Р Е Ш
Е Н И Е
№………../26.10.2018г.
гр. София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI - 7 състав, в закрито
заседание, в състав:
СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ
ВАСИЛЕВ
като разгледа т. дело
№ 1934 по описа за 2018г.,
намери следното:
Производството е по
реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите
лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ) вр. глава XXI от ГПК.
Образувано е по
жалба вх. № 20180918162221 на „И.Б.“ ООД, ЕИК ******срещу Отказ на длъжностното
лице по регистрацията (ДЛР) с рег. № 20180830160646/12.092018г., постановен по
Заявление вх. № 20180830160646 Излагат се доводи за незаконосъобразност на
обжалвания акт. Твърди се, че към заявлението са представени нужните документи,
като липсва законово изискване за свикване на ОС, на което да се вземе решение
за отправяне на предупреждение за изключване на съдружник. Счита, че при
разглеждане на заявлението, ДЛР е надхвърлило обема на правомощията си, като
мотивите на отказа излизат от обхвата на проверката по чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ. НЕ
на последно място, счита, че не е необходимо да бъдат представяни доказателства
за уреждане на отношенията с изключения съдружник.
Съдът като съобрази
доводите в жалбата, съображенията на длъжностното лице, постановило отказа, и
доказателствата по делото, намира за установено следното:
Производството пред
Агенция по вписванията е образувано въз основа на Заявление вх. № 20180830160646,
с което се иска вписване на изключването на съдружника В.Е.от дружеството,
вписването на другия съдружник В.С.като едноличен собственик на капитала и
следващите от това промени в Дружествения договор. Към заявлението са
приложени: Актуален дружествен договор; протокол от проведено ОС; покани до
съдружниците; декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ; изрично писмено пълномощно;
платежно нареждане за платена такса. На 12.09.2018г. длъжностното лице
постановява отказ със следните мотиви: 1/ при изключване на съдружник е
необходимо наличието на две ОС – едно, на което да се вземе решение за
отправяне на предупреждение за изключване и едно на което да се вземе решение
за изключване на съдружника; 2/ в решението за изключване на са разграничени
нарушенията на лицето в качеството му на съдружник и в качеството му на
управител; 3/ не са уредени отношенията с изключения съдружник.
Подадената от
заявителя жалба срещу постановения отказ е процесуално допустима: изхожда от
легитимирано лице, подадена е в срока по чл. 25, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ, срещу акт,
подлежащ на обжалване.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна по следните съображения:
Съгласно чл. 126,
ал. 3 от ТЗ „Съдружникът може да бъде изключен от общото събрание след писмено
предупреждение, когато: не изпълнява задълженията си за оказване съдействие за
осъществяване дейността на дружеството; не изпълнява решенията на общото
събрание; действува против интересите на дружеството; при невнасяне на
допълнителна парична вноска, в случай че съдружникът не е упражнил правото си
за напускане по чл. 134, ал. 2.”
Съдебната практика многократно
е имала повод да даде тълкуване на посочения по-горе законов текст.
Непротиворечиво е тълкуванието, че посочената норма изисква единствено
отправянето на писмено предупреждение, като в текста не е формулирано
изискване, това предупреждение да бъде отправено след вземане на решение на ОС.
Практиката посочва и, че предупреждението трябва да е ясно с конкретно посочени
нарушения, като на съдружника бъде даден подходящ срок, с оглед евентуалното
коригиране на поведението от страна на съдружника. В този смисъл Решение
№ 2012 от 9.10.2018 г. на СГС по т. д. № 1744/2018 г.; Решение № 1952 от
2.10.2018 г. на СГС по т. д. № 1882/2018 г.
Предвид горното,
настоящият съдебен състав счита за неоснователно изискването на ДЛР за наличие
на проведено ОС за вземане на решение за отправяне на предупреждение за
изключване до съдружник.
Неоснователни са и
останалите мотиви, изложени в отказа на ДЛР.
Нормата
на чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ очертава обхвата на проверката на ДЛР в регистърното
производство, като при съпоставка и тълкуване на правомощията на ДЛР е видно,
че същото извършва формална проверка за наличието на необходимите документи за
вписване на заявените обстоятелства, както и дали те отговарят от външна страна
на законовите изисквания.
Преценката
по законосъобразността на проведеното общо събрание и взетото на него решение
не са предмет на обсъждане в регистърното производство, а в евентуално
образуваното съдебно такова. В този смисъл Решение
№ 1844 от 13.09.2018 г. на СГС по т. д. № 1852/2018 г.; Решение № 1830 от
11.09.2018 г. на СГС по т. д. № 1719/2018 г. и др.
В случая, ДЛР е
излязло извън обхвата на своята компетентност, като е изследвало наличието или
не на визираните в предупреждението нарушения и начинът на уреждане на
отношенията с изключения съдружник. Както е посочено и по-горе, редът за
изследване на тези въпроси и защита на изключения съдружник е уреден в закона,
като на съдружника е дадена защита по исков ред, която да установи отношенията
между него и дружеството със сила на пресъдено нещо.
С оглед изложеното, постановеният от ДЛР отказ е незаконосъобразен и следва да
бъде отменен.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба вх. № 20180918162221 на „И.Б.“
ООД, ЕИК ******Отказът на длъжностното лице по регистрацията с рег. № 20180830160646/12.092018г.,
постановен по Заявление вх. № 20180830160646
УКАЗВА на длъжностното лице по регистрацията към
Агенция по вписванията – Търговски регистър да впише промените по Заявление вх.
№ 20180830160646
Решението не подлежи
на обжалване.
Препис от решението
да се изпрати на Агенция по вписванията – Търговски регистър.
СЪДИЯ: