№ 20430
гр. София, 08.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА М.А
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА М.А Гражданско дело
№ 20241110174877 по описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Ищецът е представил относими и необходими писмени доказателства, чието приемане
е допустимо.
Доказателственото искане за изслушване на САТЕ с посочените в исковата молба и
отговора задачи също следва да бъде уважено като относимо, допустимо и необходимо.
Делото следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба и писмени доказателства.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел при
ДОПУСКА съдебно-автотехническа експертиза по въпросите, поставени в исковата
молба и отговора.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Й. Д. Й..
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на САТЕ в размер на 500 лева, вносими поравно от
страните в едноседмичен срок от съобщението.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото на 03.06.2025 г.,
11:20 часа, за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца – и препис от
отговора.
Вещото лице да се призове след изслушване на свидетелите и внасяне на определения
депозит.
1
СЪДЪТ ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба, като им разяснява, че по този начин
ще уредят по-бързо спора между тях, а при приключване на делото със спогодба половината
от внесената държавна такса подлежи на връщане на ищеца съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 9 ГПК.
СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад, както следва:
Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл.411 КЗ от ЗАД „ФИРМА“
АД срещу „ФИРМА” ЕАД за заплащане на сумата 4887,73 лева, в т.ч. 15 лв, представляваща
регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско” обезщетение за застрахователно
събитие, настъпило на 06.05.2022 г. в гр.София, заедно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба -16.12.2024 г. до погасяването и с правно основание чл. 86 ЗЗД
за сумата от 1238,67 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за периода от 16.01.2023г. до 16.12.2024г.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена
застраховка „Каско на МПС” е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са
причинени вреди на застрахования при него автомобил. Поддържа, че вредите са на
стойност 4872,83 лева, в който размер е изплатил застрахователно обезщетение, както и, че
са сторени разноски за определянето на обезщетението в размер на 15 лева. Твърди, че
ответникът е застраховател по валидна задължителна застраховка „Х” на делинквента,
поради което в полза на ищеца възникнало регресно вземане срещу него за платеното
обезщетение и разноските по определянето му. При така изложените твърдения претендира
присъждането на съдебно предявените вземания, заедно със законната лихва разноските по
делото.
Ответникът оспорва иска по основание и размер. Оспорва твърдения от ищеца
механизъм на настъпване на ПТП, като в тази връзка излага конкретни съображения, че
инцидентът е настъпил поради отворената врата на застрахования при ищеца лек автомобил
. При условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване, като в тази връзка
излага, че поведението на застрахованият при ищеца водач на МПС било в нарушение на чл.
95, ал. 1 ЗДвП.
За възникване на регресното вземане по иска с правно основание чл. 411 КЗ е
необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено
застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното
покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС,
чиято Х е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи
риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на
застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените
обстоятелства.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже, че е погасил
претендираното вземане на падежа.. В тежест на ответника е да докаже твърдените от него
2
действия/ бездействия, с които водачът на застрахования при ищеца лек автомобил е
допринесъл за настъпване на вредите, за което не сочи доказателства.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 вр. чл. 153
ГПК безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване са обстоятелствата, че
ищецът е заплатил като застрахователно обезщетение по валидна имуществена застраховка
„Каско“ към датата на процесния инцидент сумата в размер на 4872,83 лева, че е направил
ликвидационни разноски в размер на 15 лв., както и е към датата на ПТП ответникът е
застраховател по „Х” на автомобила, управляван от делинквента.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3