Р Е Ш Е Н И Е
№.261878
29.12.2020 г. гр.
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ПЛОВДИВ, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XIII гр. състав, в публично съдебно заседание
на двадесет и пети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КАТЯ БОЕВА
при
участието на секретаря: Мария Христова,
като разгледа докладваното от съдията
гр. дело № 20174 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по повод на искова
молба, подадена от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. П…. чрез БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон Б…, срещу Р.Н.К., с който са предявени обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 9 и чл. 11 ЗПК, вр. чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 79 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на
ищеца следните суми: сумата в размер на 302,27 лева, представляваща главница по
договор за потребителски кредит …. сключен между страните, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК – 27.07.2018 г., до окончателното
изплащане на сумата; сумата в размер на 17,65 лева, представляваща
възнаградителна лихва за периода 20.03.2017 г. – 20.06.2017 г., и сумата в
размер на 37,68 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за
периода 20.04.2017 г. – 11.07.2018 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 6713/30.07.2018 г. по ч. гр.
д. № 12067/2018 г. по описа на Районен съд Пловдив, …
В исковата молба се излагат съображения,
че с договор за потребителски кредит … ищецът е отпуснал на ответника паричен
кредит в размер на 838,95 лева, усвояването на който било удостоверено от
последния с полагане на подпис. Сумата следвало да бъде върната от
кредитополучателя на ищеца на дванадесет месечни вноски, всяка в размер на
79,98 лева, които състовлявали главница по заема, ведно с оскъпяването й
съобразно ГПР в размер на 31,49 % и ГЛП в размер на 27,68 %. Посочва се, че
длъжникът преустановил плащането на вноски по кредита на …., като към
посочената дата оставали непогасени осем месечни вноски. В договора за
потребителски кредит било уговорено, че вземането на ищеца става изискуемо в
пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски,
считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска. Поради
изложеното се навеждат доводи, че остатъкът от кредита в размер на 319,92 лева
бил обявен за предсрочно изискуем на 20.03.2017 г., но ответникът не заплатил
същият. Алтернативно се посочва, че всички претенции са дължими и поради изтекъл
падеж на последната падежирала вноска.
Поради изложеното предявява исковата
претенция. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил
отговор на искова молба от особения представител на ответника – …. М.Х., с
който се взима становище за допустимост на предявения иск, но неоснователност
на същия. Възразява се, че процесният договор за потребителски кредит се явява
а недействителен, защото не са спазени императивните изисквания на чл. 11,
ал.1, т. 10 ЗПК, като не е посочена методиката за формиране на ГПР. Излагат се
доводи, че според приложения по делото погасителен план, дължимата главница би
следвало да се равнява на 229,26 лева, като не става ясно по какъв начин е
формирана претендираната главница в размер на 302,27 лева. Посочва, че не става
ясно по какъв начин е формирана претендираната възнаградителна лихва, предвид
твърдяната предсрочна изискуемост. Излагат се съображения, че в приложеното
„извлечение по кредит” са посочени суми, които са датирани с дати, преди
подписване на процесния договор и не кореспондират с него. В заключение се
посочва, че договорът за потребителски кредит се явява недействителен на
основание чл. 22 ЗПК, поради което кредитополучателят следва да върне чистата
стойност по кредита, но същата би могла да бъде предмет на отделно
производство. Поради изложеното моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
След
преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на
страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:
От приобщените по делото доказателствени
материали се изяснява, че между страните е възникнало правоотношение по повод
на сключен Договор за потребителски кредит …, по силата на който на ответника е
предоставена сума в размер на 838,95 лева за закупуване на стока - телевизор. Отразеният
в договора годишен фиксиран лихвен процент е 27, 68%, годишният процент на
разходите е 31. 49%, а задължението следва да се погаси на дванадесет месечни
вноски. В договора за кредит била уговорена и услуга – застраховка „сигурност
на плащанията” по групова застрахователна полица № …. в размер на 39,95 лева
/по 3,33 лева месечно за дванадесет месеца съобразно Стандартния европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит – л.28/. По
силата на сключения договор, на длъжника е предаден погасителен план, както и
копие от общите условия, приложими към договора за кредит.
От приетото по делото заключение по
изготвената съдебносчетоводна експертиза /л. 128- 131/ се изяснява, че при
формиране на ГПР, посочен в процесния договор, е включен само лихвеният процент
по договорната лихва, без да е включена застрахователна премия, описана в
договора в раздел „Финансови стоки и услуги” с тип на услугата „Сигурност на
плащанията” и посочен размер на премията 39,95 лева. В заключението е посочено,
че стойността на кредита е усвоена в пълен размер, като сумата е преведена по
сметка на търговеца „З.. М. М. С.” ООД на …. Остатъчното задължение по договора
за кредит е както следва: 302,27 лева – главница, 17,65 лева – възнаградителна
лихва, и 35,65 лева – обезщетение за забава за периода 20.04.2017 г. –
11.07.2018 г.
Съдът кредитира заключението на вещото
лице в цялост, доколкото същото е обективно обосновано, изготвено с необходимите
знания и умения и съответно на останалия, приобщен по делото доказателствен
материал.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Съобразно изложеното от
фактическа страна, то не е налице съмнение, че между страните е възникнало
правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 838,94 лв.
Сумата е усвоена от кредитополучателят с целта на кредита – закупуване на
стока, като сумата е преведена от заемодателят на търговецът „З.. М. М. С.”
ООД. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ,
като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са
набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ответницата
е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като
такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3
от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята
правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит,
поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния
закон- ЗПК.
Съгласно чл. 22 от ЗПК,
когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т.
20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до
настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална
недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на
договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане
единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите
разходи ( арг. чл. 23 ЗПК).
В процесния случай, възраженията
за недействителност на процесния договор поради противоречието му с чл. 11, т.
10 ЗПК, се явяват основателни, доколкото се установи уговорена в договора
допълнителна услуга – застрахователна премия по застраховка „С..на п..” по
групова полица № …От приетото и кредитирано от съдебния състав заключение по
съдебносчетоводната експертиза, се установи обаче, че посочената сума не е
включена в ГПР.
Съгласно чл. 22 ЗПК, във
вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен,
ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от
потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК /ред. към ДВ, бр. 35 от 22.04.2014 г./, годишният процент на разходите
по кредита общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Дефиниция на
понятието „общ разход по кредита” е дадено в пар. 1 т.1 от ДР на ЗПК /ред. към ДВ, бр. 61 от 25.07.2014 г./, а именно: всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително
условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Предвид това
е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника,
а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява
кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 31,49 %, но от
съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се
заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече- както вече бе
коментирано, посочената застрахователна премия представлява разход, който е
следвало да бъде включен в посочения в договора ГПР.
Всичко това поставя потребителя
в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация
колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита. Това се явява и в директно
противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13/ ЕИО. Бланкетното посочване
единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят
индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата
на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави
пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи
във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован
избор дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена и разпоредбата
на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв
годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично,
и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които
са отчетени при формиране на ГПР. В конкретния случай, това е особено съществено
предвид обстоятелството, че в Договора като обща сума за заплащане от
потребителя е посочена 1059,76 лв. В тази величина обаче, не е включена
дължимата застраховка в размер от 39,95 лв. Тоест, налице е разминаване между
посочения в договора ГПР, дължима сума за заплащане и действително дължимата
величина в края на заемния период.
С оглед приетите по-горе постановки и
доколкото се констатира, че в процесния договор е налице несъответствие между
действителния и отразения в договора ГПР и включените в него компоненти, то следва
да се приеме, че договор за потребителски кредит … е недействителен на
основание чл. 22
ЗПК,
вр. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Съобразно нормата на чл. 23 ЗПК,
когато договорът за кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Следва
да се посочи, че цитираният текст не съставлява самостоятелен иск, който следва
да бъде предявен в отделно производство, а по- скоро е предвидена последица от
прогласяването на недействителността на правоотношението, по която съдът следва
да се произнесе в същото производство. В тази връзка, то законодателят е
предвидил, че длъжникът ще следва да върне само чистата стойност на получения
финансов ресурс, доколкото в противен случай би се стигнало до неоснователно
обогатяване на длъжника /така Решение №
260570 от 18.12.2020 г. по в. гр. д. № 1603/2020 г. на Окръжен съд Пловдив,
Решение № 260498 от 08.12.2020 г. по в. гр. д. № 2513/2020 г. на Окръжен съд –
Пловдив, Решение № 260464 от 03.12.2020 г. по в. гр. д. № 2151 / 2020 г. на
Окръжен съд – Пловдив, Решение № 260416 от 23.11.2020 г. по в. гр. д. № 2269 /
2020 г. на Окръжен съд – Пловдив, и др./. От приетото по делото заключение
по съдебносчетоводната експертиза се установява, че същият възлиза на 302,27
лева.
По
отношение на разноските:
Съобразно изхода на спора и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, то се поражда право на разноски в полза на ищеца, съобразно
уважената част от иска. Ищцовото дружество се представлява от юрисконсулт,
поради което на основание чл. 78, ал.8 ГПК има право на присъждане на разноски
за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда. Съгласно посочената
разпоредба размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер на съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона
за правната помощ. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от
100 лв. до 300 лв. Съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на
делото, следва да се определи възнаграждение в размер на 100 лв. Затова ищецът
е извършил разноски в общ размер на 675 лева, от които 100 лева –
юрисконсултско възнаграждение, 125 лева – заплатена държавна такса, 300 лева –
депозит за особен представител и 150 лева – заплатен депозит за вещо лице.
Съобразно уважената част от иска, на ищеца следва да се присъди сумата в размер
на 570,66 лева, представляваща разноски в настоящото производство.
В общата сума на дължимите разноски
следва да се включат и разноските в заповедното производство в размер на 75
лв., тъй като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът
дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив. Съразмерно на уважената част
от заявлението, такива следва да се присъдят в размер на 63,41 лева.
На основание чл. 78 ал.3 ГПК ответникът
има право на разноски съразмерно на отхвърлената част от предявените искове. Не
са представени доказателства за извършване на такива, поради което не следва да
бъдат присъждани.
Така мотивиран, Съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Р.Н.К.,
ЕГН: **********, дължи на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. П… чрез БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон Б…., ЕИК: … на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 23 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 302,27 лева /триста и два
лева и двадесет и седем стотинки/, представляваща главница по договор за
потребителски кредит …, сключен между страните, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК – 27.07.2018 г., до окончателното изплащане на сумата,
като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за сумата
в размер на 17,65 лева /седемнадесет лева и шестдесет и пет стотинки/,
представляваща възнаградителна лихва за периода 20.03.2017 г. – 20.06.2017 г.,
и сумата в размер на 37,68 лева /тридесет и седем лева и шестдесет и осем
стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода
20.04.2017 г. – 11.07.2018 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК № 6713/30.07.2018 г. по ч. гр. д. № .. по
описа на Районен съд Пловдив, …
ОСЪЖДА
на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК Р.Н.К.,
ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А. П… чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон Б…,
ЕИК: …, сумата в размер на 570,66 лева /петстотин и седемдесет лева и шестдесет
и шест стотинки/, представляваща разноски в настоящото производство, и сумата в
размер на 63,41 лева /шестдесет и три лева и четиридесет и една стотинки/,
представляваща разноски в производството по ч. гр. д. № ..по описа на Районен
съд Пловдив, ….
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок, считано от
връчването му на страните.
Да
се издаде РКО на особения представител на ответника – адв. М.И.Х., за сумата от
300 лева.
След
влизане в сила на решението, да се върне ч. гр. д. № …. по описа на Районен съд
Пловдив, …гр. с-в, поради отпадане на необходимостта от същото, ведно със
заверен препис от решението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/ Катя Боева.
Вярно с оригинала.
М.Х.