Р Е Ш Е Н И Е
Номер 02.11.2021 г. Град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо ГО, 30 състав
На двадесет и втори октомври Година 2021
В
публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕРИЯ БАНКОВА
Секретар: Диана Борисова
като
разгледа докладваното от съдия Банкова гр. дело № 13940 по описа за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Ищцата Е.Ц.Б. излага в исковата молба, че със саморъчно завещание от 28.11.2008г. Р.Б.С.й завещал собствения си недвижим имот - апартамент в гр. София, ж.к. „Западен парк“, бл********. През 2015г. научила, че на 19.04.2015г. завещателят е починал, при което завещанието било обявено с Протокол за обявяване на саморъчно завещание от 21.12.2015г. на нотариус С.Т.. Около две седмици след това ищцата установила фактическа власт над описания имот, като в следващите няколко години извършвала ремонтни дейности в същия. През 2018г. при посещение в апартамента заварила вътре ответницата С.С.М., която живее в същия блок и която отказала да напусне имота. При подаден сигнал в полицията й било обяснено, че ответницата разполага с документ за собственост. След справка в АВп ищцата установила, че М. се легитимира като собственик на имота въз основа на саморъчно завещание от 21.07.2014г., обявено на 30.11.2015г. от нотариус Ц.Д.. Счита, че по-късно съставеното завещание не изхожда от посоченото като завещател лице – не е написано собственоръчно и не е подписано от него, при изготвянето му не са спазени изискванията на чл.25, ал.1 от ЗН, поради което е нищожно на осн. чл.42, б. „б“ от ЗН. Моли на основание гореизложеното съдът да прогласи нищожността на процесното завещание.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата С.С.М. не е подала писмен отговор.
Съдът обсъди доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства, след което приема от правна и фактическа страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 42, буква „б“, вр. с чл.25, ал.1 от ЗН за прогласяване нищожността на саморъчно завещание, поради това, че при изготвянето му не са спазени изискванията на чл.25, ал.1 от ЗН, а именно същото не е написано ръкописно и подписано от завещателя.
Установява се от
доказателствата по делото, че Р.Б.С.е починал на 19.04.2015г.
Съгласно
представеното по делото саморъчно завещание от 28.11.2008г., обявено с протокол
от 21.12.2015г. на нотариус С. Т., С.е завещал на ищцата, която е негова
племенница, собствения си апартамент №11, находящ се в гр. София, ж.к. „*********.
С посоченото завещание ищцата се легитимира като собственик на въпросния имот,
което обуславя и правния й интерес от водене на делото.
От своя страна,
ответницата се легитимира като собственик на същия апартамент по силата на оспореното
саморъчно завещание от 21.07.2014г., обявено с протокол от 30.11.2015г. на
нотариус Ц.Д..
Спорно по делото е дали по-късно съставеното завещание в полза на ответницата е написано и подписано от посочения като завещател Р.С..
За установяване на
това обстоятелство по делото е изслушано заключение на съдебно-почеркова експертиза на вещото лице Г.М..
Заключението е категорично, че ръкописният текст в саморъчното завещание от
21.07.2014г. не е написан, а подписът не е положен от лицето, посочено като
завещател – Р.Б.С.. За да достигне до този извод вещото лице е работило по
сравнителен материал – образци от подписа и почерка на С.в документи от МВР –
БДС. Сочи, че се установяват значителни различия в графичната форма при
изписването на първия елемент от подписа, формата на движение при изписването
на буква „С“ в подписа и първия безбуквен елемент, количеството безбуквени
елементи и графичната форма при изписването на елементите на парафа.
Установените различия са съществени и оценени в съвкупност са достатъчни по
обем, за да се наложи категоричният извод, че подписът за завещател в
изследваното завещание и подписът в сравнителните образци, не са положени от
едно и също лице.
Почеркът в
завещанието е с по-висока степен на обработеност. Установени са множество
съществени, индивидуални и достатъчни по обем различия във формата и движение
на изписването на буквите, подробно описани в заключението, които ценени в
своята съвкупност налагат единствения възможен извод, че текстът на
изследваното завещание не е написан от Р.Б.С..
Като кредитира заключението на вещото лице изцяло, доколкото същото е пълно, компетентно изготвено и неоспорено от страните, съдът приема от фактическа страна за доказано по делото, че ръкописният текст на процесното саморъчно завещание не е изписан от Р.Б.С., а положеният подпис за завещател не е изпълнен от него.
Съгласно
разпоредбата на чл. 25, ал. 1
от ЗН, саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано
ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е
съставено, и да е подписано от него. Подписът трябва да бъде поставен след
завещателните разпореждания. Липсата на който и да е от посочените реквизити
води до нищожност на завещателното разпореждане.
Предвид
категоричното заключение на съдебно-почерковата експертиза и приетото по-горе от
фактическа страна, съдът намира, че искът е доказан и следва да бъде уважен
като изцяло основателен.
По разноските:
На осн. чл.78,
ал.1 ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по делото
разноски, които съгласно доказателствата по делото възлизат на 300 лв. –
депозит за вещото лице и 305,46 лв. – платена държавна такса.
Така мотивиран,
съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО саморъчно
завещание от
21.07.2014г. на Р.Б.С., починал на 19.04.2015г., обявено с протокол от 30.11.2015г. на нотариус Ц.Д., рег.
№350 на НК, по иск с пр. осн. чл. 42, б. „б“ от ЗН, предявен от Е.Ц.Б., ЕГН **********
*** срещу С.С.М., ЕГН ********** ***.
ОСЪЖДА С.С.М., ЕГН ********** *** да заплати на Е.Ц.Б., ЕГН ********** *** на осн. чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 605,46 лв. - разноски по делото.
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: