Р Е Ш
Е Н И Е
№ 3540 01.10.2014г. Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XI-ти гр. състав
в открито съдебно заседание на седемнадесети
септември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ
АСПАРУХОВА ГЕОРГИЕВА
при
участието на секретаря Елена Атанасова, като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 2312 по описа на ПРС за 2014г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. с чл. 225,
ал. 1 от Кодекса на труда, и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът Д.Л.Х., с ЕГН: **********, със съдебен адрес:
гр. П., ул. „Х.” № ..., ет. ..., представляван от о. п. а.. А.А. е предявил
срещу „Български пощи” ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, обл. Столична, р-н студентски, ж. к. Студентски град,
ул. „Акад. Стефан Младенов” № 1, бл. 31, представлявано от В. П. обективно
съединени искове за признаване за незаконно уволнението на ищеца, извършено със Заповед № РД .../...г.
на Д. на „Български пощи” ЕАД, с която ТПО между страните е прекратено на осн.
чл. 325, ал. 1, т. 3 от КТ, да бъде възстановен ищеца на заеманата преди
уволнението длъжност “п. р.” и да бъде осъден ответника да заплати на ищеца
обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение за
периода ...г. – ...г. в р-р на 1750 лева, по 350 лева на месец, законна лихва и
разноски.
Ищецът
твърди, че е работил по трудово правоотношение с ответника, на длъжност “п. р.”,
с месторабота гр. П., възникнало на основание сключен трудов договор № .../...г.
Твърди, че първоначалният му трудов договор бил срочен такъв, сключен на
основание чл. 68, ал. 1, т. 3 от КТ до завръщане на замествания отсъстващ
работник. С общо 8 броя допълнителни споразумения, сключени между страните ТПО
било изменяно, като последното такова било от ...г. С него бил увеличен
размерът на ТВ на ищеца на 350 лева и бил уговорен нов срок на договора – за
заместване на М. К. до ...г. Твърди се по време на действието на този договор
незаконосъобразно да е издадена от работодателя оспорената Заповед № .../...г.
на Д. на „Български пощи” ЕАД, с която ТПО на ищеца се прекратява, но не поради
завръщане на замествания на работа, а на осн. чл. 325, ал. 1, т. 3 от КТ с
изтичане на срока, считано от ...г. Тази заповед изобщо не била връчена на
ищеца. Твърди се заповедта да е незаконосъобразна, тъй като ТПО не е могло да
се прекрати на осн. чл. 325, ал. 1, т. 3 от КТ поради изтичане на срока, а само
поради завръщане на замествания на работа, което се твърди да не се е случило.
Твърди се клаузата „срок” в последното доп. споразумение да е незаконосъобразно
въведена, поради което е нищожна и тр. договор на ищеца следва да се счита като
такъв за неопределено време, на осн. чл. 68, ал. 5 от КТ. Подробно се посочва в
кои случаи е допустимо сключване на срочен трудов договор за определено време,
като се цитират и обсъждат разпоредбите на чл. 68, ал. 3 и 4 от КТ. Цитира се и разпоредбата на § 1, т. 8 от ДР
на КТ относно това кога е налице изключение по смисъла на чл. 68, ал. 4 от КТ,
при което един трудов договор може да се сключи като срочен, при това за срок
най-малко 1 година. Твърди се в случая такова изключение да не е налице, да
липсва писмено искане от страна на самия работник/служител договорът да се сключи
като срочен за по-малък срок, и доколкото тези разпоредби не били спазени, клаузата
срок била нищожна и трудовият договор на ищеца бил трансформиран в безсрочен.
Ето защо същият не би могъл да се прекрати на осн. чл. 325, ал. 1, т. 3 от КТ.
Твърди се след уволнението ищецът да е останал без
работа за период от 5 месеца до ...г., поради което и на това основание му се
дължи обезщетение в р-р на 1750 лева, по 350 лева месечно.
По така изложените съображения се моли исковете да
се уважат. Претендират се законна лихва и разноски.
В съдебно заседание чрез процесуалния си
представител ищецът поддържа исковете и моли да е уважат, претендира разноски.
В срок е постъпил писмен отговор от ответника, чрез
пълномощника ю. Х. Оспорват се исковете като неоснователни.
Признава се твърдението на ищеца, че между страните
е съществувало срочно ТПО, възникнало на осн. чл. 68, ал. 1, т. 3 от КТ за
заместване на отсъстващ служител, но се оспорва незаконосъобразно да е
въвеждана клауза „срок”, ТПО да е трансформирано в безсрочно такова и да е
незаконосъобразно прекратено.
Твърди се ТПО да е сключено като срочно за
заместване на отсъстващ работник/служител и по реда на чл. 119 от КТ
неколкократно да е изменяно с оглед необходимостта от заместване на служители на
дружеството. През м. д. ...г. възникнала необходимостта от трайно заместване на
служителя М. К. поради ползване от нейна страна на отпуск по майчинство, ето
защо възникнало необходимост срокът за заместване да е по-дълъг от 1 година и
видно от доп. споразумение от ...г. се касаело за срочно ТПО с определен срок –
до ...г. В случая ТПО било прекратено поради изтичане на срока, на осн. чл.
325, ал. 1, т. 3 от КТ, а не със завръщане на титуляря, въпреки че в доп.
споразумение от ...г. било посочено като основание чл. 68, ал. 1, т. 3 от КТ,
то договорът бил с определен срок – до 31.12.2013г. Ето защо ТПО било срочно
такова за определен срок, а не по заместване. През цялата 2013г. ищецът работил
по срочно ТПО за определен срок, като този вариант бил предпочетен, за да се
ограничи продължителността на ТПО и да се прецени при изтичане на определения
срок взаимния интерес от неговото продължаване. В случая интерес у работодателя
от продължаване срока на договора не е бил налице, поради множество нарушения
на трудовата дисциплина от страна на ищеца. Твърди се клаузата срок да е била
законосъобразно въведена поради наличието на предварително уговорен със
съгласието на двете страни допустим от закона срок. Ето защо ТПО било законосъобразно
прекратено с неговото изтичане. Ето защо се моли исковете да се отхвърлят.
В съдебно заседание чрез пълномощника ю.. Х. оспорва
исковете и моли да се отхвърлят, претендира разноски.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
От събраните по делото писмени
доказателства – трудов договор от ...г.,
допълнително споразумение от ...г., допълнително споразумение от ...г.,
допълнително споразумение от ...г., допълнително споразумение от ...г.,
допълнително споразумение от ...г., допълнително споразумение от ..г.,
допълнително споразумение от ...г., допълнително споразумение от ..г.,
допълнително споразумение от ...г., предложение за непродължаване на трудов
договор и заповед за прекратяване на ТПО от ...г. се установява, че ищецът в
периода от ...г. до ...г. е работил по трудово правоотношение с ответника, последно
е заемал длъжността „п. р.”, като ТПО е прекратено с оспорената заповед на Д.
на РУ „Български пощи”, считано от ...г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 от
Кодекса на труда поради изтичане на уговорения срок.
Установява се от така посочените
писмени доказателства, че съгласно трудовия договор от ...г., сключен между
ищеца и ответното дружество, представлявано от Д. на РУ П. на „Български пощи”
ЕАД като пълномощник на работодателя, трудовото правоотношение между страните е
възникнало като срочно такова, на основание чл. 68, ал. 1, т. 3 от КТ за
заместване на отсъстващ работник – Л. П., като работникът е постъпил на работа
на ...г. Определен е срок на заместването до ..г. С трудовия договор ищецът е
назначен на длъжността “п. р.”.
С допълнителното споразумение от
...г. страните са се споразумели трудовото правоотношение да бъде сключено за
определен срок – до ...г., на пълно работно време. Длъжността, за която е
сключен договора, остава същата – н. у.
С допълнително споразумение от ...г.,
сключено на осн. чл. 119 от КТ страните са се споразумели за следното изменение
на договора от ...г., а именно същият на осн. чл. 68, ал. 1, т. 3 от КТ да замества
П. С. до ...г.
С допълнително споразумение от ...г.
към същия първоначален трудов договор страните са се споразумели за периода ..г.
– ..г. на основание чл. 68, ал. 1, т. 3 от КТ ищецът да замества отново П. С.,
без да е упомената причината за отсъствието й, като договорът не е сключен до
завръщане на замествания работник/служител, а с определен срок – до ...г. С
допълнително споразумение от ...г. ищецът е назначен да замества две лица – П.
В. и П. М., но договорът отново е с определен срок, а не до завръщане на
титуляря/титулярите – от ..г. до ...г. Реално ТПО не е прекратявано, а с доп. споразумения са определяни нови
едномесечни и двумесечни срокове, посочено е, че се замества определено лице
или повече от едно лице, фиксиран е срок и е посочено основание на доп.
споразумение – чл. 68, ал. 1, т. 3 от КТ. С доп. споразумение от ...г. е
определен нов срок – от ...г. до ...г., посочено е, че се замества П. С. и
отново като основание на доп. споразумение е цитиран чл. 68, ал. 1, т. 3 от КТ.
С ДС от .г. е определен срок за заместване отново на П. С. от ...г. до ...г.
Никъде в доп. споразумения не е упоменато на какво основание отсъства
определеният за заместване работник/служител и защо се определя фиксиран срок
за заместване, а не е сключен договорът като срочен до завръщане на титуляря,
както и на какво основание се определя нов срок за заместване на същото лице.
Реално в договора и всяко следващо споразумение след всички клаузи, вкл. и
клаузата „срок” като фиксиран такъв за период от един до няколко месеца е
изписано изречение „Замества...” и е посочено име на служител, с две имена.
Всички доп. споразумения са сключени с Д. на РУ „Български пощи” – П. като
пълномощник на г. и.. д. на „Български пощи” ЕАД като работодател. С ново ДС от
....г., на което е посочено, че се сключва отново на осн. чл. 68, ал. 1, т. 3
от КТ е предвидено ищецът да заема длъжността „п. р.” със срок от ...г. до ...г.
Като допълнително условие е посочено, че замества М. К., не е посочено това
лице с трите му имена, на какво основание и за какъв период отсъства, нито защо
договорът с фиксиран срок и че това е
първоначално определеният срок за отсъствие на титуляря.
С доп. споразумение от ...г. отново
на осн. чл. 68, т. 3 от КТ ищецът е назначен на същата длъжност от ...г. до ...г.
и като доп. условие е посочено да замества П. Т..
С доп. споразумение от ...г.
отново на осн. чл. 68, ал. 1, т. 3 от КТ ищецът е преназначен на същата
длъжност за срок от ...г. до ...г., като допълнително условие е посочено
„Замества М. К. – майчинство”. В отговора на ИМ изрично се твърди, че
договорът, така сключен, е за определен срок, независимо от посоченото
основание чл. 68, ал. 1, т. 3 от КТ и всички договори, сключени по този начин,
са за срок, а не по заместване, независимо, че е посочено име на замествано
лице, поради което ТПО на ищеца е било прекратено поради изтичане на срок, а не
поради завръщане на титуляр. Това представлява изрично признание, че всички
доп. споразумения, оформени по този начин, вкл. и първоначалният тр. договор,
са срочни такива, тъй като е фиксиран срок, а не период на заместване, и
договорите са били срочни такива.
С ДС от ...г. е увеличено ТВ на
ищеца, като в доп. условия е посочено, че „Замества М. К. - майчинство до .г.”
С предложение от ...г. К. Л., н.
п. к.е предложила този път трудовият договор на ищеца да не се продължава, тъй
като е констатирала нарушения на трудовата дисциплина, за част от които ищецът
е наказван.
С оспорената заповед, връчена
срещу подпис на ищеца още на ...г. ТПО на ищеца е прекратено на осн. чл. 325,
ал. 1, т. 3 от КТ, считано от ..г., а като причини за прекратяване е посочено –
изтичане на уговорения срок. Заповедта е подписана от Д. Р. у., като по делото
са представени доказателства да е бил упълномощен от работодателя за това
изрично.
Установява се от служебната
бележка от а. по з., че в периода от прекратяване на ТПО до ..г. вкл. ищецът е
регистриран като безработно лице. От служебната бележка, издадена от ответника
е видно, че последното му БТВ за пълен раб. месец преди уволнението, съгл. чл.
228 КТ е за м. ...г., като базата за изчисляване на обезщетението по чл. 225 от КТ е в р-р на 356, 99 лева.
При така установените факти от
значение за спора съдът достигна до следните правни изводи:
За
да бъде уважен искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ следва да се
установи твърдението на ищеца, че ТПО незаконосъобразно е прекратено на
посоченото основание, тъй като същото не е било налице – нито се е върнал
заместваният на работа, нито е изтекъл срок на срочен договор, тъй като в
последното доп. споразумение между страните клаузата за срок по чл. 68, ал. 1,
т. 3, респ. т. 1 от КТ е въведена в нарушение на разпоредбите на чл. 68, ал. 3 и 4 от КТ. В тежест на работодателя
е да установи както законосъобразното сключване на договора и доп. споразумения
като срочни такива на определено основание, така и че основанието за прекр. на
ТПО, визирано в оспорената заповед, е било налице.
В
случая от събраните по делото доказателства се установява, че първоначално ТПО
между страните е възникнало като срочно такова. В трудовият договор е цитирана
разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 3 от КТ и в доп. условия са посочени две
имена на заместрван служител, но е фиксиран точен срок на договора, с начална и
крайна дата, който не е обвързан от срок на отсъствие на заместваното лице.
Следователно страните са се съгласили трудовият договор да се сключи за
определен срок, реалното му основание, независимо от посоченото в договора, е
основанието по чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ, като този срок е изрично посочен в
договора – от ...г. до ...г. В основанието за сключване, като изключим
цитираната разпоредба на чл. 68, ал. 1, т. 3 от КТ, изрично е посочено, че
договорът е с определен срок, с начална и крайна дата, а като доп. условие в
„други условия” е посочено като пояснение, че лицето ще замества Л. П.. По
абсолютно същия начин са сключени всички 8 допълнителни споразумения, с които
реално се продължава срока на договора и се определя нов такъв до определена
дата и никое от тях не е сключено с изрично основание – за заместване на
титуляря, с посочване на три имена и длъжност на отсъстващия, срок на
отсъствието и с клауза „за заместване” а не с клауза „срок”. Напротив, и
договорът, и доп. споразумения изрично са сключени за определен срок и той ясно фиксиран с начална и крайна дата. Самият
ответник с отговора сочи, че се касае за срочен договор със срок, а не по
заместване. Следователно, независимо от
цитираната разпоредба на КТ в заглавната част на договора и споразуменията, от
съдържанието ан всички тях категорично и безпротиворечиво се установява, че те
всички са сключени за определено време, точно фиксирано като начална и крайна
дата и без включване на клауза „по заместване” на точно определен по три имена
и длъжност служител.
Сключването на срочен трудов
договор за определено време е допустимо в две групи от случаи. Те са уредени в
чл. 68, ал. 3 и 4 КТ.
Първата група е уредена в чл.
68, ал. 3 КТ. Едната хипотеза е с оглед на видовете работи, за изпълнението на
които се сключват срочните трудови договори, а именно – временни, сезонни и
краткотрайни. Временни са работите които имат случаен и еднократен характер
спрямо основния предмет на дейност на предприятието, като сезонна работа е
всяка работа или дейност, извършването на която е свързано с четирите годишни
времена – това са действията по прибирането и преработката на селскостопанската
продукция. Краткотрайна е тази работа, която има епизодичен и подчертано кратък
срок за изпълнение – например товаро-разтоварни работи, възстановяване на
повреди от природни бедствия или други непредвидими обстоятелства. В случая
тази хипотеза безспорно не е налице, доколкото между страните не се спори и е
видно от представените писмени доказателства, че ищецът е заемала длъжността “п.
р./п. д.д.”, в поща, чийто основен предмет на дейност е именно да доставя п. п.,
целогодишно, и характерът на тази работа е постоянен, не е епизодичен или
временен.
Втората хипотеза е сключване на
срочни трудови договори независимо от естеството или характера на работата, с
новопостъпващи работници и служители в обявени в несъстоятелност или ликвидация
предприятия. Тази разпоредба намира приложение когато има влязло в сила решение
на съда за обявяване на предприятието-длъжник в несъстоятелност или
предприятието е в ликвидация, като в случая безспорно не е налице.
Втората група от случаи, при
които е допустимо сключване на срочни трудови договори за определено време е
уредена в чл. 68, ал.4 КТ. Текстът допуска по изключение да се сключва срочен
трудов договор по ал.1, т.1 за срок най-малко от една година за работи и
дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер, а се отнасят
до основния предмет на дейност на работодателя. Но това е допустимо само по
изключение, за разлика от случаите по ал. 3, при които сключването на срочни
трудови договори е правило. За да не стане изключението правило, законодателят
го е дефинирал в § 1, т.8 на ДР на КТ, а именно: “Изключение по смисъла на чл.
68,ал. 4 е налице при конкретни икономически, технологически, финансови,
пазарни и други обективни причини от подобен характер, съществуващи към момента
на сключването на трудовия договор, посочени
в него и обуславящи срочността му.” При наличието на тези обективни
производствени причини законът допуска изключения в две насоки: 1) изключение
за сключване на срочен трудов договор със срок най-малко от 1 година; 2) при
наличието на изключението да се допусне сключването на трудов договор и за срок,
по-кратък от 1 година, но само при писмено искане на работника или служителя.
В случаите, когато се допускат
изключения в тези две насоки /чл. 68,ал.4 КТ/ сключеният срочен трудов договор
за определено време за същата работа с един и същ работник или служител може да
се поднови само един път, и то за срок най-малко 1 година. Когато сключеният
между страните трудов договор е със срок по-кратък от една година, за да е
валидно сключен е необходимо както да са налице обстоятелствата, дефинирани
като “изключение” по смисъла на §1,т.8 от ДР на КТ, така и писмено искане от
работника или служителя. Само писменото искане на работника да сключи срочен
трудов договор не е достатъчно. Както бе посочено, изречение първо на чл. 68,
ал. 4 КТ дава право за сключване по “изключение” на срочен трудов договор за
срок най-малко една година за работи и дейности, които нямат временен, сезонен
или краткотраен характер, а съгласно изречение второ “такъв трудов договор”
може да се сключи и за по-кратък срок по писмено искане на работника или
служителя. Изразът “такъв трудов договор” препраща към изречение първо, следователно
при наличието на изключение трудов договор може да се сключи и за срок
по-кратък от една година, но в този случай е необходимо писмено искане на
работника /служителя/.
Ал. 5 на чл. 68 от КТ постановява, че срочен трудов договор за
определено време, сключен в нарушение на чл. 68, ал. 3 и 4, се смята сключен за
неопределено време. Това е една законова фикция, която урежда императивно
последиците от допуснатото обективно нарушение на закона и мотивира страните по
трудовото правоотношение към дисциплина. Превръщането на срочния трудов договор
в договор за неопределено време се извършва по силата на закона.
В настоящия случай още
първоначалният трудов договор от ...г. не е съобразен с изискванията на чл. 68,
ал. 1, т. 3 от КТ, като вместо да бъде сключен със срок до завръщане на
замествания работник/служител, и той да бъде определен с три имена и длъжност и
изрична клауза „заместване”, изрично е посочено, че работникът приема да
изпълнява длъжността „п. р.” от дата ...г. до дата ...г. Никъде от съдържанието
и начина на оформяне на договора не се установява да е с клауза за заместване,
като посоченото правно основание на тази хипотеза от КТ и посоченото като друго
условие да замества Л. П. не може да доведе до превръщане на договора от срочен
за определено време в такъв по заместване“ самият факт на отсъствие на
посочения служител, дори да е бил осъществен, не води до автоматично
възникване на ТПО по заместване, тъй
като ТПО възниква при уговорените от страните условия, в случая – за точно
определен срок, а не за заместване на отсъстващ работник. Още този трудов
договор е сключен в нарушение на разпоредбите на чл. 68, ал. 3 и 4 от КТ.
С допълнителното споразумение от
...г. трудовият договор е изменен, на осн. чл. 119 от КТ, като отново е сключен
като такъв за определен срок, от ...г. до ..г. и отново при определяне на срока
липсват каквито и да било пояснения договорът да е по заместване и това да е
срок не на договора, а срок, за който ще отсъства титуляря. Договорът и всички
доп. споразумения споразумение са подписани и от двете страни. В настоящия
случай съдът намира, че и договорът, и първото, и всички последващи
допълнителни споразумения, с които се въвежда клаузата срок, са сключени в
противоречие с разпоредбите на чл. 68, ал. 3 и ал. 4 от КТ. Същите са за
дейност, която няма временен, сезонен или краткотраен характер, не се касае за
предприятие в процедура по ликвидация или в производство по несъстоятелност,
поради което следва да попада в изключенията, визирани в чл. 68, ал. 4 от КТ.
Същите, с изключение на последното такова от ...г. са сключени за дейност,
която няма временен, сезонен или краткотраен характер, за срок по-малко от една
година, като само това от ...г. е за по-дълъг от 1 г. срок. Клаузата „срок” в
него обаче също е недействителна, тъй като тя е незаконосъобразно въведена още
с първоначалния тр. договор. От една страна, ответникът не доказва да е било
налице писмено искане от работника/служителя за сключване на договора от ...г.
за срок под една година, а от друга – нито в договора, нито в допълнителните
споразумения са посочени обстоятелствата, които налагат договорът и ДС да се
сключат като срочни такива. В случай, че причината, обуславящьа срочният
характер на договора била заместване на
отсъстващ служител и реално се е сключвал на осн. чл. 68, ал. 1, т. 3, а не т.
1 от К, това е следвало да бъде оформено в самото съдържание на договора с
посочване на замествано лице с три имена и длъжност, и че договорът се сключва
не за срок, а за неговото заместване, като вместо клауза срок е следвало да се
уговори клауза заместване, което не е направено.
Ето защо още трудовият договор и
първото допълнително споразумение се явяват сключени в нарушение на
разпоредбата на чл. 68, ал. 3 и 4 от КТ, поради което клаузата за срок в
договора, вкл. и в последното ДС от ...г., с което е уговорен срок от ..г. до ...г.,
т. е. точно 1 година, е нищожна и същият следва да се счита сключен за
неопределено време.
В тази връзка всички доп.
споразумения, с които срокът на договора е продължен, като се определят нови и
нови срокове, от няколко дни до една година, са незаконосъобразни, доколкото още
трудовият договор е сключен в противоречие с разпоредбата на чл. 68, ал. 3 и 4
от КТ, като вече е налице едно безсрочно трудово правоотношение. В случая се
касае отново за срочни договори за същата работа, като последното ДС със срок
от една година, при условие, че всички предходни са сключени в нарушение на чл.
68, ал. 4 от КТ, отново без изрично писмено искане на работника/служителя и без
излагане на обстоятелствата, които по изключение налагат сключване на договора
като срочен, се явява отново незаконосъобразно на същото основание. Последното
допълнително споразумение от ...г., с което се определя нов срок на договора, този
път едногодишен, е изцяло в противоречие с разпоредбата на чл. 68, ал. 4,
предл. последно, тъй като със същия работник/служител, за същата работа за девети
пореден път се сключва трудов договор с определен срок, независимо, че се
цитира разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 3, вместо т. 1 от КТ, доколкото всяко
продължаване на срока с допълнително споразумение има характер именно на нов
срочен трудов договор с определен срок.
По така изложените съображения
съдът намира, че трудовия договор от ...г. и всички допълнителни споразумения
към него, вкл. и това от ...г. са
сключени в нарушение разпоредбите на чл. 68, ал. 3 и 4 от КТ, поради което и на
осн. чл. 68, ал. 5 от КТ ТПО между страните следва да се счита за безсрочно
такова.
При това положение,
прекратяването на безсрочното ТПО на осн. чл. 325, ал. 1, т. 3 от КТ с изтичане
на уговорения срок е незаконосъобразно като неприложимо за безсрочни ТПО. Ето
защо искът за признаване уволнението за незаконно и отмяната му е основателен.
Основанието за прекратяване на ТПО по чл. 325, т. 3 от КТ важи единствено за срочните
договори и е неприложимо към безсрочните такива. В случая съдът намира, че
ищецът е работил по ТПО за неопределено време, по вече изложените съображения,
поради което и трудовото правоотношение между страните не може да се прекрати
поради изтичане на срока. Ето защо уволнението е незаконосъобразно и като
такова следва да бъде отменено.
Дори да се приеме последното
доп. споразумение да е законосъобразно сключено като срочно, което би могло да
се приеме само в хипотезата на чл. 68, ал. 1, т. 3 от КТ – за заместване на
отсъстващ служител, то сключен на това основание трудов договор не може да се
прекрати на осн. чл. 325, ал. 1, т. 3 от КТ с изтичане на срок, а само на
специалното основание по чл. 325, ал. 1, т.5 от КТ със завръщане на замествания
на работа. Ето защо и да се приеме ТПО да е възникнало като срочно такова по
чл. 68, ал. 1, т. 3 от КТ, то същото не може да се прекрати на осн. чл. 325,
ал. 1, т. 3 от КТ с изтичане на срок и прекратяването отново е
незаконосъобразно. Ето защо искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ ще се уважи.
По иска с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 2 от КТ съдът намира следното:
Доколкото
се установи, че ищецът е работил по безсрочно, а не по срочно трудово
правоотношение, и предвид уважаването на главния иск за признаване уволнението
за незаконно и неговата отмяна, този иск също следва да бъде уважен, като се
възстанови ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „п. р./п. д. д.”.
По иска с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 3 от КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ за присъждане на обезщетение
за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение съдът намира
следното:
За да бъде този иск уважен и да
се присъди на ищеца обезщетение за оставане без работа вследствие на
незаконното уволнение следва да бъде признато уволнението за незаконно и като
такова отменено, да се установи, че в периода, за който се претендира
обезщетение, но не повече от 6 месеца след уволнението ищецът е бил без работа
и да се установи конкретният размер на обезщетението, респ. последното получено
БТВ за пълен раб. месец преди уволнението, на база на който същото да се
изчисли.
От представената служебна
бележка от дирекция “БТ” – П. е видно, че в периода от петте месеца, за които
ищецът твърди да е бил без работа, а именно от ...г. – ...г. същият
действително не е работил и е бил регистриран като безработен по надлежния ред.
Обезщетението се претендира по 350 лева на месец, в размер, по-малък от БТВ,
база за изчисляване на обезщетението – 356, 99 лева. Ето защо искът за сумата
от 1750 лева, обезщетение за оставане без работа за периода ...г. – ...г. е
изцяло доказан по основание и размер и ще се уважи.
Вземането е лихвоносно, исковата
молба има х-р на покана и законна лихва се претендира, поради което такава
следва да бъде присъдена, от завеждане на иска до окончателното плащане на
дължимите суми.
С оглед изхода на спора ищецът
има право на присъждане на направените по делото разноски, които са
претендирани. Доколкото ищецът е защитаван от процесуален представител,
назначен по реда на ЗПП., то хонорарът на същия ще бъде изплатен от НБПП след
представен отчет, като след окончателното приключване на делото разноските ще
за същия ще бъдат присъдени от съда в полза на НБПП с оглед изхода на делото.
С оглед изхода на спора
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на
съдебната власт, по сметка на ПРС държавна такса върху уважените искове, в общ
размер на 210 лева, от които 70 лева – ДТ по иска с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 от КТ, 70 лева ДТ по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2
от КТ и 70 лева ДТ по иска с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
уволнението на Д.Л.Х., с ЕГН: **********,***,
със съдебен адрес: гр. П., ул. „Х.” № ..., ет. ..., представляван от о. п. а.. А.А.,
извършено със Заповед № ... /...г. на Д. на Р. У. – П. при „Български пощи”
ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, обл.
Столична, р-н Студентски, ж. к. Студентски град, ул. „Акад. Стефан Младенов” №
1, бл. 31 И. К. с която трудовото правоотношение между Д.Л.Х., с ЕГН: **********
и „Български пощи” ЕАД, с ЕИК: ********* е прекратено на основание чл.
325, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда – поради изтичане на уговорения срок, считано от ...г., ЗА НЕЗАКОННО И ГО ОТМЕНЯ.
ВЪЗСТАНОВЯВА
Д.Л.Х., с ЕГН: **********,***, със съдебен адрес:
гр. П., ул. „Х.” № .., ет. ..., представляван от о. п. а.. А.А. на заеманата
преди уволнението работа – длъжност „п. р./п. д. д.” в „Български пощи” ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, обл. Столична, р-н Студентски, ж. к. Студентски град,
ул. „Акад. Стефан Младенов” № 1, бл. 31, с място на работа Р. У. – П.
ОСЪЖДА
„Български пощи” ЕАД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, обл. Столична, р-н Студентски, ж. к.
Студентски град, ул. „Акад. Стефан Младенов” № 1, бл. 31, представлявано от С.
Д. да заплати на Д.Л.Х., с ЕГН: **********,***, със съдебен адрес: гр. П., ул.
„Х.” № ..., ет. ..., представляван от о. п. а. А.А. сумата от 1750 лева
(хиляда седемстотин и петдесет лева), представляваща обезщетение на осн. чл.
225, ал. 1 от КТ за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение
за периода ...г. – ...г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 13.02.2014г. до окончателното плащане на дължимите суми.
ОСЪЖДА
„Български пощи” ЕАД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, обл. Столична, р-н Студентски, ж. к.
Студентски град, ул. „Акад. Стефан Младенов” № 1, бл. 31, представлявано от С.
Д. да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка
на ПРС сумата от 210 лева (двеста и
десет лева) – държавна такса върху
уважените искове.
Решението подлежи на обжалване
пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от датата, на която е постановено
– 01.10.2014г., на осн. чл. 315, ал.
2 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
ИЧ