РЕШЕНИЕ
№ 39
гр. Т., 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Т. в публично заседание на двадесет и четвърти юни
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. Х.А
като разгледа докладваното от БИСЕРА Б. МАКСИМОВА Търговско дело №
20213500900087 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава 32 от ГПК. Иск с правно основание в
разпоредбата на чл. 432, ал.1 от КЗ, във връзка с чл. 45 от ЗЗД, съединен с иск
по чл. 86 от ЗЗД.
Производството е образувано по депозирана искова молба от адв. Г.А. –
САК, пълномощник на СТ. СТ. СТ., ЕГН **********, с адрес: обл. Т., общ.
П., с. Св., ул.“С.Ф.“№ 2, с правно основание по чл. 432 от КЗ, против ЗАД
„ОЗК-Застраховане” АД, ЕИК *********, с адрес: гр. С., ул. ’’Св. С.” № 7, за
присъждане на обезщетение в размер от още 100 000 лева, от общо
справедливия размер от 150 000 лв., като се приспадне извършеното частично
плащане от 50 000 лв. направено от застрахователя преди образуване на
настоящето дело, за причинените му неимуществени вреди от смъртта на
майка му Цв М Х.а, починала вследствие на ПТП на 07.01.20.... г,
предизвикано от Р. М. С., ЕГН ********** от гр. О., област Т., работещ като
шофьор в ЕТ „Дениз-Транс-Исмаил Исметов“, при управление на товарен
автомобил „ДАФ ФТ 95 ХФ 430“, с per. № Т....ВТ, с прикачено полуремарке
„Кьогел СН24“, за който има сключена застраховка “Гражданска
отговорност” със застрахователна полица № BG/23/120000811902/19.03.2020
г. със срок на валидност една година, считано от 19.03.2020 г. до 18.03.2021 г.
1
с ответното дружество, за което има влязла в сила осъдителна присъда по
НОХД 93/ 2021 г. по описа на ОС - Т.. Претендира присъждане на законната
лихва върху претендираната сума, считано от 14.01.2021 г. - датата на която
изтича срока по чл. 429, ал. 3 от КЗ, вр. с чл. 430, ал. 1 от КЗ до
окончателното изплащане на сумата, както и законна лихва за забава в размер
на 3305,56 лева за изплатената преди завеждане на настоящето дело сума от
50 000 лв., считано от 14.01.2021 г. до датата на банковия превод - 08.09.2021
г. В условията на евентуалност счита, че в случай, че виновният за ПТП водач
не е изпълнил задължението си съгласно чл. 429 от КЗ и не е уведомил
застрахователя за настъпилото ПТП, то безспорно законна лихва за забава
върху главницата се дължи от 12.02.2021 г.- датата на предявяване на
застрахователна претенция, както и за изплатената преди завеждане на
настоящия иск сума в размер на 50 000 лв. застрахователя следва да бъде
осъден да заплати и законната лихва за забава в размер на 2902,78 лв. за
периода 12.02.2021 г.- 08.09.2021 г. Моли съда да присъди направените по
делото разноски и адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА,
като моли настоящата молба да се счита за списък на разноски. Направени са
доказателствени искания.
По реда и в срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответното дружество ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, вписано в Търговския
регистър с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ул."Св. С." №7, ет. 5, представлявано от Изпълнителните директори - Ал. Л. и
Р. Д., чрез „Еднолично адвокатско дружество Д.Х.“, с БУЛСТАТ *********, с
адрес: гр. С., бул. „П. Евт.“ № 64, ет. 3, ап. 7, e-mail:
***************@*****.***, представлявано от адвокат Д.Ф. Х., в качеството й
на управител, със становище по допустимостта и основателността на
предявените искове по чл. 432, ал. 1 от КЗ, ведно с процесуални искания.
Оспорват изцяло предявените искове за неимуществени вреди - по
основанието им и с оглед предявените им размери, които счита за недължими
и прекомерно завишени. Признават, че налице е договор за застраховка
“Гражданска отговорност” на автомобилистите, полица №
BG/23/120000811902, сключен между Застрахователно Акционерно
Дружество „ОЗК - Застраховане” АД и собственика на товарен автомобил
„ДАФ ФТ 95 ХФ 430”, с peг. № Т 5626 ВТ, валидна към дата на процесното
ПТП - 07.01.2021 г. Твърдят, че е налице съпричиняване от страна на
2
пострадалата, тъй като се е движила по средата на платното за движение при
наличието на тротоари, с което е нарушила разпоредбите на чл. 108 от Закона
за движението по пътищата. Оспорват изцяло акцесорните искове с правно
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за присъждане на законна лихва върху
застрахователните обезщетения.
По реда и в срока по чл. 372 от ГПК е постъпила допълнителна молба от
адв. Г.А.-САК като пълномощник на ищеца СТ. СТ. СТ., ЕГН **********,
със становище по възраженията на ответника и процесуалните му искания.
По реда и в срока по чл. 373 от ГПК е постъпил допълнителен отговор от
ответното дружество, с който поддържат отговора на исковата молба,
направени са и доказателствени искания.
В хода на производството, на 05.03.2022 година, ищецът е починал, и като
ищци са конституирани неговите наследници – съпругата му и сина му, а
именно: М. К. СТ., ЕГН ********** и К. СТ. СТ., ЕГН **********,
действащи чрез адв. Л.Б. от АК-С., двамата с адрес гр.П., ул. “Г.“ ... .., вх. ...,
ет. ..., ап.....
В съдебно заседание ищците поддържат исковите претенции и молят да
бъдат уважени в пълен размер.
Ответното застрахователно дружество оспорва исковите претенции
съобразно постъпилия по делото отговор. Представени са писмени бележки
от адвокат Д.Х..
Със своето определение по насрочване на делото в открито заседание съдът
се е произнесъл по допустимостта на така предявения иск. Съдът е посочил
правната квалификация на претендираните от ищеца права – иск по чл. 432,
ал.1 от КЗ, във връзка с чл. 45 от ЗЗД, съединен с иск по чл. 86 от ЗЗД., като е
разпределил доказателствената тежест.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа и правна страна:
По фактите съдът съобрази следното:
На 07.01.2021 г., около 08:54 часа, в с. Св., общ. П., ул. „Ст. П.“ до дом №
55, възниква ПТП между товарен автомобил „ДАФ ФТ 95 ХФ 430“, с per. №
Т....ВТ, с прикачено полуремарке „Кьогел СН24“ с peг. № Т....ЕЕ, управляван
от водач Р. М. С., ЕГН ********** от гр. О., област Т., работещ като шофьор
3
в ЕТ „Дениз-Транс-Исмаил Исметов“ и пресичащата пътното платно
пешеходка Цветанка Милева Х.а, ЕГН **********, от с.Св., област Т.. При
потегляне водачът блъска пешеходката Цв. М. Х.а, в резултат на което
последната е прегазена и загива вследствие на претърпения травматично
хеморагичен шок от натрошаване на тазовите кости, двустранно счупване на
гръбначния стълб в областта на сакралната кост, счупването на бедрената
шийка на дясната бедрена кост, както и размачкването и разкъсването на
дебели черва довели до масивен кръвоизлив в коремната кухина. По случая е
образувано НОХД № 93/2021 г. по описа на Окръжен съд - Т., водено срещу
Р. М. С., ЕГН ********** за престъпление по чл. 343, ал.1, б. „в“ във вр. чл.
342, ал. 1 от НК и във връзка с чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, във връзка с чл. 36, чл.
54 и чл. 58а, ал.1 от НК. След направено искане от защитника на обвиняемия
за провеждане на съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл. 371,т. 2 от
НПК, делото се е развило и приключило по реда на глава 27 от НПК. В хода
на наказателното производство е установено, че техническата причината за
настъпване на процесното ПТП е поведението на водача Р. М. С., който в
съдебното заседание на 20.05.2021 г. признава всички факти от обвинителния
акт. Наказателното производство е приключило с влязла в сила Присъда № 3
от 20.05.2021 г. на Окръжен съд-Т., с което водачът на увреждащия
автомобил е признат за виновен по повдигнатото му обвинение като му е
определено наказание в размер на 1 година и 10 месеца лишаване от свобода
условно, с изпитателен срок от 3 години, а на основание чл.343г от НК е
лишен от право да управлява МПС за срок от 2 години и 3 месеца.
Не е спорно, че за увреждащия товарен автомобил „ДАФ ФТ 95 ХФ 430“, с
per. № Т....ВТ, с прикачено полуремарке „Кьогел СН24“ с per № Т...ЕЕ, със
собственик Ис. Ис. Х. и с водач Р. М. С., има сключена застраховка
“Гражданска отговорност”, з. п. № BG/23/120000811902/19.03.2020 г., със
срок на валидност една година, считано от 19.03.2020 г. до 18.03.2021 г. със
ЗАД “ОЗК-Застраховане” АД, ЕИК *********, с адрес: гр. С., ул. ’’Св. С.” №
... По силата на този договор застрахователят покрива отговорността на
застрахованите лица за причинените от тях неимуществени и имуществени
вреди на трети лица, свързани с притежаването и използването на МПС.
Първоначалният ищец СТ. СТ. СТ. е син на загиналата при така описаното
ПТП Цв. М. Х.а. На 12.02.2021 година предявил претенцията си за изплащане
на обезщетение пред ЗАД „ОЗК-Застраховане”. Образувана е ликвидационна
4
преписка по щета № 0411-770-0001-2021. С писмо изх. № 99-
12803/24.06.2021 г. ЗАД „ОЗК-Застраховане” АД признава претенцията за
основателна и отправя предложение за сключване на извънсъдебно
споразумение като определя обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени в размер на 50 000 лева. Ищецът възразил с писмо вх.№ 99-
13423/27.07.2021 г. Застрахователят е преразгледал претенцията, но не е
увеличил предложеното обезщетение, а е превел определената от него сума
по банковата сметка на пострадалия.
Спорните въпроси по настоящото дело касаят вида, характера и обема на
претендираните от първоначалния ищец неимуществени вреди и дали е
налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на загиналата.
От заключението на вещото лице, изготвило автотехническата експертиза,
се установява следното: Произшествието настъпва на 07.01.2021 г„ около
08:50 часа, на ул. „Ст.П.” пред № ..... (до училището) в с. Св., общ. П. на път
преминаващ през центъра на селото в светлата част от денонощието.
Широчината на платното за движение на ул. „Ст. П.” пред № ... (до
училището) в с. Св., общ. П. е 16,00 м., без разделителна линия и
диференциране на пътните ленти. Вдясно от платното по посока на огледа
/към с. Апр./ се намира тротоар с широчина — 2,70 м. на нивото на пътното
платно без бордюр и/или банкет или канавка. Вляво на пътното платно по
посока на огледа се намира тротоар с широчина — 2,90 м. и на нивото на
пътното платно. Не са налични пешеходни пътеки. Пострадалата се е
движела косо по платното за движение. Преди произшествието товарният
автомобил потегля в посока напред и надясно, а пешеходката продължава да
се движи напред и наляво. При това движение на товарния автомобил и
пешеходката последва съприкосновение между предна дясна ъглова част на
товарния автомобил с лява част на тялото на пешеходката. Водачът на
товарния автомобил не е имал пряка видимост към пресичащата косо платно
за движение пешеходка. Пострадалата е имала пряка геометрична видимост
към товарният автомобил на разстояние не по-малко от 16,0 м — широчината
на платното за движение. В конкретния случай, от момента на потегляне до
момента на настъпване на произшествието, е налице отрязък от време, в
който водачът няма обективната възможност да възприеме намиращата се на
пътното платно пешеходка, т.е. тя попадат в т.н. „мъртва зона на видимост”.
За изясняване на механизма на процесното МПС са разпитани свидетели,
5
които обаче нямат преки впечатления от момента на удара. Свидетелите
установяват, че загиналата е била облечена с тъмни дрехи и тялото й след
удара е било на средата на пътното платно.
За установяване на твърдяния факт за причинени на първоначалния ищец
неимуществени вреди и техния обем по делото са разпитани свидетели, които
показания съдът ще коментира по-долу.
От правна гледна точка съдът съобрази следното:
Имуществената отговорност на застрахователя по договор за застраховка
„Гражданска отговорност” е обезпечително-гаранционна, поради което тя е
функционално обусловена от основанието и размера на имуществената
отговорност на застрахованото лице, т.е. застрахователят по договор за
застраховка „Гражданска отговорност” обезпечава деликтната отговорност на
виновния извършител на противоправното деяние – до размера на
установената в закона, респ. уговорената в застрахователния договор
застрахователна сума. Съобразно правната природа на обезпечително-
гаранционната отговорност застрахователят отговаря за причинените вреди
само на основанията и размерите, за които отговаря самият застрахован -
делинквент по застраховка „Гражданска отговорност”. Функциите на този вид
специална имуществена застраховка, са обезщетителна и обезпечителна -
целящи да бъдат отстранени неблагоприятните последици, възникнали в
тежест на застрахования от непозволено увреждане, чрез покриване на
отговорността му за обезвреда от застрахователя, с което се гарантира
запазване на неговото имущество, както и да се обезпечи правото на
обезщетение чрез възможността пострадалият да иска пряко от
застрахователя плащане на дължимото от делинквента парично обезщетение.
При застраховката “Гражданска отговорност” на автомобилистите втората
функция има не само обществена оправданост, но и важно социално
предназначение - да се осигури засилена защита на увредените трети лица.
Специфичното предназначение на тези застраховки е основанието те да бъдат
уредени от закона като задължителни и да бъдат подчинени на специални
правила и на институции за контрол относно удостоверяване сключването на
застрахователния договор по законовоопределен начин, информация за
конкретния застраховател и за заплащане на обезщетение по прекия иск на
увредения в определени хипотези от създадения Гаранционен фонд.
6
В отношенията между страните в настоящото производство е безспорно
установено наличието на правопораждащия фактическия състав за
основателността на прекия иск на увреденото лице срещу застрахователя, по
чл. 432, ал. 1 от КЗ за обезщетяване на причинените от застрахованото лице
вреди от деликт, а именно: валидно застрахователно правоотношение,
сключено по застрахователна полица № BG/23/120000811902/19.03.2020 г.,
със срок на валидност една година, считано от 19.03.2020 г. до 18.03.2021 г..;
настъпване на застрахователно събитие в срока на действие на договора -
ПТП, претърпени неимуществени вреди от лицето, претендиращо
обезщетение, които вреди са в резултат на виновното поведение на
застрахования водач.
Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК „Влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.“
Спорните въпроси основно са свързани с размера на обезщетението за
неимуществени вреди, което обезщетение следва да се определи по правилото
на чл. 52 ЗЗД, както и с наличието или не на съпричиняване на вредите по
смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в Постановление
№ 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и множество решения на ВКС,
постановени по реда на чл. 290 ГПК, понятието „справедливост” не е
абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни обективно
съществуващи в действителността обстоятелства. За да се реализира
справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е
необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се
съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или
са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и
общественото възприемане на критерия за „справедливост” на съответния
етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно
определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
В настоящия случай съдът следва да обсъди какви неимуществени вреди е
7
претърпял и в какъв обем първоначалният ищец. Същият е син на загиналата
Цв. М. Х.а и от събраните по делото доказателства се установява, че между
майка и син са съществували взаимоотношения, основани на любов и
уважение. Ц. Х.а, макар и на 81 години, била много жизнен и здрав човек.
Работила и поддържала къщата, в която живеели със Ст.. Сеела зеленчуци и
отглеждала животни, както във всяка една селска къща. Дори и в момента на
инцидента Цв. Х.а се е връщала от магазин, в който пазарувала. Ст. бил
болнав, безработен, и макар да имал семейство и жилище в близкия на
няколко километра от селото град, той живеел на село с майка си. Последната
била негова опора през целия му живот. Ст. трудно понесъл смъртта на майка
си и дори се наложило да бъде лекуван от обхваналата го депресия с
лекарства, видно от приложените амбулаторни листи. След смъртта на майка
си Ст. се променил; не обичал да се събира с приятели в компания, бил тъжен
и угнетен. Наличието на съществуващата близка връзка майка-син била
прекъсната изненадващо и променила живота на ищеца. Той основно
разчитал на майка си и на нейните грижи. При необходимост, същата го
подкрепяла и финансово. Загубата на майка му се отразила зле на
здравословното състояние на Ст.. Както казва свидетелката Г.: „Психически
се срина, даже ходи на психиатър, лекарства пиеше. Не можа да приеме
загубата на майка си и може би затова си замина толкова бързо.“ Свидетелят
К. установява същите факти: „Вземаше хапчета, ходи на доктор и му изписаха
някакви хапчета да пие за депресията. След нейната смърт той седеше повече
на пейката пред тях. Ходех да го видя от време на време, но той почти никъде
не излизаше.“
С оглед така изложените съображения настоящият съдебен състав приема,
че справедливото обезщетение за неимуществени вреди в полза на СТ. СТ.
СТ. следва да се определи на сумата от 120 000 лева. Ст. тежко е преживял
загубата на майка си, но все пак същият е бил на близо 50 години и е имал
собствено семейство, което също да му бъде опора в живота.
Съгласно чл. 51, ал.2 ЗЗД обезщетението за вреди от непозволено
увреждане може да се намали, ако и самият пострадал е допринесъл за
тяхното настъпване. Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат, но не и вина. В т. 7 на ТР № 1 от 23.12.2015 г. по т.д. № 1/2014 г. на
ОСТК на ВКС е прието, че приносът на увредения - обективен елемент от
8
съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога
поведението му трябва да обуславя в някаква степен вредоносния резултат.
Дали поведението на пострадалия е рисково и дали то е допринесло за
увреждането, подлежи на установяване във всеки конкретен случай.
По въпроса за предпоставките, при които се прилага разпоредбата на чл. 51,
ал.2 от ЗЗД е налице многобройна задължителна съдебна практика,
обективирана в ППВС №17/63 г., р.№159/24.11.10 г. по т.д.№1117/09 г. на
ВКС, второ т.о., р. №58/29.04.11 г. по т.д.№623/10 г. на ВКС, второ т.о., р.
№98/24.06.13 г. по т.д.№596/12 г. на ВКС, второ т.о., р.№52/08.04.14 г. по т.д.
№1498/13 г. на ВКС, второ т.о., р.№153/31.10.11 г. по т.д.№971/10 г. на ВКС,
второ т.о., р.№169/ 28.02.12 г. по т.д.№762/10 г. на ВКС, второ т.о., р.
№206/12.03.10 г. по т.д. № 35/09 г. на ВКС, второ т.о., р. № 151/12.11.10 г. по
т.д. № 1140/11 г. на ВКС,второ т.о., р. № 16/04.02.14г. по т.д. № 1858/13 г. на
ВКС, първо т.о., р. № 92/24.07.13 г. по т.д. № 540/12 г. на ВКС, първо т.о., р.
№144/27.12.16 г. по т.д.№1000/15 г. на ВКС,второ т.о. и др. С нея се приема,
че за да бъде намалено дължимото обезщетение поради наличие на принос на
пострадалия, следва да е пряко доказано такова негово обективно поведение,
изразяващо се както в действие, така и евентуално в бездействие, пряко
създаващо предпоставки за настъпването на увреждането и без
наличието на което вредите не биха настъпили или биха били в по-малък
обем, като съотношението му спрямо поведението на деликвента следва да се
преценява с оглед това кой е основният фактор за причиняването на
вредоносните последици.
Загиналата е била пешеходец и като такъв има определени задължения
съобразно ЗДвП. „Участник в движението" е всяко лице, което се намира на
пътя и със своето действие или бездействие оказва влияние на движението по
пътя. Такива са водачите, пътниците, пешеходците, както и лицата, работещи
на пътя. Пешеходец е всеки участник в движението, който се намира на пътя
извън пътно превозно средство и не извършва работа по пътя. Пешеходците
могат да се движат по платното за движение: когато няма тротоар или банкет
; когато е невъзможно тротоарът или банкетът да бъдат използвани. При
пресичане на платното за движение (съгласно чл.113 на ЗДП) пешеходците са
длъжни да преминават по пешеходните пътеки при спазване на следните
правила: - преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с
приближаващите се пътни превозни средства; - да не удължават ненужно
9
пътя и времето за пресичане, както и да не спират без необходимост на
платното за движение. Извън населените места и по двулентовите двупосочни
пътища в населените места, когато в близост до пешеходците няма пешеходна
пътека, те могат да пресичат платното за движение и извън определените за
това места като спазват предходните правила. Какво означава изискването „в
близост“ да няма пешеходна пътека, не е конкретизирано в закона и е въпрос
на тълкуване. Близостта може да варира според физическите способности на
пресичащия човек. На преценка подлежи обстоятелството, какво затруднение
би представлявало за пешеходеца да стигне до определеното за пресичане
място. Освен това пресичането не бива да създава трудности за останалите
участници в движението – има абсолютна забрана за пресичане при
ограничена видимост, както и за рязко навлизане на платното за движение.
В конкретния случай съдът приема, че пострадалата е допринесла за
вредоносния резултат. Както е изяснено в приетата по делото АТЕ загиналата
се е движела по пътното платно и е решила да пресече косо същото пред
камиона, който се е намирал пред кафене/магазин. Водачът на товарния
автомобил не е имал възможност да възприеме пешеходката. От данните по
наказателното дело е видно, че той дори не е разбрал за настъпилия сблъсък.
От своя страна пешеходката е възприемала ясно камиона и е можела да
избегне инцидента. Липсата на пешеходна пътека в близост не може да
оправдае действията на загиналата. Независимо дали камионът е бил с
включен или изключен двигател, загиналата е можела да допусне
възможността той да потегли. Сама се е изложила на риск да пресече точно
там, където е камионът, и то пред него, а логично е да се предположи, че
обичайно превозните средства в повечето случаи потеглят напред. Цветанка
Х.а е направила неправилна преценка за мястото си на пресичане, което е
коствало живота й. Налице е съпричиняване от нейна страна, поради което
дължимото обезщетение следва да се намали.
При определяне на наличието и степента на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалото лице е от значение наличието на
причинна връзка между поведението на пострадалия и противоправното
поведение на водача, като съдът следва да прецени доколко действията на
пострадалия са допринесли за резултата и въз основа на това да определи
обективния му принос. Съдът следва да отчете и това, че съгласно чл.20 ЗДвП
10
отговорността на водачите на МПС за осигуряване безопасност на
движението е значително по-голяма, доколкото пешеходците се считат за
уязвими участници в движението.
С оглед на това, съобразявайки поведението на виновния водач и на
пострадалата, настоящият съдебен състав намира, че водачът на товарния
автомобил е допринесъл в по-голяма степен за настъпване на увреждането.
По изложените съображения приносът на загиналата за настъпването му
следва да бъде определен на 1/3 и с така установеното съпричиняване следва
да бъде намалено определеното от съда по-горе обезщетение в размер на 120
000 лева. Следва да се приеме, че първоначалният ищец има право на
обезщетение в размер на 80 000 лева.
Предвид изложените съображения съдът приема, че пълният размер на
дължимото на първоначалния ищец обезщетение за неимуществени вреди,
причинени му по повод смъртта на майка му Цв. Х.а, се равнява на сумата от
80 000 лева. От тази сума следва да се приспадне полученото от
първоначалния ищец на 08.09.2021 г. обезщетение от застрахователя в размер
на 50 000 лева, поради което настоящият иск е основателен за сумата от 30
000 лева и следва да се уважи в такъв размер като се отхвърли до пълния му
предявен размер.
По отношение на така предявените искове за лихва за забавено плащане,
съдът приема следното:
На основание чл. 498, ал.3 вр. ал. 1 КЗ, абсолютна процесуална
предпоставка за предявяване на иск по чл. 432, ал. 1 КЗ от увреденото лице е
отправяне от него към застрахователя или негов представител по чл. 503, ал.
1 КЗ на писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ, на което
кореспондира задължението на застрахователя по чл. 496, ал. 1 КЗ да се
произнесе по нея в рамките на установен от закона максимален срок от три
месеца, считано от предявяването й. Според чл. 496, ал. 2 КЗ, произнасянето
на застрахователя в лимитирания от чл. 496, ал. 1 КЗ тримесечен срок, може
да се изрази: или 1/ в определяне и изплащане на размера на обезщетението,
или 2/ в отказ за плащане, поради - а/ доказано основание за отказ за плащане
на обезщетението; б/ липса на пълно доказване на основанието на
претенцията или на размера на вредите, като в последния случай отказът за
плащане може да бъде и частичен – само по отношение на недоказания от
11
общо претендирания размер на вредата. В чл. 497, ал. 1 КЗ е предвидено, че
застрахователят дължи законна лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок,
считано от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни
от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ /т.1/ или
изтичането на 3-месечния срок по чл. 496, ал.1 КЗ за произнасяне по
извънсъдебната претенция, освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал.
3 КЗ /т.2/. С оглед обезпечаване на извънсъдебното уреждане на
застрахователните претенции, с разпоредбата на чл. 106, ал. 3 КЗ е възложено
в тежест на застрахователното дружество да изиска от увреденото лице
представяне на необходимите за доказване на претенцията доказателства, в
качеството му на професионалист при осъществяване на дейността по
предоставяне на застрахователните услуги, включваща и изплащане на
дължимите застрахователни обезщетения.
В конкретния случай първоначалният ищец е предявил своята претенция
пред ответното застрахователно дружество на 12.02.2021 г. Първоначалният
ищец не е представил пред застрахователя всички необходими документи за
установяване на основателността на претенцията му, поради което следва да
се приеме, че застрахователят е изпаднал в забава на 12.05.2021 година.
Тук следва да се отбележи следното: В постановеното по реда на чл. 290
ГПК решение на състав на I т.о. по т.д. № 2013/2019 г. е прието, че нормата на
чл. 429, ал. 2, т. 2, вр. с ал .3 КЗ е приложима в правоотношенията по
застраховане гражданската отговорност, но не и гражданската отговорност
на автомобилистите, за които е предвидена специална, спрямо тази на чл.
429 КЗ, норма на чл. 497, ал. 1 КЗ. Съгласно последната, застрахователят
дължи лихва за забава върху застрахователното обезщетение, считано от по-
ранната от двете дати: изтичането на 15 работни дни от представянето на
всички доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ или от изтичането на срока по чл.
496, ал. 1 КЗ – тримесечен от предявяване на претенцията пред
застрахователя. Разпоредбата на чл. 429, ал. 3 от КЗ е относима в
отношенията на застрахователя със застрахования деликвент, но не с
увредения по пряк иск. В този смисъл е и решение № 18 от 11.04.2022 г. по
т.дело № 164/2021 година на Върховния касационен съд на Р. Б., Търговска
колегия, второ отделение.
12
С исковата молба, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, ищецът е предявил иск
за сумата от 3305,56 лева, представляваща лихва за забава върху сумата от 50
000 лева, платена на 08.09.2021 година, считано за периода от 14.01.2021
година до 08.09.2021 година. В условията на евентуалност - 2902,78 лв. за
периода 12.02.2021 г.-08.09.2021 г.
Съдът счита, че лихва за забава върху така заплатеното обезщетение за
неимуществени вреди се дължи от 12.05.2021 година, поради което
дължимата от застрахователя сума за периода от 12.05.2021 година до
08.09.2021 година е в размер на 1666.80 лева съобразно калкулатор на НАП за
изчисляване на законна лихва https://nraapp02.nra.bg/web_interest/start_int.jsp.
Искът се явява основателен за сума в размер на 1 666.67 лева и следва да се
отхвърли до пълния му предявен размер.
По разноските:
Ищците са представлявани безплатно от адвокат Л.Б. от АК-С. като се
претендира ответното дружество да бъде осъдено да й заплати адвокатско
възнаграждение съобразно Наредба № 1 от 2004 година за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, ведно с ДДС. Съгласно чл. 38 от
Закона за адвокатурата адвокатът може да оказва безплатно адвокатска
помощ и съдействие на: 1. лица, които имат право на издръжка; 2. материално
затруднени лица; 3. роднини, близки или на друг юрист. В тези случаи, ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско
възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го
заплати. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. т. 4. „при интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв.
- 830 лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв.; – т.е. дължимото
възнаграждение за присъждане в полза на адвокат Л.Б. е 1 480 лева при
уважена искова претенция в размер на 31 666.67 лева.
С оглед частичната основателност на предявените искове ответникът има
право на разноски съобразно отхвърлената част на исковете. Разноските на
ответното дружество са за адвокатско възнаграждение в размер на 4 236 лева
с ДДС и 500 лева за депозит за вещи лица и свидетели. Минималното
адвокатско възнаграждение при иск с цена 100 000 лева е 3,530 лева без ДДС
или 4 236 лева с ДДС – т.е. възражението на процесуалния представител на
13
ищците за прекомерност на адвокатското възнаграждение се явява
неоснователно.
Искът се явява неоснователен за 70% от първоначалната му цена, поради
което ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответното
застрахователно дружество сумата от 3 000.20 лева.
Доколкото ищецът не е заплатил държавна такса, дължимата държавна
такса за разглеждане на делото следва да се присъди в тежест на ответника.
Последният следва да заплати по сметка на Окръжен съд-Т. държавна такса в
размер на общо 1266.67 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, вписано в Търговския регистър с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул."Св. С." №..,
ет. ..., представлявано от Изпълнителните директори - Ал. Л. и Р. Д., чрез
„Еднолично адвокатско дружество Д.Х.“, с БУЛСТАТ *********, с адрес: гр.
С., бул. „П. Евт.“ № .., ет. .., ап. .., e-mail: ***************@*****.***,
представлявано от адвокат Д.Ф. Х., да заплати на М. К. СТ., ЕГН **********,
и К. СТ. СТ., ЕГН **********, действащи чрез адв. Л.Б. от АК-С., двамата с
адрес гр.П., ул. “Г.“ .. .., вх. ..., ет. .., ап. .., в качеството им на наследници на
СТ. СТ. СТ., ЕГН **********, с адрес: обл. Т., общ. П., с. Св., ул.“С.Ф.“№ ..,
сумата от 30 000 /тридесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания, причинени на техния
наследодател СТ. СТ. СТ., ЕГН **********, от смъртта на майка му Цв.М.
Х.а, починала вследствие на ПТП на 07.01.2021 г., за което е признат за
виновен водач на товарен автомобил „ДАФ ФТ 95 ХФ 430“, с per. № Т....ВТ, с
прикачено полуремарке „Кьогел СН24“ с peг. № Т....ЕЕ, застрахован в ЗАД
„ОЗК - Застраховане“ АД, ведно със законната лихва, считано от 12.05.2021
година до окончателно изплащане на задължението, на основание чл. 432, ал.
1 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД, като отхвърля така предявения иск до
пълния му предявен размер от 100 000 /сто хиляди/ лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, вписано в Търговския регистър с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул."Св. С." №7,
ет. 5, представлявано от Изпълнителните директори - Ал. Л. и Р. Д., чрез
14
„Еднолично адвокатско дружество Д.Х.“, с БУЛСТАТ *********, с адрес: гр.
С., бул. „П. Евт.“ № .., ет. .., ап. .., e-mail: ***************@*****.***,
представлявано от адвокат Д.Ф. Х., да заплати на М. К. СТ., ЕГН **********,
и К. СТ. СТ., ЕГН **********, действащи чрез адв. Л.Б. от АК-С., двамата с
адрес гр.П., ул. “Г.“ ... ...., вх. ..., ет. .., ап. .., в качеството им на наследници на
СТ. СТ. СТ., ЕГН **********, с адрес: обл. Т., общ. П., с. Св., ул.“С.Ф.“№ ..,
сумата от 1666.80 /хиляда шестстотин шестдесет и шест лева и 67 ст./
лева, представляваща лихва за забава върху платеното от застрахователя на
техния наследодател СТ. СТ. СТ. обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 50 000 лева, за периода от 12.05.2021 година до 08.09.2021 година
като отхвърля така предявения иск до пълния му предявен размер като
неоснователен.
ОСЪЖДА М. К. СТ., ЕГН **********, и К. СТ. СТ., ЕГН **********,
действащи чрез адв. Л.Б. от АК-С., двамата с адрес гр.П., ул. “Г.“ ....., вх. ...,
ет. ...., ап. ..., в качеството им на наследници на СТ. СТ. СТ., ЕГН **********,
с адрес: обл. Т., общ. П., с. Св., ул.“С.Ф.“№ 2, да заплатят на ЗАД „ОЗК -
Застраховане“ АД, вписано в Търговския регистър с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул."Св. С." №..., ет...., представлявано
от Изпълнителните директори - Ал. Л. и Р. Д., чрез „Еднолично адвокатско
дружество Д.Х.“, с БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. С., бул. „П.Евт.“ № ...,
ет. .., ап. .., e-mail: ***************@*****.***, представлявано от адвокат Д.Ф.
Х., сумата от 3 000.20 /три хиляди лева и 20 ст./ лева, представляваща
направени по делото разноски съобразно отхвърлената част на исковете, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Осъжда ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, вписано в Търговския регистър с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул."Св. С." №7,
ет.5, представлявано от Изпълнителните директори - Ал. Л. и Р. Д., чрез
„Еднолично адвокатско дружество Д.Х.“, с БУЛСТАТ *********, с адрес: гр.
С., бул. „П. Евт.“ №..., ет. ..., ап. ..., e-mail: ***************@*****.***,
представлявано от адвокат Д.Ф. Х., да заплати на адвокат Л.Б. от САК, в
качеството й на процесуален представител на М. К. СТ., ЕГН **********, и
К. СТ. СТ., ЕГН **********, наследници на СТ. СТ. СТ., ЕГН ********** –
ищци по т. дело № 87/2021 година по описа на Търговищкия окръжен съд,
адвокатско възнаграждение в размер на общо 1 480 /хиляда четиристотин и
осемдесет/ лева, на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от Закона за
15
адвокатурата, съобразно уважената част на исковете.
Осъжда ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, вписано в Търговския регистър с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул."Св. С." №7,
ет.5, представлявано от Изпълнителните директори - Ал. Л и Р. Д., чрез
„Еднолично адвокатско дружество Д.Х.“, с БУЛСТАТ *********, с адрес: гр.
С., бул. „П.Евт.“ № .... ет. .., ап. ..., e-mail: ***************@*****.***,
представлявано от адвокат Д.Ф. Х., да заплати по сметка на Окръжен съд – Т.
в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 1 266.67 /хиляда двеста
шестдесет и шест лева и 67 ст./ лева дължима държавна такса в
производството съобразно уважената част на исковете, на основание чл. 78,
ал. 6 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Апелативен съд-Варна.
Съдия при Окръжен съд – Т.: _______________________
16