№ 830
гр. Русе, 21.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Десислава Н. Великова
при участието на секретаря Светла К. Георгиева
като разгледа докладваното от Десислава Н. Великова Гражданско дело №
20214520100984 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422
от ГПК.
Ищецът „Юробанк България” АД твърди, че на 12.12.2013 г. с
ответника П. Т. ДР. бил сключен Договор за потребителски кредит №
FL715168/12.12.2013 г., по силата на който банката предоставила на
кредитополучателя потребителски кредит в размер на 2830 лв. за пълно
предсрочно погасяване на задълженията по договор за потребителски кредит
№ FL669655/17.01.2013 г. Кредитополучателя се задължил да върне този
отпуснат кредит заедно с дължимите лихви, в сроковете и условията,
уговорени в договора. Към него бил подписан и погасителен план,
представляващ неразделна част към договора съгласно чл. 6 от него. На
12.12.2013 г. кредитополучателят усвоил предоставения кредит в размер на
2830 лв. Договорът бил сключен за срок от 84 месеца, като съгласно чл. 7, ал.
1 от договора страните се договорили отпуснатия кредит да бъде погасяван на
месечни вноски, съгласно погасителния план, плащани в брой до 12-то число
на месеца. От 12.05.2014 г. било преустановено редовното погасяване на
кредита съобразно условията, уговорени в чл. 6 и чл. 7 от договора. Съгласно
чл. 15, ал. 5 от договора при непогасяване изцяло или отчасти, на която и да е
1
вноска от главницата или лихвата по кредита, ищецът имал право да обяви
кредита за изцяло предсрочно изискуем. На това основание и паради
неплащане на дължимата по договора вноска № 5, с падеж 12.05.2014 г. и
вноска № 6 с падеж 12.06.2014 г., съгласно изготвения към договора
погасителен план, представляващ неразделна част от същия, на 27.02.2020 г.,
при спазване на условията на чл. 20 от договора, кредита бил обявен изцяло за
предсрочно изискуем. Кредитополучателя бил изрично уведомен за това чрез
уведомление за предсрочна изискуемост, връчено при условията на чл. 47, ал.
5 от ГПК по постоянен и настоящ адрес на лицето, чрез нотариус И.Й.К. и на
адреса по договора за кореспонденция чрез ЧСИ В.М.. Предсрочната
изискуемост на вземането на банката за пълния размер на кредита настъпила
на 27.02.2020 г. – дата на връчването на уведомлението за обявяване на
предсрочна изискуемост на кредита. В резултат на така обявената предсрочна
изискуемост на кредита освен неиздължената главница в размер на 2830 лв.
ответникът дължал и възнаградителна лихва в размер на 1113,06 лева за
периода от 12.06.2014 г.до 27.02.2020 г. както и лихва за забава в размер на
902.82 лв. за периода от 12.06.2014 г. до 27.02.2020 г., както и нотариални
такси в размер на 114 лв. за периода от 12.06.2014 г. до 17.09.2020 г. Било
подадено Заявление по реда на чл. 417 от ГПК и образувано ч. гр. д. №
4360/2020 г. по описа на РРС, била издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение с изпълнителен лист, с която заповед било разпоредено
на ответника да заплати на ищеца сумата от 2830 лева –главница по Договор
за кредит от 12.12.2013 г.; възнаградителна лихва за периода от 12.06.2014 г.
до 27.02.2020 г. в размер на 1113,06 лева, мораторна лихва за периода от
12.06.2014 г. до 27.02.2020 г. в размер на 902,82 лева, нотариална такса за
периода от 12.06.2014 г. до 17.09.2020 г. в размер на 114 лева, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 30.09.2020 г. до изплащане на
вземането и разноски по делото, както следва: 99,20 лева – държавна такса и
484,31 лева – възнаграждение за адвокат, но тъй като ответника бил призован
по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, съдът дал указания на заявителя за
предявяване на иск относно вземането си, предвид което в срок бил предявен
настоящия иск.
Иска да бъде признато за установено, че ответника им дължи сумата от
2830 лева – главница, възнаградителна лихва в размер на 1113,06 лева за
2
периода от 12.06.2014 г. до 27.02.2020 г., мораторна лихва в размер на 902,82
лв. за периода от 12.06.2014 г. до 27.02.2020 г., нотариални такси в размер на
114 лв. за периода от 12.06.2014 г. до 17.09.2020 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 30.09.2020 г. до окончателното изплащане на
вземането.
В съдебно заседание ответникът П. Т. ДР. чрез назначения му особен
представител смята иска за неоснователен.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства,
прие за установено от фактическа страна следното:
По заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 01.10.2020 г. и
изпълнителен лист по гр. д. № 4360/2020 г. по описа на РРС, с които е
разпоредено на длъжника П. Т. ДР. да заплати на ищеца сумата от 2830 лева –
главница по Договор за кредит от 12.12.2013 г.; възнаградителна лихва за
периода от 12.06.2014 г. до 27.02.2020 г. в размер на 1113,06 лева, мораторна
лихва за периода от 12.06.2014 г. до 27.02.2020 г. в размер на 902,82 лева,
нотариална такса за периода от 12.06.2014 г. до 17.09.2020 г. в размер на 114
лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.09.2020 г. до
изплащане на вземането и разноски по делото, както следва: 99,20 лева –
държавна такса и 484,31 лева – възнаграждение за адвокат. Длъжникът
Емилияна Петкова Д. бил уведомен по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и съдът
дал указания на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си, който
е предмет на настоящия правен спор.
Не е спорно, че ищецът сключил с ответника Договор за потребителски
кредит № FL715168/12.12.2013 г., по силата на който банката предоставила на
кредитополучателя потребителски кредит в размер на 2830 лв. за пълно
предсрочно погасяване на задълженията по договор за потребителски кредит
№ FL669655/17.01.2013 г. На 12.12.2013 г. кредитополучателят усвоил
предоставения кредит в размер на 2830 лв. Договорът бил сключен за срок от
84 месеца, като съгласно чл. 7, ал. 1 от договора страните се договорили
отпуснатия кредит да бъде погасяван на месечни вноски, съгласно
погасителния план, плащани в брой до 12-то число на месеца. От 12.05.2014 г.
било преустановено редовното погасяване на кредита съобразно условията,
уговорени в чл. 6 и чл. 7 от договора. Съгласно чл. 15, ал. 5 от договора при
3
непогасяване изцяло или отчасти, на която и да е вноска от главницата или
лихвата по кредита, ищецът имал право да обяви кредита за изцяло
предсрочно изискуем. Поради неплащане на дължимата по договора вноска
№ 5, с падеж 12.05.2014 г. и вноска № 6 с падеж 12.06.2014 г., на 27.02.2020 г.,
кредита бил обявен изцяло за предсрочно изискуем.
Чрез ЧСИ В. М. с район на действие РРС и чрез нотариус И.Й.К. били
изпратени Покана-уведомление за предсрочна изискуемост на кредита до
ответника, тъй като не платил вноски на договорените дати за плащане.
Същите му били връчени чрез залепване на уведомление, като и на двата
посочени в договора адреси лицето връчващо поканата посетило 3 пъти
адресите посочените от ответника в договора. Посочено е , че по данни на
съседи лицето отдавна не живеело и на двата адреси си посочени в договора.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Предявен е положителен установителен иск, в производството, по
което ищецът цели да установи, че ответникът му дължи парични суми по
сключен договор за кредит въз основа на издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.417 от ГПК. Предявеният иск е процесуално
допустим, тъй като е издадена заповед за изпълнение, като длъжникът бил
уведомен по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.
Разгледан по същество, същият се явява основателен.
По делото не се спори, че между страните съществуват облигационни
правоотношения, съгласно които ответникът получил от ищеца банков
кредит в размер на 2830 лв. по сключен договор от ответницата Договор за
потребителски кредит № FL715168/12.12.2013 г. От приетите по делото
писмени доказателства, се установява, че ответникът не е изпълнил свои
задължения по него от 12.05.2014 г. - падежната дата на петата погасителна
вноска, поради което банката обявила целият кредит за предсрочно изискуем
и били предприети принудителни действия по събирането му.
Съгласно т.18 на Тълк. реш. №4/18.06.2014г. по тълк. дело №4/2013г.
на ОСГТК на ВКС, предсрочната изискуемост представлява изменение на
договора, което за разлика от общия принцип в чл.20а, ал.2 ЗЗД, настъпва с
4
волеизявление само на едната от страните и при наличието на две
предпоставки: неплащане на една или повече вноски и упражненото от
кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Съгласно чл.60,
ал.2 ЗКИ, Банката може да поиска издаване на заповед за незабавно
изпълнение по реда на чл.418 ГПК, “...когато кредитът бъде обявен за
предсрочно изискуем поради неплащане в срок на една или повече вноски”.
От това следва, че обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на
чл.60, ал.2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит
или непогасения остатък от него за предсрочно изискуеми, включително и за
вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били
изискуеми, както и че предсрочната изискуемост има действие от момента на
получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този
момент са настъпили обуславящите настъпването й обективни факти. В
мотивите на тълкувателното решение е посочено още, че постигнатата в
договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой
вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и
без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не
поражда действие, ако Банката изрично не е заявила, че упражнява правото си
да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е
достигнало до длъжника-кредотополучател. С подаването на заявление за
издаване на заповед за изпълнение кредиторът упражнява правото си да иска
принудително изпълнение на непогасеното си вземане, но волеизявлението,
че счита кредита за предсрочно изискуем, дори и да се съдържа в
заявлението, не означава, че е съобщено на длъжника, тъй като препис от
заявлението не се връчва. Длъжникът узнава за допуснатото незабавно
изпълнение с връчването на заповедта за изпълнение - чл.418, ал.5 ГПК,
поради което задължението за заявения остатък от кредита не е изискуемо
към момента на подаване на заявлението. По изложените съображения
ОСГТК, ВКС е постановило, че при предявен иск по чл.422, ал.1 ГПК
вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако
кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем.
Това право следва да е упражнено, ако предсрочната изискуемост е уговорена
в договора при настъпване на определени обстоятелства, но преди подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва
да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на
5
кредита.
Съдът приема, че ответникът е бил уведомен за настъпилата предсрочна
изискуемост от ищеца. Това е така, тъй видно от приложения договор за кредит
ответникът е посочил като свой постоянен гр. Русе, ул. Студен кладенец №35,
вх.1, ет.1 и за настоящ адрес гр. Русе, кв. Дружба3, бл.44, вх.2, ет.1. Съгласно
чл.20 уговорените между страните условия в договора, кредитополучателят е бил
длъжен да уведомява незабавно в писмен вид кредитора за всякакви изменения в
обстоятелствата и данните, които е декларирал при сключването на договора за
кредит. Както бе посочено, страните са договорили всички уведомления, покани и
всякакви други документи, изпратени от кредитора на декларирания от
кредитополучателя адрес, се считат за валидно получени от него, дори и когато
този адрес е променен. При осъществяване на предвидената фикционна
предпоставка – изпращане на уведомленията на посочения в договора адрес
посочен от ответника, се фингира, че уведомлението е било доставено на адреса,
т.е. това е т.нар. в съдебната практика "фингирано връчване". Ответникът не
твърди да е съобщил на кредитора си по договора за кредит друг адрес за
уведомяване, поради което съобщаването за обявената предсрочната изискуемост
следва да се счита за осъществено при условията на фингирано връчване.
Договорната фикция за връчване се приема изрично за допустима в съдебната
практика – Решение № 49 от 23.04.2014 г. на ВКС по т.дело № 2788/2013 г., ІІ т.о.,
Решение № 86 от 28.04.2014 г. на ВКС по т.дело № 4470/2013 г., І т.о., ТК и др.
т.е. от гореизложеното е видно, че е настъпила предсрочната изискуемост по
договора и правилно е била издадена заповедта за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 от ГПК, съобразно указанията дадени в т.18 от
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Това, че съдържанието на
поканата не е достигнало фактически до знанието на длъжника, обаче не се
отразява върху редовността на връчването. В чл. 20 от Договора, страните са
предвидили възможността за фингирано връчване на съобщението. При
осъществяване на предвидената фикционна предпоставка- връчване на
съобщението чрез нотариус и чрез ЧСИ на посочения в договора адреси, се
фингира, че известието е било доставено на адреса. Следва да се посочи, че лицата
връчващи Поканата са посетили 3 пъти адреса посочен от ответника, като между
самите посещения имало интервал от поне една седмица между всяко от тях, като
едно от посещенията било в неработен ден..
6
С оглед изложеното предявените искове като основателни следва да се
уважат изцяло.
Предвид изхода на спора, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от
общо 583.51 лв. – разноски по гр. д. № 4360/2020 г. по описа на РРС.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК разноските на настоящото
делото в размер 856.63 лв. направени от ищеца са в тежест на ответника.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че П. Т. ДР., ЕГН: ********** от гр.
Русе, ул. Студен кладенец №35, вх.1, ет.1, дължи на Юробанк България АД,
ЕИК *********, София, район Витоша, бул. Околовръстен път 260, сумата от
2830 лева – главница по Договор за потребителски кредит №
FL715168/12.12.2013 г., възнаградителна лихва в размер на 1113,06 лева за
периода от 12.06.2014 г. до 27.02.2020 г., мораторна лихва в размер на 902,82
лв. за периода от 12.06.2014 г. до 27.02.2020 г., нотариални такси в размер на
114 лв. за периода от 12.06.2014 г. до 17.09.2020 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 30.09.2020 г. до окончателното изплащане на
вземането, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение,
въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 01.10.2020 г. по гр. д. № 14360/2020
г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА П. Т. ДР., ЕГН: ********** от гр. Русе, ул. Студен кладенец
№35, вх.1, ет.1 да заплати на Юробанк България АД, ЕИК *********, София,
район Витоша, бул. Околовръстен път 260, сумата от 583.51 лв.- разноски в
заповедното производство, за които е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 01.10.2020 г.
по гр. д. № 14360/2020 г. по описа на РРС, както и сумата от 856.63 лв. -
разноски в настоящото производство .
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Русенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от решението до
страните.
7
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8