Р Е Ш Е Н И Е
№
2022г., гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
- ВАРНА, Трети тричленен състав на двадесети октомври две хиляди двадесет и
втора година в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКА ГАНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА НЕДЕВА
ДИМИТЪР МИХОВ
при секретаря
Теодора Чавдарова и с участието на прокурора Александър А , като разгледа
докладваното от съдия Д.Недева КНАХД №1940 по описа на съда за 2022 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр.
чл.63в ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от
Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Варна, против решение № 918 от 06.07.2022 г. на ВРС,
постановено по НАХД № 20213110201376/2022 г., по описа на ВРС, с което е
отменено НП № 03-010819/18.06.2020г. на Директора на Дирекция „Инспекция по
труда” – Варна, с което на основание чл.413 ал.2 от
Кодекса на труда, на „СТРОЙПРОЕКТ - ИНВЕСТ“ ЕООД е наложена имуществена санкция
в размер на 2500 лева.
В касационната
жалба се поддържа, че решението е незаконосъобразно, постановено при съществени
нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния
закон, поради което се претендира неговата отмяна и постановяване на ново по
съществото на спора, с което се потвърди процесното НП.
В открито съдебно
заседание касаторът, чрез юрисконсулт Н. поддържа касационната жалба. По съществото
на спора отправя искане решението на ВРС да бъде отменено като постановено в
противоречие с материалния закон по съображения подробно изложени в
касационната жалба. Претендира присъждане на разноски представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
Ответната страна, редовно призована
не изпраща представител. С молба
вх.№ 15632 от 20.10.2022г., чрез пълномощника адв.С., заявява, че оспорва касационната жалба и отправя искане решнието
на ВРС като правилно и законосъобразно да бъде оставен в сила.
Представителят
на Варненска окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на
касационната жалба и дава заключение, че решението на първоинстанционния съд
следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно.
Касационният състав на съда, след като
обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя
касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на
основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е
неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Производството
пред ВРС е образувано по жалба на„СТРОЙПРОЕКТ -
ИНВЕСТ“ ЕООД, против НП № 03-010819/18.06.2020г. на Директора на Дирекция „Инспекция по
труда” – Варна, с което на основание чл.413 ал.2 от
Кодекса на труда, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на
2500 лева.
От фактическа страна ВРС е приел за
установено, че на 28.04.2020г. служители към
ДИТ-Варна извършили проверка на строителен обект „работилница гараж“, находящ
се в гр. Варна, ул.“Нарцис“ №13. Проверката била инициирана след сигнал, че
работник на обекта е получил порезна рана. На място свидетелите установили
работник, който им обяснил, че лицето Милен Ангелов е рязал дървени плоскости и метал с ъглошлайф, който
при рязането отскочил и му причинил порезна рана по дясната ръка. Имало много
кръв. Като причина за порезната рана проверявищете приели липсата на
предпазител на ъглошлайфа. Проверяващите установили, че обекта е на
„Стройпроект- Инвест“ ЕООД, като по обясненията на лицата приели, че това е дружеството
работодател. На 21.05.2020г. бил съставен АУАН срещу дружеството. В
обстоятелствената част на акта били описани обстоятелствата на нарушението и
била посочена правна квалификация по чл.164 ал.3 т.1 от Наредба №7/99г. МИЗБУТ на работните места и при използване на
работното оборудване Екземпляр от АУАН бил връчен на представляващ дружеството,
като в съдържанието му били вписани като възражения, че лицето не работи за
дружеството и не знае, с какви инструменти е рязал дъските. В срок не постъпили
други възражения. Впоследствие, въз основа на АУАН било издадено НП при
възприемане на фактологията, описана в АУАН. На дружеството е било наложено
административно наказание на основание чл.413 ал.2 от КТ – имуществена санкция
над минималния размер.
С решение № 918 от 06.07.2022 г. на ВРС, постановено по НАХД №
20213110201376/2022 г., ВРС, отменил НП №
03-010819/18.06.2020г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Варна като приел, че в случая липсва
конкретна правна норма, ангажираща амдинистративно наказателната отговорност на
дружеството, а посочената такава предвижда общо изискване. Отделно от това
приел процесното НП като необосновано.
Извършвайки проверка в рамките на приетите за установени от
предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, настоящия състав на
Административен съд – Варна намира, че релевираните в касационната жалба
отменителни основания не са налице.
Настоящата касационна инстанция споделя изцяло
установената от районния съд фактическа обстановка. В
мотивите към решението е направено подробно изложение на установените от
събраните по делото факти и доказателства и на следващите от тях правни изводи,
съобразени с приложимите материалноправни разпоредби, които не следва да бъдат
преповтаряни. Съответни на закона са изводите на ВРС за допуснати в хода на
административнонаказателното производство процесуални нарушения.
В
разглеждания случай отговорността на дружеството ответник по касационната жалба
е ангажирана на основание чл.413 ал.2 от КТ за нарушение на чл.164 ал.3 т.1 от Наредба № 7 от
23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд на работните места и при използване на работното оборудване съоръжения.
Съгласно
чл.164 ал.3 т.1 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни
и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното
оборудване съоръжения, машини и оборудване, включително ръчни инструменти със
или без двигател трябва да бъдат правилно инсталирани и използвани.
От една страна горепосочената норма е в Раздел І Глава шеста от
Наредбата регламентираща общите изисквания към използването на работното
оборудване. От друга страна спрямо
дружеството не са вменени факти по неправилна инсталация или използване на
машини и оборудване, поради което описаните в НП обстоятелства са изцяло
неотносими към посочената за нарушена норма от Наредба № 7 от 23.09.1999 г.
При
дадените от наказващия орган описание и квалификация на нарушението не става
ясно за неизпълнение на кое точно задължение е санкциониран ответника
по касационната жалба, като по този начин се засяга съществено правото му на
защита. Възприемайки неправилната квалификация в АУАН и посочвайки в НП
норми, нямащи характер на правило за поведение, наказващият орган е допуснал съществено
нарушение на процесуалните правила. Съгласно чл.2 от ЗАНН деянията, които
съставляват административни нарушения, и сътветните за тях наказания, се определят
със закон или указ. Следвайки този принцип за законоустановеност на
административното наказание, разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН сочи, че
административно нарушение е това деяние, което нарушава установения ред на
държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред. Все в проявление на
този принцип са императивните изисквания на чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН за повдигане в НП на правно обвинение, което съответства
на фактическото описание на деянието, чрез посочване на нарушената матерално
правна разпоредба и налагане на административното
наказание, предвидено в кореспондиращия административно наказателния състав,
който задължително се вписва като основание за ангажиране на административно
наказателната отговорност. Следователно административното наказание се налага
на основание онази административно наказателна разпоредба, която предвижда
отговорност за осъществяване на описаното деяние. Нарушението на принципа за
законоустановеност на наложеното административно наказание не може бъде
санирано в хода на съдебната проверка, доколкото не е допустимо
съдът да изменя обвинението.
Предвид изложеното, като е отменил процесното наказателно
постановление, Районен съд – Варна е постановил валидно, допустимо и правилно
решение и като такова следва да се остави в сила.
Независимо от изхода на спора, предвид липсата на искане за
присъждане на разноски съдът не дължи произнасяне по същите.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2
от АПК във връзка с чл. 63в ЗАНН, Административен съд –
Варна, ІІІ тричленен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№ 918 от 06.07.2022 г. на ВРС, постановено по НАХД № 20213110201376 по описа на
ВРС за 2021г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: