РЕШЕНИЕ
№ 98
гр. Троян, 04.03.2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Троянски районен съд първи състав
на трети февруари две
хиляди и двадесета година
в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА С.
Секретар: Ценка Банчева,
като разгледа докладваното от съдията С.
гражданско дело № 358 по описа на съда
за 2019 година
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство с правно основание чл.422, ал.1 във вр.
чл.415, ал.1, т.1 от ГПК
Съдът е сезиран с иск с правно
основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1 от ГПК, предявен от „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
С.***, представлявано от Н.Т.С.и М.Д.Д.- Изпълнителни директори, чрез пълномощника
юрисконсулт М. С., против М.И.А., ЕГН **********, с адрес: ***. Претендира се установяване
съществуването на вземане, за заплащане на което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 73/2019 г. по описа на Районен
съд гр.Троян.
Ищецът се легитимира като цесионер, като твърди, че между „Изи Асет
Мениджмънт” АД и М.И.А. e сключен Договор за паричен заем № 2317884 на
29.05.2015 г., като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна
на „Изи Асет Мениджмънт“ АД по силата на
Приложение № 1 от 01.12.2015 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., в полза на „Агенция за събиране на вземания”
ООД, правоприемник на който е „Агенция за събиране на вземания” АД, понастоящем
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД.
Ищецът сочи, че уведомление за извършената цесия не е получено до
момента от ответника, поради което представя същото с исковата молба.
В
молбата се твърди, че по силата на посочения договор „Изи Асет Мениджмънт” АД е предоставил на
ответника паричен заем в размер на 500.00 лева,
която сума той е следвало да върне, ведно с уговорена договорна лихва в
общ размер 59.92 лева, на 6 равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на
93.32 лева, като падежът на първата вноска е 29.06.2015 г., а падежът на
последната – 26.11.2015 г. Твърди се, че ответникът не е извършил плащане по
сключения договор, поради което му е начислена такса разходи за събиране на
вземането в размер на 45.00 лева. Ищецът претендира и неустойка в общ размер
353.40 лева за неизпълнение на
задължението на ответника в 3-дневен срок от сключване на договора да представи
обечзпечение чрез двама поръчители .
В
молбата се сочи, че върху неплатеното главно задължение е начислена лихва за
забава , която се претендира в общ размер 189.27 лева за периода от
30.06.2015г. до 01.02.2019г.
Ищецът прави искане съдът да постанови
решение, по силата на което да бъде признато за установено по отношение на М.И.А., ЕГН ********** , наличието на
вземане на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.***,
представлявано от Н.Т.С.и М.Д.Д.- Изпълнителни директори, а именно: сумата
500.00 – петстотин лева, представляваща дължима главница по Договор за
паричен заем № 2317884, сключен на 29.05.2015 г. между „Изи Асет Мениджмънт” АД
и М.И.А., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 01.02.2019 г. до
окончателното й изплащане; сумата 59.92 / петдесет и девет лева и деветдесет и
две стотинки/ лева, представляваща
договорна лихва за периода от 29.06.2015 г. до 26.11.2015 г.; сумата 45.00 /четиридесет и пет/ лева,
представляваща такса разходи, сумата 353.40 /триста петдесет и три лева и
четиридесет стотинки/ лева, представляваща неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за периода от 29.06.2015 г. до 26.11.2015 г. и сумата
189.27 /сто осемдесет и девет лева и двадесет и седем стотинки/ лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 30.06.2015 г. до 01.02.2019
г.
Претендират се направените в
настоящото производство разноски, както и разноските в заповедното
производство.
При проведената процедура по реда
на чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът се представлява от назначения му особен
представител адв.П.П. ***, който е представил писмен отговор, в който е взето
становище за недопустимост и алтернативно – за неоснователност на иска. Адв.П.
е изложил съображения, че единствено дължимо от ответника е задължението за
главница, като е оспорил другите акцесорни вземания с твърдения, че уговорките
в договора, от които произтичат, са нищожни.
В
съдебно заседание за ищцовото дружество не се явява законен представител, не се
представлява и от пълномощника си юрисконсулт М. С.. От последната е постъпила
писмена молба, в която е заявено, че поддържа исковата претенция, като моли искът
да бъде уважен, както и да бъдат присъдени направените разноски съгласно списък
по чл.80 ГПК.
Ответникът
М.И.А. се представлява в съдебно заседание от назначения му особен представител
адв.П.П., който поддържа подадения отговор на ИМ и оспорва активната
процесуална легитимация на ищцовото дружество по съображенията, изложени в отговора.
Прави искане предявеният иск да бъде отхвърлен.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК,
намира за установено следното:
Ищецът претендира съществуване на вземане в общ
размер на 1147.59 лева, за което е издадена заповед за изпълнение, връчена на
длъжника при условията на чл.47 от ГПК.
От приложеното ч.гр.д. № 73/2019 г. по описа на Районен съд гр.Троян
се установява, че на 31.01.2019 г. ищецът е подал заявление до Районен съд гр.Троян за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Съдът е
издадал заповед за изпълнение на парично задължение № 28 от 04.02.2019 г., с която е разпоредено М.И.А., ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: ***, да заплати на кредитора “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ
НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ***, 500.00 –
петстотин лева, представляваща дължима главница по Договор за паричен заем №
2317884, сключен на 29.05.2015 г. между „Изи Асет Мениджмънт” АД и М.И.А., като
впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД в полза на „Агенция за събиране на вземания” ООД (правоприемник
на който е „Агенция за събиране на вземания” АД, понастоящем „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД), ведно със законната лихва върху сумата, считано от
01.02.2019 г. до окончателното й изплащане; сумата 59.92 /петдесет и девет лева
и деветдесет и две стотинки/ лева,
представляваща договорна лихва за периода от 29.06.2015 г. до 26.11.2015
г.; сумата 45.00 / четиридесет и пет/
лева, представляваща такса разходи, сумата 353.40 / триста петдесет и три лева
и четиридесет стотинки/ лева, представляваща неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за периода от 29.06.2015 г. до 26.11.2015 г.; сумата
189.27 /сто осемдесет и девет лева и двадесет и седем стотинки/ лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 30.06.2015 г. до 01.02.2019
г.; сумата 25.00 /двадесет и пет/ лева, представляваща разноски по делото за
платена държавна такса и сумата 50.00 /петдесет/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Посочено е в заповедта, че вземането произтича
от неизпълнение на парично задължение по
договор за паричен заем № 2317884,
сключен на 29.05.2015 г. между „Изи Асет Мениджмънт” АД и М.И.А..
Заповедта
е връчена на длъжника М.А. на основание чл.47, ал.5 от ГПК , поради което
заповедният съд с разпореждане № 381 от 25.03.2019 г. е указал на заявителя, че следва да предяви
иск за установяване съществуване на вземането си.
Ищецът се
легитимира като цесионер и основава претенцията си на Договор за паричен №
2317884 на 29.05.2015 г. Видно е от представения договор е, че между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД и ответника са налице облигационни отношения във връзка с
предоставения заем в размер на 500.00 лева.
По искане на
ищцовото дпужество съдът е допуснал съдебно-счетоводна експертиза, заключението
по която кредитира като обосновано и компетентно изготвено. От него се
установява, че остатъкът от задължението на ответника М.А. е главница в размер
на 500.00 лева, договорна лихва в размер на 59.92 лева, неустойка 353.40 лева и
такси за събиране на просрочени задължения вразмер на 45.00 лева, всичко в общ
размер 958.32 лева. Вещото лице е определило обезщетението за забава в размер
182.45 лева.
Ищецът е представил рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., от
който се установява, че в полза на „Агенция за събиране на вземания” ООД,
правоприемник на който е „Агенция за събиране на вземания” АД, понастоящем
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, са прехвърлени вземания на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, които са посочени в
Приложение № 1 към този рамков договор. Видно е от представено излвлечение от
Приложение № 1 , че вземането на „Изи Асет Мениджмънт“ АД по отношение на
ответника А. е прехвърлено на ищцовото дружество.
Ищецът е посочил в ИМ, че
уведомление за извършената цесия не е получено до момента от ответника, поради
което представя същото с исковата молба. Във връзка с това обстоятелство е
основното възражение на особения представител адв.П., назначен на ответника М.А..
При така установеното от фактическа страна, съдът, от
правна страна, намира следното:
Искът по чл. 422 ГПК е положителен установителен иск
на кредитора за установяване на вземането му срещу длъжника, за което вземане е
издадена съответната заповед за изпълнение.
Искът по чл.422 от ГПК е специален и той има
ограничен предмет - само до съществуването на изискуем дълг към момента на
приключване на съдебното дирене в исковия процес.
Искът е предявен
в едномесечния срок по чл.415, ал.1 от ГПК и е допустим.
Съществуването
на процесното притезателно материално право и респективно основателността на
предявения иск са обусловени от наличието на следните, подлежащи на
установяване, при условията на пълно доказване факти относно
съществуване на облигационно правоотношение по договор за паричен заем и дадена
въз основа на него парична сума, както и поето насрещно задължение на ответника
да върне предоставената сума /възникването на задължението на ответника,
размера на същото, основанието за пораждането му, настъпилата изискуемост на
вземането и изпълнението на насрещните задължения по процесния договор от
страна на ищеца/. В тежест на ищеца е да докаже и претендираните акцесорни
вземания.
Ищецът, който се легитимира като цесионер на
вземането, следва да докаже, че е налице валидно прехвърляне на вземането и че
длъжникът е уведомен за извършената цесия.
Особеният представител на ответника оспорва
качеството цесионер на ищеца, като съдът намира възражението му за основателно,
тъй като уведомлението за извършената цесия не е получено от ответника нито
преди предявяване на иска, нито с исковата молба.
Съдът споделя възраженията
на адв.П., че получаването от негова
страна на уведомлението за извършената цесия не поражда действие спрямо
ответника. В конкретния случай по
делото е приложено пълномощно, с което старият кредитор е упълномощил новия да
уведоми длъжниците от името на първия за прехвърлянето на вземанията. В своята
практика ВКС трайно и последователно приема, че такова упълномощаване е валидно
и допустимо и не нарушава императивната норма на чл.99, ал.3 от ЗЗД. Именно
поради това уведомление,
изходящо от предишния кредитор или упълномощено от него лице, но приложено към
исковата молба на новия кредитор и достигнало до длъжника с връчването на
същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията съгласно чл. 99, ал. 3, предл. първо ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Спорен в случая е въпросът дали препис от искова
молба с приложено към нея уведомително писмо за извършената цесия, изходящо от
стария кредитор, може да бъде връчен надлежно на назначен по делото особен
представител по реда на чл.47, ал.6 от ГПК и дали такова връчване би произвело
действие на цесията в отношенията между длъжника и новия кредитор.
Нормата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е
императивна и предвижда, че за да произведе действие цесията е необходимо уведомлението
за цесията да е достигнало до длъжника. Законодателят не е предвидил
уведомяването на длъжника да става по конкретен, специален начин, поради което
същото следва да се счита надлежно извършено, дори да е получено за пръв път с
исковата молба. В съдебно производство обаче, в което на ответника-длъжник е
назначен особен представител по реда на чл. 47, ал.6 ГПК, длъжникът не се
представлява от упълномощен представител, който би могъл да доведе до знанието
на ответника всички относими към спорното право факти, включително знанието за
извършената цесия. Връчването на особен представител не би могло да се приравни
нито на връчване на ответника (поради невъзможност за извършване на фактически
действия от страна на особения представител, които да доведат до знанието на
длъжника за цесията), нито на упълномощен адвокат, който би могъл да извърши
тези фактически действия, доколкото връзката с клиента му се предполага.
Представителната власт на особения представител спрямо отсъстващата страна
произтича от акт на съда, с който е назначен той, като същата е ограничена,
което води до извода, че особеният представител не притежава пасивна
представителна власт да приема волеизявления, свързани с промяна в материалното
правоотношение. Освен това в мотивите на т. 7 на посоченото тълкувателно
решение е направено ясно разграничение на фигурата на особения представител и
страната, която той представлява, като се посочва, че особеният
представител, макар и назначен с акт на съда по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, не
упражнява свои процесуални права, а тези на страната, която представлява. Върховните
съдии поставят ясно разграничение между особения представител назначен по реда
на чл. 47, ал. 6 ГПК и страната, която той представлява. Именно поради своето
правно положение особеният представител не може да доведе до знанието на
страната съобщението за цесията и съответно цесията не може да породи действие
за длъжника.
С договора за цесия се променя една от
страните по материалното правоотношение – кредитора, която промяна не зависи от
настъпването на обективни факти, предвидени в договора, сключен между страните,
респ. наличието на конкретни уговорки, постигнати от страните. Изискването за
съобщаване на цесията на длъжника има още една функция – цесионерът да е
сигурен, че вземането да не е цедирано на трето лице.
В конкретния случай обаче приложеното
към исковата молба уведомление за цесия е връчено на назначения от съда /след
провеждане на процедура по чл.47 ГПК/ особен представител на ответника. Представителната власт
на особения представител се изчерпва с осъществяване на процесуалното
представителство по конкретното гражданско дело, по което същият е назначен и
не обхваща получаването на материалноправни изявления, адресирани до
представлявания от особения представител отсъстващ ответник. Особеният
представител може да извършва всички съдопроизводствени действия освен тези,
свързани с разпореждане с предмета на делото, защото не е страната по спорното
материално правоотношение. Процесуалното
представителство може да произтича от закона /в случаите на изрично уредено
законно представителство/ или от договор, а представителството чрез особен
представител, макар и регламентирано от специална правна норма /чл. 47, ал. 6
от ГПК/, не е законово, тъй като произтича от акт на съда, при
осъществяване на определените за това предпоставки – в т. см. т. 6 от ТР №
6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК/. Назначеният особен представител не е нито законов, нито
договорен представител и не може да приема адресирани до представляваното лице
/в случая ответника/ материалноправни изявления на трети лица, каквото
безспорно е уведомяването на длъжника от стария кредитор по чл. 99, ал. 3
от ЗЗД чрез упълномощения цесионер за сключения договор от
27.02.2014 г. за прехвърляне на вземания, а и след като особеният представител
не е осъществил контакти с ответника, то последният, като длъжник, не може да
се счита за уведомен за цесията чрез особения представител. Следователно
получаването от негова страна на изявления, които принципно биха довели до
промяна в това материално правоотношение, като например заменянето на
предходния кредитор с нов, няма да произведе този материалноправен ефект по чл.99, ал.4 ЗЗД.
Като взе предвид изложеното съдът стига до извода, че
длъжникът – ответник не е надлежно уведомен от цедента за прехвърляне на
вземанията му на новия кредитор – ищецът, поради което правата на последния да
търси вземанията си от длъжника по процесния договор не са консолидирани,
непротивопоставими са на длъжника и цесионерът не може да претендира изпълнение
на задълженията по процесния договор за заем.
Предявеният установителен иск се явява изцяло неоснователен и като такъв
подлежи на отхвърляне.
Не следва да се обсъждат доводите на особения
представител на ответника, касаещи нижощност на клаузи на договора, от които
произтичат претендираните акцесорни вземания, доколкото се установява, че искът
следва да се отхвърли поради приетото от съда, че извършената цесия не е
произвела действие спрямо ответника.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК да
бъде признато за установено по отношение на на М.И.А.,
ЕГН **********, наличието на вземане на
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С.***, представлявано от Н.Т.С.и М.Д.Д.- Изпълнителни
директори, а именно: сумата 500.00 – петстотин лева, представляваща
дължима главница по Договор за паричен заем № 2317884, сключен на 29.05.2015 г.
между „Изи Асет Мениджмънт” АД и М.И.А., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 01.02.2019 г. до окончателното й изплащане; сумата 59.92 /
петдесет и девет лева и деветдесет и две
стотинки/ лева, представляваща договорна лихва за периода от 29.06.2015
г. до 26.11.2015 г.; сумата 45.00
/четиридесет и пет/ лева, представляваща такса разходи, сумата 353.40 /триста
петдесет и три лева и четиридесет стотинки/ лева, представляваща неустойка за неизпълнение
на договорно задължение за периода от 29.06.2015 г. до 26.11.2015 г. и сумата
189.27 /сто осемдесет и девет лева и двадесет и седем стотинки/ лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 30.06.2015 г. до 01.02.2019
г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 73/2019г. по
описа на Троянски районен съд, като
неоснователен.
Решението може да се обжалва пред Окръжен
съд гр.Ловеч в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: