Р Е Ш Е Н И Е  №

гр.Русе,17.11.2020 г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Русенският Районен съд, ПЪРВИ наказателен състав в публично заседание на двадесет и четвърти септември, през две хиляди и двадесета година в състав :

                                               

                                                          Председател: Явор Влахов

 

при секретаря Албена Соколова, като разгледа докладваното от съдията АНДело № 1106/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

          Постъпила е жалба от адв. И.Г., в качеството му на упълномощен процесуален представител на В.Й.С.,*** до Русенския Районен съд против Наказателно постановление № 19-1085-003417/05.12.2019 г. на Началник група в Сектор ПП при ОД на МВР-Русе, с което за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП и на осн. чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП на С. било наложено наказание “Глоба” в размер на 100.00 лв.

Жалбоподателят  моли съда да отмени наказателното постановление, като необосновано и незаконосъобразно.

          За административнонаказващия орган, редовно призовани, не се явява упълномощен или законен представител.

Русенската Районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Вместо него се явява упълномощеният процесуален представител, който моли Съда да отмени наказателното постановление, като излага съображения за липса на елементи от обективната страна на състава на нарушението.

 

          Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 24.04.2019 г., около 17.00 ч. свид. Д.П. управлявал личния си лек автомобил по бул.”Цар Освободител” от „Кръговото кръстовище” в посока светофара на кръстовището с бул.”Съединение”. Пред него се движел л.а.”Пежо 607” с рег.№ Р **** РН. В автомобила на П. бил инсталиран и включен в действие видеорегистратор. След потеглянето от светофара на кръстовището на булевардите „Цар Освободител” и „Съединение” в гр. Русе /„Пантеона”/ двата автомобила продължили движението си по бул.”Съединение” в посока кръстовището с ул.”Св. Наум”. На това кръстовището функционирала светофарна уредба, на която в този момент светел червен, неразрешаващ навлизането сигнал за посоката на движение на л.а.”Пежо 607” с рег.№ Р **** РН. Независимо от това, водачът на автомобила продължил движението си, навлязъл в кръстовището на бул.”Съединение” и ул.”Св. Наум” и продължил по ул.”Плиска”.

Още същият ден, свид. П. подал сведение до интернет платформата „Гражданите”, в която описал установеното от него нарушение на правилата за движение, като приложил видеозапис от видеорегистратора на автомобила си и изведени от видеозаписа фотокадри. Впоследствие сигнала бил препратен на ОД МВР-Русе, като проверката по случая била възложена на свид. К.Д. – младши автоконтрольор в Сектор ПП-Русе. След като прегледал фотокадрите, по установеният регистрационен номер свид.Д. издирил собственика на л.а.”Пежо 607” с рег.№ Р **** РН – Ц.Б.. Същият бил поканен в Сектор ПП-Русе, където в писмена декларация по чл.188 от ЗДвП декларирал, че на 24.04.2019 г., около 17.00 ч., автомобилът бил управляван от жалб. В.С.. С. също бил призован в Сектор ПП-Русе и след като му било разяснено какво нарушение е констатирано, потвърдил в декларация, че на инкриминираните дата и час той е управлявал процесния автомобил.

Въз основа на събраните в хода на проверката материали, свид. К.Д. преценил, че на 24.04.2019 г., около 17.00 ч. жалб. В.С. е извършил нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП, за това, че при управление на л.а.”Пежо 607” с рег.№ Р **** РН по бул.”Цар Освободител” посока бул.”Съединение”, преминал през кръстовището на неразрешаващ, червен сигнал на светофарната уредба, за което му съставил АУАН.

Въз основа на този акт за установяване на административното нарушение било издадено обжалваното наказателно постановление, с което АНО приел същата фактическа обстановка и на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП наложил на жалбоподателя наказание “Глоба” в размер на 100.00 лв.

Тази фактическа обстановка Съдът приема за установена от събраните в хода на  настоящото производство  доказателства.

Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е основателна.

Съдът констатира, че при съставянето на акта за установяване на административното нарушение и издаване на наказателно постановление, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са самостоятелна предпоставка за отмяна на наказателното постановление само на това основание.

От друга страна, при изследване на материалноправната законосъобразност на НП, Съдът констатира, че е налице незаконосъобразен административен акт, тъй като отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение, което не е извършил. Основанията за това са следните:

На жалб.В.С. било предявено административнонаказателно обвинение, за това, че на 24.04.2019г. при управление на л.а.”Пежо 607” с рег.№ Р **** РН по бул.”Цар Освободител” посока бул.”Съединение”, преминал през кръстовището на неразрешаващ, червен сигнал на светофарната уредба. Очевидно, при това описание на мястото на извършване на нарушението, се касае за преминаване през кръстовището на булевардите „Цар Освободител” и „Съединение” в гр. Русе, общоизвестно, като кръстовището на „Пантеона”. В същото време, от събраните по делото доказателства се установява, че действително с управлявания от него автомобил С. е преминал на червен, неразрешаващ сигнал на светофара, но това сторил на светофарната уредба на кръстовището на бул.”Съединение” и ул.”Св. Наум”. Безспорно, това са две различни кръстовища в гр.Русе, с различни светофарни уредби и различна организация на движението при преминаването през тях. При това положение става ясно, че жалбоподателя не е извършил нарушението, за което е привлечен към административнонаказателна отговорност.

Доколкото мястото на извършване на нарушението е от един от съществените елементи от обективната му страна, то съдът не разполага с процесуална възможност да измени обвинението в тази му част, предвид ограничението изведено по аргумент от разпоредбата на чл.337, ал.1, т.2 от НПК.

Обсъжданата по-горе преквалификация, очевидно е форма на изменение на обвинението, което е предявено на жалб.С. с обжалваното НП, но тя би довела до ограничаване на процесуалните му права, тъй като същият се е защитавал срещу предявените му с АУАН и НП факти, един от които е мястото на извършване на нарушението, по-конкретно кръстовището, през чиято светофарна уредба административните органи твърдят, че е преминал на неразрешаващ, червен сигнал. Очевидно, ако бъде променена тази част на обвинението, със заместване на кръстовището на булевардите „Цар Освободител” и „Съединение” с кръстовището на бул.”Съединение” и ул.”Св. Наум”, ще се достигне до съществено изменение в обстоятелствената част на обвинението, срещу каквото жалб. С. не се е защитавал нито в първоинстанционната административна фаза на процеса, нито в настоящата въззивна такава.

С оглед изложеното и доколкото жалб. В.С. не е извършил нарушението, за което е привлечен към административнонаказателна отговорност, обжалваното наказателно постановление, като необосновано и неправилно следва да бъде отменено.

По делото жалбоподателя В.С. се представлявал от упълномощен процесуален представител – адв. И.Г. ***, на когото заплатил хонорар в размер на 100.00 лв., съобразно приложените по делото адвокатско пълномощно и договор за правна помощ. В хода на съдебните прения, адв. Г. претендира присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 100.00 лв.

Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съобразно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Според легалното определение на §1, т.6 от ДР на АПК „Поемане на разноски от административен орган" е поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган.

Административнонаказващ орган в настоящият случай е Началника група в Сектор ПП-Русе, част от структурата на ОД МВР-Русе.

С оглед на изложеното, понастоящем ОД МВР-Русе следва да бъде осъдено да заплати на жалбоподателя В.Й.С.,*** разноските за адвокатско възнаграждение в претендирания размер от 100.00 лв.

Поради това и на основание чл. 63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 АПК Съдът

Р   Е   Ш   И  :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-1085-003417/05.12.2019г. на Началник група в Сектор ПП при ОД на МВР-Русе, с което за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП и на осн. чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП на В.Й.С.,***, ЕГН-********** било наложено наказание “Глоба” в размер на 100.00 лв.

 

ОСЪЖДА ОД МВР-Русе, да заплати на В.Й.С.,***, ЕГН-**********, направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 100.00 /сто/ лв.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр.Русе.

 

          Районен съдия: