Решение по дело №534/2024 на Административен съд - Добрич

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 121 от Закона за държавния служител (ЗДСл).

Образувано е по жалба на А. Ю. И., [ЕГН], от гр. Добрич, [улица], ет. 1, ап. 1 против Заповед № 3-0929/ 10.10.2024 г. на Изпълнителния директор на Г. И. по Труда, с която на жалбоподателката е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ и служебното правоотношение е прекратено на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 ЗДСл.

В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалвания административен акт, като издаден в нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните норми, които се поддържат и в съдебно заседание. Иска се отмяната му. По същество твърденията са, че твърдяното нарушение на служебната дисциплина не е доказано. С оспорваната Заповед е наложено наказание по чл. 90, ал. 1, т. 5 ЗДСл. Преди издаване и връчване на заповедта дисциплинарно наказващия орган (ДНО) не е изпълнил задължението си по чл. 96, ал. 1 ЗДСл да вземе становището на дисциплинарния съвет. Издадена била Заповед 3- 928/10.10.2024 г., с който е наредено на дисциплинарния съвет да образува дисциплинарно производство срещу А. Ю. И. във връзка с постъпил сигнал с № 24121362/10.10.2024 г. Дисциплинарният съвет към ИА ГИТ не бил образувал дисциплинарно дело по нареждане на ДНО по смисъла на чл. 96, ал. 1 от ЗДСл не е заседавал, не е провел разследване, не е поканил за изслушване жалбоподателката. Разпоредбите на чл. 96, ал. 2 до 4 ЗДСл не били изпълнени преди налагането на наказанието. Образуването въз основа на получен сигнал от 10.10.2024 г. на дисциплинарно производство и всички документи от дисциплинарната процедура са създадени в рамките на един ден, респективно цялостната процедура по образуване, разглеждане и приключване на дисциплинарното производство се била развила в един работен ден, което водело до извод за изцяло формално производство, което е имало за цел единствено и само прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателката. Не оспорва, че преди налагане на наказанието е изслушана от ДНО, като твърди, че едва при това изслушване е разбрала, че целта на пътуването е свързано с налагане на дисциплинарно наказание уволнение. Дотогава не била наясно с целта на пътуването от гр. Добрич до гр. София. Поддържа становище, че съдържанието на оспорваната Заповедта не отговаря на формалните изисквания на закона. В тази връзка се релевира липса на конкретни факти и обстоятелства свързани с извършеното нарушение, самата фактическа обстановка била основана на неистински и неверни факти и обстоятелства и на клевети. Сочи се, че оспорваната заповед е постановена при неизяснени факти и обстоятелства. Настоява се за отмяна на оспорената заповед

В съдебно заседание А. Ю. И. се представлява от адв. Н. С., който поддържа жалбата на заявените основания. Претендира разноски.

Ответникът - директорът на Изпълнителния директор на Главна Инспекция по Труда, в придружаващо административната преписка писмо и в писмени бележки подадени чрез юрк. К. моли за отхвърляне на жалбата и претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на търсените по делото разноски.

Административен съд Добрич, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото писмени доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателката А. Ю. И. е заемала длъжността „старши инспектор" в Дирекция „Инспекция по труда" със седалище гр. Добрич към Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, видно от приложената към преписката доказателствата заповед № 1613/04.11.2022 г. на Изпълнителния директор на Главна Инспекция по Труда (л. 32).

В Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ е постъпил писмен документ озаглавен „Сигнал“ с вх. № 24121362/10.10.2024 г. с посочен като автор на същото - И. Р. Х., легитимирал се, като управител на „ХИМОЙЛ БР ЕООД, ЕИК *********. В съдържанието в документа са данни за „системен тормоз" и проявено корупционно поведение от страна на А. Ю. И., старши инспектор в-ДИТ Добрич, допуснато във връзка с изпълнение на служебните ѝ задължения, в качеството ѝ на контролен орган по спазване на трудовото законодателство. Изложени са данни, че при последното посещение на служителката, извършено към 19:30 ч. в обект - компресорна станция с бензиностанция, находящ се в гр. Шабла, стопанисван от „ХИМОЙЛ БГ" ЕООД, жалбоподателката била заявила на служителите на дружеството следното: „Нарушенията ви са за 10 хил. лева, но давате 5 хиляди лева и мача приключва". Според написаното в документа, при поставен въпрос на кого следва да бъде предадена сумата И. отговорила, че в късния следобед на следващия ден ще дойде мъж от нейно име, на когото следва да бъде предадена сумата. В документа е записано също, че при извършените посещения на обекта в три последователни дни, жалбоподателката не била предоставила какъвто и да е документ, удостоверяващ нейното посещение. Същата не е била придружавана в обекта от друг служител на ДИТ Добрич, друго лице, предполагаем служител на ДИТ Добрич, не е влязъл в обекта, а е стоял в бял на цвят автомобил с регистрационен номер, започващ с „ТХ". Записано е също, че по информация на колеги на посочения за автор на сигнала, стопанисващи съседни на неговия обект, за такова едно посещение на ст. инспектор И. е заплатена сумата от 10 хиляди лева.

Със заповед № 3-0928/10.10.2024 г. на Изпълнителния директор на Главна Инспекция по Труда, на основание чл. 96, ал. 1 от Закона за държавния служител е наредено на дисциплинарния съвет при ИА „Главна инспекция по труда" да образува дисциплинарно производство срещу А. Ю. И., старши инспектор в Дирекция „Инспекция по труда" със седалище гр. Добрич, за изясняване на фактите и обстоятелствата, отразени в сигнал с вх. № 24121362 от 10.10.2024 г., в който са изложени съображения за допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация от г-жа И., изразяващо се в неизпълнение на задължението да не допуска поведение, което я въвлича в корупция. Даден е 7-дневен срок от приемането на решение, Дисциплинарният съвет да го предостави на Изпълнителния директор на Главна Инспекция по Труда, заедно с образуваната по дисциплинарното производство преписка (л.25).

С писмо връчено на 10.10.2024 г. А. И. е уведомена за започналото Дисциплинарно производство образувано във връзка с нарушение на чл. 11, ал. 1 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация. Посочено е, че 10.10.2024 г. в 16:30 ч. в сградата на ИА „Главна инспекция по труда", гр. София, [улица], ет. 1, ще се проведе заседание на Дисциплинарния съвет на ИА „Главна инспекция по труда", на което следва да бъде изслушана и че на същите дата и час следва да се яви в сградата на ИА ГИТ, в гр. София, [улица], ет. 1.

На 10.10.2024 г., след като е разгледал преписката по образуваното дисциплинарно производство срещу А. Ю. И., за Изясняване на фактите и обстоятелствата, отразени в сигнал с вх. № 24121362 от 10.10.2024 г., в който са изложени съображения за допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, изразяващо се в неизпълнение на задължението да не допуска поведение, което я въвлича в корупция дисциплинарният съвет на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда" се е произнесъл с Решение № ДОК24015092/10.10.2024 г. Със същото е предложено на Изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда" да наложи на жалбоподателката дисциплинарно наказание, за извършеното дисциплинарно нарушение на чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 от Закона за държавния служител наказание „уволнение , предвидено в чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл (л. 26 – 28).

За заседанието на дисциплинарния съвет е изготвен протокол (л. 29). От същия се установява, че А. И. се е явила за изслушване на заседанието. Пред комисията е отрекла да е посещавала обекта, посочен в сигнала, както и да познава неговия автор. Определила твърденията в сигнала като „чиста клевета". Служителката уверила Дисциплинарния съвет, че не е извършвала проверки сама. Признала е ,че посоченото в сигнала дружество е проверила по сигнал от бивш служител за неизплатено обезщетение, но на друг обект - бензиностанция в гр. Добрич. При проверката е осъществявала контакт само с упълномощен представител на дружеството, а кореспонденция е осъществявала единствено по електронна поща. Твърди, че със сигурност е оставила призовка при извършената проверка. Пред Дисциплинарния съвет А. И. отрекла изложените в сигнал с вх. № 24121362 от 10.10.2024 г. твърдения. Отрекла е да е казала посочените в сигнала думи, както и да е предприемала действия, които могат да бъдат определени като корупционна практика. Изразила е становище, че корупционното поведение е от естество да урони престижа на агенцията, както и на държавната служба, но твърди, че не е извършвала незаконосъобразни действия и че е „жертва на ситуацията“. Във връзка с изслушването на жалбоподателката е изготвен протокол от 10.10.2024 г. в който е отразено, че същата е запозната с преписката и е дала устни обяснения пред дисциплинарно наказващия орган, както и че и е разяснена възможността да даде допълнителни писмени обяснения и да посочи нови доказателства.

На 10.10.2024 г. Изпълнителния директор на Главна Инспекция по Труда издава заповед с № 3-0929, с която на държавния служител А. Ю. И. - „старши инспектор“ в Дирекция „Инспекция по труда" със седалище гр. Добрич, е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното ѝ правоотношение.

Като фактическо основание за налагане на дисциплинарното наказание са посочени обстоятелствата отразени в постъпилия „сигнал“ с вх. № 24121362 от 10.10.2024 г. от И. Р. Х., управител на „ХИМОЙЛ БГ“ ЕООД, ЕИК *********. Посочено е в мотивите към заповедта, че в хода на проведеното дисциплинарно производство били установени данни за проявено корупционно поведение от страна на г-жа А. Ю. И., старши инспектор в ДИТ Добрич. Налице били сведения, че служителката И. „системно“ не е изпълнявала служебните си задължения по начин, който да не поставя под съмнение нейната добросъвестност, безпристрастност и почтеност в нарушение на принципите на КПСДА, възпроизведени и в Етичния кодекс на служителите от ИА ГИТ. Посочено е също и че поведението ѝ било несъвместимо с изпълняваната длъжност - инспектор по труда, чието основно задължение по длъжностна характеристика е именно да Противодейства на всякакви прояви на корупция. Дисциплинарно наказващият орган кредитирал като достоверни данните, съдържащи се в сигнал с вх. № 24121362 от 10.10.2024 г. и приел, че изложените от г-жа И. обяснения в производството са недостоверни, като направени единствено със защитна насоченост. Възприетата от И. защитна теза се изчерпвала единствено с отричане на твърденията в сигнала. Предвид изяснената фактическа обстановка, се налагал изводът, че с тези си действия А. Ю. И., старши инспектор в ДИТ Добрич, била проявила поведение, което я е въвлекло в корупция чрез създадените предпоставки за това. По този начин същата не е следвала поведение, съответстващо на принципите на държавната служба, установени в КПСДА, в нарушение на чл. 11, ал. 1 от КПСДА, съгласно "която разпоредба служителите в държавната администрация не допускат поведение, което ги въвлича в корупция, и противодействат на такива прояви и на други неправомерни действия в държавната администрация. Същото задължение произтичало и от разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от Етичния кодекс на служителите в ИА „Главна инспекция по труда". Служителят не е изпълнил вменените му от закона задължения за антикорупционно поведение. Ст. инспектор И., в изпълнение на служебните си задължения, не била осигурила прозрачност на действията си, водеща до елиминиране на съмнения за корупционни практики, и тази на ИА „Главна инспекция по труда", и до укрепване на доверието на гражданите в институцията. Посоченото тежко нарушение на задълженията, произтичащи от заемането на държавна служба, било несъвместимо със заеманата от служителката длъжност. Извършването на посещения в обекти на контрол без наличие на втори инспектор било в противоречие с прилаганите в ИА „Главна инспекция по труда" мерки за предотвратяване на корупционни практики, при извършването на проверки да участват поне двама служители и в нарушение на т. 1 от процедура „Прилагане на принудителни административни мерки". Направено е отново позоваване на чл. 11, ал. 7 от Етичния кодекс на служителите в ИА „Главна инспекция по труда", както и на раздел V „Преки задължения" на връчената на старши инспектор И. длъжностна характеристика, служителката е длъжна своевременно да докладва на прекия си ръководител за всички пропуски и нарушения, които създават предпоставки за корупция, което задължение не било изпълнено от нея. Посочено е също и че въз основа на всички събрани писмени и гласни доказателства по безспорен и категоричен начин се установявали извършените действия и бездействия от страна на А. Ю. И. - старши инспектор в ДИТ Добрич. ДНО приел, че с тези си действия А. Ю. И. не, е изпълнила служебното си задължение, свързано със съблюдаване на антикорупционно поведение. В заключение ДНО е изложил и съображенията си свързани с вида и тежестта на извършеното нарушение, както и съображения за съответстващото на същото дисциплинарно наказание.

С оглед установяване на фактите и обстоятелствата по делото и като лице посочено като подател на „Сигнал“ с вх. № 24121362 от 10.10.2024 г. бе разпитан управителят на „ХИМОЙЛ БГ“ ЕООД, ЕИК ********* – свидетелят И. Р. Х..

С показанията си свидетелят Х. установява, че не е подавал сигнал за наличие на корупционно поведение от страна на служителката А. И. и заявява, че не познава такова лице. При очна ставка с жалбоподателката потвърждава, че за първи път я вижда. Не се е срещал с нея по повод дейността на дружеството, което управлява. Уточнява, че дружеството „ХИМОЙЛ БГ“ ЕООД няма обект на територията на гр. Шабла. При предявяване от съда на приложения на л. 10 – 11 и л. 18 – 19 от делото документ озаглавен „Сигнал“ свидетелят заявява, че не е с неговия почерк и не носи негов подпис, съответно потвърждава изрично, че не е подал същия въпреки че е от негово име.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, от лице с правен интерес от обжалването, в качеството му на адресат на акта, с който се засягат негови права и в законоустановения в разпоредбата на чл. 149, ал. 1 АПК 14-дневен срок за обжалване, предвид, че заповедта е връчена на 10.10.2024 г., а жалбата е депозирана в деловодството на съда на 21.10.2024 г.

Разгледана по същество, настоящият съдебен състав я намира за основателна. Съгласно изричната разпоредба на чл. 168, ал. 1 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, като съгласно, ал. 2 на същия член съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган - Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, съобразно нормата на чл. 92, ал. 1 ЗДСл. и чл. 108, ал. 1 от същия закон, като няма спор, че издателят на административния акт е орган по назначаването за служителите в Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ и на него, съобразно закона, са възложени правомощията за налагане на дисциплинарните наказания и за прекратяване на служебните правоотношения в същата агенция.

Заповедта е издадена обаче при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила довели до неправилно приложение на материалния закон.

В случая формално е спазена процедурата пред дисциплинарния съвет, предвидена в нормата на чл. 96 ЗДСл. От Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ е наредено на дисциплинарния съвет (ДС) образуване на дисциплинарно дело по отношение на жалбоподателката, за извършените от нея нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 ЗДСл., като преди да наложи дисциплинарното наказание ответникът е съобразил становището на съвета (по арг. от чл. 96, ал. 1 ЗДСл.). Съветът е взел своето становище с мнозинство и го е представил на дисциплинарно - наказващия орган заедно с преписката по делото (чл. 96, ал. 3 и 4 ЗДСл.). Спазени са и преклузивните срокове, предвидени в нормата на чл. 94, ал. 1 ЗДСл. В съответствие с чл. 93, ал. 1 ЗДСл дисциплинарнонаказващият орган, преди да наложи дисциплинарното наказанието на жалбоподателя, го е изслушал и е приел неговите обяснения. По делото няма данни, а и не се твърди писмени обяснения да са давани от служителката.

Макар и при формално спазена процедура, в нарушение на чл. 93, ал. 1 ЗДСл ДНО не е дал подходящ срок за даване на писмени обяснения, съответно за събиране на доказателства, за оценяване на посочените от ДНО такива. Видно е че цялата дисциплинарна процедура е протекла за един работен ден 10.10.2024 г. На този ден е постъпил документа озаглавен „сигнал“, на същата дата е образувано дисциплинарно производство, пак на същия ден е уведомена за това жалбоподателката, като до 16,30 часа на същата тази дата тя е следвало да се яви на изслушване, т. е. да организира защитата си. Безсъмнено е, че за толкова кратък период от време няма как жалбоподателката адекватно да организира защитата си срещу така повдигнатото дисциплинарно обвинение, в. т.ч. да събере доказателства, и да поиска събирането на такива, с които да опровергае обстоятелствата изложени в т.нар. „Сигнал“. Това означава, че формалното уведомяване на жалбоподателката за започналата процедура по налагане на дисциплинарно наказание е направено с цел да се избегне санкцията на чл. 93, ал. 2 ЗДСл, но не и да се даде реална възможност на служителя да организира адекватно своята защита срещу обвинението в дисциплинарно нарушение.

На следващо място, в нарушение на императивното изискване на чл. 96, ал. 2 ЗДСл, от дисциплинарния съвет не са изяснени фактите и обстоятелствата по извършеното нарушение. Вместо да извърши цялостно и всестранно разследване, като вземе предвид обясненията и възраженията на държавния служител дадени при изслушването и въз основа на това да извърши цялостна и всестранна проверка на фактите и обстоятелствата по извършеното нарушение, дисциплинарният съвет е основал решението си само и единствено на подадения в ИА ДИТ документ - „Сигнал“. Дисциплинарният съвет не е проверил авторството на документа, нито е извършил надлежна проверка на изложените в съдържанието му факти. Не е изслушано и лицето, посочено като подател на сигнала, при което същото да потвърди или отрече изложените в този документ обстоятелства. Дисциплинарният съвет не е събрал каквито и да е други доказателства, от които да се установят в цялост фактите и обстоятелствата свързани с дисциплинарното обвинение. В решението на дисциплинарния съвет са изложени и съображения за системност на извършени нарушения, но липсват данни за извършена проверка относно предишни оплаквания и сигнали за такова поведение.

Така констатираното нарушение на чл. 96, ал. 2 ЗДСл е дало отражение в съдържанието на заповедта, която възпроизвежда фактите и обстоятелствата, описано в протокола от извършеното разследване от дисциплинарната комисия, което представлява нарушение на формата на акта в нейната част по чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗДСл - описание на извършеното нарушение, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават.

По делото не бе установено наличие на поведение на служителя, което е довело до нарушаване на нормите на чл. 11, ал. 1 от КПСДА, нито на чл. 20, ал. 1 от Етичния кодекс на служителите в ИА „Главна инспекция по труда", нито на раздел V „Преки задължения" на връчената на старши инспектор И. длъжностна характеристика. Точно обратното, от разпита на свидетеля Х. се установи, че същият не познава жалбоподателката, не се е срещал с нея, не е подател на сигнала от 10.10.2024 г. и управляваното от същия дружество дори няма обект в гр. Шабла.

Направен е необоснован извод за осъществен състав на нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 ЗДСл, без да се изложат конкретно установени в хода на дисциплинарно разследване факти, като е възпроизведена единствено и само информацията, съдържаща се постъпилия „сигнал“ с вх. № 24121362 от 10.10.2024 г. от името на И. Р. Х., управител на „ХИМОЙЛ БГ“ ЕООД, ЕИК *********.

Не е провеждано самостоятелно дисциплинарно разследване, в рамките на което да са доказани действия или бездействия на служителя, които могат да се определят като дисциплинарни нарушения. В заповедта липсва посочване на конкретни фактически обстоятелства относно извършени нарушения, и същата почива изцяло на предположения, базирани на информация, съдържаща се в горепосочения документ. Не са изложени и данни, факти и обстоятелства свързани с наличието на предходно извършени нарушения от служителя, които да обосновават извода за наличието на системност в действията на служителя.

Изложеното налага извода за допуснати съществени пороци във формата на административния акт, които на самостоятелно основание налагат неговата отмяна. В дисциплинарното производство не е извършена проверка относно релевантните обстоятелства, които имат значение за налагане на наказанието - нарушение на посочените по-горе норми.

От изложеното безспорно следва извода за липса на установено нарушение, което да мотивира издаването на процесната заповед. Описаните нарушения на формата на заповедта и административно производствените правила са самостоятелно основание за отмяна на акта. Същите обуславят и нарушение на материалния закон, тъй като служителят е наказан без да са налице основания за това.

С оглед на изложеното и заповедта, като незаконосъобразна, следва да се отмени.

Основателна при този изход на спора е претенцията на оспорващия за присъждане на направените разноски.

В настоящото производство са заплатени 1000 лева за адвокатски хонорар, видно от списък по чл. 80 от ГПК на л. 75 от делото, за която сума ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ „ГЛАВНА ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА“ следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателката.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 АПК съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед № 3-0929/ 10.10.2024 г. на Изпълнителния директор на Главна Инспекция по Труда, с която на А. Ю. И. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното ѝ правоотношение, на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от Закона за държавния служител длъжността „старши инспектор" в Дирекция „Инспекция по труда" със седалище гр. Добрич към Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.

ОСЪЖДА ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ „ГЛАВНА ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА“ да заплати на А. Ю. И., [ЕГН], от гр. Добрич, [улица], ет. 1, ап. 1, деловодни разноски в размер на 1000.00 (хиляда) лева.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от уведомяване на страните, на които на основание чл. 138, ал. 3 АПК да се изпрати препис от същото.