж. на гр.П., починал на 25.04.2004 година.

За ненуждаещи се от доказване в хода на производството по реда на чл.146, ал.1, т.4 ГПК съдът прие фактите, че третото лице – помагач на страната на ответника Гаранционен фонд М. К. се е признала с влязло в сила споразумение, постигнато между страните по НОХД № 550/2005 г. по описа на ОС Благоевград в това, че на 25.04.12004 г. около 18.00 ч в с.Н. З., общ.С., управлявайки л.а. м.»Опел Вектра» с ДК № ..., собственост на В. К. Й. от гр.П. и движейки се в посоче с.Н. Д. – с.С., обл.Б., е нарушила правилата за движение по пътищата, визиранив чл.150 от ЗДвП – без да е правоспособен водач, у управлявала л.а., с който е участвала в движението по пътищата, отворении за общественно ползване, чл.21, ал.1 ЗДвП – като водач на МПС при избиране на скоростта на движение не е спазила задължението си да не превишава 50 км./ч. в населено място и се е движела с 57 км./ч., чл.25, ал.1 ЗДвП – като предприема маневра изпреварване, без да се е убедила, че няма да създаде опасност за другите участници в движението, чл.42, ал.2, т.2 ЗДвП – предприема маневра, без да се убеди, че има видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване, вледствие на което блъска пешеходеца Н. К. К., който се е движил вляво на пътя и по непредпазливост е причинила смъртта му – престъпление по чл.343, ал.1, б.»в», във вр. с чл.342, ал.1 НК, за което й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3/три/ години, чието изтърпяване е отложено на осн.чл.66, ал.1 НК за срок от четири години.

Че К. не е била правоспособен водач към 25.04.2004 г., както и че не е придобивала правоспособност на водач на МПС се установява и от приобщените по делото писмо рег.№ 31035/30.10.2012 г. на Началник сектор «ПП» при ОД на МВР Благоевград, както и от писмо с рег.№ 24439/29.08.2012 г. на същия.

За ненуждаещ се от доказване по делото съдът прие и фактът, че към 25.04.2004 г. е бил налице валидно сключен застрахователен договор, въз основа на застрахователна полица G 04 185647, касаещ автомобил м.”Опел Вектра”, с ДК № .. – този, с който на 25.04.2004 г. при причиненото от третото лице помагач К. ПТП, е настъпила смъртта на наследодателя на ищците.

От данните по приобщеното гр.д. № 15/2008 г. по описа на ОС Благоевград се установи безсъмнено, че производството по последното е започнало по искова молба на ищците в настоящето производство, насочена против третото лице помагач М. К. и двамата ответници – Гаранционен фонд и ЗК”. И., депозирана на 24.01.2008 г., с която при условието на обективно и субективно съединяване са били предявени искове по чл.45 ЗЗД против първия ответник, по 88, ал.1, т.1 от ЗЗ против втория и по чл.407 от ТЗ /отм./ против третия ответник.

С определение от открито с.з., проведено на 06.03.2008 г. същата е била оставена без движение по реда на чл.111 ГПК /отм./, като на ищците е било дадено указание да представят поправена искова молба, в която да конкретизират по отношение на кой от ответниците поддържат предявените искове и каква е съдбата на предявените искове по отношение на останалите.

В изпълнение на дадените указания на 10.03.2008 г. е била представена поправена искова молба, в която като ответник е посочена единствено М. Г. К., а заявената претенция е била квалифицирана като такава по чл.45 ЗЗД.

С нарочни молби, представени по делото на 17.04.2012 г. двамата ответници по настоящето производство са били конституирани по искане на ищците като трети подпомагащи ищците лица /в с.з. от 17.04.2008 г./.

Производството по това дело е приключило с влязло в сила на 02.08.2011 г. решение, с което К. е била осъдена да заплати на ищците по настоящето производство съответно сумите от 45 000 лв. за С. К. и по 40 000 лв. за Г. К., А. К. и В. К..

Въз основа на влязлото в сила решение последните са се снабдили с изп.лист, въз основа на който е било образувано изп.д. № 684/2011 г. по описа на ЧСИ А. Ц. с рег.№ 701 от РКЧСИ.

Установява се от удостоверение № 08835/24.09.2012 г., издадено от последния, че по цитираното дело не е пристъпвано към принудително изпълнение и не са постъпвали плащания от длъжника, не е изнасяно имущество на публична продан, изп.дело не е прехвърляно при друг съдебен изпълнител в друг район и не е прекратявано, като размера на дълга към момента на изготвяне на удостоверението е 358 970,95 лв.

В хода на производството от страна на ищците се ангажираха и гласни доказателства.

От показанията на свидетеля К. С. – съсед на сем.к. и техен познат се установи, че семейството на ищците преди смъртта на Н. К. е било задружно и щастливо, всички били жизнени и енергични.

Смъртта на наследодателя им обаче много ги променила – станали затворени, необщителни и подтиснати.

Стойчев е бил непосредствен свидетел на момента, в който двете момчета – А. и В. са научили за смъртта на баща си и описва покъртителна картина – двамата лежали на пода, плачели и повтаряли, че вече всички се е свършило – нямало го баща им.

Свидетелят сочи, че сватбата на дъщерята на семейството – Г., не била празненство, а само някакво събитие, от уважение към съпруга на същата. Такъв бил и балът на момчетата.

Сочи и че семейството е запазило всички лични вещи и дрехи на починалия, като спомен за него, а момчетата много често носели дрехи на баща си около блока, вкл. към момента обработвали нивите, останали им в наследство в с.Н. Д., защото са останали от баща им.

Че смъртта на Н. К. се е отразила изключително тежко на всички членове на семейството му сочи и свидетелката М. Л. – сестра на ищцата С. К..

Същата твърди, че трагедията, сполетялата семейството не може да се опише с думи – смъртта на Н. била удар, който нито съпругата, нито децата му могли да преживеят и понесат, вкл. до днес.

Същата споделя, че към момента на смъртта тогава 17-годишните момчета, който били изключително привързани към баща си, не можели да приемат смъртта му като факт, а и майка им не можела да ги успокои.

Децата отказвали да ходят на училище, не излизали с приятели, били апатични, а и към момента споделяли с нея, че не могат да преодолеят загубата му.

И тази свидетелка описва последвалите радостните събития в живота на семейството – завършването на средното образование от страна на момчетата и сватбата на момичето Г., по-скоро като изпълнение на някакво задължение.

Твърди, че на сватбата на дъщеря си С. К. била натъпкана с „Лексотан” и до ден днешен не помнела нищо от събитието.

Заради загубата С. се променила и физически.

Л. също свидетелства, че и към настоящия момент семейство К. пази лични вещи на бащата, като спомен от него.

От своя страна свидетелят Д. описва приживе на Н. семейство К. като такова, което всеки можел искрено да си пожелае да има „прекрасно, хубаво и здраво семейство, на което Н. бил като стълб”.

Твърди, че Н. К. е бил неописуема връзка с децата си, като ги възпитавал във всичко възможно, което животът можел им предложи, за да го посрещнат, както трябва.

Твърди, че Н. К. бил човек, който помагал на всеки, който може.

След неговата смърт обаче нещата в семейството се променили, съпругата му направо „се стопи” и физически и емоционално, а загубата се отразила изключително негативно на децата.

Съдът кредитира установеното от показанията и на тримата свидетели, които са безпротиворечиви и взаимно се подкрепят, вкл. са плод на личните им възприятия.

При приетото за установено по-горе от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Предявените обективно и субективно съединени искове са допустими.

По иска по чл.407, ал.1 ТЗ, във вр. с чл.405 ТЗ /отм./, във вр. с чл.45 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗДнасочен против З.”. И..

Както вече се посочи в определението по реда на чл.140 ГПК, решаващият състав намира възражението за недопустимост на заявената претенция, поради уважаване на предявения от ищците в настоящето производство иск по реда на чл.45 ЗЗД против третото лице помагач – деликвента М. К., за превнонесъстоятелна.

Трайната съдебна практика е приела /ТР № 2/2010 от 06.06.2012 г. на ТК на ВКС/, че при уважен иск срещу деликвента по чл.45 ЗЗД е допустим прекият иск на увреденото лице по чл.407, ал.1 ТЗ /отм./, съответно по действащия чл.226, ал.1 КЗ срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”.

А в случая ищците твърдят именно, че са увредени – причинена е смърт на техния наследодател, спрямо които застрахователят, при който МПС, причинило смъртта при управлението на деликвента, е имало редовно сключен договор по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” е отговорен за увреждането, поради което и искат обезщетението пряко от него.

Разгледан по същество обаче този иск е неоснователен, по следните съображения:

В конкретния казус се установи безсъмнено от приобщените и обсъдени по-горе доказателства, че вредоносното събитие по отношение ищците е настъпило на 25.04.2004 г., както и че към този период от време лекият автомобил, управляван на посочената дата от М. К., е имал валидно сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника З.”. И..

Към посочения период от време правоотношенията, касаещи задължителното застраховане на собствениците, ползвателите, държателите и водачите на МПС, са се уреждали от Наредба № 4/24.09.2003 г. за задължителното застраховане /отм. от 04.12.2004 г./.

Съобразно нормата на чл.18, т.8, предл.1 от цитираната Наредба, застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност” не извършва плащания за вреди на трети лица, когато са причинени от неправоспособен водач.

А в конкретният казус се установи безспорно, че водачът на лекия автомобил, валидно застрахован при ответника З.”. И. М. Г. К., при управлението на който е причинена смъртта на наследодателя на ищците, както към момента на настъпване на застрахователното събитие – 25.04.2004 г., така и към настоящия момент, е неправоспособен водач.

Поради горният факт и въведеното възражение от страна на ответникът по този иск, изключващо отговорността му в горния смисъл се явява основателно, респ. - предявеният иск следва да се отхвърли на посоченото основание.

За пълнота следва да се отбележи, че позоваването ан ищците на материалноправните разпоредби на Кодексът за застраховането /в сила от 01.01.2006 г./ е ирелевантно за казуса, доколкото съобразно нормата на § 28 от ПЗР на същия той влиза в сила от посочената вече дата, с изключение на конкретно изброени норми, сред които обаче не попадат нормите, относими към настоящия спор.

На самостоятелно такова същият иск се явява неоснователен и поради упражняването му извън срока по чл.110 ГПК, а акцесорният такъв за заплащане на лихва за забава – извън срока по чл.111 ЗЗД.

Установи се безсъмнено от данните по приобщеното в цялост гр.д. № 15/2008 г. по описа на ОС Благоевград, че производството по същото е било инициирано от ищците по настоящето дело против третото лице помагач – М. К. и против двамата ответници “. Ф. и ЗК”. И., с искова молба, депозирана на 24.01.2008 г.

Същата обаче е било нередовна и като такава е била оставена без движение по реда на чл.111 ГПК /отм./ с определение на съда от с.з., проведено на 06.03.2008 г.

След оставянето без движение е постъпила нова, поправена искова молба на 10.03.2008 г., с която ищците ясно са заявили, че предявяват претенция с цена на иска от общо 200 000 лв. против деликвента М. К., като с нарочни молби са поискали ответниците по настоящия спор – ЗК”. И. и Гаранционен фонд да бъдат конституирани като трети лица помагачи.

На редовната искова молба съдът е дал ход и производството по делото е приключило с постановеното и влязло по-късно в сила осъдително решение против К., а ответниците по настоящия спор са били конституирани и са участвали в производството като трети лица помагачи на страната на страната на страната на ищците.

Прието е от теорията и практиката, че нередовната искова молба не поставя началото на исковия процес, нито подаването й се приравнява на предявяване на иск.

Само исковата молба, нередовностите на която са отстранени по реда, начина и в сроковете по ГПК, запазва като дата на подаването й в съда датата на първоначалното й подаване, т.е. счита се редовна от датата на постъпването й в съда.

В случая това е станало на 10.03.2008 г., когато е постъпила редовна искова молба по делото, и която следва да се счете редовна от 24.01.2008 г., с която е бил предявен искът по чл.45 ЗЗД от ищците против ответницата М. К..

Т.к. нередовността по отношение на съединените искове против Гаранционен фонд и ЗК”. И. не е била отстранена, производството е било прекратено /като главни страни/, а по искане на ищците са били конституирани като прети лица помагачи.

При установените факти не може да се направи обоснован извод, че с предявяването на нередовната искова молба на 24.01.2008 г., по която е било образувано гр.д. № 15/2008 г. по описа на ОС Благоевград, давността за предявяване на заявените в настоящето производство претенции е била прекъсната по реда на чл.116, , б.”б” ЗЗД, предвид че, както вече се посочи, тази искова молба е била нередовна, а в последствие нередовността, касаеща претенциите против Гаранционен фонд и ЗК”. И. не е била отстранена и производството в тази му част е било прекратено.

Прекъсването на давността, като правозапазваща материалноправна последица от предявяването на иска, се проявява само когато е предявена редовна искова претенция, с редовна искова молба, какъвто не е настоящия казус.

Ето защо като са подали нередовна искова молба срещу двамата ответници в настоящето производство към 24.01.2008 г., нередовностите на която в последствие не са отстранили, ищците не са прекъснали давността по смисъла на чл.116, б.”б” ЗЗД и предявяването на настоящата се явява извън давностния срок по чл.110 ЗЗД.

На самостоятелно основание следва да се подчертае, че искането за привличане и самото привличане на трето лице помагач в хода на процеса не прекъсва давността между привличащия и привлечения, т.к. за този ефект е нужно предявяването на обратен иск.

Това е така защото давността се прекъсва с предявяването на иск – първоначален, насрещен или обратен или чрез възражение срещу предявен иск, а изброяването на основанията за прекъсване на давността в чл.116 ЗЗД не дава възможност за разширяването им, т.к. става дума за процесуални действия и ограничен брой факти, изрично посочени в правната норма /така и решение № 72/08.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 17/2009 г., І т.о., Решение № 51/07.04.2011 г. по т.д. № 450/2010 г. ІІ т.о. и др./.

По тези съобаржения и макар в случая да се установи безсъмнено наличието на деликт, вследствие на който ищците са претърпели вреди и е налице установена по надлежен ред вината на лицето, извършило деликта и наличието на валидно договорно правоотношение между застраховател и ползвател, по силата на което е била застрахована гражданската отговорност на последния, независимо че се установи безсъмнено и че ищците са претърпели значителни по интензитет и обем неимуществени вреди , вследствие причинената смърт на наследодателя им, тяхната претенция против З.”. И. следва да се отхвърли и като погасена по давност, доколкото от датата на деликта – 25.04.2004 . до датата на предявяването й – 12.03.2012 г. е изминал период от близо осем години.

По претенцията по чл.88, ал.1, т.1, б.”б” от Закона за застраховането /отм./ против ответника Гаранционен фонд.

Заявената претенция е процесуално допустима.

По аргументите, изложени по-горе досежно правната несъстоятелно на възражението на ответника З.”. И. за недопустимост на тази претенция, поради наличието на влязло в сила осъдително решение против деликвента, съдържащи се в ТР № 2/2010 от 06.06.2012 г. на ТК на ВКС, правнонесъстоятелно се явява възражението и на ответника Гаранционен фонд в тази насока.

Разгледана по същество претенцията против Гаранционен фонд е основателна, но погасена по давност и следва да се отхвърли. Съображения:

Отговорността на Гаранционен фонд да заплати обезщетение за неимуществени вреди, причинени на пострадало лице в хипотезата на чл.88, ал.1, т.1, б.”б” от ЗЗ /отм./ е обусловена от установяването алтернативно на две предпоставки: 1 / към датата на извършването на деликта причинителят да не е имал застраховка „Гражданска отговорност” или 2 / да не е бил правоспособен.

В настоящият казус анализът на приобщените доказателства установи наличието на втората от посочените предпоставки - към датата на извършването на деликта /а и към настоящия момент/ причинителят, установен с влязлото в сила определение на съда за прекратяване на наказателносто производство по НОХ Д №550/2005 г . по описа на ОС Благоевград – М. К., не е била правоспособен водач.

Ето защо и следва да се приеме, че след като отговорността на Гаранционен фонд произтича направо от закон, при наличието на посочените в посочената правна норма предпоставки той следва да заплати обезщетението вместо другия причинител.

Следва да се посочи още, че в казуса безсъмнено се установи и в резултат на причинената на наследодателя им смърт ищците са претърпели значителни по интензитет и обем неимуществени вреди, които следва да се репарират.

С оглед установеното от гласните показания в тази насока и съобразявайки нормата на чл.52 ЗЗД решаващият състав счита, че в случая заявените претенции следва да се уважат изцяло, съответно в размер на 45 000 лв. за преживялата съпруга и по 40 000 лв. за всяко едно от трите деца на починалия.

Макар и доказана по основание и размер против този ответник заявената претенция следва да се отхвърли, като погасена по давност, с оглед изричното възражение в горната насока направено от Гаранционен фонд още с подаването на отговора по исковата молба и поддържано в хода на целия процес.

Както вече се посочи, в казуса се установи безсъмнено, че ПТП, в резултат на което е причинена смъртта на наследодателя на ищците е настъпило на 25.04.2004 г., а исковата молба, инициирала настоящето производство, е подадена на 12.03.2012 г.

Съобразно нормата на чл.392 от ТЗ /отм./ и чл.197 от действащия КЗ, петгодишната погасителна давност за упражняване правото на иск против Гаранционен фонд е започнала да тече именно от датата на настъпване на ПТП, която в случая съвпада с тази на откриване на дееца /арг. от чл.114, ал.3 ЗЗД/ и е изтекла към 26.04.2009 г.

След последната дата всякакви претенции по риска „Гражданска отговорност”, вкл. и такива, които пострадалите имат по отношение на Гаранционен фонд, се считат погасени по давност.

Горният извод се налага както по отношение на главната претенция, така и на претенцията за заплащане на лихви за забава върху претендираното парично обезщетение, считано от датата на увреждането до окончателното й заплащане.

Поради последното и претенциите на ищците, като погасени по давност, следва да се отхвърлят.

Мотивиран от горното и на посочените основания, Благоевградският окръжен съд

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНИ предявените искове от С. Г. К., Г. Н. К., А. Н. К. и В. Н. К. – всички със съдебен адрес гр.Б., ул.”Т.А.” № 41 – адв.Ю. против З.”. И., със седалище и адрес на управление гр.С., бул.”Ч.в.” № 51Д, представлявана от С. С. – председател на УС и изп.директор и “. Ф., със седалище и адрес на управление гр.С., ул.”Г. И.” № 2, .4, представляван от изп.директор Б. М. за заплащане на сумата в размер на 45 000 лв. / четиридесет и пет хиляди/ лева на първата ищца и по 40 000 лв. /четиридесет хиляди лева/ за всеки един от останалите трима ищци, представляващи обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди в резултат на преживяната загуба на техния съпруг и баща Н. К., ведно със законната лихва от датата на вредоносното деяние - 25.04.2004 г. до окончателното изплащане на сумата,

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответниците – М. Г. К..

Решението поделжи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийския апелативен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: