№ 594
гр. София, 01.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
Административно наказателно дело № 20231110201438 по описа за 2023
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на П. Е. М. с ЕГН ********** с адрес /адрес/
чрез адв.В. Н. срещу Електронен фиш Серия К № 3805846 от 15.07.2020 г. на
СДВР за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система, с който на жалбоподателя, на основание
чл.189, ал.4, вр. с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в
размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение на чл.21, ал. 2, във вр. с ал.1 от
ЗДвП.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
обжалвания акт, като се моли същият да бъде изцяло отменен.
Въззиваемата страна - СДВР, редовно призована за с.з., не изпраща
представител. По делото са постъпили писмени бележки от процесуален
представител на въззиваемата страна, който изразява становище, че
електронният фиш следва да бъде потвърден като законосъобразен, като
претендира юрисконсултско възнагражедние.
1
Софийски районен съд, след като разгледа жалбата, обсъди
доводите в нея и се запозна с материалите по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Към 15.07.2020 г. собственик на лек автомобил марка „М.” модел „6” с
рег.№ /хххххх/ бил жалб.П. Е. М. с ЕГН ********** с постоянен адрес /адрес/.
Срещу същия в качеството му на собственик на посоченото МПС бил издаден
процесния Електронен фиш Серия К № 3805846 от 15.07.2020 г. на СДВР за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство или система, за това, че на 15.07.2020 г. в 20.47 часа в гр.София по
бул. „България“ срещу НГТМД с посока на движение от бул. „Черни връх“
към бул. „Гоце Делчев“, управлявал посочения лек автомобил марка „М.”
модел „6” с рег.№ /хххххх/, като се движел със скорост от 84 км/ч., при
ограничение на скоростта 70 км./ч. за населено място, въведено с пътен знак
В-26. Скоростта на МПС била измерена с техническо средство - преносима
система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено
разпознаване на номера и комуникации тип АRH CAM S1 с № 11743f0.
Електронният фиш бил връчен на жалб.П. Е. М. на 22.12.2022г., видно
от приложената по АНП справка – списък с намерени фишове, като жалбата е
депозирана при СРС на 03.01.2023 г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на приложените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства - справка за
собственост на МПС, копие от Заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. за
изменение и допълнение на заповед за утвърждаване образец на електронен
фиш на министъра на вътрешните работи, копие на Удостоверение за одобрен
тип средство за измерване, копие на протокол от метрологична проверка на
АТСС, копие на протокол за използване на автоматизирано техническо
средство, ежедневна форма на отчет, справка-разпечатка от АИС АНД -
списък с намерени фишове, справка картон на водача, както и снимков
материал на процесното нарушение.
От правна страна съдът намира следното:
2
Жалбата е депозирана в преклузивния срок и изхожда от легитимирана
страна в процеса, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради което
издаденият Електронен фиш следва да бъде изцяло потвърден.
При издаването на електронния фиш не са допуснати съществени
процесуални нарушения, водещи до отмяна на последния и нарушаващи
правото на защита на жалбоподателя.
Легалната дефиниция на понятието „електронен фиш” се съдържа в § 1,
т.1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП.
Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна
система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства.
Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за
задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити, поради
което в електронния фиш не следва да се изписва името на издателя му и
негов подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято територия е
извършено нарушението. Съгласно посочената разпоредба електронният фиш
следва да съдържа още данни за мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката
или мястото на доброволното й заплащане. В конкретния случай съдът
намира, че атакуваният електронен фиш съдържа всички законови реквизити,
както и че е спазена процедурата по неговото издаване, поради което
наведените от жалбоподателя възражения в тази насока се явяват
неоснователни. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че неточно е
посочено мястото на извършване на нарушението, което се установява по
безспорен начин от приложените по делото писмени доказателства, както и от
прибщения снимков материал. Видно от приложения протокол за използване
на автоматизираното техническо средство за контрол на скоростта и
ежедневната форма на отчет в същите коректно са описани датата и мястото
на контрол, посоката на движение на контролираните МПС, използваното
АТСС, датата на която същото е преминало метрологична проверка, имената
3
на служителя, който го е разположил и настроил, съгласно изискванията за
обслужване на производителя и нормативните предписания.
В обжалвания електронен фиш се сочи, че с деянието си
жалбоподателят е нарушил виновно разпоредбата на чл.21, ал.2, във вр. с чл.
21, ал. 1 от ЗДвП. Разпоредбите на чл.21, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП не визират
състав на административно нарушение, а задължение за водачите на превозни
средства. Нарушението на това задължение е възведено като наказуемо вече
със състав на административно нарушение, който по настоящата хипотеза е в
разпоредбата на чл.182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Цитираната норма, действаща към
датата на извършване на нарушението, изрично предвижда, че водач, който
превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва, както
следва: за превишаване от 11 до 20 km/h - с глоба 50 лв. Съдът е на
становище, че е осъществен от обективна и субективна страна състав на
административно нарушение, за което жалбоподателят административно е
санкциониран, съгласно нормата на чл.182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. От субективна
страна деянието е извършено виновно при форма на вина - пряк умисъл.
Наложеното наказание по вид и размер е определено така както е
разписано в чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП към датата на извършване на
нарушението. Доколкото размерът на глобата е строго фиксиран в закона,
съдът не разполага с правомощия за неговото намаляване.
Поставянето на технически средства, които автоматично да записват
административни нарушения, трябва да се извършва по определена
процедура и с оглед спазването на определени изисквания (арг. чл. 32, ал. 2
от Конституцията). Използването на заснемащи технически средства е
позволено, тъй като касае повишаване и гарантиране на сигурността при
движението по пътищата, а наред с това тези технически средства могат да
създадат висока степен на достоверност (изключващо намесата на субективен
фактор).
Съгласно разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП. (нова - ДВ, бр. 85 от
2004 г., изм., бр. 10 от 2011 г.) при изпълнение на функциите си по този закон
определените от министъра на вътрешните работи служби имат право за
установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да
използват технически средства или системи, заснемащи или записващи
датата, точния час на нарушението и/или регистрационния номер на
4
моторното превозно средство. Съгласно т.7 от същата разпоредба (нова - ДВ,
бр. 69 от 2008 г., изм., бр. 54 от 2017 г.) при изпълнение на функциите си по
този закон определените от министъра на вътрешните работи служби имат
право да извършват контрол по спазване на правилата за движението по
пътищата с автомобили, оборудвани със средства за аудиозапис и
видеозаснемане, като контролът се осъществява само в обхвата на средствата
за видеозаснемане.
В конкретния случай нарушението е било установено с преносима
система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип АRH CAM S1. Техническото средство, с което е установено
нарушението, е вписано в регистъра на одобрените за използване типове за
измерване под № 5126 със срок на валидност 07.09.2027 г. и същото е
преминало успешно последваща проверка.
Съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя, че
отразеното в електронния фиш не отговаря на действителното фактическо
положение, доколкото по делото бяха събрани безспорни доказателства за
извършеното административно нарушение. Видно от съдържанието на
електронния фиш, както и от приложения снимков материал, установената
скорост на МПС е 87 км./ч. от която е приспаднат 3% толеранс в полза на
водача.
По отношение претенцията на процесуалния представител на
въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът намира същото за основателно. С измененията на ЗАНН, (Нов - ДВ, бр.
109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) в чл.63д е предвидено, че в
производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски
по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП/. Според
разпоредбата на чл. 37, ал. 1 ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че жалбоподателят следва да
бъде осъден да заплати по сметка на СДВР юрисконсултско възнаграждение в
5
размер на 80 лева за осъщественото процесуално представителство пред
настоящата инстанция, определен съгласно чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ и в съответствие с предмета на делото и
неговата фактическа и правна сложност.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че издаденият електронен фиш
следва да бъде потвърден.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 3805846 от 15.07.2020 г.
на СДВР за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система, с който на жалбоподателя П. Е. М. с ЕГН
********** с адрес /адрес/, на основание чл.189, ал.4, вр. с чл.182, ал.1, т.2 от
ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева за
нарушение на чл.21, ал. 2, във вр. с ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА жалбоподателя П. Е. М. с ЕГН ********** с адрес /адрес/
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Столична дирекция на вътрешните работи
/СДВР/ с адрес: гр. София, ул.”Антим I” № 5 сумата от 80 лева /осемдесет
лева/, представляващи юрисконсултско възнаграждение за осъщественото
процесуално представителство пред настоящата съдебна инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд -София
град в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6