№ 23
гр. гр.Н., 07.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Н.Р.М.Б.
при участието на секретаря Д.Т.С.
като разгледа докладваното от Н.Р.М.Б. Гражданско дело № 20212150101163
по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод исковата молба на Етажната собственост
на комплекс „Р.*“, бл.*, представлявана от Е.А., против Етажната собственост на „Р.*“,
бл.*, представлявана от С.М., двете находящи се в гр. Н., м. А.. Твърди се, че в имот с
идентификатор ***** имало изградени две жилищни сгради, съставляващи две
отделни Етажни Собствености /ЕС/- тази на „Р.*“, бл.*, и тази на „Р. *" бл.*. Двете
жилищни сгради имали общ централен водомер и едно сградно водопроводно
отклонение, тъй като били изградени в един и същи недвижим имот. Всеки етажен
собственик заплащал индивидуалното си потребление. Сочи се, че изразходваната от
самостоятелните обекти и прилежащите им общи части вода се отчита от централния
водомер, поради което се получавало разликата между сумата от отчетените
количества питейна вода по индивидуалните водомери и количеството питейна вода по
главният водомер, която съставлява водата за прилежащите общите части, като
последната се заплащала само от ЕС „Р. 1“, бл.*, с клиентски номер 703707. Водата за
прилежащите и общите части се явявала общо потребена от двете сгради с отделни ЕС
и следвало да се заплаща от двете ЕС. Твърди се, че общата сума на извършените
разходи за потребена вода от общите части за периода от месец 12/2016 г. до месец
06/2021 г. била в размер на 39 126.51 лв. Предвид на това, че ЕС „Р.*“, бл.*, се състояла
от 88 самостоятелни обекта, а ЕС „Р.*“, бл.*- от 29 самостоятелни обекта, се моли да
бъде осъдена последната да заплати на ищеца сумата от 9698.02 лв., представляваща
съответният процент от заплатена вода за прилежащите и общите части за двете сгради
на жилищен комплекс Р.1, гр. Н..
1
В срокът по чл.131 от ГПК постъпи писмен отговор от ответната ЕС, с който се
оспорва предявената претенция. Твърди се, че ЕС не представлява самостоятелен
правен субект за да бъде ищец или ответник по така предявената претенция, тъй като
съставлява неперсонифицирана съвкупност от правни субекти- отделните етажни
собственици. Искът не касае защита на отношения, свързани с управлението на
общите части на сградата. Счита се, че решаването на такива въпроси следва да стане
чрез провеждане на общо събрание по реда на чл. 18 от ЗУЕС, за което няма данни по
делото. Сочи се, че не са налице доказателства за задължения към ВиК в посочения
размер. Липсват представени фактури, от които да е видно размера на задълженията за
ВиК услуги и периодите на начисляване, съответно да се установи връзката с
представените по делото извлечения от банкова сметка от които единствено е видно, че
е платено на ВиК. Оспорва се и начина, по който е разпределено процентното
съотношение за заплащането на платената на ВиК сума, а именно по брой
апартаменти, като се заявява, че следва да се разпредели въз основа на потребеното
количество спрямо различните нужди на сградите, като се заявява, че бл.* следва да
поема по- голямата част от консумираната вода, предвид на това, че сградата е по-
голяма, има басейн. Оспорва се дължимостта на претендираните суми, като се заявява,
че за периода от 2017 г. насам, собствениците на бл.* нито са ползвали басейна и
другите подобрения около бл.*, заради съществуваща ограда, нито е извършено
поливане на зелените площи около бл. 2 с вода, която се отчита по централен водомер.
Съдът, като взе предвид становището на страната, приложения по делото
доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По отношение наведените от страна на ответника възражение за активна и
пасивна легитимация, съдът намира, че доколкото се твърди, че търсеното количество
вода съставлява дължимо от ответника, като изразходено за общите части на ответната
ЕС, то както ищеца, така и ответника следва да се представляват именно от
управителите на съответните ЕС. Именно с оглед разрешаване на въпроси, касаещи
включително и разходи за общите части на всяка ЕС, ЗУЕС е предвидил възможността,
а и процесуалната икономия, етажните собственици да се представляват от
управителите на самата ЕС. Ето защо възражението в тази насока не се споделя от
настоящата инстанция.
По същество претенцията е неоснователна по следните съображения:
Твърди се от ищеца, че процесната сума съставлява процентно съотношение на
заплатената от ЕС на „Р.*“, бл.*, вода, използвана за общите части на двете ЕС, и
съставляваща разликата между показанията на централния водомер и сбора на
индивидуалните водомери на всеки един обект. Доказателства, обаче, в тази насока не
бяха ангажирани.
В съдебно заседание бе разпитана св. Димчева, която заяви, че има лични
2
впечатления от двата блока предвид на това, че отдава под наем няколко обекта в блок
2, включително и апартамент № 8, от който се ползвала вода за поливане на цветята
около блока и почистване на общите части. Според свидетелката собствениците в блок
2 нямат достъп до басейна, който бил изграден пред блок 1 и ограден заедно с него,
тъй като имало въведена контролирана система първо с ключ, а след това и с чип.
Паркът, който бил в страни от двата блока, също не се ползвал от собствениците на
блок 2, тъй като им се правило забележка от собствениците на блок 1, като дори им
били премахнати и шезлонгите. По отношение на намиращата се пред блок 2 чешма,
св. Димчева заяви, че същата не работи, тъй като водата е била спряна по решение на
блок 1.
От заключението по изготвената СТЕ се установява, че за водоснабдяването на
комплекса, обхващаш и двата блока, била изградена връзка с разпределителната мрежа
на квартала, като за измерване консумацията на вода на комплекса били монтирани
един централен водомер на входа на парцела, подотчетни водомери във всеки един
обект от двете сгради, и един водомер за отчитане на потребената питейна вода за
поддръжка на зелените площи, басейна и други консуматори, необхванати от
подотчетните водомери. Именно за този последният измервателен уред била открита
партида с абонатен номер 703707, с титуляр- представител на ЕС на блок 1. В този
смисъл според вещото лице показанията на този водомер не съставляват разликата
между централния водомер и подотчетните, както твърди ищеца, а съставлява
самостоятелна консумация. Експертът заяви, че поливането на зелените площи не било
обхванато от този абонатен номер, като било напълно възможно този водомер да
обхваща консумацията на търговския обект на плажа, ресторанта, който се намира в
блок 1, както и басейна, макар, че за последния вещото лице изрази съмнения. Т.е. не
може да установи с точност консумацията на какво всъщност отчита въпросния
водомер. На територията на блок 1 имало и други обекти извън апартаментите, като
зала и фитнес, които също било вероятно да се обхващат от въпросното измервателно
устройство. Според експертът от чешмата, намираща се пред блок 2, не течало вода.
Всичко, изложено по- горе, дава основание на настоящата инстанция да счете, че
от страна на ищеца не се доказа твърдението, че консумацията на вода, отчитана от
въпросния водомер, обхваща и обслужването на общите части на ответната ЕС, което
прави претенцията неоснователна. Нещо повече, пак според вещото лице, начина, по
който е изчислена частта, която се претендира от ищеца, също не е правилен, тъй като
не отговаря на изискванията на Наредба № 4/2004 г. за отчитане и разпределение на
консумираните водни количества. Ищецът заяви, че преценката каква сума се дължи от
ответника, е сторена на база брой апартаменти, а не потребено количество на всеки
обект, както е предвидено в сочената по- горе наредба. В този смисъл претенцията се
явява недоказана и по размер. Очевидно е налице спор между двете ЕС, който следва
да се разреши чрез вземане на решение на съвместно общо събрание, което в случая
няма данни да е провеждано.
С оглед изхода са пора, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, на ответникът следва да
бъде присъдена сумата от 550 лв., представляваща сторени разноски съобразно
представения списък.
Мотивиран от горното, Н.ският районен съд
РЕШИ:
3
ОТХВЪРЛЯ иска на Етажната собственост на комплекс „Р.*“, бл.*,
представлявана от Е.А., за осъждане на Етажната собственост на „Р.*“, бл.*,
представлявана от С.М., двете находящи се в гр. Н., м. А., да заплати сумата от общо
9698.02 лв., представляваща пропорционална част от заплатена от ищеца вода за
обслужване на общи части на двете ЕС, за периода от месец 12/2016 г. до месец
06/2021 г.
ОСЪЖДА Етажната собственост на комплекс „Р.*“, бл.*, представлявана от Е.А.,
да заплати на Етажната собственост на „Р.*“, бл.*, представлявана от С.М., двете
находящи се в гр. Н., м. А., сумата от 550 лв., представляваща разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Бургас в двуседмичен срок
от уведомяването на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
4