ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
гр.
Ямбол, 18.11.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, въззивен граждански състав в закрито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Н. ИВАНОВ
ВЕСЕЛА СПАСОВА
разгледа докладваното от съдия В.
Спасова възз.гр. дело № 320/ 2019 г.
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Въззивното
производство е образувано по въззивна жалба на „Долината на билките" ЕООД- с. Кипилово, общ.
Котел, обл. Сливен, представлявано от управителя А. К. Б., чрез адв. М.Н., против Решение № 779 от 10.07.2019 г. по гр.д. № 633 от 2019 г. по описа на РС-Сливен, с което по предявените от Н.П.Р. искове против въззивника е обявена за нищожна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, поради
накърняване на добрите нрави, арбитражна клауза по чл. 18 от сключения между страните Договор за паричен
заем от 16.12.2014 г. и дружеството е осъдено да заплати на Н.П.Р. на основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240,
ал. 1 ЗЗД, сумата от 16 000
лв., представляваща неизпълнена част от задължение за връщане на заемната
сума по същия договор, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба
09.11.2017 г. до окончателното й изплащане, както и
е осъдено да заплати и сумата от 6 149,01 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва, а е отхвърлен искът за разликата над 6
149,01 лв. до пълния предявен размер от 6 164,01 лв. като неоснователен.
В изпълнение на
задълженията си по чл.267 ГПК ЯОС констатира, че жалбата е редовна и допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.268 ГПК съдът докладва жалбата и отговора, както
следва:
В жалбата се сочи,
че решението на СРС е недопустимо, поради наличие на арбитражно споразумение
между страните по делото и своевременно направено възражение за това. С оглед
на това споразумение държавният съд не разполага с компетентност да разрешава
спорове относно действителността на арбитражна клауза и в случая да разгледа
исковете, предявени пред него. Иска се обезсилване на решението изцяло. Според
въззивника решението е и неправилно, необосновано и постановено в нарушение на закона. Излагат се доводи, че изводът на съда за нищожност на арбитражната клауза поради противоречие с добрите нрави
(чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД), мотивиран с
разпоредби от Правилника на Международния арбитражен съд
при „Алианс за правно взаимодействие", е необоснован. Няма данни
по делото за приетото от съда обстоятелство- че възнаграждението на Председателя на МАС при АПВ се
формира от постъпилите такси и депозити за разноски по арбитражни дела. В жалбата
се оспорва и съществуването на това обстоятелство, доколкото съгласно Устава на МАС при АПВ, Правилника
за неговото функциониране и Тарифата за арбитражни дела, арбитражните такси и
депозити формират възнагражденията на арбитрите по конкретните дела, по които е
заплатена дадена такса, и издръжката на
Секретариата на МАС при АПВ за осъществяване на цялостната деловодна дейност. Твърди се още, че председателят на МАС не е в договорни
отношения и не получава възнаграждение от съда, който е създаден съгласно
Устава на сдружение „Алианс за правно взаимодействие", и не представлява
самостоятелно юридическо лице. Председателят на МАС осъществява правомощията си
по силата на сключен между него и сдружението
трудов договор и по решение на управителния му орган, с което е избран, като получава основно месечно трудово възнаграждение
за сметка на сдружението, а не от постъпилите арбитражни такси по дела. Сочи се, че приетото от съда
обстоятелство е
ирелевантно за валидността на клаузата, тъй като постъпила от ищеца арбитражна
такса означава развиване на арбитражно производство между страните, което от
своя страна отрича твърдяното противоречие на клаузата с принципа на
справедливостта и достъпа до правосъдие. Също е ирелевантно обстоятелството,
къде постъпват сумите от арбитражни дела и чий бюджет попълват, предвид приетото от съда, че част от заплатените от ищеца такси и разноски ще
постъпят в общото домакинство на Председателя и неговата съпруга, представляваща ответното дружество. В жалбата се сочи, че дължимостта на въпросните такси и техният
размер не зависи от изхода на делото, а е само и единствено
предпоставка за неговото разглеждане. Да се приеме логиката на съда в този
случай, би означавало общият съд също да не може да осъществява дейността си по
правораздаване, тъй като съгласно чл. 361 от Закона за съдебната власт,
бюджетът на съдебната власт, в т.ч. и на съдилищата, се формира и от приходите
от дейността им, т.е. от събраните държавни такси, а от него се изплащат и възнагражденията
на магистратите. Според въззивника доводите на съда за липса на процедура по отвод на председателя на МАС в това му качество, респ. за бездействие от негова страна във връзка с изпълнение
на задължения, които са само и единствено в неговите правомощия или при отказ от образуване на дело не могат да
обосноват нищожност на арбитражното споразумение
поради противоречие с добрите нрави. Сочи се, че освен председател, арбитражният съд има назначен и
заместник-председател, който разполага със
същите правомощия. Въззивното
дружество се позовава и на съответствието на предвидената арбитражна процедура с тази на други
арбитражни институции в Република България като АС при БТПП и АС при БСК, както
и с тази на Международния арибитражен съд при Международната търговска камара в
Париж. Излагат се
доводи и че хипотетичното
бездействие/отказ от образуване на дело, би следвало да открие възможността на
ищеца да предяви претенцията си по общия ред, а държавният съд да разгледа
делото дори при своевременно направено възражение на ответника за неподсъдност
на спора поради наличие на арбитражна клауза, тъй като в този случай
арбитражната процедура би била вече изчерпана и невъзможна, вместо арбитражната клауза да бъде обявявана за нищожна. Според жалбата, посочените от съда „пропуски" в
Правилника не могат и не следва да обосновават извод за нарушаване принципа за
достъп до правосъдие, а оттам и за нищожност на процесната арбитражна клауза като накърняваща добрите нрави. Сочи се, че невъзможността
арбитражният съд да препрати делото на държавния произтича от принципа на диспозитивното начало в процеса, от обусловената от свободата на договаряне между страните компетентност на арбитража, на когото са избрали да възложат такава за разрешаването на евентуален имуществен спор между тях, а арбитражът не е страна по договора им и не може да излезе извън рамките на договореното.
Искането е за
отмяна на решението изцяло (и в отхвърлителната му част) и отхвърляне на
исковете.
Във въззивната жалба са направени доказателствени
искания. Иска се приемането на Справка
от НАП за сключени трудови договори от сдружение „Алианс за правно
взаимодействие", Правилник на АС при БТПП и Правилник на АС при БСК. Направено е и искане за издаване на съдебно удостоверение, което да послужи
пред НАП за снабдяване с удостоверение за сключени трудови договори от И.И.в Д.- председател на МАС.
Въззиваемият, чрез
представителя си адв. М. К., е депозирал писмен отговор, с който оспорва
въззивната жалба и заявява, че първоинстанционното решение е правилно и
законосъобразно. Счита доводите в жалбата за неоснователни, тъй като съдът
правилно е разгледал и уважил исковете като допустими. Сочи се, че по въпроса
за допустимостта е налице произнасяне на ЯОС по в.ч.гр.д. № 11/2019 г., като в
своя акт съдът е обосновал подробно извода си за допустимост с практиката на
ВКС. Освен това не е предявен иск пред арбитражния съд, за да е налице пречка
за развитието на настоящото исково производство. Излагат се и доводи относно
значението на самия факт, че председател на МАС е съпруг на управителя на
ответното дружество като обосноваващ нищожност на арбитражната клауза. Сочи се,
че възможността процесът да бъде опорочен от съществуващите роднински връзки се
подкрепя най-вече от липсата на възможност за обжалване на решенията на
арбитражния съд. В отговора се посочва и „неистовото желание“ на въззивника
спорът да бъде разрешен от арбитражен съд, като същевременно в жалбата не са
изложени никакви доводи относно дължимостта на заетата сума и решението в тази
му част, нито сумата е заплатена до момента.
Въззиваемият намира
искането за събиране на нови доказателства за неоснователно. Счита, че исканото
съдебно удостоверение е ненужно и попада в забраната на чл. 266 от ГПК, тъй
като не касае новоузнати и нововъзникнали факти. Сочи, че фактът на получаване
на възнаграждението по сключен между Иван Димов и сдружение „АПВ“ трудов
договор за сметка на последното не променя изводите за накърняване на добрите
нрави и счита, че не е необходимо да се събират доказателства в тази насока.
По отношение на
направените доказателствени искания във въззивната жалба, съдът намира
следното:
Искането на
въззивника за приемане на справката от НАП и за издаване на съдебно
удостоверение следва да бъде уважено на осн. чл. 266 ал.3 от ГПК.
Първоинстанционният съд е обсъждал факти, на които е основал решението си и за
които не са били дадени указания в доклада по делото. Искането за приемане на
правилници на други арбитражни съдилища е неоснователно, тъй като документите
са неотносими към спора.
Предвид горното,
ЯОС
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА о.с.з. за 10.12.2019
г. от 10.00 часа.
Приема Справка от НАП за сключени трудови договори
от сдружение „Алианс за правно взаимодействие".
Не приема Правилник на АС при БТПП и Правилник на АС при БСК.
Да се издаде
исканото съдебно удостоверение срещу ДТ от 5 лв.!
За с.з. да се
призоват страните, като на същите се връчат и преписи от настоящото определение
за становище по доклада.
На въззивника да се
връчи препис от отговора на въззиваемия.
Определението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.