Определение по дело №298/2025 на Административен съд - Русе

На именното повикване в 11.00 часа се явиха:

Д. С. А., в качеството на жалбоподател, призован на 23.05.2025 г. чрез Л. Я. – сътрудник на пълномощника адв. Б. С., не се явява. Вместо него се явява адв. Б. С., редовно упълномощена.

М. П. А., в качеството на жалбоподател, призован на 23.05.2025 г. чрез Л. Я. – сътрудник на пълномощника адв. Б. С., не се явява. Вместо нея се явява адв. Б. С., редовно упълномощена.

Министерски съвет на Република България, в качеството на ответник по жалбата, редовно призовани на електронен адрес на 09.05.2025 г., не изпращат процесуален представител.

Министърът на регионалното развитие и благоустройство, в качеството на заинтересована страна, редовно призован на електронен адрес на 09.05.2025 г., не изпраща процесуален представител.

Министърът на финансите, в качеството на заинтересована страна, редовно призован на електронен адрес на 09.05.2025 г., не изпраща процесуален представител.

Агенция „Пътна инфраструктура“, в качеството на заинтересована страна, редовно призовани на електронен адрес на 09.05.2025 г., не изпраща процесуален представител.

Вещото лице инж. Д. В. И. се явява.

ДОКЛАДВА се становище вх. №2707/23.05.2025 г. от ответника по жалбата, с което не възразява да се даде ход на делото в отсъствие на процесуалния му представител. Оспорва експертизата на вещото лице и възразява да бъде приета в частта й по т. ІV от заключението. Иска се жалбата да бъде отхвърлена, а решението – потвърдено. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

СЪДЪТ запита страните за становище по въпроса следва ли да се даде ход на делото.

Адв. Б. С.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че страните са редовно призовани. Съгласно чл. 38, ал. 6 от ЗДС при призоваване на страните в съдебното оспорване – решението на МС, едноседмичният срок по чл. 56, ал. 3 от ГПК е неприложим. По делото са налице доказателства, че призовки са връчени на всички страни, поради което съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ, на основание чл. 145, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК пристъпи към изясняване на фактическата страна на спора чрез въпроси към страните:

Адв. Б. С.: Поддържам жалбата.

СЪДЪТ на основание чл. 146 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК престъпи към доклад по делото.

Производството е образувано по жалба от Д. С. А. и М. П. А., и двамата от [населено място], чрез процесуалния си представител, против решение № 212/04.04.2025 г. на Министерски съвет за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда, за изграждане на посочения в решението обект, с която се иска неговата отмяна, респ. неговото изменение в частта относно определената пазарна стойност за отчуждената част от описания в жалбата поземлен имот, находящ се в землището на [населено място], общ.Иваново, обл.Русе, собственост на жалбоподателите.

СЪДЪТ, на основание чл. 170, ал. 3, вр. ал. 1 от АПК, УКАЗВА на ответника по жалбата, че следва да установи компетентността на органа, издал оспорения административен акт, спазването на административно-производствените правила, спазването на материалния закон, включително и фактическите предпоставки за издаването на акта.

ДОКЛАДВА се писмо вх. №2330/13.05.2025 г. от ответника – МС на Република България с приложено заверено копие от административната преписка.

ДОКЛАДВА се становище вх. №2288/12.05.2025 г. (повторно изпратено с вх. №23327/13.05.2025 г.) от министъра на финансите в качеството му на заинтересована страна чрез процесуален представител гл.юр. М. Ц., с което оспорва жалбата, счита същата за неоснователна и недоказана, а решението за правилно и законосъобразно и моли жалбата да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

ДОКЛАДВА се писмо вх. №2494/16.05.2025 г. от МРРБ в качеството им на заинтересована страна с приложени писмени доказателства, с което оспорват жалбата, като считат същата за неоснователна и недоказана, а обжалваното решение в оспорената част за правилно и законосъобразно. Претендират юрисконсултско възнаграждение.

ДОКЛАДВА се писмо вх. №2402/09.05.2024 г. от заинтересованата страна Агенция „Пътна инфраструктура“ с приложени писмени доказателства.

Адв. Б. С.: Във връзка със становището, представено от АПИ, заявявам, че действително доверителите ми не са уведомявани за решението на МС, а приобретателите са уведомени.

Представям списък на разноските, които претендираме.

СЪДЪТ, на основание чл. 157 от ГПК, вр. чл. 171, ал. 2 от АПК,

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЛАГА постъпилото с писмо вх. №2330/13.05.2025 г. от ответника копие от административната преписка – 321 бр.л. и 1 бр. оптичен носител.

ПРИЕМА постъпилите с молба вх. №2494/16.05.2025 г. от МРРБ писмени доказателства в заверен препис: писмо изх. №90-03-59(6)/11.04.2025 г. ведно с обявление; писмо вх. №90-03-59(8)/22.04.2025 г. с обявление и протокол изх. №39/11.04.2025 г.; извадка от вестник „Утро“, вестник „Днес“ и вестник „Труд“, съдържащи обявления за започнала процедура по отчуждаване на имоти – частна собственост за държавна нужда.

ПРИЕМА постъпилите с писмо вх. №2402/14.05.2024 г. от заинтересованата страна Агенция „Пътна инфраструктура“ писмени доказателства в заверен препис: писмо вх. №94-00-2241/08.04.2025 г., скица на [ПИ]-672839/02.07.2024 г., писмо вх. №94-00-1898/07.04.2025 г., писмо вх. №94-00-2165/07.04.2025 г., писмо вх. №94-00-2106/07.04.2025 г. с невръчено известие за доставяне, писмо вх. №94-00-2028/07.04.2025 г. с известие за доставяне №ИД PS 1040 815YLD W, писмо вх. №94-00-2254/08.04.2025 г. с известие за доставяне №ИД PS 1040 816H27 R, писмо вх. №94-00-2247/08.04.2025 г. с известие за доставяне №ИД PS 1040 816H1 C, писмо вх. №94-00-2065/07.04.2025 г. с невръчено известие за доставяне, писмо вх. №94-00-2218/07.04.2025 г. с невръчено известие за доставяне.

СЪДЪТ пристъпи към изслушване на вещото лице инж. Д. В. И..

Сне се самоличността на вещото лице, както следва:

Д. В. И. – 56 г., неомъжена, неосъждана, без родство със страните.

В.л. инж. Д. В. И.: (Напомни й се отговорността по чл. 291 от НК, обеща да даде заключение по съвест и разбиране.)

Поддържам представеното писмено заключение.

Адв. Б. С.: Нямам въпроси към вещото лице.

СЪДЪТ намира, че вещото лице е отговорило напълно и компетентно на поставените въпроси към експертизата, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА и прилага заключението на вещото лице инж. Д. В. И., което да се счета неразделна част от настоящия протокол и доказателствата по делото, и постановява да й се изплати възнаграждение в размер на 300 лева от внесения депозит по банковата й сметка, за което се издаде РКО.

УКАЗВА на жалбоподателя, че следва в 7-дневен срок от днес да внесе по набирателната сметка на съда сумата в размер на 150 лева за възнаграждение за вещото лице инж. Д. В. И..

СЪДЪТ, след извършена служебна проверка, констатира, че с определение от 22.05.2025 г. по к.д. № 4/2025 г. Конституционният съд на Република България, на основание чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията и чл. 19, ал. 1 от ЗКС, е допуснал за разглеждане по същество искането на Министерския съвет за установяване на противоконституционност на разпоредбата на чл. 38, ал. 1 в частта „пред административния съд по местонахождението на имота“ от Закона за държавната собственост (обн. ДВ, бр. 44 от 1996 г.; посл. изм. бр. 102 от 2023 г.).

Същевременно разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 6 от ГПК, приложима съгласно препращането в чл. 144 от АПК, предвижда, че съдът спира производството и когато Конституционният съд е допуснал разглеждането по същество на искане, с което се оспорва конституционосъобразността на приложим по делото закон.

Безспорно нормата на чл. 38, ал. 1 от ЗДС, в оспорената ѝ пред КС част, се явява „приложим по делото закон“ по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 6 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, тъй като тя определя родово и местно компетентния съд, който следва да разгледа делото. Родовата подсъдност е абсолютна положителна процесуална предпоставка, за която съдът е длъжен да следи служебно в течение на цялото производство и чието отсъствие обуславя недопустимост на постановеното решение.

Основният спорен въпрос, който се поставя пред КС, е дали актовете на Министерския съвет за отчуждаването на имоти и части от имоти – частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, каквото е и оспореното в частта за определеното обезщетение решение от 04.04.2025 г., са актове, издадени при упражняване на конституционно възложените на Министерския съвет функции и правомощия по ръководството и осъществяването на държавното управление, както е изяснено в Тълкувателно решение № 8/23.04.2018 г. по к.д. № 13/2017 г. на Конституционния съд. С последното е дадено задължително тълкуване на чл. 125, ал. 2, предложение първо от Конституцията на Република България, въз основа на което е изменена и нормата на чл. 132, ал. 2, т. 2 от АПК, чиято конституционосъобразност е потвърдена с решение № 5 от 19.04.2019 г. по к. д. № 12/2018 г. на Конституционния съд.

С Тълкувателно решение № 3/28.04.2020 г. по к.д. № 5/2019 г. Конституционният съд прие, че по отношение на заварените от решението на Конституционния съд неприключени правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага. Народното събрание урежда правните последици от прилагането на обявения за противоконституционен закон. Решението на Конституционния съд, с което закон, изменящ или отменящ действащ закон, се обявява за противоконституционен, няма възстановително действие.

Тъй като нормата, установяването на чиято противоконституционност се иска – чл. 38, ал. 1 от ЗДС, в атакуваната ѝ част, е процесуална, се поставя въпросът за това на кой съд би било родово подсъдно делото, ако тя бъде обявена за противоконституционна. Съдът, в настоящия състав, намира, че в случая няма да се достигне до правен вакуум, чието преодоляване принципно е в компетентността на Народното събрание, което евентуално би довело до продължително забавяне на решаването на въпроса за размера на дължимото равностойно парично обезщетение. Както се сочи в мотивите на Тълкувателно решение № 3/28.04.2020 г. по к.д. № 5/2019 г. на КС, до произнасянето на Народното събрание, при наличие на правен спор, съдилищата го решават като прилагат пряко Конституцията и принципите на правото.

В случая, при евентуалното обявяване на противоконституционността на разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от ЗДС в атакуваната ѝ част, поради това, че тя противоречи на чл. 125, ал. 2, пр.първо от Конституцията, съобразно задължителното тълкуване на тази конституционна норма, дадено Тълкувателно решение № 8/23.04.2018 г. по к.д. № 13/2017 г. на КС, административните съдилища, прилагайки указанията, дадени в мотивите на Тълкувателно решение № 3/28.04.2020 г. по к.д. № 5/2019 г. на КС и отчитайки, че според чл.5, ал.2 от Конституцията нейните разпоредби имат непосредствено действие, ще са длъжни да приложат пряко разпоредбата на чл.125, ал.2, пр. първо от Конституцията като на основание чл.135, ал.2, изр.първо от АПК изпратят делото на ВАС, който според конституционната норма би се явил родово компетентен да го разгледа. В този случай и на основание чл. 135, ал. 2, изр.второ от АПК всички извършени по делото процесуални действия, включително тези по доказателствата като назначените и приети експертизи, ще запазят своята сила.

Същевременно, с оглед едноинстанционността на производството по настоящото дело – чл. 38, ал. 8, изр.второ от ЗДС и предвид обстоятелството, че недопустимостта на съдебното решение поради нарушаване на правилата за родовата подсъдност е порок, който може да се релевира само по пътя на обжалването, но не и чрез иск, каквато възможност съществува само за нищожните съдебни решения – чл. 128а от АПК, спирането на производството по делото се явява и единствения начин, чрез който може да се гарантира, че постановеното по делото решение ще бъде съобразено с конституционните норми и допустимо по правилата на родовата подсъдност.

По изложените съображения и на основание чл.229, ал.1, т.6 от ГПК вр. чл.144 от АПК съдът

О П Р Е Д Е Л И: №

СПИРА производството по адм.д. № 298/2025 г. по описа на Административен съд – Русе до приключване с решение на конституционно дело № 4/2025 г. на Конституционния съд на Република България, образувано по искане на Министерския съвет за установяване на противоконституционност на разпоредбата на чл. 38, ал. 1 в частта „пред административния съд по местонахождението на имота“ от Закона за държавната собственост (обн. ДВ, бр. 44 от 1996 г.; посл. изм. бр. 102 от 2023 г.).

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок пред ВАС от днес за жалбоподателя, а за ответника и заинтересованите страни - от съобщаването.

ПРОТОКОЛЪТ се състави в съдебно заседание, което приключи в 11.12 часа, и е на разположение на страните на 27.05.2025 г.