Р  Е  Ш  Е  Н  И   Е

 

                                    Гр. София, 22.06.2018 год.

 

                                  В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

Софийски градски съд, Гражданска колегия, І отделение, 13 състав, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСЕН ДИМИТРОВ

 

при секретаря Валентина Илиева, като разгледа докладваното от съдия Димитров гр. дело № 11942 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

        

Производството е образувано по  искове с правно основание чл. 148, т.4 вр. с чл. 146, ал.1 вр. чл. 143,ал.1,т.13, предложение последно, т. 16, предложение първо и т. 19 от ЗЗП за установяване нищожност на три отделни клаузи от Общи условия по застраховка на сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства, предлагани от   З.К.„О.” (регистрирана в Кипър № 71103), действаща чрез З.К.„О. – КЛОН Б.” КЧТ, ЕИК ********, гр. София  , искове с правно основание чл.187, т.2, предложения първо и второ ЗЗП за преустановяване на прилагането на горните клаузи от договора и за отстраняването им и искане с правно  основание чл. 187, т. 1 ЗЗП за задължаване на ответното дружество да огласи по подходящ начин и за своя сметка съдебното решение или част от него.

Въпреки препоръката дадена с писмо изх. изх.№ Ц-03-1450 от 25.04.2016 г. за отстраняване на неравноправните клаузи ответникът не ги е откстранил.

Според ищецът текстът на т.35.1.  от раздел III. „Изключени рискове”- Застрахователят не дължи плащане на обезщетение при: т.35.1. Представяне на неверни данни и/или документи с невярно съдържание, свързани със собствеността и ползването на МПС, както и други обстоятелства, които имат отношение към застраховката — при сключването й, при доказване на застрахователно събитие и/или оценка на щетите. ” представлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т.13, предл.2 от ЗЗП, тъй като представлява уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, като предоставя изключително право на търговеца да тълкува клаузите на договора по отношение на понятието „както и други обстоятелства, които имат отношение към застраховката”. Клаузата не предвижда ясни обективни критерии кои други обстоятелства имат отношение към застраховката, поради което застрахователя да не дължи изплащане на обезщетение, като тази преценка е оставена изцяло на субективната преценка на застрахователя.

Неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 19 от ЗЗП е и клаузата на т.2.2. от раздел VII. „Основни задължения на страните”, според която „Застрахователят е длъжен: По време на действие на застрахователния договор да предостави на застрахованото лице информация за всяка промяна в Общите условия, предмета на договор или закона, приложим към застрахователния договор. ’’, тъй като Застрахователят предвижда, че едностранно може да променя общите условия, но не е съобразил, че след промяна на общите условия, следва да уведоми за това обстоятелство потребителя в 7 /седем/ дневен срок от настъпването й и да предостави възможност на потребителя да се запознае е извършените изменения в общите условия, като след запознаването си с тях потребителят да може да реши, ако не е съгласен с измененията, дали да се откаже от сключения договор без да дължи обезщетение или неустойка или дали ще продължава да го изпълнява при действащите преди изменението общи условия.

Неравноправни по смисъла на чл. 143, т.16, предл.1 от ЗЗП, са идентични клаузи на  раздел VIII. , т.1. и т.2. - „Всички спорове между Застрахован и Застраховател се уреждат по пътя на взаимно съгласие. В случай на непостигане на съгласие между страните, всички спорове между Застрахован и Застраховател ще бъдат решавани от Арбитражен съд София при Сдружение „Правна Помощ и Медиация”, съобразно неговия правилник. ” и „Приложимо право по тези Общи условия е българското право. Искове във връзка със спорове между страните по тази застраховка се предявяват пред Арбитражен съд София при Сдружение „Правна помощ и Медиация”. ” Горното е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, тъй като изключва или възпрепятства правото на предявяване на иск или използването на други средства от страна на потребителя за решаване на спора, включително задължава потребителя да се обръща изключително към определен арбитражен съд, който не е предвиден по закон.

Ето защо моли съда да постанови преустановяване прилагането на посочените неравноправни клаузи от Общи условия по застраховка на сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства, да разпореди на ответника да отстрани тази клауза от „Общите условия за взаимоотношения с абонатите при предоставяне на услугата преносимост на географски номера”, да постановите забрана, касаеща бъдещото ползване на неравноправни клаузи и да задължите ’’Б.М.енд Б.” ЕАД да огласи по подходящ начин и за своя сметка съдебното решение или част от него.

Претендира разноски.

  Ответникът З.К.„О.” (регистрирана в Кипър № 71103), действаща чрез З.К.„О. – КЛОН Б.” КЧТ, ЕИК ********, гр. София, чрез процесуален представител оспорва предявените искове. Счита, че не е налице нарушение на правна норма от „З.К.О. - клон Б.” КЧТ с т.35.1. от раздел III. „Изключителни рискове” на Общите условия и твърденията на ищеца за наличието на индивидуално право на ответника за изключително тълкуване на застрахователния договор са неоснователни.

Клаузата на т. 2.2. от раздел VII. „Основни задължения на страните“: не е неравноправна по смисъла на чл.143, ал.19 от ЗЗП на основание чл.147б от ЗЗП,тъй като той е унифициран по смисъл с тълкуването на текстовете на чл.147б от ЗЗП,а от друга страна нови общите условия по сключени договори имат действие за в бъдеще т.е. само по договори сключени след влизане в сила на последните и за „З.К.О. - клон Б.” КЧТ няма задължение да ги прилага по договори сключени по стари общи условия.

Текстовете на т.1 и т.2 от раздел VIII. „Давност, подсъдност, право на регресен иск, кореспонденция“ са изменени в т.108 от новите Общи условия според която спорните въпроси се решават чрез преговори, а когато не се постигне съгласие - компетентния български съд.

моли съда да отхвърли исковите претенции. Претендира разноски по делото.

         Доказателствата са писмени.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото, приема от фактическа и правна страна следното:

Видно от представените по делото „Общи условия за взаимоотношенията с абонатите при предоставяне на услугата преносимост на географски номера” действащи към  10.02.2017 год. спорните текстове по т. 2.2. от раздел VII. „Основни задължения на страните“ и т.1 и т.2 от раздел VIII. „Давност, подсъдност, право на регресен иск, кореспонденция“ не съществуват в редакцията към датата на исковата молба.

Съгласно действащия текст на т.107.2 По време на действие на застрахователния договор да предостави на застрахованото лице информация на посочен от него телефон,електронна поща или адрес за кореспонденция в 7 дневен срок от настъпване на промяна в Общите условия или закона, ако промяната е приложима към застрахователния договор.  

Съгласно действащия текст на т.108.1 отношенията между страните по застраховката на МПС се уреждат съгласно действащото българско законодателство.Спорните въпроси се решават чрез преговори,а когато не се постигне съгласие –от компетентния български съд.

При това положение съдът намира,че претенциите на ищеца свързани с неравноправност на клаузите посочени в исковата молба по т. 2.2. от раздел VII. „Основни задължения на страните“ и т.1 и т.2 от раздел VIII. „Давност, подсъдност, право на регресен иск, кореспонденция“ не са основателни, доколкото макар и след завеждане на делото ответникът ги е променил по начин,който е препоръчан от ищцовата комисия по протокол 07/28.03.2016 год.

Съгласно чл. 143,ал.1,т.13 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която дава право на търговеца или доставчика да определи дали стоката или услугата отговаря на посочените в договора условия или му предоставя изключително право да тълкува клаузите на договора.

Спорът по делото е, дали т.35.1. от раздел III. „Изключителни рискове” на Общите условия според която  Застрахователят не дължи плащане на обезщетение Представяне на неверни данни и/или документи с невярно съдържание, свързани със собствеността и ползването на МПС, както и други обстоятелства, които имат отношение към застраховката — при сключването й, при доказване на застрахователно събитие и/или оценка на щетите. ” е неравноправна досежно текста „както и други обстоятелства, които имат отношение към застраховката“.

Според съда отговора е положителен.

Текста на спорната разпоредба не дава възможност на потребителя още при подписване на застрахователната полица и съответно общите условия към застрахователния договор да е наясно какъв е вида и обема на обстоятелствата имащи отношения към застраховката, т.е. тази разпоредба създава възможност  в бъдеще застрахователят да прецени, че дадено такова е относимо към застраховката и обосновавайки се с наличието или отсъствието му да откаже изплащане на обезщетение.

Подобна неяснота в договорна клауза на общи условия е поставя потребителя в неравноправно положение,поради което и на основание чл.148,т.4 във вр. с чл.143,ал.1,т.13,предл. второ ЗЗП следва да прогласи нищожността на клаузата на  т.35.1. от раздел III. „Изключителни рискове” на Общите условия , според която  Застрахователят не дължи плащане на обезщетение представяне на неверни данни и/или документи с невярно съдържание, свързани със собствеността и ползването на МПС, както и други обстоятелства, които имат отношение към застраховката — при сключването й, при доказване на застрахователно събитие и/или оценка на щетите. ” в частта досежно текста „както и други обстоятелства, които имат отношение към застраховката“.

При този изход на спора на основание чл.78,ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца 1/3 от разноските  по делото-260 лв. и юрисконсултксо възнаграждение в размер на 200 лв.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден за заплати на ответника 200 лева юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното съдът

 

                                             Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по колективен иск предявен от К.ЗА З.НА П.гр.София  , че клаузата от Общи условия по застраховка на сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства на З.К.„О.” (регистрирана в Кипър № 71103), действаща чрез З.К.„О. – КЛОН Б.” КЧТ, ЕИК ********, гр. София, съдържаща се към 10.02.2017 год. в т.35.1. от раздел III. „Изключителни рискове”, в частта й, която предвижда, че застрахователят може да откаже плащане по застраховката при наличие на други обстоятелства имащи отношение към застраховката, Е НЕРАВНОПРАВНА по смисъла на  чл.143,ал.1,т.13,предл. второ от Закона за защита на потребителите и я прогласява за НИЩОЖНА.

ЗАДЪЛЖАВА ответника З.К.„О.” да преустанови прилагането и да отстрани от Общите си условия цитираната по-горе клауза в 1-седмичен срок от влизане в сила на настоящото съдебно решение

ЗАДЪЛЖАВА ответника З.К.„О.” да публикува настоящото съдебно решение с мотивите на Интернет страницата си в 1-седмичен срок от влизането в сила на решението.

ОТХВЪРЛЯ предявените искове от К.ЗА З.НА П.гр.София  против З.К.„О.” (регистрирана в Кипър № 71103), действаща чрез З.К.„О. – КЛОН Б.” КЧТ, ЕИК ********, гр. София,с правно основание чл. 148, т.4 ЗЗП за установяване нищожност на клаузи от Общи условия по застраховка на сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства по т. 2.2. от раздел VII. „Основни задължения на страните“ и т.1 и т.2 от раздел VIII. „Давност, подсъдност, право на регресен иск, кореспонденция“ като неоснователни.

ОСЪЖДА З.К.„О.” да заплати на К.ЗА З.НА П.гр.София разноски в общ размер от 460 лв.

ОСЪЖДА К.ЗА З.НА П.гр.София да заплати на З.К.„О.” разноски от размер от 200 лв.

РЕШЕНИЕТО  подлежи на въззивно обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                                          

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: