Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………………………
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в публично заседание на двадесети февруари две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Румяна Аврамова, като разгледа
докладваното от съдията т. дело N 1493
по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с установителен иск с
правна квалификация чл. 694 ТЗ.
Ищецът Н.А.П.предявява срещу „Ю.“ АД иск за
установяване на поредност на удовлетворяване на предявено в производството по несъстоятелност по т.д. № 1704/2015 г. на СГС, ТО, 5 състав, срещу ответника вземане за лихви в общ размер на 10013.91 лева, по годишна
данъчна декларация по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО с вх. № 2214И0150681/24.03.2016 г.,
възникнало до датата на откриване на производството по несъстоятелност,
обезпечено с постановление от 08.04.2016 г. Сочи, че това вземане е прието в
производството по несъстоятелност с поредност на удовлетворяване чл. 722, ал.
1, т. 6 от ТЗ, като с определението на съда по чл. 692 от ТЗ е оставено без
уважение възражението на ищеца да бъде определена поредност на удовлетворяване
на вземането за лихва в размер на 10013.91 лева по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ.
Поддържа, че е допустимо в производството по чл. 694 от ГПК да се установява не
само съществуването на предявено в производството по несъстоятелност, но
неприето там вземане, но и
установяването на всички елементи от това вземане, в това число и дали същите
се ползват с привилегии или обезпечения, които да са основание за
удовлетворяване по реда на чл. 722, ал. 1 от ТЗ. Претендира направените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
Исковата молба е връчена на
ответника „Ю.“ АД /н/ по реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК, като по делото не е постъпил отговор на исковата
молба. Ответникът не взема станвище по предявения иск и
събраните доказателства и в ходана съдебното производство.
Конституираният, на основание чл. 694,
ал. 4 от ТЗ, синдик на „Ю.“ АД – В.М., подава отговор, с който оспорва допустимостта
на предявения иск, с довода, че същият не е предявен в установения в чл. 694 от ТЗ 14-дневен срок. При условията на евентуалност излага и доводи за
неоснователност на иска. Сочи, че в запора изрично е посочен размерът на
лихвите, поради което същият не може да обхване непосочени суми за лихви.
Съдът, след като взе предвид доводите на
страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно чл.12 и чл.235,
ал.2 ГПК, приема за установено следното:
Предявеният иск e
процесуално допустим – ищецът е активно легитимиран да предяви установителната
претенция с предмет, че вземанията за лихва в общ размер на 10013.91 лева са
обезпечени с постановление с изх. № С160022-022-0003763 от 08.04.2016 г.,
вписано в Централния регистър на особените залози, което му дава право на
удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ. Искът е предявен в срока по чл. 694 ТЗ, след проведена процедура по предявяване на
вземанията по чл. 692, ал. 3 и ал. 4 ТЗ. Неоснователни са доводите на синдика,
че искът не е предявен в законоустановения срок. От документите по делото /пощенско клеймо върху
пощенски плик, с който е изпратена исковата молба/ е видно, че искът е предявен
на 10.07.2018 г., съответно същият е предявен в рамките на законоустановения
14-дневен срок, който е започнал да тече от 27.06.2018 г. Съгласно чл. 62, ал.
2, изр. 1 от ГПК, срокът не се смята за
пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата. В случая исковата молба е
изпратена до съда чрез „Български пощи“ ЕАД. Това дружество е пощенски
оператор, лицензиран да извършва универсална пощенска услуга по смисъла на Закона за пощенските услуги на цялата
територия на Република България
/видно от публичния регистър на лицензираните пощенски оператори, воден от
Комисията за регулиране на съобщенията/, както и всички видове услуги,
включени в обхвата на универсалната пощенска услуга, в това число и услугата по приемане, пренасяне и доставяне
на вътрешни и международни пощенски пратки.
Искът с правно основание чл. 694 от
Търговския закон е установителен по своя характер - предмет на същия е
установяване съществуването или несъществуването на определено вземане към
длъжника в производство по несъстоятелност, респ. наличието или не на
обезпечение или привилегия на това вземане, т.е. на установяване в случая подлежи
съществуването на привилегия на процесното вземане, а именно, че същото е
обезпечено с постановление с изх. № С160022-022-0003763 от 08.04.2016 г.,
вписано в Централния регистър на особените залози и като такова подлежи на
удовлетворяване по реда на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ЗОЗ. В случая страните не
спорят относно съществуването на вземане за лихва в размер на 10013.91 лева, по
годишна данъчна декларация по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО с вх. №
2214И0150681/24.03.2016 г. /вземането е включено в списък на приетите вземания
с определението на съда по несъстоятелността по чл. 692 от ТЗ/. Спорно е дали
това вземане е обезпечено и подлежи на удовлетворяване по реда на чл. 722, ал.
1, т. 1 от ТЗ.
С постановление за налагане на
обезпечителни мерки изх. №
С160022-022-0003763 от 08.04.2016 г. е наложена обезпечителна мярка от публичен
изпълнител при ТД на НАП на изискуемо
публично вземане в размер на 50310.40
лева, в това число лихва от 11.68 лева и главница от 50198.72 лева, установено
с данъчна декларация № 2214И0150681/24.03.2016 г., чрез запор върху наличните и
постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори,
включително и съдържанието на касетите, както и суми, представени за
доверително управление, находящи се в „Първа инвестиционна банка“ АД и
„Корпоративна търговска банка“ АД. Видно
от удостоверение № 1168710/29.03.2018 г. и опис № 1168709 на Централния
регистър на особените залози, така наложеното обезпечение е вписано в регистъра
на особените залози на 20.07.2016 г. под № 2016072002177.
Публичното вземане, установено с данъчна
декларация по чл. 92, ал. 1 ЗКПО с вх. №
2214И0150681/24.03.2016 г. в размер на 50310.40 лева, в това число лихва от
11.68 лева и главница от 50198.72 лева е включено в списъка на приетите в производството по несъстоятелност
вземания с поредност на удовлетворяване чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ с определение
№ 3385/26.06.2018 г. на СГС, ТО, 5 състав, по т.д. № 1704/2015 г., постановено
по реда на чл. 692 от ТЗ. Със същото определение е оставено без уважение
възражението на кредитора НАП вземанията за лихва, начислена върху главницата
от 50198.72 лева за период до датата на решението за откриване на производство
по несъстоятелност 01.03.2017 г. и след тази дата /от 02.03.2017 г. до 27.03.2018
г./ в общ размер от 10013.91 лева да бъде определена с поредност на
удовлетворяване чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ.
Съгласно чл. 722, ал. 1,
т. 1 от ТЗ, при извършване на
разпределение на осребреното имущество първо се изплащат вземанията, които са
обезпечени със залог или ипотека, или запор или възбрана, вписани по реда на ЗОЗ - от получената сума при реализация
на обезпечението. От
събраните доказателства се установи, че на 20.07.2016 г. в Централния регистър
на особените залози /ЦРОЗ/ е вписан запор
върху наличните и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи
в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, представени за
доверително управление на длъжника „Ю.“ АД, находящи се в „Първа инвестиционна
банка“ АД и „Корпоративна търговска банка“ АД, наложен от публичен изпълнител
при ТД на НАП с постановление изх. № С160022-022-0003763
от 08.04.2016 г. като обезпечителни мерки на
изискуемо публично вземане в
размер на 50310.40 лева, в това число лихва от 11.68 лева и главница от
50198.72 лева, установено с данъчна декларация № 2214И0150681/24.03.2016 г.
Съдът намира, че така вписаният в ЦРОЗ запор има характер само на обезпечителен
запор в рамките на принудителното изпълнение по реда на ДОПК по делото на
публичния изпълнител, но не и на привилегия, която следва да се съобрази при
определяне на реда на удовлетворяване на този кредитор в универсалното
принудително изпълнение в производството по несъстоятелност на длъжника, по
следните съображения:
Съгласно чл. 26, ал. 3, т. 1 от ЗОЗ, на
вписване в ЦРОЗ подлежи и запорът върху заложеното имущество по чл. 4 от ЗОЗ, в
това число и върху посочените в чл. 4, ал. 1, т. 3 от ЗОЗ вземания. Според специалната разпоредба на чл. 193 от ДОПК, във връзка с чл. 638
от ТЗ, имуществото, върху което преди откриване на производство по
несъстоятелност вече са наложени мерки за обезпечаване на публични вземания или
срещу което е започнало принудително изпълнение за събиране на публични
вземания, може да се реализира от публичния изпълнител при условията и реда на ДОПК в срок от 6
месеца от откриване на производството по
несъстоятелност, след изтичането на който срок
публичният изпълнител предава
имуществото на синдика за осребряване и разпределение на получените суми
в производство по несъстоятелност. При осребряване на имущество в
горепосочената хипотеза, съгласно чл. 194 от ДОПК, кредитор, в полза на когото
са учредени залог или ипотека, или който е упражнил право на задържане върху
имущество от масата, срещу което са започнали изпълнителни действия или са
наложени обезпечения по чл. 193 от ДОПК, се смята за присъединил се в производството
пред публичния изпълнител. Следователно, щом и при вписан по реда на ЗОЗ запор
по чл. 193 от ДОПК, публичното вземане, във връзка с което е вписан запорът,
няма привилегия по ДОПК, равна на тази на заложния кредитор, то на по-силно
основание, това публично вземане не се ползва и с особена привилегия по чл.
722, ал. 1, т. 1 от ТЗ, дори в случая когато то се удовлетворява в
производството по несъстоятелност, след изтичане на 6 месечния срок от
откриването му. Аргумент за горното е и разпоредбата на чл. 724 ТЗ, която
изрично визира разпределението на продажната цена на заложена или ипотекирана
вещ, но не и на възбранена или запорирана вещ. В този смисъл следва да се
приеме, че вписаните в първичните регистри на ЗОЗ запори носят характеристиките
на обезпечителните запори, налагани като обезпечителни мерки по ГПК и ДОПК. С
тях се забранява извършване на разпоредителни действия от страна на длъжника с
предмета на обезпечителната мярка, а при нарушаване на тази забрана, действията
се считат непротивопоставими /неизвършени по отношение на кредиторите/, но въз
основа на запора не възниква право на предпочтително удовлетворение на
кредитора при осребряване на това имущество. Допълнителното условие по чл. 722
от ТЗ – за вписване на запора по реда на ЗОЗ не обосновава различен извод, тъй
като ЗОЗ не предвижда подобен ефект, който да се свързва с вписване на запора по партидата на
залогодателя.
Ето следва да се приеме, че независимо
от вписването на 20.07.2016 г. на наложения от публичния изпълнител запор върху
установеното и изискуемо публично вземане в ЦРОЗ по партидата на длъжника, в
полза на кредитора НАП не е била създадена привилегия относно тези публични
вземания, в резултат на която същите да се ползват от право на предпочтително
удовлетворение от стойността на запорираното имущество в производстввото по
несъстоятелност. След като не е създадена такава привилегия по отношение на
главницата, то не може да съществува и привилегията по отношение на начислените
върху главницата лихви, а именно наличието на такава привилегия е предмет на
предявенияв настоящето производство установителен иск.
Предвид изложеното, Съдът намира, че
предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
Ищецът Н.А.П.е освободена от заплащане
на държавна такса, така че независимо от изхода на делото, ищцовата страна не
следва да бъде осъждана за дължимата държавна такса по иска по чл. 694, ал. 7
от ТЗ.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н.А.П.гр. София, бул. „******* срещу „Ю.“
АД /н/, ЕИК, ********, със седалище и адрес на управление:***, установителен иск с правна квалификация чл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ с предмет, да бъде прието за установено
по отношение на длъжника, синдика и кредиторите в производството по
несъстоятелност на „Ю.“ АД
/н/, че вземанията за лихви за период до
датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност 01.03.2017
г. и след тази дата /от 02.03.2017 г. до 27.03.2018 г./ в общ размер от 10013.91
лева, начислени върху главницата от 50198.72 лева, са обезпечени с
постановление с изх. № С160022-022-0003763 от 08.04.2016 г. на публичен
изпълнител при ТД на НАП, вписано в Централния регистър на особените залози под
№ 2016072002177 и подлежат на удовлетворяване по реда на чл. 722, ал. 1, т. 1
от ТЗ.
Решението може да бъде обжалвано пред
Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия: