ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 352
гр. Перник , 29.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на двадесет и девети април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20211700500057 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278, във вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Профи Кредит България" ЕООД против
разпореждане от 17.12.2020г. по ч.гр. д. № 6505/2020 г. на РС- Перник, в частта за
отхвърляне заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Б. В. Б.
за сумата 3 442,68 лв. – договорно възнаграждение, както и в частта, с която е отказано
издаване на заповед за изпълнение за законна лихва за забава за разликата от 551,32 лв. до
пълния предявен размер от 3122,19 лв.
В жалбата са изложени подробни доводи за неправилност на разпореждането и се иска
отмяната му и да се издаде заповед за изпълнение. Според жалбоподателя, заповедният съд
не е следвало да извършва преценка за валидност на сделката, от която заявителят черпи
права, като в случая БРС е превишил правомощията си и е нарушил съдопроизводствените
правила. Оспорени са като неправилни изводите на съда за наличието на предпоставки по
чл.411, ал.2 и ал.3 ГПК. Акцентира се, че при преценка дължимостта на договорното
възнаграждение следва да се вземе предвид разпоредбата на чл. 19, ал.4 ЗПК. издаде заповед
за изпълнение за исканите суми, за което са изложени подробни съображения. Моли
въззивния съд да отмени разпореждането и да постанови издаването на заповед за
изпълнение за претендираните със заявлението вземания за договорно възнаграждение и
лихва за забава. Претендират се разноските по настоящото дело – 15 лв. за държавна такса и
50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото и доводите на
жалбоподателя, приема следното:
1
Частната жалба е подадена в срок и е допустима, поради което и следва да се разгледа
по същество.
Частно гр. д. № 1462/2020 г. по описа на ПРС е образувано по заявление на „Профи
Кредит България" ЕООД за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Б. В. Б.
за вземания за главница, и лихви, произтичащи от договор за потребителски кредит №
**********, включително и 3 442,68 лв. – договорно възнаграждение за периода
02.02.2017г.- 02.11.2019г. и 3122,19 лв. законна лихва за забава, считано от 02.11.2019г.
Към заявлението са представени: договор за потребителски кредит "Профи Кредит
Стандарт" № ********** с неговите приложения и общи условия. Видно от представения
ДПК и Споразумение към него, договорът е сключен за сумата от 5 000 лв., предоставена за
срок от 36 месеца, при уговорени ГПР 49,89% и ГЛП 41,17%, както и при уговорено
възнаграждение за избран пакет от допълнителни услуги – 2 683,44 лв. – приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителски кредит; възможност за отлагане на определен
брой погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой погасителни
вноски; възможност за смяна на датата на падежа и улеснена процедура за получаване на
допълнителни парични средства. Погасителната вноска по договора за кредит, включваща
главница и лихва е 243,98 лв., а заедно със сумата по допълнителния пакет услуги е 318,52
лв.
При въззивния контрол за правилност на обжалваното разпореждане, настоящият
състав съобразява следното:
Заявлението по чл. 410 от ГПК е отхвърлено от районния съд в частта относно
присъждане на договорното възнаграждение, като е прието, че е налице обоснована
вероятност клаузата, касаеща договорното възнаграждение, да е неравноправна.
Неоснователни са доводите, че при произнасянето си заповедният съд е излязъл извън
правомощията си. Съгласно чл.411, ал.2, т.2 и 3 ГПК заповедният съд е длъжен и без да е
налице възражение по чл.414 ГПК от длъжника да извърши служебно проверка дали
предявеното със заявлението вземане не противоречи на закона и/или добрите нрави, както
и дали не се основава на неравноправна клауза или е налице обоснована вероятност за това.
Именно в изпълнение на това си законово задължение, съдът се е произнесъл и е формирал
изводи за нищожност на клаузата за договорно възнаграждение.
С оглед предмета, страните, правата и задълженията процесният договор е за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК и съответно в отношенията между страните
намира приложение разпоредбата на чл. 19, ал.4 ЗПК, според която годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС на Република
България. Т.е. с цитираната разпоредба е въведена горна граница на годишния процент на
разходите за потребителските кредити и това е 5-кратния размер на законната лихва,
2
доколкото в ГПР на кредита се включват общите разходи за потребителя, в т. ч. лихви,
възнаграждения и т. н.. В конкретния случай, уговорения годишен лихвен процент е 41. 17
%, при ГПР от 49,89%, т. е. договорения ГПР съответства на изискването на закона да не
надвишава петкратния размер на законната лихва. Щом като договореният ГПР, включващ и
годишния лихвен процент по кредита, е в рамките на предвиденото в чл.19, ал.4 от то и
следва извод, че не е налице противоречие на искането със закона, поради което и
разпореждането на ПРС в посочената чу част следва да бъде отменено и заявлението
относно претендираното договорно възнаграждение следва да бъде уважено.
Предмет на обжалване е и разпореждането в частта му, с която е отказано издаване на
заповед за изпълнение за законна лихва за забава за разликата от 551,32 лв. до пълния
предявен размер от 3122,19 лв. В частната жалба не са изложени доводи относно
незаконосъобразност на разпореждането в тази му част. При изчисление на законната лихва
за забава върху размера на главницата, за която е издадена заповед за изпълнение се
установява, че този размер съответства на сумата, за която е издадена заповед по чл. 410
ГПК, поради което и разпореждането в тази му част следва да се потвърди.
Предвид изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане р от 17.12.2020г. по ч.гр. д. № 6505/2020 г. на РС- Перник в
частта му, с която е отхвърлено заявлението на "Профи кредит България" ЕООД за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Б. В. Б. за
заплащане на сумата от 3 442,68 лв. – договорно възнаграждение за периода от 02.02.2017г.
до 02.11.2019 г., като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
заявлението на "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ****, против Б. В. Б. с ЕГН ********** и адрес **** за заплащане на
сумата от 3 442,68 лв. – договорно възнаграждение за периода от 02.02.2017г. до 02.11.2019
г, дължимо по договор за потребителски кредит № ********** от 17.07.2016 г., както и
сумата от 68,45 лв. разноски за производството пред ПРС и 34,23 лв. разноски за въззивното
производство – платена държавна такса, както и 25 лв. юрисконсултско възнаграждение.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждането в останалата му обжалвана част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4