Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр. София, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯ ГРАДСКИ
СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 12-ти състав,
в публично съдебно заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ МИХАЙЛОВА
при секретар Ирина
Василева, като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 9900 по
описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Ищците Д.Ч.Ч., Н.Д.Ч. и Б.Д.Ч. са предявил срещу
ответника Прокуратура на Република България обективно
и субективно съединени искове с правно основание чл. 49, вр. 45 ЗЗД за заплащане на всеки от ищците на сумата от
25 100.00 лв., представляваща
част от дължимо обезщетение,
цялото в размер на сумата
от 200 000.00 лв. за причинени
на ищците неимуществени
вреди във връзка с неправомерни действия на длъжностни
лица на ответника по водените
срещу Г.И.П.– Ч. наказателни
производства в периода от 29.11.2012 г. до 11.12.2012 г. и от 31.01.2013 г. до
25.07.2013 г., ведно със законната лихва върху претендираните главници считано
от 25.07.2013 г. Претендират разноски.
Ищецът Д.Ч.Ч. излага
твърдения, че е съпруг на Г.И.П.–
Ч., а ищците - Н.Д.Ч. и Б.Д.Ч. са техни деца. Сочи, че на 29.11.2012 г. била издадена заповед
за задържането на съпругата му Г.И.П.–
Ч., като на 30.11.2012 г. тя била
задържана в 07.30 часа сутринта в дома им от служители на ГД "Борба с
организираната престъпност", като до този момент не й били изпращани
призовки и съобщения от органите на МВР. Задържането й било по искане на
съдебните власти на Съединените американски щати. С прокурорско постановление
от 01.12.2012 г. била задържана за срок от 72 часа, като с искане вх. №
*********.12.2012 г. П. предложила да й бъде наложена мярка за неотклонение
"задържане под стража за 60 дни". Твърди, че по направеното искане
било образувано НЧД № 5799/2012 г. по описа на СГС, 24 състав, като в съдебно
заседание, проведено на 03.12.2012 г. не било уважено, а на ищцата била
наложена мярка за неотклонение "парична гаранция" в размер на 500
лева. На 06.12.2012 г. П. протестирала определението на съда и делото било
изпратено в САС. На 11.12.2012 г. определението на Софийски градски съд било
потвърдено.
Твърди, че на 31.01.2013 г. във ВКП е постъпила Нота № 27 на
посолството на САЩ, с която е поискана екстрадицията на Г.И.П.– Ч.
в САЩ, като на същата дата тя била задържана с прокурорско постановление за
срок от 72 часа. Твърди, че на 01.02.2013 г. е разгледана мярката й за
неотклонение с искане от П. да й бъде определена мярка "задържане под
стража". Образувано било НЧХД № 548/2013 г. по описа на СГС, 24 състав, но
съдът преценил, че няма опасност ищцата да се укрие и е определил мярка за
неотклонение "парична гаранция". Сочи, че СГП е внесла искане за
образуване на екстрадиционно производство в СГС на
01.02.2013 г., по което е образувано НЧХД № 587/2013 г. и делото е насрочено за
15.02.2013 г. Във връзка с твърдения на прокурор в съдебното заседание,
проведено на 15.02.2013 г. за събиране на допълнително доказателства, делото е
отложено за 28.03.2013 г. В съдебно заседание, проведено на 28.03.2013 г. екстрадиционното производство е прекратено, тъй като
искането не е направено от компетентен орган. П. подала протест и Софийски
апелативен съд отменил определението за прекратяване на производството.
Насрочено било ново съдебно заседание на 08.05.2013 г., като състав на СГС
допуснал екстрадицията на Г.И.П.–
Ч., като е взета мярка за неотклонение
задържане под стража до фактическото й предаване на молещата държава. Г.И.П.– Ч.
обжалвала решението за екстрадиция и на 23.05.2013 г. било проведено съдебно
заседание, като след отлагания за 21.06.2013 г. и 02.07.2013 г., като на
02.07.2013 г. била преразгледана мярката за неотклонение и тя била изменена в
парична гаранция. Г.И.П.– Ч. била освободена на 02.07.2013 г. от ареста. Твърди, че на
23.07.2013 г. постъпила нота от Посолството на САЩ, с което искането за
екстрадиция било оттеглено, като на 25.07.2013 г. било постановено решение, с
което е отменено решението за екстрадиране на Г.И.П.– Ч..
Ищците твърдят, че в резултат на незаконното задържане на Г.И.П.– Ч. са претърпяли
неимуществени вреди, а именно голям стрес, шок и паника, доколкото са били
преки свидетели на арестуването на Г.И.П.–
Ч. от въоръжени маскирани
полицаи, които са нахлули в дома им; страх и притеснения относно
положението на Г.И.П.– Ч.; неудобство и унижения във връзка с обществения
отзвук на случилото се с нея;
безпомощност и отчаяние, свързани
с несправедливо повдигнатото срещу
нея обвинение; чувство за незащитеност,
несправедливост и постоянен страх за своя живот и
живота на близките им и
други (подробно описани в исковата молба).
В
законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК,
ответникът Прокуратура на Република България е депозирал писмен отговор, с
който оспорва предявения иск по основание и размер. Навежда доводи, че не са
налице данни за противоправни действия или бездействия на прокурор или служител
на ответника. Ответникът моли искът да бъде
отхвърлен, като претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени относимите
доказателства и доводите на страните, приема за установено
следното:
От представените по делото писмени доказателства се
установява, че със Заповед № ЗЗ-376/30.11.2012 г. на ОР при ГДБОП-МВР, на Г.И.П.– Ч.
е задържана за срок от 24 часа. С Постановление от 01.12.2012 г. на Прокурор
при ВКП е постановено тя да бъде задържана за срок от 72 часа, считано от 07.
30 часа на 01.12.2012 г., когато е изтекъл срокът на полицейското задържане във
връзка с искане на Съединените американски щати и приложена заповед за
задържане на съдия от Окръжен съд – Ню Йорк.
На 03.12.2012 г. от СГП е внесено в СГС искане за временно
задържане за срок до 60 дни на основание чл. 13, ал. 6 от Закона
за екстрадацията и Европейската заповед за арест (ЗЕЕЗА) и чл. 11 от Договор
за екстрадиция между правителството на Република Бъргария
и правителството на Съединените американски щати в сила от
21.05.2009 г. С Определение от 03.12.2012 г. постановено
по образуваното НЧД № 5799/2012 г. по описа на СГС, 24 състав, искането на СГП
е оставено без уважение като по отношение на Г.И.П.– Ч.
е взета мярка за неотклонение
"парична гаранция" в размер на 500 лева и тя е освободена незабавно.
Определението е влязло в сила на 11.12.2012 г., след като е потвърдено с
определение от 11.12.2012 г. по ВНЧД № 1297/2012 г. по описа на Софийски
апелативен съд.
С постановление на прокурор при ВКП от 31.01.2013 г. е
постановено задържане на Г.И.П.–
Ч. за
срок от 72 часа на основание чл. 14, ал. 2 от ЗЕЕЗА, а на 01.02.2013 г. в Софийски градски съд е внесено искане за
вземане на мярка "задържане под стража" до приключване на
производството по екстрадиция. С Определение от 01.02.2013 г. постановено по НЧХД
№ 548/2013 г. по описа на СГС, 16 състав искането е оставено без уважение и по
отношение на Г.И.П.– Ч. е взета мярка за неотклонение
"парична гаранция" в размер на 500 лева.
На 01.02.2013 г. е внесено искане от прокурор при СГП за
образуване на екстрадицонно производство въз основа
на Нота №27 на Посолството на САЩ и официална молба за екстрадиция от
Департамента по Правосъдие на САЩ. Направено е и искане на основание чл. 17, ал. 7 от ЗЕЕЗА Г.И.П.– Ч. да бъде задържана до предаването й
на съдебните власти на САЩ. По искането е образувано НЧД № 587/2013 г. по описа
на СГС, 30 състав. С Разпореждане от 05.02.2013 г. е насрочено открито съдебно
заседание за разглеждане на направеното искане, както и е потвърдена мярката за
неотклонение "парична гаранция". С Решение от 08.05.2013 г. по НЧД №
587/2013 г. по описа на СГС, 30 състав е допусната екстрадиция на българска
гражданка Г.И.П.– Ч..
за съдене по обвинителен акт на Районен федерален съд за Южен район на Ню Йорк,
н. д. № 12CR-868/NBR/ за престъпления по т. 1 – участие в група за
разпространение на наркотици и заговор, престъпление по Глава 21 от Кодекса на
САЩ членове 841 и 846, по т. 2 – разпространение на наркотици чрез интернет,
престъпление по Глава 21 от Кодекса на САЩ, членове 841 /b/, /1/, /е/ и 841
/h/, /1/, /а/, /b/ и по т. 6 – заговор за пране на пари, престъпление по Глава
18 от Кодекса на САЩ, член 1956 /h/. След постановяване на Решението с определение
на основание чл. 17, ал. 7 от ЗЕЕЗА съдът е взел по отношение на Г.И.П.– Ч.
мярка за неотклонение
"задържане под стража", като е постановено да бъде преведена в ареста
на Националната следствена служба.
По жалба на Г.И.П.–
Ч. против
горепосоченото решение е образувано ВНЧД № 492/2013 г. по описа на САС. С
Определение от 02.07.2013 г. е изменена определената мярка за неотклонение от
"задържане под стража" в "гаранция в пари" в размер на 1000
лева. С Решение от 25.07.2013 г. е отменено решение от 08.05.2013 г. по НЧД №587/2013
г., с което е допусната екстрадиция на Г.И.П.– Ч. за
съдене по издаден обвинителен акт от Районен съд за Южен район на щата Ню Йорк
и е прекратено производството за екстрадиция, поради оттегляне на молбата за
предаване на лицето. Отменена е и мярката за неотклонение, както и наложената
"забрана за напускане на пределите на Република България".
По делото са събрани гласни доказателства и е прието
заключение на съдебно психологична експертиза (СПсЕ).
Правни изводи, въз основа на приетите за
установени факти:
В
задължителната практика на ВКС се приема, че отговорността на държавата за
действия или актове на правозащитните органи е обективно наложителна в
случаите, когато срещу определено лице са предприети действия, които по
надлежния ред са отменени, преустановени или е постановена оправдателна присъда
от съда, без значение дали актовете и действията на правозащитните органи са
били надлежно правно аргументирани при постановяването им. В тези случаи
отговорността се реализира по на специалния Закон за отговорността на държавата
и общините за вреди (ЗОДОВ). Няма пречка обаче да се търси отговорност от
правозащитните органи и в случаите, когато се твърди, че са претърпени вреди
или са пропуснати ползи извън хипотезите на ЗОДОВ, доколкото са налице
елементите от фактическия състав на непозволено увреждане по ЗЗД (в този смисъл,
напр. решение № 465 от 20.12.2011 г. по гр. д. № 1794/2010 г. на ВКС, IV г.
о.).
Твърденията в исковата молба
дават основание искът да се квалифицира по чл.49 от ЗЗД – обезщетение за вреди
от неправомерни деяния на лица, на които ответникът е възложил да извършват
определена работа и за чиито действия отговаря. Фактическият състав на
гаранционно-обезпечителната отговорност по чл.49 от ЗЗД включва
противоправно действие/бездействие, от лице или лица, на които ответникът е
възложил извършването на работа; настъпване на вреди в тежест на ищеца, които
се намират в причинна връзка с противоправното действие/бездействие.
Тези елементи на фактическия състав не се доказва да са налице
в разглеждания случай.
В конкретния случай взетата по отношение на Г.И.П.– Ч. мярка за неотклонение „задържане под
стража“ е отменена, тъй като искането за нейното екстрадиране е оттеглено от
чуждата държава.
С оглед на гореизложеното следва да се приеме, че не е
налице влязъл в сила правораздавателен акт, с който да е прието, че взетата по
отношение на Г.И.П.– Ч.
мярка за неотклонение е призната за незаконосъобразно. В настоящето производство гражданският съд не разполага с
правомощие да извършва косвен контрол върху наличието или липсата на
предпоставки за вземане на съответната мярка.
За да се приеме за основателен настоящия иск, съдът следва
да констатира, че по надлежен ред е признато, че мярката за неотклонение е
незаконосъобразно взета в разрез с установените законови изисквания, че същата
е отменена именно поради тази причина. Следва да бъде установено и, че в пряка
причинна връзка именно с тази незаконосъобразна мярка, са настъпили твърдените
от ищците вреди, техният обем и размера на следващото се обезщетение.
Недопустимо е в производството по настоящето дело да се проверява
съществуването на основанията, служещи за вземане на мярка за неотклонение,
включително и дали екстрадиционното производство е
надлежно започнато и провеждано, доколкото компетентен да провери законосъобразността
на екстрадиционната процедура е само наказателния
съд.
От съществено значение в настоящия случай е обстоятелството,
че мярката за неотклонение, взета спрямо Г.И.П.– Ч. е отменена не поради факта, че е
установено, че същата е взета в противоречие с изискванията на процесуалните
норми или поради липса на материално-правни предпоставки. Мярката не е отменена
и с оглед на констатирано незаконосъобразно отпочнато
или водено екстрадиционно производство. Последното е
прекратено единствено поради оттегляне на претенцията на молещата държава.
За пълнота следва да се отбележи, че ако се установи, че молещата
държава е инициирала екстрадиционното производство в
нарушение на конкретни законови правила, то именно тя е пасивно материално
правно легитимирана да отговаря за вредите понесени от ищците в производството
по настоящето дело, които настоящият състав на съда приема за безспорно
установени.
Действията на ответника в настоящия случай са предприети в
изпълнение на нормите на ЗЕЕЗА, като действията по задържането на Г.И.П.– Ч. не са били предпоставени от
възможност за проверка, дали е налице престъпление. Установява се, че
предпоставките на ЗЕЕЗА са били налице и П. е действала в изпълнение на целта
на закона и международния договор – да подсигури участие на лицето в
производството.
Постановеното от съда задържане под стража при условията на чл. 17, ал. 7 ЗЕЕЗА не е отменено като незаконосъобразно по пътя на инстанционният контрол, а поради десезиране
на съда
В настоящия
случай ищците са тези, които носят тежестта да докажат – при условията на пълно главно
доказване, тоест извън всякакво съмнение, настъпване на фактите, които според
него пораждат правото му да търсят обезщетение от ответника, а
именно на първо място наличието на противоправно действие/бездействие, от лице
или лица, на които ответникът
е възложил извършването на определена
работа. При липсата на такива
доказателства, съдът е длъжен да отхвърли исковата претенция като
неоснователна.
Предвид липсата на елементите от фактическия състав за
възникване на отговорността на ответника за обезщетяване на вреди от твърдения
деликт, предявените искове следва да бъде отхвърлени.
Относно
разноските по производството
При този изход на спора и на основание чл.78 ал.8 от ГПК ответникът
следва да получи юрисконсултско възнаграждение в размер на 300.00 лева.
Така мотивиран, съдът
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание
чл.49 от ЗЗД, предявен от Д.Ч.Ч., ЕГН **********,*** срещу ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с
адрес гр.София, бул. “Витоша“ № 2 за заплащане на сумата
от 25 100.00
лв., представляваща част от дължимо обезщетение, цялото в размер на сумата от 200 000.00 лв. за причинени на на ищеца неимуществени вреди, във връзка с неправомерни
действия на длъжностни лица на ответника
по водените срещу Г.И.П.– Ч.
наказателни производства в периода от 29.11.2012 г.
до 11.12.2012 г. и от 31.01.2013 г. до 25.07.2013 г., ведно
със законната лихва върху главницата считано от
25.07.2013 г. до окончателното изплащане
на сумата.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.49 от ЗЗД, предявен
от Н.Д.Ч., ЕГН **********, със съдебен адрес *** срещу ПРОКУРАТУРА НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес гр.София, бул. “Витоша“ № 2 за заплащане на сумата от 25 100.00 лв., представляваща част от дължимо обезщетение, цялото в размер на сумата от
200 000.00 лв. за причинени
на на ищеца неимуществени вреди, във връзка с неправомерни действия на
длъжностни лица на ответника
по водените срещу Г.И.П.– Ч.
наказателни производства в периода от 29.11.2012 г.
до 11.12.2012 г. и от 31.01.2013 г. до 25.07.2013 г., ведно
със законната лихва върху главницата считано от
25.07.2013 г. до окончателното изплащане
на сумата.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.49 от ЗЗД, предявен
от Б.Д.Ч., ЕГН **********, със съдебен адрес *** срещу ПРОКУРАТУРА НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес гр.София, бул. “Витоша“ № 2 за заплащане на сумата от 25 100.00 лв., представляваща част от дължимо обезщетение, цялото в размер на сумата от
200 000.00 лв. за причинени
на на ищеца неимуществени вреди, във връзка с неправомерни действия на
длъжностни лица на ответника
по водените срещу Г.И.П.– Ч.
наказателни производства в периода от 29.11.2012 г.
до 11.12.2012 г. и от 31.01.2013 г. до 25.07.2013 г., ведно
със законната лихва върху главницата считано от
25.07.2013 г. до окончателното изплащане
на сумата.
ОСЪЖДА Д.Ч.Ч., ЕГН **********, Н.Д.Ч., ЕГН ********** и Б.Д.Ч., ЕГН **********, да заплатят на ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес гр.София,
бул. “Витоша“ № 2,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 300.00 лв., представляваща
разноски по делото пред СГС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: