РЕШЕНИЕ
№ 93
гр. Плевен, 06 февруари 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН в открито
съдебно заседание на двадесети седми януари две хиляди и двадесета година в
състав:
СЪДИЯ:
ВЕНЕЛИН НИКОЛАЕВ
Секретар: Десислава Добрева
като разгледа докладваното от съдия Николаев административно
дело № 1196 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.215, ал.1,
във вр. с чл.214, т.2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалба на „УНИПОС“ ООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, ул***, представлявано от Л.П.П., чрез адв. М.К. против писмо
изх. № ТСУ-26-1489-2 от 11.10.2019 г. на Главен архитект на Община Плевен. В
същото писмо е налице отказ за издаване на виза за проектиране в ПИ с
идентификатор 56722.666.93, намиращ се в гр. Плевен, ул. ***, като се сочи, че инвестиционното
предложение за издаването на виза за проучване и проектиране на навеси по
чл.42, ал.2 от ЗУТ в улица частна собственост, е „недопустимо“.
В жалбата се твърди, че административният
орган противозаконно е отказал да издаде документ – виза за проучване и проектиране по чл. 140 от ЗУТ. Ако искането е недопустимо, не е следвало да го разглежда, а ако е
неоснователно, е следвало да постанови изричен отказ. Сочи се, че от
съдържането на писмото не става ясно каква е волята на административния орган,
и че административният акт не е мотивиран. Твърди, че искането е
допустимо, подадено от оправомощено лице до компетентен орган, като са
приложени документи за собственост на имота, съответно на правото да се строи в
него. Съгласно действащия ПУП, към датата на искането няма наложена строителна
възбрана. Сочи, че не са налице хипотези, при които не издава виза - при
наложна строителна възбрана, при допусната процедура по изменение или
изработване на нов ПУП, при спряно действие на ПУП. Сочи, че е приложима
хипотезата на чл.145, ал.2, т.3 от АПК, като е налице отказ от издаване на
документ. Моли да се отмени отказа и да се задължи главния архитект да издаде
документа, който е от значение за признаване, упражняване или погасяване на
права и задължения. Моли за присъждане на разноски.
С определение № 2155/29.10.2019 г. /л.21/
жалбата е била оставена без движение за внасяне на държавна такса, което е
направено в определения от съда срок /л.25/.
В съдебно заседание процесуалният
представител на жалбоподателя адв. М.К. моли жалбата да бъде уважена. Твърди,
че главният архитект не е разгледал по същество искането, поради което е налице
нищожност. Сочи, че по този вид искания е следвало да се произнесе със заповед.
Излага становище, че съдът следва да задължи главния архитект да се произнесе с
мотивирана писмена заповед, която да съдържа необходимите реквизити. Претендира
направени по делото разноски, като представя списък със същите.
Ответникът – главен архитект на Община Плевен,
не се явява. Представлява се от юрк. С., който пледира, че жалбата е
неоснователна. Излага твърдения, че от приетата съдебно-техническа експертиза
се установява, че поисканото съоръжение не е преместваемо и представлява строеж
по смисъла на ЗУТ, поради което не е възможно да се реализира в процесния имот.
Сочи, че писмото, с което гл. архитект
на Община – Плевен се е произнесъл и е отказал издаването на виза за
проектиране има необходимите реквизити – описано е какво се иска, защо се
отказва, има изричен отказ, поради което същото представлява индивидуален
административен акт издаден от компетентен орган. В заключение моли
административният акт да бъде оставен в сила, като претендира юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200 лева.
Административен съд – Плевен, като прецени
доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
С Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижими имоти № 92, том II, рег. № 891, дело № 126 от 2011 г. на нотариус с
район на действие РС – Плевен /л.л.13-14/, „Булит 2007“ ЕООД, представлявано от управителя Д.А.С.е
продал на „УНИПОС“ ООД, представлявано от тримата му управители А.Д.А., Л.П.П.
и Х.Т.Д.недвижими имоти, находящи се в обл. Плевен, гр. Плевен, ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри на
град Плевен, одобрени със Заповед РД-18-71/06.06.2008 г. на изпълнителния
директор на АГКК, а именно:
Поземлен имот с идентификатор
56722.666.96, с площ 525 кв. м. с адрес на поземления имот гр. Плевен, ул. ***. Трайно предназначение на територията: Урбанизирана,
Начин на трайно ползване Обществен селищен парк, градина, при посочени граници
/съседи/ на имота.
Поземлен имот с идентификатор
56722.666.1012, с площ 559 кв. м. с адрес на поземления имот гр. Плевен, ***. Трайно предназначение на територията: Урбанизирана,
начин на ползване: за друг обществен обект, комплекс, при посочени граници /съседи/
на имота.
С постановление за
възлагане на недвижим имот от 06.04.2017 г. на Н.В., частен съдебен изпълнител
с район на действие ОС-Плевен, рег.№814 /л.15/ е възложил върху „УНИПОС“ ЕООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул***,
представлявано от управителя И.А.Н., следния недвижим имот, находящ се в
гр.Плевен, Община Плевен, а именно: поземлен имот, който съгласно кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №РД-18-71/06.06.2008 г. на
изпълнителния директор на АГКК е с идентификатор 56722.666.93, адрес на имота
гр.Плевен, ***, с
площ 2189 кв.м, с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин
на трайно ползване: за второстепенна улица, при посочени граници /съседи/ на
имота.
Със Заявление № ТСУ-26-1489-2/26.09.2019 г.,
подадено до Главния архитект на Община – Плевен /л.9/ „УНИПОС“ ООД като собственик на ПИ с идентификатор
56722.666.93, намиращ се в гр. Плевен, ул. ***, е поискало да бъде издадена виза за проучване и проектиране по чл. 42,
ал. 2 от ЗУТ за изграждане на навес над съществуващ паркинг към второстепенна
улица частна собственост - ПИ с идентификатор 56722.666.93.
С писмо изх. № ТСУ-26-1489-2/11.10.2019 г.
на Главен архитект на Община Плевен /л.10/, адресирано до „УНИПОС“ ООД,
представлявано от инж. Л.П.,***, относно заявление с вх. № ТСУ и
С-26-1489-2/26.09.2019 г. до Община Плевен, е уведомен, че в отговор на
заявлението за издаване на скица-виза за проучване и проектиране на навеси по
чл. 42, ал. 2 от ЗУТ в улица частна собственост с идентификатор 56722.666.93,
инвестиционното предложение за изграждане на навеси върху улицата е „недопустимо“.
В писмото е посочено, че конкретното предназначение на ПИ се определя с ПУП и
може да бъде в урбанизирани територии или в отделни поземлени имоти извън тях –
за жилищни, общественообслужващи, производствени, складови, за движение и
транспорт, за техническа инфраструктура
/подчертаването е на органа/. Посочено е също така, че по действащия ПУП,
одобрен със заповед № РД-12-671/2007 г. за урегулиран поземлен имот ХХХVIII, отреждането е за предимно производствена и складова
дейност, като достъпа до имота се осъществява от улица с идентификатор
56722.666.93 от ОК 300д – ОК 300ж – ОК 300з – ОК 300и. Същата улица по
действащия ПУП – ПРЗ, одобрен със заповед № РД-12-220/2000 г., осъществява
достъп и до други имоти в кв. 424 по плана на гр. Плевен. Видно от скица на
СГКК – Плевен № 15-694786-31.07.2019 г. ПИ с идентификатор 56722.666.93
представлява второстепенна улица и съгласно чл. 70, ал. 2 от ЗУТ
местоположението на подземните и надземните улични мрежи и съоръжения на
техническата инфраструктура се определя с общите и подробните устройствени
планове при спазване на съответните технически правила и нормативи.
Видно от приложеното известие за доставяне
/л. 11/, писмото е получено на 15.10.2019 г.
На 23.10.2019 г. „УНИПОС“ ООД е подало
настоящата жалба срещу отказа на Главният архитект на Община Плевен за
издаване на виза за проектиране, обективиран в писмо изх. № ТСУ-26-1489-2/11.10.2019
г., като жалбата е заведена с вх. № ТСУ-26-1489-2/23.10.2019 г. при Община Плевен
/л.4/.
По делото са приобщени още:
Заповед №РД-15-220/25.01.2000 г.
/л.л.6,7/, с която е одобрено изменение на застроителния и регулационен план
парцели I, XVIII, II и XI, стр.кв.424 по плана на
жил. к-с „Кайлъка“, гр.Плевен.
Заповед №РД-12-671/04.05.2007 г. /л.8/, с
която е одобрен план за регулация и застрояване за УПИ, с която се изменя
действащия Застроителен и регулационен план.
Приобщена е издадена от СГКК скица на
поземлен имот №15-694786-31.07.2019 г. /л.17/ по отношение на имот
56722.666.93, както и скица-предложение за изграждане на навес /л.18/,
подписана от лице с пълна проектантска правоспособност.
По делото е назначена и изслушана
съдебно-техническа експертиза. Видно от заключението й /л.л.44-49/, прието без
оспорване от страните, в т.1 вещото лице е посочило, че няма започнати и
проведени отчуждителни мероприятия за процесния имот. Няма забрана за
строителство в процесния имот, но същото следва да се съобразява с
предвижданията на ПУП и на предназначението на имота, а именно второстепенна
улица.
В т. 2 е посочено, че в преписката по
издаване на Заповед № РД-12-671/04.05.2007 г. на Кмета на Община – Плевен, с
която е одобрен действащия ПУП за процесния имот, липсва окончателен договор за
прехвърляне на собственост по реда на чл. 15 от ЗУТ.
В т. 3 е посочено, че съгласно действащия
ПУП имотът представлява улица-тупик от новообразувани осови точки 300г-300д,
300е; 300д-300ж-300з-300и-300к-300л-300м-300н. Не е правено искане от страна на
„Унипос“ ООД за промяна на действащия ПУП. Възможно е реализиране на строителни
мероприятия, съобразени с действащия ПУП и предназначението на имота.
В т. 4 от експертизата е посочено, че
визата се иска за изготвяне на инвестиционен проект във връзка с изграждане на
навеси, които сами по себе си представляват строеж по смисъла на ЗУТ –
постройка на допълващото застрояване.
В съдебно заседание,
във връзка с поставени уточняващи въпроси, вещото лице пояснява, че съгласно
ЗУТ всяко заинтересовано лице може да пожелае промяна на ПУП, след като не е
реализирано конкретно мероприятие, но такова искане към момента не е
постъпвало, затова улицата е съобразно действащия ПУП, одобрен със заповед от
2007 г. В ЗУТ е обяснено подробно, че преместваеми обекти и строежи могат да се
реализират само върху УПИ. Съгласно чл.56, ал.1 от ЗУТ в поземлени имоти могат
да се поставят определени видове преместваеми съоръжения, но не и върху
елементи на техническата инфраструктура, какъвто в момента представлява
процесния имот. На второстепенна улица не може да се извърши предвиденото
изграждане на навес, над съществуващ паркинг. Изграждането не съответства на
действащия ПУП и предназначението.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното производство годни, относими и допустими доказателства, вкл. приетите по
делото писмени такива, които не бяха
оспорени от страните по предвидения в закона ред.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
формира следните изводи от правно естество:
Настоящият съд приема, че писмото по
своята правна същност представлява индивидуален административен акт. В същото е
посочено, че предназначението на УПИ 56722.666.93 е за техническа
инфраструктура, и представлява второстепенна улица. Посочено е, че по същата се
осигурява достъп и до други имоти в кв.424 по плана на гр.Плевен, а не само до
имотите на дружеството. Посочена и цитирана е разпоредбата на чл.70, ал.2 от ЗУТ, като е посочено, че инвестиционното предложение за изграждане на навеси
върху улица е “недопустимо“. Според съда, въпреки че е използван термин с
различно правно значение, е ясна волята на органа да посочи, че навеси върху
улица не могат да се изграждат. Налице е отказ за издаване на виза, а не
прекратяване на производството пред административния орган поради недопустимост
на искането. По тази причина жалбата е подадена срещу годен за
обжалване индивидуален административен акт от лице, за което съществува правен
интерес от това производство, доколкото оспорваният
отказ поражда неблагоприятни за лицето правни последици. Жалбата е
подадена в 14-дневен срок от издаване на отказа, поради което съдът намира, че
същата е подадена в законоустановеният срок, респ. и съобразно гореизложеното
оспорването се явява процесуално
ДОПУСТИМО.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Доколкото се касае за административно производство по издаване на виза
за проектиране на допълващо застрояване, без
изменение на подробния устройствен план, то визата,
респ. отказът за нейното издаване съставлява индивидуален административен акт
по смисъла на 134, ал. 6 от ЗУТ и подлежи на самостоятелно обжалване за
валидност и законосъобразност по процесуален ред, предвиден в разпоредбата на чл. 215 от ЗУТ.
Обжалваният отказ е постановен от материално и териториално компетентен
орган - Главният архитект на Община Плевен, по аргумент от чл. 140 от ЗУТ и в кръга на неговите правомощия по закон.
Отказът е постановен в писмена форма, като
е надлежно мотивиран и в съответствие с материалният закон. При
издаването му са нарушени несъществено процесуалните правила. Съображенията за
това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗУТ, визата за проектиране се издава от главния архитект на общината в срок до
14 дни от постъпване на заявлението. Съгласно § 1, ал.4 от ДР на ЗУТ, главният
архитект на общината може да предостави свои функции по този закон на други
длъжностни лица от общинската администрация.
Съгласно чл.140, ал.2 от ЗУТ, визата за
проектиране представлява копие (извадка) от действащ подробен устройствен план
с обхват поземления имот и съседните му поземлени имоти, с означени налични
сгради и постройки в него и в съседните имоти и с нанесени линии на застрояване
и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и други
изисквания, ако има такива, както и допустимите отклонения по чл.36. Когато кадастралната
карта е влязла в сила след влизането в сила на подробния устройствен план,
визата се издава върху комбинирана скица от кадастралната карта и подробния
устройствен план. Случаите, за които издаването на виза е задължително, са
изброени изрично в чл.140, ал.3 от ЗУТ. В тази хипотеза визата за проектиране
допълва или изменя плана за застрояване, поради което става част от него. В
този смисъл е и практиката на ВАС, изразена в Определение № 11165 от
10.09.2012г. по адм. д. № 10281/2012г., Определение № 14525 от 3.12.2014г. по
адм. д. № 14027/2014г., Определение № 15373 от 17.12.2014г. по адм. д. №
15070/2014г.
Посочените характеристики и
предназначението на визата за проектиране я определят като индивидуален
административен акт по чл.21, ал.1 от АПК във връзка с чл.214, т.1 от ЗУТ. Като такава тя, респ.
отказът за издаването й, подлежи на съдебно оспорване по реда на чл. 215, ал. 1 от ЗУТ.
От представеното по делото постановление
за възлагане на недвижим имот от 06.04.2017 г. безспорно се установява, че
жалбоподателят е носител на правото на собственост върху ПИ с идентификатор 56722.666.93 и като такъв е активно
легитимиран да иска издаването на виза за проектиране.
В конкретния случай е заявено искане за
издаване на виза за допълващо застрояване – за изграждане на навес над
съществуващ паркинг към второстепенна улица частна собственост.
Съгласно чл.41, ал.1 от ЗУТ, допълващото
застрояване в урегулирани поземлени имоти се състои от спомагателни, обслужващи
и второстепенни постройки към сградите на основното застрояване и се разрешава
в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план. Съгласно ал.2,
когато допълващото застрояване не е предвидено в действащия подробен
устройствен план, то се допуска от главния архитект на общината с виза за
проучване и проектиране по чл.140, ако постройките се застрояват свободно или
допрени до сгради на основното застрояване в урегулирания поземлен имот или
свързано с постройки на допълващо застрояване само между два урегулирани
поземлени имота. Допуснатото застрояване се отразява служебно в действащия
подробен устройствен план. Съгласно ал.3, по реда на ал.2 не се допуска
застрояване, с което се превишават зададените с подробния устройствен план устройствени
показатели за съответния урегулиран поземлен имот.
Безспорно законодателят не е посочил
изчерпателно вида на обектите на допълващото застрояване, но процесният обект –
навес, има обслужваща функция и като такъв попада в обхвата на чл.41, ал.1 от ЗУТ. Визата за проектиране е предпоставка за издаване на инвестиционни проекти
и разрешение за строеж - чл. 144, ал.1, т.2 от ЗУТ. В случаите по чл.140, ал.3 от ЗУТ, когато издаването на
виза за проектиране е задължително, с нея се допуска строителство, различно или
непредвидено в плана за застрояване, без да се изменя самия план - чл.12, ал.3, чл. 41, ал.2, чл.50, чл.51, чл.133, ал.6 и чл.134, ал.6 от ЗУТ. С оглед изложеното, в
хипотезата на чл.41, ал.2 от ЗУТ е било
задължително компетентния административен орган да се произнесе по направеното
искане.
От приложените към административната
преписка доказателства и изложеното в оспорения отказ, се налага изводът, че
същият е постановен с оглед на факта, че по одобрения и влязъл в сила ПУП, УПИ с
идентификатор 56722.666.93 представлява второстепенна улица, с оглед на което застрояването,
предвидено в заявлението скица-виза за проучване и проектиране не отговаря на
ПУП.
Видно от заключението на ВЛ, и специално
от отговорите му на въпросите, зададени в съдебно заседание, предвиденото
изграждане на навес не съответства на действащия ПУП и предназначението. С
оглед на така установеното несъответствие процесното писмо е съобразено с
материалния закон.
Както е посочено по-горе, органът
неправилно е използвал термина „недопустимо“. Въпреки това е ясна волята му, че
скица-виза не може да се издаде за изграждане на навес на второстепенна улица. Въпреки
неправилно използвания термин, е налице отказ, а не прекратяване на
производството по заявлението поради недопустимост на искането. Допуснато
нарушение - използване на термин, който е с друго правно значение, в случая не
е съществено, защото е ясна волята на органа да се постанови отказ по направеното
искане за изграждане на навес на улицата.
Процесуалното нарушение е съществено,
когато ако не беше допуснато, би могло да се постанови различен административен
акт, като тази разлика е по отношение на признатите правата и възложените
задължения. Видно от заключението на ВЛ, навесът представлява строеж по смисъла
на ЗУТ, и изграждането му не съответства на действащия ПУП и предназначението
на УПИ. Безсмислено е отказът да се отменя само за да се върне преписката на
органа, и същият да постанови нов отказ, като употреби правилния термин
„неоснователно“ вместо недопустимо по отношение на искането, след като е ясна
волята му да постанови отказ по направеното искане.
Писмото е съобразено и с целта на закона,
доколкото ЗУТ изисква строежите да бъдат съобразени с предназначението на УПИ.
За пълнота съдът отбелязва, че по делото и
преписката не са налице доказателства, че съществува и е законно изграден
посочения в заявлението паркинг на улицата. Такъв не е отразен в
постановлението за възлагане на недвижим имот, нито на скицата на СГКК. Наличен
е само на скицата-предложение за изграждане на навес. Освен това фактическото
използване на улицата за паркиране не означава, че на същата се намира паркинг
- строеж по смисъла на ЗУТ.
По останалите твърдения на жалбоподателя
съдът съобразява следното:
Посочените в жалбата хипотези, при които
не издава виза - при наложна строителна възбрана, при допусната процедура по
изменение или изработване на нов ПУП, при спряно действие на ПУП, уреждат друг
случаи. Същите са приложими, когато за разрешено съгласно ПУП строителство не
може да се издаде виза поради факта, че самият ПУП към момента на искането временно
не следва да се прилага. В настоящия случай виза не може да се издаде,
доколкото самото поискано с нея строителство не съответства на действащия ПУП.
Както е посочено по-горе, визата в случая представлява индивидуален
административен акт, а не документ от значение за признаване, упражняване или
погасяване на права и задължения.
Твърденията за нищожност на писмото са
неоснователни. Допуснатото несъществено процесуално нарушение не води дори до
незаконосъобразност, като е посочено по-горе. За да е налице нищожност, е необходимо
пороците на административния акт да са особено съществени, което в случая не е
налице.
С Определение № 2235/07.11.2019 г. /л.26/
на жалбоподателя е указано, на основание чл.170, ал.2 от АПК, че следва да
установи, че са били налице условия за издаването на позитивен за него административен акт. В случая такива условия не са доказани
от негова страна, напротив - доказано е от събраните доказателства и
експертизата, че не са налице такива условия.
С оглед на изложеното, писмото с обективирания
в него отказ е постановено от компетентен орган, в предписаната от закона
форма, при несъществени нарушения на процесуалните правила, при съобразяване с
материалния закон и целта на закона и жалбата срещу него следва да бъде
отхвърлена.
С оглед изхода на спора и направеното от
процесуалния представител на ответника искане, съдът намира, че следва да осъди
„УНИПОС“ ООД да заплати сумата от 200 лв. (двеста лева) сторени по делото
разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.24 на НАРЕДБА за заплащането на правната
помощ, вр. чл.37 от Закона за правната помощ, вр.чл.78, ал.8 ГПК вр.чл.143, ал.4 и чл.144 АПК, доколкото делото не е с определен
материален интерес.
Водим от горното, Плевенският
административен съд, VІІ-ми състав
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „УНИПОС“ ООД
против писмо изх. № ТСУ-26-1489-2 от 11.10.2019 г. на Главен архитект на Община
Плевен.
ОСЪЖДА „УНИПОС“ ООД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, ул***, да заплати на Община Плевен разноски
по делото в размер на 200 (двеста) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд на в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ:/п/